НОСИТЕЛ НА БОЖИИТЕ МИСЛИ
Всички съвременни хора трябва да имат основни, правилни разбирания върху живота. Нещата трябва да се разбират в тяхното първично проявление, както Бог ги е съпоставил. Това значи да се разглеждат те в тяхната реалност.
Питам: какво представлява водата, която пием? Какво представлява въздуха, който дишаме? Какво представлява почвата, върху която живеем? При сегашните условия, тъй както човек е създаден, немислимо е неговото съществуване на земята без въздух, без вода и без почва. Водата е връзка, посредник между въздуха и почвата, т.е. между земята и светлината. Значи, пет елемента са необходими за живота на земята: почва, вода, въздух, светлина и топлина.
Най-важният елемент, с който трябва да се занимаваме при сегашните условия на живота, е въздухът. Всеки човек, който иска да се повдигне, да придобие силна мисъл, да стане мощен в себе си, за да преодолява всички мъчнотии, той непременно трябва да разбира законите, на които се подчинява въздухът. Че наистина въздухът е необходим елемент за живота се вижда от това, че човек без храна може да прекара 40 деня, но без въздух никак не може. Даже най-напредналите адепти в Индия могат да прекарат без въздух най-много 20 минути. Повече от 20 минути те не могат да спрат дишането си. Някои гениални хора могат да спрат дишането си едва от 1 – 10 минути.
Казвам: въздухът е носител на Божествените мисли, които първо преминават през дихателната система, където се преработват, трансформират и оттам чрез кръвта отиват в мозъка. Значи, човек не може да възприеме Божествените мисли направо чрез мозъка. От въздуха, чрез вдишването, те отиват в белите дробове, а после в мозъка на човека, който ги облича във форми и изявява навън, за да станат видими. Когато някой каже, че му дошла някаква мисъл отвън, той е прав само в този смисъл, че е възприел, наистина мисълта, но през какъв път е минала тя, той не знае това. Мислите не минават направо през черепа. Въздухът е главният носител на мислите. Ако при сегашните условия на живота се отнеме въздуха, човек не би могъл да възприеме никаква мисъл. В този смисъл, свещено нещо е дишането. Ето защо човек трябва да диша правилно, за да може правилно да възприема Божествените мисли от въздуха и да ги предава после на мозъка.
Аз говоря за същината на въздуха, а не както вие го разбирате. Аз не говоря за въздуха като смес, в която има V-, азот и 1-, кислород и плюс оше ред примъси
58
и утайки, но говоря за него като онзи първичен елемент, онази първична есенция, която служи днес на човека като среда, като условие за живот. Ето защо, когато човъж дкша, съзнанието му трябва да бъде будно. Защо? – Защото мислите, които се прт^насят чр^вз въздуха, след като премк-нат заедно с въздуха прт^з дробовете, ще се възприемат от съзнанието. Движението на въздуха пък се познава чрез влагата, чр^вз облацит.
Ние сме дошли на това високо планинско мъхто, на този чист въздух, за да въз-приемем свещените мисли от него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена душа. Отвори ли душата си, човеж ще се освободи и от всички ония съмнения и подозрения, конто го из-мъчват. Лко някой се съмнява в нещо, той трябва да разгледа това съмнение, Да види, как и отде е произлъзло; всбко съмнение има свое начало и край. Осв^бн това, вие трябва да се спрете върху съмнението, да видите, може ли да ви принесе никаква полза, или не; ако ви принесе полза, задръжте го в себе си, но ако никакиа полза няма да ви принесе, турете го настрана, нъжжде да-леч от вас. Ако не можете да отстраните едно съмнение от душата си, де е вашата сила тогава? Вие требза да хванете съмнението си така, както бащата х^аща понекога детето си за ухото и го държи: то се дърпа, верви напрец, бащата – подир него. Не-кои малки деца, кърмачета, като ги кърмятъ
59
майките им, т ги хапят. Обаче, разумната майка веднага възпитава дътето си: тя го хваща за ухото, и то пръстава да хапе. И вие правете същсто със съмнението: хванете го за ухото и го изведете навън. То трябва да се подчини. Вие сте по-силни от всъкакво съмнение, от всъкакво подозръние, от всъкаква болест, от всички препятствия, които могат да ви се случат в живота. Вие сте по-силни от тях, защото те се родиха слгбд вас. Без вас т не биха могли да съществуват. Днес т живеят на ваш гърб. Като забогатъете, дойде никаква болесть при вас, тръшне ви на леглото, обере ви оттук-оттам, и като види, че няма какво повече да вземе, замине си. Едва се съвземете малко от болестта, дойде при вас съмнънието, слабо, мършаво, иска да се поправи. Налегне ви, вземе си нещо от вас, и като види, че сте осиромашели, напусне ви. Едва се окопитате от борбата със сьмнението, ето задава се неверието, блъднз, сухо, като кука. И то иска да си вземе нещичко от вас. Загнъзди се некъд у вас, докато разбогатъе и поатБ ви напуща.
Философски тръбьа да гледате на тези въпроси! Когато ви нападнат никакви паразити из главата, с чесане само можете ли да ги извадите? Тези паразити са н^Ьщо подобно на съмнънието, на неверието, на подозрението, и човек трябва да потърси начин, как да се освободи от тях. Когато някой се почесва по главата, това показва, че той мисли нещо, търси начин да се освободи от някакво
60
затруднение. Как ще се освободите от паразитите? Вземете един ситен гребен и го прекарайте по главата си. Когато паразитите се намърят между два от тия зъба, т" не могат вече да избегнат тесната врата. Попаднат ли там, няма спасение за тех, те са богати, тлъсти гости, не могат да се спасят през тази тесна врата. Не-кой казва: не зная, как да се справя със съмнението, не мога да измисля некакъв начин против него. Казвам: купи си един здрав, ситен гребен, и въпросът лесно ще се разреши. Всеко съмнение, в този смисъл, представлява един паразите, едно чуждо съзнание, от което трябва да се освободите.
Ние сме дошли тук, на височина 2230 м., за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и от тия на останалите хора. В низките места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с низши мисли, от които трябва да се освободим. Сега вие трябва да използувате чистия въздух, да възприемете от него чисти, Божествени мисли. От не-колко дни насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, снег, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние. Те запушиха всички канали, отдето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи, днес вие се радвате на ясен слънчев ден, на чист и здрав въздух. Ако и при това положе-
61
ние нещо ви мъчи, причината се крие в самите вас. Вие имате в себе си грамофонни плочи на съмнението и от време на време туряте ту една, ту друга от тях. Казвате: чакай да си туря една от тези плочи, да видя, какво ще ми изсвири. Какво ще ви изсвири? Все старата пьхен на съмнението. Значи, съмненията ви днес не идат от въздуха, а идат отвътре, от вас. Казвате: какво да правя с тази плоча на съмнението? Извади я и вместо нея тури една от плочите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на свободата, на музиката, на изкуствата, на знанието, на здравето и т. н. Разболеете ли се, турете на грамофона си една от плочите на здравето и завертете ключа, да свири. И тъй, сега вие трябва да учите, да се занимавате покрай другите нъша и с въздуха, като с животворна, вътрешна сила. Доколкото съзнанието ви е будно и окото чисто, дотолкова ще можете да се ползувате и от енергията на въздуха. Ползувате ли се правилно от него, вие ще бъдете и външно, и вътрешно силни, с добре устроен организъм, с хармонични мисли и чувства, с големи познания и с широк простор в живота. По този начин вие ще бъдете сверзани с много същества, на които и вие ще помагате, и те ще ви помагат. Ние не искаме да бъдем сами в живота. Според окултната наука, сами могат да останат напредналите същества, които са завършили своето развитие на земята. При това положение те вече могат да се разговарятъ
62
с Бога и с природата. Всички същества, които не са готови за Божествения свят, като влЪзат там, те се чувствуват сами, изоставени, защото нямат радио, с помощ-та на което да влъзат във връзка с обществата от този свят, нито пък могат да възприемат Божествените мисли. Вследствие на това, тези хора наричат Божествения свят безформен. Това е така за обикновените хора, но за напредналите същества в Божествения свят съществува такава красота и хармония, каквато никое човешко око не може да види, никой човешки ум не може да с въобрази, никое човешко сърце не може да почувствува.
Казвам: има мисли за обикновените хора, има мисли за талантливите, има мисли и за гениалните и най-посл има мисли и за Учителите. Лко съществата от тия категории разм"внят местата си, тогава тия от тях, които са на по-низко стъпало, н"Бма да разбе-рат мислите и живота на по-възвишените от тех и ще казват, че светът, в който те живеят, е безформен. Божественият свят не е безформен. Съществата там живеят на далечни разстояния едни от други; изглежда, че всеко същество е само. Достатъчно е, обаче, да си помислят само едни за други, и те веднага са заедно. Запри-мер, ако сърцето на ньжой човек от земята е изпълнено с възвишени и благородни чувства, достатъчно е той да помисли за някой ангел, и ангелът ще бъде при него. Няма ли такова сърце, никой ангел не би
63
напуснал мъстото си за него. Закон е: никой ангел, никое напреднало същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото печалба. И Христос дойде за голяма печалба на земята. Ако Той мислеше, че ще има по-голяма загуба, отколкото печалба, никога не би дошъл на земята. Той дойде и понесе всички страдания, защото знаеше, че печалбата, постиженията, които един ден ще има, ще бъдат поне десетократно повече, отколкото загубите и разходите, които се направиха. Тъй щото същото правете и вие. Вършете това, което ще ви донесе десетократна печалба. Това е Божествено. Ке е въпросът сега да се стремите да. придобиете новото за в бъдеще, но трябва да знаете, какво може да: и донесе новото още днес, т. е. да знаете, на какви печалби разчитате. Някой казва: новите идеи ще се насадятъу младото поко-лъние. Това е друг въпрос вече, но всеки човек трябва така да работи, че да задоволи и вътръшния копнеж на своята душа.
Някой казва: материалният живот е едно нещо, духовният – друго. Материалното и духовното са едно и също нещо, т са само две различни фази на цълокупния живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, и духовният не ще можеш да разбереш. Лко не верваш в човека, когото виждаш и пипаш, как ще поверваш в духовното, което е по-далечно? До реал-ността на нещата може да се дойде чрт^з материалното. В човека има външна, привидна страна, но има и съществена, вътръш-
64
на страна. Когато духовният човек пипне рхката на някой болен, или на някой ум-ръл човек, той веднага може да познае, цали болният ще оздравее, или умрълият ще възкръсне. Това по какво се познава? По същественото, незмънното у чоьъка, което, и когато той е болен или ч^ръл, остава не-промънено в него.
В 1905 година Шлятър се яви в гАме-рика, дето започна да лъкува болни по оссбен начин. При него идваха разни болни. Достатъчно бъше да пипне някого по ръката, за да оздравъе веднага. Друи оздравяваха по-мъчно. От какво зависи това? Причината е дълбока, но Шлятър познаваше веднага, кой човек ше оздравъе. и кой не може. Гой познаваше добрите хора от лошите, от пръстъпницит. Един ден в едно събрание от 17.000 души той вите един пръсттп.ч-ник и се обърна към него с думите ти си разбойник, пръстъпник, излъз навън!
Като ви говоря това, не гтодразбирак, че духовният човетч трябва да хваща престъпниците и да се занимава с тях. Този прим+^р има само научна стойност. Казвате; какво "ше стане с пръстъпницитв? – Т трябва да се разкаят. да напуснат своите стари пътища. – Какво ше стане с гръш-ниците? – И за тях въпросът е ръшен. Т трябва да се разкаят. да очистят сърцата и умовег си от всички лоши мисли и желания, да напуснат стария живот и да се обърнат към Бога. Обаче, ако гръшникът мисли, че силите и благата, които му се да-
65
ват, трябва да се използуват за зло, за престъпления, такова учение не съществува.
Казвате: как ще се спаси светът?–Све-тът може да се спаси в един ден. Как? Когато всички грешници, когато всички лоши хора напуснат старите си пътища и се обър-нат към Бога. Днес светът има много учители: един учи едно, друг – друго, трети – трето учение. Казвам: ще дойде ден, когато мненията на всички учители ше се съгласуват, ще има единство в убежденията на хората и тогава те н"Бма да бъдат лековерни. При това положение на нещата, ще има ли нужда от проповъди? Дойде н"Б-кой човек и ми донася в една кошница череши. Има ли смисъл този човеж да ми разправя, какъв род са твзи череши, как и при какви условия са расли, когато те са на лице? Имаше смисъл да ми разправя той всичко това, докато черешите не бяла узрели, Веднъж ги носи узръли, проповъдъта му вече е излишна. Аз опнтвам черешите и казвам; слушай, приятелю, аз съм специа-лист в разбиране на плодовете. Всичкото красноречие относно черешите ти пропада. Занеси тия череши на друго место, те не са за мене, аз не мога да ги взема. Немаше нужда да ми ги препоржчващ голкова много. Следователно, всеки човек е в състояние за даден случай да провери, дали една ми-съл е права, или не.
Дойде ли некоя мисъл до положение да се препоржчва от другите, тя не е на ме-
5
66
стото си. И тогава вие ще се намерите в положението на онязи млади момци, които търсили работа, но само чръз пръпоръка на външни влиятелни хора. Един америка-нец милионер търсил служащ за фирмата си. Явили се при него около 20–30 души, все млади хора, с различни препоржчителни писма от видни и високопоставени лица. Като ги поглеждал само, вниманието му не се спирало на никого от тях, и затова всъкиму казвал: ще ви имам пред вид. Най-посл дошъл в кантората му един млад, скромен момък, който още при влизането си, видъл на земята една захверлена книжка, навел се и я дигнал. След това се обърнал към господаря на фирмата и казал: Господине, научих, че търсите лице за работа в кантората си. Яз прЪцлагам своя труд, но нямам от никого пръпоръка. – Вие носите пръпорж-ката в себе си. Тази книжка, която дигнахте от земята, ви пръпоржча много добр. Ра-зумен човек е бил този богат америка-нец. Той разбрал, че младежът, който има чувство към ред и «истота, ще бъде добър работник. По същия начин и Бог ви наблюдава, да види, дали ще дигнете книжката, която е захверлена на земята и препятствува на хората в тяхния път.
Често малките нъща носят голями блага в живота на човеа. Един философ из-паднал в голямо отчаяние, разочаровал се нещо, вследствие на което изгубил смисъла на живота. Един ден, както вер-
67
вЪл по улицитт, с наведена надолу глава, видял една малка книжка, захверлена на земята; навел се да я дигне и забъттезал, че има нещо написано на нея. Изчистил я от праха и прочел: „Бог е Любов. Той толкова възлюби света, че пожертвува за него Своя Единороден Син, за да не погине всъжи, който верва в Него." До това време този философ се занимавал с голями работи, не обръщал внимание на дребните н+лда, и никога не поглеждал към земята. Сега, обаче; като намтьрил тази книжка на земята, дълбоко се замислил върху смисъла на стиховете написани на нея и казал: Толкова време вече, как търся Истината, и трябваше да я намеря в тази малка, захверлена и опра-шена книжка. Той взел книжката със себе си и я турил в рамка. От този ден той проме-нил живота си, като казал: щом Бог е Любов, има смисъл да се живъе! Днес всички хора страдат, понеже са изгубили най-важния лист от книгата на своя живот. Той е загубеният ключ, който всички търсят. Докато човеж не разбере Любовта, както днес се проявява, а не както се е проявявала в миналото, нито как ще се проявява в бъдещето, той не може да намери изгубения ключ. Ако човеж не е разбрал Любовта, както се е проявявала в миналото, той не може да разбере и тази в настоящето; не разбере ли Любовта, както се проявява в настоящето,, той нтьма да разбере и Любовта в бъдешето. Ако вие разбирате проявленията на Любовта днес, разбрали
68
сте проявленията й в миналото, а оттук ше разберете и проявленията й в бъдещето. Имате ли положителни възгледи за Любовта, върху т"вх ще градите и своите научни факти. Съвременната наука е средство за подържане на живота. ЗапримЪр, един съвременен френолог може да познае, какви заложби, какви дарби се крият в човека, но не може да даде методи за тяхното развитие. Види ли нъжое д~вте. той ше каже на майката, какви дарби има в детето, но не може да й пртбпоржча методи, с които да се разработят неговит+з дарби. Защо? – Зашото той няма дълбоки познания върху френологията. Повечето ст съвременните учени са в сжшото положение: много н"Бша знаят, но главно теоретически. Дойде ли до практика, до приложение на (тъщата, те от-стъпват. Запримър, съвременните естественици изучават зоология ботаника, но не знаят. как и д да приложат животните и растенията във възпитанието. Ттьзи науки имат своето възпитателно въздействие върху хората. Н^кой чов+зк изпитва умраза към друг, но иска да се освободи от това чувство в себе си. Той се моли на Бога, прави различни опити, но умразата не го напуща. Казвам: има един практически начин за освобожпение от това чувство. Идете в нт=-коя гора, цъто има мечки, и като срещнете н~вкоя мечка, приближете се към нея и я помилвайте няколко пъти по гърба. От този момент умразата изчезва. Няма по-злопаметно сжшество от мечката. Затова, като я пип-
69
нете, вие ще се освободите от умразата. Кой смтье да пипне мечка, без да трепне сърцето му? Нима положението на авиатора, който лети с аероплан из въздуха, е по-лесно? За предпочитане е човек да срещне мечка и да я поглади по гърба, отколкото да се качи на някой аероплан, който всъжи момент може да се повреди. По-лесно е да се справиш с една мечка в гората, отколкото да се качиш на нъжой повреден аероплан. Голямо безстрашие се изисква от човека, който се качва на аероплан. Пита м: щом в света има укротители на злото, и вие не можете ли да бъдете такива? Един индиец ходил из Индия да търси особени видове змии и ги занасял дома си, д"бто ги укротявал. Той ги държал обикновено в две каци. Една вечер, по невнимание, той забравил кацит"В отворени, и всички змии излезли навън, плъзнали из стаята. На сутринта, като се събудил, индиецът останал ужасен, като се видтьл ц1бл обвит с змиит. Той не посмътг да се помръдне. Най-малкото помръдване от негова страна щътю да коствува живота му, защото зми-ите били от най-опаснитъ\ Сутринта, когато слугата влт^зъл в стаята, и видъчп господаря си тъй обвит от змиигб, веднага турил един гол"бм котел с млъжо да се вари на огъня, и посггб го внесъл в стаята. Змиигб, привлечени от миризмата на прясното млъжо, започнали една по една да се отправят към млъкото. Когато индиецът се ви-дътг напълно освободен от змиите, той
70
станал от леглото си и прибрал всички змии в кацит. Тук слугата спасил господаря си. С какво? С млЪко. По същия начин и вашият слуга трябва да ви даде словесно млЪко, за да се освободите от по-гръшките на своя живот. Днес всички хора се нуждаят от словесно млъко.
И тъй, всичко зависи от разбиранията. Някой казва искам да съм учен. Човек всъкога може да бъде учен, но учеността не разръшава въпросит. – Искам да съм свят човек. – Човек всъкога може да бъде свят, от него зависи. – Искам да съм силен. – Човек всъкога може да бъде силен. – Искам да съм знатен. – Човек всъкога може да бъде знатен. Да бж-де човек учен, свят, силен, знатен, това са резултати, които, той всъкога може да придобие.
Сега ще прочета б. глава от Евангелието на Матея.
„Внимавайте да не правите своите милостини пред человъците, за да ви виждат; инак нямате заплата при Отца вашего, който е на небесата." (–1 ст.). Това подразбира: не ставайте учени, добри заради хората. Бж-дете добри заради Бога, който ви е създал. Бъди добър за Бога, да вици Той, че ти це-ниш добрината, която ти е дал. Покажи знанието си пред Бога, Той да види и разбере, че оценяваш дарбите, които е вло-жил в тебе. Каквото правиш, за Бога прави, а не за хората. Вършиш ли всичко за Бога, тогава и хората ще разберат, че
71
ти си учен, добър. И щом хората се нуж-даят от твоята помощ, те ще те намЪрят.
„И тъй, кога правиш милостиня, не тржби пред себе си, както Правят лицемтфи-те по съборищата и по улиците, за да се прославят от человъщите; истина ви казвам: приемат вече заплатата си." (– 2 ст.). – Когато става въпрос за милосърдие, човек трябва да бъде такъв пак за Бога, а не за человъщигБ.
„Д ти кога правиш милостиня, да пе узнае лавата ти ръка, що прави д-ьсница;а ти." (–3 ст.). Дясната ръка на човека пред-ставлява неговия ум. Умът на човека има две течения: едното е възходяще, наредено висш ум; другото е низходяще, низш ум. Затова, когато човек прави милостиня, той трябва да крие това от своя низш ум, Значи, каквото висшият ум прави, низшият да не знае. Правиш ли милости-ните си пред хората, ти ги правиш пред своя низш ум; правиш ли ги прътг Бога, правиш ги и пред своя висш ум. В това отношение лавата ръка е низшето у човека, а дътната ръка – висшето. Следователно, каквото прави висшето у човтвка, низшето да не знае.
„За да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, който вижда в тайно, ще ти въздаде наявъч" (–4 ст.). – Бог ще ти отговори отвътр"в.
„И кога се молиш, не бивай както лицемерите; защото гб обич г да си правят молбата, стояще по съборищата и по жилите
72
на улиците, за да се явят на человъцит: истина ви казвам, че приемат заплатата си." (- 5 ст.).
„Д ти кога се молиш, вльз в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно; и Отец ти, който вижда в тайно, ще ти въздаде наяв." (–6 ст.). – Този стих се отнася до вътръшния живот на човека, до неговото съзнание. В вътрт^шния си живот човек трябва да започне от Бога и да свърши с хората. Започне ли с хората и свърши с Бога, той нищо няма да постигне.
„Д кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото мислят, че в многословието си ще бтвдат послушани." (–7 ст.). – Отивате ли при Бога, не употребявайте много думи. Малко думи кажете, но да са съдържателни.
„Д вие така се молете: Отче наш, Който си на небеса^ да се свети името Ти." (– 9 ст.). – Дз признавам, че Ти си един-ствен Баща в света. И в небето си само Ти; освън Тебе, няма друг. Няма друго небе, основано върху Твоята основа. Дето е Бог, там е небето. Небето подразбира Бога. Да се освети името Ти в моя ум, в моето сърце, в моята воля – в цълия ми живот.
„Да дойде царството Твое; да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята." (– 10 ст.). – Твоето царство да дойде в мене; аз да живбя в Тебе, и Ти да живъеш в мене. Моята воля да служи на
73
Твоята, и онова, което става горе, в Тебе, да става и долу, в мене.
„Хлябт наш насъщни, дай го нам днес." (–11 ст.). Хлябът представлява Живото Слово. Придобие ли човек Живото Слово, той ще има и обикновения хляб в изобилие. Храните ли се с Божественото Слово, другите нЬща ще дойдат сами по себе си.
Мнозина искат да видят чудеса. Представете си, че завали голям, дълбок сняг на планината, и всякаква връзка с хората отвън се прекъсне, също и превозните средства, и вие сте изложени 4–-5 деня да прекарате без хляб. Вие ще се уплашите, ще мислите, че ще умрете от глад. Има начин, по който може да се достави хлеба. Това ще бъде голямо чудо, но то не трябва да се прави за вярващите. Чудесата имат смисъл за безверниците, да се усили вярата им в Бога. При това, верващият сам трябва да прави чудеса. Остави ли другите да правят чудеса, той ще се усъмни в тях. Когато трябва да стане чудо, и хлебът ще дойде. Как? Ще видите, че в палатката на всекиго седи по един топъл хляб, или пък ще видите едно натоварено магаре, без да го придружава н"вкой човек, пристига с хлеба при вас. Това може да ви се види като приказка от 1001 нощ, като забавление. И това е възможно, но в чудесата има голяма реалност. Какви по-големи чудеса искате от малкото семенце, или от костилката на някой плод, която, хверлена в земята,
74
сама извлича потребните за нея сокове и след 2–3 години я виждате израсла голямо дърво? Тази материя, която житото и всички останали растения извличат от земята и посл пръработват в организма си, адептът, който разбира законите на природата, може да я вземе от въздуха, да я сгжсти и да създаде от нея всичко, каквото пожелае. Като извлъче от въздуха елемен-тите, които са необходими за растене на житото, от тях той може, в късо време, да приготви хлъб, колкото иска. В това отношение всички планини представляват складове от различни елементи. Енергията може да се пръвръща, да се видоизменя, но трябва да се знаят законите, чръз които става това пръвръщане. За да стане материята годна за храна, тя трябва първо да пръмине през камъните, посл през растенията и най-лосл да се приеме и от човека.
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашити длъжници. (–12 ст.). – Щом искаме Бог да прости нашити дългове, и ние трябва да прощаваме на нашите длъжници.
„И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго." (– 13 ст.). Сж-щестува следният закон: човек изпада в изкушения, когато не върши волята Божия. Докато той върши волята Божия, никакво изкушение не може да дойде за него.
Сега ще обясня мисълта си със след-ния прим-вр. Пръдставете си, че някой
75
човек носи на гърба си една каса, пълна с злато. Ако този човек срещне някого, който също така, като него, носи пълна каса с злато, ще се изкуси ли от неговото злато? Н^ма да се изкуси. Обаче, ако касата на първия б"вше празна, той веднага щеше да се изкуси от златото на втория и щ^Бше да си каже: да бих могъл да взема н^бщо от касата на този човек! Следователно, когато човек е проиикнат от Божествените идеи в себе си, и когато вя-рата му е силна, неговата каса е пълна с злато, и той не може да изпадне в изкушение. Слаба ли е верата на човека, няма ли в себе си стремеж към Великото в света, касата му е празна, и за него изкушението неизбъжно ще дойде. Дето и да се намира човек, и в райската градина, и извън нея, щом не върши волята Божия, изкушението ще дойде. Значи, изкуше-, нието иде по единствената причина, че не се изпълнява волята Божия.
„Защото е Твое царството, и силата, и славата во веки. Лмин." (–13 ст.).
„Защото, ако простите вие на чедовЕцигб съгр-вшенията им, ще прости и вам Отец ваш небесни." (– 14 ст.).
„Лко ли вие не простите на человъци-гб съгр-вшенията им, то и Отец ваш няма да прости съгрЪшенията ваши." (–15 ст). – Вие тр%бва да простите на человецит-в съгр-вшенията им, защото всички хора са излезли от Бога. Ние разглеждаме човека в неговото първично проявление. Затова и вие раз-
76
глеждайте човека, като душа, произлязла от Бога. Ако не може да простите «а човтЬка, като на душа, заради Бога, вие ще пръкъснете връзката си с Бога, а с това и Божията благодат към вас. Следователно, човтж трябва да прощава, понеже всички живЪем в Бога и се радваме в Него. Каквото вършим, за Него трябва да вършим, и то вътръшно, не пред человъщитъч
„Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дь-то крадци подкопават и крадат." (– 14 ст.),
„Но събирайте си съкровища на небето, дято ни молец, нито ръжда ги разваля и дето крадци ни подкопават, ни крадат," (– 20 ст,).
„Защото, къдъто е съкровището ви, там ще бъде сърцето ви," (–21 ст.). Значи, въпросът за богатството е предрешен. Човек все трябва да вложи н"бъд1& н%що, да събира съкровища.
„Светило на тялото е окото; и тъй, ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде." (– 22 ст.). – Дко външно не виждаш правилно, ясно, и в съзнанието ти ще има някакъв дефект, тъмнина. Виж-даш ли външно ясно, и в съзнанието ти ще бъде светло. И обратният проиес е в"б-рен: тъмно ли е в съзнанието ти, и окото няма да вижда ясно; светло ли е в съзнанието ти, и окото външно ще вижда ясно.
„Ако ли окото ти бъде лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде. И тъй, видели-
77
ната, която е в тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е I" (– 23 ст.).
„Никой не може на двама господари да работи." (– 24 ст.). – Кога го човек служи едновременно на двама господари, той се раздвоява. Да служи човек на дв места, туй подразбира да се раздвои в лю бовта си, а това е невъзможно. Любовга не може да служи на двама господари. Човек може едновременно да обича двар*а души, но не може едновременно да иг^ служи, защото всЬкч ще иска да се изпълни ч> лята му, както той разбира. Това пък ще обезличи юзи, който се наема и на двама га да служи
„Заради това казвам ви. н%майте грижа за живо~а си, какво ще ядете, или кахье ще пиете, нито за тьлото ваше, "акво ще облечете Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото?" (–25 ст.). – Храната сама по себе си ще дойде. Важно е човек да изпълнява волята Божия, и всичко останало ще се нареди.
Тбзи сж мислите, върху които трябва да размишлявате. Прочетете целата глава и приложете в живота си принципите, които се прокарват в нея. Работете върху тех за да създадете в себе си свои нови възгледи. Корените на дървото работят ча себе си; листата работят за себе си; клонат! работят за себе си. Обаче, в края на краищата, всички раЬотят солидарно, за оЬщого благо на дървото. По същия начин и всеки човек работи, като уд, във великото дърво
78
на живота. Всеки работи за своето само-усъвършенствуване. По този начин се усилва и връзката с Бога.
Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, ще можете гори и планини да пръмъттвате." Значи, има вяра механическа, има и вяра органическа. Каква вера е тази, при която човек уповава на Бога, само когато е богаг, здрав и силен? Човек все трябза да положи верата си върху нещо. Той е на прав път само тогава, когато положи в"врата си в Бога, който е жив и който непръстанно работи в света. Да положиш вярата си в Бога, това е единствената жива вяра, която гори и планини премъства.
3. Беседа от Учителя, държана при чешмичката до второто Рилско езеро, на 19 ав-густ, 1930 г. 9 ч. с.