Божията воля
„Който прави волята на Отца моего, Който е на небеса." (Матея 7:21)
Думите „Божията воля" или „волята на Отца" са, класически. Когато се каже „Божията воля", много от съвременните хора се усмихват. – Защо? – Защото се колебаят, дали съществува Бог, или не.
Светът има двояк израз: съзнателен и несъзнателен. Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в несъзнателния свят. Той е свят без закони или, ако има такива, те са механически, неразумни. Когато Христос казва, че не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, разбираме оформения свят, съзнателния свят – на законност, на ред и порядък. Следователно, само онзи може да влезе в съзнателния свят, който изпълнява Божията воля. Тя е свързана с разумността в човека. Само разумният може да изпълнява волята на Бога. Във физическия свят тази воля се изразява чрез закона на необходимостта, т.е. чрез механическите закони. Движенията на колелото във фабричните мишини е механическо. Човек не може да му противодействува. Веднъж пуснато в движение, никой не може да го спре, докато не се натисне бутона, който го е накарал да се движи. Каквато молитва и да му четете, то не разбира. Достатъчно е да ви закачи с единия си зъбец, за да ви завърти около себе си и да ви смачка. Колелото се подчинява на механически закон, т.е. на закона на необходимостта, в който няма разумност. Ето защо, всички хора, които служат на своята воля, гледат на света като на сбор от случайности. Под думата „случайности" те разбират свят на безпорядък, т.е. такъв свят, който няма отношение към личния живот на човека. Както колелото, което действува във фабриките, няма отношение към човека, така и механическите закони в света нямат отношение към човека. Когато говорим за изпълнение на Божията воля, разбирам разумния живот, който има отношение към човека. В този живот действуват разумни, съзнателни закони. Когато говорим за култура, за добродетели, за ред и законност в света, ние имаме пред вид разумната воля, т.е. Божията воля, която прониква в съзнанието на индивидите, на обществата и народите поне дотолкова, доколкото те са в съгласие с нея. Аз не говоря за личната воля, защото Божията воля е над всичко.
Христос казва : „Който не изпълнява Божията воля, не може да влезе в Царството Божие". Само онзи може да изпълнява Божията воля, у когото е пробудено висшето съзнание. Само онзи може да изпълнява Божията воля, който има чувства и способности, да разбира същността на нещата. Когато изучава математика, ученикът трябва да разбира математическите отношения между числата и действията, които се изразяват чрез тях. Всяка формула, с която си служи математиката, е жива величина, а не мъртва, както привидно изглежда. Докато семето не е посадено в земята, то минава за мъртво, не проявява никакъв живот. Обаче, щом се посади, то проявява живот. Благоприятните условия дават възможност да се прояви разумният живот във всяко същество. От това гледище, всеки човек е зародиш, който очаква благоприятни условия за своето развитие. Какъв зародиш представя човек, не е важно. Той може да бъде семка от ябълка, круша, лоза, трендафил и т.н. Важно е, че, като живо същество, той представя нещо разумно.
Изобщо, всички хора, които съдържат сладчина в себе си, са разумни и съзнателни; които съдържат горчевина, са неразумни и несъзнателни. Горчевината в хората трябва да се превърне в сладчина, както горчивите, киселите и стипчивите сокове в плодовете постепенно стават сладки. По вътрешен начин и човек трябва да превърне горчевината си в сладчина. Тъй щото, когато човек казва, че животът му е тежък, непоносим, трябва да знае, че в него преобладават горчивите сокове. Нека се излага повече на Божествената светлина, за да узреят плодовете му и да превърне горчивите сокове в сладки. Тогава, именно, човек ще влезе в съзнателния живот, ще стане гражданин на Царството Божие. За него няма да съществуват невъзможни неща.
Като изучават човека, философите се спират върху трите основни елемента в него: ум, сърце и воля. Волята е израз на вътрешната хармония между ума и сърцето. Значи, волята подразбира принцип, който свързва две противоположни сили – силите на ума и на сърцето, като ги заставя да действуват в една разумна посока. Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способността си, да превръща низшето в себе си във висше, неблагородното в благородно. Културата на човечеството се дължи, именно, на индивидуалната и колективна човешка воля. Дали действува колективното, или индивидуалното съзнание, законът е един и същ. Думата „воля" на български се състои от четири букви. Първата буква „в" е образувана от единица и два полукръга. Кръгът означава Божествения живот, свързан с единицата – посоката, по която трябва да се движим – нагоре, към главата.
Мнозина оспорват съществуването на Бога и питат, къде е Той. – Бог е там, дето е главата на човека. Който има глава, не може да отрече Бога. Ако няма глава, всичко отрича. Ако няма друга сила, която да противодействува на земното притегляне, човек би се обърнал с главата надолу. Благодарение на тази сила, главата на човека е отправена нагоре, към центъра на слънцето. Благодарение на тази сила, човек ходи изправен. Като знаете това, пазете главата си чиста, хранете я с чист въздух и светлина, с чисти мисли и желания. Не внасяйте в ума си мисли, които смущават и разколебават. Всички се плашат от войната, искат час по-скоро да се свърши. На какво се дължи войната? – На неизпълнение на Божията воля. Коя е причината за пропадането на Ниневия? – По онова време Ниневия беше висококултурен център, но жителите на този град водеха лош живот, не изпълняваха волята Божия, поради което бяха осъдени на загиване. Също така Асирия и Вавилон бяха културни центрове, но пропаднаха. Между културата на асирийците и вавилоняните и сегашната има известно сходство. Те знаеха много неща, познаваха елементите и техните свойства, но злоупотребиха със знанието си, приложиха го там, дето не трябва. Те отваряха войни и се изтребваха едни-други. Същото правят и сегашните народи. Тази е причината, дето старите народи загинаха, като им се взе силата и знанието. Ако и сегашните народи вървят по техния път, и те ще изчезнат. Ако европейските народи не се опомнят, очаква ги същата участ, каквато сполетя Ниневия. Който престъпва Божията воля, лишава се от Неговото благословение. Както човек изхвърля нечистите вещества от организма си чрез изпотяване, така Бог ще изхвърли от своя организъм всички хора и народи на съвременната култура, които не изпълняват Неговата воля. Това е Божествен, разумен закон, който регулира живота. – Какво ще стане с нас? – Нищо лошо няма да стане. Който живее в Божествения свят, не трябва да се страхува. Мислете право и от нищо не се страхувайте. Казвате: Какво зависи от мене? – Много нищо зависи. Достатъчно е да поставите едно житно зърно на едно от двете блюда на везните, уравновесени с еднакви тежести, за да отклоните едното от тях. Отде знаете, може би, вие сте последният човек, който със своето присъствие, изменя движението на Божественото колело в една или в друга посока. Въпреки това, всеки мисли, че Бог трябва да дойде на земята, да оправи света. Вярно е, че Бог ще оправи света, но чрез хората. Що се отнася до изправянето на света, човек е пряко заинтересуван, а Бог – косвено. Светът е създаден за човека да учи, да се възпитава и забавлява. Доколкото ние съзнателно учим и пазим Божиите закони, дотолкова и Бог се интересува от нас. В който ден развалим отношенията си с Бога, като Първа Причина на нещата, и Той престава да се интересува от нас.
Човек е свободен да изпълни, или да не изпълни Божията воля, но ще носи последствията на своята свободна и неразумна воля. В това отношение, пророк Йона представя пример за неизпълнение на Божията воля. Бог го изпрати в Ниневия да проповядва на жителите да се покаят, но той се отказа, под предлог, че Божията милост ще се простре върху тях, ще ги помилва, а той ще се изложи като лъжец. Йона казва: Не искам, Господи, да се излагам на присмеха и на поруганието на тези културни хора. Аз ще им проповядвам Твоите думи, Ти ще ги помилваш и, в края на краищата, ще изляза лъжец. Зная Те, Господи, че си милостив и благоутробен. Йона си купил билет за Яфа, с намерение да отиде в града Тарс, качил се на един кораб и тръгнал на път. Какво станало по пътя? Морето се развълнувало и като изкупителна жертва, трябвало да хвърлят Йона във водата. Градът Ниневия се намирал на р. Тибър, красив град, с култура, подобна на сегашната. По онова време Ниневия имал около един милион жители, между които не по-малко от 120,000 деца, които не различавали лавата си ръка от дясната – малки, невинни още деца. Когато жителите на града се разкаяли и се обърнали към Бога за милост, Той отменил наказанието си, главно за невинните деца.
Какво представят корабът и морето? Корабът представя организирано общество, а морето – светът с неговите прояви. Йона избяга от лицето на Бога и се скри в кораба, т.е. в едно организирано общество, между културни хора, които, увлечени в ядене и пиене, забравят Бога и казват: Ние сме господари на себе си, никой не може да ни заповядва. Но морето, т.е. светът се развълнувал, и корабът започнал да се обръща на една и на друга страна. С кораба заедно и човек се вълнува и губи вече влиянието си между членовете на обществото. Когато прекъсне връзката си с Бога, човек губи умствените и нравствените си сили, започва да остарява. Към него се отнасят с пренебрежение и търсят млади, способни хора. Такова било положението на Йона, когато се качил на кораба и тръгнал по морето, т.е. в света. Понеже не познавал закона на светлината, пътуването му било фатално. За да се прекрати бурята, решили да хвърлят Йона в морето, дето бил погълнат от кита. Йона не познавал изкуството да плава, затова попаднал в устата на кита. Китът представя смъртта, която поглъща онези, които не изпълняват Божията воля. Тук Йона трябвало да прекара цели три деня, отдето отправил гореща молитва. Той се молел: „Господи, освободи ме от устата на кита, т.е. от устата на смъртта, за да изпълня Твоята воля. Бог послушал молбата му и заповядал на кита да го изхвърли на брега. След това Йон отново отишъл в Ниневия да изпълни Божията воля, да проповядва на хората разкаяние.
Това, което се случило с Йона, се случва с всекиго. Човек се качва на кораба и, поради отказването му да изпълни Божията воля, хвърлят го в морето. Единственото нищо, което може да ви спаси, това е да отправите към Бога гореща молитва, както е постъпил Йона. Ще кажете, че човек трябва да си поживее малко. Като влезете в утробата на кита, ще видите, как се живее. С други думи казано: Като влезете в гроба, ще видите, как се живее. И там човек запазва съзнанието си и, докато се освободи от тялото си, минава през големи мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко или с хиляди здрави нишки – не е лесно да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лесно я скъсва; грешникът е свързан с много нишки, затова не може лесно да се освободи от връзките си. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободят от връзките на тялото. Кога се късат тези нишки? – Само когато човек изпълнява Божията воля. Всяка нишка представя известен атом, който указва действие върху материята и по този начин я обработва и преобразява. В този смисъл, те са необходими. Ако не можете да поставите тези нишки в движение, да въртят колелото на живота, вие приличате на фабрика, която отдавна е престанала да работи. Всяка такава фабрика е осъдена на фалиране. Ако нишките, които действуват в стомаха, престанат да работят, човек се намира пред голяма тревога. Той веднага вика лекар, да възстанови прекратената дейност на милионите нишки, които работят в стомаха му. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че целият свят е преплетен с нишки, като паяжина. Това не е никаква паяжина, но пътища, по които Бог работи, и начини, по които човек може да изпълнява Божията воля.
Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството небесно." Този стих се отнася не само до тогавашните хора, но и до сегашните, които живеят две хиляди години след Христа. Тогава те са били в зародишно състояние, във вид на семки, но Христос е говорил и на семките. Той искал да ги предупреди, че един ден, макар и след две хиляди години, когато се намерят в трудни положения, при големи изпитания и страдания, за да излязат от този хаос и да се повдигнат, трябва да знаят, как да изпълняват волята на своя Баща. – Кой е нашият Баща? – Четете Исайя, който се обръща към израилския народ с думите: „Израилю, познай Господаря си!" Обаче, Израил не позна своя Господар, своя Баща и Бог.
Често философите се спират върху въпроса: Кой е съществувал по-рано – кокошката или яйцето? По този въпрос има две мнения: едни казват, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано. Според мене, по-вярно е първото твърдение. Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а след това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието. Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум. Като символ на висшия ум взимат гълъба. Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека. Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари. Който е покварил ума си, той е загубен за живота. Физически той може да живее, но не се ползува от живота – светлината не прониква през неговия ум.
Христос казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите от него, изпълнявайте Божията воля. В какво се заключава волята на нашия велик Баща? Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе". Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата. Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото. Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога. И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое". Това е истинското отношение между великия Баща и Неговите деца.
Как се познава, кога отношенията между човешката душа и Бога са правилни? Това всеки може да провери. Представете си, че някой заболее сериозно. Нека се опита, да се свърже с Бога. Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота. При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават. Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания. Той им дал различни наименования и, като дошъл до 401 начин на проява, не знаeл, какво име да даде, затова, от 400-ния случай нагоре той ги нарекъл с общото име „американичи".
На какво се дължат нервните болести? – На порочния живот на хората. Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява. Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници. Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията. Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш. Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща. Всички хора трябва да имат еднакви права и задължения.
Какво виждаме в съвременните общества? Всички хора, всички общества и народи се стремят да станат богати, силни, да имат власт. Добър е стремежът им, но не е добре приложен. Като стане богат, човек започва да мисли само за себе си; като стане силен, започва да изнасилва слабите и бедните; като придобие власт, започва да заповядва на окръжаващите. Не знаете ли, че Бог помага на слабите, на бедните, на страдащите? Бъдете, следователно, като Него. Ако сте богат, помагайте на бедните; ако сте силен, покровителствувайте слабите; ако имате власт, заповядвайте първо на себе си. Който заповядва на себе си, може да заповядва и на другите. Тъй щото, не избягвайте случаите да помагате на слаби, бедни, страдащи, малоумни и т.н. Днес някой е идиот, но един ден Бог ще го повдигне, ще го направи философ. Затова е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога.
Бог е всемогъщ. Той превръща гъсеницата в пеперуда, а пеперудата – в гъсеница. Едно време вие сте били пеперуди, днес сте гъсеници. Това не трябва да ви обижда. Под понятието „гъсеница" аз имам пред вид материалистичното схващане на живота. Като се качи на листа, гъсеницата си казва: Яж, колкото искаш. Ако ядеш много, голям ще станеш; ако ядеш малко, малък ще останеш. За състоянието, в което днес се намира, това е право. Ще дойде ден, когато тя ще изгуби разположението си към ядене на листа, и всички ще кажат, че стомахът й се разстроил, не може повече да приема храна. Не се е разстроил стомахът й, но тя минава в друго състояние – в състоянието на пеперуда. Следователно, като пеперуда, не й трябват нито листа, нито лекарства, да лекува стомаха си. Преди да дойде в фазата на пеперуда, тя снове, прехвърля нишки от една страна на друга, докато изработи своя пашкул, в който прекарва известно време, без храна и без движение. След известно време тя пробива пашкула и отново излиза на бял свят, но вече като пеперуда, снабдена с хоботче и тръгва от цвят на цвят, да смуче сладък сок от цветята. Има болни, които, през време на боледуването си, не ядат нищо. – Защо? – Те минават от едно състояние в друго, както гъсеницата – в пеперуда. През това време те не се нуждаят от храна. Който не разбира състоянието им, безпокои се, търси лекар, да им помогне.
Ако човек не яде, това не показва, че е болен. Има хора, които издържат на глад, на мъчнотии, на изкушения и са по-здрави от онези, които се хранят, които избягват мъчнотиите и изкушенията. Характерът на човека се калява в мъчнотии, изкушения и страдания. Някой минава за честен, защото не се изпитал. Като го поставят на изпит, тогава вижда своята честност. Дават му хиляда лева подкуп, за да извърши някаква нечестна постъпка, но той се отказва под предлог, че е честен. Дават му десет хиляди лева, пак се отказва. Обаче, като му дадат сто хиляди лева, затваря очите си и се продава. Значи, някой е честен до хиляда лева, друг – до десет хиляди, а трети – до сто хиляди. Това не е честност. Истинските добродетели са абсолютни в своите прояви, а не относителни. Един французин бил подкупен с един милион лева, за да извърши едно престъпление. Като го съдели, той казал: Господа съдии, нямате право да ме съдите, защото това, което направих, е продажба. Аз се продадох за един милион лева.
Христос е дошъл на земята, именно, за продадените хора, да ги откупи. Те сами се продали на тъмни сили и не могат да се откупят. Като срещне някой продаден, Христос го запитва: На кого си продаден и за колко? – За един милион. – Щом е така, аз ще те откупя. Почти всички сегашни хора са продадени на някого. Че това е така, нека всеки се запита, къде са неговите майка, баща и деца. Ще кажете, че са умрели. – Що е смъртта? Нищо друго, освен продажба. В този смисъл, смъртта подразбира продаване. Кокошката, която живее в курника на господаря си, свободна ли е? Една вечер господарят й пъхне ръката си в курника, хване я и постави ножа на врата й. Кокошката изкряка един-два пъти, и всичко се свършва с нея. Същото става и с вас. Една вечер дойде господарят ви, хване ви за врата, тури ножа, и всичко е свършено с вас. След това дойде свещеникът и ви чете заупокойна молитва. Как ще ви успокои Господ? – Като изпълнявате Неговата воля. Казвате, че смъртта е страшна. – Страшна е, когато човек не изпълнява Божията воля. Тогава той се разлага и започва да мирише. Ако изпълнява Божията воля, когато заминава за онзи свят, той съблича старата си дреха и прекъсва връзката си с нея. Значи, цярът против разлагането е изпълняването на Божията воля. Направете опит, да видите, че думите ми са истинни. Защо човек, като е дошъл на земята, не изпълнява волята на Онзи, Който го е изпратил да се учи и работи между хората? Ще кажете, че ако правите опити, изкушавате Господа. – Като грешите, не Го ли изкушавате?
Когато се говори на хората за учене, за работа, те казват, че не могат да се борят със злото и с дявола в свята. – Свърши се царството на злото и на дявола. Днес Христос иде в света, придружен от светли и възвишени същества, от добри духове. Щом дойдат те, светът ще се оправи, хората ще бъдат здрави и бодри. Църквите ще бъдат пълни с истински богомолци и служители на Бога. Тогава Христос ще ги пита: Какво правите? Вярващите и религиозните ще кажат, че искат да обърнат света към Бога. И крадецът, като пипне кесията ви, обръща я нагоре. Светът не се нуждае от такова обръщане. Вие трябва да бъдете мощни, радостни, да дадете добър пример на света. Като скърбите и страдате, пак да се радвате. Това значи, да изпълнява човек Божията воля, да живее без страх от смъртта. За онзи, който е свързан с живия Господ, смърт не съществува. Той чува Божия глас и изпълнява волята Му. Ако направи някаква погрешка, веднага чува тихия Божи глас в себе си, който му говори: Не постъпваш добре, изправи погрешката си. Който се противопоставя на този глас и не го слуша, ще понесе последствията. Слушайте Бога, докато ви говори бащински, с любов. Не Го ли слушате, Той се отдалечава от вас, и законът ви хваща.
Човек трябва да има смелостта на онази американка, която се самопожертвувала за своя възлюбен, който се върнал сакат от бойното поле. Той отишъл на бойното поле да защищава отечеството си, но в едно голямо сражение бил ранен и отрязали единия му крак. Той писал на възлюбената си: Отрязаха ми единия крак. За да не страдаш с мен заедно, бъди свободна, намери си друг възлюбен, здрав и силен човек. Тя му отговорила: Приемам те такъв, какъвто си. В същност, той пострадал много повече, отколкото й писал, не искал изведнъж да й каже окаяното положение, в което се намирал. След време той й писал: Отрязаха и втория ми крак. – Приемам те с по-голяма любов. — Останах само труп, отрязаха и двете ми ръце. — Сега те приемам с още по-голяма любов.
Колко мъже и жени ще си останат верни при това положение? Колко хора могат да издържат на това изпитание? Колко жени и мъже биха издържали този изпит? Много рядко ще срещнете такива, които са готови да си услужват с любов и търпение, ако единият от тях заболее и се задържи в леглото няколко години. Една българка гледала болния си мъж цели 20 години и всякога казвала: Един момент даже не ми е дотегнало да му услужвам. – Защо? – Обичам го. Тази българка, както и американката, носели Божественото в себе си – любовта. Не може човек да влезе в Царството Божие, ако сърцето му не е изпълнено с любов. Докато човек мисли само за ядене и пиене, за обличане, за удоволствия, за богатство, никога няма да познае любовта. Сърцето му ще бъде празно, умът му – обременен. Защо човек не отвори ума, сърцето, душата си за великото в света, да се изпълни с Божията Любов? Защо не влезе в този велик свят, пълен с слънца и планети? Днес Христос се обръща към душите на хората и казва: „Изпълнете Божията воля, за да станете господари на своя ум, на своето сърце и на своята душа". – Как ще постигнем това? – Като обърнете буквата „К" нагоре с пръчиците ???й – йй. В това положение тя представя лодката на човешкия живот. Пуснете лодката си по вълните на морето, вдигнете платната и пътувайте свободно. Вземете кормилото в ръцете си и тръгнете, в каквато посока желаете. Ако сте нервни, турете вашето „К" с гърба надолу и започнете да плавате. Всички нервни хора – мъже и жени да отидат на фронта, там да се обновят. Какво проповядваше Йона на жителите на града Ниневия? – Обнова. Той казваше: Излезте всички на фронта, да се обновите! Йона и днес още проповядва на всички хора, на всички народи да напуснат старите си къщи, да приемат новите Божествени идеи, да излязат на фронта, т.е. на чело, за да се обновят. Бог обича смелите, самоотвержените хора. Не можете да обичате страхливия човек; не можете да обичате и студения, като камък човек. Само онзи може да бъде обичан, който носи любовта в себе си и щедро я раздава. Който не дава, не може да взема.
Всички хора, всички семейства, общества и народи трябва да се обновят. И българите, като народ, трябва да се обновят. Дали ще ме слушат, или не, това е тяхна работа. Аз съм длъжен да им кажа истината. Като я кажа, ще си отида. Къде ще отида? Ще започна от корените на дървото и постепенно ще вървя нагоре: към стъблото, към цветовете, към плода, към семката, оттам към ангелския свят, и най-после към Божествения свят – там е моята крайна цел. Ще кажете, че отивам много далеч. Божественият свят не е далеч от хората, но е богат, пълен с енергия. Който отива там, придобива много енергия и големи богатства. И аз отивам да придобия повече енергия, за да се върна отново между хората, да работя между тях и да им помагам. Приятно е да работи човек между хората и за тях. Дали го разбират те, или не; дали са богати, или бедни, това не е важно. Нима детето разбира майка си, която го храни, къпе, отглежда и възпитава? Докато е малко, то не я разбира, но един ден, като порасне, ще я разбере. Разумният разбира нещата и благодари за всичко, което му е дадено и което хората правят за него. Колкото повече расте детето, Бог го благославя и просвещава да стане разумен човек и да разбира живота правилно.
Желая ви да бъдете добри, разумни и справедливи. И, като ви срещна, да бъда доволен, че виждам хора, с които мога да се разговарям, да споделям своите мисли и желания. Какво по-голямо благо за човека от това, да среща добри и разумни хора, с които да се разбира? Като говоря така, някои се питат, какво мисля да правя. Едно от двете: или добро, или зло; или истината да ви говоря, или да скрия истината от вас. Ако скрия истината, това показва, че живея в свят на безпорядък; ако говоря истината живея в съгласие с Божията воля. Какво печели човек, ако служи на злото и на лъжата? Не само че нищо не печели, но губи всичко и се разрушава. Какво нещо е лъжата? – Сянка на истината, сянка на цялото Битие. Лъжата е подобна на фалшивите скъпоценни камъни.
Един търговец идел от Мала-Азия. Той носел торба, пълна със скъпоценни камъни, които продавал евтино. Един евреин, също търговец, пожелал да купи всичките камъни, но мислел, че не може да ги вземе, защото нямал много пари. Обаче, търговецът на скъпоценните камъни му казал: Приятелю, продавам цялата торба за десет хиляди лева. Нося ги контрабанда, затова ги давам толкова евтино. Гледам да се освободя от тях, да не пострадам. Евреинът помислил, че щастието иде пред краката му и, за да не го изпусне, купил всичките скъпоценни камъни. Като отишъл у дома си и ги прегледал внимателно, разбрал, че бил излъган: само няколко камъни били истински, т.е. скъпоценни, а останалите – фалшиви.
Днес много хора носят торби, пълни с фалшиви скъпоценни камъни, които представят за истински. В края на краищата, и те, и окръжаващите се убеждават, че са се лъгали. Такова е и знанието на тези хора. Те мислят, че носят пълна торба с истинско знание, но един ден сами се убеждават, че са се лъгали. Какво знание е това, с което човек не може да спре падането на бомбите? Отиде някой учен на бойното поле, крие се, бяга от бомбите, а не може да ги спре. Къде остава знанието му? Ще кажете, че само Бог е в състояние да спре бомбите. Който живее в съгласие с Бога и изпълнява волята Му, той може да ги спре. Щом слушат Бога, и тебе ще слушат. Някои очакват на папата да каже думата си, и мирът да дойде. Не очаквайте на никого, но се обърнете към Бога и кажете: Господи, Ти си наш Баща, Ти ще спреш войната. Признайте Бога за ваш Баща, Той ще чуе гласа ви и ще ви помогне. Вие не вярвате в своята сила и мислите, че човек нищо не може да направи пред големите събития, които стават около него. Който върши Божията воля, всичко може да направи. Ако всички хора – българи, руси, французи, англичани, германци повдигнат гласа си към Бога, войната ще спре, и мирът ще дойде. Защо воюват хората? – За нищо и никакво. Някакви търговски сделки ги заставят да се бият. Едно трябва да знаят всички хора и народи: Светът не е някаква анархия, но разумен свят, дето Бог изпратил всички хора да живеят и работят разумно, да си помагат братски.
Бог изпрати Христа, своя Единороден Син, в света, да покаже на хората, как трябва да живеят. Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратят всички спорове и недоразумения. Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаят да изпълнят Божията воля, да влязат в Царството Божие като негови граждани, и мирът ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура. Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес. Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда. Няма сила в света, която може да спре този процес. Следователно, няма сила в света, която може да спре войната. Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава.
По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните? Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри. За такива хора няма невъзможни неща. Те могат да постигнат всичко, каквото желаят. Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви. Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му. Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие. Само така той може да очаква някакъв резултат.
Казано е в Писанието: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина". Казвам: Иде време и сега е, когато бъдещите хора ще изпълняват Божията воля, ще бъдат здрави по ум, сърце и тяло и, каквото кажат, ще го направят. Те няма да се нуждаят от полици и поръчители, както сегашните. Думата им ще бъде закон, защото излиза от устата на Бога, Който ще бъде истински поръчител за тях. Светът ще се оправи, когато Бог стане поръчител за всички хора, общества и народи, както и за цялото човечество.
Да изпълнява човек Божията воля с любов, това е девизът, това е религията, от която всеки човек трябва да се ръководи в живота си. Така трябва да живеят и българите. Един ден, като ви срещна, ще кажа: Щастливи сте, че изпълнявате Божията воля, и Бог е ваш поръчител.
Идете си по домовете с мисълта: Да изпълнявате Божията воля, да живеете без човешки полици и поръчители. Бог да бъде ваш поръчител и Неговата сила да пребъдва във вас.
Беседа от Учителя, държана на 22 април, 1917 г. София.