13.Условията на вечния живот
Беседа, държана в София на 12 октомври 1914 г.
А вечен живот е това – да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа. (Ев. Йоан 17:3)
Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е. Сега мога, като Архимеда, да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона. Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. И право е казано: „Открил Си го на младенците“. – Този млад момък не е далеч от истината. Той е проумял първообразния език, на който Господ е говорил. Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувства, действа правилно: и граматически, и логически, и философски. В неговата душа има мир и съгласие, няма спор за думата „вечен“ – дали тя трябва да бъде поставена пред или след думата „живот“. „Това е външната черупка на нещата“, казва той. „За мене е важно тя да бъде в моя ум, в моето сърце, да е проникнала дълбоко в моята душа и да крепи моя дух със своя Божествен огън“.
Верен е неговият отговор. Преди години правило беше кочияшът да седи отпред каляската, а господарят – назад; в по-ново време правилото се видоизмени: господарят стои напред, а кочияшът – назад. Напред или назад, то е все едно, стига юздите да се намират във вещи ръце, конете да са силни, каляската – здрава, кочияшът – досетлив, господарят – умен и добър – целта се постига. Но ще попита някой: „Какво искате да кажете с това?“ – Нищо повече. Просто и ясно, че господарят и кочияшът трябва да бъдат на своите места. – „А повече?“ – Можете ли да кажете като тоя млад момък: „Намерих я и намерих го!“ Ето важният въпрос за вас. Когато отговорите на него, светът и животът ще вземат друг вид. Но на предмета. Когато Христос е изказал тия думи за „вечния живот“ в присъствието на Своите ученици, той им е разкрил един „велик закон“ на живота, чрез който закон се разграничават и определят два съществени негови елемента, които влизат във временния и вечния, в съзнателния и свръхчувствения живот. Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите, но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. Писаните неща, във великата книга на живота, са за разумните хора; те не са за по-низшите същества, които не разбират тия закони. Сега, ако някой чете: „вечен живот“, или „живот вечен“, ще попита какво можем да разберем под думата „вечен“. Тази дума има външен и вътрешен смисъл. Под „вечен живот“ у нас разбират: дълъг, безграничен, непрекъснат живот. На английски стои „eternal“, но коренът на тази дума е от санскритски произход и означава земя, а „земя“ на санскритски значи същество, което зачева и ражда. Често се смесва „вечен“ живот със съществуването на човека; обаче човек може да съществува, без да живее. Метафизиците спорят върху тоя предмет, но когато влезем в областта на опитната философия, да проверяваме Божествените закони, изводите ни трябва да бъдат основани на истината, и резултатите да бъдат правилни.
В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се сменят; три главни принципа, върху които се гради неговият настоящ живот. Те са прокарани в граматиката, логиката и математиката. Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат: подлог, сказуемо и връзка. Може да има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл. Ако бих запитал вас що е „подлог“, вие щяхте да кажете: „Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението“. А „сказуемо“? – „Думата, която показва какво се разправя за предмета.“ Добре. Ако един учител беше ви дал да разчлените граматически прочетения стих, да покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха да се спрат върху думите: „Бог“ и „Исус Христос“. Но тук основната мисъл е „вечен живот“, а „Исус Христос“ е допълнение на тази мисъл. Бог и Исус Христос са двете начала, от които произтича вечният живот, или: двете опори, двата стълба, върху които се той крепи. Логически казано: „Бог“ е голяма предпоставка, „Исус Христос“ – малка предпоставка, а „вечен живот“ – заключението. Да направим тази мисъл още по-ясна: думите „вечен живот“ подразбират разумното движение на душите; думата „Бог“ – зародишите на духа, условията, силите, законите в природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а „Исус Христос“ – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества. Сега може да помислите, че като кажете „вечен живот“, разбирате, знаете какво е всъщност вечен живот. Но кой е основният елемент на познанието? Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме, да направим. Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“.
Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия. Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия. Някои смесват „условия“ със „среда“. Има разлика. Една железница, за да отиде от София до Варна, трябва да има известни условия; те са: релси, въглища и вода. А когато се обърнем към човека, кои са условията на неговият живот? „Средата“, в която човек живее, е въздухът. Човек е потопен в него. Но въздухът не е единственият елемент, необходим за съществуването на човека, рибите и птиците; има втори елемент – храната; обаче ние не сме потопени в храната: този елемент е преходен, иде отвън, влиза в нас и излиза от нас и оставя своите последствия. Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие. Ако потопим човека в туй, в което е потопена рибата, той ще умре. Следователно за човека водата е условие за съществуване. Да вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие. Туй условие се намира в самата вода и когато тя минава през хрилете на известна риба, този въздух преминава в нейната дихателна система и пречиства кръвта. Среда за рибата е водата. Среда за човека е въздухът.
Но средата е само една трета от истината. Де се раждат лъжливите понятия? Когато употребим аналогично един пример, трябва да знаем каква доза истина има в него. Трябва всякога да бъдем искрени, и не само нашите заключения трябва да бъдат верни, но същевременно и малката, и голямата предпоставка трябва да бъдат верни. Може едната предпоставка да е вярна, но ако другата не е вярна, вашето заключение ще бъде невярно. И когато математиците и инженерите правят известни изчисления и постройки, вземат в съображение точно всички обстоятелства, за да избягнат възможните погрешки. По същия закон трябва да градите нещата в себе си, когато искате да изградите вашия характер – вашия ум и вашето сърце. Трябва да знаете как да го градите – да знаете кое е среда, кое – условие, кое – елемент. Защото има и елементи. Елементите се отнасят до поддържането на живота, а условията – до съществуването на живота. Например, нивите, градините, лозята и т.н. съставят условия за живота, от които пък произтичат елементите на живота: житото, плодовете и т.н. Светлината е елемент необходим за живота, но тя е четвъртият елемент – въздухът, храната и водата са първите три елемента. Ако рибата кажеше: „За мене доста е водата“, защото тя в нея намира всичката своя храна, и ако човек би поискал да живее също във водата, той би се намерил в противоречие с основните закони, които регулират неговия живот, защото не може да влезе във водата и да живее в нея като рибата. Именно от тия криви схващания произтичат погрешките във всичките съвременни философии и религии. В тях има много догматични въпроси наполовина верни.
Да се върнем на думата „вечен“. Тя се отнася за духовния свят, подразбира в себе си материали, от които може да се съгради безсмъртният живот. Думата „живот“ подразбира органическия живот в материята, който расте и се развива и не може да бъде непрекъснат, вечен: неговата форма може да се измени, и туй изменение наричаме смърт. Представите обаче за „смъртта“ са различни. Да умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може да изгуби онези условия, при които се проявява животът. Съзнанието може да остане тъй, както, когато човек умре, остават неговите кости. Съзнанието – то е духовният гръбнак на човек. Значи върху този гръбнак, както върху човешкия гръбнак, е основана цялата нервна система и удовете, които функционират заедно с другите чувства и способности. Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно. Да обясним тази аналогия. Когато кажем, че светлината е необходима за човешкото око, това значи, че клетките на окото са потопени в светлината, и че тя е необходима за тяхното поддържане. Човешката душа трябва да бъде също потопена. Не сте я потопили, значи вие сте извън вашата среда, ще живеете като зародиш, както много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 5–6,000 години, на сухо място, и са чакали условия да бъдат посети, за да поникнат. Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети, и те са дали отличен резултат. И човешката душа, като зрънце, стоящо в Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за да може тя да почне наново своя живот. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога. В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение. Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране. Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) – в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивиуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога, и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава.
Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Какво означава тази дума? Три същества различни, които имат една мисъл, една воля – Отец, Син и Дух Свети. То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети. Когато вие изменяте реда на нещата, трябва да измените същевременно и законите, които регулират формите на нещата. Вие можете да се потопите във водата, но, за да живеете в нея, трябва да измените и своята човешка форма в рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда. А повдигане на живота има, когато правите средата условие. И в единия, и в другия случай формата на съществото трябва по необходимост да се измени. Ние можем да изменим формата на една риба само когато изменим нейната среда. Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха. Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината. Когато Христос казва: „Това е живот вечен, да познават Тебе Единаго Истиннаго Бога“, какво Той е искал да каже под думите „Единаго Истиннаго Бога“? Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи живота в Себе Си, създава условията, чрез които може да Я познаем. Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда; например, рибата не може да познае водата, в която е потопена. Някои искат да познаят Бога; ако сте потопени в Бога, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без да Го познавате. А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако искате да Го познаете. Да допуснем, че говорите на една клетка, която живее във вас. Човешките клетки са разумни същества, те имат известна своего рода интелигентност. Те са като птиците и рибите. Това може да ви се вижда чудно, но тъй е. Може да направите опит да говорите, и тия клетки да ви разбират. И като им говорите на техния език, те ще извършат прекрасно своята длъжност. Па може и да ги сплашите; те ще се сгушат. Ако сега една клетка каже тъй: „Аз искам да зная какво нещо е човек“, ще бъде същото, както когато човек каже: „Аз искам да видя какво нещо е Бог“; тогава Бог не трябва да бъде среда, човек трябва да излезе от Него. „Ама може ли?“ – Може. Само трябва да измениш своята форма. „Ама не мога!“ – Чакай тогава, когато я измениш. Там е философията на въпроса. И клетката, за да може да познае какво нещо е човек, трябва да пропътува през милиарди условия, през всички тъкани, да бъде в стомаха, в сърцето, в дробовете, в мозъка и т.н. и тогава само ще може да се спре и да каже: „Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек“. И сега ние философите на този свят, като сме ходили навсякъде, спираме се и казваме: „Ела да ти кажа какъв е Бог; Той е всесилен; разбра ли сега?“ – „Разбрах.“ Нищо не си разбрал. Само когато излезеш извън тази среда, като минеш през вратата, която се нарича „смърт“, когато „умреш“, само тогава ще познаеш какво нещо е Бог. Затуй именно „умират“ хората. И когато в една душа се зароди желание да познае Бога, тя трябва да „умре“, като си каже: „Аз трябва да умра, за да позная Бога“ – това е най-правилното определение на Богопознанието. Ония, които са писали Евангелието, са били хора много мъдри. Някои мислят, че Евангелистите са били, като рибари, прости, неучени, и че и Исус Христос бил прост, неучен. Обаче това съвсем не е тъй: Христос се е учил в небесно училище; той нямаше нужда да се учи на земята. Аз се чудя на туй именно повърхностно заключение, че човек, който никак не се е учил, е можал да обърне света и да заведе хората при Бога. Материалистите, пантеистите казват: „Вие християните сте много големи глупци, вие нямате логика: на един човек, който е бил прост, неучен, вие се уповавате Той да ви заведе при Бога. Ние, когато разсъждаваме – добавят те, – вземаме в съображение всички неща“. Някой, като проповядвал веднъж в черква, че Христос с 5 хляба и 2 риби нахранил 5,000 хора, – за да направи това чудо възможно за схващане на слушателите, казал: „Да не мислите, че тия хлябове са били обикновенни, не – те са били големи като могили“. Един овчар, като чул това, посвирнал си по овчарски и му рекъл: „Защо говориш така? Мене не ми е чудно, че хлябовете са били толкова големи, ами аз се чудя каква е била устата на оная фурна, в която са били опечени тия самуни“. Ето нашата нелогичност, нашето повърхностно разсъждаване. Първото нещо, което един християнин трябва да направи, е да се освободи от всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания. И той може да направи това. Един логик може да се освободи веднага от тях. А един ученик може да провери доколко е правилно, например, това предложение: „Човек е същество с два крака; всяко същество с два крака е човек; следователно и кокошката, която има два крака, е човек“. Заключението е много правилно; но именно двата крака не са онези неща, които характеризират човека – той може да ходи и на четири крака; а туй, което може да характеризира човека, то са: неговият ум, неговото сърце, неговата душа. Това са три елемента. Краката или ръцете са само един извод или един външен физически продукт за човешката деятелност. Когато човек трябва да прояви деятелност, трябва да има ръце и крака. Условията ще ги създадат. Ще попитате какви ще бъдат. Те ще съответстват на средата. Ние казваме, че известни органи е невъзможно да се изменят, докато съществото живее в една и съща среда. Ако вземем рибата, ще кажем, че перките, с които тя плува, са необходими за нея във водата, и че те не може да се изменят; обаче ако рибата излезе от водата, ако може да направи това и рече да стане човек, нейните перки трябва да се превърнат в ръце и крака. Ние, които искаме да минем в духовния свят, сме като рибите потопени в една среда. Ако искаме да се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска да излезе от водата и да влезе в нашата среда, да мисли и действа: „Ти трябва най-първо да измениш своите хриле, да образуваш дробове и да се научиш да дишаш“. Тази риба, която научи друга да си направи дробове, ще бъде най-учената риба. Сега и аз ви препоръчвам това учение – да си направите дробове за онзи свят, защото ако ги нямате, няма да влезете в него. Трябва да бъдете приготвени, щото вашият живот да се продължи непрекъснато нагоре след напущането на земята.
Сега да се обърнем към думата „познание“. В нашата писмена реч думите са съставени от известни знакове – буквите, с които те се пишат. За пример, да вземем българската дума „познаване“. Първо имаме две черти спуснати отгоре надолу, като им турите отгоре още една чертица, става буквата „П“. Искаме да направим „О“, пишем кръг и го туряме до „П“-то, става „ПО“. За буквата „З“ вземаме двете половини на буквата „О“ и ги туряме едната отгоре, другата отдолу. За буквата „Н“ вземаме също отвесните черти на „П“-то и поставяме горната чертица в средата им. Трябва да напишем „А“; вземаме две линии допрени горе, а през средата съединени също с чертица. За буквата „В“ вземаме права линия и до нея залепваме знака на „З“-то и т.н.. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си. Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин. Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Значи не може да имате познание, докато не заченете. Инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука. „О“-то, нулата, казват, е нищо; но в математиката тя има сила да увеличава и да намалява по 10 пъти, ако я турим пред или зад една цифра. Ако, например, подир 1 турим 0, получаваме число 10 пъти по-голямо, а ако я турим пред 1 – 10 пъти по-малко. Значи и нищото е нещо. Как може сега туй, което няма нищо в себе си, да увеличава и намалява нещата? В моите схващания, в нищото съществува времето и пространството като два елемента за нашето органическо развитие; в пространството действа светлината и топлината. Значи, когато турим нула зад „П“-то, това показва, че цветът има условие да се развива. Но слизаме в туй дърво, което има двояк живот – нагоре в ствола и клоновете и надолу в корените. Казваме, че рибата е потопена във водата, а човек – във въздуха. То е наполовина вярно. Има и други елементи, с отстранението на които престава и животът. Плодните растения имат две среди – почвата за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете. Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете. Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята. Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение. Ангелите именно внасят в нас познанието за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си. Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощем зимно време, треперите и се припичате на месечината. Пита ви някой: „Защо седите тук?“ – „Припичам се.“ – „Ама няма слънце.“ – „Ти си сляп човек, ти се лъжеш; това слънце полека-лека ще ме стопли.“ Когато нямате представа за Бога, това показва, че между Бога и вас има известна празнина, известна преграда, която пресича връзката на вашия живот с Божествения. Сега аз забелязвам, че в този говор има, може би, нещо смътно за вашия ум. Знаете ли защо? Като преминавам от този свят да ви обясня нещата на онзи свят, има една междина. Ако ви разправя за музиката, ще кажа, че човек може да схване със своето ухо в една секунда най-много от 32 до 46,000 трептения на звуковите вълни. Когато дойдем до светлината, тя се появява веднага като червен лъч, който се произвежда в нашето око от 428 билиона трептения в една секунда. Като се качваме нагоре по тази летвица, между червените и виолетовите лъчи има 739 билиона трептения в секундата. Речта ни може да бъде само тогава логична, когато се ограничим в тесния кръг на нещата, които можем да схванем, т.е. които можем да опитаме и разберем. Щом минаваме рязко от звука към светлината, не всякога можем да бъдем логични, защото между звука и светлината има известни трептения, които не сме взели предвид. Минаваме от звука към светлината, но сме пропуснали известни области, за които нямаме понятие. Тръгваме за онзи свят от 32 трептения и дохождаме до 46,000 трептения в секундата – до света, достъпен за нашето ухо, и казваме: „Знаем до тук“; но като продължим оттук нататък, ние сме в тъмнота и казваме: „Това не познаваме“. Като дойдем до червените лъчи, казваме: „Слава Богу, изминахме тази пустиня“. А тази пустиня обема едно невъобразимо грамадно пространство между две граници от 46,000 и 428 билиона трептения в секудата. Всички онези неща, които хората не разбират, са за тях пустиня, в която нищо не расте, нищо няма, Когато Христос е говорил за „вечния живот“, Той е бил много внимателен. Той е попълнил всички междини, съединил е световете в едно цял: „духовния“ – със света на ангелите, „Божествения“ – със света на Троицата, „физическия“ – със света на човеците – душите. Затова Той казва: „Аз Съм пътят от Истината за живота; Аз свръзвам тия два свята и водя еднакво и към света на ангелите, и към света на Бога, на Истината. Следователно онзи, който Ме последва и тръгне по тоя път, който Аз ще му посоча, ще намери онова необходимо благо за своята душа – Божествения мир“. Затова Той още казва: „Мир ви давам, Моя мир ви оставям“. А мирът е чадо на Небето. Той е отгледан в жилището на Бога. От горното заключаваме следното: Пътят – това е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата; животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината – това е проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкия дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и светло в тоя обширен свят.
Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на Божеството, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят. Затова Христос казва: „Аз излязох от Истината – от Бога – и слязох в материалния свят, за да помогна на хората, да ги напоя с тази жива вода“. Затова Той казва пак на друго място: „Аз съм жива вода“. Тия три неща, за които ви говоря: вечен живот, Бог, Исус Христос; път, Истина и живот са свързани помежду си. Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може да принесе очакваните блага. И от чисто християнско гледище трябва да се намираме близо до този извор. Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор. Не казвам, че вие не знаете да пието, но пиете на 500 или 1000 километра далеч от Извора, и тогава казвате, че знаете какъв е Христос. А пък не знаете колко други елементи са влезли в тази вода, размътили са я, та са заблудили вашия вкус. Трябва да тръгнете нагоре по течението на реката; пътят е малко дълъг, по краката ще излязат пришки, ама като дойдете до Извора, ще кажете: „Това разбирам вода“. А онези, които не могат да отидат до Извора, ще пият мътна вода; мътна, защото пък без вода е още по-лошо. Аз ви казвам, макар и да ви излязат пришки по краката, идете при Извора и пийте от Неговата чиста вода. Като се върнете, ще имате бистър и свеж ум, добро сърце и широк поглед. Трябва много труд, много работа над себе си, за да може човек да приложи Христовото учение, да добие ония благоприятни резултати, които един ден ще го повдигнат да бъде съгражданин на Небето, да живее между светиите и ангелите.
Сега да се върна на въпроса. Когато говорим за вечен живот в смисъл на безсмъртие, всеки ще каже, че такъв живот не е възможен тук на земята. И наистина, като „умре“ човек, може ли да добие живот? Заключението е правилно, обаче не всички правилни заключения са верни, защото от де знаем, че човек съвършено „умира“? Когато човек не е работил през пролетта, лятото, есента и казва: „Аз ще работя през зимата“, ще му кажа: Нямаш условия за работа; ако не си забогатял през пролетта, лятото и есента, как ще забогатееш през зимата? Ако не си работил когато е било време, как ще придобиеш вечен живот? Вечен живот можеш да добиеш сега, днес. Стига да имаш смелостта на онзи българин овчаря, правилно да носиш своята тояга и да знаеш как да боравиш с нея, как да удряш. Удрянето, преведено в научна форма, означава условията, при които можете да реагирате, когато се представи пред вас някоя мъчнотия в живота. Вие често казвате: „Както е рекъл Господ“. Но Господ казва, че на такъв страхливец ще му вземат овците, той ще бъде роб, ще седи, като евреите в Египет, да прави тухли. И наистина, ние правим само тухли и къщи. Градим, градим, направим къща, дойде Господ, изпъди ни навън. Пак започваме: 5, 10, 15, 20 години пестим, след няколко години ето пак ни я вземе. Защо е този безполезен труд? Не искам да кажа, че не трябва да работим; но трябва да работим разумно, да спечелим нещо, което да е наше. Когато аз проповядвам така, ще каже някой: „Ама ти учиш да не работим“. Аз уча, че трябва да работите. Онзи, който е дошъл, бирникът, задига ви имота и сърцето и ги продава, но той никога ума на човека не е продал. Колко сърца, колко души са заложени и продадени! И хората казват, че са собственици. Виждаме мнозина, които не знаят да мислят, да действат. Да мразят могат, но да любят – не могат. Всички тия хора със своите развалени умове и сърца образуват карма, и виж, в бъдеще цялото население тегли и плаче от законите, които неговите избраници са издали. Я попитайте вашите депутати, я попитайте вашата камара какви закони правят. Някоя камара каже: „Правя такива закони, че в бъдеще Закон Божи няма да се учи в училищата“, а друга – „Бог ще се изхвърли; то е нещо отживяло; в черква няма да се ходи, ще се почитат новите идеи, и който не изпълнява този закон, ще се глобява с толкова и толкова лева“. Вие казвате: „Няма какво да правим; такива депутати сме пратили да правят закони – ще се подчиняваме“. Но вие ще кажете още: „Този закон, който е прокаран, не е справедлив“. Ще трябва да докарате други ваши депутати, които като докажат вашата правота, ще създадат друг закон. Туй, което става в света, става и вътре в нас. Христос казва, че за да добие вечен живот, човек трябва да се научи първо да мисли и действа правилно. Вие сега си казвате: „Ние знаем, като се върнем в къщи, ще почнем да прилагаме закона правилно“. Какво ще прилагате? Пак стария закон. Една малка неприятност ще ви извади от релсите, и ще забравите вечния живот. Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките?“, какво ще отговорите? – „Очистихме стаята.“ – „Друг път туй нещо не бива да се повтаря.“ По този начин не трябва да чистите вашата Божествена стая. Тия книжки са разните центрове в човека, в които Господ е написал много и твърде ценни за вас неща. Всичко трябва да се тури в ред. Има много неща разхвърляни около зданието, което Господ гради: има разхвърляни тухли, пясък, камъни: всички тия материали ще влязат в строеж на вашето ново жилище. Вие сами трябва да приготвите този материал. Затова казва Христос: „Когато вие познаете вътре във вас Единаго Истиннаго Бога, Който гради, Който е среда, условие, елемент за вас, ще придобиете вечен живот“. И сега искам да ви оставя три неща, върху които вие трябва да мислите – среда, условия и елементи. Които не могат да мислят върху това, нека мислят за онова, което могат. Но ония, които мислят, нека видят потопени ли са в оная среда, която се нарича Бог; имат ли условията и елементите; въздухът им чист ли е; прозорците им отворени ли са; очите, езикът на мястото ли са. Езикът не е толкова малък, колкото се вижда – езичето; това езиче, което твори и събаря в света, много малко се показва, то е невидимо, но какъв юнак е – кости чупи; хората един върху друг ги повдига на бой. Ако езикът не е на мястото си, трябва да му постегнете видите, да не е разгласен; защото когато Господ дойде, ще види дали всички види на вашия език са на мястото или дали езикът функционира тъй, както го е направил някога. Някъде са развалени винтовете – бъбри; скоро винтовете дайте тук! Колко винтове изгубени зная аз! Изгубените винтове, халките, всички части на вашия език, на вашия ум, на вашето сърце ще ги донесете: всичко туй трябва да се тури на място. Затуй идва Христос сега. Вие сте изхвърлили колелцето – не е трябвало. Как така? Учените казват, че сляпото черво не е потребно и трябва да се извади, за да се отърве човек от него, когато го заболи. Как можете да кажете, че то не е на място? Ще дойде време, когато то ще почне да функционира. Лекарите казват: „Има възпаление в сляпото черво, дайте да го отрежем“. По-добре да умра, отколкото да се лиша от него; защото болестта ще се появи на друго място. Не бива никакви удове да се режат, защото колко милиони години е отнело туй сляпо черво на Господа да го направи, и сега един глупав лекар намерил, че не било потребно и „крръц!“ – вън, да освободим човека от него. Много пъти сляпото черво почне да се бунтува и да казва: „Месо не трябва да се яде, животните не бива да се колят“. Боб, леща, фасул и други такива неща няма да причинят болки. Ние – „навън сляпото черво; пак ще ядем месо“. Но сляпото черво има другари в сърцето и ума; ако го отрежете долу, ще умре заедно с него и другарят му вътре в сърцето и горе в ума. Затова казва Христос: „Тия три елемента на живота: условия, сили и закони трябва да ги турите на място.“ Това подразбира Християнството, и тук е дълбоката наука за живота. Аз не искам да ви дам празна философия, а искам да проверите и опитате в живота това, което ви казвам. Как ще се поправи света? Ще се поправи, когато всички види се поставят на място, и животът почне да функционира като часовник. Ще ви дам един пример. Един човек си купил един часовник, който скоро, скоро спрял: „Толкова пари дадох, седмица не съм го носил, и той спря“, си думал; отива при часовникаря и иска от него да направи часовника да тръгне: „Колко пари искаш?“ Часовникарят погледнал часовника и казал: „10 гроша“. – „Добре.“ Часовникарят духва в механизма на часовника, изскача една задръстена въшка, и часовникът тръгва. „Нима само за едно духване ще ми вземеш 10 гроша?“ – „Толкова.“ И Господ ще дойде, ще духне, и всичко ще тръгне. Колко лесно! Тия животинки са за друго място, не бива да стоят вътре в часовника. Християнството е оная философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето – там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно. Аз зная, че това поставяне на винтовете на мястото е мъчна и тежка работа, но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята; деца – синове и дъщери ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове, и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще. Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души. В тази песен ще се оповестява всичкото минало, ще се влива всичкото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот. Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тия винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледва в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на великите закони, които движат всичко към определена цел. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и турят на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще ѝ създадат най-сгодни условия за нейното развитие, ще ѝ внесат истинските елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка си, здраво, чисто и непримесено мляко. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволът, ще израстнат клонищата, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на това последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието – на ангелите.
Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И ние с положителна вяра, с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство – плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод – за поддържането на безсмъртието на човешката душа и единението ѝ с Бога. А това велико събитие е на прага на днешния живот.
Беседа, държана в София на 12 октомври 1914 г.