Всичко ми е предадено
„Всичко ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец; нито Отец познава някой, тъкмо Синът”. (Матея 11:27 – 30)
„Никой не познава Сина, освен Отец; и никой не познава Отца, освен Синът”. Думата „познаване” има отношение към човешкия ум. Ако не е подготвен да схване смисъла на великата идея „познаването”, умът не може да разбере отношението, което съществува между Сина и Отца. Тук имаме две величини: Отец и Син. Те могат да се разглеждат като числата 1:3. Какво разбирате под числото едно? – Това число е символ, който за едни хора има значение, а за други няма – това зависи от състоянието на техния ум. Когато кажете „един, една, едно”, можете да разберете един мъж, една жена, едно дете, но можете да разберете един кон, една крава, едно теле и т.н. Когато кажете думата „човек”, вие мислите, че знаете, какво нещо е човекът; но, ако ви накарат да дадете точно определение за човека, ще се намерите в трудно положение. Лесно е да кажете „син ми” или „дъщеря ми”, но и тези думи са неразбрани за вас. Вие имате понятие за сина или за дъщерята дотолкова, доколкото разбирате отношенията, които съществуват помежду ви. Обаче, истинското отношение се определя от връзката, която съществува между вашата душа и душата на онези, които наричате ваш син или ваша дъщеря. Единицата представя бащата, а тройката – детето, т.е. синът или дъщерята. Като математическо отношение, числата 1:3 представят отношението на диаметъра на окръжността към нейната дължина, т.е. Д:П. Числото П=3'14. Значи, диаметърът се съдържа в окръжността 3'14 пъти; ние взимаме само цялото число – три. Значи, бащата показва размера на човешкия път, а синът – обиколката на този път.
И тъй, когато казваме, че никой не познава Сина, разбираме всевъзможните комбинации, през които Той минава. Когато диаметърът се върти около себе си, образува сфера или кълбо, което показва възможностите и условията, които носи Синът. Не мислете, че е лесно да познаете Сина, да го завъртите като колело един път и да кажете, че сте разбрали неговото движение. И като кажете „диаметър”, пак не сте разбрали дълбокия смисъл на единицата. По отношение на тройката, т.е. на дължината на окръжността, единицата е диаметър, но тя е единица и по отношение на безброй още числа. В математиката всички числа започват от единицата. Изговаряме числата едно, две и т.н. Те представят диаметрите, прекарани в един кръг. Числото седем представя диаметъра на вселената. Това са отвлечени, мистически неща, които човек ще разбере тогава, когато проникне в дълбокия смисъл на живота. В този смисъл, всеки трябва да разбере своето място и положението, което заема в природата. Човек може да бъде в положението на минерал, на растение, на животно и най-после – в положението на истински човек. Докато дойде до последното положение, той изучава нещата, да ги познава и разбира. Той минава през минералите, изучава ги и, като научи свойствата им, отделя скъпоценните камъни от обикновените и започва да се украсява с тях. Като минава през растенията и животните, също така ги изучава: отглежда ги, храни ги, радва им се, докато един ден започва да ги къса и коли, употребява ги за храна. Мъжът се връща от работа недоволен и сърдите, но, като види, че жена му е сготвила кокошка или агънце, сложила на трапезата плодове, той става весел и разположен и яде с охота. Той мисли, че е разбрал жена си, но това е за няколко часа А стомахът отново се изпразва и се явява ново брожение, ново недоволство, докато пак се нахрани. В същото положение се намират и жената, и децата. Всички се оплакват, че не се познават и разбират, правят опити да се познаят и все непознати остават.
Какво означава познаването? – Да познавате нещата, значи, да ги владеете, да станат част от вас – ваша плът и кръв. Да познаваш коня, не значи, да му туриш юлар и да го водиш след себе си; да познаваш елементите, това не значи, да ги туриш в шишенца и да ги държиш затворени. Познаването подразбира съзнателна, вътрешна връзка между нещата. Такава връзка е възможна само при любовта. Значи, имате ли любов, ще познавате нещата; нямате ли любов, нищо не можете да познаете. Някой казва, че умира от любов. Той може да умре, без да разбере любовта. С умиране любовта не се намира. Когато момата не може да постигне своя идеал, т.е. не може да се омъжи за онзи, когото обича, тя казва, че ще умре. Това подразбира, че тя иска да влезе в любовта, но любовта не се постига със смърт. Когато се говори за дом, за майка и баща, за деца, разбираме известни отношения на души, които са свързани чрез любовта. Когато говорим за църквата, също така разбираме отношение на души към нещо, което представя Божието присъствие, или присъствие на любовта. Някой казва, че вън от църквата няма спасение. Аз превеждам този израз: Вън от любовта няма спасение. Без любов нещата са мъртви, безсъзнателни, механически.
Христос казва: „Никой не познава Отца, тъкмо Синът”. Значи, който няма любов, не познава Отца; който има любов, той може да Го познае. Казано е; „Бог е Любов”. Следователно, само любовта познава себе си. Ти можеш да познаеш един предмет, ако имаш неговите качества; ти можеш да познаеш приятеля си, който е знаменит философ само ако имаш философски ум, да разбираш неговите идеи. Двама души, от които единият има сърце и душа, а другият – не ги е проявил още, не могат да се разберат. – Защо? – Защото нямат еднакви качества. Някоя жена се оплаква, че мъжът й не я разбира. – Той още Бога не е познал, а тя иска нея да познае. Докато не познае Бога, човек не може да познае никого. Който не познава Сина, не може да познае мислещите същества, не може да познае и Бога. Приемете тази мисъл в ума и в сърцето си и я приложете в своя живот.
Христос казва: „Дойдете при мене всички отрудени и обременени, аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и се научете от мене. Моето иго е благо, и моето бреме е леко”. Христос призовава при себе си всички обременени, да ги научи на изкуството да носят леко своето бреме. „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече”. Синът е обект, към който всяка душа се стреми, а Отец е силата, която привлича душите към този обект. Когато момъкът се привлича от някоя мома, тя е обект на привличането, а силата, която го привлича, е любовта, т.е. Отец, за Когото Христос говори. Човек трябва да изучава любовта, Бога. Как ще я научи? – Чрез Сина. Значи, Синът, т.е. вътрешната интелигентност в човека, трябва да го научи да познава Отца си, за да разбира отношенията си, както към себе си, така и към своите ближни.
Съвременните хора се занимават с много въпроси, но 99 от тях са маловажни и несъществени. Само един от стоте въпроси е съществен. Около него, именно, се движат всички останали, затова те представят храна за този съществен и централен въпрос. Ако разгледате внимателно едно яйце, ще видите, че в него има съществена и важна клетка - зародишната, около която се въртят всички останали клетки. Те представят условия и среда за нейното развитие. От нея ще излезе животът. На същото основание, казвам: Много неща са необходими за познаване на Сина, но едно е същественото – да вземете Неговото иго. Игото подразбира отношение към външните и вътрешните условия на живота. Следователно, вие можете да познаете Бога само тогава, когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите. Да служите на Бога, това означава готовност да изучавате с любов всички предмети. Външният или обективният свят, с всички свои прояви, представя предметно учение за онзи, който е готов да служи на Бога. Не е ли същото и в училищата на земята? В каквото училище да влезете – първоначално, гимназия или университет, учителите и професорите ви дават уроци и задачи, които трябва да решавате. Те са предметно учение за вас. Който е готов да служи на учителите си с любов, той ще учи всичко, което му преподават. Бог е създал света за нас, а не за себе си. Следователно, всички одушевени и неодушевени предмети, които ни обикалят, имат своето дълбоко предназначение. Че е така, виждаме по нашите удове. Ние имаме две очи, две уши, нос, уста, брада, ръце и крака с по пет пръста – всичко това има своето велико предназначение. Ще кажете, че ушите са дадени на човека, за да чува и възприема звуковете, очите – да вижда и да различава нещата. Освен това външно предназначение, очите и ушите имат вътрешно, психическо значение. И наистина, срещаме хора, които виждат и чуват, но не разбират нито това, което чуват, нито което виждат.
„Никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Под думата „син” се разбира разумното начало в човека. Малко бащи днес разбират синовете си. Някой баща се радва, че му се е родил син, за да му работи. Това показва, че той гледа на сина си като на слуга. Много бащи имат криво разбиране за синовете си. Те мислят, че синовете им са длъжни да понасят всичко, каквото бащите правят. Даже да правят дългове и да пропият имането си, те казват: Синовете ще останат след мен да плащат. Такива бащи нямат правилни отношения към синовете си, но и синовете им нямат правилни отношения към тях. Правилни отношения са тези, които почиват на закона на любовта. Синът не трябва да разчита на богатството на баща си, но и бащата не трябва да злоупотребява с любовта на сина си, да очаква от него. Обаче, и двамата трябва да са готови да се жертвуват един за друг. Щом има любов между тях, естествено е, че и двамата ще работят заедно и взаимно ще си помагат. Това са правилни отношения между син и баща.
Желая, в бъдеще, когато момък и мома се женят, да не се питат, обичат ли се, или не. Това са въпроси, които любовта не търпи. Често момъкът и момата се женят, без да се обичат, а казват, че се обичат. Това не се позволява. Любовта изключва всякаква лъжа и лицемерие. Не питайте, обичате ли се, но питайте онзи, за когото се жените, готов ли е да се жертвува за вас. Ако каже, че иска да си поживее, той не е за вас. Вътрешният смисъл на живота се заключава в жертвата, в самопожертвуването. Тъй щото, вътрешното познаване на Сина подразбира закон на жертва. Само онзи може да се пожертвува, който познава Сина. Когато се жертвува, човек става силен. Като турите вода в котел и я нагреете, като пара, тя става по-силна, отколкото е била първоначално, като вода. Самопожертвуването подразбира закон, чрез който може да се измени едно състояние в друго, една отрицателна мисъл в положителна и едно отрицателно чувство в положително. Ако твърдото тяло се превръща в течно и течното – в въздухообразно, тук участвува законът на жертвата; ако можеш да превърнеш отрицателната мисъл и отрицателното чувство в положителни, тук същият закон взима участие. Ако не се самопожертвуваш как би превърнал омразата в любов? Ще кажете, че мразите някого. Щом го мразите, вие сте лед. Не остава нищо друго, освен да се пожертвувате, т.е. да се подложите на огън, който ще превърне леда във вода, а водата в пара. Докато има вода в природата, и живот ще има: растенията, животните и хората ще се ползуват от нея.
„Никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Какво се разбира под думата „никой”? – Никой е всеки, който не е готов да се самопожертвува. Значи, който не може да се жертвува, не познава Сина. Синът е закон на самопожертвуване. По отношение на този закон, кокошката стои по-високо от онзи човек, който не е готов на никаква жертва. Този човек е мъртъв. Кокошката, която се жертвува за човека, има голяма цена пред Божието лице. Казано е в Писанието: „Нито една птичка не пада на земята без Божията воля.” Бог взима участие в живота на всички същества – от най-малките до най-големите. Ако пред лицето на Бога вие сте една птичка, която е готова да се жертвува за другите, трябва ли да се плашите от живота. Бог се грижи за вас. Ако мислите само за себе си, как по-добре да наредите своя живот, Бог няма да се грижи за вас. Да мислиш за Бога, това значи, да живееш за най-великото нещо в света. Да мислиш за себе си, това значи, да живееш в ограничения. Няма по-тежко нещо за човека от затвора и ограниченията. В самопожертвуването се крие познаването на Сина. Който познава Сина, той е свободен. Христос е говорил за жертвата, като велик процес, който се извършва в човешкото съзнание. Докато не стане този процес в човека, не може да се говори за познаване на Христа. Какво познаване е това, ако не разбираш дълбокия смисъл на Христовите думи? Христос казва: „Аз съм истинската лоза”. Кой знае историята на лозата? Всяка година лозата се жертвува, но малцина признават нейните жертви. Христос казва още: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Колцина разбират смисъла на този хляб?
Въпросът за хляба е социален; той се разрешава от всички общества и народи. Всички хора ценят хляба и съзнават, че без него няма живот. Един млад човек разправя своя опитност, от която разбрал истинската цена на хляба. Така се случило в живота му, че трябвало да гладува четири-пет дена. Той огладнял толкова много, че търсел случай да намери отнякъде хапка хляб да задоволи глада, който страшно го мъчел. Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил кучето. Изненадано от удара, кучето почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба. Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба.
Христос казва: „Аз съм вратата, аз съм добрият пастир, аз съм Син Человечески, аз съм Учител и Наставник”. Това са отношения на Сина към своя ближен, на Божественото към човешката душа. Като говоря за Бога, не разбирам някакво далечно, отвлечено понятие, но имам пред вид Онзи, Който е създал съзнателния живот и Когото всякога можем да опитаме. Достатъчно е да се помолим искрено на Бога за оздравяването на някой болен, за да чуе молитвата и да ни отговори. Помощта иде много бързо, ако ние служим на закона на жертвата. Молете се на Бога, без да Го изкушавате. Кога изкушава човек Бога? – Когато мислите му са в разрез с Божите, когато води порочен живот и т.н. Който не мисли за бъдещето, той не иска да знае, добър живот ли води, или лош. Докато е на земята, това не го интересува, но един ден ще се яви пред Онзи, Който го е създал, да даде отчет за живота си. Какво ще отговаря тогава? Божията светлина е толкова голяма, че всичките ви мисли, желания и постъпки ще се осветят, ще станат обективни, ще тръгнат след вас, както малкото дете върви след майка си. Как ще се справите с това положение? Тогава ще разберете, че няма нищо скрито-покрито. Докато сте били на земята, много неща сте скривали даже и от себе си, но пред голямата светлина нищо не може да се скрие. Тогава ще разберете, че не е безразлично, дали сте живели добре, или зле.
„Никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Кой е този никой? – Който живее за себе си и не познава закона за жертвата. Пръв Бог се пожертвува. Той даде Сина си в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. Чрез Сина, Той изяви своята любов към човечеството, а Синът се пожертвува, за да изяви Отца Си. Това са взаимни отношения на любов и жертва, които трябва да се разберат. Когато разберем отношенията на Бога към нас, като наш Отец, и нашите отношения към Бога, като Негови Синове, тогава животът ни ще се осмисли напълно. Обаче, не можем да бъдем Синове на Бога, докато не се пожертвуваме.
Вложете в ума си мисълта, че вън от любовта живот не съществува; вън от любовта никаква църква не съществува; вън от любовта никакви семейства, общества и народи не съществуват. Единствената църква, която може да обедини човечеството, това е Божията Любов, това е любовта на самопожертвуването. В нея влизат всички идейни хора, т.е. хора на безкористието.
Какво представят користолюбието и безкористието? Те могат да се уподобят на богатия и на бедния, които са се явили пред Господа да изкажат желанията си. Пръв се явил богатият, който започнал да нарежда: Господи, искам голяма къща палат, добре мебелирана и наредена, десетина слуги, да ми работят и всеки ден да слагат на трапезата ми вкусни, богати яденета, плодове и доброкачествени пития: да ям и да пия, за нищо да не мисля. – Да бъде според волята ти! – отговорил му Бог. След това се явил сиромахът и казал: Господи, имам само едно желание – всякога да гледам Твоето лице. - Да бъде според волята ти!
И двамата, доволни от това, което им било обещано, слезли на земята, и всеки заживял по свой начин. Богатият живял в палат, обиколен от грижите на слугите си; ял, пил, разхождал се, чувствувал се доволен и щастлив. Така се изминали дни и години, докато един ден той почувствувал, че започва да се задушава. Дошло му на ум да се помоли на Господа: Господи, задушавам се, дотегна ми това положение. Научи ме, какво трябва да правя. Веднага дошъл един ангел при него, отворил едно малко прозорче на неговия палат и му казал: Погледни навън! Богатият погледнал през прозорчето и видял една висока стълба, на върха, на която стоял бедният и гледал някъде към необятния простор. – Какво прави този там? – запитал богатият. – Той пожела всякога да гледа Божието лице – отговорил ангелът. Години наред той гледа Божието лице, диша свободно, радва се на Божия свят и още не се е наситил.
Две перспективи се представят на човека: да бъде в положението на богатия и да се задушава от богатството си, или в положението на бедния, всякога да съзерцава лицето на Бога и да не се насити да Го гледа. Да стоиш на върха на стълбата, отдето да гледаш Божието лице без насищане, това значи, да познаваш Бога. Време е вече да познаем Христа, за Когото от две хиляди години вече се проповядва. Мнозина минават за християни, но и те още не са познали Христа. Какво християнство е това, когато брат брата изнудва, ограбва и изнасилва? Любов ли е това? В любовта няма насилие, няма страх, няма огорчения. Страхливият не познава любовта. Някои се страхуват от смъртта. Какво страшно има в Смъртта? Любещият не се страхува нито от смъртта, нито от злото. Само един Бог съществува в света, от Когото всичко излиза. От какво ще се страхуваме тогава? Който се страхува, той не познава любовта, не познава Бога. Бог е Любов. Щом е така, не се страхувайте нито от смъртта, нито от злото. Бог е Живот. Ако живееш в Бога, смърт не съществува. Благодарете за злото, защото Бог го е турил на работа, да подтиква човека към дейност, да преработи инертната материя в него. Злото създава в човека противоречия, съмнения, за да се произведе в него търкане, което образува огън. Огънят стопява твърдите тела, прави ги активни. Когато две твърди тела се съприкосновяват, между тях става търкане и се произвежда огън. Радвайте се, когато се сблъскате с твърдата, инертна материя в себе си, за да се получи светлина и пламък.
Какво представя огънят и светлината в човека? Огънят е резултат на неговите страсти и желания, а светлината – на неговите мисли. Без огън и светлина няма живот. На огъня се топят мъчнотопимите метали; огънят изгаря нечистите неща и ги превръща в пепел. На светлината зреят плодовете; при светлината се придобиват знания. Който разбира нещата така, животът му се осмисля. Радвайте се и благодарете за всичко, което любовта носи. Докато тя е с вас, вие сте блажени. Напусне ли ви, и радостта ви напуща. За да не ви напусне, мислете върху отношението ви към Бога, по сърце и по дух. Христос казва: „Само чистите по сърце ще видят Бога.” Виждането подразбира познаване; познаването подразбира вътрешна връзка с любовта.
„Дойдете при мене всички, които се трудите и сте обременени, аз ще ви успокоя.” Христос показва, как може обремененият човек да се успокои. Преди години, един американски мисионер пътувал из Америка да събира пари за благотворителни цели. Като събрал значителна сума, решил да се върне назад, да предаде парите, дето трябва. За да съкрати пътя си, той се качил на един кон и минал през една планинска местност. Като чул, че мисионерът носи голяма сума в себе си, един прочут разбойник се притаил в една гъста гора, отдето трябвало да мине мисионерът, с намерение да го убие и да вземе парите. Мисионерът наближил до мястото, дето бил скрит разбойникът, и почувствувал някаква тежест в гърдите си като че нещо го задушава. Той си обяснил това притеснение като лошо предчувствие и веднага слязъл от коня, помолил се на Бога и продължил спокойно патя си. Едва изминал няколко метра, той видял в гората един човек, добре въоръжен, но спокойно го отминал. След няколко години същият мисионер бил повикан да изповяда един умиращ. Последният го погледнал внимателно и после го запитал: Познаваш ли ме? – Не те познавам, отговорил мисионерът. – Аз пък те познавам, и ще ти разкажа, при какъв случай те срещнах. Това беше преди няколко години. Аз реших да те причакам в гората, когато ти носеше голяма сума пари в себе си. Исках да те убия и ограбя, но не се реших, защото, заедно с тебе, яздеше на бял кон още един човек, добре въоръжен. Аз се разтреперих и не посмях да посегна върху тебе. Значи, в случая разбойникът бил ясновидец. Той видял това, което и мисионерът не могъл да види. Човекът, който яздил бял кон, бил от невидимия свят, изпратен да пази мисионера.
Съвременните хора не признават съществуването на духове. Въпреки това, те четат Свещеното Писание, дето се казва: „И ангелите Божи слизат и възлизат.” Както ангелите слизат и се качват, така и дяволите слизат и се качват. Значи, и едните, и другите вършат Божията воля и се подчиняват на Божествените закони. Няма сила в света, нито същество, което да не се подчинява на Бога. Разумният човек се ползува и от добрите, и от лошите духове. Той знае закона за превръщането и го прилага.
Христос казва: „Вземете моето иго на себе си и се научете от мене, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите спокойствие на душите си”. Мнозина мислят, че владеят света, че имат голяма власт, но като се намерят пред изпитания, тогава виждат, докъде са достигнали, каква власт притежават и какво могат да направят с нея. Съвременният човек не е още напълно оформен; той не трябва да се заблуждава от временните си успехи. Един ден, когато очите му се отворят, той ще види, че всичко около него е живо; тогава той ще разбере, защо съществува омразата и любовта, злото и доброто, лъжата и истината. Това означава познаване на Бога и на Христа. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие – в мене, каквото попросите в мое име, ще ви се даде”. Значи, ако разбирате разумното Слово, ако разбирате, какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога, животът ви ще бъде благо, както за вас, така и за вашите ближни.
Отец и Син, това са числата едно и три. Като извадите единицата от тройката, получавате числото две – Божията Любов – майката на нещата. Това наричат в християнството Дух свети, т.е. вътрешната сила в човека, която пречиства ума и сърцето му. Едно се иска от всички хора – да се свържат с Христа. Свържете ли се веднъж с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века, във вашите радости и скърби, в живота и в смъртта. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към любовта. Христос е живият хляб, носител на живота. Христос е Учителят, Който ни учи на Божествените закони. Като разбере правилно Христовото учение, човек се чувствува силен да изпълни задълженията си към Първата Причина, към своя ближен и към себе си.
„Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя”. Само онзи може да отиде при Бога, който е свързан с Него. Връзката се основава на любовта и на разумността. Не може да има връзка между двама души, които не се обичат; не може да има връзка и между онези, които не се разбират. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага закона на самопожертвуването. Изобщо, връзката съществува само там, дето има нещо общо. Например, външно диамантът и въгленът не си приличат; диамантът е твърд и кристален, въгленът е черен и не кристализира. Но вътрешно те имат нещо общо: и двата са едно и също вещество, именно, въглерод. Въгленът може да се превърне в диамант. На същото основание, и човешката душа може да се превърне от въглен в диамант, т.е. да мине в най-високото си положение – в свръхсъзнателен живот. Когато двама души се повдигнат до това състояние, до свръхсъзнанието си, те всякога ще се познават и разбират. Като се срещнат, те няма да се питат, познаваш ли ме, какво мислиш за мене и т. н. Това са въпроси, които съществуват само между хора с обикновено съзнание. Когато не се познават, хората са готови да се съмняват едни в други. Всеки търси в ближния си задни мисли. Как познаваме, кой човек се е обърнал с лице към Бога, и кой стои далеч от Него? Направете опит първо със себе си, да знаете, с лице към Бога ли сте, или стоите далеч от Него. Това се познава по сянката ви. Когато сянката ви пада зад вас, вие сте близо до Бога, с лице към Него. Когато сянката пада пред вас, вие сте далеч от Бога. Не е въпрос да нямате сенки, но те трябва да бъдат зад вас. Всеки трябва да проверява, къде е сянката на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира. Изобщо, сянката трябва да пада зад вас, за да изпъква лицето ви. Когато човек греши, сянката му пада отпред. Щом изправи погрешката си, тя веднага отива назад. Който обича, който говори истината, сянката му е отзад; който мрази и не говори истината, сянката му е отпред.
Казано е в Писанието: „Делата им ходят пред тях”. От този стих вадим заключение, че делата на някои хора вървят след тях. Как познавате, кога сенките ви са пред вас и кога – зад вас? Ако дойде в ума ви една лоша мисъл, или в сърцето ви – лошо желание, и веднага ги превърнете в благородни, сянката ви е зад вас. И обратно, ако светлата мисъл и благородното чувство превърнете в неблагородни, сянката ви е пред вас. Желая ви да се обичате и познавате. Това значи, сенките ви да бъдат зад вас, а не пред лицето ви. Прилагайте любовта в живота си, като велик, основен закон на Битието. Това иска Бог от всички хора и от всички народи на земята.
„Никой не познава Сина, освен Отец”. – Защо? – Защото Синът се пожертвува за Отца си. И Синът познава Онзи, за Когото се е жертвувал. Който познава закона на жертвата, познава Отца си. Който е готов да се самопожертвува, ще намери пътя. С други думи казано: Без самопожертвуване вратата на познанието е затворена. Дето похлопа човек – на вратата на науката, на изкуството, на музиката, навсякъде ще удари на камък. Без вътрешно познаване на Отца и Сина, всичко се превръща в прах и пепел; всичко се руши и гние, както гният корените на дърветата. Кое дърво може да вирее без корен? Приложете закона на самопожертвуването, за да се домогнете до Божествения живот.
Като се говори за закона на жертвата, мнозина се страхуват да не осиромашеят, да не изгубят богатството. Нима е щастлив онзи, който има милиони в банките? Той носи голям товар в ума си. Гърбът му е натоварен извън силите му, и всеки момент може да се пречупи. За предпочитане е да носиш половин килограм в стомаха си, отколкото сто килограма на гърба си. За предпочитане е да бъдеш беден, но доволен и щастлив от положението си, отколкото да си богат и постоянно да носиш в ума си мисълта, че ще те ограбят и убият. Вътрешният мир е за предпочитане и пред най-голямото външно богатство. Обаче, като срещате богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора. Ако срещате лоши, невежи хора, пак се радвайте. Какъв щеше да бъде светът, ако нямаше добри и лоши хора, учени и невежи, красиви и грозни? Щом Бог търпи и лошите, и грозните, и невежите, и ние трябва да ги търпим. Като прилагате закона на самопожертвуването, ще разберете, защо някои хора са лоши.
Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него. Той бягал, ритал, изпоплашил всички хора около себе си. Най-после дошло едно момче, което могло да чете мислите на животните и да се разговаря с тях. То турило ръката си на главата на бивола, помилвало го няколко пъти и започнало да се разговаря с него: Какво ти стана, че започна да лудееш? – В задния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи страшно. Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. То извадило тръна, измило крака на бивола, превързало го и го оставило на спокойствие. Биволът престанал да лудува.
Чувате да казват, че някой мъж или жена полудели. Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън. Щом извадите тръна, те ще дойдат в първото си състояние. Какво правят повечето хора днес? Те носят чук и гвоздеи в ръката си и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него. Защо забивате гвоздеи в ближните си? Ще кажете, че искате да опитате, доколко могат да търпят. На Христа забиха четири гвоздея, и умря. Той беше велик, силен дух и не издържа на човешките гвоздеи. Как мислите, обикновените хора повече ли ще издържат? Не забивайте гвоздеи в тялото на своя ближен. Не си създавайте излишни страдания. Не е лесно да турите човека на кръста, да заковете ума, сърцето, душата и духа му с гвоздеи, и да искате след това той да живее. Това е невъзможно! Вместо да забивате гвоздеи в човека – своя ближен, вадете гвоздеите, които други са забивали. Видиш ли, че ближният ти лежи болен, помогни му. – Но той бил голям грешник. – Това не е твоя работа, ти си длъжен да му помогнеш, да му дадеш поне чаша вода. Да помагате на ближните си, в това се заключава учението на Христа, Който дойде на земята и се пожертвува за цялото човечество.
Идат вече времена на изпитания, тежки и усилни, за които се говори в Писанието. Казано е там: „Гневът Божи иде в света”. Всички ще чуят гласа на Бога и ще разберат, съществува ли Правда в света, или не; съществува ли добро, или не; съществува ли любов, или не. Това не трябва да ви плаши, но знайте, че Божественото колело постоянно се върти, следва своя път и за никого няма да спре. Всички трябва да бъдете готови, навреме да се качите на колелото. Затова, именно, сте дошли на земята, като във велико училище. Като свършите училището, ще се върнете при Бога, да държите изпитите си. Там ще проверят, дали сте научили законите на доброто и на злото, на любовта и на омразата, на истината и на лъжата. Който е научил уроците си, ще остане там да учи и да работи; който не ги е научил, ще го върнат отново на земята, да свърши добре училището и да се усъвършенствува. Това значи, да държи човек матура. Който издържи отлично изпитите, ще възкръсне и ще бъде назначен на велика служба. Да издържиш матурата си отлично, това значи, да си научил, разбрал и приложил петте велики добродетели.
От хиляди години се говори и проповядва за възкресението. Желая ви да издържите матурата, да възкръснете, защото светът се нуждае от възкръснали хора. Ако българският народ издържи матурата си, ще възкръсне и ще заеме високо положение; ако не издържи, нищо няма да придобие. Това ще опита всеки човек, всяко общество, всеки народ. Бог казва: „Призовете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна”. Молете се за себе си, за ближните си, обичайте и враговете си. Така е казал Христос. Защо трябва да обичаме врага си? – За да не станете подобни на него, да не слезете до неговия уровен. Отнасяйте се към всички с любов, а не с омраза. Който отговаря на злото със зло, той следва пътя на падналите духове. Който мрази, той е в съгласие с онези, които вървят в широкия път. Любещият възлиза нагоре, по тясната пътека; който мрази, слиза надолу, по широкия път.
„Всичко ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Синът е зародишът на Божественото, което всеки трябва да полива, да обработва, за да израсте и да даде плод. От Божествения зародиш излиза новият човек, готов за нова работа и нов живот. Този зародиш живее във всяка душа, но се нуждае само от условия и простор за своето развитие. Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив – всичко мога да преодолея и да постигна с Божественото в себе си. Когато хората започнат да спрягат глагола „мога” в сегашно време, светът ще се оправи. Не се занимавайте нито със своите грехове и погрешки, нито с чуждите. Те са тор за Божествената нива. Ако брат ти е сгрешил, не го съди, не го отблъсквай от себе си, но помогни му да се очисти, да се облече в нова премина. Ако брат отблъсне брата си, мъжът – жена си, жената – мъжа си, те вървят в разрез с Христовото учение. Обичайте се едни други заради Господа. Някой казва, че иска да обича, но не може. Защо не може? – Защото не е дал място на Бога в себе си. Само Бог люби, затова е казано, че Бог е Любов. Мъж и жена, които в името Божие са живели един за друг, умират с радост, както мъчениците умират за Господа. Тяхното име не се забравя. За да бъдеш щастлив, достатъчно е само един човек да те носи в паметта си, като жив паметник, достоен за подражаване.
Христос иде вече в света, възседнал на бял кон, да проповядва Божието Слово. Гласът Му ще се чува навсякъде, по целия свят и, като огнен меч, ще прониква умовете и сърцата на хората. Който не може да издържи Неговата светлина, ще ослепее. И злото не може да издържи на тази светлина – то ще се стопи и изчезне. Иде краят на злото в света. Божествената светлина ще произведе обратни резултати: на земята ще настане голям мрак и тъмнина, а в душите на хората ще внесе голяма светлина. Не става ли същото и с земното кълбо? Когато едното полукълбо се осветява от слънцето, другото е в мрак.
Това не трябва да ви смущава, но помнете: Когато се изпречват противоречия на пътя ви, Божественото слънце е изгряло вече. Има дни на сенки, които временно закриват неговата светлина. Бъдете готови да използувате благата, които Бог носи за своите избраници. Кои са Божи избраници? – Тези, които имат светли мисли и благородни чувства и желания.
Днес проповядвам за живия Христос, Който ще проговори чрез хиляди уста. Много проповедници, свещеници, учени, философи, музиканти ще призоват хората към работа, която ще им донесе великото вътрешно освобождаване. Всички заедно ще запеем химн на Божията Любов. Само така ще разберем, какво представя любовта, която ще ни заведе при Сина и при Отца. Само любовта е в състояние да прероди човека. Ще кажете, че не трябва да си въобразявате неща, които не могат да станат. Важно е, какво си въобразява човек. Има въображение, което води човека нагоре, към Бога. Има въображение, което го сваля надолу и отдалечава от Бога. Астрономът, със своята тръба, вижда и най-отдалечените звезди, когато обикновеният човек и с телескоп даже нищо не вижда. Той се чуди, как може астрономът да вижда толкова неща и, в края на краищата, казва: Всичко е въображение. Насочете и вие своя телескоп нагоре, да видите Бога и величието, с което е обиколен. Стремете се да Го видите и познаете, за да станете граждани на Царството Божие. Стремете се да намерите мястото си като уд в Божествения организъм. Щом намерите мястото си, не се борете да заемете първото място. Който изпълнява службата си, както трябва, той е на първо място. – Къде ще бъде нашето място? Като българи, вие ще бъдете поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес още е отворена. На всички хора, на всички народи е дадена една и съща задача: да запушат дупката в ребрата на Христа, която от две хиляди години още зее.
Христос е близо вече до земята. Той носи своето учение, с което е решил, да обърне земята с главата надолу, но да изпъди дявола. Той носи нова табела, на която е написано: „Царството Божие иде на земята”. Каквото и да стане със света, Царството Божие ще се въдвори на земята. Това е решението на Бога, на ангелите, на всички възвишени същества. Който не вярва, нека се моли, да доживее това време, да види Царството Божие реализирано на земята. Като види, ще повярва на думите ми. Който вижда нещата, не се нуждае от доказателства; той вярва на очите си.
Как ще постъпят съвременните религиозни с Христа, ако се въплъти на земята? Щом Го видят, веднага ще поискат да прегледат проповедите Му, да знаят, какво ще говори. Христовата проповед не може да се ревизира. Тя не търпи човешки преценки и ревизии. Това се отнася не само до Христа, но до всеки, който следва Неговия път. Който говори в името на Христа, думите му се приемат безрезервно. Който говори в Негово име, но злоупотребява с името Му, той е лъжец и измамник. Лъжата може да царува най-много сто години. След това тя се хваща и от нея нищо не остава. Думите, които ви казвам, са истинни и вирни не само за днес, но и за бъдещите векове.
Днес ви давам семена, които трябва да посеете във вашите градини. Семената не са мои, но на Онзи, Който ви е създал и пратил на земята да учите. Христос иде вече на земята, да донесе Божията Любов за всички хора. Когато те си подадат ръка за взаимна любов, за братство и равенство, Христос ще влезе в своята неръкотворна църква, да научи хората на закона на самопожертвуването по любов, а не с насилие. Бог ще повдигне всяка душа и ще я тури на мястото й. Това значи, да разбере човек вътрешния смисъл на живота. Желая ви да познаете Сина и Отца, не както хората ви учат, но според вашата вътрешна опитност. Можете ли да кажете, че хлябът е доброкачествен, ако не сте го опитали? Опитайте го сами и тогава се произнасяйте. И в Писанието даже е казано: „Всичко опитвайте, доброто дръжте”.
В заключение ще ви дам следното правило: Ако искате да знаете, дали сте близо до Бога, или далеч от Него, вижте, къде е сянката ви. Ако е зад гърба ви, вие сте близо до Бога; ако е пред лицето ви, тогава сте далеч от Него.
Стремете се да познаете Христа като лоза, като жив хляб, като врата, като пастир, като Син Человечески, като Учител и наставник.
Беседа от Учителя, държана на 18 февруари, 1917 г. София.