Даде плод

Даде плод

„А друго падна на добрата земя, и като израсте, стори плод стократно."*)

"А друго падна на добрата земя и стори плод стократно". – Това е една математическа формула. Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно? Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията. Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора, пък, живеят с мечти и желания да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат, какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които, откак се ро-дят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се раз-болъем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгу-бим. Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат отнякъде нещо. Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети никакво нещастие и ще изгубят всичко. Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа. Първата категория хора на-ричам оптимисти. Те-б са повече сиромаси, но не в обикновения смисълъна думата „сиромаси". Те-б сж щедри хора, и без да имат пари, в въображението си, правят черкови, училища, раздават пари на бедните и т. н Втората категория хора сж песимисти. Те-б сж богати, но верзали са богатството си „в девет вжзела", както българите казват, и никому нищо не дават. Те-б казват: Парите не трябва да се разда-

9/

ват без смътка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптими-стът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Нъ-ма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очак-ваш, когато счупиш стомната си? Най-малко парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжаля-вам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлъбец. Песимистът пък съжалява за хлъба, който кучето изяло. Да не бъше изяло кучето този хлъб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на го-лъми изпитания' оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е понякога човек да бъде оптимист, а понякога

– песимист. Защо? Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасит; сърцето му се отваря, и той става оптимист. Оптимистът пък, ' макар да не съжалява, че маслото се раз-лъло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пръчат на щастието да дойде. Тогава той започва да разсъждава по дълбоко

„М едно падна на добрата земя и даде плод стократно". На съвременен език преведено, добрата почва представя добрите, благоприятните условия на живота. Спор д съвре-менният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини. Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо. Значи, тяхната философия започва от едно дадено. Обаче, философията на живота започва с много дадени: хлъб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва

– четверто дадено; щастие – пето дадено и т. н. Значи, животът изисква много дадени, а не само едно. Светът не може да се оправи с едно дадено. Когато някой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цяла философия, това говори, че той не е поставил тази философия на опит.

98

Как може с едно дадено да се построи цяла философия? То е все едно с един камък да построите цяла къща. Вземете един камък и се опитайте да построите с него една къща. Казвате: Ще разложим този камък на състав-ните му части. – Това вече е друг въпрос. Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено. Всбко дадено съдържа в себе си още много дадени. Следователно, когато философите са казали, че могат да построят цъ\ла система само върху едно дадено, т са подразбирали такова дадено, което съдържа в себе си много още дадени. Философите са скрили тази ми-съл от хората.

„А едно падна на добрата почва". Добрата почва представя добрите условия, които са необходими за живота. Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените нътца от себе си и да остане сам, т. е. само с Онзи, Който е дал нещата. Какво ще разбере говедарьт, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя госпо-дар? Говедата не искат да зчаят за своя господар, нито за говедари, който ги пасе. Говедата не мязат на господаря си. затова не се интересуват от него. Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо? Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар. Парите не съдържат качествата на своя господар. Мислите ли, че съчиненията на някой фл-лософ съдържат в себе си душата на този философ? Не, в съчиненията си, този философ разглежда нъ>ца, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на някой виден учен и самият той, негозага душа, са дзе съвършено оазлични неща, две '-ъвършено различни разбира ния. Вземете, напг 'мър, сЬилософияга на Платона, на Аристо-телт, на Канта и на доуги някой философи, и ще видите че тб представят частички разбирания за нещата. съвършено различни от това, което представят сачитБ тия философи, като души. Често хората говортг за интелигентността, за интелекта на човека, а при това приемат за реални само тия нъда, които се виждат. Интелектът на човека вижда ли се? В даден случай интелектът може да се види. Умьт на човека вижда ли се? И той се вижда, но човек трябва да знае, как да вижда тия неща. Ако някой не вижда интелекта, ума на човека, това не е доказателство, че тене съществуват.

Сега, въпросът не седи в това, какво виждаме и ка-

99

кво не виждаме, но в условията, при които сме поставени за всеки даден случай. Тъй щото, за нас не е важно, каква е философията на този, или на онзи учен. Който иска да разбере философията на нбкой учен, той трябва да се постави в неговото положение. Иначе, той ще разбере само част от неговата философия. При съграждане на своята философия, всеки учен е имал пред вид извгстни предпоставки, коиго не е изказал в философията си. Представете си, че някой човек се отнася към вас н"бжно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре. Вие казвате* Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така. Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек. В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спръмо вас грубо. И светия да е човек, ако рж-ката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете ръката му, той ньма да даде, ще дръпне ръката си настрана. При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб човек. Не е груб човеж, но ръката му е счупена. Вашата целувка ще му причини болка.

И тъй, когато каззате, че някой човек е добър или лош, вие не знаето вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един, или по друг начин. Когато майката кърми детето си, от гол-вма доброта ли върши това? И най-лошата м^йка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млъкото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка, и тя трябва да се освободи от излишното млъко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърм друго дете, и пак ще се освободи от напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни. Казват за някой човек. че е интелигентен. Значи, той е полковник. – Еди-кой си е разумен човек. – Той е подполковник. Тъй щото, каквито добри чърти видя в човека, аз ги замъствам с известни служби, които му са дадени да изпълни! майор, капитан, поручик, под-поручик и т. н. Най-после, като уподобите службите с качествата на човБка, де ще намърите самия човек? Докато

100

не нам-Ьрите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате. Човеж не е изворъ' доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него. Философски казано, доброто и злото са извън човежа, но могат да бъдат и в самия човеж. Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче, когато ние въз-приемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше. В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм. Както правилно възприетата и добре обработена храна от организъма прави човежа здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав. Това, което човеж не може да възприеме и асимилира в себе си, е гр-вх, нечистота, зло. Значи, човеж едновременно образува в себе си и добро, и зло. Когато организъмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа час по скоро да се освободи от нея. Тази храна образува в организъма газове, нечистотии, които трябва да се от-д-влят навън. Това е злото в човежа. Казано е за човежа, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Лко той днес не разбира това, нъжога ще го разбере. За да бж-де добър, докато е на земята, човеж тр4бва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвьта на човежа, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвьта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вир-Ье. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човежа. Злото в човежа подразбира семето, което е паднало на пътя, между камъните и между трънетв, и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвременен език семето, което е паднало на добрата почва? Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организъма си, вследствие на което организъмът му се пречиства, а кръвьта придобива ясно-червен цв"бт. При т-бзи условия само, доброто в човежа дава плод стократно. Плодовете на това семе са възвишените, светли

101

мисли в човека, които имат условия да растат и да се развиват.

Сега, при самовъзпитанието си, човек трябва да знае че доброто може да дойде в него отвън н-вкъде, като добро семе, за което той трябва да приготви благоприятни условия, добра почза – своя организъм. И затова, когато казвате, че човек трябва да бъде добър, интелигентен, мо-рален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига. И мъжът казва на жена си: Жена, трябва да омътиш хл-ьб! Връща се, хл-Ьбът не е готов. Защо? Защото нощви нт^ма, брашно нт^ма, сол няма, дърва няма да се накладе огън – нищо няма. – Ама хлеб трябва! – Ние не отричаме, че трябва хлеб, но с какво ще се направи този хп^б? – Аз трябва да бъда добър.–За да бъдеш добър, тряб-ват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън. Като съедините всички гия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хап^ат от него Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, сольта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, за винаги ще останете невежи. И философите още не са се научили да превеждат езика на природата. От създаването на света досега са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпите, като накара вгеки едного да създаде един св-бт според своята философия според своите знания и проповт^ди. За тази цел, невидимият свят ще изпрати вепика комисия, която да приежтетвува на този изпите. Всички учечи, философи, проповедници, музикант, художници ще бъдат поставени на този изпите. Между тези хора ще бъдете и вие. Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезъли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък са били царе и царици. Днес, обаче, сте взели едча привидно скромна форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес. Изпитът ще бъде за миналото. Сегашното ви положение е, подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва. Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на

102

парите оставя за по-благоприятни времена. Банкерът питаг Ами майката на парит? --За нея не питай. Да, но банкерът следи за майката на парите, а длъжникът гледа да плати лихвите само.

Казвате: Какво нъчцо е човек? В първата глава на Битието, Мойсей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човеж, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа". Значи, животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от него-вите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човеж. Добрият човек никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният ниюга не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав. Който мисли за себе си, че е добър, умен, учен или прост, той е ге.черал, полков-ник или на цруга нъжаква служба. Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва ца знае, че други пък ще намерят, какво неговата работа е глупава. Също така мислят и за банкера: ако някой вземе от него пари с малка лихва, казва, че банкерът е добър; ако вземе пари с голяма лихва, той казва, че банкерът е лош човек.

Сега, като разглеждаме разбиранията нз съьременните хора за живота, намираме, че в тях има голяма не-съобразнот. Всички хооа подържат мисълта че трябва да жив^вят добре. В какво седи добрият живот? Добрият живот се заключава в служене нз Бога. Значи, докато не разбере Божиите закони, докато че постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гнъви като тях. Казано е в Писанието „гнъв Божи", но този гнъв не е като чозъшкият. Същото може да се каже и за хорага; има нътщо светло, хубаво в тбхните мисли и чувства, и тесчитат, че това е присжтствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човежа. Казвате: Нали човеж е съз-даден по образ и подобие Божие? Наистина, човек е създа-ден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е та-къв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв. Да имаш стремеж да си добър човек, е едно нещо, а да си добър, това е друго нъчцо. За да жи-въе добре, човек тр-ъбва да е минал през живота на растенията, на животнит; после, той тр-Ьбва да е минал през

103

моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влъзъл в Божествения живот Доброто причинява радост, а злото – скръб. Следователно, доброто се сменява с зло, както радостта–с скръб. На доброто винаги съответствува злото; то е свнка на светлината. Философите казват, че злото е тор на доброто; от този тор доброто черпи сокове, с които се храни. И злото, от своя страна, се храни от соковет на изгнилите л^ста. Ще кажете: Щом е така, можем да правим зло. Не, по свое желание, човек не може да прави зло, нито може да прави добро. Това показва, че той е орждие, орган на друго съзнание, вън от него.

От това гледище, светът е проникнат от безброй съзнания, по-високи или по-низки. Над всички тия съзнания, обаче, има друго едно, Висше съзнание, което контролира и управлява всички други съзнания. Човек е свободен да мисли, както иска, да има свои възгледи за живота, но един ден ще дойде заповъд да отиде на война, да се бие с неприятеля. Какво трябва да прави човек с своята свободна воля, с своето съзнание? Божествено ли е това съзнание, което му налага да отиде на бойното поле, да се бие за отечеството си? Не е Божествено. Каква нужда има Бог от войни? Държавата, обаче, има свои мотиви, които я заставят да отвори война на една, или на друга държава: тя иска да се разшири, да придобие повече земя. И свооо-дният човек, който мисли, разсъждава по всички въпроси, се вижда принуден да отиде на бойното поле. Може ли да откаже на държавата? Не може. Като отива на бойното поле, той все има една мисъл въсеое си, че може да се в' рне жив и здрав от фронта Ако откаже на държавата да отиде на война, той няма никаква надежда в себе си, че ще остане живъ-държавата, на общо основание, ще го застреля, че се отказва да изпълни задълженията си спръмо нея. Следователно, и в единия, и в другия случай, той върши нещо под чуждо влияние. Чуждо съзнание го заставя да постъпи по един, или по друг начин. Божественото съзнание му казва да не отива на бойното поле, но от страх на отговорнзст, на неизпълнение на дълга си спръмо държавата, той отива и се връща ранен, с счупени ръка и крак. Сега той казвз: Господи, не Те послушах, но изпълних дълга към отечеството си. – Който престъпва Божиите закони, той всъкога се връща от фронта, било с пукната глава, било с счупени ръка или крак Питамъ' няма ли други начини, чрез които да

104

помогнете на отечеството си? Много начини има, чрез които човек може да помогне на отечеството си. Войната не е ед4нственият начин, чрез който хората трябва да помагат на своето отечество.

Двама другари отиват в една кръчма да пият. Като се напили добре, единият от тях казале Ти ще платиш сега! – Не, ти ще платиш! – Ама ти пи повече! – Гръшка имаш, ти пи повече. Тъй ли? Дигат столове, чаши, хвер-лят ги един срещу друг, набиват се добре, пукват главите си. Кръчмарьт веднага вика стражар, който ги хваща за якитъ-и ги заставя да платят. Те плащат нз кръчмаря и се гот-вят да си вервят. Стражарьт ги заставя да гръгнат пред него и ги завежда в участъка Пигамъ' саед като тия пияници се набиха и пукнаха главите си, избегнаха ли плащането? И при това положение платиха, но с по-голтьми разноски, с по голями лихви Обаче, плащането може да се разреши и по друг начин Какъв е този начин? В кръчмата влизат трима души* двама другари, които обичат да пият, и един друг, който е трезв, добър и бла-городен момък. Като знае, че другарите му нямат пари, той ги придружава и си казва: Тези мои другари ще влъ-заг в кръчмата без пари и ще създадат след това цяла история около себе си, затова аз ще бъда с тях и ще платя, каквото пият Питам: съвременните културни хора не могат ли да уредят въпросите си поне като тия трима другари?

Казвамъ* животът изисква нови условия, нов-1 отношения между хората. Тия условия съществуват, но трябва да се приложат, да се турят в изпълнение. В какво се за-ключават новите условия? ТЕ се заключават в пречистване кръвьта на хората, в подобряване и пречистване на тяхните мисли, чувства и желания; в подобряване на тяхните разбирания за живота и природата. Тези са новите условия, при които цялокупнлят живот може да се подобри. Доброто трябва да се постави каго почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота. Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение. Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всъка лоша дума, всъка нечиста мисъл влиза в житото, като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито. Обаче, ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравве;

105

ако е здрав, ще се подмлади. В всъка работа, човек трвбва да пве и славослови Бога. Иначе, ако земедвлецът, ако орачът, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цели дни се карат, говорят си лоши думи, отправят си лоши мисли и чувства, това жито нвма да се благослови; ако воденичарьт, който мели брашното, както и домакинята, която мвси хлвба, не хранят в себе си добри мисли и чувства към ближните си, и този хлвб нвма да бъде благо-словен. След всичко това, хората казват: Да подобрим живота си! Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вврва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моитб думи. Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начинъ* през всичкото време, докато орете, свеге и жънете, подържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. През всичкото време пъйте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излвзли пришки на ръцете ви от работа. По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на рж-цат ви пришки и се оплаквате, след време тези пришки ще излвзат и на стомаха ви. Пришките на ръцете ви по-казват човвшката лакомия. Работете два часа и си починете. През време на почивката, обиколете нивата, попъйте си малко, помолете се на Бога да благослови труда ви. После, поработете още два часа, и пак се помолете. Четири часа физическа работа ви е достатъчна.

Същото нвщо се отнася и за поета. гАко един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото той е отгозорен за своите произведения. ТЕ ще въздействуват върху хората, а това въздейс зие трябва да бъде добро. При това, той ще носи тази отговор-ност не само в един живот Нвколко прераждания наред той ще носи последствията на своите мисли, които е изпра-тил в пространството. Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва. Казано е в Писанието: „Словото на вевки човек Ще му бъде товаръ". Значи, мислите, чувствата и постъп-ките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки. Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както вевки сам опитва хлвба, който е мвсил И когато лькарьт препоржчва лвкарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае твхното действие вер-

106

ху организъма. Преци да се пусне хлъбът в продажба, хлъ-барьт пръв трябва да го е опитал. Преди да продава стоки г си, бакалинът пръв трябва да ги е опитал. В това се заключава новата философия на живота.

„А едно падна на добрата почва". Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие. Добрата почва представя добрите условия. Значи, добри! условия са за добоите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света. Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словзто Божие в вас, вие трябва да пречистите кръвьта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е човек да зн?е, как и колко да яде. От хиляди години насам хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат и когато рабогят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което нямат резултати. Те искат да стана г добри, и като не пзстигат резултати, казвате Нъмл да я бъде тази работа. Когато ка^ват за нъ-що, че няма да го бъде, аз имам пред вид, че т гово-рят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в трънет. Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде- то ще израсте и ше даде плод стократно.

Казвамъ' чозък трябва да изучаза закона на различаването, ца различава доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо с гами 1 човек. Той трябва да различава всъка мисъл, всяко желание, коет > се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по низко от неговото. Следователно, ако се подаде на по низкото съзнание, човек непременно ше сгръши; ако се подаде на по високото съзнание, той ще направи някакво добро Това показва, че никой човек в света не действува самостоятелно. На-пример, ставате сутрин рано и казвате Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам, и трябва да отида на работа. – Кое от двет съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се подава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: Нали нито едно от двет съзнания не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое от двет ще послушам? Едно трябва да имате пред вид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се

107

изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влъзете в връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всяко съзнание, което съдействува на човека да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, коего противодействува на човека да се сверже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина, което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен и недо-волен, е зло. Злото е чуждото съзнание в човека. Когато Христос запита бъснуемия, как се казва, той му отговори: „Името ми е легионъ".

Среща ви някой и казва- Знаеш ли, какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? – Ако пожелая, мога да те убия. – Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, цельта си няма да постигне ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване. Един православен свещеник, мнопз добър човек, ми разправяше една случка от живота си. Това било в турско време. Един ден този свещеник отишъл в близкия, до неговото село. град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел с себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време свещеникът чул, че турч^нъг, който вервел след него, цъкал нбщо с пушката. Той се обърнал назад и го запитале Какво правиш? Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли- Прости ме, папаз ефенди! Искзх да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. – Внимавай, втори път да не правиш такива работи! – Няма да правя подобни опити. Пи-таме Защо пушката не хванала? – Времето не е дошло затова. Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни. Какво нещо са условията? Условията в ж,;вота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измъни. Той е канара на нашгто битие, канара на нашето съзнание. Като вътеешен принцип на живота, Той ни подтиква към добоото и възвишеното. Той е добрата почва, и който падне върху тази почва, той

108

ще израсте и ще даде плод стократно Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика – всичко ще има.

„А едно педна на добрата почва". Добрата почва не се постига само с вяра. Казвате: Достатъчно е човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен. Бърно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти тръбза да повврваш в Него, че ти казва да хверлиш вж-жето на давещия, за да се спаси. Обаче, с избавянето си той още не е спасен. Той излиза само от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си. Да по-вярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота Следователно, при известни мъчнотии вярата е само потик на мисълта да вер-виш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което же-лаеш. Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, гя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влъзете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действува. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ай нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действува. Който не разбира този за-коч, той мисли, че може да разреши всички въпроси само чрез вярата. Не, дето вярата престава, там любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влъзе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които жи-вотът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представя съвокупност от разумни същества, които не са разбоали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което вервят в път, съвършено различен от този на добрите същества. Тази е причината, поради която съзнанието на лошите същества всъкога влиза в стълкновение с съзнанието на доорите. Представете си, че в някзй човек се яви желание да стане бо-гат, и за да постигне тева свое желание, той се принуждава оттук - оттам да пооткрадне нещо, или да поизлъже. Пи-

109

там: тези идеи негови ли са? Те са чужди идеи, които про-никват съзнанието на човека, и той дълго време трябва да работи върху себе си, да се освободи от тбх. За тази цел, той трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях. Да ги разбира, да се освободи от тях може; но да ги унищожи – не може. Никой не е в състояние да унищожи злото.

И тъй, злото и доброто са две дадени величини, необходими за човешкото развитие. Без злото и доброто, човек не може да направи крачка напред. Без мисъл чо-век не може да расте и да се развива. Това не значи, че като развива мисълта си, човек може да стане щастлив. Вмясто щастие, понякога мисълта може да донесе нещастие за човека. Соломон е казалъ* „Който много знае, той много страда". Мисълта, знанието имат значение само тогава, когато са в връзка с живота, дето стават мощен лост за доброто. '

„Я едно падна на добрата почва". Добрата почва, върху която живъем, трябва да се изучава, именно, при сегашните условия. Вие трябва да анализирате своитб мисли, да отдалите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате. Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постиг-нал. Като говоря по този начин, това не показва, че досега вие не сте живъли добре. Ако сте свършили първо отдъление с отличие, чака ви второ отдъление; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четверто. След това пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет. Вие влизате в живота, ; аботите го-дина-две и казвате: Добре свърших работата си. – Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отд-вление ви чака. Ако първо отд-вление сте свършили с отличие, а второ отд-вление сте слаб ученик, какво ви ползува отличието на първото отд-вление? Ако сте били пра-веден човек, а после станете голям гръшник, какво ви ползува праведният живот? Поквкога се случава и обратнотог в първо отд-вление сте били слаб ученик, а в вгоро отдъление – силен. Тогава вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми пръв да бъде. Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми да бъде пръв? „Пръв", означава стремеж към усъвършенствуване. Този е идеалът на чо-въшката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока

по

от тази на физическия свят. Например, на физическия свтбт нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много до шесторка. Обаче, в Божествения свят може да се мине от един клас в друг само с десеторка. Ако си получил бележка девет не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпите в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада. Там всичко трябва да се знае безпогрешно. В училищата на земята, ученикът може да повтаря един клас две години, а при специално разрешение – три години. Ако след три години не мине в по-горен клас, той се изключва от училището.

В невидимия свят ученикът има право да повтаря класа хиляда години наред. Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влъзе и започне отново пъаво отдъление. В невидимия свят учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отдъление, докато го научат, както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, при-готвил се добре и мисли, че всичко знге и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпите в невидимия свят. Сега всички трябва да се готвят, защото за всеки ецного ще дойде деньт, когато трябва да се яви на из-мт пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни с знание и любов! Вие цъл ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат дз отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казватъ* Да видим сега, дали този млад човеч е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине поверхностно, както е било на земята, тогава т са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, т се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очит^ им.

Казвамъ1 който търси истината, той трябва да бъде смъл, безстрашлив. Затова е казано: „Страхливите няма да

111

влъзат в Царството Божие". Казвате: Дко човек всъжога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него? Ако човеж говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго. От една страна хората ще говорят, от друга страна Бог ще говори. Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото. Избере ли първото, той трябва да говори истината, каквато е в същност.

И тъй, в света съществува един вътрешен закон, който води човежа към усъвършенствуване. Той е закон на абсолютната справецливост. Съзнателният живот може да се разбере само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта. Любовта е за-сон на живота. Когато живот ьт влезе в човека, той ще дойде до любовта. А докато се усъвършенствува, той ще се намира под закона на правдата. Сега хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В правдата няма лицеприягие. Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита. защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намърили да * изправите, и дали изобщо, сте готози да я изправите. В този смисъл, погръшките не са нищо друго, освен възможности за чозъ-ка да прояви своята разумност. Например, някой обича да полътеа. Той трябва да намери начин, да изправ-1 този лош навик. Питат го: Гладен ли си? – Не съм гладен. В същност той е гладен. Три деня е пътувал, и то без парче хлъб в торбата си. Щом го питат, щом го ка-нят да яде, той тр-вбза да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хлъб, л това съм гладен. После го питат: Как са дрехите ти? Имаш ли с какво да се преоблечеш? – Имам. Скоро даже се пре-облъкох. – Той пак не говори истината. Кажи истината-От две седмици че съм се преоблииал. Кое е по-добре* да се нахраниш, или да ходиш гладен? Да облъчеш чиста риза, или да хоциш с нечиста риза? По добре е да си нахоанен, да си преоблъчен. Всичко това ще постигнеш, само ако говориш истината. Казвате: Ако всъкога говорим истината, достойнството ни ще падне. – Достойнството на човека пада само тогава, когато той не говори истината. Дма ние трябва да бъдем благородни. – Благородството на човека се заключава в неговите постъпки. – Ние трябва Да бъдем силни. – Силата на човека се заключава в не-

112

говия ум, в знанието, което той може да приложи в живота си. Тъй щото, когато приятельт ви предлага да ядете, или да се преоблъчете с чисти дрехи, не му отказвайте. Щом имате нужда и отказвате да приемете това, което той ви предлага, вие накърнявате добрите чувства в него. Приемете дара от своя приятел и благодарете, че той се грижи за вас, както за себе си. Какъв срам има в това? Когато благодарите за всичко, което ви се дава, вие разбирате смисъла на живота. За всяко нещо благодарете: и когато сте гладни, и когато сте сити; и когато сте учени, и когато сте прости; и когато сте болни, и когато сте здрави; и когато ви е студено, и когато ви е топло. Когато благодарите, че вън е студено, че пръстите ви са измръзнали, вие започвате да мислите върху студа, а той, като разумно същество, ще ви разбере и ще се смекчи към вас. Няма да забележите, как, след известно време, краката и ръцет ви ще поч-ьат да се стоплят.

Следователно, студът и топлината са степени на съзнанието. Има известно съзнание в природата, което произвежда студа, а друго – топлината. Какво учените мислят по този въпрос, това е тяхна работа. Д дали вие вервете в това, което казвам, то е ваша работа. Каквито и да са разбиранията на хората за студа, едно е важно1 вътърът, студът пречистват въздуха и внасят разположение в хората. Студът действува главно върху лошите хора, прави ги по-смирени. От топлината лошият чов+зк се разгорещява: той вади ножа и маха с него налъво – надъсно. От студа пък той се сковава, смирява се, светия става. Мъжът и жената трябва да знаят този закон и да влъзат в връзка с съществата на студа и на топлината, та когато им трябва студ, да го използуват на м-бсто; когато им трябва топлина, също така да я използуват на място. Когато жената е неразположена, готова да воюва с всички, мъжът трябва да се обърне към съществата на студа и да каже: Моля ви се, пратете малко студ. Като влъзе студът в къщи, мъжът намира вече голяма промъна в жената: тя забравя, че искала дрехи, шапка, хубаво ядене и е доволна, че мъжът й носи дърва да запали огъня. Тя казва: Добре направи, че донесе малко дръвца, защото умирах от студ. Когато пък мъжът е неразположен, жената се обръща към съществата на студа, да изпратят малко студ. В този случай, студът е на място. Когато дойде топлината, мъжът донася всичко, каквото жена му желае. Значи, студът е за лошите, за не-

113

разположените хора, а топлината – за добрите, за разположените хора. От топлината лошият човек става още по-лош, а добрият – по-добър. От студа пък добрият става лош, а лошият – добър. Сега в цт^ла Европа е студено. Защо? Студ трябва на европейцит.

Сега аз ви давзм ония основни философски положения, които трябва да приложите в живота си. Светът е създадеч по известни закони, които говорят за съществу-ването на едно разумно съзнание в него. Това съзнание е колективно, вследствие на което едни други си влияят: вис-шите влияят на низшите. Има хора в света, които, с силата на съзнанието си, могат да изкоренят ц%ла гора. Има земедълци, както в България, така и другаде, съзнанието на които благоприятствува върху житото, и то добре се развива. Има и такива, съзнанието на които не благоприятствува, вследствие на което житото не се развива добре. Това показва, че човек е фактор в природата. За тази цел, той трябва да се подчини на висшето, а да подчини на себе си низшето. За да постигне това, той трябва да различава своите от чуждите мисли, особено ако т са мрачни, отрицателни, и да се освобождава от тях. Ако се натъкнете на някакво недоволство, кажете си= Аз трябва да бъда доволен! Само чрез доволството аз мога да се приближа при Бога. Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние. Само гръшните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от гръховет на хиляди сж-щества, живъли преди него. Когато влъзе в областта на страха, и чай-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимс участие в творчеството на неговия дух.

«А едно падна на добрата почва и даде плод стократно". Който разбира Божиите закони, той ще работи върху себе си, да даде плод стократно. Тази работа се заключава в търсене връзка между всички явления и прояви в живота. Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отдълни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща. Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намърите смисъла на нъ-щата. Сравнявайте сегашните условия с тия на миналото, и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри. От това положение вие

8

114

трябва да се стремите към нещо по-високо. По какво се познава добричт от лошия човек? Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата, и това особеното, именно, вие трябва да изучавате. Доброто има свои линии, свой опредълен път, по който се развива. Нищо в света не е произволно. Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността също така имат своя опредълена орбита на движение. Найтолъмата, най-широчата орбита, която включва всички вселени в света, е любовта. Качво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем. След орбитата на любовта иде мъдростта, а след нея – истината. Това са все кръгове, орбити. Какво представя кръга на любовта? Той е метод, по който любовта може да се прояви. Когато обичате някой чозвч, при всички промъни, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; го всякога изгръва от изток и залъзва на запад. Пъть^ на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание.

Добрата почва е основата на живота. Чистата кръв пък е основа на здравето Затова Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми, нямате живот в себе си". Под думата „плъть", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота. В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот. Старият живот, старата култура, старите верзания не са нужни вече. С тях не може да се влвзе в новите условия. Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие Какво ще придобие детето, ако с години наред изучава първия буквар? Мислите ли, че знанието и вярата. които сега имате, са в сила да ви спасят? Ако е въпрос за вяра, за интелигентности, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила, но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези на високо напредналите, светли същества. Мнозина мислят, че са силни, но могат ли с своята сила да пренесат този салон, на-примтьр, в Ямерика, или на друго място? Не е въпросът така да се прояви силата на човежа, но всеки трябва да се запита, де може да приложи силата си, и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете от по лоши в по-добри условия. Има рел методи

115

за това. По-добри условия зл човека от Божествен п път няма. Казвате: Заведе "е ни в този път. – Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа Вие сами трябва да влезете в този път. И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят нз човечествзто. И се-гашните хора не са още готови да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение Ония от съвременните хора, които ще вльзат в новата епоха, се нами-рат в положението на Иоан Кръстител, т. е. един/.ят им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет. Работете съзнателно, за да можете с двата крака едновременно да влъзете в Царството Божке, в новата епоха. Иначе, главата ви, като на Иоач Кръстителя, ще падне от раменет ви.

Я едно падна на добрата почва и даде плод стократно". Чозък тръбза да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Каква трябва да бъде тази почва? Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе, юй ще бъде постоянно в съмнение, дали върви в правия път, не трябва ли да си пожизъе, както всички хора и т. н. Чо-век с такова съзнание е без основа, без почва в живота си. Който има добра основа, той може да жизъе добра при всички условия на живота, между всички хора. Само върху такава основа може да се гради бъдещето. Тогава всеки чзвек ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.

Сега аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намъри готови, да станете зидари в новата епоха. Ако не можете да влъзете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почза Като придобиете добоага почва, иде намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно. Новата епоха поцразоира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава ще кажете- Едно време бях слъп, но сега виждам; едно време бях неша-стен, а сега съм щастлив; едно време оъх невежа, а сега зная повече; едно време жчвът в безлгобие, а сега жи-вея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега хоця в светлина. Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с

116

радост и веселие. Сега има изгръв и залъз в съзнанието ви, а тогава ще има в^чен изгръв. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода. Сега отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.

5. Беседа от Учителя, държана на 3 март, 1929 г.. София. – Изгр-Ьв.