Сто пенязи
„Но щом излезе този слуга, намери едного от служителите си, който му бе длъжен сто пенязи, улови го, та го давеше и казваше: „Плати ми това, що си ми длъжен"
В прочетения стих важни са думите „улови го". Защо го улови? – Защото имаше да му дава. Като се наблюдава, докъде е достигнал съвременният културен свят, вижда се, че неговите морални устои са разколебани. Съвременният свят няма изработена мярка, с която да определя, кое е право и кое не, или кое е идеално и кое не. Вземете, например, съвременните учени и философи говорят за идеал, но запитайте кого и да е от тях, какво нещо е идеал, и те не могат да отговорят положително. Някои от тях могат да ви кажат редица неразбрани неща относно идеала, но какво нещо в същност е самият идеал, няма да засегнат. Попитайте ги, какво нещо е Любовта, и за нея не могат да ви кажат нещо положително. Въпреки това, всички хора говорят за любов. Всички казват, че трябва да се любим, но защо трябва да се любим, и те не могат да отговорят. Някой казва: трябва да обичаме този човек, защото е красив. Не, красотата не може да служи като повод за любов. Други казват: този човек трябва да се обича, защото е богат. И богатството не може да служи като повод за любов. Еди-кой си човек е жизнерадостен, затова трябва да се обича. И това качество на човека не може да служи като повод за любов, Питам тогава: кое може да послужи като повод за любов? В Писанието се казва за Бога: „Възлюбил Си Истината у човека". Следователно, човек не може да бъде обичан, ако Истината не е в него. Значи, само Истината може да послужи като повод за любов. Който може, нека се опита да оспори това твърдение. Питаме: можели да се обича умряло куче, паяк или свиня? Тъй щото, когато се казва, че някой човек се обича за красотата, и това е вярно, защото красотата е външен израз на Истината. Мнозина разглеждат въпроса за красотата, но що се отнася до етиката на красотата, нашето мнение коренно се различава от мнението на съвременните учени. Истинската красота не развращава човека. Красота, която развращава човека и събужда алчност в него, не е красота. Красота, която не събужда истинска любов, не е красота.
Съвременните хора говорят за някакви идеали, че трябвало да се слезе при простата маса, при бедните, при страдащите хора и да се работи за тяхното подигане. Така са говорили много философи и писатели, като Толстой и други; така говорят и сега в България много видни мъже и жени, като обясняват, защо е необходимо да се работи всред простата маса. Питам: ако, наистина, бедните, страдащите хора са идеал за съвременното човечество, какво търсят хората из университетите, както и из домовете на изкуствата? Не е ли по-добре, вместо някоя хубава картина, да се изложи ралото на някой български земеделец, една биволска кола, един сноп жито, няколко връзки царевица, или един остен и т.н.? Обаче, същите тези хора идеализират простия народ в ума си, поставят го като идеал в своя живот, но същевременно го наричат маса, тълпа, простаци. Как е възможно от една страна да ги наричат маса, тълпа, а от друга страна да ги идеализират и считат за идеал в живота си? Какъв идеал може да бъде бедният човек? Тези хора, които поставят като идеал в живота си повдиганего на бедните, на страдащите, мязат на онзи турчин, който по цял ден ходил с торбата си да обира гяурите. Дето отивал, по няколко пъти на ден се молел, четял всички молитви, дадени от Мохамед, и пред всяка молитва си миел ръцете, но щом му паднало, не се спирал да обере някой гяурин. Като го запитвали, как е възможно да се моли на Бога, да вярва в Мохамед, а същевременно да прави толкова обири, той казвал: да се моля на Бога, това е мой дълг, а да обирам гяурите, това е мой занаят. Той се стараел да примири дълга си към Бога с занаята си да обира, главно гяурите.
Сега аз няма да се спирам върху въпроса за бедните и за страдащите, да цитирам, как философите и поетите разглеждат същия въпрос, защото преди всичко в цялата европейска литература аз не съм срещнал досега нито един философ или писател, който да е засегнал този въпрос обстойно и правилно. Дето и да отидете, даже в Индия, и там върху този въпрос няма нищо положително и основно писано. Защо няма нищо положително по този въпрос? – Защото, още на времето си, когато е бил повдигнат, той е бил поверен на просветени хора. Само просветени хора на времето си са работили и познавали този свещен въпрос, вследствие на което те не са счели за нужно да го напишат на книга, но са го написали само в сърцето си. Който е написал този въпрос в сърцето си, той го е занесъл със себе си. Кои са тези същества, които искат да слязат и слизат при бедните и страдащите? Това са онези съвършени същества, които преди милиони години още са завършили своето развитие и са придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на приказките 1001 нощ може да си представи. Тези същества имат възможност да достигнат до положението на божества, каквито умът на съвременните хора едва ли може да си представи. Тези божества, които се наели да помагат на своите бедни братя, са достигнали такива грамадни богатства, че са решили да слязат на земята, да помагат на бедните, на страдащите хора и заедно с тях да се подвизават. И когато някой поет или певец възпява положението на бедните хора, в същност те са израз на онези възвишени и напреднали в развитието си същества, които очакват с нетърпение момента на своето слизане на земята между тези бедни хора, да видят, какво могат да научат от тях и в какво могат да им помогнат. Всеки народ има по един или по двама от тези същества, изпратени на земята, да работят за бедните и страдащите. Колкото повече са тия същества между хората, толкова по-добре е за тях. Те работят главно за истински бедните, а не за онези бедни, които никому нищо не са дали, а само гледат, как да забогатеят, да си създадат положение, да излъжат този-онзи. Някои от тези бедни отиват в университета да учат, да разработят ума си повече, та да могат лесно да извъртват Истината. И след това ще казват, че тези хора били учени. Тъй щото, при това разбиране на хората, бедните днес не могат да бъдат техен идеал. Защо? - Защото няма съвършени хора, които да работят за тяхното повдигане.
И тъй, всеки, който иска да има идеал, трябва да стане съвършен. Който не е съвършен, не може да бъде обичан. Мъжете и жените трябва да изхвърлят от ума си лъжливата идея, че могат да се обичат, без да бъдат съвършени. Докато човек не бъде съвършен, никой не може да го обича. Жената се оплаква, че мъжът й я оставил; мъжът се оплаква, че жената го оставила; майката се оплаква, че дъщеря й я оставила и т.н. Да, докато хората добият възвишен идеал, да жертват всичко, мъжът ще оставя жена си, жената – мъжа си; дъщерята ще оставя майка си, майката – дъщеря си; бащата ще оставя сина си, синът – баща си; господарят ще оставя слугата си, слугата ще оставя господаря си. И след това ще проповядват на хората, че те трябва да обичат отечеството си и да се жертват за него. Ние знаем, защо хората обичат религията, науката, или Бога. Какво значи човек да обича Бога? Да обичате Бога, това подразбира. Той да бъде идеал за вас и да сте готови при всички условия на живота си да жертвате всичко заради Него. Някой има фиктивна идея за Бога и за да се увери в съществуването Му и да Го обикне, той чете философията на Кант, или на друг някакъв учен, да се убеди, че наистина Бог съществува. Че Бог съществува, това е факт, но не е Истина; че слънцето грее, това е факт, но не е Истина; че земята се върти, това е факт, но не е Истина; че вие живеете, това е факт, но не е Истина; че вие мислите, това е факт, но не е Истина; че вие се жените, това е факт, но не е Истина; че вие се изоставяте един-други, това е факт, но не е Истина; че умирате, че се раждате, това са все факти, но не са Истина. Следователно, дето Истината не присъства, там няма любов. Тогава, може ли да се говори за любов там, дето няма Истина? Любовта е първият подтик към Истината. Само Истината може да се люби. Любовта е първият лъч, първият подтик, който прониква в човешката душа. Щом Любовта дойде, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа, и човек става герой в света. Който люби, само той има Истината в себе си; който има Истината, той може вече да бъде обичан. Същото нещо е и в живота. Когото любим някого, ние му придаваме Божествени качества, като казваме, че той е благороден човек, че има такива и такива добродетели и т.н. Докато имаме тази Истина в себе си, и докато виждаме доброто в човека и го държим в ума си, ние го обичаме. Намерим ли, обаче, един малък дефект в него, и любовта ни към него отслабва. Защо не признаем Истината? Защо не обичаме човека такъв, какъвто е? Нека го обичаме с неговите недостатъци, но да обичаме в него Божественото. Бог е възлюбил Истината в човека. Вследствие на това, и в най-лошия човек, при всички времена и условия на неговия живот, все има нещо, което може да се обича. Ако Истината не дойде и не обхване целия свят, тогава и домовете, и обществата, и цялата земя ще изчезнат. Изчезне ли всичко това, земята ще представя гробница на някакво минало, на някаква минала култура.
Мнозина казват: ние трябва да бъдем свободни! Казвам: колкото и да се сили човек, той не може да бъде свободен. Казвате: как е възможно това? Ще ви докажа. Представете си, че вие сядате пред трапезата да ядете. Какво е положението ви в този случай? Вие се намирате в положението на слуга, комуто господарят е дал 32 чука на разположение, зъбите, с които той трябва да начука на малки парченца всичко онова, което е на трапезата пред него. И той, с помощта на тези чукове, трябва да натроши тези големи камъни, с които да павира улиците в своята държава. Той чука, чука, докато свърши работата си и предаде на господаря си всичко, което е счукал. Ако господарят намери работата добра, той ще я приеме, но ако намери, че не е добра, не я счукал, както трябва, ще я повърне назад и ще каже: да се научиш втори път да чукаш добре! Ако господарят е доволен от него, той ще му заплати с малка почивка. Почивката представя удоволствие в живота. Ако почивката не води към забрава, към унасяне, тя е истинско удоволствие за човека.
Ще ви предам един малък разказ, да видите, че почивка, която води към забрава, не разрешава въпросите на живота. Един пътник, като минавал през пустинята, бил подгонен от голям, страшен бик. Като бягал и търсил място да се скрие от него, попаднал в един дълбок, сух кладенец, и там се приютил. По едно време, той вижда в кладенеца, близо до него, една змия. С това положението му се влошило повече: отгоре седял бикът, а отдолу змията. Като се намерил при две големи злини, най-после успял да се хване за една шубрака, на която забелязал малко мед, от който започнал да си поблизва. Така той се успокоил малко, починал си, и по този начин забравил, че отгоре седи бикът, а отдолу – змията. Обаче, забравянето още не разрешава въпросите. Така и хората понякога близват малко медец от щастието, но това е само близване, отгоре пак ги чака бикът, а отдолу – змията. Питам: де е вашият идеал? Има ли поне един човек, когото обичате, както трябва? В своите изследвания из България аз не срещнах нито една фамилия, в която мъжът или жената да не са казали една лоша дума един за друг. Де са техните идеали? Не само за мъже и жени мога да кажа това, но и досега още аз не съм срещал нито един свещеник или владика, който да вярва в Христа, както трябва. Това може да се каже не само за българите, но и за чужденците: нито в странство съм срещал истински хора, които да са последователни в своите идеи.
Някой казва: що е Любов? Що е истина? Когато човек се намери пред най-големи сътресения и изпитания в живота си, и сърцето, и умът му не се разколебаят и разклатят, казваме, че този човек има Любов, има Истина в себе си. Най-малкото смущение в сърцето на човека и най-малкото колебание в неговия ум, показват, че той живее още в свещения егоизъм и мисли само за себе си. Значи, животът започва от онзи велик акт, да съзнае човек Истината. Животът, с който разполагат съвременните хора, може лесно да им се отнеме, което показва, че той още не е техен; този живот принадлежи на някое напреднало в развитието си същество, и щом рече да си замине, те изгубват този живот. Може да се направи изчисление, от преди колко милиона години е започнал вашият живот. Някога вие сте били мъртви, но някои от тия възвишени същества, които са завършили своето развитие, като минавали покрай вас, дали са ви от изобилието на своя живот, с което помогнали и на вашата по-нататъшна еволюция. Казвате: кои са тези същества? Някога вие сте ги знаели, но после сте ги забравили и сте почнали да живеете по стария начин. И като не помните нищо от тези времена, вие пак наново запитвате, какво нещо е Истината. Истината е обект на Любовта. Единственият обект, без който никаква любов не може да се прояви, това е Истината; единственият обект,, без който никаква светлина не може да се прояви, това е Истината; единственият обект, без който никаква свобода не може да се прояви, това е Истината. И ако сегашните общества и народи търсят свобода без Истината, те се самоизмамват. Свобода без Истина не може да съществува. Кажете ми едно общество или един народ, който да е имал свобода без Истина. Някой ще каже, че Римската империя имала свобода. Не, римските затвори и сега, и на времето си: са били пълни със затворници и с роби. Ака отидете сега в Америка, в Англия, в Франция, в Германия, както и в малката България, навсякъде ще намерите затворите пълни с затворници. Не само затворите, но и домовете са пълни с затворници.
Някой казва: дотегна ни вече да слушаме духовни беседи, както и разни поучителни сказки.
114
Питам: не ви ли дотегна да ходите по театри и по концерти? Какво особено има в теагриг? Ще отидете в един театър, дълго на сцената пр-ьд-ставят убийството на някой човт^к, и щвлата публика се тротеа от положението му, плаче, че станало никакво нещастие. Казвам: когато хората виждат на улицата да убиват човек, като н^кое куче, тогава тъ* не плачат и не се трог-ват, а като отидат в театъра, плачат за съд-бата на н"вкакъв фиктивен герой. Този герой или тази героиня, за които вие плачете, в дъй-ствигелност не съществуват. Има смисъл да ходите и на театър, но сл-вд като излезете оттам, трогнати от неправдите и насилията в живота, като срещнете Някой страд-алец, бт^ден човек, да го заведете у дома си, да се разговорите с него, да го нахраните и облечете. Какво правят съвр-Бменнитъ1 хора? Тъ" ходят тукъ-там за удоволствие и послъ* гледат да се на-редят, да си направят къща, да се осигурят. Казвам: хиляди къщи да съградите, пак същи ще си останете; хиляди дъща да родите, пак сж-щи ще си останете; и първи мъ\ста да заемате, пак ще си останете същитъ\ Външната обстановка не изм-вня положението на нещата. Това са само вр-вменни забавления. Някой станал владика, това е забавление за него; друг станал пропо-ведник, това е забавление за него; трети станал поет, написал няколко стихотворения, това е забавление за него; четверти станал актьор, и това е пак забавление. Истински поет е само онзи, който, след като завърши своето развитие, сл-ъзе на земята, за да напише само един стих, от който ц-блото човечество да се подигне; истински философ или учен е този, който, сггбд като завърши своето развитие, сл*Ьзе на земяте, за да напише само една мисъл, която да подвижи ц-блото човечество напр-вд. Доказателства тр-ъбва да имаме от он^бзи хора, които можем да наречем поети, философи, учени, музиканти
115
мпн хугожници в света. гЛко нямате такива разбирания в живота си, вие ще се развивате бавно, постепенно, при коего 5 – 10 години ще вярвате в Бога, а после ще се усъмните и ще мислите, че сте се измамили. Такъв живот е живот ла самоизмама, живот на забавления. Казвам: сегашните вярвания на хората в Бога, съдържат -самоизмама; сегашните религии съдържат самоизмама; сегашната наука съдържа самоизмама. Това не са принципи, на които човек може да се опре. Съвременниге хора нямаг доблестта да кажат Истината, вследствие на което виждаме всички тчя нещастия и страдания в живота.
Сега ще поговоря малко върху координация *на човешките органи, мисли и чуветеа. В всеки дом, във всеко общество, във всека държава, във всека религия или в наука трябва да има координация. Който иска да знае точното значение на думата координация, може да я гам^ри в ;някой речник. Да се координират нещата, това подразбира, да се хармонираг, да се подведат стод онзи основен закон, при който всичка органи могат взаимно да си помагат. Например, всички органи в човешкия организъм тое-бва така да се координират, че всеки поотделно да помага на другите, като всеки от т-^х да изпълнява самостоятелно своята служба, без да се меси в работата на другите. Това е истинска лаука! Науката на бъдещето човечество, която е наука на шестата раса, ще започне, именно, с закона на координацията. Всеки орган в човека трябва да се координира с всички останали оогани. Запоимео, ако някой човек заболее от разстройство на корема си, той непременно трябва да знае, коя е причината на това разстройство. Щом човек заболее от некакво стомашно или коремно разстройство, това се дължи на две поотивоположни чувства, които са се сблъскали в него. Тези две противоположни чувства внасят нарушение в координацията на органите,
115
Когато пък се яви нарушение в координацията* на мускулите, тя се дължи на н^какъв страх,, който се явява в човека. Запримър, някой се
страхуза, как ще завърши живота си. Вследствие на този страх, в органите, които имат предназначение да извършват известна служба, се явява едно лъжливо положение, че те не могатъ-да извършат тази служба и постепенно отпадат. С тези мисли, с този страх човек дава криво направление, крива посока на службата на своите мускули. По закона на координацията на човека е определено да изминава дневно 2 – 3 – 5 – 10 километра път. Ако той се уплаши и не изпълни това, което природата му е определила, нема да се мине дълго време, и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейните закони. После, природата е определила на човека да се хранн с чиста и проста храна. Веднъж изпратила човека на земята» тя е предвидила, с каква храна трябва да се храни. Следователно, човек сам трябва да си избере храната, предвидена за него от самата природа. Не избере ли тази храна, не се ли подчини на законите на природата, тогава и; другите органи в неговия- организъм нема да се координират със стомаха му и ще настане нарушение в общия .ход на организма. Освен това, определено е на човека, по колко пъти трябва да диша в минута. Днес съвременните хора почти не дишат правилно и равномерно. Не~ кои поемат въздух безразборно, дишат неравномерно, вследствие на коего нема координация и между другите органи. И при яденето също така трябва да се спазват законите на разумната природа. Некои хора ядат много бързо, гледат да се иахранят час по-скоро, за да продължат работата, кояго ги чака отеън. Вследствие на бързото ядене пак се нарушава координацията на органите. Когато човек яде, той не трябва да бъоза; в яденето трябва да има известна пяа-сгичносгк В дъвкането трябва да взимат уча;-
117
- гие всички мускули, за да има пълна координация ги между тях. Нема ли пълна координация между всички органи, както и между всички мускули ,на тялото, ще се образува известно противодействие, вследствие на което пък ще се родят ред болезнени състояния.
Религиозните учители на миналото, за да въз-становят тази координация, са давали на учениците си ред правила и методи, еани от коитосе отнасят до храненето, други до правилното дишане, трети до правилните отношения, както и до човешките мисли и чувства. Те са препоржч-вали на учениците си молитвата, като метод за възстановяване пълна-хармония, пълна координация на органите. Преди всичко, когато човек за почне да яде, той трябва да бъде напълно убе-ден, да приеме ли храната, която му пред-лагат неговите близки, или не; той трябва ,да знае, дали тази храна ще му се отрази добре върху организма. Ако някой човек, още като тури първата хапка в устата си, каже, че жена му ,не е сготвила добре, той трябва да престане да яде. Който пък иска да завърши добре хранене то си, той трябва да вземе една хапка хлеб, да я потопи в сол и да я глътне. Така той ще ли квидира с яденето и същевременно с всякакво недоволство, което се е породило в него през време на яденето. Ако човек се храни и изпитва недоволство от нещо, това недоволство ще предизвика некакво разстройство в мозъка. Недоволството внася лъжливи мисли и чувства в човека. Например, ако някой мъж е недоволен от яденето, което жена му е сготвила, той ще започне да мисли, че тя е нещо недоволна от него, че не е внимателна, не му обръща внимание, не се интересува, не мисли за него и т. н. Тези лъжливи мисли са вече на път да внесат разногласие и между вътрешните органи на този човек, което пък се отразяв върху правилната им служба.
118
Следователно, първата работа, която се изисква от човека, е да въдвори известна координация в своите мисли и чувства. Тази координация ще регулира и правилната служба на неговите органи. Например, някой трътеа на път, иска да направи една екскурзия. Ако още при трътеането си започне да мисли, че ще се умори, или че няма да издържи дълъг път, по-добре нека спре, да не продължава по-нататък пътя си. Ако направи само една крачка след като се разколебае, той ще си причини по-голяма вреда, отколкото, ако би продължавал да ходи. Спре ли се да обмисли, че тази разходка му е необходима, че: тя ще му принесе голяма полза, той ще координира своите вътрешни сили и ще може да продължи пътуването си. Ако някои каже, че има по-важна работа от екскурзията, по-добре да не предприема никакво пътуване. Следователно, при самовъзпитанието си, всички хора са длъжни да-координират деятелността на своите органи. Някой ще каже: как е възможно да се коорди-нират вътрешните органи? Възможно ли е да им се заповедва? Не е въпрос да се заповед-ва на органите, но може да им се говори разумно. Органите са създадени от живи клетки*. на които може да се говори, като на хора, Щом органите се убедят в това, което им се говори, те започват взаимно да си помагат. Тази* взаимна помощ създава координация на органите. Наруши ли се координацията между клетките, за-раждат се разни болести, като разстройство на* черния, на белия дроб, и вследствие на това. разстройство органите престават да си помагат едни на други. От различните разстройства в. организма се явяват много отрови, много излишни вещества, каквато е, например, пикочната киселина. От тези излишъци в организма става* втвердяване на артериите, втвердяване на мускулите, и хората губят своята пластичност, своята* подвижност. Това пък създава неправилности ш
119
в кръвозбръщението, в дишането» докато най-послъ1 човек замине на онзи сзът. И ние виждаме този същият човек втверден, вцепе-нен, без всЬкакъв живот. Това наричаме ние смърт. Всички хора, коиго са заровени в земята, се вцепеняваг и се превръщат на сухи мрамори. Много мрамори са направени от живи хора. Даже най-хубавите мрамори са направени от най-видните философи на миналото.
Казвам: природата е създала човека върху разумна база. Той трябва да започне с видимото, със своето тяло. Докато човек не координира органите на своето тяло, всички негови усилия, да въздействува върху чувствата и върху мислите си, ще отидат напразно. Човек може да започне с ума си да координира своите органи, но ако умът му не е в състояние да извърши това, този човек е слаб. Затова той трябва да нам^ои другиго, който да координира органите му. Затова, обаче, от човека се изисква смирение. Придобие ли човек координация на своите органи, порите на тялото му ще се отворят, и дишането ще стане правилно. Тогава и в ума, и в сърцето на човека ще настане известна лекота, и той ще схваща лесно онова, което природата му е предначъотала. Често хората се безпоко-ят за неща, които не са в тяхна компетент-ност да разрешат. Например, те не могат да разрешат въпроса, как ще живЕят. Животът на хората ще се изрази така, както е опред^лен. Това, обаче, не е фатализъм. Чудни са съвременните хора, като мислят, че те могат да из-менят своя живот. Може ли котката да измени своя живот? Може ли вълкът да измени своя живот? Може ли овцата да измени своя живот? Може ли ябълката да измени своя живот? Може ли тигърът да измени своя живот? Може ли ки-таецът да дойде в Европа и да се приспособи на всички условия, при които европеецът живее? Или, може ли европеецът да отиде в Китай и
120
да живее, както китайцитъ" жив-бят? Може ли ев-
^ *
ропеецът да се приспособи на условията, при които чернитъ* жизЕят? – Не може. Нито мъжът може да се приспособи на условията на жената; нито жената може да се приспособи на условията на мъжа; нито брагъг може да се приспособи на условията на сестрата; нито сестрата може да се приспособи на условията на брата. Казвате: който обича, той може да се приспособи. Който е раз-решил този въпрос, той трябва така да обича сестра си, например, че да е готов на всички жертви за нея; той трябва да е готов да жертвува и живота си за нея. Който обича хората, той трябва да е готов да жертвува живота си за всички, а не само за едного. Някой казва: аз обичам сестра си и съм готов да се жертву-вам за нея. Ако, наистина, обича жена си и сестра си, той трябва да е готов да се жертвува за всички жен^, а не само за една жена. Ако една жена е готова да се жертвува само за един мъж, или ако един мъж е гогов да се жертвува само за една жена, това е губене на време. Така могат да постъпват само ония хора, които се занимават с изучване смисъла на вътреш-ния живот.
Казвате: тогава как може да се съгради домът? Ако един дом се съгражда върху Истината, в него няма да има никаква измама, никаква лъжа. Тогава, д^то и да изпратите вашитъ* синове и дъщери, няма да се безпокоите за тях. Ако синът пише писмо на баща си искрено, чистосърдечно, в което се -чете дълбочината на душата, ще се разбере, че той предава Истината, както тя е поставена в неговата душа. Ако пък синът пише едно, а върши друго, лесно ще се познае, че Истината отсжтствува от неговата душа. Съврг^менният свят е пълен с измами, а при това знаем, че той се нуждае от мекота. Мекотата е качество на Любовта. За да обичаш никого, ти трябва да бъдеш мек. Мекотата пъкъ
121
ще внесе координиране на органите в тълого на човека. Има известни органи в човека, които са предназначени за изразяване на милосърдие; други са предназначени за търпънието; трети – за вярата; четверти – за любовта и т. н. Всяко чувство в човека има специфични органи, чръз които се предава. Човек не може да прояви любовта си чръз своя стомах. Рече ли да прояви любовта чръз стомаха си, той ще си създаде най-голямото нещастие. Съвременните хора съ-здават нещастията си само чръз своята лакомия. Питам: какъв идеал може да има в яденето? Някой ще възрази: тогава какъв смисъл има в глада? Гладът е сила, внесена от самата природа за продължение на живота. Яденето пък е фактор, който трябва да прави връзки, съединение между Любовта и живота. Тъй щото, който яде, той трябва да знае, че прави връзка между Любовта и живота. При яденето връзката първо е само физиологическа, а посл и духовна. Това не е само идея, но дъйетеителен факг. Всеки, който се е опитвал да яде по този на-чин, той ще види, че в него умът се развива ло един начин, а сърцето – по друг начинът Следователно, който иска да бъде силен и мо-щен, той трябва да възстанови координацията между своите органи.
И тъй, хора, у които няма координация на органит, или у които справедливостта не е фактор в живота им, т се намират в пълна диехармония със себе си. Тази диехармония се за-бълъзва главно в пръстиг на ръцът им, а също така и в ноктите им, които са изкривени, деформирани. Казвате: красива е тази жена! Когато се произнасяте за една жена, че е красите ва, вижте пъово, какви са пръстит, и ноктите на ръцът й. Ако те са изкривени, в нея липсва координация на органит. ^ Щом й липсва тази координация, тя не може да бъде красива. Освън това гънкитб, линиит, на ръцъте й отеътръ
122
трябва да бъдат правилни, добръ" съчетани. Когато се говори за красотата на една книга, тази красота изисква, щото книгата да бъде хубава по съдържание. Същото може да се каже и за човека, който в това отношение е написана книга: колкото по-съдържателна е книгата, толкова \% човек е по-красив. Цената на книгата седи в това, което тя съдържа. Моята ръка е дотолкова. важна, доколкото има съдържание в нея; вашата ръка е дотолкова важна, доколкото има координация в нея. Изгуби ли съдържанието си, тя вече се деформира и вместо да принесе полза, тя. причинява връ\ца на човека, Например, н-якога искате да направите едно добро, но изведнъж се изплашите от това и си дръпнете ръката на-зад. Или, искате да дадете пари на някой 6ъ-ден, но като погледнете в кесията си, виждате, че нямате дребни и каззате: н*вмам дребни, не мога да му помогна. – Като нямате дребни, дайте му сто лева, които имате в кесията си. – Ами защо трябва да се помага на бъ\цнит? – За координиране на вашитъ1 органи. Имате десет хиляди лева в джоба си, дайте ги на някой беден. Има смисъл да дадете тези пари на някой беден, ако можете да координирате органите си. Ако можете да запазите Божествената координация, това струва повече, отколкото ако дадете всичките си пари на бедни. Да обичате себе си, значи да обичате Истината. Казвате: може ли човеж да не мисли за себе си? – Който мисли за себе си, той мисли и за смъртта. Покажете ми един човек който, като е мислил през целия си живот само за себе си, да е останал като образец на. щастлив човек за цялото човечество. Който мисли за себе си, и който не мисли за себе си, пр-вд-ставят два противоположни характера. И двамата, обаче, са еднакво виновни. Преди всичко, човек трябва да мисли за Истината. Откато стане су-трин, докато си легне, през целия ден той трябва да мисли само зз Истината. Някой сеоплак-
123
ва, че никой не го обича. Казвам: докато този чов%к не обича Истината, никой не може да го обича. Това значи: докато не държиш Истината в ума си, никой не може да те обича. На та-къв човек може да се даде много нещо: може да го обл^кат, да му се дадат пари, да му се четат най-хубави поезии, да го учат, но всичко това още не е любов. Любовта е великото в света, което прави човека силен, мощен, бла-городен. Тя хвърля светлина в ума на човека. Който има любов в себе си, той вижда нещата. Мнозина се ингересуват да знаят, какво нещо е реалността. Някои считат, че условията, в които живЕят, пр^дставят истинската реал-ност. Да се мисли така, това значи да се намирате в един свят пълен с задушливи газове, които неизбежно ще ви уморят. Такова нещо пр*едставят мислите и чувствата на повечето от съврЬменните хора, вследствие на което, ако не изл^зат от този свет, те неизбежно отиват към смърт. Каква реалност има тогава в този-живот? Доколко хората живЕят със съмнения-в своите мисли и чувства, се вижда по следното: вервя с един господин, разговарям се и изведнъж бъркам в джоба си, вадя нещо. Той веднага се усмихва; леко съмнение минава през ума му, че ще извадя някакъв кобур от джоба си. Лз веднага му подавам една малка, цен-на книжка и му казвам: заповядайте! Мисля си: това е кобурът, от който вие се плашите. Казвам: отношенията, които съществуват между хората, трябва да водят към мисълта, че всеки човек е роден за вещо велико, а именно,.-той трябва да знае Истината, той трябва да възстанови координацията на своите органи, за да* се увери, че наистина, като човек, той е създа-ден по образ и подобие Божие. Тогава, като срещнете никого, ще видите, че в неговия умъг в неговото сърце има нещо особено, което го поставя в положението на истински човек. Че-
124
сто хората говорят за Бога. Обаче, тъ* не трябва само да говорят за Бога и да произнасят Неговото име напразно. Добре е, човек да произнесе Божието име само един път в годината и като го произнесе, то да произведе извъх-те.н резултат. Също така и за Любовта трябва да се говори малко: само един път в годината трябва да се произнесе името й, и това да произведе някакъв ефект.
Питам: от какво произтичат страданията? Страданията произтичат от огсжтствието на Истината в живота. В жизота има и любов, и мъдрост, и правда, но Истината я няма. Обаче, дето има правда, има и безправие; дето има любов, има и умраза; дето има живот, има и смърт. Когато един живог се прълива в друг, това става причина да се унищожи външната форма. Това състояние хората наричат смърт. Засега смъртта съществува на земята, като ня-що необходимо, но един ден, когато настане пълна координация между органит, тогава броятъ
„ла хората, които се раждат, ще бъде точно опръ-дълен. Тогава ще се раждат само толкова хора, колкото са потребни. Ние нямаме нужда от много хора. Ако е въпрос да се раждат хилави хора, по-добръ1 да не се раждат толкова много. Светът нтрма лужда от хилави хора. Жи-вотът е училище, в което малко хора могат да се родяг, т, е. малко хора могатг да се учат. Ако в света има малко болнгл т ще влъзат между здравитъ* и ще оздрав-вят. Здрав човек може да ходи, но болният може ли да ходи с здоавия? Здравият ,тръбза да носи болния. Нъ-кой казва: без лъжа не може, Питам: прав ли
е този морал? В същност без Истина не мо-же, а без лъжа може., Казвате: без ядене, не може. Не, без ядене може, а с ядене не може. Наистина, храната носи живот, но ако човек се
координира, той може да приеме храната и по
друг начин, а ,не само чръз устата си. Ако чо-
125
век координира своите органи, той може да приеме храната и чрез въздуха, и чрез светлината. Много хора се препоржчват за скромни. Ка-звам: не се препоръчвайте за скромни. Преди всичко с вашия обед могат да се нахранят милиони пеперуди, или най-малко, с вашия обедъ-една пеперуда може да прекара цял живот. Кой^ е по-скромен тогава? Сега, след като сте яли и пили цял живот, казвате: животът няма сми--съл. Щом намирате, че животът няма сми-съл, значи вие отричате и Бога, Който е съз--дал живота. Щом отричате Бога и казвате, че няма никаква координация в света, това показва, че вие считате себе си за първо божество. Ако това е верно, тогава вие дайте правила, по които може и трябва да се живее. Казвате: нъ\ма Правда в живота. – Като казвате, че няма Правда, кажете тогава вие, каква трябва да бъде правдата в живота?
Казвам: хората трябва да освободят ума си от всъжакъв страх, за да бъдат готови да говорят Истината. Лз не подразбирам грубата *- истина, но имам пръ\д вид онази Истина, която освобождава човека. Някой казва: аз искам да кажа Истината, да изповт^дам своигъ* грахове. Да се изповяда човт^к, подразбирам да из-псвтвда онзи първичен грях, който е причина за всички останали грахове, а не да изповяда онези грехове, които се явяват като последствие на първичния гр-вх. Затова, при възпитанието на хората в духовно отношение, първо се изисква координация на органите. Израждането на съвременната европейска култура се дължи, именно, на това, че хората са изгубили съвършено координацията на органите си, вследствие на което се раждат ред болести. Съвременните учени и лекари са дошли дотам, че казват: ако в развитието си хората въовят, както досега, броят на* нервните болести ще се увеличи толкова много, че езетът ще се преверне на болница от нер-
125
вно-болни, . или на лудница. Аз пр-ьвеж-дам: днес ц-вла Европа е изгубила координирането на своите органи, на своите мисли и чувства. Вземете, наприм-вр, какво представят съвр*Бменниг християнски народи, били те православни, протестанти или католици. Между тях н*вма никаква -координация, и затова дребнави въпроси, дребнави раздори или спорове стават причина за внасяне умраза помежду им. Де е Истината,, д е Любовта между гбзи хора? Нали те тр-вбва да пропоз-вдват Истината? Нали т тр-вбва да пока-жаг на света Великия Закон на Любовта? Когато се казва „не убий", ние разбираме, че всвки който убива, той не обича Истината. Истината изключва всвкакво убийство. „Не убий" – това подразбира да не се убива онази душа, в която е вложено красивото, хубавото. Никой няма право да спре такава душа от нейния път на развитие. Оставете всвка душа да се развива така, както Бог й е опр-ъд-влил. Направите ли първото пръттъпление в това отношение, върху вас ще дойдат всички нещастия. И затова, който иска да верви въ"правия път, нека се поощрява от живота на старите християни. Те са били до-блестни: претърпявали са големи мъчения, и всичко са понасяли с достойнство. Те са умирали с доблест и самоотверженост. Съвременните християни, обаче, които се явяват носители на Истината, не могат да понесат и най-малката обида.
Често се казва за някои хора: тези хора се заблудили; те вервят в кривия път. Казвам:
покажете ми едкн философ, който да не се е заблудил. Не е въпросът само да напишем едно съчинение и да мислим, че много нещо сме направили, но от това съчинение трябва след време хората да се ползуват. Ако аз направя една къща с няколко прозорци, за какво ще ми служат прозорците? – Да влиза през т-бх светлина. Следователно, ние сме прозорци, през кои-
127
то трябва да влиза светлина, за да можем да се ползуваме от тази светлина, както ние, така м нашити ближни. Ние не сме дошли на земята само да ядем и да пием. Нашити органи са удове на Бога, и затова трябва да координираме тия удове. Като казвам, че сме органи на Бога, разбирам, че сме органи на живата природа. Живата природа пък от своя страна обича координацията. Когато вие се координирате, живата природа ще ви заговори на свой език. Заговори ли си живата природа, всички мъчения, всички страдания ще изчезнат в един миг, в една нощ .или в един ден. Тъй щото, запитате ли, кога 1де дойде възкресението на душигъ\ ще знаете, яе възкресението на душитт ще стане само тогава, когато те обикнат Истината. Нъжой казва: аз м-юго обичам приятеля си. Питам: вашият приятел има ли Истината в себе си? – Не зная това, но и той много ме обича. – Щом мислите, че толкова много вк обича, кажете му да продаде къщата си заради вас. – Надали ще я продаде. – Щом не е готов на такава жертва, той не ви обича, както вие си мислите. Не е въпрос да се налагате. Любовта не търпи никакво налагане. Когато -някоя жена се ожени за един мъж и почне да му се налага, това да й купи, или онова да й ку-^пи, Любовта си заминава, Истината си заминава, Мъдростта си заминава, и те остават съвършено празни. Докато хората се женят по този .начин, както днес, докато в женитбата и в отношенията между мъже и жени има насилие и ^несъгласие, това показва, че отежтетвува координация според законите на живата природа.
Първоначално Бог е казал: живейте според закона на Любовта, която ще внесе живот *между вас. Които живЕят по този закон, само ги могат да се нарекат женени. Хората трябва да живЕят съвмъхтен живот, без да се женят. Какво става днес? Мъжът, като се оже-^и, още на другия ден вижда дефекгиг на же-
128
на си; жената» като се ожени, още на другия ден вижда дефектите на мъжа си. Това на е женитба, това е поквара. Мойсей е казал на евреите: това, което вие наричате женитба, то е разкриване на голотата. Съвременните хора сами разкриват своята голота и после се ужасяват от това положение. Когато мъж или жена се женят, в това отношение те трябва да имат Истината и да разкрият тази Истина пред себе си. Когато една жена се запознае с някой мъж, тя грабва да си каже Истината. Нека каже: аз не позна-вам този човек. Познала съм едва една десета от него. – Това, обаче, което тя е познала, представя човешкото, но не и Божественото в човека. Някой мъж пък казва: каквото и да мисли жена ми за мене, това не ме засъта. – Ако мъжът мисли така, утре той ще каже същото и за Бога: какзото и да мисли Бог за мене, това не ме засъта. Не е така. Ако мнението на Бога за нас не ни засъта, ние ще умрем; ако мнението на нашити ближни не ни засега, ние пак ще умрем. Кои са нашите ближни? Нашите ближни са онези съвършени същества, които са завършили своето развитие на земята. Ако нашите ближни не мислят добре за нас, ние ще умрем, нема да имаме кредит. Днес всеки чо-ве>к мисли за кредит, всеки иска да го сбичатъ1. Питам: какво могат да си дадат двама болни хора? В Евангелието се казва, че длъжникът, на когото господарят простил дълговете, като срещнал един от своите длъжници, веднага го хванал за гушата и заповедал да го "за-творят.
Съвременните религиозни са се спрели при едно положение и постоянно запитват, кой има по-правилни вярвания.? Кой е познал Истината? Некои твердят, че са познали Истината. Питам: онези, които казват, че са познали Истината, готови ли са да жеотвуват живота си не само вед-нъж, но откак са се родили, докато умрат-,
129
животът им да бъде жертвоприношение? Да служи човек на Истината, това подразбира це-лият му живот да стане жертвоприношение. Той трябва да счита това нещо за привилегия, както свещеникът или владиката счита за привилегия положението си, да се облаче в своите най-хубави дрехи, да влезе в олтаря и да изпълни своята служба. Когато видя някой бъ\цен човек, аз се радвам, че той разкрива душата си и му казвам: ти не си беден, но не си научил да> живкш, както трябва. – Яма аз съм отчаянъ* обущата ми са скъсани. Не, аз виждам, че обущата ти са здрави, ти на друго мтоо си скж-сан. – Лма хората не ме зачитат. – Много лесно мегат да те зачитат. Достатъчно е ,па дам на твое име 200,000 лева в банката, и всички хора ще се произнесат за тебе, че си почтен човт^к. Не, па ри т/ не правят човека почтен. Има друго нещо в душата на човека, което го подига в очите на хората. Това е обичьта към Истината. Когато говориш на чозека, в душата му трябва да се зароди обич към Истината и желание да не лъже нито себе си, нито ближнитъ^ си, нито Бога.
И тъй, казва се в Писанието, че този чо-век, на когото господарят простил дълга, като излтбзъл оттам, срещнал едного, който му дължал само сто пенязи, и му казал: плати ми дълга! Плати ми това, което ми дължиш! Този стих е сверзан с закона на координирането. Този слуга, комуто господарят простил десет хиляди златни таланти, не бил в състояние да прости на своя длъжник само сто пенязи.
Казвам: ако искате, вие още днес можете да отворите нов лист. Мнозина казват: старата религия е вече проста работа; старата наука е проста работа; старият живот е проста работа; всички стари неща са все прости работи. Питам тогава: коя е новата религия? Новата религия е религия на Истината, религията на новия животъ*
130
Тази религия ще внесе свобода, светлина, знание и живот. Който има Истината в себе си, и в чутурата да го турят, да го сгрухат, той пак ще стане. Човекът на Истината не могат да го убият; чов-бкът на Истината във вода не се дави; чоз-ккът на Истината огън не го хваща: и сто пъти да го горят на кладата, той пак жив- остава. Той се скрива, смалява се. Тъй щото, когато се говори за закона на смирението, ние подразбираме закона на смаляването. Казвате: какво нъ*що е смирението? То е закон на смаляваме. Човек може толкова много да се смали, че никой да не го види. И посл, той може да стане толкова голям, че всички да го видят, но да не могат да го уловят. Като видите такъв го-лям чов^к, да ви обхване страх и трепет, да не можете да се приближите при него. Смирението съдържа в себе си и милосърдие. Смиреният човек може да се смалява, да става невидим, но той може и да се увеличава, да стане толкова голям, че погледът на чов*вка да не може да го обхване, Някой казва: много малък станах, много се смалих. – Колко се смали? Като бръм-бар стана ли? Ако си станал като бръмбарче, ще трябва да станеш още по-малък, като микроба. След това ще станеш още по-малък, като атом, и най-после ще станеш още по-малък, като йон. Станеш ли като йон, ще можеш да вл"взеш в главата, в мозъка на нЬкой учен и ще научиш всички тайни в природата, ще на-учиш, защо се смущаваш. Послъ* пък ще научиш изкуството да се увеличаваш, да ставаш голям. Някой казва: да мога да се увелича, че да бръкна в някоя каса. Щом бръкнеш в н^коя каса, ти ще станеш видим и ще те уловят. – Искам да науча Истината. – Щом научиш Истината, ти ще се зарадваш. Някой сту-дент казва: искам да свърша университет, но нямам средства. Който е нам-врил Истината, той и средства ще намери, да свърши не един,
131
а четири факултета. И каквато длъжност пожелае после, той ще може да я вземе. – Искам да <гана минисгър. И това не е мъчно.
Кеззам: когато чов%к иска да стане ми-нистър, или да заеме никаква почетна работа, жоято да подигне неговото реноме, това значи да изпадне в смешно положение пр^д себе си. Да искате никаква почетна служба само зз известно положение, то е равносилно да изпаднете на местото на онзи българин, който свършил в Ямерика и отишъл при княз Батемберг да ис-зка никаква добра служба. Този българин бил родом от Сзищов. Князът го запитал: каква -служба искате? Той имал п^ед вид да го назначи шръй министър. – -Искам да ме назначите ди-ректор на една от софийските гимназии. – Тогава ще отидете при министра на просвещението» той се занимава с такива служби. Съвременните зсора се намират в същото положение: Бог иска да ги назначи министри, а те искат да ста-нат директори на някоя гимназия, или градоначалници, или пристави, да носят по една звезда, да обръщат внимание на хората. И тогава Гос-лод казва: ще отидете при министра, той ще ви .назначи на такава служба.
И сега, когато хората се запитват, има ли Господ или не, това подразбира, че те питат, има ли Истина или не, може ли да се намери Истината, или не може. Бог същестеува само за онези хора, които вярват в Истината. Които не вярват в Истината, за тех Бог не съществу-ва, те сами за себе си са богове. Онзи, за когото има Бог, той има вера, има религия. Не е въ-просът за форматата на вярата и на религията. Важно е, че в каквато форма и да признава религията, за него Бог съществува.
Често между хората се говори, че трябва да обичат държавата си, да зачитат обществения строй. Казвам: само този човек може да подържа обществения строй и да обича държавата
132
си, който има Истината в себе си. Аз не говоря за човека на насилието. Когато имамъ» Истината в себе си и минавам покрай н-вко& въоржжен сгражар или войник, тъ1 веднага сла-гат оржжието си пръ\ц мене. Когато имам Истината в себе си и минавам покрай затворите,. вратитъ1 на затворите се отварят, и затворниците се пущат навън. И като срещна някой затвор-ник, аз го пигам: за Бога ли страдаш, или за себе си? Ако каже, че страда за Бога, аз му казвам: ти можеш да отидеш в затвора, да. пропов-вдваш на хората за Бога. Койго каже, че страда за себе си, той носи ножа си нагори. На този чове*к казвам: ти трябва да имаш в ума си само една идея - – идеята за Бога. Войникът,. който верви слЬд затворника, въоржжен съ* своя нож, насочен нагори, с това иска да му каже: ако ти, като влъзеш в затвора, бъдеш така смел като мене, който сега те карам, и. ако твоят нож на Истината бъде така остър п насочен нагори, ти ще бъдеш ангелъ-храни-тел между всички затворници. Като влт.зеш при* своите братя в затвора, които са обезсърдчени от човешки неправди, ти им кажи: иде ден на вашето освобождение! Всички затворници могат, да излъ*заг от затворите, обаче, важно е и за самите т1-х, дали ще могат да изпълнят волята Божия. Още днес всички затворници могат да се освободят, но въпрос е, дали като излъ-зат от затвора, ще могат да изпълнят воля1-та Божия. Ако не изпълнят волята Божия, т могат повторно да сгрешат, и тогава наказанието им може да се удвои: намъхто 20 години, да пр"Бкарат в затвора 40 години. Днес всички за творници струват на България милиони. И ако т$ би могла да ги пусне на свобода, какво по-до бре от това? Тъ* ще работят за нея, ще ста нат честни и почтени хора. Кога? – Само ако сл готеви да изпълнят волята Божия. Как могат гЬзи хора да се обърнзт? Религиозни^ хора ка-
133
зват: ние тр-вбва да се обичаме. Досега и аз съм проповядвал на хората да се обичат едни други, но отсега нататък оставам този въпрос настрана и казвам: хората грабва да обичат Истината! Сега вече аз проповядзам любов, обич към Истината. Този е кардиналният въпрос, който може да осзободи хората от робство. Затова у всекиго грабва да се зароди желание да даде всичко, а не да даде самоог изобилието на своята душа. Както онзи, който е раз-дал имането си на бъ\цни, така тр-вбва да постж-пи и всеки човек, който има обич към Исти-ната. Ние не искаме това от беднит, но от богатите. И он-бзи от богатит, които искат да <служат на Истината, тр-вбза да се вернат на-зад и да раздадат всичко, каквото имат. Които не искат да се вернат, нека продължат пж-тя си, но поне да кажат това на онези, които остават да живЕят на земята, както и на он-б-зи, кои го искат да дойдат отново на земята. Обич към Истината – това е бъдещият идеап, -към който всички трябва да се стремят,
Сега аз искам право да ме разбирате, да не би някои да кажат: много строга работа е тази. Значи, ние досега не сме вярвали в нищо! Не, в много неща сте вярвали, но не сте обичали Истината така, че да сте били готови да пожертвувате всичко за нея, и то не само за един момент, но,пр-вз и/влия си живот. При това, не трябва да обичате само гбзи, които ви са приятели, но да обичате всички и да сте готови, както Бога, да дадете своето благоволение на всички същества. И' това тр-вбва да направите не са-(йо за доброто на другитв хора, но за координиране на своята душа, на своето тяло, да бъдете те съгласие с великата Истина. Координирането е основен закон, който всбки трябва да знае. Координирането пр-вдетавя онази канализация, ко--ято трвбва да се прекара в човешката душа, за да може всбки потик да преминава пр-вз нея и
134
да дава ход на общото развитие на силит-б- въ-чов-бшкия организъм. Без тази канализация чо-век може да се пукне; щсм се- прекара тази* канализация, тя ще даде път на Божието благословение да тече в него. Опита ли се човек да. спре тази Божествена енергия, той ще подпуши: всички пътища в себе си, а с това ще наруши координацията на силите в организма.
Казвате: човек не тр-вбва да люби. – Вие още не сте любили- Човек не тр-вбва да говори-Истината. – Вие още не сте говорили Истината, От опитността, която досега сте имали, по всичко се вижда, че вие още се намирате на. границата между стария и новия живот. На първо м-б-сто вие искате да бъдете здрави. На второ място вие искате да имате здрав ум и здраво сърце, за да можете да постигнете идеалит- на вашите ум и сърце. Зада постигне всичко тове, човек тр-вбва да има любов към Истината. Имате ли лю-бов към Истината, вие ше можете да заемете: и най-доброто положение. Тъй щото, искате ли* да прокарате в живота си великата идея – любов към Истината, вие тр-вбва да имат любов> към работата. В живота ще срещнете много граждани, които почти никак не работят; същевременно ще срещнете много селяни, които работят извънредно много. И едното е престъпление, и другото е престъпление. И онзи, който много работи, се притеснява, както и онзи, който не.: работи. Обаче, природата изисква да се впрегне на работа само толкова енергия, колкото е необходимо, При това, когато човек дава от себе. си, той също така тр-вбва да получи нещо. Трябва да става правилна обмъна. Казвам: човекъ-тр-вбва да води правилен религиозен живот,-или правилен духовен живот. Някой казва: смисълът на живота седи в това, да пожертвува-човек всичко. Така пропов-вдват и владиците,. и свещениците, и проповедниците. Кои владици^ свещеници и проповедници гозорят така? Така
135
говорят и са говорили онъзи, които заминават и са заминали за онзи свъ"г. Живитъ1 имат друго мнение. Като дойдат новитъ1 служители на Бога, тъ" ще служат по особен начин, а не като сегашнитъч Пр"кди всичко т ще се обличат по съзсЬм друг начин. Облеклото на съвре-меннитъ1 Божии служители" не. е нищо друго, освен парадиране. Докато човеж парадира с облеклото си, той не може да бъде истински Бо-
*
жи служител. И забележете, когато човек започне да остарява, той започва и да се дигизира. Човек трябва да стане като малко дете. Вземете пример от Христа. Той не се обличаше с ц*Ьл да парадира. Той носеше римска тога, а на краката си имаше обуща, подобни на сегашнитъ1 сандали. Христос имаше ли корона на главата си? – Нямаше. Дз не съм против короните, но Истината трябва да бъде корона на главата на човека! Казвам: трябва да ме разбирате,правилно! Н*Ь-кой казва: значи, старата религия трябва да се разруши. Питам: от осем хиляди години насам кой е причина за разрушение на религията? Някой отдавна е разрушил религията, но кой е той? Чо-векът, който говори Истината, и слънцето, което гр*Ье, не могат да рушат нещата, тъ" само ги разтопяват. И когато нещата се топят, това не става по наша воля, но законът е такъв. Понеже много хора искат да причобият вътр-вшния смисъл на живота, питам: как ще се домог-нат до това н*Ьщо? Заприм^р, някой иска да напише нт^що много хубаво, но не може. Друг иска да изсвири едно музикално парче много хубаво, но не може.. Защо? – Защото в цтълия жи-вот, както и в природата, от хиляди години има пртБповторение на нтвщата. Вземете, например, каквото е казали Платон от толкова хиляди години, и до сега се повтаря. Всички говорят за обективен, за субективен евят, за субстанция, за понятия и т. н. Казвам: животът не се заключава в понятията, но тей се изразява чрезъ
136
ч
гЬх. Преди всичко, когато двама души се сре-щнат, те трябва да имат обща база на опознаване. Тази база осигурява правилните отношения, които се създават между т^х. Отношенията между тях трябва да бъдат такива, както между окото и ухото. Как се запознават окото и ухото помежду си? Окото гледа, а ухото слуша. Следователно, между окото и ухото има известно координиране. Окото може да покаже посоката, от-дъчо иде гласът, а ухото може да схване, какъв е гласът, койго се чува. И затова, когато тези два органа могат да се координират, между тях има обич, любов; не могат ли да се координират, никаква любов не може да съществува и между т-бх. В такъв случай, ако двама души могат да се координират, те ще могат и да се обичат.
Сега, като слушате да се говори по този начин, мнозина ще се натъкнат на едно противоречие. Обаче, коиго могат да схванат дълбокия смисъл на думите ми, те ще изпитат голе-ма радосг. Например, говори се за самоотричане, за отказване от старото. Некои ще кажат: какво ще стане с нас, ако се откажем от стаоото? Питам: когато човек умре, не се ли отказва от всичко? Нашите дедо и баба не се ли отказаха от всичко? Тогава, не е ли по-добре да се откаже човек доброволно от всичко старо още приживе, отколкото да чака смъртта и тогава, иска не иска, да се откаже? В това отношение Толстои беше ясновидец, Той предвиждаше, че този закон ще се наложи, и затова предварително казваше на жена си: хайде да се откажем от всичко сгаро, да се откажем от богатсвото си. Жена му, обаче, не се съгласяваше. Не мина много време, дойдоха болшевиците и наложиха този закон насила. Казвате: страшно нещо са болшевиците! Да, страшни са, но те са ангелите на смъртта, които дойдоха, и без да питат не-кого, взеха всичко до стотинка. Че били владици,
137
попове или управляващи, те насила наложиха този закон. Казвате: кой ще ни избави от болшеви-цит? Само Истината е в състояние да спаси човечеството от болшевицитъ\ като внесе между ткх законит% на Любовта, Мъдростта, Правдата, Добродътельта, милосърдието, кротостта* въздържанието, търпението и т. н. Само Истината може да освободи човека, никакви други илюзии не трябва да си правите. Дойдат ли болшевициге, те ще ви хванат за гушата и ще ви поставят в затворите. Обаче, Истината ще освободи всички хора, ще ги извади от затворите и ще ги пусне на свобода.
И тъй, обекг на Любовта е Истината. Чо-век не може да люби, докато нема Истината. Дко искате да лк^бите и да ви любят, непременно трябва да имате Истината в себе си. Който люби, той търси Истината. Някой казва: аз любя. Значи, ти търсиш Истината. Друг казва: защо не ме любиш? – Защото немаш Истината в себе си. Казва се в Писанието: „Възлюбил е Истината в човека." На друго место се казва: „Бог толкова възлюби света, щото пожертвува своя единоооден син, за да не погине всеки, който вярва в Него. И от този стих се разбира пак същото. Истината у нас, която Бог е възлюбил, това е Любовта, И тъй, подигнете се, вложете Истината в себе си и не бивайте вече раби на миналото, на вашите деди и прадеди. Стопете на нозете си и кажете: отсега нагатък аз ще търся само Истината] Когато намерите Истината, вие ще знаете вече да любите, но и вас ще любят. Тогава и живогът ви ще се осмисли. и ще се освободите от всички болести и не-джзи на миналото. И като говорите в името на Истината, ще престанете да се занимавате с греховете на другите хора. Да се занимавате с греховете и пресгжпленията на хората в името на Истината, това значи да се цапате. Какво могат да ви интересуват умрели хора? Нека умрелите
138
почигеат в гробовете си! Нека богатите почи-ват в своитъ1 богатства! Какво ще ме интересува това, че някой умрял? Или, какво ще ме интересува това, че някой писал нещо невярно за мене? Нека той бъде дозолен от това, което е писал. Който има Истината в себе си, той се радва п на малки1е блага, които Бог му е дал.
„Възлюбил е Бог Истинатата з чов%ка"~ Това подразбира закон на координация. Запри-м^р, заболеете от никаква болест. Първата, работа е да намерите причината на тази болесть* Като намерите причината на болестта, вие веднага ще се координирате и болестта ще изчезне. Някой ще каже: ами каго се лекуваме сами, какво ще правят лекарит? Няма защо да се грижите за лекариггз. Вие ще постъпвате, както сега правят испанците. В Испания при лекарите не. ходят само болни, но и здрави хора. Там бол-ните хора не плащат на лекарите. Всгзки здравъ> обаче, внася в една касичка по два лева за л"Б-кар. Като се съберат около стотина абонати» лекарят събира тия пари. Дойде ли пред касичката и види, ч^ в нея няма нищо, той знае,. че някой болен е дошъл да се лекува. Значи,. докато сме здрави, ще плащаме на лекарите за съвети, да не заболяваме. Щом сме болни, няма. да плащаме нищо на лекарите. Сл+здователно, от-тук виждаме, че добро може да прави само здравият човек. Болният човек не може да прави никакво добзо. И затова, само здравият човек. може да плаща; болният нищо не може да плаща на лекаря.
Сега, аз ви поощрявам да плащате на лекаря си, докато сте здрави. Щом сте болни, ни-що няма да плащате, ще се лекувате даром. Бж-дещият ви идеал е да научите, какво нещо е Любовта. Човек не може да обичз, не може да бъде силен, докато няма Истината в себе си^ Не си поавете илюзии, че без Истината можете да бъдете силни хора. Казвате за някого: този;
133
човек може да заповядва на духовете. Казвам:-той не може да заповядва на органите си, че ще-заповядва на духовете! За да може човек да за-* повядва на духовете, той трябва да научи законите на материята и да знае, как да я владее.--Докато не научи законите на материята, не само-че не ще може да запов-вдва на духовете, но те* ще си играят с него. Духовете са ни научили на всички отрицателни прояви, на всички лоши занятия: на умоаза, на кражба, на тунеядетво и т. н.-Рече ли някой да работи, те веднага ще му ка^ жат: нема какво да работиш, нека другите ра-?-богят за тебе. Съвременните хора се възпита-ват от духовете. Когато дойдат до положение-те да заповедват на духовете, в света вече ще-дойде нова култура – култура на великата Истина, която ще внесе свобода в живота. Тогава всички хора ще бъдат еднакво свободни; училищата ще-бъдат отворени за всички хора и ще им доста^ вят нужното знание, което води към освобождение и просвета. Тогава всички хора ще придо-бият живота, ще знаят, колко да живеят; те ще живеят, колкото искат и ще бъдат свободни да заминат, когато искат. Тази е новата-религия, която ще дойде в бъдеще и по която ще може да живее всеки, който търси Истината. Не казвам, че другите хора трябва да се мра-зят. Преди всичко, умразата не разрешава въпроса. Любовта разрешава всички въпроси. Казано е: „Да възлюбиш ближния си, както себе-си!" Обаче, Любовта чрез Истината неси правилното разрешение на въпросите. И тогава, като обикнете некого, вие ще знаете, защо го обичате. Обичате ли некогог трябва да намерите в него-една чърта, на която напълно да разчитате: нито> той да си играе с вас, нито вие да си играете^-с него. Тази чърта ще представя истинската* връзка помежду ви.
Сега аз ви говоря за науката на Любовта,. както и за науката на Истината. Тази Любов, и»
- 140
тази Истина, за които ви говоря, те не се проя-вяват отсега, т са проявени от хиляди години , насам. Сега ние трябва само да си ги припом-, ним. Ако се обърнете към вашето минало и си спомните за Любовта, за Истината и ги приложите в живота си, вие ще придобиете новата светлина. Тогава всички хора ще се разберат. Ако не се приложи тази Любов и тази Истина, в живота на хората винаги ще има противоречия.
И тъй, не очаквайте светът да се оправи по механически начин. Нема какво да се оправя свегът, той е оправен. Едно насърдчение ще ви кажа: вие трябва и можете да се оправите. Смъртта никога няма да изчезне от жизота, но
«насърдчитедното за вас е, че вие можете да станете безсмъртни. Лъжата никога нема да изчезне
от живога, но вие можете да намерите Истината, която да ви направи свободни. Сиромашията
никога няма да изчезне от живота, но вие можете да станете богати. Невежеството никога н1зма да изчезне от живога, но знанието може да бж-де ваше достояние. Ето защо, казвам: не прими-рявайге противоречията в живота, защото има
сили вън от живота, които уреждаг всички противоречия. Мравите не уреждат живота, но те могат да уредат само своите мравуняци. Чо-
^ек не може да се разпорежда със себе си, има други същества, които уреждаг живота. Когато дойдат културните ангели в света, те правятъ
,с хората същото, каквото хората правят с дърветата. Те казват: еди-кое си поле трябва да
- се окоси; съберете 20,003 левенти момъци и ги
яокосете като трева! Казвате: колко са жестоки ПГе са жестоки, а когато вие режете дърветата, това не е ли жестокост? Ще кажете, че това не
те жестокост, а култура. Ако вашата дъщеря е в некое леко заведение и продава себе си, не е ли
^о-добре тия културни същества да я откженат от тази среца и да -я занесат в техния свет?
Ше е ли по-добре за един министър, който под-
141*
писва смъртната присъда на 20 души, да' замине-за другия свят, между, висшите същества, преди да е подписал тази присъда? Тю-добр- е такива хора да се отрежат, като дърветата, от своята1 ср-вда, и да се занесат на по-добро място. Ние~ не искаме хората да умират, но да отиват в онзи свет, да се учат.
И тъй, ние сме за разумния живот. Казвате: какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота седи в това, да се възлюби Истината. Като възлюбите Истината, тя ще отвори всички врати, ще ви направи свободни. Това е проста задача, в която" всеки за себе си, индивидуално, ще разреши след-ните важни въпроси: ще живеете или ще умрете, богати ли ще бъдете или сиромаси, умни ли ще бж-дете или прости. Разръшите ли тези въпроси, ще намерите и смисъла на живота.
Писанието казва: „Бог е възлюбил Истината в човека". Щом Бог е възлюбил Истината у вас, тогава вие сте в положението на онзи блажен човек, на когото господарят прости дълга. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да възлюби Истината.
Аз желая сега Бог да възлюби Истината, която е в душитъ" ви, а вие да се радвате!
29 неделна беседа от Учителя, държана на 8 май, 1927 г. в гр. София
- Матея 18.23