Младежки окултен клас - ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934-1935)
КНИГА: Права обхода и права постъпка
ВДЛЪБНАТИ И ИЗПЪКНАЛИ ЛИНИИ
Отче наш
Пишете върху темата: "Влияние на човешката мисъл".
Да изпеем песента: "Аз в живота ще благувам".
Прочете се Послание към Галатяните, 4 гл., стихове от 1 до 11.
Направи се следното упражнение: Изходно положение – ръцете пред гърдите. Пръстите на ръцете събрани в купчина като цвят, насочени едни срещу други и допрени. Ръцете се отдалечават в хоризонтална линия настрани и постепенно пръстите се разтварят. После пак идват в първоначалното си състояние, пак се разтварят и т.н. Това се повтаря три пъти, след което ръцете идват в първоначалното положение.
2. Ръцете се повдигат пред лицето до височината на челото и пръстите се обръщат нагоре, при което пак пръстите на всяка ръка са събрани на купчина като цвят. При такова положение на ръцете, без те да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту се събират отново в цвят. (Три пъти.) 3.Ръцете се поставят отпред на височина на долния край на гърдите, с пръсти обърнати надолу и пак събрани на купчина като цвят. Без да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту се събират във формата на цвят. (Три пъти.) 4.Упражнение номер едно се повтаря само един път. 5.Упражнение 2 се повтаря 12 пъти. 6.Ръцете се връщат в изходното положение и после веднага се спущат надолу свободно.
Ако ви се зададе такава тема: "Благоприятни условия при самота и оскъдни условия при множество", как бихте я развили? Да кажем, че едно същество има много простор около себе си, свободно е, но е самотно. Представете си едно растение посадено на полето, но има голяма суша, то не може да расте. И ако тази влага с години отсъствува, тогава то няма да израсте, а младите дръвчета остават ниски. Растежът не е нормален. При неблагоприятни условия в растението се заражда желание да спуща корените си надълбоко, а инак се простират на шир. А при друг вид неблагоприятни условия растението постъпва другояче. Ако едно растение е посято в гъста гора, то ще се стреми да изкочи на светлина, но ако не стане високо е осъдено на големи страдания и става хилаво. Хора, които не са високи и раменете им не са широки, са болнави и има нещо недоразвито в тях.
Човек може да се намери в чувствата си в стеснителни условия, да има неприятни преживявания, да е при лоши условия и да не е в самота. Понякога пък се наслояват много животински състояния и чувства в човека, а това се отразява на мозъка. Човек трябва да се справя с много неестествени положения в мозъка си, трябва дълго време да го организира и преорганизирва. Както преработва земята, за да изкара нещо от нея за себе си, така трябва да се обработва и мозъка. С всяко хубаво чувство, което имате в сърцето си, обработвате кората на своя мозък. А тази кора има влияние върху мисълта. В кората на мозъка се проявява мисълта така, както се проявяват растенията върху земната кора. Това е по отношение на човешката мисъл. Но ако разглеждаме човешките добродетели, те се развиват като скъпоценните камъни. Те не се развиват на повърхността, а дълбоко в земната кора при съвсем други условия. За да се образуват скъпоценните камъни, земята е минала през големи пертурбации в своя строеж и заради тях са станали много видоизменения.
Често питате защо човек трябва да страда? Вие имате едно повърхностно понятие за страданието, считате, че е непотребно. Ако ви кажат, че един път е мъчен, опасен, с препятствия, но вие не сте минавали по него и може да си съставите едно въображаемо страдание. При сегашните условия животните са свободни от тези въображаеми страдания. Да кажем, че имате в банка Губиделников 200 000 лева. Дойде някой и ви каже, че банка Губиделников е фалирала и вие цяла нощ не можете да спите, цяла нощ мислите. Желанието ви беше да заминете в чужбина да следвате, мислехте къща да си правите, но всичко пропада. Печете се на ръжен. На другия ден разбирате, че банката не е фалирала. От тежко състоянието се сменя в радостно, окуражително, започвате да мислите за странство. Само две три думи бяха в състояние да ви разстроят: "Банка Губиделников фалира!" Само три думи са достигнали до вашето ухо, а 24 часа не спахте. Осъждате Господа, че е допуснал това, осъждате и себе си, че сте бил глупав да спестявате. На другия ден виждате, че нито Господ, нито провидението, нито директорът на банката, нито външните условия са виновни, а радост ви доставиха само думите: "Банката не е фалирала!"
Това е защото нямате критична мисъл. Може някой да дойде да ви каже за вашия приятел най-лоши думи и вие веднага се хващате, вярвате, без да проверите тези думи, защото не разсъждавате. Един, като обвинявал някого, казал за него: "Той е голям пияница. Постоянно пие. Опропасти всичкото си имане. Негодник!" Друг казва: "Аз пък го намирам за трезвен човек, за свестен човек, никога не съм го виждал да пие. Когато спи, това са осем часа, не пие." Значи думата "постоянно пие" не е уместна.
Щом каже за някого, че е лош, тогаз ние имаме в съзнанието си една философия за последствията. В един момент той е постъпил зле и веднага сме готови да казваме, че е лош, а условията за в бъдеще ще се изменят. Представете си, че едно дете туря малка запалка на една къща, налива газ и запалва къщата. Виждаме лошите последствия от една постъпка. На вас какво ви е струвало да предотвратите нещастието, като сте видели още детето какво прави, не сте ли могли да загасите малкия огън? Още като цъкне кибритената клечка, ще угасите това малко зло. Може още клечки да цъка, но вие една по една ще ги гасите. Инак последствията ще бъдат – изгоряла къща. Намеренията на това [дете] не са били лоши. Детето си прави опити, иска да знае какво ще стане, ако изгори всички клечки, то не мисли, че го чака наказание. То и да види, че къщата изгоряла, няма представа за вредата, която е нанесло. Но за пръчката, която ще шари по него, за боя, който се е отразил по неговото месце, ще има ясна представа.
Та в това отношение всички хора приличат на малките деца, обичат да цъкат и палят кибритени клечки. Природата си има обаче пръчица. Има наказание, страданията са наказания. Може едно страдание да произтича от причини, с които ние не сме свързани. Например, гладен си, влизаш в гостилница, хапваш си, но месото, маслото и другите продукти не са пресни, ти започваш да се гърчиш, отровен си. Друг е направил погрешката и въпреки, че се мъчиш, трябва да платиш сметката. Какви са изводите? – Чрез страданията идва човешката мисъл. Трябваше да ви препоръчат този гостилничар, трябваше да питате някого, който е ходил там, хубаво ли готвят и т.н. Има и други изводи. Добивате известни познания, морални правила. Ще изгубите известно време, но мисълта ви ще работи, за да търсите начин да оздравеете.
Тръгвате на екскурзия из планината. Ще питате тези, които са ходили много пъти, опитни туристи, кои са най-добрите пътища, най-красивите местности и т.н. Човек, който пита, никога не греши. А който не пита, греши и страда. Който не се учи от опитността на другите е неразположен, кисел, настръхнал като таралеж, защото все беди му се случват. Защо настръхва козината на котката, като види куче? - От страх. Кокошката, като има пиленца и види вол, настръхва срещу него, става голяма, излиза срещу вола. Куражът и на кокошката и на котката е отвън, а страхът е отвътре. За насърчение и човек така взима по-голяма форма. Защо човек трябва да бъде спокоен? – При едно спокойно състояние ти възприемаш повече сили от природата, отколкото при едно напрегнато, нервно състояние. При едно спокойно състояние отраженията на външния свят стават по-ясни. При едно неспокойно състояние нямаш правилни възприятия. Свиваш се, огъваш се. Сам си създаваш условията.
Вие в съзнанието си имате добрите условия на живота. Син сте на богат баща, имате определен доход от 100 000 лева в годината и можете да разполагате, настроението е добро, щом сте здрав. Но има и друго положение: баща ви е беден, едвам изкарва по 50 лева на ден. Принуден сте да работите и вие. Бедният син трябва да работи, а богатият си почива, забавлява се, учи, няма страдания.
Тази епоха е трудна за нас, условията са неблагоприятни, има доста мъчнотии, но може да си представим, че още по-стеснителни условия може да настанат. Един българин завършил в странство висше образование, връща се в България и не може дълго време да си намери работа. Почнал да преподава музика на богаташките дъщери, но не била музиката толкова на почит тогава. Хората казвали : "Как ще изпращаме децата си да учат цигански занаят, особено цигулка!" Най-после станал секретар при турския паша, но след като погладувал доста със своята класическа музика. Днес музиката е поставена на по-високо място, както и музикантите. Имате дарби и по други изкуства, но нямате условия да се проявите. Какво трябва да правите? Добър сте, имате дарби, но нито дарбите, нито доброто се ценят. Обичаш да казваш нещата както са, но и това не се цени. Почваш да мислиш, че не си струва човек да е добър и истинолюбив. Има епохи, когато не си струва човек да говори истината, но има и други епохи, когато само истината трябва да е напред, трябва да е живот.
В началото на човечеството се е появил въпросът: "Как трябва да се живее?" Имало е две течения. Едни са казвали, че човек трябва да живее за другите, а другите казвали, че човек трябва да живее само за себе си. Така дяволът излязъл с първото свое изобретение – лъжата. И всички вестници писали, че нещо ново влязло в света. Първата лъжа влязла в света. Дошло едно малко дяволче и искало да продаде това на един голям дявол. А той му казал: "На мен това няма да продаваш, а на други, на мен ще говориш истината. При другите ще туриш в работа всичките мои лъжи."
Ти сам лъжеш себе си, а пък не искаш да те лъжат. Искаш да залъжеш себе си и казваш: "Не може само все право, все истина! Трябва някой път и малко криво, малко лъжа." Лъжата в самия човек произвежда една реакция, особено когато искаш да излъжеш себе си. То е все едно да си наливаш азотна киселина върху кожата. Тя действува разрушително. Всяка лъжлива мисъл, която човек се опитва да си наложи, непременно ще произведе реакция. Затова никога не се опитвай да лъжеш себе си, понеже това е невъзможно. А пък щом се опиташ, резултатът на това ще бъде страданието. Всяко страдание произтича от един опит на човека да излъже себе си. Нещо ти казва: "Не яж от това ядене!" Ти не слушаш и си казваш: "Е, няма нищо, що да не си хапна?" На един свещеник донасят много хубаво грозде. Той бил неразположен, но обичал да си похапва. Така започнал уж само с едно зрънце, та второ, та трето, цяла кошница с грозде изял и цяла нощ се въртял, що не се пръснал само, но си казал: "Сега ли трябваше да донасят това грозде? Защо не го донесоха сутринта?" Иска да се лъже.
Погрешките, които правите никога, не оправдават човека. Погледни гроздето, помилвай го и го остави. Така ще си опиташ характера. Добре е да се въздържа човек. Онези, които ръководят съдбините на човечеството, са невидими за нас, но ни наблюдават. Всеки човек се намира под известно опекунство. Вие мислите, че сте свободни, че можете да направите каквото искате и че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите както искате, но не може да правите, каквото искате. Но даже и за мисълта има известни области, които ограничават. Какво може да мисли човек? Ако ви дам на вас, на класа, една премия от 2000 лева да мислите върху нещо, което досега никой не го е мислил, какво ще мислите? Или да направите нещо лошо или нещо добро, което досега никой не го е правил. Искаш да си отмъстиш някому, ще употребиш стар метод – ще го набиеш, или ще говориш лоши работи за него, или ще му запалиш къщата, или ще му хвърлиш киселина в лицето – това са все познати неща, стари методи. Ето една нова мисъл: Да се откажеш от старите методи за отмъщение, да се откажеш и от замислено престъпление! Всяка нова мисъл, която хората не са проучили, е толкова интересна, че ти ще престанеш да правиш престъпления.
Вие гоните някого, който ви е обидил, но гледате през една витрина млади момичета да играят на сцена, улисвате се по тях и забравяте да гоните онзи, който ви е обидил. Тези момичета сменят веднага вашето настроение, вече отлагате да си отмъщавате. Това може да е нещо обикновено за някои хора, но за вас е ново и интересно. Новите неща, които стават сега, новите изобретения и новите идеи и мисли за някои развити същества са нещо обикновено, но за нас те са нови. За нас е небивал морал да извършиш нещо добро, но за невидимите същества доброто е в реда на нещата.
Всяко нещо, което произвежда, дава ново направление на нашия живот, то е за нас ново. За природата не е ново, но за нашето съзнание е ново.
По възможност всеки един от вас трябва да се стреми да възприеме новото, което влиза в ума му, от какъвто и да е характер. Новите неща всякога произвеждат едно ново направление в човешкото съзнание и в човешкия живот.
(Учителят чертае на дъската една изпъкнала и една вдлъбната линия.) Ако изпъкналата линия се намира на лицето, какво влияние има? Показва магнетическо, здравословно състояние, показва здравословно състояние на симпатичната нервна система и на стомаха, а пък вдлъбнатата линия показва едно нездравословно състояние. Трябва умен човек да умее да съпостави тези линии. Изпъкналите линии са положителни, а вдлъбнатите са отрицателни. Всякога една вдлъбната линия, показва неестествено състояние, дори болезнено състояние, зависи доколко е огъната линията. Също така и при изпъкналата линия влиянието зависи от това, каква е изпъкналостта й.
Ако изпъкналостта е на средата на носа има едни качества, а ако е на края на носа, тогаз ще има друг характер. Ако тая изпъкналост е горе при корена на носа или в долния край на носа, тогаз първият случай ще показва една определена тенденция в умствения живот на човека, а във втория вариант, случай – противоположна тенденция. Вдлъбнатите линии са събирателни. Човек с вдлъбнати линии на края на носа е любопитен, иска всичко да знае, кой какво е казал.
Относно изпъкналата линия на края на носа, ще оставим за друг път.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. (Три пъти.)
43-та лекция на МОК, 13 година, държана от Учителя на 14 септември 1934г., 5 часа сутринта