Общ Окултен Клас - ДЕСЕТА ГОДИНА (1930-1931)
Съзнание, точка и права линия
Размишление
Чете се темата: ”Силата на общите идеи".
По какво се отличават научно общите от специфичните идеи?
Разликата между общите и специфични идеи е следната: общите идеи нито се качват, нито слизат, а специфичните се качват и слизат, т.е. те биват възходящи и низходящи, те имат знаковете плюс и минус; общите идеи не се увеличават, нито намаляват, а специфичните се събират и изваждат, умножават и делят. Какво ще стане с една обща идея, ако промени мястото си и започне да се движи като живо същество? Щом промени формата и мястото си, тя става специфична идея. Не мислете, че специфичните идеи всякога рушат. Те съдържат в себе си сила да рушат и да градят. Когато попадне в областа на специфичните идеи, човек започва да се смущава, да се гневи, да се съмнява; ту става добър, ту лош; ту учен, ту прост. Той се намира в преходен свят. Влезе ли в областта на общите идеи, всичко в него утихва, и той става господар на себе си. Общите идеи принадлежат към Божествения свят, а специфичните - към човешкия. Общите идеи се отнасят към света на висшата математика.
Математиката и геометрията се занимават с числа и действия с тях, с точки, прави линии, плоскости, фигури, тела и т.н. Що е точката? Точката не заема никакво пространство, няма никакво измерение. Но тя се проявява на физическия свят и образува права линия, която има едно измерение. Проявлението на точката във физическия свят е нещо пространствено, а сама тя не заема никакво пространство. Значи, точката е безпространствена на физическия свят, но в духовният свят тя представя проекция на едно висше съзнание. Правата линия е проекция на точката в равнината, т.е. на физическия свят. Съзнанието на човека е проекция на Божествения свят. Следователно, когато говорим за съзнанието, подразбираме проява на Божественото начало в света; когато говорим за точката, разбираме проява на същество от духовния свят; когато говорим за права линия, разбираме човека, проявен на физическия свят. Като разглеждате тия неща по този начин, ще намерите връзка между съзнанието, безпространствените силови центрове - точките и проекциите на силовите центрове в известно направление - правите линии. Следователно, за да се измени човешкия характер, да се измени посоката на неговото движение, т.е. посоката на правата линия, трябва да се знаят законите на безпространствените точки, т.е. на силовите центрове. За да се използват силовите центрове, трябва да се знаят законите на Божественото съзнание, или законите на човешкото съзнание, като проява на Божественото. С други думи казано: за да се измени характера на един човек, той трябва да промени своята философия за живота, която е нещо неопределено, неустановено. Какво можете да очаквате от правата линия? Като величина, тя има приложение главно на физическия свят.
Съвременните хора работят вече за изменение на характера си, за възпитание на обществата, на народите, на цялото човечество. Те се стремят да внесат подобрение в целокупния живот. Добри са техните стремежи, но знание се иска за това. Когато инженерът строи къща, трябва да даде план, но и материалът за градене да бъде добър. Той трябва да познава свойствата на материалите, от които ще гради къщата, и тогава да пристъпва към работа. Не спазва ли физическите закони при строежа, не познава ли свойствата на материала, от който ще се ползва, той ще бъде изненадан от нещо. Няма да се мине много време, къщата ще се събори.
Мнозина ще кажат, че не се интересуват от това, какво прави инженерът. Те не се интересуват, но трябва да се интересуват, защото всеки човек в живота си е инженер. Всеки ден той прибавя и отнема по нещо от своята постройка - от тялото си. Понеже гради новото и събаря старото, човек трябва да знае с какъв материал разполага. Материалите за неговото тяло са, от една страна, чувствата, мислите и постъпките му, а от друга - въздухът, водата и храната. За да създаде здраво, добре организирано тяло, тия материали трябва да бъдат първокачествени. Ще кажете, че това не е ваша работа. Бог се занимава със съграждане на човешкото тяло. Според мене, Божията работа се отнася до съзнанието на човека; работата на ангелите, като същества от духовния свят, се отнася до точките, до силовите центрове, а работата на човека се отнася до правите линии. Като се намери пред правата линия, човек се запитва какво трябва да прави. Ако безпространствената точка образува права линия, то човек, като права линия, не може ли да направи нещо повече? На физическия свят той се намира в своето царство, където му са дадени условия за работа. Представете си, че имате един дълъг и дебел железен прът. Какво ще стане, ако влачите този прът в известно направление? Където мине, той ще завлече всичко. Значи, прътът, като права линия, завлича всичко, каквото срещне на пътя си. Като знаете това, щом проявите една мисъл, като права линия, за да не завлече всичко, каквото срещне на пътя си, вие трябва да имате чисто съзнание, да сте свързани с Бога. После трябва да сте свързани с ангелите чрез безпространствените центрове. Най-после трябва да сте свързани с хората чрез правите линии. Ето защо, когато някой иска за знае какво да работи, казвам: Щом си дошъл на земята, ти трябва да изучаваш съзнанието, точката и правата линия.
Често хората се оплакват от помрачение на съзнанието, вследствие на което не могат да работят. Те се заблуждават. Съзнанието на човека е неговото небе, което никога не се помрачава. Изобщо, небето не се помрачава. Слънцето също не се помрачава. Случва се понякога, че между човека и неговото съзнание, както и между човека и слънцето, което грее на небето, е застанал някой облак, който пречи на светлината да се прояви. Но човек трябва да знае, че каквито облаци и да се явят в съзнанието му, последното не се помрачава. Каквито облаци и да се явят на небето, слънцето никога не потъмнява. Следователно, тъмно ли е в съзнанието ви, махнете облака, който е застанал на пътя ви.
Какво представя небето? Небето е мястото, където Бог живее. Мислете за Бога, но не Го разглеждайте като материално същество. Той включва в себе си всички съзнания, всички силови центрове - ангелите, всички прави линии - хората и плюс това има още неща в Него, които не можете още да разберете. Като помислиш за Бога, ти трябва да се проникнеш от благоволение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Велика Реалност, в която не съществуват никакви противоречия. Мисълта за тази Реалност внася мир и радост в човешката душа. Тя чисти съзнанието на човека, освобождава го от всички облаци. Никаква сила в света не е в състояние да помрачи съзнанието. Каквито бури да дойдат, каквито прахове да се дигат във въздуха, те не са в състояние да помрачат слънцето на небето, нито да помрачат съзнанието на човека.
Ето защо, когато говори, човек трябва да си служи с точен език, както в математиката и геометрията. Вие не можете да кажете, например, окръжност, а да разбирате кръг или обратното, да кажете кръг, а да разбирате окръжност. Кръг и окръжност са две различни понятия. Някой казва, че нещо влиза в кръга на неговия живот. Кое е по-вярно: в кръга или в окръжността на живота? Окръжността е кривата линия, която затваря известно пространство. В този смисъл, окръжността представя външния, материален живот. Окръжността подразбира само една възможност. Кръгът пък подразбира затворено силово пространство, което има безброй възможности. Значи, окръжността представя най-крайната или последна възможност на кръга. Кажете ли, че нещо е реализуемо в кръга на сегашния ви живот, това показва, че разполагате с много възможности от миналия, сегашния и бъдещия си живот. Кривата линия, т.е. окръжността, се разглежда като съставена от множество прави линии. Крайните точки на тия линии водят към един вътрешен център на съзнанието и го ограждат. Кръгът се ограничава в своята деятелност чрез окръжността. Значи, за да се оформи нещо, да стане разбрано, непременно трябва да се ограничи. Ако нещата не се ограничат, т.е. оформят, те ще заведат човека в един отвлечен свят.
Съвременният човек не е готов още да живее в отвлечен свят. Как ще си представите човека вън от сегашната му форма? Формата на човека отговаря на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. Какво представя човешкият ум? Той е отвлечено понятие, което може да се разбере само чрез сравнение. Каквото е слънцето за цялата вселена, такова нещо е умът за човека. Слънцето е източник на светлина. Следователно, и умът е източник на светлина за човека. Докато умът действа, човек живее в светлина. Престане ли умът да действа, човек изпада в тъмнина. С други думи казано: когато ангелите проектират своята мисъл към физическия свят, образува се светлина. Щом оттеглят деятелността на своя ум от физическия свят, веднага става тъмно. От деятелността на тяхната мисъл материята се разредява. Щом оттеглят мисълта си, материята се сгъстява. Разредената, прозрачна материя наричаме светлина, а сгъстената - тъмнина.
И тъй, когато се говори за ума и за сърцето, като органи на човешкото тяло, те представят неопределени идеи. Умът и сърцето подразбират светлина и топлина. Ако умът не произвежда светлина, а сърцето - топлина - те са мъртви. Светлината и топлината вървят заедно. Само сърцето на Бога, на ангелите и на човека произвежда топлина. Топлината и светлината са външни признаци на Божествения живот. Как ще докажете това? Както великият музикант доказва, че знае да свири. Той казва, че музиката действа на човешката душа. Искате ли да докаже това, той взима цигулката и започва да свири. Като свири известно време, вие се забравяте и се пренасяте в друг свят. Когато математикът решава задачи, пише формули, и той свири. За него математиката е музика. Числата са ноти, по които той свири. Всеки, който разбира формулите и може да решава задачи с тях, чува музика, отдалечена, отвлечена, но дълбока. Формулите оживяват в неговия ум, и той вижда отношението, което съществува между тях. Който не разбира формулите, и да чува нещо хубаво, казва, че тази работа е отвлечена, непонятна, разбъркана. Как познавате, че някой човек е учен? В разбърканите формули и числа ли? Не е достатъчно да кажете само, че някой човек е учен, или музикант. Това твърдение е повърхностно. За да се произнесете, че някой човек е учен, вие трябва да разбирате това, което той пише. За да се произнесете, че някой човек е музикант, вие трябва да разбирате това, което той свири.
Всички религиозни хора казват, че Бог е всеведущ, но в тяхната уста това са празни приказки. Като каже тия думи, човек трябва да е опитал истинността им. Само онзи може да каже, че Бог е всеведущ, който е изучил Неговите дела, познал законите Му и ги приложил. Само онзи вярва в знанието и всемогъжеството на Господа, който е съгласувал своя живот, своите мисли и чувства, своята воля с Божиите мисли, чувства и воля. Думите на този човек са верни и истинни. Преди да познае Бога, човек трябва да мине през ограничението, през Мойсеевия закон, през тоягата. Като чуе тоягата да удря върху гърба му, като върху барабан, той трябва да разбира нейния такт и да започне да работи. Законът, т.е. тоягата може да направи човека разумен тъпан, да разбира какво се иска от него. Не е нужно да му се сложат много удари, за да разбере, какво изисква от него капелмайсторът. Достатъчно е да ударят само един път върху гърба му, за да е готов да изпълнява волята на Онзи, Който го направлява в живота му.
Съвременните хора се оплакват от страданията и мъчнотиите си и казват: Големи мъчения, големи страдания ни се дават. Друг някой казва, че му е тъжно нещо, че е неразположен, че му тежи нещо на сърцето. Нека си зададе въпроса откъде произтича неговото страдание. Ще каже, че не знае произхода на своите мъчения и страдания. Тогава, как може да говори за нещо, да се оплаква от него, без да знае какво е, откъде произтича и какво цели? Лесно е да говори човек, че вярва, че обича, но важно е той сам да знае, в какво вярва, кого обича и как обича. Някой ще каже, че човек не трябва да знае всичко, защото светът се е развалил от учени хора. Съгласен съм, че човек не може да знае всичко, но той трябва да е убеден в това, което говори.
Светът не се разваля от учените хора, но от тия, които не постъпват според правилата, които знаят; те постъпват според закони и правила, които не знаят. Коя кола се чупи лесно? Колата на неразумния колар. Той знае, че колата му може да носи 500 килограма тежест, но казва: Можем да турим още сто килограма. Това е предположение, а не знание. Щом тури още сто килограма, колата се счупва. Всяка кола може да се товари толкова, колкото издържа. Тури ли й се повече, тя се разваля. Ти предполагаш само, че може да издържа повече товар. Предположението не е знание. При всяко предположение става някаква катастрофа. Лакомията е причина за катастрофите. Трябват ти 500 килограма жито. Натовари ги на колата си и върви. Не мисли, че ако туриш още сто килограма, ще придобиеш нещо особено. Нищо няма да придобиеш - все колар ще си останеш. Ако натовариш 500 килограма жито, ще постъпиш разумно. Ако натовариш 600 килограма, колата ти ще се счупи, и всички ще кажат за тебе, че си неразумен човек.
На какво можем да уподобим разумните и неразумни постъпки на човека? Разумните постъпки представят положителни числа, а неразумните - отрицателни. Значи, имате числата +5 и - 5. При числото +5 вие получавате нещо, а при - 5 - губите. От двете числа - 0 и - 6 кое е по - голямо? По - голямо число е - 0. Значи, нямате нищо да давате, нищо не ви безпокои. Докато нулата е в кесията ви, нищо не губите. Все едно, че имате едно яйце, което не се е измътило още. Превърне ли се в числото шест, яйцето се излюпва и започва да отваря уста, иска да яде. Вие трябва да се грижите вече за него, да го храните. Докато яйцето, т.е. нулата е в кесията на човека, тя не може да се задържи за дълго време - лесно се търкаля. Защо? Защото не среща големи съпротивления. Ето защо, ако искате мисълта ви да се предава лесно, тя трябва да бъде валчеста. Искате ли думите ви да се търкалят, да не засягат никого, езикът ви трябва да бъде валчест. Под думата валчест език разбираме мек, гладък, разумен език. Ако има тези качества, езикът ще се движи по пътя на най - малкото съпротивление.
Следователно, разумен човек наричаме този, който се движи по пътя на най-малките съпротивления. Като се движи по пътя на големите съпротивления, без да иска, човек прави погрешки, които мъчно се изправят. Ако не знае как да ги изправи, той ги счита непоправими. Всички грешки са поправими, но човек трябва да знае как да ги изправя. Ако една погрешка не може да се изправи в точката, ще се изправи в линията; ако не може да се изправи в линията, ще се изправи в съзнанието, защото всяка погрешка хвърля петно в съзнанието на човека. Дойдете ли до съзнанието, това показва, че само Бог е в състояние да изправи погрешките на човека. Той разполага с такива знания, каквито човек не притежава. Изправи ли веднъж Бог погрешката, или греха на човека, той вече не я повтаря. Затова казваме, че само Бог може да заличи греховете на хората. Греховете и погрешките на хората се изправят само в Божествения свят. Ето ангелите, които сгрешиха, не можаха сами да изправят погрешките си и паднаха. Значи, погрешките не се изправят нито в ангелския свят, нито в човешкия.
И тъй, сгрешите ли, не се крийте в шубраците, както Адам направи, но бъдете смели да се явите пред лицето на Бога и да се изповядате. Бог, т.е. Разумното начало в човека, проговори на Адама, на неговото съзнание, но той се скри. Защо се скри Адам? Срамуваше се от своята голота. Той каза на Господа: Тук съм, Господи, но ме е срам да се ява пред лицето Ти с опетнено съзнание. Откъде знаеше Адам, че съзнанието му е нечисто? Той се огледа в жената, която Господ му даде, и видя греха си. Жената е огледало на мъжа. И мъжът е огледало на жената. В този смисъл, мъжът и жената се оглеждат един в друг и виждат погрешките си.
Като не разбират какво нещо е мъжът и жената, някои казват: Мъж е това! Жена е това! Други пък търсят причината за грехопадането ту в мъжа, ту в жената. Причината за грехопадането не е нито в мъжа, нито в жената, но другаде някъде. Ако някой ви удари с дърво, кой е виновен за това: дървото, или човекът? Вината не е нито в човека, нито в дървото. Зад човека и зад дървото се крие друго нещо - в него е причината. Вие можете да махнете ръката, човека и дървото, но причината ще си остане. Ръката на човека и дървото са послужили като средства за изпълнение на чужда воля. Ако тези средства откажат своята услуга, други ще се намерят.
Днес повечето хора живеят в заблуждения. Защо? Не мислят право. Те трябва да изменят своите възгледи за живота, да мислят право. Например, сегашните хора мислят, че без пари не може да се живее. Това е крива мисъл. При известни условия не може без пари, но при други условия и без пари може да се живее. Ако си човек и живееш при днешните условия на живота, без пари не може. Обаче, ако условията се променят и без пари ще живееш. Ако си птица, не можеш ли да живееш без пари? Едно е важно: когато мисли, човек не трябва да прави заключения за вечността. Докато живее на земята, той се намира в преходни условия. Следователно, и възгледите му са преходни. На земята нещата са преходни, а в Божествения свят са вечни и неизменни. Красивата мома може да се ожени без пари, но грозната не може. Силният човек може да си пробие път без пари, но слабият не може. Умният човек може да се нахрани без пари, но глупавият не може.
Както виждате, мисълта, че без пари не може да се живее, е относителна. При сегашните условия на живота тя е израз на един външен порядък на нещата, при който хората се учат. Да мислите, че без пари абсолютно не може да се живее, това е все едно да кажете, че копринената буба не може без черничеви листа. Докато е в положението на буба, тя се нуждае от листа. Щом се завие в какавида, никаква храна не й трябва. Като се превърне в пеперуда, тя търси друга храна. И вие, които живеете при сегашните условия, имате нужда от пари. Напуснете ли тези условия, никакви пари не ви трябват. Затова, именно, не дръжте в ума си мисълта, че човек абсолютно не може да живее без пари. Засега и светията се нуждае от пари. Ако той сам не плаща, не борави с пари, друг някой ще дава за него, но все таки ще има работа с пари.
Въпросът за парите е страничен. Той няма отношение към възвишения живот. За вас е важно да имате своето отношение към реда и порядъка на възвишения свят, защото той ще ви заведе към вечния и неизменен живот, към който душата се стреми. Искате или не искате да влезете във вечния живот, няма да ви питат. Този живот ще се наложи на хората. Умният ще го приеме доброволно, а групавият ще чака да му го наложат. Не се ли прилагат по същия начин законите на държавите. Всяка държава си има свои закони, които трябва да се изпълняват. Добрите и разумни граждани доброволно изпълняват законите, а неразумните насила ги заставят. Разумният гражданин е гладък, никакви остроти не се виждат по него. Законът е кука, която хваща хората. Като види някой гладък човек, законът го отминава. Той казва: Този човек не е за мене. Обаче, като види, че някой има много остроти и връхчета, законът лесно го хваща. На земята законът е Мойсей. Той ходи между хората и, като види някой гол, налага го на общо основание. Кой човек е гол? Грешният. Като греши, човек се оголва. Мойсей му удря наколко тояги и го пита: Кой ти позволи да ходиш гол, т.е. да грешиш? Ако срещне някой добре облечен, Мойсей го поздравява учтиво и си отминава.
Като ученици, вие трябва да се освободите от старите идеи и заблуждения, от всичко онова, което внася нечистота в съзнанието ви. Чисто трябва да бъде съзнанието на ученика. Докато живее със старите си разбирания, човек мисли как да се осигури, как да нареди живота си. Ако има сто хиляди лева в някоя банка, той иска да ги увеличи, да станат двеста хиляди. Колкото и да се осигурява, той временно само разрешава въпросите. Ние искаме да разрешим въпросите на своя живот във вечността, а не във временното. Но може ли да ги разреши във вечността, човек постоянно се връща назад. Ще кажете, че се движите по права линия. Ако днес се движите по права линия, но живеете със стари разбирания, на другия ден още можете да изкривите пътя си. Правата линия лесно минава в крива. Всички криви линии са образувани от прави. Затова човек трябва да внимава, да не изкриви пътя на своето движение.
Всички хора трябва да се заемат да чистят съзнанието си. Когато съзнанието е чисто, човек има вътрешен мир в себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вътрешен мир; ако го има, не може да го запази. Човек не може да има мир в себе си, ако не държи светли мисли в ума си, топли чувства в сърцето си и красиви образи в душата си. Той трябва да вижда красота навсякъде. И в числата, били те положителни или отрицателни, също има красота. Например, какво представя числото 167,531? То крие в себе си една кабалистична идея, която трябва да се разбира. Първите две цифри от това число са числото 16 - изхвърляне на дявола, т.е. на злото, вън от ума на човека. Сборът от цифрите му дава числото седем, което е свещено число. То показва, че за да изхвърли дявола от ума си, човек трябва да вложи в себе си двата принципа - мъжкият и женският, и да направи връзка с Божественото съзнание. Не може ли да направи тази връзка, той всякога ще бъде изкушаван, в бъдното си състояние или на сън. Мъжът се изкушава от жената, а жената - от мъжа. Докато се изкушава, човек всякога е изложен на падане. Ще дойде ден, когато хората няма да се изкушават. Обаче, до това време те едни други ще си влияят. Ако един човек греши, той непременно ще влияе и на другите. Понеже хората са свързани, те си влияят и в злото, и в доброто.
Защо съществува грехът, не питайте. Защо е допуснато злото, не питайте. Гледайте на греха и на злото, като на неща неизбежни засега. Като ходите вечер по кални и тъмни улици, все ще паднете някъде и ще се окаляте. Не се смущавайте, че сте се окаляли - ще се изчистите. Като ядете нездравословна храна, стомахът ви ще се разстрои - това е неизбежно. Като четете някоя лоша книга, мисълта ви ще се смути - и това е неизбежно. Като живее на земята, човек все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга. Важно е за човека да има будно съзнание, да пази своята чистота и своя вътрешен мир.
От всичко казано досега, дръжте в ума си мисълта за точката, за правата линия и за съзнанието. От гледището на окултната наука, безпространствената точка или силовият център, представя ангелския свят; правата линия представя човешкия свят, а съзнанието, това е Бог, Който озарява всички светове със своята светлина. Постоянно чистете съзнанието си, да не го замъглите и да се лишите от възможността да виждате Божествената светлина. Щом изгубите светлината на съзнанието си, вие ще изпаднете в голяма скръб и отчаяние.
Този закон има отношение към всички светове. Ако престанеш да виждаш слънцето, ти ще почувствуваш голяма скръб Ако майката не вижда детето си, тя започва да скърби. И най - после, ако човек не вижда Бога далеч някъде, в Божественото и Разумното начало в себе си, той изпитва голяма скръб и тъмнина. Навсякъде виждате присъствието на Бога като извор на любов, на светлина и на свобода.
Т.м.
5. Лекция от Учителя, държана на 24 септември, 1930 г.
София – Изгрев.