Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
НЕ РАЗВАЛЯЙТЕ ПАКТА
Добрата молитва.
Бог е Любов.
Размишление.
В начало бе Словото.
Мъчно е да накараш болните хора да пеят. Не пее. Как да пее? Мъчно е да накараш гладния човек, който е гладувал десетина дена, да работи. Трудно е да накараш сития да яде. Казва: „Не искам”. Голяма опасност в живота има. Човек трябва да има едно разбиране. Не може да прекараш един слон през мост, който е неустойчив. Той, като си тури крака, оттегля го назад. Той знае ще го издържи ли или не. А пък човек някой път мисли, че през всеки мост може да мине.
Запример: У нас сега става въпрос дали ще имаме светлина. /Поради затъмнението се събрахме на тъмно, докато се развидели/. Че ако имахме знание, що ни трябва тази, външната светлина. Светлина има доста в нашия мозък. Имаме светлина да се осветлим. Тъй щото нещата показват нашето незнание, нуждаем се от външна светлина. Когато ние мислим, ни най-малко нас не ни трябва външна светлина. Има нещо отвътре, което ни осветлява. Вечерно време на каква светлина ходят вълците? Имат ли осветление? Рибите преди милиони години имаха светлина. Като ходят вътре в морето, имаха своите лампички. Как ги направиха? Кой им направи лампичките? Някои на опашката имаха, други в устата, навсякъде като украшение имаха. Като ходят, да си осветляват.
Казвам: Има три порядъка в света, които вие смесвате. Един порядък е Божествен, от който нещата излизат, тогава всичко е наред. Един духовен порядък, то е на ангелите, на духовете. И един порядък човешки. Единият порядък е порядък на живота. Вторият порядък е порядък на светлината. И човешкият порядък е на топлината. Сега това са само наброски* нахвърлени, но нямат приложение. Сега как ще ги приложите? Вземете сегашната война, тя е война на духове, духовна война. Те са духовете, тези същества, разумните, те правят войната сега. Хората в тази война са като конете. Често хората вземат конете да се бият – ни в клин, ни в ръкав, но конете отиват да се бият. Автомобилите воюват, танкове има да се бият. Но те сами не отиват, карат ги, разрушават всичко. И хората сега са впрегнати в една война, дето духовете са ги накарали, и тичат. Не са хората, които отиват. Един танк отива наляво, надясно, но вътре има едно разумно същество, то е, което управлява. Сега вие мислите, че нещо може да се направи в света. Ако си един кон, какво ще направиш? Онзи всадник*, който е на гърба, той заповядва. Ти ходиш, но не ходиш по своя воля, ходиш там, дето те искат. Сега запример, вие се разгневите някой път. Гневът не е ваш. Гневът не принадлежи на хората. Гневят се духовете. Духовете се разгневили, казват: „Ще се разгневиш”. Мислиш, че ти си се разгневил. Туй е състояние на духа. Човек, като се разгневи, какво ще направи? Ти, като се разгневиш, усещаш един упадък. Казваш: „Що ми трябваше да се меся в тази работа”.
Сега кое е важното? Да оставим тия философски разсъждения. И те са хубави. Важното е: Не прекъсвайте връзката с Божествения порядък. Защото, докато си свързан с Божествения порядък, ти ще живееш, всичко ще ти върви наред. Направиш най-малкото опущение да се откъснеш, веднага ставаш като един лист, когото вятърът може да духа навсякъде. Нямаш вече никаква опора. Второто положение: Изучавайте и света на светлината, порядъка на духовете. То е съдържанието. Вие, ако не сте свързани с порядъка на духовете, никакво знание не можете да имате, няма кой да ви ориентира. Те са духовете, които слизат и учат хората какво трябва да правят. Ти седиш и мислиш, мислиш, дойде една светла мисъл, казва ти: „Така направи”. Като направиш, върви добре. Един ваш приятел ми разказваше. Той бил в миналата война, на едно място седи и нещо му казва: „Не стой”. След 5 минути на това място паднала една граната. “Не стой тук”, нищо повече. Друг един офицер ми разправяше: „Едно нещо ми казва “Мръдни се” Аз питам: „Защо да се мръдна, че тук навсякъде има опасност”. – „Мръдни се”. Аз седя и разсъждавам и един куршум ме прободе. Разбрах защо трябваше да се отмъстя”. Вие казвате някой път, че няма опасност. Казва ви нещо, мръднете се. Не се мърдате и казвате: „Каквото Господ даде”. Господ казва: „Понеже аз ще мина оттука, мръдни се да не те прегазя” Ако ти не се мръднеш, Господ ще те прегази. Предупреждава те. Ти трябва да се мръднеш, не Господ да си измени пътя. Господ никога не се отклонява от своя път. Хората, които седят на Божия път, трябва да се отстранят. Те нямат право да седят на Божия път. Отстрани на пътя може да седят, но насред на този път не може да седиш тъй, както царските каляски чакат. Ако някой от публиката излезе и на царете им даде един плик, изненада онези пазители на закона, защото духовете много пазят. Ако ги изненадаш – ще дадеш плика, ако не – ще те арестуват, ти си нарушил известни правила. И тогава се създават ненужни страдания. После, друго нещо гледам: вие никога не проверявате нещата и предавате лъжливи сведения. Казват ми: „Английски аероплан паднал при “Александър Невски” с седем души убити”. Казвам: Видяхте ли? – „Не, но ми казаха”. Бил заобиколен с стражари и не пускали. Казал му някой. Казвам: Проверете. Отиват, няма никакъв аероплан. Казват: „Тук, на Семинарията, паднала една бомба, вътре в оградата паднала”. Дойде един брат, казва: „Ходих, няма никаква стена съборена, никаква бомба не е паднала”. Кажете: „Чух, не зная дали е вярно, че паднала бомба на Семинарията”. После тук, на Изгрева, говорите непроверени работи. Учете се, нещата, които говорите, проверявайте ги в себе си. Може в себе си да ги проверите. Аз съм казал толкоз пъти да ги проверявате. Всеки по кой начин може да ги провери. Искате вие да посетите един ваш приятел в града или в Изгрева. Спри се, виж в себе си вярно ли е, там ли е, направете един опит. Искаш да го посетиш. Дали е там или не – не знаеш. Ако приятелят ти е в къщи, ти ще усетиш една пълнота в ума си и в сърцето си. Някой път ще усетиш пълнота, а някой път – празнота. Нещо ти казва: „Иди, той е там”. Усещаш други път, че не е там. Отиваш и го няма. Веднъж, дваж, три пъти правиш опити и разбереш, и различаваш тия състояния, когато вашият приятел е там и когато не е там. Когато вашият приятел е там, ще знаете по вашето състояние. Някой път от невидимия свят дават признак. Речеш да посетиш един свой приятел и лявата ти вежда заиграе – той не е там. Ако ти заиграе дясната – той е там. Като играе едната вежда – показва, че е там. Като заиграе другата – показва, че не е там. Ако поиграе лявата вежда – няма го приятеля ви. Като ви поиграе дясната – идете, ще го намерите. Съобщение има. Ти запиташ и от невидимия свят казват: „Не е там”. Те са отривисти, с една дума ти отговарят, разсъждение няма. Казваш: „Да ида ли?” – „Да”. Казваш: „Как ще бъде времето?” Като ти кажат:“Да”, не питай какво ще бъде времето, ще има ли превозни средства. Като ти кажат: „Да” – върви напред. Като ти кажат: „Не” – не отивай. Ти казваш: „Ако има превозни средства, пари имам”. Не ходи, колкото и да бъдеш осторожен*, ще се случи нещо лошо. Сега, Господ не е същество на безпорядък. В най-малките работи, в вашия ум най-малката мисъл в вас произвежда един вътрешен дисонанс, не можеш да бъдеш слушан. После другото. Казва: „Човек се излъгва”. Ние сме на земята. За да имате нещо съществено, трябва да пазите реда, кой на каквато степен на развитие да е. Седи някой, колко знае. Запример: по някой път аз съм говорил толкоз за музиката. Има хора, има деца, някой път като ги чуя да пеят, аз се връщам назад. Има хора, като ми пеят, аз отивам напред. Нищо повече. Казваш: „Да се връщам назад?” Що-м чуя, че хората пеят... Когато някой умре, пеят. Плаченето не е ли пеене? Този, когото търся, оплакват го, пеят му песни, изпращат го в другия свят, казват: „Заминал си вече”. Те му пеят последната песен -довиждане. Аз се връщам назад. А пък, когато отивам да посетя някого, че не му пеят песни, тогава отивам. Идете и питате: „Защо му пеят?” Защото си заминал. Казвате: „Не може ли да не замине?”
Ще ви приведа един пример на един руски епископ. Има един разказ, той не е верен, то е митически разказ. Този епископ вижда един овчар – прескача тоягата си на едната и после на другата страна. Казва: „Що, синко, прескачаш така тоягата си?” – „Моля се” – казва. Каже: „Да бъде тъй, Господи”. Прескочи на едната страна и пак стане много добре. Каквото поиска, като прескочи от другата страна, пак става. Казва: „Синко, тъй не се моли”. Започнал той да го учи да се моли с “Отче наш”. Учил го, учил го, научил молитвата. Като го научил, епископът се качва на параход и отпътувал. По едно време овчарят забравил молитвата, сложил си дрехата на водата и стигнал парахода по дрехата си. Отишъл да го пита как беше началото. Владиката с параход пътува, а пък овчарят – с дрехата си. Като го видял, казва: „Синко, моли се, както знаеш”.
Докато вие се возите на чужди кораб, вие сте в човешкия порядък. Когато ви води Божествената мисъл, вие сте в Божия порядък. Когато те водят чужди мисли, то е безпорядък на нещата.
Второто нещо: Пазете се. Не всичко, което ви хрумва във вашия ум, е ваше. Вие мислите, че всяка мисъл, която иде във вашия ум, и всяко желание, което иде в сърцето, е ваше. Не е ваше. Някой път на десетте, които идват, едното е ваше едва. Трябва да знаете кое е ваше. Пък чуждото си е чуждо.
На вас ще ви кажа: Пазете се от кръчмарската любов. Ще ви обясня какво нещо е кръчмарска любов. Кръчмарят ще дойде, ще каже: „Ела, аз имам много хубаво вино, да опиташ какво вино имам”. Завежда те, гледаш десетина-двадесет бъчви. Започваш да опитваш виното на кръчмаря, не него. Кръчмарят точи и ти изпразваш неговите бъчви. Този кръчмар най-първо те почерпи една чаша. Щом като кажеш, че го харесваш, той ти дава. Ти изпразваш чашите, опиваш се, той остава трезвен. Питам: Кой от вас печели? Този, който изпразва бъчвите или кръчмаря? Кръчмарят прокопсва. Кръчмар, който продава вино с пари, да не стъпвате в кръчмата му, нищо повече. Там като дойде-ш, не пипай, спри се. Туй, което се продава с пари, не пипай, не ти трябва. Пък има други едни кръчмари. Този кръчмар има бъчви, те са по планините, по долините. Той ще те заведе на планината, при една такава бъчва и ще ти каже: „От тази бъчва може да пиеш колкото искаш”. Завежда те в долината и пак ти казва: „Колкото искаш пий”. Пийте от онова вино, което е без пари. После, онова вино, което прави човека шашав, не го бутайте. Пийте от онова вино, което внася живот.
Сега викам някого, казвам: Ела. Казвате: „Ти обичаш ли ме?” Иска той да ми плати. То е кръчмарска любов. Дойде някой, казва: „Аз те обичам”. Ти ще платиш заради туй. Идеш при някой адвокат, идеш при някой лекар, той ще ти направи една инжекция, после ще платиш. Но инжекцията освен, че не подобрява работата, но я влошава. Защо ще ходиш да се мъчиш да те инжектират. Де ти е вярата? В човешкия порядък. Поеми въздуха, като поемеш въздуха – лекува. Като отвориш очите и приемеш светлината, ще имаш инжекция. Ако топлината не може да внесе в тебе онова, което искаш, ако светлината не може да внесе и въздуха, всичките други неща са празни. Външни неща са, които не са свързани с Бога. Онзи, който няма хляб, да яде пръст, разбирам, но онзи, който има хляб, да яде пръст – то е престъпление Единственото нещо в един лекар, което лекува, то не са лековете. Хора има, които са пратени за лекари в света. Но те носят лекарствата в себе си. Те имат една сила магнетическа, която лекува. Лекарят лекува с туй, което излиза от него. Христос лекуваше хората с онова, което беше в Него. Онази жена, като се допря до Него, (Той) казва: „Излезе нещо от мене”. Казвам: Идете при един лекар, че като те пипне лекарят, да излезе нещо от него. Щом излиза нещо от лекаря, на място е. Щом нищо не излиза от лекаря, ти при такъв лекар не ходи.
Често мнозина идат при мене да ме питат по някой въпрос. Още преди да ме питат, казват: „Ясно ми е”. Въпросът (е) разрешен, преди да е дошъл при мене въпросът е разрешен. Казвам: Няма какво да ме питаш, Господ ще ти изясни. Казвам: Всеки човек, при когото вие се приближавате и нещата стават ясни, той е Божественият порядък. Отиваш някъде и умът ти се забърква. Не стой там.
После, пазете достойнството на другите тъй, както пазите вашето достойнство. Има една мярка. Гледам мнозина се събират и говорят заради някого, всички дадат ухо, приятно им е. Някои не обичат някого и като говорят, приятно им е. Някои, които го обичат, вземат страна и се спорят. Допуснете, че отивате в един дом, майката я няма там, оставила детето и това дете се парфюмирало с онова, което излязло от него. Така се парфюмирало и мирише, от най-хубав парфюм. Идете, видите и започвате да разправяте: „Гледай, мари, как оставила детето така да се парфюмира”. Вие, като говорите така, я излагате. Вземете това дете, стоплете вода, измийте детето от този парфюм. Вземете чисти пелени, повийте го. Майката, като дойде, да намери ред и порядък. Щом ти видиш някъде, че няма ред, то е твоя работа. Като свършиш нейната работа, опитват те колко любов имаш и на нея ще й стане мило. Като види, че ти си окъпала детето й, ще й стане мило на душата. Ще каже: „Добра жена”. Вие какво правите?
Когато Господ ви дава условия да покажете любовта си, вие показвате знанието си. Знаете колко мъчно е тъй човек да живее. Мене някой път ме интересува, когато някой дойде и ми разправя неща, които ги зная много добре. Дойде някой, разправя ми нещо, дойде втори, трети, четвърти. Аз, рекох, го зная добре. Аз го осветлявам по въпроса. Каква нужда ние имаме да разправяме за нещата? Тогава вие се намирате като онзи турчин, който казал: „Който ще влезе, ще съжалява, и който не влезе, пак ще съжалява”. Има неща, за които вие съжалявате. Вие съжалявате, че не сте богати. Богатият съжалява, че е богат, защото като станеш богат, ще ти приложат най-лошите работи. Ще кажат, че си крал, че си кожодер, най-лошите имена ще ти турят. А пък като си сиромах, няма да ти ги турят, само ще кажат, че си сиромах. Никой няма да каже, че си крал, че си лъгал. Казва: „Добър човек, ама сиромах”. Вие винаги искате богатства. Тогава ще бъдеш богат, но трябва да носиш този товар.
Сега е въпросът не да се занимавате с лошите работи, понеже прекъсвате общението с Бога. Тогава ще изгубите вечния живот. Аз съм правил доста опити. Дойде някой и ми казва: „Еди-кой брат ме излъга. Обеща ми нещо и не си удържа думата”. Какво ви е обещал? – „Туй и туй”. Считайте, че той ви е дал. Някой път ти изискваш. Остави този брат, не изисквай. Вчера иде една сестра, боледува. Аз й казвам да направи една малка работа. Казва: „Аз да оздравея, Учителю, ще посветя живота си на Господа”. Оставете тия работи. Тя досега живяла 20 години и създала тази болест, тя досега не посветила живота си, че отсега ще изпълни. Това, което й казвам, не иска да го изпълни. Тя иска голямото добро и голямото зло. Те отвън трябва да седят. Аз й давам малкото добро. Малкото зло е вътре. Ти направи малкото добро, то ще те спаси. Голямото добро, ако влезе в твоя организъм, той не е в състояние да издържи. Тогава й казвам: Ако не ме слушате, лекари има в света, ще плащате, тук даром искате. Казвам: Направи туй, малкото. Казва: „Аз искам изведнъж да оздравея”. Казвам: Не можеш изведнъж да оздравееш, на теб най-малко шест месеца трябва да минат, за да имаш едно подобрение, като едно житено зърно. То се набрала нечиста кръв, трябва от въздуха да влезе, от храната да се подобри. То трябва да дойдат всички светли духове да работят, да подобрят тази работа, то не е лесна работа. Ще каже, че аз мога да лекувам. Вие не знаете как става лекуването. Лекуването става от Господа, не от хората. Казвам: Ти искаш да ме заставиш да ти кажа: Утре ще оздравееш. И като не оздравееш, ще кажеш: „Каквото каза Учителят, не стана”. Казвам ти: След шест месеца ще имаш едно подобрение, като просено зърно. След една и половина година ще има-ш по-голямо подобрение, ще имаш две просени зърна. Ще се учите на търпение. Щом дойде просеното зърно, работата вече е свършена, стига да стане едно малко подобрение.
Казвам сега: Приложете онзи закон в себе си. Приложете вие свободно закона. Аз не искам вие да бъдете светии. За да бъдете светия, трябва да имате една опитност от хиляди години. Ако сега не сте станали светии, ще бъдете обикновени хора. То за светийството се иска много работа. Казвам: Във всичките времена религиозните хора са имали големи мъчнотии, не е светът свободен. Ние сме заобиколени с два лагера на същества, които се борят. Ето, сърбите искаха от невидимия свят да ги освободят. Една клика стана да се борят с германците. Другите направиха друго. Какво стана сега, кажете ми? Не се бори с силния, нищо повече. Ако някой от вас мисли, че можете да накарате Господа да направи туй, което вие искате, вие се лъжете. Вие ще имате туй, което сърбите имат. Ще дойде Господа с “Щуки”, с танкове. Като мине през тебе, навсякъде ще бъде пустиня. Ако с мир го направиш, като подпишеш един пакт с Него, да държиш. ТА ПАКТОВЕТЕ, КОИТО СТЕ ПОДПИСАЛИ С ГОСПОДА, ИЗПЪЛНЕТЕ ГИ! Ако не ги изпълните, лоша е работата. Подписаният пакт с Господа, дръж с него. Не държиш ли с Него, всичко ще бъде пометено. Сега казвате: „Господ да ви помогне”. Какво има Господ да ни помага? Дръжте с Него. Щом Господ ви помага, вие слушате другите. От другия лагер доста са силни. Казвате: „Ни не живеем добре”. То е другия лагер. Аз чувствувам два лагера вътре. Едните тъмни, другите светли, едните са плодни дървета, другите са цигански тръни. Едните са плодни дървета – круши, сливи. Другите са драки, цигански тръни, магарешки тръни навсякъде.
Сега ви говоря за порядъка. Помнете: В който по-рядък влезете, такъв ще станете. Щом влезете в един свят, дето хората пушат, като излезете навън ще миришете на тютюн. Не може да повярват, че не сте пушили. Като пиете една чашка винце, като излезете навън, ще миришете на вино. Вие като пиете една чашка вино и като влезете в духовния свят, веднага ще ви изпъдят, защото то е лошо ухание. Защото виното е подквасено с една подкваса на много нечистотии. На едни животинки се дължи ферментирането на виното.
Това аз ви го давам за изяснение. Туй вино за някои хора е потребно. Запример: като станете стари, по на 80 години, около 50 грама на ден за цяр* или 100 грама. Ако не пиете вино, още по-добре. В Писанието се казва, че хората най-първо пиха човешкото вино и като се свърши, накараха Христа да им направи друго вино. Той казва: „Донесете вода”. И направи вино от водата. Казват: „Защо ти си оставил хубавото вино?” Но то е духовното вино, което не опива. То не е вино, което ферментира. Ако е от последното вино, пийте. Ако е от първото вино, оставете го настрана. Първото вино в света е вино на раздори, второто вино е вино на мир. Туй, което произвежда раздори, то е първото вино. Туй, което внася мир, е последното. Тъй седи въпросът. Казват: „От кое вино да пием?” Ако искаш да се караш, пий от първото вино. Ако искаш мир, пий от второто вино. Едно правило всички си турете. Един ден на земята ще изчезнем като листата. Сестра Динова къде е сега? Колко добра сестра беше, тук седеше. Къде ще я намерим? Имахме един брат Йордан Савов, къде е той? Един ден този брат изчезна. Отиде някъде, в оня свят. Вие не сте го видели. Аз ги виждам, зная ги къде са, но не може да ви разправям. За мене е ясно, за вас не е ясно. Вие един заминал брат никога вече няма да го срещнете в тази форма. Сестра Динова никога вече няма да я срещнете такава, каквато беше, отиде. Нещата не се повтарят. Динова ще е срещнете в друга форма, не в тази. Тогава съжалявате, че сте я обидили, че сте говорили лошо за нея. Сега не може да се примирите. Няма да имате условия да се примирите. Да допуснем, дойде един ангел и вие го изпъдите. Той втори път няма да дойде в къщи. Вие съжалявате защо не сте го нахранили.
Та казвам: Условията, които Господ ви дава, не ги изпущайте. Не изпущайте да направите едно добро. Сега вие седите и се тревожите. Какво има да се тревожите сега? Господ е направил света. Като влезете в Неговия порядък, ще видите, че всичко е на място. Като излезете из Божествения порядък, нещата не са на място. Ще влезете в духовния порядък. Там има борба. Като влезете в човешкия порядък, там има неразбория, която никой не може да оправи. Затова очакваме Божественото да влезе в нас, да внесе порядък. Ние се нуждаем от храна, не от голи думи. Когато говори-м за любовта, подразбираме това, което носи живот. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Всеки, който ме яде, ще има живот”. Тази храна е временна. Докато ти мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш заради Него, почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът, започваш да остаряваш. Най-после, не знаеш къде да идеш. Изгубиш пътя. Вие седите тук. Ако се държите за Господа, никаква бомба няма да падне. Ако скъсате връзката с Господа, знаеш колко бомби могат да дойда-т. Имаме приятели, които са в Белград, те ще имат друга представа. Тук само половин час имаше дум-дум. Я да дойдат 60, 100, 150 аероплана да пускат бомби 5-6 часа, после да избият 100, 200, 300 души.
Та казвам: Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малките. Много малки ще бъдат, като просени зърна. Ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме такива страдания, каквито никога не сме виждали. Сега ви казвам: НЕ РАЗВАЛЯЙТЕ ПАКТА СИ С ГОСПОДА! Примерът от сърбите не вземайте. И вие пакта с Господа не разваляйте. Каквото сте обещали, изпълнете го. Всичко ще имате и каквото искате, ще ви бъде. Ако развалите пакта, опасна работа е. В нищо да няма изневяра, колебание. Кажете: Подписахме, ще изпълним, нито на йота няма да изменим. Ще изпълним всичко, каквото сме обещали и Той ни е обещал. Ако ние изпълним, и Той ще изпълни. Ако ние не изпълним, ще стане туй, което никога не сме желали. Казвам: Не разваляйте пакта си с Господа. Ако някой ви пита какво говори Учителят, кажете: Не разваляйте пакта си с Господа. Няма по-хубаво нещо човек да държи онова, което е обещал. Тогава ще живеете, както вие обичате. Аз желая всеки, каквото разбиране има, така да живее. По-добро от него няма. Всинца имате добро разбиране, всинца разбирате много добре. Някой път като слушам как някой разправя някому, казвам: Браво. Разправя как да живее, как да пожертвува, как да се моли, тъй хубаво разправя, че казвам: Браво, много хубаво говори. Казва: „Туй, което проповядвам, аз още не съм го направил, уча го”. Мен казва ми: „Проповядваха така и аз проповядвам”. Каквото ви са проповядвали, проповядвайте. Не е лошо. Туй, което проповядвате на другите, е хубаво. Пакта само да не разваляте. Пакта го развалиха англичаните. Пакта с Господа дяволът го развали. Той, като дойде, ще каже: „Що ви трябва”. Той ще ви обещава много. Не вярвайте на големи обещания. Този, който много обещава, нищо не дава. Като дойде Христос, ще каже: „Ти ще имаш страдания, неволи. Доброто ще дойде към края”. Като дойде дяволът, ще ти каже: „То богатство, слава, апартаменти, автомобили”, всичко туй ще ви даде. Този, който обещава всичко в началото, той лъже. Този, който казва, че ще страдаш, дръжте неговата страна. Този, който казва, че доброто ще дойде в началото, не стойте на неговата страна. Когато доброто е в края, е вярно. Когато на земята доброто е в началото, не е вярно. Не се лъжете, нищо повече.
Защото Господ сега иде на земята да научи всичките народи как да живеят. Всеки държи обещанието си. Всичките народи трябва да служат на Господа. Земята е на Господа. Тя не е на англичани, германци, руси, българи. На всеки народ той е дал по една площ. Понеже народите не изпълняват Волята Божия, затова страдат. Той иде сега да тури ред и порядък на земята. Редът и порядъкът няма да дойдат тъй, но с големи страдания ще дойдат. Хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, страдания ще дойдат, ще има земетресения, какво ли няма да има, ще има гладория за всички, даже по един грам масло няма да има. Като се изпоядат кравите, от де ще вземете масло? Сега още има крави. Отиват хората и като не се сеят нивите, не се засяват картофи. От де ще дойде жито? Всяка война носи лоши последици с себе си. След туй лошите мисли, лошите желания, те произвеждат болестите.
Та казвам: Сега ние ще се молим на Бога по възможност да минем през най-малките страдания, които може да ги издържим, да минем и само да се кръстим от страданията. Че баня ще има, ще има, но ще се молим кожата ни да не се охлузи. Който има две ризи, едната ще се вземе. Христос казва: „Дай едната”. Сега, като ти вземат едната, благодари, че не са взели двете. Благодари, че ти останала една риза. Благодари заради нея. Тъй казал Христос. То е за нашите времена. Който има две ризи, едната ще му вземат. Имаш един син, една дъщеря, ще ги вземат, ще ги мобилизират, ще иде да се бие. Какво ще направиш? Та като ви мобилизират, да идете юнаци, не страхливци. Ние сме за войната. Ще воюваш с доброто. Ще ида на война, ще кажа: Аз не зная да се бия, не мога да превързвам пукнати глави, счупени ръце и крака. Гладни хора мога да храня, болни да лекувам. Вие ще направите другото. Аз него не зная. Вие направете другото, идете, бийте се, аз ще превързвам. Всинца ще идем да видим какво нещо е войната. Вие ще воювате по два начина. Трябва да обезоръжите вашия неприятел.
Не разваляйте пакта си. Един спрямо друг не разваляйте пакта. Щом се карат двама души, пактът е развален. Отстъпете. Двама души се спорят за нищо и никакво. Имат някакъв договор. Да отстъпят.
Запомнете само едно нещо. Вие имате много добри разбирания. Толкоз добри, че няма защо да се учите повече. ОЩЕ ПАКТА СИ НЕ ПРИЛАГАТЕ ТЪЙ, КАКТО ТРЯБВА.
Отче наш.
26 Лекция на Общия Окултен клас
9 април, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. Изгрев, София