Общ Окултен Клас -ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936–1937)
Отношение на нещата
Отче наш.
Пишете върху темата: "Защо аз живея".
Ако запример вземете само един стих от Четвъртата книга на Царете глава 12 стих 8: "И склониха свещениците да не вземат вече сребро от людете и да не поправят развалянето на дома". Какво ще разберете? – Ще ви прочета на друго място, Псалом 46 стих 6: "Смутиха се езичниците, разклатиха се царствата. Даде Той гласа си и земята се разтопи". Ще прочета на друго място тъй на произвол. Еклесиаст, 10 глава, 19 стих: "За веселба правят пирове и виното весели живота и среброто отговаря на всичко". Ще прочета още едно място. Еремия 2 глава, 20 стих: "Понеже отдавна строши хомота си, разкъсах веригите ти и ти рече: "Не ща да бъда вече престъпница, когато на всеки висок хълм и под всяко зелено дърло, лягала си блудница". И от Йоана 1 глава, 14 стих: "И Словото стана плът и всели се между нас и видяхме славата Негова. Слава както на Единороднаго от Отца, пълен с благост и Истината."
Понякой път ние попадаме на някой стих, но стихът, за да разбереш, трябва да бъдеш много умен. Сега вземате много пъти и вие казвате един стих. Значи една дума от един стих. И казвате: "Няма отношение". Но отношението не е проста работа. То е цял принцип. Ти ако разбираш отношението, цялата философия има. Пък тъй както ти го считаш, казваш: "Отношение няма". Трябва да разбираш едно. Там се крие една тайна вътре. Отношението, това е вторият принцип от философията на Хермеса. За да разбираш отношението, какво нещо е отношението, има три неща, които трябва да държиш в ума си. За да разбираш какво нещо е отношението има три свята. Физически свят, а физическият свят има две страни. Физическият свят и физическото поле. Физическият свят и физическото поле не са едно и също нещо. Духовният свят и духовното поле, не са едно и също нещо. То са две страни. Сега духовното вие разбирате. Но духовното ние ще турим между физическият свят, ще обърнем нещата. Туряме умственият свят и умственото поле, и духовният свят и духовното поле. Духовният свят аз вземам Божественият свят, но пак е неизяснен. Казваш: Физически свят, физическо поле. Духовен свят и духовно поле. Умствен свят и умствено поле. За да станат нещата още по-ясни, за да се уяснят, физическият свят това представя формата на нещата. Физическият свят и физическото поле са дето формите се опитват. Умственият свят съставя съдържанието на нещата. Там, дето е съдържанието на нещата, е умственият свят. А Божественият свят е смисълът на нещата. Значи казваш физически свят. Искаш да разрешиш физическият свят. Ако разгледаш отношението към физическият свят, ти ще разрешиш само формите на нещата какви са. Ако разглеждаш умственият свят, ще разрешиш съдържанието на нещата, а ако разглеждаш духовният свят, ти разрешаваш смисълът на нещата. Значи, за да разбереш отношението, трябва да го разгледаш по отношението на формата и по отношение на съдържанието и по отношение на смисъла. Казвате: "Той няма отношение". Или да кажем някой певец пее. Казвате: "Няма отношение". Знае на сцената как да се постави. Всеки един певец има един негов специфичен начин. Всичките певци и свирци на пиано имат един начин. То е външната страна. Той може да се постави много добре, но как ще постави гласа си? – Може да постави гласа си, но какъв смисъл ще даде на този глас? – Да кажем пее той някаква песен, какъв израз ще даде? – Не какво впечатление, но какъв смисъл ще произведе. Например, аз сега ви говоря, но то е въпрос какво вие ще разберете. Пита ме някой. Казвам: Какво ще разбереш? Може да се докачиш, казваш: "Мене ме считат невежа, не мога да разбера". Вие ще разберете, но има неща трудни. Ако ви кажа, че всичкото нещастие на българският народ произтича от музикално гледище, в съпоставянето. Досега българинът не е разбрал онази естествена гама, в която живее. Той отношението между "ми" и "фа" не е разбрал. И отношението между "си" и "до", не е разбрал. Какво ще разберете? – Трябва да ви разправям. Ако дойдем до музиката, ред превръщания има на нотите. Вие казвате: "Как проста работа е "ми". "Ми" е форма. Може аз да пиша "ми", "фа". Казвате: "Че какво нещо има да се разбира. "Ми" е това и "фа" е това, ще го взема на пианото". Не е така. Мъчна работа е да вземеш "ми". Много хора пеят. Гледал съм някои певци. Първо, той пее, ама виждам, че той не може да вземе "ми"-то вярно. Туря го да мисли, но той не може да мисли. Той смесва чувство и мисъл. Смесва ги на едно място.
Много от вас смесвате вярата и чувствуването. Между вярата и туй, което е чувство има грамадна разлика. Вярата представя най-висшето, което ти имаш. То е един резултат на един Божествен свят. Той е цял един принцип вътре в човека. Той казва: "Нямам вяра". Защо нямаш вяра? – Вярата не се управлява от твоите чувства. Вярата и без чувствата си живее. Чувствата понякой път подхранват вярата. Ти може да се намериш в лошо положение. Да бъдеш беден, можеш да бъдеш болен, но вярата може в един момент да те възкреси. Ти като кажеш, както казва баснописецът Лафонтен. Щурецът като пял цяло лято, намерил се в трудно положение и отишъл при кого? – Отишъл при мравката, която е нагласена по съвсем друга гама. Той е философ и той е умен, но като певец пял цяло лято, а пък онази мравка, архитект е тя. Тя му казва: "Ти какво прави през лятото?" – "Е, свирих." Тя казва: "Ти не си довършил работата". Ти казва, си свирил, но не си играл. Ще идеш да играеш, да разбереш работата на свиренето. Иди да играеш. Може да го вземете това за обида. Но ти си свирил и работата още не си завършил. Трябва да играеш, да превърнеш музиката в движение в живота. Вие казвате: "Човек трябва да вярва". Вие казвате: "Добре, то е един принцип". Какво нещо е вярата? Какъв е обектът на вярата? Кога се явява вярата? Ти може да вярваш само в онзи, когото ти обичаш. То е отношение. Вярата е отношение към Любовта. Някой казва: "Как може да се науча да вярвам?" Вярата е отношение към Любовта. Следователно, ти ще оставиш отношението. Трябва да бъдеш музикален, да знаеш как да вземеш и откъде. От коя тема ще вземеш? Ако дойдеш да любиш, с коя гама ще започнеш? – Сега аз няма да ви кажа. Вие сте пели на Любовта. Всеки един от вас си има една гама. Ако река да кажа, вече имате изработено нещо.
Казвам: Да се не отделяме в частностите. Павел казва: "От части знаем и отчасти мъдруваме". Искаш да усилиш вярата си, но трябва да имаш цел. Обект трябва да бъде вярата, или подбудителна причина на вярата трябва да бъде Любовта. Ти не можеш да имаш вяра, докато не обичаш. Ние, които обичаме, казваме: Не е така проста работа. Тогава в Любовта имаме да изучаваме три свята: физическият свят, умственият свят и духовният свят. Духовният свят, то е първият принцип. Хермес казва, че всичко е Дух. Но то е един принцип. Обяснението сега на реалността. Всичко е Дух. После Хермес казва: "Всичко е отношение". Хермес казва още: "Всичко е трептение". Три принципа. Всичко е раздвояване, или всичко е поляритет на нещата. Полярни са нещата. Винаги съществуват две противоположности. На земята имаме северен полюс, имаме южен полюс. Имаме мъж, имаме жена. Казвам: Северният полюс е мъжът, южният полюс е жената.Той ще каже: "Как така? Мъжът по-горен ли е?" – Под думата "мъж", аз разбирам Баща. А под думата "жена", аз разбирам дъщеря. Под думата "мъж", аз разбирам майка. А под думата "южен полюс", разбирам синът. Съпоставяне правя: Ако турим бащата и дъщерята, може да турим така: Баща и дъщеря, майка и син. Сега вие ще се спрете върху нещата. Спирате се какви са отношенията на бащата към дъщерята. Виждаме, че Адам беше баща, а Ева беше негова дъщеря. Тогава във вашия ум ще се зароди, защо тя му стана жена? – Там се спънаха. Че Ева никога не беше жена, никога не стана жена. Тя съгреши, ожени се за друг. Че дъщерята на Адама се ожени за някого при дървото за познаване на доброто и злото. И Господ ги изпъди навън. Изпъди и бащата и дъщерята. Съгрешаването е женитба. Като се ожени Ева и бащата отиде с нея. Казвам: Понякой път искате да се жените. Като дъщеря ви. Бащата Адам остави дъщеря си и тя се ожени. Та сега пак се заблуждавате и казвате: "Ами защо Господ направи света така?" Оставете този въпрос защо Господ направи света. Питам вас: Вие защо така мислите? Аз може да попитам себе си, защо аз така говоря. Не е въпрос защо аз говоря. Аз говоря, защото природата говори. Аз мисля, защото Бог мисли. Аз действувам, защото Бог действува. Следователно, аз не се спирам. Бог мисли. Защо мисли, аз не се меся, то е Негово право. Аз защо мисля, може да зная, но защо Бог мисли, аз оставям този въпрос. Свещен е той. Аз тогава вземам положението на един, който чувствува. Вземам нещата като чувствувание в мене. Защо Бог мисли? – За да Го разбера, вземам съдържанието. Защо Бог мисли, то е формата на нещата. Защо Бог създаде света, аз не го зная. Но този свят от моето гледище аз го зная. Аз опитвам съдържанието. Аз чувствувам и намирам, че туй, което Бог е създал, ползувам се от него. В дадения случай, онова, което Бог създал, аз може да се ползувам. Ти чувствуваш това. Вие схващате Любовта като чувство. Не че Любовта е едно чувство, но вие схващате резултатите на Любовта. Онова, което тя е създала. Но Любовта сама по себе си нищо не е създала. Защото Любовта е отношение на Бога. Казва се: Плодът на Духа е Любов. Тогава какво отношение има Любовта? – Любовта, това е първата дъщеря на Бога. Вие ще дойдете пак да се съблазните. Господ може ли да ражда дъщери, то е криво разбиране. Как ще се прояви сега Бог в своята абсолютност? Как ще се прояви Той като Любов? Ама Любовта ти няма да мислиш. Ще почувствуваш най-първо Любовта. Но все таки тази Любов трябва да се облече, за да бъде достъпна, трябва да се облече в някаква най-хубава дреха. Всеки един от вас, вие когото обичате, искате да го пипнете. При пипането, ти искаш да си вземеш нещо. При всяко пипане, ти ще си откъснеш някакъв плод от Любовта. Като дойдеш до някаква череша, не само да гледаш зелените й листа, но и плода ще си откъснеш. Какво ще научиш? – Ти не си разбрал цялата череша. Не знаеш как е израсла. Какви са нейните познания? Казваш: "Тя има отлични плодове". Ако започнеш да разправяш, че черешата е нещо отлично, то е само за плода. Че черешата е отлична, но докато дойде този плод, знаеш ли какви страдания е минала. От човешко гледище знаеш ли през какви страдания е минала тази череша, докато създаде хубавия плод. У нас, докато се създаде хубавата мисъл. Като дойде някой човек, казваме: "Много добър човек". Но този човек може да ти каже през колко страдания е минал. Казвате: "Много добро разбиране има". Но питайте този човек, докато дойде до тия разбирания какво е минал. Казва: "Тази глава колко е патила". Казвам: Аз се радвам, че твоята глава е патила, понеже при твоята глава усещам една сладчина.
Казвам: Сега ще се спрем върху въпроса: "Отношение на нещата". Трябва да мислите. Има три страни отношението. Отношение по форма. Отношение по съдържание и отношение по смисъл. Казвам: И Писанието вие не можете да разберете. Някой път аз говоря за Писанието. Най-първо ще проучваш Писанието по форма, от физическо гледище, ще проучваш Писанието и по неговото съдържание. Ще проучваш и смисъла на Писанието, защото не може да мислиш, ако не си разбрал формата, съдържанието и смисъла на нещата. Без това не може да мислиш. Ти мислиш: "Този човек какви са неговите отношения. Той вярва ли в тебе или не вярва?" – Най-първо ти мислиш, дали този човек вярва в теб или не. Или искаш да знаеш дали този човек те обича или не. Как ще познаеш дали те обича? – Как познава една майка дали детето я обича или не? Най-после как ще познаете дали един плод ви обича или не? Ако ви дам един сладък плод и ако вие го занесете вътре, той е доволен. Цяла философия има. Когато едно растение ви обича, има отношение вече. Съвременните учени хора говорят за една здравословна храна. Храната не може да бъде здравословна, ако няма отношение към мен. Отношение трябва да има храната. Това е нова философия. Нейните трептения да са нагласени, че като ям, да стане едно удовлетворяване, че през целия живот да обичам тази храна. Между храната и мене да има обич. Следователно, ако ядеш една храна и тя има обич към тебе, и ти я обичаш. Тогава ще се зароди една мисъл. Христос казва: "Който ме яде, ще има живот". Който ме яде, разбира съдържанието. "Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си." Сега това са ред разсъждения,които превождам. Някой път нашите разсъждения нямат практическо приложение. Защото практическото приложение какво показва?
Тогава вторият пасаж на щуреца е. Практически трябва да започнеш едно нещо. Но най-първо се явява хубавото, за да дадем една идея, писано има. И започваш сега да градиш къщата. Това е практическо отношение. Дойде вече. Последният пасаж е студът като дойде. Значи, кога идва студът? – Студът иде, когато започваш да плащаш полиците. Полиците плащаш на къщата, и понеже не можеш да посрещаш и лихвите, започва да се увеличава дълга. Отиваш при мравката оттук-оттам да вземеш. А пък мравката ти казва: "Ти таз къща трябва да я дадеш под наем, с по-висок наем трябва да дадеш. А де ще намериш онзи наемател?"
Та казвам сега: Отношенията на нещата. Трябва да имате отношение. Най-първо трябва да имате отношение към Бога, то е вътрешната страна. Трябва да имате отношение към вашите ближни. Трябва да имате отношение към самите вас. Разглеждате въпроса за отношенията и аз може да го разгледам. Аз съм дошъл между вас и ви говоря. И във вас вие може да считате и да кажете. Някой път във вас се заражда желание и си казвате: "Много време съм слушал, трябва да започна да говоря". Хубаво е да проповядваш. На малките деца ще откриваш малките работи. Започваш на някое дете да откриваш буквата А, буквата Б, всички тия букви ще ги откриваш. Представете си сега аз може да искам да ви дам да предадете един урок, да разправите вашата история. Една любовна история, един роман. По-важни пасажи на вашия роман да ми разправите. Веднага няма да ми разправите. От коя глава ще четете, от кой пророк? – Защото във вашия роман и пророци има и псалмопевец има и пророци има. Там е и Адам и Яков, какво ли не, всичко има. Казвате: "Да не би да се изложа". Аз вече съм изложен. Вие вече сте изложени. Казвате: "Да не се изложа". Ти след като си поставил своите картини като художник, ти си се изложил. Всичките неща си представил и казваш: "Да не би да се изложа. Да не кажат този не е даровит художник." Хубаво, дойде някой, намери погрешка. Носът не е нарисуван както трябва.
Седят там и мене ми дават урок. Един свършил по шивачество, дошъл, аз седя облечен като ученик. Обръща дрехата, та гледат, мерят ръкавите, слушам ги. Казвам: Защо туряте тия неща? – Те си имат особен термин – ревери. Казвам: Какъв е законът на реверите? – Той казва: "Туй е изкуство". Реверът трябва да съответствува на тия линии на долната челюст на лицето. Казвам: Ами този отвор на палтото защо го туряте отпред? Това съотвествува на ума. Ами яката защо туряте? – Не може без яка. Яката трябва да съответствува на задната част. И тогава вече имате три неща. Реверът е съгласно с челюстта. Отворът и той е съгласен с носа, а после и яката, и тя е съгласна. Ако аз бих бил шивач, да ушия една дреха на човека. Не искам да се занимавам с този занаят.
Та музиката сега е едно изкуство. Мене ми се вижда трудно. Казвам: Чакай да видя какъв е произхода на българските песни. Гледам някоя песен не може да я свиря. Като огън е. Като дойда там, не мога да свиря, отвращение имам. Обикновена песен е, дето едно дете ще я свири, а аз не може да я свиря. Казва: "Как да не можеш?" – Свиря, но туй не е свирене. След като прегледах всичките песни, едва се спрях на един образец. Един образец в класическите песни. Но този образец сега, за да свиря, трябва да го нагодя според ритъма на музиката. Не е направен тъй. Казвам: Този, който направил този образец, каква е била неговата първоначална идея, защото намерил един образ, един завъртян кръг. И като влезеш, ти си вече в конуса на един мравояд. Ти като влезеш вътре, обикаляш, няма изходно положение. Казвам: Всичките песни не дават разрешение. Тези хороводните песни имат една тропаница. Но питам сега: Защо българинът тропа? Защо са тия бързите ноти? – Защо ги туря дребните, живите ноти. Гледам то е завъртян кръг. Там няма разрешение. В класическите песни, той се е забъркал. В хороводните песни се е забъркал, няма изход. Българинът като му стане тежко, той си поиграе. Но като поиграе, огън има под краката. Огън отдолу има, след туй излезе той, но въпросът не е разрешен. Колкото пъти влезе на топлата площ – само за изяснение ви давам. Взех аз тия песни, български и забатачих. Дойдох веднъж и казах: Няма да бутам българските песни. Сега две песни взех и повече от 25 години минаха, докато дойда до едно разрешение, докато песента там да ми е приятна. Докато мина от българската песен към Божествената хармония на нещата. Като дойдох до класическата музика, в европейската музика някъде има упражнения не мога да ги свиря по никой начин. Едно дете ще ги свири. Аз свиря нещо, дето и виртуозът не може да свири, но има детски работи, които аз не мога да свиря. Няма ритъм. Без ритъм не се свири. Не че не може да свиря, може да свиря криво ляво, но ако река да свиря криво ляво, ще плащам после. Ако дойдеш да свириш криво ляво, ти ще мязаш на онзи българин, който отива в Германия. Той живее при една своя хазайка. По-рано той живял в Русия, а след това отишъл в Германия и хазайката от време на време му сварявала яйца. Когато трябвало да плати, трябвало да плати и за сваряването на яйцата. Той казва: "Как така?" Напуща хазайката и отива на друго място, при друг германец и вече се пази да не вари яйца. Обаче, като дошъл края на месеца, трябвало да плаща пак, понеже имал приятел, който го посещавал, трябвало да плаща за стола. Взели му наем за столовете, на които седял. Анекдот е това. Казвам: И моята работа може да стане така, и вашата работа. И вие да се намерите на такава трудност в живота.
Един човек стане религиозен. Така върви 5–10 години и после казва: "Тази работа няма да я бъде. Хич не трябваше да започвам тази работа" Казва: "Тази е празна работа". Не че е празна работа, ами аз след като разреша тази песен на българина, аз влизам в неговото положение. Намерих погрешката къде е. И аз ще се ползувам. И един ден може да дам един съвет на хората. За всяка мъчнотия намерих как да излеза из мъчнотията. И казвам: Мини по този път.
Та казвам сега и на вас: Отношенията вие не може да разберете, докато вие не разберете формата на нещата. Отношенията ви не може да се подобрят, ако вие не разберете съдържанието на нещата. Отношенията ви не може да се подобрят, ако не разберете смисъла на нещата. Във вас вярата ви трябва да има един обект. И то е музика. Да обичаш, това е изкуство. Най-първо човек изучава само формите на нещата. Няма да чувате пеене. Щом започвате да изучавате съдържанието, ще започваш да чуваш гласа му. Започва да пее. Аз като чуя една мома, която пее, според моята философия по музиката и аз вече зная любовта как ще започне. За мене зная вече какъв ще бъде нейният живот, колко години ще живее, ще се обичат ли. – Колко деца ще имат. И в рая ще останат ли или из рая ще излязат навън. И досега не съм срещал още, който дом е пял, който да не е подписал. Те излизат из рая навън. Виждам, че са в рая, но виждам една опасност, ще излязат из рая навън. Но виждам, пак ще влязат в рая. Има разрешение. Има излизане. Но виждам в музиката, че има и влизане. Сега намерих пътя, начинът по който хората може да влязат наново в рая. Има една музика, която изкарва хората из рая. Има друга, която ги вкарва. Казвам сега: Намерих музиката, чрез която можем да влезем в рая. Новата музика не може да ви проповядвам. Казвате: "Я да видим?" – Там виждане няма. Защото Ева като видя дървото, от виждането като го погледна, тя не можа да разбере нещо. Сега не се спирайте да кажете: "Колко сме невежи!" Не е въпрос за невежество. Произходът на невежеството се крие другаде. Има един живот. Аз заместям думата "невежество" с "невинност". За мене невежеството не е термин. Не е дума, която определям. Невежеството е отклонение на нещо. Всички ония същества първо невинност са имали. Ако ти много философствуваш, ти не можеш да бъдеш невинен. Ти гледаш на всичките неща и им даваш една и съща цена, не правиш никакво различие. Някой път гледам, качи се някоя мравя по мене, не я бутам. Като че нещо мен ми е приятно. Но щом започне да ме човърка някъде, казвам, ти си невежа, която не разбираш живота. Всеки човек може да те погали, да те пипне. Ако те пипне като мравката, тогава блъсни го като мравката. Ако те пипне като невинност, тогава? Една мома може да ме пипне като невинна. Аз измервам, във всичките моми има Божествено. Че в Любовта хората изгубват своята невинност. Не изгубвайте в Любовта своята невинност. Има едно Божествено отношение. Когато обичаш някого или ти си като благодетел, или като баща, или учител, или като майка. Да занесеш нещо от Господа на тази душа. Напиши едно писмо. Ти ще кажеш: "Това писмо ми даде баща ми". Той ще те хване и ще каже: "Върнете се пак". Той казва: "Аз пак ще се върна при баща си". Това са отношения вече. Такива отношения ще се явят, че като срещнеш някого да се радваш. Не като срещнеш да кажеш: "Не исках да се срещнем" Вие нямате отношение. И в школата вие сте дошли тук и аз ви казвам: Вашият небесен баща ви е изпратил да ви учат. Дали съм аз или някой друг, безразлично е. Не се спъвайте, който и да е. Ти имай един учител. Един или двама, или трима, без разлика е. Колкото и да са учениците, каквото и да е онова знание, което ви се дава, да го придобиете. Та какво писмо ще напишете на баща си, ако ви кажа така: Напишете едно писмо на вашия баща, до училището. Да има едно невинно писмо. Как ще пишете, как ще учите. И какво сте научили запример. То е лично, каквото сте научили. Онова, което сте научили от този свят, което може да го внесете в другия свят. Какво ще внесете от този свят в другия? Ами, че аз като ида във Франция няма да занеса нещо от България. Като кажа на един французин (баснята "Щурец и мравка" на френски), той вече разбира. Това са думите на един виден баснописец. Става му приятно, че аз съм се заинтересувал, заучил съм нещо. Кое ще занесете в невидимия свят? От коя книга ще занесете? Ще носите вашата Любов. Като влезете в онзи свят, като се върнете в Божествения свят, ще искат да знаят какво сте добили. Понеже за Любовта материалите ще вземеш само от земята. После ще обработвате. Или на земята ще вземете книгата, в Божествения свят ще я четете. Ако тук от книгата не вземете, вие в невидимия свят няма какво да четете. Тази книга, която си взел тук, даром от живота. Аз разглеждам, че живота е една книга, която е дадена. Ние ще вземем от земята тази книга и Божествения свят ще четем. Тогава има връзка между Физическият свят и Божественият. Духовният свят е съединителната нишка между двата свята.
Казвам: Всички искате да бъдете щастливи. Аз съм правил много малки опити, и вие можете да направите. Че аз като имам един хубав глас, няма да ходя бос. Ще седна и ще пея. В Англия обичай е, не можеш да просиш. Трябва да покажеш някакво изкуство. И аз ще се спра и започвам да пея една песен. Ти щом изпееш една песен, всички са готови да ти услужат. Готови са да ти дадат. Но ако искаш да ги безпокоиш и без да пееш, да искаш да ти услужат, ще намериш затвора. И вие ще се намерите при трудно положение, понеже отивате да просите. Не трябва просия. Казано е: Молете се! Молитвата вие трябва да разбирате. Най-първо човек трябва да живее. След туй вече трябва да се моли. А след молитвата какво иде? – След молитвата трябва да се върши нещо. Да живееш, ще чувствуваш. А след като се молиш, тя ще ти достави ония необходими условия, при които човек може да живее. Търпение трябва да има. Като се молим на Бога, животът на Бога вече в нас минава по един музикален начин. Защо трябва да се молим? – За да живееш. По друг начин не може. Ти може да не се молиш, ще страдаш. Божественият живот минава по друг начин, чрез страданието Божественият живот пак иде. Статистиката показва, че ония хора, които страдат, живея по-дълго време, отколкото ония хора, които по-малко страдат. Аз говоря за страданията, които осмислят живота. Има известен род страдания, които продължават човешкият живот, подигат човешкото сърце, подигат и човешкият ум. Аз говоря за Божествените страдания, които ни са дадени. Другите страдания са излишни. Вие от тях можете да се откажете. Казвам: Сега: трябва да усилвате вашата вяра. За да усилвате вярата си, вие трябва да имате Любов. Без Любов вярата не може да се усили. Любовта предизвиква вярата. Онзи когото обичаш в него вярваш повече. Онзи, когото не обичаш в него по-малко вярваш. Казва Христос: "Ако имаш вяра колкото синапово зърно". Тази вяра трябва да бъде динамична. Туй синаповото зърно, ако туриш в земята тогава се развива динамическа сила. Вярата не може да се развие. Твоята вяра е динамическо семе. Ако влезе в почвата на Любовта, тогава вече става дърво, което може да обработвате. Тогава говорим за онзи вътрешен процес, да уякне твоят ум, да уякне твоята душа, да уякне твоята воля. Непременно вярата трябва да дойде като един принцип, да даде възможност на Духа ти. Казваме да се прояви човешкият Дух, да се прояви човешката душа и да се прояви човешкият ум или да се прояви човешкото сърце. Не спирайте вашата проява. Не туряйте никаква спънка на вашето проявление. Разумно се проявявайте. Направите погрешка, нищо не значи. Погрешките, които ги правите, те са допуснати, може да направите хиляди погрешки. 10, 20 хиляди, 100 хиляди, един милион, 10 милиона, 100 милиона погрешки, те ще ви се простят. Изправете погрешките. Понеже при изправянето на погрешките ще придобиете богатство. Ако изправите 100 милиона погрешки, вие ще бъдете един гений приблизително в света. Гении са, които поправят 100 милиона погрешки. Онези, които поправят 10 милиона са талантливи. А онези, които поправят около 100 погрешки, те са обикновени хора. Обикновените поправят стотина погрешки, талантливите 10 милиона, а гениите 100 милиона, а пък светиите 100 милиарда.
Сега казвам: Силата ви седи в това. Считайте поправянето на една погрешка една възможност, една благост, който разбира. Това разбрах в музиката от 25 години. 25 години се занимавах с тия български песни докато един ден дойде разрешението, разрешиха се въпросите в трите свята. На физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят се разреши въпроса. Та нали казах онзи ден, приведох какво е казал Платон за музиката. "Музиката върви по един закон, тя дава душа на Вселената и т.н."
Моралните чувства се намират отгоре на темето, на главата. Там е Божественият свят. Пред тях имате личният живот, имате семейният живот, имате съхранителните чувства към очите. Това са все различен живот, в който като влезете поставяте се на изпитание. Понеже като не знаете закона, как да минете от един висш живот, трябва да знаеш как да минеш в един нисш живот, трябва да знаеш пътищата, по които да минеш. Не се минава безразборно в живота. Ще дойде във вас една отрицателна мисъл. Трябва да знаете как да се справите с една отрицателна мисъл. На една отрицателна мисъл, ще и поставиш противоположна на нея. На една отрицателна мисъл или на една лоша мисъл, трябва да я поставиш в съприкосновение, по закона на музиката. По закона на музиката вие лесно можете да се справите. Никога не понижавайте "фа"-то. В понижаването на "фа"-то, ти изгубваш Любовта. Щом понижиш "фа"-то, ти си изгубил Любовта, щом понижиш "фа"-то изгубил си Вярата, изгубил си Надеждата си. Щом си изгубиш "си"-то, ти вече разклащаш своята мисъл. Тогава в духовния живот вие не можете да бъдете духовни, ако не знаете как да понижите "си"-то. Трябва да знаеш как да понижиш. В сегашната гама на музиката е приблизително. Приблизително при Божествената гама. Между "фа" и "ми", между "си" и "до" има две врати. Едната врата е през, която може да се влезе. А другата врата е, през която можеш да излезеш. Ти трябва да знаеш как да понижиш "си"-то, за да слезеш от Божествения свят на физическият свят. Ти "си"-то ще понижиш. А ако искаш да се подигнеш към Бога българинът взима "ла". Той туря "си" в своето естествено положение. Да кажем ти имаш положението на Духа, това е "ла". Щом туриш понижено "си", ти имаш загуба. Дръж "си" в естественото положение. Ако снемеш "си"-то, трябва да снемеш друго положение. На туй положение няма да останеш, ще вземеш някой друг тон. Ще слезеш от закона на "ла" в закона на "ре". Трябва да слезеш да работиш, да помагаш. Всеки проповедник, който отива да помага, той ще разбере може ли да проповядва или не, лесно става, за пет пари работа е. За пет пари е боята, но да знаеш как да боядисваш. Ако не знаеш много боя можеш да туриш, ще развалиш работата.
Та казвам: Някой от вас се намирате в трудно положение или на физическото поле, или в духовното или в умственото. Неизбежни са тези трудности. Ще кажеш: "Защо се родих българин?" Българинът, това е само една гама, през която ще минете. Французинът, това е друга гама. Англичанинът, това е трета гама. Това са гами, през които ще минете. Ако се прераждате от един народ в друг, по музикален път ще минеш за да видиш Божествения свят. Най-после ще отидеш между ангелите, да учиш живота на ангелите, и то е една гама. Много пътища има. Един е Пътят. Писанието казва: "Внимавайте на Пътя". Внимавай в Божественото. Като минаваш през всичките пътища внимавай. Може да минеш през всичките пътища в живота, но мисли. Внимавай през всичките пътища, през, които минаваш и като пеете научете се да мислите. Аз като взимам "до" в мене вече има една идея. Да кажем искам да разреша една мъчнотия. Трябва да зная откъде започва мъчнотията. Един механик знае къде да тури лоста. Де е слабата страна, за да дигне по-лесно. Онзи, който не знае, пипне на едно място, на друго, хаби сили, а онзи спестява. В музиката вече имаме изработен метод и начин за съкратяване на времето, да не правим опити.
Та казвам: Аз проповядвам Любовта на основание на този закон. Аз искам да усиля в хората вярата. Но вярата не може да се усили ако нямате за обект Любовта. Щом Любовта стане обект, вярата се усилва. Между вас се заражда една ревност. Ревността е едно отклонение от Любовта. Ревността трябва да бъде подтик. За вас сега ревността става спънка. Някой обича някого, радвайте се, защото в Любовта Бог е, който действува. И за вас има условие. И за вас ще намери, има кого да обичате. Не едного, хиляди ще направи да обичате. Не ви забранява да обичате. Казвате: "Аз този човек не може да го обичам". Вие криво пеете тогава. Вие турете в ума си: Всеки човек може да обичате, когото Бог е създал. Всеки човек, когото Бог създал, аз може да обичам. Всеки човек, когото хората създали, ще си помисля. Но турете определена идея: Всеки човек когото Бог създал, всеки човек в когото има душа може да го обичам. Всеки човек в когото има Дух, може да го обичам, всеки човек в когото има ум може да го обичам. Всеки човек в когото има сърце може да го обичам. Има ли тези неща те са Божествени. Като дойде ще го приемеш. То е новата мисъл, която трябва да имате. Казва: "Повярвайте в Господа Бога Исуса Христа". Този, който казва: "Повярвай!", вече какво разбира? Обичай, вярвай в този, който те обича. Павел казва: "Повярвай в Господа Исуса Христа". Чрез вярата се спасява. Вярата е полето. Любовта е съдържанието. Вярата е полето, в което трябва да се прояви Любовта. Външната страна.
Та казвам сега: Да бяхме попяли, но часът е 6 и 5, глоба ще имаме за 5 минути. Ще поправим една погрешка и ще спечелим.
БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ!
28 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 9 юни 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.