Общ Окултен Клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
ГОВОР И ПЕНИЕ
Единадесета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 1 декември 1926 г., София
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Четоха се свободните теми.
За следния път пишете върху темата: „Горение без дим".
Упражнение: Ръцете пред гърдите със свити юмруци; ръцете нагоре, настрана и разтваряне на юмруците. Това упражнение се прави няколко пъти, като при последното поставяне ръцете настрана с разтворени юмруци, се прави „трептение с китката" (само китката се движи ускорително).
Изпейте упражненията „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и „Мисли, право мисли!"
Пението и говорът представят голямо изкуство. Те се дават даром, но не се налагат. Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени. Щом се оженят, те престават да пеят. Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си. Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят.
Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси. Музиката трябва да бъде жива, разнообразна. Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари". Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно. Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение. Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят. Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила. Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"? Ако дам като задача на класа да намерите съответна мелодия на тия думи, какво ще направите?
Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода. Говорът на музикалния човек е мек, приятен. За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл. Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човека. Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си. Правилното пение подразбира изразително пение. Кои тонове отговарят на думата любов?
Мнозина от вас могат да напишат мелодия на дадените думи, но се боят от критика. Едно трябва да имате предвид: хубавите работи не стават лесно. Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа. Истинското пение включва живот, подвижност в гласа. В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение? – Топлината внася разширение на телата. „Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа? – Мисълта. По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи. Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата. Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет. В дадения случай нека всеки от вас направи опит да даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото да създадем една хубава песен.
Питам: В какво седи красотата, хубостта на човека? -В неговото лице. Лицето пък е израз на човешкия ум. Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност. Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека. Де е сърцето на човека? На лицето ли? Де е умът му? – На челото специално. Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя и дишането на човека. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние. Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи. Мускулите трябва да бъдат пластични. Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали. Когато очите изпъкват навън, това се дължи на утайки, които се набират около тях. Човек трябва да следи за очите си да бъдат в нормално състояние.
Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи. Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони. За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области. За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н. Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт. Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек!" Какво подразбира смъртта? Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека. Тогава хората казват: „Еди-кой си умря, замина за онзи свят." Да, машината на този човек се развали, а машинистът замина, отиде да търси майстори да ремонтират машината му, да започне отново да функционира.
Казвам: Пение има и на този, и на онзи свят, само че на онзи свят ще пеете по особен начин. Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента. Не, работите не стават така лесно. Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света. Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи. Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право!" Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите. Това показва, че всеки човек е свободен да възприеме или да отхвърли Божественото. Щом го приеме веднъж, той не трябва вече да се отдалечава от него.
Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън. Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад. Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда. На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те? Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те? Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза. Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си.
На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни. Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах. Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален. Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях! – Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат. Когато пък хората плачат, певецът вече не пее. Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят. Всички около него се смеят, само той не се смее. Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят. Защо хората се смеят? Онези от вас, които са по-напреднали, нека отговорят на въпроса по какво се отличава напредналият ученик.
Сега, като говоря за музиката, намирам, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложен характер. Тъй щото техниката в музиката е само едната й страна. Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представя нейната научна страна. Който има свободно време, добре е да се запознае с теорията на музиката, да може да превежда от една гама в друга.
Когато влизате в окултна школа, пазете се да не изпадате в заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде. Само той има право да отваря страниците на тази книга.
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан. По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан. За какво обичат певеца? Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има. Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице. Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно от очите. По отношение на разумността, умът е по-важен от лицето.
И тъй човешкото лице става толкова по-ценно, колкото по-добре изразява живота на сърцето и на ума. То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека. Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си. Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие. Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. Музиката същевременно закрепва човека. Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение. Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити.
Значи никой още не е намерил съответна мелодия на дадените думи. Дето има любов, там може да има и мелодия. Ако няма любов, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М в думата мелодия? Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване. Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи. Нека поработят върху нея и млади, и стари, да видим какво ще излезе.
Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат? Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта? – Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат. При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това?" -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна. Силната светлина вреди на очите. Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата. И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно. Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава. Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече!" Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова! Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече!" Съвременните хора не се поддават на тия упътвания. Те постъпват точно обратно. Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят. Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат. Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. Когато ви каже да пеете, пейте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре. Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас. Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи. Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици. Много се дава на окултния ученик, но и много се изисква от него.
И тъй в думите „любов ме озари" липсва нещо. Какво им липсва? – Живот. Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина. В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека. Този човек носи живот за тебе. Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай!" Това значи вътрешно разбиране между две души. Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика. Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи, да напишете някаква мелодия. Можете да напишете и припев на тази мелодия.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"