Общ Окултен Клас - СЕДМА ГОДИНА (1927-1928)
КНИГА: Малки и големи придобивки
Озлобяване, мъка, скръб
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"
Размишление
Чете се темата: „Цярът на най-голямата скръб".
Един от старите пророци е казал за Господа: „Потърсете ме в ден скръбен и аз ще ви помогна." Голямата скръб е от дявола, малката – от човека, а помощта – от Бога. Значи, когато скърбиш много, дяволът те мъчи; когато скърбиш малко, човек те мъчи; когато намериш цяр за скръбта си, това е от Бога. Бог не причинява скръб никога и на никого. Ние казваме, че човек греши, а Бог помага, избавя човека от греха. Когато човек греши, Бог седи настрана и наблюдава какво прави, но не се меси в греха. Бог не участва в греховете на хората. Щом се обърнат към Него за помощ, за спасение, Той веднага им помага. Спасението всякога иде от Бога.Човек греши, докато е силен. Щом сгреши, той изгубва силата си и тогава се обръща към Бога. Затова е казано: „Потърсете ме в ден скръбен." Обаче има състояния в човека, които мъчно се лекуват. За да се излекуват, в края на краищата, те трябва да се превърнат в скръб. Озлобяването трябва да се превърне в мъка, мъката – в страдание, в скръб и тогава вече скръбта може да се лекува. Щом си скръбен, ще призовеш Бога на помощ да те спаси. Като те спаси, ще Го прославиш. Който скърби, той е минал вече през две състояния – през озлобяване и мъка. Значи като скърби, човек се намира в по-високо състояние отколкото преди скръбта си. След скръбта иде радост. Казано е в Писанието: „И скръбта ви ще се превърне в радост." – Кога? – Днес или утре, това не е важно. Не мислете за утрешния ден. Защо човек не трябва да мисли за утрешния ден? – Защото само днешният ден е наш. Утрешният ден принадлежи на същества, високо напреднали. Утрешният ден е зает вече, защото празни пространства в природата не съществуват. Утрешният ден, който за нас е бъдеще, е зает от същества, които живеят в този ден като в настояще. Нашият днешен ден, нашето настояще е бъдеще за същества, които идат след нас. Щом е така, ние няма защо да мислим за утрешния ден. За утрешния ден нека мислят онези същества, които работят в този ден. Ние, които работим за днешния ден, каквото спечелим, ще го оставим на онези, които идат след нас. Те ще се ползват от нашите придобивки, а ние – от придобивките на онези, които живеят в утрешния ден. Следователно онези, които са над нас, работят за нас. Ние работим за ония, които идат след нас. Те пък работят за същества, които идат след тях и т. н. Това значи да възложи човек товара си на Бога, да уповава на Него.
Съвременните хора се безпокоят какво ще правят след десет години, например. Те искат да знаят какво ще стане с тях след десет години. – Това не е тяхна работа. Досега никой не е разрешил този въпрос и няма да го разреши. Що се отнася до въпроси, които имат своето реализиране в бъдеще, те са задачи на същества, които живеят в бъдещето. Там живеят същества, които решават великите въпроси на живота. Някой казва: „Ще се погрижа за прехраната си за утрешния ден.” – Това не е твоя работа. Други се грижат за утрешната ти прехрана. – Да науча урока си за утре. – Ти научи днешния си урок, а утрешния други ще учат. – Тогава ще отложа урока си за друг ден. – Не, днес учи, а за утрешния ден други същества ще учат. Приложете тази философия в живота си да видите какви резултати ще имате. Каквото днес направиш, това е важно за тебе. Каквото утре мислиш да направиш, други ще го направят вместо тебе и те ще се ползват от придобивките на направеното.И тъй, каквото и да мислите за науката, за живота, съзнателно или несъзнателно, вие се свързвате с по-напреднали от вас същества, които ви помагат. Ученикът трябва да се радва, че утрешният ден е поверен в ръцете на разумни, напреднали същества. Този ден носи някакво благо за него. Обикновено благото е завито в много опаковки, не можете да го видите изведнъж. Не се обезсърчавайте! Целият ден е на ваше разположение. Ще отваряте и затваряте сандъците, докато намерите благото, което е определено за вас. Един ден ще отваряш едни сандъци. Втория ден – други сандъци. Третия ден – трети сандъци. Така ще отваряш едни сандъци след други – всичко 365 сандъка. Цяла година наред ще отваряш сандъци с блага, докато намериш ония, които са определени за тебе. Работете, учете, и за утрешния ден не мислете. Възложете товара си на Господа, защото Той работи в бъдещето. Казват някои, че Бог работи в настоящето. Той работи и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето, обаче Божието минало, настояще и бъдеще не са наше минало, настояще и бъдеще. Ако е вярно твърдението на философите, чеБог живее само в настоящето, какво ще кажете за ония хора, които живеят в миналото и в бъдещето? Ще излезе тогава, че тия хора са вън от Бога. – Не, всъщност Бог не работи нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, понеже това са части от времето. Бог не работи в частите, но в цялото.В нашето минало работят съществата под нас; в настоящето ние работим, а в бъдещето – съществата над нас. Бог работи над всички. Значи Той едновременно живее и работи между всички същества и проверява работите им.
Някои цитират стиха: „Отец ми работи." С това те искат да кажат, че Бог сега работи. Ние пък казваме, че не е било време, когато Бог да не е работил. Следователно работа е само онова, което има минало, настояще и бъдеще. Христос не определя времето, когато Бог работи, но казва: „Отец ми работи, и аз работя." Когато ни изкупва от греха, когато ни спасява, Бог работи в миналото. Днес, когато се е ограничил да живее в нас, Той работи в настоящето, учи ни, взема участие в нашата работа. Като ни спаси, като ни научи как да живеем, ще ни въведе в рая; който се приготвя вече. Раят представя нашия бъдещ живот, в който Бог работи. Значи Бог едновременно работи и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. Човек обаче работи само в настоящето. Ето защо не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър или аз ще бъда учен.”- Не, днес, сега още човек може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи.
Това са ред положения,които всеки може да приложи в живота си. Като ученици вие трябва да се пазите от втвърдяване,т.е. да не дойдете до положение да се оградите с правила, със закони, от които не можете да се освободите. Те ще ви доведат до голямо еднообразие. Тогава ще заприличате на ходжата,който се качва на джамията и почва да вика: „Един е Бог.” Ако джамията има три минарета, той се качва и на трите и все едно и също говори: „Един е Бог.” Съществата от невидимия свят имат търпение да изслушат тия еднообразни молитви, но има нещо в света, което трябва да се приложи.Еднообразието създава нещастията в живота.Старото в живота прави хората нещастни.Казвате: „Остаряхме, не знаем какво да правим”- Това е стара идея. - „Как ще преживеят децата ни?” - Това е стара идея.- „Има ли друг свят?”Това е стара идея.- „В рая ли ще отидем, или в ада?” - Това е стара идея.- „Ще ни посрещнат ли нашите близки на онзи свят?”-И това е стара идея.Откажете се от старите идеи, които носят нещастия, които умъртвяват. Приемете новите идеи, които носят живот, които възкресяват. Казвате: „Ще дойдат ли новите идеи и до нас?”-Смешно е да задавате такъв въпрос. Да се задава такъв въпрос,това значи да питате: „Ще изгрее ли слънцето и за нас, ще видим ли и ние слънцето?”Слънцето изгрява за всички живи същества без изключение.Който го търси, той ще се ползва от неговите енергии.Който търси новите идеи, той непременно ще ги намери.
Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин го възпитават.И семейството,и училището,и обществото възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни,прозорливи, да разбират хората,да преодоляват мъчните условия в живота.Всичко е добро, но те изпускат едно нещо предвид:невъзможно е човек да разбере, да познае другите,докато не е познал, докато не е разбрал себе си.Ти скърбиш и не знаеш произхода на твоята скръб. Ти се натъкваш на една отрицателна мисъл и не знаеш откъде е дошла тази мисъл в главата ти.Заболееш, не знаеш, откъде е дошла тази болест, нито знаеш как да се лекуваш.Викаш един, втори лекар,дано ти помогнат.
Преди години в град Ню Йорк един американец заболял от крак.В средата на крака си усещал силна болка, като че кракът му е счупен. Викал един, втори, трети лекар,никой не могъл да му помогне.Всички преглеждали крака му най-внимателно, но нищо не намирали. Търсили причината тук, там, не могли да я намерят. Външно кракът бил съвършено здрав. По едно време болният извикал един английски лекар, който изучавал проявите на психическия живот в човека, и му разправил как го боли кракът, какво е състоянието му. Лекарят го запитал: „Не си ли видял преди години някой човек случайно да е паднал пред тебе и да си е счупил крака?” Болният веднага се сетил за един такъв случай и го разказал на лекаря. „Преди шест години – разправя болният – трябваше да замина с трена по една важна работа и бързах за гарата. На пътя си срещнах един работник, който падна лошо на земята и счупи крака си. Тази картина силно ме потресе и остави дълбоко впечатление в ума ми. След време това впечатление се изглади и аз забравих този случай.” Тогава лекарят му обяснил, че причината за болката в крака му се дължи именно на тази силна мисъл, на това силно възприятие, което той получил отвън. През тези шест години то работило в ума му и днес се явява на физическия свят като болка. Лекарят започнал да лекува болния по обратния път на внушението и в скоро време кракът му бил съвършено здрав. Това показва, че много от вашите болести са чужди състояния, възприети чрез внушение. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да не се поддавате на чужди състояния. Помагайте на ближните си и тях освобождавайте от чужди влияния, от внушенията, под които те съзнателно или несъзнателно попадат. Ако срещнете човек, който се оплаква, че страда от някаква болест, спрете се малко при него, поговорете му, че тази болест е чужда, натрапена му по някакъв външен, изкуствен начин. Кажете му, че трябва да държи в ума си положителна мисъл и да не се поддава на тази болка. С мисълта си човек може да се лекува. Ако не помогнете на своя ближен, и по този начин не платите дълга си, ще знаете, че неговото болезнено състояние ще се прехвърли върху вас.
Ако не помагате на ближните си и не влизате в положението им, вие ще се намерите в по-тежко положение от тяхното. Един селянин се връщал от града и по пътя настигнал друг селянин с жена си. Като минал покрай тях, той забелязал, че жената ругае мъжа си, кара му се, сърди се, вдига ръка да го бие. Той спрял малко колата си и се обърнал към селянина с думите: „И това било мъж! На мене да се падне такава жена, аз зная как да се разправя с нея.” Жената чула тези думи, веднага се хвърлила в колата и казала на селянина: „Карай сега в селото! Ще ме водиш у дома си, аз съм твоя жена.” – „Слушай, не се щегувай с мене ! Къде ще те водя ? Слез скоро от колата ми!” – Не, аз ще дойда у вас, ще разкажа на жена ти какъв мъж има. Нека знае, че не си светец, както се представяш. Тъй, иначе се разправял той с жената, но тя не искала да слезе от колата.
Така иде злото в света. Вие борили ли сте се със злото, да знаете как можете да се справите с него? Не е лесно човек да се бори със злото! Какво трябваше да направи селянинът, който видя как жената се караше с мъжа си? Той трябваше да се спре и да каже на мъжа: „Братко, добра, отлична е твоята жена. Ти не я познаваш, не разбираш езика й, не си я оценил.” Като чуе тези думи, жената ще се засрами и ще измени поведението си към своя мъж. Следователно ако искате доброто да дойде у вас, мислете добре за всички. Ако искате любовта да ви посети, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги се отговаря на силните, на искрените желания на човека, които излизат от неговата душа. Любовта не иде по механически начин. Тя е сила, която не се подчинява на обикновените човешки желания. Човек е дошъл на земята да работи, да се приготвя за приемане на любовта. Тя се проявява по два начина: или само отвън, или отвън и отвътре. Когато любовта се проявява само отвън, човек е нещастен. Когато любовта се проявява отвън и отвътре, човек е щастлив. Когато видите образа си в огледалото, вън от вас, вие се радвате, приятно ви е, но не сте щастливи. Ако образът ви в огледалото е разположен, и вие сте разположени; ако образът ви не е разположен, ако е посърнал, и вие сте посърнали. Обаче, ако носите своя образ вън и вътре в себе си, вие сте доволни, щастливи. Такова нещо изпитва човек, когато любовта е вътре и вън от него.
И тъй, каквото е отношението между външния и вътрешния образ на човека, такова е отношението между човека и неговия ангел ръководител. Когато човек живее добре, и той се радва, и ангелът му се радва. Щом започне да греши, ангелът му изгубва разположението си. Много ангели са напуснали небето заради хората; те са дошли на земята с единственото желание да им помагат. Господ казва на някой високо напреднал ангел: „Слез на земята да помогнеш на еди-кой си грешник.” Ангелът веднага слиза и започва да помага на този човек. Дето ходи грешникът, и ангелът с него. Щом сгреши, ангелът веднага му пошепва, че не прави добре – сбъркал е пътя си. Но грешникът не иска да чуе, върви по наклонена площ и не мисли да се връща назад. Ангелът се вижда в чудо, не знае какво да прави, как да го върне от пътя му. Той прилага ту един, ту друг метод, но грешникът слиза все по-надолу. Понеже ангелът трябва да му помогне, по необходимост и той слиза с него. Най-после ангелът се обръща към Бога с молба да помогне на грешника. Като излязат и двамата на повърхността на земята с големи опитности, ангелът счита своята работа завършена и се връща на небето между своите другари. Те го заобикалят и започват да го разпитват какво е научил на земята. Той им казва: „Научих много неща и видях, че не е лесно да върнеш една душа от кривия път и да я обърнеш към Бога.”
Сега, като имате това нещо предвид, вие трябва да знаете откъде идат страданията ви, дали са ваши или чужди, дали са от миналия или от сегашния ви живот. Вие трябва да се изучавате, да знаете, че всички хора не носят еднакви страдания, нито еднакво мислят. В разнообразието е красотата на живота. Всеки човек мисли, чувства и постъпва според степента на своето развитие. Не само на ангелите ще се дават задачи да ръководят някоя грешна душа, но и на хората. Няма по-велико нещо от това, да помагате на своя ближен. За да свършите с успех тази задача, вие трябва да държите в ума си възвишени, светли мисли, а в сърцето си – чисти и благородни чувства. Щом имате това нещо в себе си, ще бъдете силни да помагате и на другите. Щом помагате на ближните си, вие помагате и на себе си. По този начин ще придобиете безсмъртния живот. Обаче пазете се да не се осакатите. Как можете да се осакатите ? Когато в ума ви дойдат светли, възвишени мисли, а в сърцето ви чисти и благородни чувства, непременно отнякъде ще нахлуят у вас противоположни мисли и чувства, за да ви смутят. Ако не знаете закона и не сте готови да противодействате на тия отрицателни влияния, има опасност да се осакатите. Пазете се и от несъзнателните движения. Някои хора правят известни движения, на които не разбират смисъла. Тия движения не са красиви, не са хармонични, вследствие на което се отразяват лошо първо на самите тях, а после и на окръжаващите. Съществува наука за движенията, която хората трябва да изучават. Движенията не трябва да бъдат еднообразни и шаблонни. Някога човек трябва да свърши една работа с дясната си ръка, а някога –с лявата. Някога трябва да излезе от дома си първо с десния, после – с левия крак, а някога – обратно: първо с левия, а после – с десния крак.Съвременните хора не знаят тия правила ; те не познават науката на движенията, вследствие на което се натъкват на големи противоречия. Например някой отива да свърши една положителна работа и тръгва с десния крак, носител на положителни енергии. При това положение той няма да има успех в работата си. Защо? – Защото между две положителни величини всякогстава отблъскване. За да успее в работата си,той трябва да тръгне с левия крак, носител на отрицателна енергия. Така той ще внесе мекия принцип в работата си и ще придобие добри резултати. Противоположните величини всякога се привличат. Следователно, човек трябва да знае при започване на всяка работа с кой крак да тръгне първо, с десния или с левия. Ще кажете, че това са суеверия. И учени, и прости вярват в суеверия, вярват във фатализма и се пазят било от фатални числа, или от фатални дни, било от животни, от цветя, които, според някакви предания, носят зло за хората. Днес много хора се страхуват от числото 13. В Лондон съществува един клуб, който се бори против суеверията на хората. За да надвият на страха в тях, на 13-то число те нарочно внасят по домовете кукумявки, бели цветя, като носители на отрицателни енергии. По този начин те искат да ги заставят да не се поддават на страха, на суеверието. Каквото и да правят отвън, хората трябва да знаят, че суеверието е вътре в човека, а не вън от него. Кукумявката, числото 13 са в човека, а не вън от него.
Какво представя числото 13? То означава дом без майка: единицата е бащата, тройката – синът или дъщерята. Значи майката отсъства в този дом. Дето майката отсъства, там нещастията следват едно подир друго.
Много естествено! Бащата не може да възпитава децата. Щом децата в един дом са. лишени от майчино възпитание, от възпитанието на любовта, този дом е отворен за нещастия, за злото в свeта. Майка е нужна в дома! Следователно, за да имате пълен дом, трябва и майката да присъства, да имате числото 123. Сборът от цифрите на числото 123 е шест. Сборът от цифрите на числото 13 е четири, което е положително число. Ако вземете общите суми 4 и 6 на числата 13 и 123, ще образувате числото 46, което не е особено щастливо. Затова между 4 и 6 ще сложите числото 5 и ще получите 456, общата сума от цифрите на което число е равна на 15. Вие не можете да разберете защо между единицата и тройката в числото 13 трябва да поставите числото две. Тези числа са свързани логически помежду си, което не подозирате. Тази връзка съществува по силата на известен закон, който и да знаете днес, няма да ви ползва. – Всякога ли числото 13 е нещастно ? – В едни случаи е нещастно число, а в други – е носител на добри и благоприятни условия. На физическия свят числото 13 разрушава. И затова, ако отидете в странство, в какъвто и да е хотел, библиотека или друго някое заведение, никъде няма да намерите числото 13. Дето предстои да се напечата или напише числото 13, всички го избягват. Затова, вместо 13,слагат числото 12 и половина или друго някое число.Никой европеец не влиза в стая ,която има номер 13.Съвременните хора се страхуват не само от числото 13, но и от други числа. Например те се страхуват от числото четири.Това число символизира Божията Правда,пред която хората не могат да издържат. Това число е мярка на нещата.Числото 13 пък е апашът в човека, който се крие, не иска никой да го види. Велики, учени хора, царе даже се страхуват от числото 13. Въпреки това Балканската война се отвори в 1912, сборът от цифрите на която е 13. Тази война започна добре, свърши зле.По-добри резултати щеше да има, ако се беше отворила в 1923. Сборът от цифрите на тази година щеше да е 14. Общоевропейската война се отвори през 1914г. Общият сбор от цифрите на тази година е15. Сборът от цифрите на следната, 1915г., е 16. Според кабалистите числото 15 означава разклащане трона на дявола;числото 16 означава хвърляне на дявола от трона долу. Годината 1912 е съставена от числата 19 и 12. Числото 19 е неутрално число, а числото 12 е меко число. Числото девет,отделно взето, представя завършване на нещо, ликвидация, резултат.Числото две е отрицателно. То представя еволюция на нещата.Обаче в дадения случай две отрицателни числа, умножени сами на себе си, дават положително число.Така е и в алгебрата: 2 х 2=4.Това е закон, който трябва да изучавате в живота, за да разберете отношенията между хората.
Като не разбирате този закон, вие чудите защо радостите се сменяват със скърби и обратно- скърбите с радости. Кой скърби в света? – Мъжът скърби. – Кой се радва?Жената се радва. Като казвам,че мъжът скърби,а жената се радва, имам предвид мъжкия и женския принцип в човека.Следователно, когато жената е недоволна от положението си като жена,нека да започне да скърби. Щом започне да скърби,тя ще стане мъж. Ако мъжът е недоволен от положението си, нека да започне да се радва.Щом започне да се радва, той ще стане жена.Скръбта и радостта в човека са състояния, които лесно се сменяват. Те са сили,течения в природата, които са в състояние да изменят човешката форма.Когато скръбта преодолява в човека, той приема форма на мъж. Когато радостта преодолява, той се ражда жена.В скръбта човек мисли по един начин, а в радостта – по друг начин.Ако е скръбен и някой го обиди, той е готов да отмъщава.Ако е радостен и някой го обиди, той веднага прощава.Радостта разширява човешкото сърце и го прави готов на всички жертви за доброто за великото дело в света.Сега научихте две нови философски положения. Щом сте радостни, ще знаете, че сте жена, т. е. по-право дева. Щом скърбите, вие сте мъж. Думата „дева" подразбира абсолютна чистота и съвършенство. Каква дума може да се постави между жена и дева, която да изразява по-добре идеята? Ако вместо жена и дева употребим думата „другарка", тогава вместо „мъж" ще употребим думата „другар". Тъй щото, ако скърбите, другар сте; ако се радвате, другарка сте. На кого ще бъдете другар или другарка ?– На своя ум и на своето сърце. Като скърбите, вие губите силата на своя ум; като се радвате, увеличавате силата на своето сърце. Щом дойде скръбта, веднага я превърнете в радост, да не губите мисълта си. Когато скръбта ви посети, задръжте я в себе си най-много една стомилионна част от секундата. Не е малко това време. Да държите скръбта в себе си една стомилионна част от секундата, това значи да оставите дупка да направи в душата ви. Години се изискват след това, тази дупка да зарасне. Когато скръбта ви посети, вие предварително ще й кажете, че тя има право да остане у вас само една стомилионна част от секундата. Щом мине това време, ще я изпратите тържествено с подаръци, с големи почести.
Следователно, в каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че то е гост, изпратен от невидимия свят да ви посети. Вие ще го посрещнете с почести и ще го изпратите с почести. – Ама той бил лош човек, не заслужавал. – Това не е ваша работа. Божественият закон изисква от всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? – Защото всички хора са създадени от Бога. Ако някой трябва да съди, това е Бог. Речете ли вие да съдите, ще се натъкнете на Божествения ред на нещата и ще се оплетете в него. Едно трябва да знаете: съществуват фатални числа, фатални дни в живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете през тях незасегнати. Всеки човек, който е роден в 13-та година, в 13-ия ден, в 13-та лунна фаза, в 13-ия час, в 13-та минута и секунда, той се намира пред трудни задачи, които разумно трябва да разреши. Всички хора ще се намерят пред такива трудни задачи в живота си, с които трябва да се справят. Докато не разрешат тези задачи, те не могат да придобият онези велики науки, към които се стремят.
Старите учени са търсили начини да превръщат неблагородните метали в злато. И окултистите говорят днес за това превръщане. Това може да стане, но човек трябва да разполага с мощна воля, да превърне първо желязото в своята кръв в злато. Като направи този опит и успее, той е може и външното желязо да превърне в злато.Сега и на вас казвам: Ако можете да увеличите златото в кръвта си, ще можете по алхимически начин да увеличите и златото отвън. Когато човек мисли право, той постепенно придобива свойствата на златото: неговото благородство, устойчивост,. спокойствие и т. н. За да постигне това, човек трябва да се свърже с вибрациите на златото. Тогава той ще познава къде има заровено злато в земята и на каква дълбочина.В миналото учените са правили такива опити. Днес някои хора правят същите опити. И Христос разполагал с такива знания. Той казва на Петра: „Хвърли мрежата във водата и ще уловиш една риба, която има в устата си златна монета. Извади монетата от устата й и си послужи с нея." Как позна Христос, че в устата на тази риба има златна монета? Как попадна тази монета в устата на рибата?
Следователно щом човек се свърже с вибрациите на златото, той ще може да знае, къде има злато в природата. Но затова се изисква работа, знание. Човек трябва. да бъде в хармония със законите на природата. Който е развил в себе си изкуството да намира злато в природата, той няма да ходи от един банкер на друг да взема пари под лихва, но ще отиде на определено място, ще си извади колкото злато му е потребно, и ще мълчи, на никого няма да разправя отде е получил пари, как е разбогатял. Правете опити в това направление, да развивате своята чувствителност. Трудът ви няма да остане напразно. Един ден ще ви възнаградят за този труд. От ваша страна обаче се изисква работа, постоянство. Тази дарба съществува в човека, но той трябва да я развива. Както човек може да познава къде има вода, къде има сол в земята, така може да познава къде има заровено злато в земята. Много дарби и способности се крият в човека, които чакат времето си да се проявят. За тази цел той трябва да работи. Всичкото злато, с което днес хората работят, е все от земята. Но наука се иска от човека, да знае положително къде има злато и там да копае.
Съвременните окултисти дават различни теории за произхода на златото. Според едни златото расте в земята, както плодо-вете черпят сокове от земята, растат и се развиват. По същия начин и златото се ражда в земята, размножава се, превръща се в безброй златни зрънца, които се съединяват в жили, наречени нерви и артерии на златото. Оттук може да се извади следното заключение: дето се образува много злато, там хората живеят добре; дето не се образува много злато, там животът на хората не е толкова добър. Понеже хората на земята не водят добър живот, златото е в много малко количество. В океаните има около десет милиона тона злато, но в разтворено състояние, а не в твърдо, както хората го търсят. Каква е службата на златото в океаните? То служи да запази живота в океаните. Това злато принадлежи на животните, които са във водата. Златото, което е в земята, принадлежи на хората, на животните по земята и на растенията. Съвременните хора нямат достатъчно злато на разположение, понеже това количество злато, което е в земята, трябва да го делят на три части. Значи само една трета част се пада на тях. Колкото по-добри стават хората, толкова повече златото се увеличава.
Днес на всеки човек се пада средно по 50 лв. златни. Какво може да направи той с 50 лева? За да живее добре, човек трябва да има на разположение поне 12 000 лева златни през целия си живот. Хората се нуждаят не само от външно злато, но те трябва да имат злато и в кръвта си. Колкото по-голямо е количеството на златото в кръвта, толкова по-здрав е човек. Болестите се дължат на недостатъчно количество злато в кръвта на хората. За да се увеличи това злато, човек трябва да води чист, възвишен живот. Златото е емблем на слънцето, на енергията, на здравето, на чистотата. Когато имате злато в кръвта си, и външното злато ще дойде. Нямате ли достатъчно злато в кръвта си, външното злато няма да ви ползва. Какво ще ви ползва храната, ако стомахът ви е разстроен? За да се ползвате от външната храна, стомахът ви трябва да е здрав, вие трябва да имате достатъчно количество злато в кръвта си. Щом сте здрави, и животът ви ще бъде поставен на здрава основа.
Пророците на миналото, както и учени-те от миналите в векове, са говорили за различните елементи, които човек трябва да съдържа в кръвта си, за да бъде здрав. При това тези елементи трябва да се намират в известно съотношение помежду си. Христос е казал: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Какво искал да каже Христос с този стих? Той ни най-малко нямал предвид човешката вяра, нито техните вярвания. Стихът, който някога е изказан, че страхът от Господа е начало на мъдростта, също както и първият стих, имат дълбок вътрешен смисъл. Те представят елементи, на които свойствата трябва добре да се проучат; след като се изучат свойствата им, те трябва да се преведат, да станат годни за приложение. Какво означава страхът? Страхът е сатурнов елемент, т. е. елемент на мъдростта. Страх от Господа не подразбира онзи ненормален страх, какъвто животните имат. Като елемент на Сатурн, страхът подразбира предпазливост, грижливост, предупредителност. Той е свързан със средния пръст на човешката ръка, със съвестта, със справедливостта в човека. Да се лиши човек от този пръст, това значи да се лиши от чувството на справедливост в себе си. Не само това, но и най-малката промяна във формата на пръстите се отразява благоприятно или не върху човека. Ако средният пръст се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човека. Изобщо, краищата на пръстите трябва да бъдат повече заоблени, отколкото остри. Средният пръст на човешката ръка е свързан с Божията Правда. Някой пита има ли правда в света. Достатъчно е да погледне на средния пръст, за да си отговори, че има правда в света. Защо? – Защото има среден пръст. – Има ли благородство в хората? – Има. – Защо? – Защото имат показалец. Съществува ли Божествен свят? – Щом имат палец, съществува Божествен свят. Съществува ли наука, изкуство? – Щом имат четвърти пръст на ръката, съществува и наука, и изкуство.– Съществува ли материален свят? Малкият пръст на ръката показва, че материален свят съществува. Изобщо, пръстите на човешката ръка са свързани със сили, с различни светове. Не само пръстите, но и отделните фаланги на пръстите представят сили, течения в природата, които оказват влияние върху човека. Например първата фаланга на показалеца е свързана с религиозното чувство на човека. Втората, средната фаланга на същия пръст, е свързана с неговия ум, т. е. с умствените му сили. Религия без ум не може.Ако човек е религиозен, но със слабо проявени умствени сили, той се проявява като голям фанатик.Значи,за да бъде религиозен,човек се нуждае от ум, област, в която се иска дълбока мисъл.Умът пък се нуждае от материя, без материя той не може да се прояви.Материята се нуждае от сила.
И тъй,човек може да се разглежда от пет положения : от гледището на Божествения свят,от гледището на възвишеното,на благородното в света, от гледището на великата справедливост, от гледището на науката, на изкуствата и от гледището на материалния свят, в който живеят хората на земята.Тъй щото истински човек е този, в когото тия светове са в хармония, в правилно съотношение.Това значи морал.Щом видите човек, на когото пръстите са добре развити и в правилно съотношение един към друг, знайте, че той служи на велик морал или за основа на живота си има велик идеал. Това не се доказва, но се измерва. Ще вземете сантиметъра и ще мерите пръстите на дължина, на широчина, ще съпоставяте тия числа и ще вадите заключения.Ако числата са четни, ще имате едно разрешение; ако са нечетни – друго разрешение. При някои изчисления ще имате четни и нечетни числа. Тогава заключенията ви ще бъдат съвсем различни от първите две. Като правите тези наблюдения и изчисления, най после ще дойдете до една област, в която се иска дълбока мисъл. Ако не мислите, ако не съпоставяте нещата, вие можете да изпаднете в суеверия, от които нищо няма да придобиете. Обаче като изучавате нещата в тяхното последователно развитие, вие ще дойдете до положение да издирите законите, които са работили при създаването на човешките пръсти.
Така само ще разберете, че всичко това е резултат на дълга, съзнателна еволюция. Например еднокопитните нямат такива пръсти, каквито човек има. Свинята има два пръста. Вълкът на задните си крака има по пет пръста, а на предните – четири добре развити и един недоразвит. Защо едни животни имат по един пръст, други – по два, по три, по четири, а човек – пет пръста, това има свои научни обяснения. Разумни сили са работили за създаването на пръстите у животните и у човека. Който е изучавал човешката ръка, по първия пръст само той може да определи какъв е даден човек по характер, по способности, по сили в него. От значение е и кожата на човека. Като погледнете кожата на ръката, ще видите дали е мека или твърда, суха или влажна. Също така имат значение и формите на клетките, от които кожата е направена. Като погледнете кожата на най-горната фаланга на пръстите, на меката част, с която се пипа, ще видите някъде охлювчета, някъде – концентрични кръгове и т. н. Всичко това е ре-
зултат на разумно действащи сили, а не на нещо произволно, неразумно.
Като ученици вие трябва да изучавате тия неща, да дойдете поне до онези елементарни знания, с които да си служите в живота. Каквото научите за ръката си, не се плашете, но знайте, че всичко може да се измени. С разумна воля, със съзнателна работа върху себе си човек може да измени пръстите си, да даде правилна насока на силите в организма си. За да измените пръстите си, вие трябва първо да измените мислите си, да въздействате на своя мозък. За да има мисъл, мозъкът на човека трябва да бъде пластичен, лесно огъваем. Някой иска да пише в духа на новото. За да пише в новия дух, той трябва да има съответни форми, в които да облече мисълта си. На същото основание, за да бъде религиозен, човек също така трябва да има съответни форми, в които да облече своите чувства. За да дойде до новите форми, човек трябва съзнателно да живее, да събере повече енергия, нужна за създаване на тия форми. Тази енергия ще даде нов тласък, нов подтик в живота на всички хора. Без тази енергия, колкото и каквито стремежи да има, човек нищо няма да постигне. Като се намери пред положението на човек, който нищо не е постигнал, най-после той ще каже: „Каквото днес не придобих, в друг живот ще го постигна.” Не е така. Има неща, които човек днес трябва да постигне. Те не могат да се отлагат. Програмата на днешния ден не трябва да се отлага за утре. Определено е какво трябва да се направи днес и какво – утре. Например на някого е определено в този живот да развива чувството, с което да познава къде има злато в земята; на друг някой е определено да усилва паметта си; на трети – да работи за развиване на музикалното си чувство и т. н. Който не работи, той ще остане на едно място в развитието си и ще каже: „В грях ме зачена майка ми." С този стих той ще иска да оправдае своето невежество, своя неуспех. При това положение нещастията ще го следват в живота му и той ще се чуди как да се освободи от тях.
От всичко казано досега, аз правя следния извод: всичко е позволено на човека за добро. За тази цел човек трябва да работи върху себе си, да увеличава златото в кръвта си. Щом има вътрешно злато, той лесно ще намира злато в земята. При това изкуство не е ли по-добре да отиде той някъде, дето знае, че има заровено злато, да го разрови, отколкото да разбива чуждите каси? Ще кажете може би, че с това се изкушавате. Какво по-голямо изкушение за човека от това, да мине покрай пълната каса и да помисли как да се домогне до нейното съдържание? По-добре е да вземе пръчицата си и да тръгне с нея от едно място на друго да търси къде има заровено злато, отколкото да разбива пълните каси. Като придобиете това изкуство, вие всякога ще имате нещо в джоба си, без да бъдете подложени на изкушение да крадете пари оттук-оттам. Който намери злато с пръчицата, той трябва първо да го преброи, да го претегли, да види какво количество злато е намерил. По този начин той ще дойде до научни изследвания, които ще дадат нова посока на науката, нов тласък за работа. Това не се прилага нито в религията, нито в традициите на хората в живота. Според тях да търси човек злато, това значи да влезе в стълкновение със себе си. Щом Бог е създал златото, Той знае защо го е създал. Всичко създадено в света има свое велико предназначение. Същото може да се каже и за златото. Ако на човека е определено да работи със злато, нека работи с него за добро, а не за зло. В домогванията си за придобиване на злато, хората вършат редица престъпления. Ако златото беше в голямо количество, да задоволяваше нуждите на хората, никакви престъпления не биха се вършили. За да се увеличи количеството на златото в природата, трябва да се увеличи количеството на златото в кръвта на човека. Това показва, че има съответствие между външното злато и това в кръвта на човека. Следователно за да се увеличи златото в природата, изисква се организираната дейност на цялото човечество.
И тъй, една от основните мисли на тази лекция е да работим за реализиране на днешната програма. Утрешната програма не е наша. Тя е за съществата, които живеят в бъдещето. Те мислят за нас, а ние трябва да мислим за съществата, които идат след нас. Щом тръгнем за другия свят, ние ще оставим всичко на земята. Със себе си ще вземем само духовните придобивки, които представят неразделна част от нашето естество. Това подразбирал Христос в стиха: „Който не се отрече от баща си, от майка си, от своя живот, той не може да бъде мой ученик, не може да влезе в новия живот." Сега и на вас като ученици казвам: Отречете се от старото, от преходното, за да влезете във вечното, в абсолютното.
Сега за да минем от златото в действителния живот, изпейте песента: „Изгрява слънцето". Който от вас намери злато, той ще го раздели с всички. Щом един от вас намери два милиона злато, той ще го раздели с останалите. Ако задържи всичкото злато за себе си, ще го изгуби така, че нито за него ще има, нито за другите. Той има право да задържи за себе си само 12 000 лв. златни. Останалото злато непременно трябва да го раздаде. Ако мислите по човешки, вие ще искате да се осигурите. Като се осигурите, ще кажете, че нямате нужда от майка, от баща, от братя и сестри, от Учител. Мислите ли по този начин, ще ви заобиколят същества, които всичко ще ви отнемат. И тогава няма да усетите как златото ви ще изчезне, а вие ще останете в по-страшно положение, отколкото сте били по-рано.
Следователно, ако искате вратите на природата да не се затварят за вас, живейте според нейните закони. Щом живеете спо-ред законите на природата, тя ще разкрие тайните си за вас, ще ви направи достойни нейни наследници.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"
16. Лекция от Учителя,държана на 9 февруари 1928 г. София – Изгрев.