Общ Окултен Клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)
НАЧАЛО И КРАЙ
И отговори Симон Петър и рече:
„Ти си Христос, Син на Бога живаго.”
„Ти си Син на Бога живаго.” Всеки човек трябва да има една идея в себе си, в която да бъде така убеден, както Петър беше убеден в Христа. Понеже Петър позна Христа, Христос му отговори: Аз ще ти дам ключовете на Царството небесно; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небеса.” Всеки човек трябва вътрешно да познава Христа, за да има един център, около който всички неща да се съсредоточават. Няма ли такъв център, всички негови мисли и чувства ще бъдат разхвърляни.
Каквото да се говори на хората, повечето от тях мислят за физическия живот, да има какво да ядат и да пият, да се осигурят. Животът не се състои в многото ядене. Човек може да яде много и нищо да не придобие; той може да яде малко и да има големи придобивки. Няма защо да мислите за утрешния ден. Щом днес сте задоволени, това е достатъчно. Денят се грижи за себе си. Един ден, това е една Божествена епоха. Така гледа на нещата Онзи, Който е създал света. За обикновения човек не е така. Той вижда, че слънцето изгрява и залязва, но защо става това, не знае. Има същества, за които слънцето нито изгрява, нито залязва. За тия същества слънцето вечно свети. Тези същества се намират на висока степен на съзнание. Като гледат човека, те виждат, докъде е стигнал, и казват, че дълъг път предстои на човека, докато дойде до съвършенство. За да постигне своето усъвършенствуване, човек трябва да мине през 400 хиляди форми, през 400 хиляди облекла, или през 400 хиляди врати.
Къде е краят на живота? Краят е там, дето е началото. Къде е началото? Началото е там, дето е краят. Начало съществува само за онзи, който разбира нещата. За онзи, който не разбира нещата, има само край. Началото на всяко нещо е блаженство, краят – нещастие; началото е любов, краят – омраза; началото е истина, краят – лъжа. Всяко нещо, което има край, не е вечно, не е истинно. Краят на една работа се определя от началото. Ако някой ти даде пари за известна услуга и казва, че ти услужва от любов, без никакво възмездие, той те поставя на изкушение. Няма да мине много време, той ще иска парите си назад. Защо? Защото любовта му е изчезнала. Началото на нещата е във ваши ръце, затова стремете се началото да бъде всякога добро. Какъв ще бъде краят, това не е ваша работа. Краят на нещата е в ръцете на Бога. Ако началото на една работа е в съгласие с Бога, краят и ще бъде добър. – Ама искам да зная, какво има зад любовта, зад истината, зад правдата. Зад любовта стои омразата, зад истината – лъжата, зад правдата – неправдата. И обратно: зад омразата стои любовта, зад лъжата – истината, зад неправдата – правдата. Който не е доволен от любовта, ще намери омразата. Щом се натъкне на омразата, тогава само човек може да разбере и оцени любовта.
„Ти си Син на Бога живаго.” Христос отговори на Петра: „Блажен си, Симоне, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой, Който е на небеса.” /- 17 ст./. Мнозина биха желали да бъдат в положението на Петра, да имат съобщение с Бога, но даже и Петър не задържа това съзнание за дълго време. Не се мина много, и той казва на Христа: „Смили се на себе си, Господи, няма да ти бъде това.” /- 22 ст./. – Тук Петър изгуби Божественото си съзнание и изпадна в човешко съзнание. Това, което стана с Петра, става с всеки човек. То е вътрешно състояние, през което всеки човек неизбежно минава. Докато живее в Божественото съзнание, човек е готов на всякакви жертви за Бога и за ближния си. Изпадне ли в човешкото съзнание, той започва да се чуди, защо е влязъл в този път на страдания, защо не мисли за себе си, за своя живот. И Петър се чудеше на Христа, защо се излага на такива страдания, защо не помисли и не се смили за себе си. Той знаеше, че Христос има сила да победи света и да се избави от страданията и се чудеше, защо не направи това. Христос казваше, че трябва да мине през страдания, за да дойде до възкресението. Без страдания няма възкресение. Тогаз Исус рече на учениците си: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва.” /- 24 ст./.
Следователно, дойдете ли до Божественото, ще приложите особени методи, а не обикновени. Не казвайте, че, ако служите на Бога, ще загубите. Мислите ли така, вие сте на крив път. Страдате ли, не се смущавайте. Божественото страда, за да освободи човешката душа от робството, в което се намира. Детето ли страда, или майката? Майката страда, детето знае само да иска, заповядва и плаче. Детето плаче за всяка своя нужда. Щом заплаче, майката и бащата веднага му се притичват на помощ. Те знаят, че то е безпомощно и употребяват всички грижи да му помогнат. Докато стъпи на краката си, докато израсне, детето постоянно плаче. Обаче плачът не разрешава въпросите. Детето трябва да бъде разумно, да не плаче, но да знае, как да отваря и затваря устата си, как да говори на майка си.
Кое е същественото за човека? Да познава Христа. Мнозина искат да имат власт, да разполагат с ключовете на Царството Божие. Туй не се постига лесно. За да дойде до това положение, човек трябва да има вътрешно, мистично разбиране за живота и за любовта. Няма ли това разбиране, той не е дошъл до познаване на Бога и на Христа. Ключовете на Царството Божие са в Бога. Как ще дойдете до Него, щом не Го познавате? За ония, които Го познават, е казано: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.” Казано е още: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Вън от познаването на любовта никаква философия не съществува. Любовта разрешава всички въпроси. Тя представя пълна торба, от която човек може да черпи всеки момент. Какво представя твоето знание за правене на хляб, за храносмилането, ако торбата ти е празна, и цял ден гладуваш? Парче хляб в торбата ти струва повече от всичкото ти знание. Знанието има смисъл, но при пълна торба с хляб. Иначе, ще философствуваш, ще учиш хората, но ще поглеждаш към пълната им торба.
Като ученици, вие трябва да изучавате вътрешния смисъл на живота. Като четете Библията и Новия завет, не четете механически. За да разберете Словото Божие, вие трябва да се спирате върху Неговия вътрешен смисъл. Само по този начин ще усилите вярата си. Вие се нуждаете от вяра, която да устоява на външни и вътрешни бури, да не се разколебава от нищо. Как може да ви разубеди човек в изгряването на слънцето? Вие знаете, че слънцето всяка сутрин изгрява. Ако не го виждате, причината се крие другаде някъде, а не в самото слънце. Каквито промени да стават във външния и вътрешния живот на човека, слънцето постоянно изгрява и залязва. Едно нещо може да ви изненада: някога слънцето изгрява и залязва по-рано, а някога – по-късно. Това е в неговия път. Вие можете да не знаете, с колко минути по-рано или по-късно изгрява и залязва, но това е предвидено в движението на слънцето.
Тъй щото, кой каквото да ви говори, не се поддавайте на чуждото мнение. Понякога чуждото мнение може да ви хипнотизира, и вие да останете в тъмнина. Как ще вярвате на твърдението на някого, че слънцето няма да изгрее? Всичко може да стане в света, но слънцето неотклонно ще следва своя път. Правете наблюдения върху явленията в природата и вадете заключения. Дойдете ли до някакви положителни правила, не се колебайте в тях. Имате ли някакви духовни опитности, не се съмнявайте в тях. Те почиват на известни закони, които трябва да изучавате. Оставите ли съмнението да работи във вас, вие се разколебавате, внасяте смущение в съзнанието си. Всяко смущение пречи на правилното виждане.
Като се натъква на съмнения и на смущения, човек се отегчава от живота. Защо? Той мисли, че не може да постигне желанията си. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но на определеното за това време. Може ли детето изведнъж да израсте? Дълго време майка му го повива и разповива, къпе го в коритото, докато един ден стане възрастен човек. Иска ли преждевременно да излезе от пелените и да си служи с магическата пръчица на баща си, това значи, че човек е дошъл до положението на онзи, който иска да се жени. Защо се жени човек? За да го обича някой. Той иска жена му и децата му да го обичат, но един ден ги изгубва, а с тях заедно и любовта им. После търси приятели, намира ги, но скоро ги изгубва. Търси богатство, но и него изгубва. След като прекара големи разочарования, той казва: Свърши се моят живот. Животът ти не е свършен, но свършиха се твоите криви разбирания за живота. Сега ще започнеш отново, с нови разбирания. Докато дойдеш до новото, ще минеш през тъжната зона на живота.
Страшно е положението на човек, който е изпаднал в тъмнина. Дето погледне – навсякъде мрак. Спи той, обръща се натук-натам, дано дойде отнякъде малко светлинка. Няма човек в света, който да не е минал, или да не мине през това състояние. Страшно е това състояние, но не е безизходно. Привидно слънцето ще залязва, но пак ще изгрява. Не се разколебавайте във вярата си. Каквото да стане с вас и около вас, слънцето никога няма да загасне. Слънцето представя човешкото съзнание. То изгрява и залязва, но никога не загасва. Ще дойде ден, когато човек ще застане на такава височина, отдето ще вижда слънцето постоянно да свети. За него вече слънцето нито изгрява, нито залязва.
Докато расте и се развива, човек постоянно минава през светлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържа на тия състояния, той трябва да има вяра в Бога, като център на неговия живот. Ако не се движи постоянно около този център, човек не може да расте и да се развива. Бог дава еднакви условия на всички души да растат и да се развиват, да постигнат своите желания. Къде ще намерите Бога? В себе си. Търсите ли Го вън някъде, в този или онзи, вие ще се заблудите, ще объркате пътя си. Объркате ли пътя си, всичко ще загубите.
Един богат младеж отишъл при един адепт да се учи. Адептът бил от самозваните учители. Ученикът искал от адепта да направи някакво чудо. Адептът казал: Ще направя едно чудо, но ако ми донесеш всичките си скъпоценности. Ученикът изпълнил волята на адепта. Той донесъл скъпоценностите си и чакал да види, какво чудо ще стане. – Затвори сега очите си и, докато не ти кажа да ги отвориш, ще седиш със затворени очи – казал адептът. Ученикът затворил очите си и чакал. В това време адептът обрал всичките му скъпоценности и изчезнал. Когато ученикът отворил очите си, не видял нито учителя си, нито торбата със скъпоценностите.
И тъй, като дойде някой самозван адепт при тебе и ти каже, че ще те научи на нещо особено, знай, че той ще вземе всичките ти скъпоценности и ще изчезне. Видите ли такъв учител, дръжте очите си отворени. За тия адепти и учители Христос казва, че са крадци и разбойници. Те не носят свобода на човешката душа, но я ограбват и заробват. Пазете се от учители, които не служат на Божественото, което носи изобилие в живота. Като знаете това, дръжте връзката си с Божественото и не мислете, че можете да имате реални постижения по механически начин. Реалното се придобива по реален начин.
Едно се иска от човека: съзнание за всичко, което върши; яде ли, пие ли, работи ли – всичко да става за слава Божия. Обезсърчи ли се човек, нека си помисли за Бога. Щом помисли за Бога и реши да живее за славата Божия, обезсърчението изчезва. Ще кажете, че работата ви няма да се нареди и отпадате духом. Направете малко усилие над себе си и започнете да ядете. Щом хапнете малко хляб, неразположението ви ще изчезне. Хлябът внася сила в човека и го подтиква към живот. Щом се нахрани човек, слънцето в него изгрява. Гладът е залез, яденето – изгрев. Яденето, както слънцето, дава условия на човека да расте.
Когато се говори за слънцето като източник на живот, някои мислят, че като излизат сутрин да наблюдават изгрева на слънцето, ще придобият всичко, от което организмът им се нуждае. Ако разбират езика на слънцето, много нещо ще придобият. Не го ли разбират, нищо няма да придобият. Слънцето дава изобилно на ония, които могат да се свържат с неговите сили. Обаче, който е свързан със слънцето, и при 30° студ, пак може да се ползва от неговите лъчи. От съзнанието на човека зависи, колко енергия може да приеме от слънцето. Когато съзнанието на човека е пробудено, той се превръща в извор, който постоянно дава. Той има любов в себе си, която отправя към всички живи същества. Ако погледнете с окото на ясновидеца двама души, които се обичат, ще видите, че между тях става преливане на енергии. Като се обичат, енергията от Духа слиза върху тях и се прелива от единия в другия.
Като не разбират любовта, хората се страхуват да не я изгубят. Любовта не се губи. Тя обхваща цялата вечност. Който люби, той живее във вечността, в която радостта е непреривна. Любете, за да живеете във вечната радост. Не любите ли, вие сте във вечната скръб. Любите ли, вие ще бъдете в Божествения живот. В Божествения живот има само качване от едно стъпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане във врати, които водят към радост и изобилие. В човешкия живот има слизане, събличане и излизане. Влезете ли за момент само в Божествения свят, благодарете за онова, което сте получили, и се върнете у дома си да си дадете отчет за всичко, което сте дали и взели.
И рече му Симон Петър: „Ти си Син на Бога живаго.” Синът подразбира отношение, връзка между Божественото и човешкото съзнание. Тази връзка е като свещта, която посочва пътя на пътник, който се объркал в тъмна нощ. Тя е слънце за заблудения пътник. Както слънцето огрява нещата и показва пътя на човеците, така и връзката между Сина и Бащата озарява човешката душа и я подига. Слънцето осветява земята, а Божественото съзнание – душата. Божественото съзнание носи радост, светлина, знание и свобода за човека. Силата не е в свещта, но в онзи, който я носи. Силата не е в слънцето, но в Онзи, Който е зад него. Както човек носи свещта и осветява своя път и пътя на своите близки, така и Бог носи слънцето в ръката си. При всяко съмнение свещта изгасва, и човек остава в тъмнина. Започне ли да се моли, свещта отново свети.
Ще кажете, че това са детински обяснения. Искате ли философски обяснения, намерете някой философ, като онзи адепт, който ще ви каже да затворите очите си и ще ви обере. Ние проповядваме на хората да държат очите си отворени. Ние правим чудеса, когато очите на хората са отворени. Когато слънцето изгрява, дръжте очите си отворени. Отвори очите си, да видиш голямото чудо на света – изгряването на слънцето. По-голямо чудо от това няма. Станеш ли сутрин да поздравиш слънцето и след това започнеш да работиш, ти можеш и учен, и богат, и здрав да станеш. Ти можеш да развързваш и да завързваш, както и когато пожелаеш. „Верният в малкото е верен и в многото.” Колкото малка работа да ви е дадена, свършете я с любов. Тя ще ви донесе благословението на Бога. Не е ли доволен на малкото, каквито условия да му се дадат, човек нищо не може да постигне. Красивата и скъпа цигулка не може да направи ученика музикант. Труд, усилия, работа се иска от него. За да постигне нещо, той трябва да работи по четири-пет часа на ден.
Днес животът изисква от всеки човек усилена и съзнателна работа върху себе си. Всеки сам трябва да свири, сам да се упражнява. Никой на никого не може да работи. Вие можете да слушате другите да свирят, но за себе си сам ще свирите. Бог е дал най-голямото благо на човека – животът. Нищо друго не се иска от човека, освен съзнателна работа, направена с любов и благодарност. Какъв ще бъде краят на нещата, не мислете. Какво става, когато слънцето изгрява? Щом слънцето изгрее, изворите ще усилят течението си, нивите ще узреят, хамбарите ще се напълнят, хората ще се помирят и ще заживеят братски. Какво ще стане още? Мъртвите ще възкръснат. Какво ще стане още? Неправдата ще изчезне. Още? Правдата ще възтържествува и между хората ще настане мир, радост и веселие. Кога ще стане това? Когато очите на хората се отворят.
51. Лекция от Учителя, държана на 13 август 1930 г. Рила – 7-те езера.