Младежки окултен клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
КНИГА: Перпендикулярно отношение
ДРОБНИ ОТНОШЕНИЯ
„Добрата молитва”
Сега изучават физиологически кои са причините за ускоряване на пулса или за забавянето му. Или за пример, ако се отвори човешкият мозък и почне да функционира пред вас, какво щяхте да забележите? Щяхте да забележите едно развълнувано море да се дига и да се слага. Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре. Между това разместване и мисълта какво съотношение има? Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка. Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати. Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите. Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите. Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите. Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му. Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив? Има два въпроса. Защо се счупи стомната? Едно дете носи стомна и я счупи. Пита се защо я счупи? Защо, като падна, не остана здрава? Кой е отговорен? Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната? Една стомна колко струва сега? (Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна? Разбира се, зависи от майстора. Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна. Зависи от сцеплението на тази пръст. При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава. И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи? Но тази материя трябва да бъде много чиста. Колкото материята е по-чиста, толкова е по-гъвкава. От какво зависи сцеплението на частите на тази материя?
Ние сега търсим една връзка. Има много връзки с природата. Но много от тези връзки ние не ги съзнаваме. Само някои от тези връзки ние съзнаваме. За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание. Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано. То е привидно така. А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката. Чувствувате там известна болка. Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав. Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо. Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение. А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас. Какво е основанието да чувствувате тези неща? 1/2 и 1/3. С колко една трета е по-малко от една втора. (С една шеста.) Какво съставя една шеста част? Да обясним малко по-конкретно. Както смятате, добре е. Имате 90 грама хинин или 90 грама захар. Половината от 90 е 45. Една трета от 90 е 30. Каква е разликата между 1/2 и 1/3? (15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб? Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета. Разликата между 45 и 30 е 15, нали така? В дробта 1/3 знаменателят е по-голям. Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си. Не е станал механически. Самият човек го е произвел. Този процес е нареден от човека. Той не съществува в природата. Човек си го обяснява така. В природата съществуват числата, но там законът е малко по-другояче. Има малко различие, което съществува.
Нали има числа, които не може да се делят. Неделими числа. Защо са делими някои числа? Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели? Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите? (Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите? (Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението. Под думата деление ние всякога разбираме движение. Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра. Една дроб. Тази част в природата съществува ли? Целият път съществува. Но дробта съществува в нас. Ние само ги делим, то е наше понятие. То е правилно за вас, за да стане по-ясно. Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен. Можем да дойдем сега до атомната теория. Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните. Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици? Тези частици са в постоянно движение. В постоянно движение са тези йони. Значи те се движат във физическото поле, в пространството. На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици. Какво ще си представи това същество заради нас? Ще види, че някое същество се движи в една посока. Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество. Един микроб се мърда. Птицата хвърка, рибата се движи. И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи. Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят. Тези заключения ние изваждаме от живите хора. Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли. 1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи. Имате двама момци. Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях. Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми. 1/9 е по-малко от 1/2. Защо, Николай? В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава. Така е в природата. А според нашето разбиране е точно обратното. Кой излиза? Възрастният излиза, малкият остава вкъщи. Една девета с колко е по-малка от цялото? (9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти? Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно. Обаче в психическия живот това вярно ли е? Да кажем, че имаме в един дом 9 моми. Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки? Ще имат ли еднаква тежест? (Няма да имат.) От какво зависи тази тежест? Кои тела са по-тежки? (Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма. Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта. Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума. Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече. Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече. Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара. Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара. Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки. Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни. Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята. Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни. Там има малки мръдвания, микроскопически. Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали си я само помислил, пожелал или направил. Като намислиш, има едно тежнение. А пък като се извърши една постъпка, то се установява едно положение на везните.
Но ние се отвлякохме от въпроса. Ако знаете едно тяло колко атома има, това няма да ви ползува. Но ако знаехте да превърнете желязото в злато, това щеше да ни ползува при сегашните условия. Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат. Има някои умни хора, които разрешават този въпрос. Как са го разрешили? Някои стопяват желязото с игла. Някои стопяват желязото с ралото. Някои стопяват желязото с перото. Някои стопяват желязото с една сладка дума. Вие сега алхимически трябва да го превърнете. Защо сме разделили тази единица на 9 части. В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца. Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите? Защо в дадения случай една единица се разделя на две. Каква нужда е наложила това? Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче. Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки. Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел. Защо разделя на две? Защото са двама души. И защо даваш на твоя приятел? - Защото го обичаш. Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш. Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка. Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка. Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш? Какво трябва да разбираме под думата деление? Казва се: Той се отдели от нас. Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо? (Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата. В живота деление не може да има. Има едно деление, без да се разделят. Делят се, без да се разделят. Този закон за физическия живот не може да го допуснем. Щом отделиш една ръка, ти не може да я туриш на мястото. Казваш: „Отделил се един приятел от друг.” Тук делението е по-свободно.
Често вие говорите, че сте изгубили любовта си. Нали така? Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта си”? Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво. Тогава как може нещо нематериално да се изгуби? Къде ще се изгуби тази любов? Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време. Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна. Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла? Известна енергия се е изгубила в Любовта. Къде е отишла в дадения случай тази енергия? Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал. И неговото внимание е съсредоточено към друг. Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано. Любовта изгубена ли е? Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него. Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока. Ти считаш това за загуба. Тогава как ще обясните следното. Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята да каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява. Всъщност загубила ли е любовта тази част на Земята? (В дадения случай няма загуба.)
Все таки се оказва, че онази цигулка, на която се е свирило 300 години, добива хубав тон, а пък онези цигулки, на които не се е свирило, не са добили по-хубав тон. Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас. Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад. Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души. Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път”? Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта. Някой път вие мислите, че се е променила. Промяната става вътре във вашето съзнание. Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него. И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието. Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване. Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло? Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята. Парите са останали на земята. Ти казваш, че си ги изгубил, а пък нищо не е изгубено. Когато изгубиш любовта, де е загубата? Коя е причината, че се е изгубила любовта?
Да ви разясня аз този въпрос. И да ви го разясня, той пак ще остане не разяснен. Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо? Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка. Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва. „С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така. И взел пак прашката. Та и вие, всеки един си носи своята прашка. Всеки един от вас си има една мярка. Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”. После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте. И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката. Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря. Това е магическа работа. Аз ида в Негово име.” Голиат му казва: „Ще ти дам да разбереш. Аз зная какво мога да направя.”
Та казвам: Не е прашката, която може да разреши въпроса. Силата на Любовта тогава къде е? Вашата Любов е вашата прашка. Къде с силата? То е онова движение, което може да дадете. Силата ви трябва да иде от някъде другаде. Вие представяте света. Всички хора си представят, че само един може да ги обича. Това е най-голямото заблуждение. От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат? И всички търсите само един да ви обича. Сега имате числото едно. Ако числителят едно ви обича, а осемте ви мразят? Имате девет сестри и ако една ви обича, а осемте сестри ви мразят, тогава? Любовта на едната сестра и омразата на осемте ще бъдат ли равни?
Пак ще се спрем върху дробите. Те водят към известно решение. Те си имат чисто практическо разрешение. То е философствуване тук. Но има друга една наука. Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци. При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци. Щом отиде един, той ще яде бой. Да преведа думата бой. Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си. Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо. Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми. Той не трябва да иска да вземе нещо, а само да дава. После друго - неговата любов към тях да бъде незнайна. „Отче наш”
26 лекция от Учителя, държана на 13 април 1934 г., София, Изгрев.