Младежки окултен клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
КНИГА: Перпендикулярно отношение
ЗАКОН ЗА МУЗИКАТА
"Добрата молитва"
Прочете се темата: „Писмо до квадрата."
Изпяхме „Обетована земя".
Музиката е достояние на ума. Тя не произтича от човешкото сърце, понеже човешкото сърце е свят на тъмнина, а в тъмнината няма никаква музика. Музиката с в света на светлината. Когато говорим за човешката воля, ние разбираме изгрева на деня, изгрева на Слънцето, което носи живота. Ако искате да се ползувате от музиката, трябва да разберете какво нещо е една музикална форма. Някой иска в тъмнината да изрази с музиката някакво чувство. Какво ще изразиш в тъмнината. В музиката се възпява хубавото, красивото. Грешката в музиката е, че искат да вземат външни неща. Ти не може да пееш на един камък, на Слънцето, на къщата, на коня си. Може да пееш само на своята мисъл. Дето има мисъл, има пеене. Дето няма мисъл, няма пеене. Дето няма мисъл, има само пъшкане. Дето започва мисълта, започва пеенето. А пеенето е начало на всяка една култура, на всяка една еволюция вътре в природата.
В сегашната музика едва започват да изнасят някои неща. Някои класици са изнесли някои неща, но има други работи да се изнасят. Например музиката иска да опише какви са чувствуванията на човека. Много мъчно може да се опише това. Човек, който се занимава със своите чувства, той не може да пее. Защото в човешките чувства има нещо много грапаво. Щом дойдеш до своите чувства, ще се яви грапавина, дрезгавина. Със сегашната музика може да опитате доде сте стигнали. Пееш, но гласът е дрезгав. Тези грапавини са в твоите чувства. Те са се отразили на органа ти. Ти не може да пееш, понеже сърцето ти има надмощие над твоя ум.
Та бащата на музиката е умът. Това, към което музиката се стреми, е човешката воля, това е най-разумното. Значи в ума седят основите, схващанията, а пък във волята седи външният израз на музиката, която може да се оформи. И всеки един човек, който иска да пее, той трябва да има светли мисли и една силна, пластична воля. Това са две неща, необходими за онзи, който иска да се занимава с музика. Вън от това той нищо не може да направи. И бъдещата музика така трябва да бъде поставена. Като разглеждате класическата музика, като видите нейните форми - малцина има там, които са били музиканти. Някои минават за музиканти, но те са били преходни. Но онези, които са създали нещо ценно, те са имали тези качества. Когато бащата и майката родят един син, този син не е достояние само на бащата и майката.
Музиката има две страни. Аз ги наричам така: Има една музика светла и друга музика - топла. В природата има една музика, която е студена. Тя е за тониране, за урегулиране на нещата. Онази музика, която дава подтик, тя е топла музика. Някои казват, че тя е на чувствата. Не, тя не е музика на чувствата. Тя е музика на любовта. Тепърва ще има да я учат хората. От любовната музика няма нито една сянка още. Сегашната музика не е никаква любов. Музика на чувствата е. Някои музиканти говорят за творчество. В какво седи творчеството? Казват: „Бах." В какво седи Бах? Творчеството на българската музика седи в тоновете ми и фа. Там е ключът. Българинът е разбрал от музиката само ла и фа. А ми е импулсът на българина. Там започват класическите ни песни. А пък фа у българина означава неговият материален живот. И понеже фа преобладава, всякога у българина има една скръб. Той е всякога тъжен. Той, като вземе фа, запее за това, което не е постигнал. Пее: „Заплакала е гората, гората и планината." И когато дойде до някои песни, които разрешават донякъде въпроса, той вземе фа хомеопатично и ми прозвучи. Взема по малко фа и, където е тропането, то е слизането от ла към фа. После пак подскочи. Ми, фа, ми, фа. Ми е по-ниско от фа. В тонално отношение фа е по-горе. Но щом минете в по-горна гама, вземате долно фа и горно ла. Колко трябва да прескочите? Това е септима. Изпейте тогава горно ми и долно фа. (Изпяхме.)
С музиката може да си служите за вашето развитие, както съществува в разумния свят. За да може да се ползвате от тази музика, вие трябва да познавате астрологията много добре, трябва да познавате съзвучието на небесните тела. (Учителя свири на цигулката български народни песни.) В българската народна песен българинът казва: "Няма какво да се прави, няма изходен път, ще се носи." Това е един омагьосан кръг. Свири се едно българско хоро и с това се казва, де е стигнал българинът. Но това нищо не разрешава. Той играе от голяма скръб, че не може да разреши задачата. После пак дойде тъжната част. Вследствие на това всякога в българската музика остава една тъга. И след като играеш, тъжен си, после пак весел, после пак тъжен, играе си българинът. И казва: „Тази работа не е свършена, какво ще се прави?"
Западната музика се отличава със замах, с по-широк замах. Като срещнете една скръб в живота си, как ще я трансформирате, ако не знаете да пеете и да мислите. Вие всички искате да пеете хубаво, но какво означава хубавото пеене? Вие искате да се харесвате на другите хора, като пеете. Това не е музика. Това е все едно миризмата, която изпращат цветята навън. Това не е важното в цветята. Силата, която остава в цветята, това е важното. Не е онова, което ти пееш, което излиза вън от тебе; това не е музика, а онова, което остава вътре в тебе, това е музика. Онова, което остава вътре в тебе, след като пееш или свириш, това е музика. Онова, което е отишло навън, то няма да се върне. То е отишло, то си има своето предназначение в природата, но това, което е останало в тебе, то ще те ползува.
Сегашната музика е динамическа. Сегашната музика дава външен израз на динамизма, но музиката няма един вътрешен израз. Т.е. музиката не е още възпитателна. Динамизмът още не разрешава. Има бързина в музиката, но тя не трябва да бъде с бързината на светлината. Не мисли, че като пееш, трябва да гониш някого. И като пееш, не пей в състезание с някого, да го надминеш. Не надминавай никого. Това е смешно, когато един музикант иска да надмине другиго. Не да го надмине, но да даде израз на това, което е в природата. Щом се даде израз, това е. А пък състезанието е губене на време. Ти си настигнал някого и си го надминал. Какво си добил? Светлината не бяга, като излезе от Слънцето, не я гони никой. Защото всеки, който бяга, е по-слаб от онзи, който го гони. Вие говорите сега за окултна музика. Окултната музика е това, което може да стане в тебе. Това, което сега в музиката е постигнато, е грамадно. Тя има грамаден успех. Това е една вътрешна необходимост за вътрешно постижение. Постигнатото досега - това са условията. Вие може да послушате всеки музикант, но трябва да разбирате, че има една вътрешна страна на музиката.
Трябва да се опитате, когато сте сами, да пеете. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша. Когато почнете да пеете, всичкото небе слуша. Имате от горе най-хубавата преценка. Не се страхувай, че, като пееш, няма да те слушат. Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти. Едно от качествата на пеенето е, че някой път, да кажем, ти си непримирим в живота. Като изпееш някоя песен, да си готов да се примириш. Не от една необходимост, че условията са такива, че си беден или че мирна глава сабя не я сече. Не, това не е философия. Главата да е дигната, но да се примирява тази глава. Живите хора трябва да се примиряват, а не мъртвите. Сега истината не е за слабите хора, истината е за силните хора в света. Силният трябва да знае, че ако не върви по пътя на истината, ще изгуби своята сила. Истината е за умните хора. Човек трябва да знае, че ако не върви по пътя на истината, умът ще изгуби светлината. Истината е за най-силните хора в света, за най-умните, за най-добрите хора. И ако не вървите по този път, ще изгубите това, което имате. Затова е дошла музиката. Човек трябва да пее. Защо? За да не изгуби това, което има. Ти си близо вече, ще пееш, за да не я изгубиш. Който пее, е силен човек. Който не пее, е слаб човек. Аз така определям. Силните хора пеят, а слабите хора не пеят. Щом не пееш, ти си слаб човек. Аз не свиря за другите, аз свиря за себе си. В съвременната музика има голямо изкуство. В целия гриф на цигулката има девет позиции, има цяло изкуство. Но това не е още музика. Това е акробатство. Или вие може да свирите на пиано и то да е хубаво. Външната техника е необходима. Техниката е богатство, но това богатство в ръцете на един човек може да послужи за добро. И техниката в музиката е едно богатство, но при един добър музикант, но на този, който не е разумен, тази техника никаква полза няма да допринесе. И на самия него няма да принесе никаква полза.
Има един такъв пример. Примера само ви давам. Кубелик бил роден за музикант. Той бил изпратен отгоре да свири, за да даде нещо хубаво на човечеството. И той, като забогатява, казва: „Музиката не е за мене." И става търговец. Но от невидимия свят правят тъй, че той загубва всичкото си състояние. Тогава пак започва с музика. Кубелик е изостанал сега. Това, което е имал, не може да го достигне. Никога не прекъсвайте една своя постъпка, защото втората ви постъпка няма да бъде по-добра. Щом се скъса една корда и после я свържете, то свързаната корда няма да бъде така трайна както първата корда. Ако вашата цигулка се пукне и се поправи, каквото и да ми кажат, то пукнатата цигулка не може да даде същия тон както здравата цигулка. Че може да се поправи, то е хубаво, но пазете да не се пукне.
Вие седите в живота и сте неблагодарни от това, което имате. От памтивека у вас е останала мисълта, че искате да постигнете нещо, но не знаете какво да постигнете. Вие, като излезете, искате сто хиляди хора да ви ръкопляскат. Добре. Сто хиляди хора ви ръкопляскат. Ако на тези хора не можете да отворите сърцата да бъдат добри и умни и ако това за тях е само едно удоволствие да се поддържат техните недъзи, тогава? Ако богатството на един баща служи само за да поддържа разпътството на неговите дъщери и синове, само да ходят да пият, това богатство намясто ли е? - Не. Една певица трябва да знае, че нейният глас е свещен и не да ходи само да печели пари. Нека печели пари, но тези пари да ги употреби разумно. Някой казва: „Без пари да служа." Но и без пари като служи и там може да има тщеславие, да кажат, че без пари свири. Трябва да пеете, понеже това е една необходимост за ума. Трябва да пеете, понеже животът, любовта изискват да им се пее. Ти, за да живееш, трябва да пееш. Ако някои от вас се съмнявате, когато някого от вас го тресе, може да дадете концерт. Когато в класа се случи трима души да ги тресе, аз ще им изсвиря три песни. Ако тия трима души ги тресе, значи има разрешение от невидимия свят за концерт. Но ако не са трима, значи от невидимия свят няма разрешение за концерт. Ако е само един, никакъв концерт не може да се даде. Треска в умствено отношение имат мнозина от вас. Аз говоря за треската само във физическо отношение, на тялото.
Младите задават въпроса как трябва да се живее. Мислете как трябва да живеете. На живота ще му дадеш най-красивата форма, която може да създадеш. На живота ще дадеш най-красивия израз, който може да му дадеш. Това е живеене. Най-красивата форма, в която може да го облечеш, облечи го. Дай на живота най-красивия израз, за да не съжаляваш. При този израз вече, при тази най-красива форма всички неща са второстепенни, мимолетни, както падащите листа, както онзи прах, който е полепнал по барабана. И като почне барабанът да бие, прахът се маха. Той няма граждански права там.
Музиката е един проводник. Истинският живот започва с музика. Никоя култура не се е явила, когато е нямало музика. Имало е религиозни танци. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да бъдете при тях, когато те пеят, за да видите каква музика има там. Те пеят всички, за да видите как разбират музиката, да видите какво нещо е музиката. И те нямат никакви диригенти. Всеки е диригент. И всички като пеят, има хармония. Ти забравяш и се пренесеш. А пък сега вие ще посочите този или онзи да вземе правилен глас. Каква е песента на адептите? Ти, за да станеш ученик на адептите, трябва да се запознаеш с всичката съвременна музика, да си първокласен певец и тогава, като влезеш при тях, ще влезеш да слушаш малко, като пеят, но още няма да пееш. Ще ти дадат свободен билет само да слушаш, но без да пееш. Човек дълго време трябва да седи между хората, за да се тонира. В музиката най-първо започнете с вътрешно пеене. Пейте вътрешно. Преповтаряйте вътре, за да пеете с ума си. После прекарайте песента да слезе във вашата воля, т. е. да се въплоти. Тогаз може да пеете. С пеенето ще дойде развитието на вашите способности. И може до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете в живота си.
Защото човек трябва да има крайно самообладание, за да има някои постижения. Ти може да имаш някои постижения в света и да ги изгубиш и тогаз ще има крайно страдание. Тогава ще имаш най-първо сладкото и после горчивото. Тогава ще имаш най-първо успехът и после неуспехът. Ние се раждаме с радост и [поене] умираме. Това е разрешението на въпроса. Не. Това е едно изключение, което трябва да решим. Това е една задача. Човек, за да влезе в невидимия свят, трябва да се отърси от смъртта и страха. Това е ограничение. Ти казваш: „Аз съм слаб човек." Слаб си, защото не си се упражнявал. Казваш „болен съм", защото не си здрав. Значи ти трябва да преминеш от болестта в здравето. Здравето е едно естествено състояние, а пък болестта е едно особено състояние. Ти казваш: „Аз не съм роден за музикант." Никой не може да те направи музикант. Музикантът е търговец на дребно. Ти казваш: „Аз не съм надарен." Само на сватба даряват човека. Като присъствуваш на някоя сватба, ще те дарят с нещо. Вие сте в музиката. Вие сте присъствували на някоя сватба и сте надарени малко с музикалност.
Вие се радвайте на сегашната музика, да я направите като една основа на бъдещето, което е скрито. Защото то първо трябва да се появи. Придобитото богатство няма да ни ползува, ако не знаем как да го използуваме. Тези, които са дали всичките тези образци на музиката, трябва да станат подтик. Това грамадно богатство трябва да стане подтик. Някои от вас може да го проучвате. Силата на всеки тон седи в спомагателните тонове, обертоновете, в отгласа, който може да даде един тон. Един тон, това е начатък, това е началото. Например някой свири ми. Този тон после се развива. Стига до най-високата област в обертоновете. И след това се образува пак едно връщане. При тона ла работите са уредени. Ти не може да пееш ла, докато твоите работи не са уредени. Не може да пееш този тон ла, ако една мисъл, която имаш, не е ясна. Тогава ла не може да вземеш вярно. Обикновеното ла може да вземеш, но онова, истинското ла, не може да го вземеш. (Учителя свири на цигулката и пее.) „Свършиха се всичките страдания, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни." Всякога един, който се освобождава от живот на несгоди, той взема тона ла. Като ви се падне богатство, ако ви паднат 10 милиона долара, може да вземете ла приблизително, но с 1 милион долара не може да вземете ла. Защото, ако вземете един милион, може да кажете: Защо не са два милиона? И тогава не може да вземете ла вярно. Ла значи, че тръгваш в един свят, който е вече уреден. Щом си в ла, значи си в един свят, дето няма противоречие. Какво значи ла? Какво ще се прави? Ще се опъва каиша. Гладни сме, болни сме и невежи сме. Безсилни сме, сиромаси сме. Какво ще се прави? Студено е, скъсани са обущата. Изисква се едно вътрешно разположение. А пък четири елемента има в едно разположение. В него трябва да вземат участие човешкият дух със своята сила; трябва да вземе участие човешката душа със своя израз; трябва да вземе участие умът със своята светлина и трябва да вземе участие сърцето със своята топлина. (Учителя свири и пее.) „Мир и радост са добри бъднини. Мир и радост са добри старини." МИР - М - вие сте вече в една долина, отдолу ще започнете. При новата музика ти не може да минеш по един и същи път два пъти, не може да повториш нещата по един и същи път, няма повторение. Ако искаш да повториш, винаги ще направиш една погрешка. Трябва всяко нещо да се вземе вярно. Новата музика се дава на нас. Тя е плодородна. Каквото и направление да вземеш, няма да се спънеш. Това е царският път, по който има хиляди пътеки. През която пътека искаш може да минеш и всичките пътеки дават различно разрешение на една и съща задача. Няма никакво противоречие. Тук-там се явява едно различие в ударението. Но това произтича от съвсем органически причини. Музиката трябва да се приспособява към ударенията на думите. Но и гласът трябва да се приспособява към ударенията на думите. Който пее горната песен, трябва да проникне не във формата, а в идеята, че мирът и радостта носят добри бъднини. Мирът и радостта са важното. А пък думата „носят" е спомагателна. Това е една формула, с която може да си помогнете. Може без глагол. Ти ще го подразбираш. Ако искаш, може да го кажеш отвън. Но ти глагола трябва да го имаш в ума си.
Вие ще се пазите. Вие ще приличате на синове, на които бащата е умрял. И се разправяте с имането, което бащата е оставил. Кой какво да вземе. В това няма никаква философия. Музиката, това е едно богатство. Никога не спорете за това, което имате. Вземете, ако искате да се развивате. Понеже законът в природата е този. Ако ти вървиш правилно по пътя, който е начертан, ти всякога ще имаш това, от което се нуждаеш, а пък това е достатъчно за тебе. Ти го имаш, но не се спъвай с един строй, със законите му, с обществената му уредба. Това са резултати. Във всяко едно общество съществуват известни условия, има вътрешни закони. Вие не се стремете да ги премахнете. Не се спъвайте от тях. Същият закон е и в музиката. Има известни придобивки, но не спорете за това. Онова, което можем да вземем от музиката и да остане в нас, това е важното. Музиката да бъде не като едно външно проявление само, но да бъде като едно вътрешно проявление на онова, което се крие в нас и което без музика не може да се изрази. Ти не може да отидеш при Бога, без да пееш. Ти не може да отидеш при хората и да те обичат, ако не пееш. Здравият човек пее, мислещият човек пее. Ти вървиш, весел си, пееш си. И ученият човек върви и си пее. Давид пред ковчега на завета вървеше и играеше, и пееше. Жена му, като го видя от прозореца, каза: „Израелевият цар така да играе и пее?!" Той каза: „Аз за хората не пея, не играя, а за Бога. Аз не играя за хората, а за Господа." Може някой път да ви обвинят и вас. Вие се спъвате. Аз ще ви обясня. Ето къде се спъвате. Ако един ви държи лекция и същевременно е музикален, ако същевременно е и певец, и разбира музиката, то речта му е музикална. Може ли той да ви проповядва една лекция, без да ви предаде музикалността, която има. Неговата лекция излиза от него по един музикален начин. Когато ти четеш правилно, има известна музика в това, и поезия има. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. Думите му трябва да са наредени по една музикална, хармонична форма. А пък както сега изпълняват музиката, това е външен израз на нещата.
Сега за реализирането на нещата. Това, чрез което нещата могат да се реализират, да се осъществят, това е музиката. Това, за което човек пее, то може да се реализира. Това, за което човек не пее, то не може да се реализира. Не се спъвайте сега. Бог, Който е създал човека, е създал и музиката. Може ли Той да е създал човека и да не е вложил нещо в него? Той е вложил. В човека има една способност за музиката, вложена от Бога. Някой казва: „Аз имам музикално чувство." Това не е чувство, а е музикална способност. Музиката не е чувство. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Онзи, истинският израз на Любовта, е музикален. Който пее, може да кажем, че е дошъл в първата фаза, че може да обича. Онзи, който не пее, той и за Любовта да ви говори, за каквото и да ви говори, той още спи. Пробуденият в Любовта живее, мисли и се движи в любовта. В Любовта има три качества едновременно: ти мислиш, ти живееш и същевременно се движиш. Всеки един от вас, който живее, който мисли и който се движи, това показва, че Любовта в него е почнала да действува. Това е израз на Любовта, която той не съзнава. Любовта съдържа три външни качества: мисъл, живот и външно движение.
Сега какво остава във вас? Коя основна мисъл остава във вас? [фа] вземете хомеопатично. Ре как да вземете? Ла как да вземете? Човек всякога може да пее ла по-добре, когато баща му е жив, майка му е жива, сестра му и братята му са живи. Щом обаче един от тях е заболял, той не може да пее ла. Смъртта не е нещо физическо. Смъртта е нещо духовно. Всеки един човек, който те е забравил, не ти пише. Щом обаче започне да ти пише, вие и двамата възкръсвате. Умирането е излизане из къщата навън. А пък ти като си мъртъв, в смъртта нещата се забравят. Та много хора, като умрат, в онзи свят като отидат, там не помнят, че са били женени, че са имали жена, деца, братя, нищо не помнят; като човек изхвърлен на някой остров, който мисли само за себе си, че е гладен, жаден. Той мисли как да излезе от това лошо положение, в което се намира. И всичко е забравил. На това може да се уподоби умрелият човек.
Помнете изречението: „Пейте и възпявайте Господа в душата си." Когато човек пее, той отива в едно широко отворено място, качва се на един висок връх и хората остават долу. Слушат го отдолу. Посветените са разкрили малко повече на сегашните хора. Хората, масата, едно време не са били готови. А пък сега са по-готови. Но това е външната страна на музиката. Сега има повече инструменти, повече дълбочина има в музиката, отколкото в миналото. Птиците са постигнали много в музиката и хвъркането. После те са разрешили такива социални въпроси, които тепърва човек трябва да разрешава. Всичката борба между хората произтича от материалните интереси. Там, дето се намесва материалното, може да има спор. Дето има спор, има гъста материя, която се дели, например спорът за някое парче земя и пр. Един цар иска слава, иска повече земя, повече хора, повече богатства. Колкото разногласието е по-голямо, толкова повече някой навлиза в материята и не иска да пее. И казва: „Какво ще придобия, какво ще спечеля." А пък той трябва да пее, че всяко едно повдигане, всяко развитие не може да дойде, без да се пее вътрешно. Вие защо сте обезсърчени? - За материални работи. За пример казвате: „Къде ще се подслоним за в бъдеще? Гладни ли ще умрем? Няма музика вече!" Разумните същества турят някого на шестия етаж в едно високо здание. Запалят зданието и него го е страх. Той трябва да се хвърли отгоре и го обзема обезсърчение.
Новата философия в живота се решава чрез светлина, топлина и движение. Топлината е в душата ти. Сърцето ти е един акумулатор. Сърцето събира желанията. А пък душата е, която събира топлината. Душата е емблема на хубавите чувства, на добрите постъпки. Една моя права мисъл е в съгласие с цялото битие. Ако тя е права, тя има еднакво приложение за всички. Следователно правата мисъл е права за всички, а кривата мисъл с крива за всички. Правата мисъл не може да не се реализира. Ще знаеш как ще се реализира. Ние казваме: „Дълго време." С биволска кола, ако се возиш, много дълго е времето. А пък с бързината на светлината много скоро ще я разрешиш. С биволската кола ще я разрешиш за няколко милиона години. Това, от което отстъпваш, не е реално, а това, от което не отстъпваш, е реално. От нереалното може да отстъпиш, а от реалното не може да отстъпиш. Вие сега сте с нови разбирания. Но със стари похвати. Старото сте го опитали. В него няма никакво изкуство. В него сте специалисти.
Има една красива страна на музиката. Когато има трима души от вас, но болни, чийто ум се е разстроил, върху тях ще опитаме музиката.
Тези песни, както са написани, вие не може да ги пеете, ако не мислите. Отсега нататък трябва да пеете. Дарбата на музиката отсега нататък трябва да я развиете. Ако я държите все така... Някой казва: „Аз не съм млад." Всички тъжите все за материални работи. Някой плаче за дома си, за обущата, за шапката, за парите си, псе за материални работи.
„Отче наш"
11 лекция от Учителя, държана на 29 декември 1933 г., София, Изгрев.
- Забележка: В едно от изреченията вероятно липсва текст. Първата дума е заградена и потъмнена.