Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
УСЛОВИЯТА ЗА РАСТЕЖ
4 април 1934 г., сряда, 5 ч с. Изгрев – София
„Отче наш." Размишление.
Ще прочета част от 3 глава от Посланието към римляните (от 28 стих до края).
Някои разбирания приличат на великденско обличане. Те мислят, че като имат нов великденски костюм, са разрешили всички въпроси. Това е заблуда. И вие имате един костюм, едно разбиране и мислите, че с това ваше разбиране сте разрешили всички въпроси. Един човек, който е бил облечен хубаво, трябва да знае, че може да заболее, макар да е бил с нови дрехи, а пък може да е и със скъсани дрехи, но пак да е здрав. Здравето не зависи от новите дрехи, то зависи от друго. Когато човек не спазва правилата на здравето, новите дрехи не могат да му помогнат.
Казвате: „Ново разбиране", но не си давате отчет в какво седи „новото разбиране". Новия живот човек трябва да го опита, да го живее. Ако със стария капитал не можеш да работиш, а новия не можеш да употребиш, тогава каква е разликата между тях? Но ако ги употребиш, то е в твоя полза. Сега мнозина казват: „Господ всичко прави в света." Това ваше разбиране не е право. Бог всичко може, обаче вашите работи не са оправени. Много пъти желаете нещо, но не можете да го постигнете. Има известни положения, които са в реда на нещата. Човек расте, понеже му е определено да расте, а не защото това е негово желание. Когато водата в реката тече, не зависи от нейното желание, тя е заставена. Когато замръзне, не се движи. Не че не иска, това не се дължи на нея, но има нещо, което я задържа. Често вашите мисли са като тия на малките деца: защо майка ни не е опекла питата, защо не е направила това или онова. Не се запитвате защо майка ви трябва да направи това. Мислите ли, че през целия живот все тя ще ви пече питите? Майка ви до време ще ви пече питите, а после други ще ги пекат. Може и вие да си ги печете.
Сега често се говори за вярата. Ти вярваш в някого, но трябва да знаеш възможностите на твоята вяра. Ти вярваш и може да обичаш някого, и той може да Те обича. Но не можеш да изискваш от този, когото обичаш, неща, несъобразни с неговата Любов, защото, ако той би направил това, което искаш от него, ти ще разрушиш връзките на Любовта, които ви свързват, и тогава всички отношения, които имате помежду си, ще престанат.
Сега вие може да попитате защо това е така. Това е един дълбок философски въпрос. Имате числото 10. Проста работа, нали? Кой от вас не би написал 10. Но на това число могат да се дадат всевъзможни съдържания. Ако са 10 извора, 10 прости камъка, тогава ще имате едно отношение към тях. Ако са 10 скъпоценни камъка, ще имате друго отношение. Ама може да са 10 дървета, 10 реки или 10 думи. Най-после може да са 10 души, хора, но тези хора са различни. Единият е свършил по земеделие, другият, по химия, третият е архитект, четвъртият – астроном, петият е по философия, шестият е лекар, седмият е богослов, осмият – по обществени науки – социолог, деветият е виден готвач, който е свършил по готварство, десетият кандидат – но за какво? И той е свършил по нещо, но не знаем какво – той е хикс. Те са десет души, но в тях има различни разбирания. Земеделецът разбира едно, лекарят – друго, социологът – трето, химикът -четвърто, и пр. Всеки в своята област е прав. Питам сега, ако тези хора ги съберем на едно място, какво могат да направят. Ако ги туриш десетимата души да градят една къща, могат ли да я съградят? Земеделецът ще отиде по своята работа, химикът също и т.н. Ще кажеш, че има между тях архитект, но той не може сам да съгради къщата, трябва да намери работници. Но допуснете, че не може да намери работници. Тогава, макар че имате архитект, къщата остава несъградена.
Сега вие може да имате някои положителни мисли, но нямате работници и вашата работа остава недовършена. Да кажем, че вие може да имате една основна идея за Бога, но идеята ви е обща. Имате архитект, но с тази идея нищо не можете да направите. Имате план, но по този план трябва да се съгради къщата. Ще ви изясня мисълта си. Има неща, които изцяло ангажират човешкото съзнание. Да кажем, че всички тези хора, които са свършили своите науки, идат от работа и казват, че са гладни. Мислите ли, че след като ги нахраните, ще свършат вашата работа? Не. След като ги нахраните, вие пак сам ще си свършите своята работа. Какво се ползувате от това, че сте ги нахранили? Да направим един паралел: вие може да имате в себе си отлични идеи, които храните през целия си живот, но всяка идея свършва работа за себе си, а нищо за вас. Казваш: „Той е учен човек." Неговото учение е важно за мене дотолкова, доколкото аз мога да се ползувам от него и той от мене. Каквато и да е идея, ако не влезете във връзка с нея, тя да бъде полезна на вас и вие на нея, никакво отношение не може да се създаде между вас и идеята. Тези идеи ние ги наричаме самостоятелни. Например идеята "Аз трябва да бъда свободен" или "Аз съм свободен човек". Хубаво, като мислиш, че си свободен, но колко си свободен? Ти казваш, че си свободен, но не си свободен от страха, от глада, от болести, от сиромашия. Само казваш, че си свободен. В какво седи тогава вашата свобода? Тя е много зависима. Колко много фактори има, които ви ограничават? Свободният човек е независим. Независимият човек седи над всички препятствия в живота. Той е приятел с глада, със сиромашията, с безсилието, със страха, защото щом те е страх, страхът е твой господар. Щом си сиромах, сиромашията ти е господар. Щом си безсилен, безсилието е твой господар. А пък щом си приятел с тях, тогава е съвсем друго.
Ако вярваш, вярата е господар над тебе. Щом казваш "аз вярвам", аз казвам – добър господар имаш. Да допуснем, че не вярваш. Значи лош господар имаш. Казваш: „Богат съм." Този господар е добър и лош. Под истинско богатство ние разбираме разумността в човека.
Централното място в живота заема Любовта. Тя е основата на всичко. А пък да бъдеш разумен, това показва правилния път, по който Любовта върви и се проявява. Щом кажеш: "Аз съм разумен", значи, че е прокаран пътят, по който твоята Любов трябва да се прояви.
Всички положителни качества, които човек може да има, са пътища за Любовта. Любовта трябва да се прояви чрез човешката душа, а чрез това проявление човек печели. Две места има най-опасни в този живот: мястото, дето те обичат и гдето обичаш. Всички искате да бъдете обичани и да обичате, а те са най-опасните места. Ако на това място не си внимателен, ти вместо щастлив, можеш да станеш нещастен. Можеш да придобиеш живота си, а можеш и да го изгубиш.
Когато Бог направи човека и му изяви, че го обича, хората се намериха на най-опасното място и само за едно ядене развалиха приятелските си отношения с Бога. Каза им Господ: "Няма да ядете от това дърво". Но те ядоха и всичкото нещастие дойде оттам. Вие ще кажете: „Ева направи това." Не, във всеки човек има тази слабост – да хапне нещо, което ще причини скъсването на Любовта. И тогава каква стана? Скъсаха Любовта и ги изпъдиха вън от рая. И от 8000 години хората все се мъчат да възстановят първите връзки, които са имали с Бога, и още не могат да ги възстановят напълно. Някои мислят, че са възстановили връзките. Ако това е истина, аз се радвам. Защо в петък трябва да се пости? Най-опасно място е. Ако ядеш, беля ще имаш, с хиляди години ще плащащ. Едно ядене ще ти струва хиляди години. Така е. Нали знаете, някой път можеш да кажеш една дума и после 20 години трябва да я изправяш. Мога да ви приведа много примери, но това няма да ви ползува. Вие си имате свои примери.
Има една опасност: вие очаквате вашият растеж и вашето усъвършенствуване да дойдат по един много лесен, магически начин – махнеш с една пръчка и всичко става. Или да помислиш нещо и веднага да го получиш. Не е достатъчно само да помислиш и да пожелаеш нещо, но трябва да направиш всичко, което е нужно за реализиране на помисленото. Ти можеш да помислиш, че бобът ти е осолен, но трябва да му туриш сол. Вие се намирате в положението на двамата светии, от които единият спорил, че каквото човек помисли, става, а пък другият казвал, че наполовина става. Спорили дълго време и най-сетне единият, който казал, че всичко, каквото човек мисли, става, отишъл по работа, а пък другият останал да готви вкъщи. Услужвали си един на друг. Той турил гърнето с боба, сварил го, но не турил сол. Почнали да ядат, но другият казал: „Бобът няма сол." „Помисли и ще се осоли." „Как ще се осоли?" „Ти трябва да го осолиш." С помисляне само работите не стават.
Думата „помисляне" има съвсем друг смисъл. Това, което помислиш и не може да го направиш, то не е мисъл. Мисъл се нарича всяка една форма, която изпъкне в твоето съзнание, да можеш да я туриш в действие, да се реализира. Правили ли сте опит? Не сте правили. Някои кашляте, нали? Това е пеене, модерно пеене. Защо кашля човек? Знаете ли произхода на кашлянето? Защо кашля някой момък, без да има кашлица? Като минава някоя мома, той се позапали. Всички вие, които кашляте, ви подозирам в любовни работи. Ще кашляш малко, за да обърнеш внимание. Не мислете, че само грешните хора кашлят. И праведните кашлят. Не е изключение кашлицата. То е свободно действие. Всякога, когато трябва да се изхвърли нещо, има кашлица. Има една материя, която е вече ненужна. Човешкият дух казва на работниците: изхвърлете го това навън! И вие кашляте. Някой път, като се покашля човек, позасмее се на себе си. Като е свършена работата благоприятно, той се успокоява. Но дойде една кашлица, втора, трета, четвърта, пета и почва да те дразни. Какво трябва да правиш? Можеш да почнеш със закона на внушението. Лесно се казва, но как ще си внушиш? Имате известен предмет, който трябва да се премести, но е тежък и не можеш да го дигнеш. Трябва да си умен. Ще си послужиш с лост. Това става лесно, ако има известен наклон. Ако пък този предмет е на едно равнище и има добър устой, тогава трябва с чук да го строшиш на парчета и да го изхвърлиш.
Значи, при внушението вие все едно че ще си послужите с лост. Кой е лостът? Това е човешкият ум. Но ще знаете как да го турите. Вторият лост е вашето сърце. Третият лост е вашата воля. Как ще координирате трите лоста, за да извършите работата? Защото някой път умът може да дойде в разрез със сърцето, а сърцето в разрез с волята. Например някой път вие желаете нещо, а ви е страх да го направите. Страхът произтича от простата причина, че много пъти сте претърпявали несполуки в живота. Веднъж не сполучваш, втори път, трети път, с години все несполуки. Страхът се е зародил от големите несполуки, които човек е претърпял през хилядите свои съществувания. Сега значи трябва да започнем със сполуките, за да се освободим от страха. Или другояче казано: страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с Любовта. И страхът всякога е признак на слабост. Страхливият е крайно слаб. Всички същества, които се боят, губят от своята сила. Те са слаби. А всички същества, които престанат да се страхуват, заякват. Ти не можеш да станеш силен човек, докато не се освободиш от страха в душата си. Не само да се освободиш от страха, но ако ти не можеш да внесеш Любовта или да се свържеш с Любовта, силен човек не можеш да станеш. Защото Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Любовта е храна за душата. Това е малко неразбрано за вас сега. Допуснете, че тези 10 души са вашите приятели. Какво могат да ви помогнат всичките тези учени хора? В човешката глава има около 40 способности с по три деления. Значи, около стотина способности има в човека според френолозите. И всяка една способност си има своята специфична област. И всяко чувство си има свой специфичен стремеж.
Да кажем, че имате религиозно чувство или Любов към Бога. Това ще ви предразположи да имате почитание, уважение към хората, постоянно да се молите. Защото молитвата на човека зависи от религиозните му чувства. Някои хора, които имат слабо религиозно чувство, не искат да се молят. Това е един дефект. Друг, у когото музикалната способност е развита, обича да пее. Някой казва: “Аз не искам да пея." Той мисли, че това е едно качество. Не, това е един дефект. Тази способност е слабо развита у него. Някой казва: „Аз не искам да имам приятели." У него чувството на приятелство е слабо развито. Някой казва: „Аз искам малко да работя." Той няма смелост, приложението е слабо развито у него. Някой не иска да се храни. У него е слабо развита хранителната полу-способност. Яденето е полу-способност, полу-интелектуална способност. Ти мислиш, че като не можеш да ядеш, си постигнал нещо. Това е един дефект. Ако много ядеш, пак е дефект. Ако много любиш, пак е дефект, ако не любиш, също е дефект;. Ти не можеш да любиш повече, отколкото трябва. Казваш: да любя всички хора. Това е много общо казано. В даден случай кои обичате най-вече? Които са по-ясни в съзнанието ви, тях обичате повече. Младата мома, младият момък обичат лицето си. Цял ден си мие врата със сапун, глади веждите си, устата си. Пехливанинът, който ще се бори, си маже мускулите. Онзи, който ще ходи някъде, ще гледа внимателно краката си, ще им обърне особено внимание. Онези, който работят с перото, ще гледат пръстите си. Онзи пък, който ще мирише някое цвете, пипа носа си.
Какво представляват в дадения случай устата, езикът, ръцете и пр.? Те са свързани с известни области на живата природа, с един свят, който в своето естество е неизменяем. Чрез своите ръце, ако ти разбираш закона, ще бъдеш свързан с поменатия свят, дето всичко можеш да направиш. Твоите уста са свързани също със свят, който е неизменяем. Ако ги пазиш добре, ти ще имаш връзка. Твоите очи са свързани с един специален свят. Ушите също и пр. И ако ти пазиш тези органи, зад всеки орган седи едно чувство или една способност. Външните форми са свързани с вътрешните, а пък вътрешните форми са свързани с известни сили в природата. Вие казвате: „Господ ще нареди всичко." Но Господ го е наредил. Вие сега сте пратени да изучавате това, което Той е наредил. Вашето щастие зависи от това, което можете да спазвате в дадения случай. Вземете един музикант, който се учи да свири. Неговото „щастие зависи от музиката. Музикалният свят е свят на посредничеството. Не можеш да мислиш правилно или да чувствуваш правилно, ако нямаш музикална способност, ако нещата не ги схващаш музикално, хармонично. Всички разумни неща в света стават по законите на музиката, те са отмерени в своите действия. Някой път ги наричат причини и последствия, ритъм, права мисъл, морал. Морал – това е хармонията в човешката душа – хармонията между мисли, чувства и воля. Любовта, това е най-голямата хармония. Външната страна на Любовта, това е най-голямата хармония, която съществува. Какво представлява за тебе едно същество, което ти обичаш или те обича? Онова същество, което те обича, то свири в тебе. Ти си едно пиано за него. И онзи, когото ти обичаш, той е пиано за тебе. Ти обичаш някого, защото ще седнеш и ще свириш. Приятно ти е. Имаш пиано. Но ако не знаеш как да свириш, ще развалиш пианото. Ти казваш: „Да обичам някого". Че да обичаш, това не е проста работа. Като седнеш при този инструмент, трябва да знаеш как да свириш. А пък ти седнеш, дрънкаш и казваш: „На това пиано не може да се свири добре."
Наскоро видният пианист Орлов даде концерт в София. И другите свирят на пиано, но Орлов разбира, мислил е. Почти е достигнал всички възможности, които се крият в сегашното пиано, знае начините на съчетанието, как да удари, как да си премести ръцете, как да звучи по-тихо и по-силно. Като че ли всеки негов пръст мисли.
Но да оставим пианото. Вие искате да обичате един човек. По-хубаво пиано от човека няма. И по-лошо пиано от него няма. В думата „пиано" на български има два смисъла. Любовта, която опиянява, показва, че този, който е пиян от любов, не може да свири. Казват за някого: „Той е опиянен от любов." Тази любов ферментира, тя не е чиста. Човек не трябва да се опива.
Вие схващате Любовта като една вътрешна връзка, която се създава, когато обичате един човек. Този човек, когото обичате, той ще ви бъде предметно учение. Вие ще се учите от него и ще благодарите на Бога, че ви е позволил да свирите на това хубаво пиано. Вие казвате: „Аз вече не го обичам". Тази работа не става така: обичам, не обичам. Щом пристъпите едно Божествено правило, втори път няма да ви позволят да свирите на никакво пиано, никого няма да обичате. Не съжалявам, че някой иска да свири на моето пиано. Но да свири добре, според правилата на музиката. А след като затвори пианото, той трябва да каже няколко думи. И знаете ли кои са тия думи? Аз ще ви оставя. вие сами да се сетите. Може да питате музикантите, какво казват те, като отварят пианото и какво – като го затварят. Казвате една дума. Всички пианисти, които отварят и затварят пианото, без да кажат нищо, остават посредствени. А пък другите пианисти казват така: „Трябва да се науча да свиря добре на това пиано. Пианото има нещо, което не зная. Него трябва да изуча". Някой път му се струва, че пианото не свири добре. Той не свири добре, а не пианото.
Най-хубавото пиано в света е човекът. По-хубаво пиано от него няма, но ако знаеш как да свириш. Ако не знаеш, по-лошо пиано от човека няма. Ако знаеш как да свириш върху някой човек, ще потече мед и масло от планините. Но ако бутнеш както не трябва, излагаш се на една кал, която наричам „калта на нещастието". Като се окаля някой от нея, ще изгуби почти всичко. И затова всички трябва да се пазите от тази кал. Психическата кал прави големи пакости. Тя е като киселината – дето падне, изгаря. Затова бъдете внимателни, за да не се окаляте. Някой път, при изключителни условия може да се окаля човек. Това е друг въпрос. Но съзнателно никога не трябва да се каля.
Никога съзнателно не се каляй! Ако един бивол влезе в една локва и се окаля, какво е добил той? И защо са изкривени рогата на бивола, знаете ли? На вола рогата са поставени по един начин, а на бивола са поставени другояче. Това изкривяване на неговите рога се дължи на калта. Тя е осакатила главата му. Щом тази психическа кал влезе в ума ти, ти не мислиш както трябва, не можеш да разбираш и очакваш неща, които никога няма да дойдат. Вие всичко трябва да проверявате. Аз гледам тук „в класа" има някои неща съвсем непроверени. Някой път вие сте носители на фалшиви идеи. Аз, например, онзи ден казах, че ще станат земетресения до 1938 година, а вие предавате думите ми невярно – щели да станат катастрофи, катаклизми. Не, усилена дейност ще има Земята, но не катаклизми. Щом дойде един катаклизъм, ще се свърши светът. А пък вие мислите, че ще дойде катаклизъм и пак ще останете на Земята. Това е невъзможно. Не преувеличавайте работите. Вие казвате: една такава голяма круша. (С ръка Учителя показва големината на диня.) А пък тиквата, ето толкова голяма. (Учителя с ръка показва дължина около метър.) Аз влизам в положението на този човек; у него има чувство, което увеличава нещата. След като говори, той трябва да каже: „Ще ме извините, аз имам навик да преувеличавам. Аз казах: толкова голяма круша, но не е толкова голяма, а е по-малка, толкова. (С ръка показва, колкото ябълка.) И тиквата не е толкова голяма. (С ръка показва, колкото диня.) Питат децата: колко обичаш баща си? „Толкова." (Учителя протяга ръцете си.) А пък майка си? „Толкоз." (Учителя протяга повече ръцете си.) А пък другите братчета? (Учителя разтяга малко ръцете си пред гърдите.) Детето си има своя мярка. Тази мярка е произволна, то влага идея в нея. Учете се да мислите. Аз съм срещал ясновидци, които преувеличават. Разправя сън, но туря качулка на съня си. Видял малка светла точка, а пък казва, че е като слънце голяма... И казва: „И като блесна, осветли ме". Ако блесне като Слънце, ти няма да бъдеш такъв. Не е така.
Трябва да се освободите от еротиката във вашите чувства. Аз не смея да ви изясня новата философия – все ще й турите качулка. Най-същественото нещо в света е Любовта – да обичаш! Любовта никога не опетнява човека. Да обичаш и да те обичат – това е Божествено. Но има една страна на Любовта, чрез която можеш да се опетниш; чрез нея и като обичаш, и като те обичат можеш да се опетниш. За тази Любов няма да ви говоря. Вие я знаете. Но ще ви говоря за Любовта, която не опетнява. Представете си, че имате един палат със сто прозореца, обърнати към югоизток. Всеки прозорец е една възможност за Любовта. Слънцето ще влиза през всичките прозорци. Сто души стоят на прозорците. Всичката светлина иде от едно място. Вашата Любов не иде от сто места, а от едно място, но минава през сто прозореца. Вие казвате: „Като моята любов няма". Любовта ви е еднаква. Някой казва: грехота е да се преместиш от един прозорец на друг. Няма никакъв грях в това. Ти можеш да се преместиш от един прозорец на друг; можеш да заемеш който прозорец искаш. Това е разбирането на Любовта. Има известни положения, дето грехът е изключен. А пък има други положения, дето грехът не е изключен. Когато Любовта, светлината, иде от разни източници, там е грехът. Някой казва, че има грешна Любов. Тогава има два източника. Щом Любовта е безгрешна, тя има един източник. Както и да обичате тогава, вашата Любов ще произведе един отличен резултат. Трябва да знаете, че когато двама души се обичат, Любовта им идва от един и същ източник. Тогава няма спор. Ако не иде от един и същ източник, трябва да вземете предпазителни мерки. Например вие обичате някого. Кои са подбудителните причини? Например обичате мен заради знанието ми. Това не е любов. Това е користолюбива любов. Аз съм проводник на Божественото. Ако вие ме обичате като проводник, това, което аз ви давам, никой друг не може да ви го даде, никой като мен не може да бъде проводник на Божественото. Това разбирам аз, като кажа, че като мене никой не може да бъде проводник на Божественото. И ако Божественото мине през мен и ви повдигне, значи проводникът е бил добър. Щом се приближавате при някой човек, трябва да знаете дали е проводник той на Божественото, или не. Ако е проводник, вие ще имате Божието благословение, а иначе ще бъдете нещастни.
Питате – дали ме обича, или не? Ако той е един проводник на Божественото, той ме обича. И ако аз съм проводник на Божественото и го обичам, Любовта е чиста. Не може да има спор. Така може да прогресирате и да бъдете здрави. Но ако аз не съм проводник на Божественото, Любовта не е чиста. Преди няколко дена една сестра, която е доста напреднала, каза: „Един брат станал посланик." А той заминал за странство. Никакъв посланик не е. Проверявайте нещата. Не ставайте проводници на неверни работи. Аз бих се радвал да е посланик, но не е. Това го вземам като пример. Мнозина турят хората за посланици и казват: „Като него човек няма". Той е като Христос вече. Силно казано. „Божа кравица." Не го наричай „Божа кравица", ни най-малко аз не облажавам Божиите кравици, понеже са с много крака. Аз съвсем не искам да бъда Божа кравица, ако вие искате – ваша работа, но аз отдавна съм се отказал да бъда „Божа кравица". Да бъда човек, човешки да мисля, да имам права мисъл, а не да бъда Божа кравица, която не може да бъде полезна никому.
Сега искам да ви кажа кое е онова, Божественото. Някои ваши прояви, които не произтичат от зла воля, понякога го заслужават. Аз ги наричам унаследени от миналото, непроверени. Гледам и в науката: някой цитира нещо, а аз го проверявам. Като говоря за онзи свят, аз мисля едно, а пък вие мислите съвсем друго. Вие казвате: „Дали в онзи свят хората се женят?" Щом мислите за женене, това е този свят, по никой начин не е онзи свят. В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като се освободят от последиците на това падане, женитбата ще отпадне. В онзи свят няма никакви букаи. Някой ще каже: „Как да не се женят хората на онзи свят? А как ще се размножават?" Хората не се размножават. Размножават се тук, а в онзи свят не се размножават.
Но ние се отвличаме. Размножаването е закон на човешкия растеж. Размножава се човек в себе си. Под думата „размножаване" се разбира възможността да можеш да даваш и да постигнеш всичко, каквото желаеш. Но ако не постъпваш разумно, ти ще се ограничиш. Добре, допуснете сега, че десет души дойдат при вас и искат да обядват. Вие сте един гостилничар. Петимата са честни хора, а пък другите са вагабонти. Какво трябва да направиш? Трябва ли да ги нахраниш? Да допуснем, че тези хора са силни, имат и оръжие. Ти си един слаб човек, гостилничар. Какво ще правиш тогава? Ще ги нахраниш, нищо повече. Но в храната за апаши, за разбойници, гостилничарят капва някаква течност и те като ядат от това ядене, престават да бъдат апаши. И тогава те си оставят оръжието, плащат храната и всеки казва: „Няма да бъда вече апаш, ще бъда честен човек". Ще го нахраниш, но ще му помогнеш да се поправи. Всякога вие трябва да правите усилия, за да изпълните волята Божия. Трябва да проверявате нещата и да знаете, че невидимият свят е крайно взискателен. Те не са строги, но не обичат лъжите, неверните работи.
Някой, път, като се молиш, казваш: „Господи, аз съм много грешен". Но това не е вярно. Ти не го съзнаваш, ако го съзнаваше, нямаше да правиш грехове, а пък след молитвата ти правиш същите грешки.
Онова, което осъзнаеш веднъж, трябва да имаш сила да не го повтаряш. Да кажем, че кашляте. Кажи си: „Няма да кашлям!" Боли ви кракът. Направи опити. Седни, почни да заповядаш на болката да си отиде. Днес, утре ще заповядаш, цяла една година може да й говориш и ще видиш какъв резултат ще имаш. Вие нямате търпение. Викате лекар. Всички болки ви се дават само за да направите една малка връзка с Бога. Противоречията са също за това. Ако направите тази любовна връзка, вие сте сполучили. Ако не можете да я направите, това показва, че ви липсва нещо.
Вие често говорите един за друг. Не се одумвайте! Не одумвайте другите хора! Ако ги одумваш, за да ги поправиш, това е друго. Кажи му: не прави това, не е хубаво. Така ако постъпваш, е правилно. А пък ти казваш на някого, че еди-кой си брат има дефект. Той пък ще отиде и ще му каже, че ти си говорил лошо за него. Той ще почне да говори против тебе, а това са уловки на черната ложа. По нейно внушение вие ще се скарате. Това, което скарва хората, не е от Бога, а това, което ги примирява. Колко трябва да бъде внимателен човек.,
Преди няколко дни дойде една сестра и казва: „Аз почти недовиждам". Казах й: някои работи недовиждаш, а други много добре виждаш. Видях на очите й две сълзи. Тя го разбра другояче и й стана мъчно. Казах й: ще се оправи всичко. На другия ден тя ме срещна и аз й обясних, че наистина понякога човек недовижда някои неща, а други вижда. Да ви приведа един пример: в село Николаевка едно момче минава за глухо, не чува, каквото и да му кажеш. Викат го в наборната комисия, преглеждат го лекари и го освобождават по глухота. Лекарите му казват: „Ти си глух". Председателят му казва тихо да си върви. Той тръгва – чул. Как е чул? В известни отношения, когато човек очаква нещо, той чува. Но има едно нечуване, когато човек не се интересува от нещата. А когато се интересува, да видите как чува. Та казвам: някои неща ние чуваме, а някои не чуваме. Но те са специфични. На сто случая веднъж чуеш и ти не можеш да си представиш как. И даже тези, които страдат от недовиждане, някой път много хубаво виждат, а пък друг път съвсем се замъгляват очите им. Зависи от съзнанието им. В нашето съзнание има много и различни същества. Там е нашето нещастие. Не сме още свободни. Мнозина идват и размътват съзнанието ни. Вие трябва да бъдете много внимателни. Кой го размътва и защо го размътва? Когато ви дойде една мисъл, трябва да знаете кой е онзи, който ви я праща, какъв е нейният произход. И при всяко чувство, и при всяка постъпка трябва да знаете произхода им. Да допуснем, че сте направили една погрешка. Човек, като направи погрешка, трябва да знае где е сгрешил, за да я поправи. Поправената погрешка ще бъде една печалба за вас. Ако не я поправите, ще имате много терзания, много смущения. Някой казва: „Толкова години съм в братството и не съм успял". Че как да не успееш? Тук имате най-добрите условия да работите! Някой ще каже: „Ти се помоли заради мен". Аз мога да се моля за тебе, но ти трябва да работиш. Аз мога да се моля за твоята нива, да дойде малко дъжд, но ако не я посееш, ще израснат тръни и бодли. Ти си пианист и казваш: „Помоли се за мен". Ако ти свириш, добре ще е, но ако не свириш, ще стане точно обратното. Когато някой се моли за тебе, а в душата си ти нямаш желание да го направиш, то ще стане точно обратното. Ако се молиш за един пияница, който не иска да се лекува, ще стане по-лошо, още повече ще пие. Много жени са носели риза в църквата за мъжа си, за да не пие, а той почвал да пие повече. Казвам: в него няма желание да се поправи. Тогава не носи риза в църквата. Ако в него има най-малкото желание да се изправи, тогава ризата може да му помогне. Никога не се молете за хора, които нямат желание да се поправят. Не помагайте на хората, които нямат желание да се поправят, нито се молете за тях. Може да се молите за нивата, която не е посята и ще израснат тръни в нея. И за себе си, ако имате желание да извършите волята Божия, тогава се молете. Ти нямаш желание да изпълниш волята Божия, а се молиш и се чудиш, че Бог не те чува. Ако е право това, което желаеш, досега никога Бог не е отказал да задоволи едно правилно желание, каквото и да е. Една мисъл, каквато и да е, ако е права, тя всякога се реализира. Даже и онези мисли и желания, които не са прави, и те ще се реализират.
Помнете това. Само че в единия случай ще се радвате, а пък в другия – ще скърбите.
Не преувеличавайте нещата. Говорете всякога истината. Да знаеш, че когато искаш да кажеш нещо, пред Господа го казваш. Ти казваш: аз срещнах един ангел и говорих с него. Никакъв ангел не си срещал. Някой ми казва, че срещнал Христа. Срещнал някого, който наподобява на Христа. Ти като срещнеш Христа, ще стане цял преврат в тебе, както стана у апостол Павла. Христос ще ти каже: „Защо Ме гониш, Павле?" „Кой Си Ти, Господи?" „Аз съм Христос". „Какво искаш от мене?" „Стани". Това е великото в света. Ние мислим сега: де е Христос в нашите времена! Хубаво, какво ще направите, ако Христос е сега? Ще Го посетите 4-5 пъти, ще Го слушате, ще кажете: много хубаво говори. И ще повъздъхнете. Като Го срещнеш Христос, ще ти каже: „Дигни кръста си, откажи се от баща си, от майка си, от богатствата си!" Ти казваш: "Христос е на Любовта, на Божията Любов". Това, което имате сега, не е любов. Ще се откажете от една неправилна любов. Ще се откажеш от едно неправилно богатство. Ще се откажеш от всичко онова, което те спъва в живота, и ще се хванеш за онова, което повдига душата. Христос казва: „Който люби баща или майка повече от Мене, не може да бъде Мой ученик". При друг случай Той казва: „Събирайте си богатства там, гдето крадецът не ограбва, нито молци разяждат".
"Събирайте си богатства!" – каза Христос.
Добрата молитва."