РАЗВИТИЕ НА ЗАЛОЖБИТЕ
14 март 1934 г., сряда, 5,30 ч.с. Изгрев – София
„Отче наш."
Размишление 15 минути. Прочете се 4 глава от Притчи.
(Печката пуши.) По миризмата на тази печка може да имате понятие за миризмата на предпотопния свят. Ще добиете представа за задушливите газове. Ще направим едно малко упражнение. Изходно положение: ръцете пред гърдите, пръстите събрани и обърнати нагоре. 1. Пръстите се насочват едни срещу други и се допират върховете. После ръцете отиват настрани, с отворени длани, обърнати нагоре. Това движение се прави 6 пъти. 2. Ръцете успоредно напред, с длани обърнати надолу. После дланите се обръщат нагоре (6 пъти). 3. Както ръцете са прострени напред, пръстите пак се събират в едно и се обръщат нагоре. 4. Лявата ръка простряна напред с дланта надолу. Пръстите на дясната ръка се движат върху лявата от върха на пръстите до лявото рамо и после през гърдите до дясното рамо. После настрани надясно с дланта надолу (6 пъти). 6. Ръцете се поставят отпред със събрани пръсти и насочени към устата. След това се отварят настрани ръцете с дланите напред, пръстите отворени и се издиша през това време (6 пъти).
Имате ли някаква тема зададена? (Нямаме.) Пишете върху темата „Колко тежи доброто?" Човек, докато е морален, има тежест. Щом се отклони от морала, олеква.
Знаете ли каква роля играят човешките мисли и чувства? Благото на всеки човек зависи от неговите мисли и чувства. Писанието казва, "че Бог вдъхнал в човека дихание на живот и той станал жива душа – значи, започнал да чувствува нещата. Вдъхнал в ноздрите му – започнал да мисли, а след това започнал и да чувствува. Чувствата са станали понятни за него. Целият окръжаващ свят е свързан с човека. Всички предмети вън от него са свързани със самия човек. Затова той трябва да ги проучва. Някои предмети външно могат да упражняват по-голямо влияние върху човешката мисъл, отколкото други. Например, ако човек обича да пие повече вино, какво влияние ще има то върху него? Или ако златото му влияе повече, той ще има непреодолим стремеж към него, а това ще го доведе до скъперничество или алчност. Всеки трябва да знае каква доза, какво количество злато му е позволено да има, защото не на всеки е позволено да притежава неограничено количество злато, така е и с храната. На всеки човек е определено количеството храна, която трябва да приеме. Ако приеме повече храна, отколкото трябва, това ще се отрази зле върху стомаха му. Ако накараш стомаха да работи повече, отколкото трябва, ти ще си създадеш нещастие – ще стане разширение на стомаха. Ако пък не му дадеш достатъчно работа, той ще стане ленив. В първия случай от голяма активност стомахът може да се разстрои, а пък при втория случай може да изгуби своята пластичност.
Човек трябва да мисли. Това е здравословно за него. Но ако мислиш повече, отколкото трябва, то е равносилно на преяждане. Ако мислиш по-малко, отколкото трябва, ти приличаш на човек, който се подлага на пост. Някои хора постят много. Едни постят, за да печелят пари. Ядат сух хляб, за да спестят пари. Защо му са тези пари? За черни дни. За дни, когато ще му дотрябват за нещо много нужно. В целия свят има много банки. В Америка те са повече от 2500. Там и най-бедните влагаха парите си за черни дни. Те вярваха, че банките ще ги осигурят за черни дни, но в тази криза всичките им пари потънаха заедно с банките, а хората, които бяха вложили парите си за черни дни, пиха по една студена вода.
Може да се извади следният извод: понякога и ние влагаме своите мисли и желания в банки. Но всички тези банки нямат свой капитал, те работят с чужди капитали. Тези банки са създадени благодарение на чуждите капитали, които не принадлежат на онези, които се смятат собственици на банката. Допуснете, че вие влагате в някой човек вашия капитал. Това не е лошо, обаче вие трябва да проучите характера на този човек – с какъв капитал разполага неговата банка. Никога не влагай капитала си в банка, която разполага с малък капитал. Значи, един човек, за да бъде горе-долу солидна банка, той трябва да притежава голям капитал на разумност, на духовен живот, на доброта и сила. При мене седи един млад ученик, който, за да ме похвали, казва, че съм търпелив. Той твърди, че ако имал половината от моето търпение, щял да бъде гений. Аз му казвам: търпението всеки може да добие – ти също. Човек не се ражда с търпение. Той постепенно го добива. Всички хора са сприхави, но се въздържат. Казват за някого: той е много търпелив. Въпрос е колко е търпелив, но е принуден да се въздържа. Някои от силите на човека са крайно избухливи. Ако се разглежда човешката глава, ще се види, че валчестите и широките при ушите глави имат взривни вещества. Но знаете ли кога казваме, че главата е широка? Човек на 25 – 30 години има широчина на главата си 14 1/2 или 15 сантиметра. Това е нормалният размер на широчината. При 16 -17 см широчина това е вече много – и от такива хора трябва да се пазиш. Ако пък дължината на главата е от 18 до 21 см (линия отпред назад) – имате активни хора. Значи от дължината на главата зависи активността на човека, а от широчината – избухливостта му. Тия хора, на които главите са широки, лесно се гневят. Минава му само ако на обидата с обида отвърне. Същото правите и вие, когато ви обидят, не се успокоявате, докато не издебнете удобния случай и вие да кажете нещо обидно на оня, който ви е обидил. Питам – защо постъпвате по този начин, защо отвръщате на обидата с обида? Правилно е, когато някой каже нещо хубаво за вас, и вие ще кажете нещо хубаво за него. Но ако е казал нещо лошо, не е нужно и вие да му платите със същата мярка. Веднъж наблюдавах две малки деца по на 2 години, седят в количките си едно до друго. Седят си мирно. Майките им дали по една ябълка да се залъгват. Гледам по едно време, че едното дете си простря ръката, хвана другото за косата и го раздруса, раздруса. Онова започна да плаче. Разбрах, че взело ябълката на своето другарче и я турило в своята количка. След малко второто дете хвана другото за главата и я раздруса няколко пъти, взе двете ябълки и ги тури в своята количка. Аз седя и ги наблюдавам. Казах си: този пример ще ми послужи някога – след колко години, ще видим. Повече от 30 години са минали от тогаз. Задавам си въпроса: защо това дете си простря ръката, хвана главата на другото и я разтърси? А другото заплака. После стана обратното. Няколко пъти минаваха ябълките от едната количка в другата. И двете по един и същ начин постъпваха: хване главата му и го раздруса. Иска да каже: глава имаш, но можеш ли да мислиш? Ти знаеш ли тази глава кой ти я направи? Другото не знае и плаче. След това същия въпрос задава другото дете, раздрусва главата му и взема ябълките. И минаваха тези ябълки от едната количка в другата. Аз се посмях на тия деца. Казах си: и възрастните правят същите неща, само че по-деликатно. Американците например обичат да се подиграват. Срещнат се двама и единият казва: "Какъв свят човек, много свят!" Подиграват се. Другият пък ще му каже: "Аз не съм станал толкова свят, колкото си ти. До твоето семейство не съм достигнал още". По този начин те си разменят подигравки, но деликатно. Под думите "свят човек" американецът иска да му каже, че не е толкова умен. Понякога чувствата му вземат надмощие, не мисли, но си въобразява само, че е умен.
Засега нека си изясним какви са задачите на една школа. Окултната школа е система от методи за самовъзпитание. Всяка една окултна школа способствува да познае човек себе си – какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Много пъти ние казваме за някого: той има воля. Но не е достатъчно само човек да има воля. Тя трябва да се прояви. Всеки трябва да знае как да използува силите, които съставят неговата воля, които са на негово разположение. Той трябва да знае и как да се справи с тях. Мойсей, който бил окултен ученик, дал заповед: „Не пожелай!" Защото при всяко пожелание ти поставяш препятствие на волята си. Ти пожелаваш нещо, а не знаеш дали ще го постигнеш, или не. Мойсей иска да каже: не пожелай нещо, преди да си обмислил добре можеш ли да го постигнеш, или не. Не пожелавай една вещ, която принадлежи на другиго! Понеже така ти ще създадеш противоречие в твоя ум и в твоята Душа.
Здравословното състояние на човека до голяма степен зависи от главния мозък – орган на човешката мисъл. Затова обмяната на клетките, които функционират в цялата мозъчна повърхност, трябва да бъде правилна, т.е. електричеството трябва да бъде равномерно разпределено. Има два вида електричество. Някой път мозъкът се поляризира – веднъж дясното полушарие е пасивното, отрицателното, а пък лявото е положителното. Друг път дясната страна на тялото е положителна, а пък лявата страна е отрицателна. Дясната страна на мозъка е отрицателна, а пък дясната страна на тялото е положителна. Какво трябва да се разбира под думата „отрицателна"? Отрицателен е онзи човек, който има желание да вземе, да придобие нещо. Щом имаш желание да придобиеш, ти имаш едно отрицателно състояние. Искаш да станеш добър – също е отрицателно състояние. Искаш да станеш умен – и то е отрицателно състояние. Всичко онова, което искате, създава у вас едно отрицателно състояние. При това състояние вие нямате никакви запаси, от които можете да дадете. За да може да се прояви някой, той трябва най-първо да възприеме достатъчно количество енергия от природата, за да може да се зароди процес за даване. И забелязано е, че когато умът на човека е отрицателен, неговите чувства са положителни. И когато умът е положителен, то неговите чувства са отрицателни. Това е една много специфична работа. Общо казано, това донякъде е вярно. Причините за отрицателността на човека могат да зависят от неговите лични чувства. Искаш да направиш добро, но твоите лични чувства се намесват. Например, искаш да дадеш пари, да направиш някоя услуга някому, но като разгледаш въпроса, виждаш, че ще направиш пакост на себе си, и се отказваш. А пък личните чувства са спомагателни средства за духовния живот на човека. Те са една временна мярка, но са Божествената мярка за човека. Някой път хората базират своя морал на личните чувства. И който има такъв морал, разсъждава така: "Мен като човек не ми подобава нечестността, аз трябва да бъда честен". Да бъде човек честен, не значи още, че той е морален. А пък когато дойдем до духовната страна на морала, ние казваме: "Това е правота". Това е вече извън нашите лични чувства. Без да се гледа, дали това е полезно, или не за моите лични чувства, казвам: това не е право. Може да е добре или зле за мен, няма значение. Може да е добре за мен и да не е право, а може да е зле за мен и пак да е право. Но вие трябва да правите разлика, когато въпросите се отнасят до вашия личен живот или до Божественото – тогава те трябва да бъдат прави, разумни. Когато говорим за Любовта, мъдростта и истината, ние подразбираме един живот извън личните чувства на човека. Обаче за да добиете това, вие трябва да станете господари на вашата глава. Вие не можете да имате един морален живот, ако не сте господари на енергиите, които са във вашия мозък, във вашата глава. И ако вие не знаете откъде иде кипването, не можете да се владеете. Някой път много ваши нещастия произтичат от областта при ушите ви. И ако знаехте, в дадения случай можехте да предотвратите голямото набиране на енергии там, защото ако се наберат много енергии в двете тия области, ще стане експлозия. И всякога, когато се набере много енергия, вие се наблюдавайте в огледалото. Тогава нека някой ви разправи какво са говорили за вас някои хора. Тогава мускулите ви около устата ще почнат да се движат, вие ще се развикате и ще почнете да обиждате безогледно. И добре е в такива случаи човек да бъде безгласен като риба, понеже тази енергия непременно трябва да излезе от него. Разбира се, по-добре е тя да бъде трансформирана по друг начин – да се впрегне на работа. Умният или духовният човек може да я прекара в горните области на мозъка и да създаде нещо гениално, а ако я прекара отпред на челото, ще я превърне в музика. Ако не направи това, ще развива постоянно речта си, ще стане критичен и за всекиго ще се произнася, за всичко ще си дава мнението, но трябва да знаете, че от това нищо не се придобива.
Вие искате да знаете до каква степен сте напреднали. Може да направите следния опит: ако ви вкарат в една стая, дето има турени торби със злато, с английски лири, и ви накарат да обиколите всички тия торби, без да има някой при вас – тогаз ще се разбере до каква степен вие сте в състояние да се въздържате. Някой път може да бръкнете в някоя торба и да видите само какво има вътре. Пък може и да вземете от златните монети в джоба си. Питам: има ли противоречие, когато човек взема нещо? Да допуснем, че влезете в плодна градина и минавате покрай едно дърво, второ, трето и си откъснете един плод. В какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че вие не сте господар на себе си, а не че сте откъснали плода. Ти си направил една постъпка, която е свойствена на животните. Ти си човек и мислиш, че като изядеш една ябълка, кой знае какво ще стане с тебе. Нищо няма да стане. Нищо няма да придобиеш. Нищо няма да ти допринесе ябълката.
Да допуснем, че те обидят. Щом не се въздържаш, ти не си господар на себе си. Като те обиждат, обмисли добре: трябва ли да отговориш, или не. Писанието казва: "Не отговаряй на глупавия според глупостите му, за да не си мисли, че е много голям ум". В носа на един слон влиза един голям плъх, скрива се и му причинява безпокойствие. Тича той, идва на едно място, където има един джобур, пълен с вода, всмуква вода с хобота си и го напълва. След това изхвърля със сила водата, а заедно с нея и този плъх навън. Но той е още жив. Той отново го поема пак навътре с водата и пак го изхвърля – и така докато го обезсили. Иска да му каже: ти влизал ли си в носа на слон? И вие трябва като този слон да дадете урок по всичките правила на онзи, който ви пакости. Слонът не го убива, у него има благородство, той е като онзи сърбин, който вързал звънец на вълка. Турците имат поговорка: "Остави пияния сам да падне. Не го бутай". И без бутане той залита. От този пример следва изводът: мозъчната енергия и енергията на симпатичната нервна система трябва да се пестят. Съвременният свят, съвременната култура и почти всички тук страдате от недоимък и нервно напрежение. Едно болезнено състояние е недоимъкът – значи липсва нещо. Затова се научете да спестявате енергията на вашата симпатична нервна система и тая на главния ви мозък. Или другояче казано: спестявайте енергията на вашия ум и на вашето сърце. Например вие често се безпокоите за неща, които нищо не струват – за преходни работи. Аз бях снощи на един концерт на Роза Ерлих. Артистката, която свири, като излезе, се държеше с навъсени вежди, беше някак неуверена, понеже повече от десет години не е излизала да свири пред публика. Безпокоеше се. Свири нещо много мъчно, затова изпитваше страх, че може да сгреши и публиката няма да я приеме. Накрая свири със самоувереност и никъде не сгреши. Публиката хареса свиренето й. Всеки тон падаше на място. Във втората половина на концерта тя доби вече самоувереност. Тази артистка е учила при един от най-добрите учители в Европа, който я прекарал през една строга дисциплина – математическа. И тя работила 25 години и може би 30 години и не е изгубила нищо. (10 – 15 години не е излизала на сцената.) Един артист, който за десет години не изгубва своята техника, има нещо много в себе си. Човек изгубва своята техника, когато не мисли. Вие ще кажете, когато не се упражнява, тогава изгубва сръчността си. Има два вида упражнения. Аз мога да не свиря на цигулка, но да мисля. Мога умствено да си дам концерт на себе си. В това отношение аз не изгубвам техниката си. Не искам да свиря. А мога да свиря и пак да изгубя своята техника. А пък мога и умствено постоянно да се упражнявам. Силата на техниката седи в упражняването. Правете най-първо умствени упражнения. Да кажем, че вие искате да добиете търпение. Упражнявали ли сте се да добиете търпение? За тази цел трябва да свирите мъчни пиеси. И колкото са по-мъчни, толкова по-упорито трябва да ги изучавате. Питате: защо са тия противоречия в света? Те са парчета, които са създадени от разни автори и трябва да ги свирите. Някои казват, че в някой дом не живеели добре. Как да не живеят добре? Свирят парчета от Бетховен, от Бах, от Шуман, Шопен, Лист. И ако не знаеш как да свириш, казват: "Не си научил да го свириш хубаво". А пък като го свириш добре, казват: "Търпелив човек е, свири добре". Някой казва, че не може да търпи. Това е все едно, че не може да свири – няма техника. Друг пък си задава въпроса: не може ли светът без страдание? Може, разбира се. Съществува един свят, дето няма страдания. Но той е минал по пътя на страданието. Те са научили законите. И понеже свирят добре, то всички тия мъчнотии за тях са равносилни на много приятна музика. Да свириш нещо от Бетховен и да те освирка публиката, какви страдания ще имаш! Но ако го свириш както трябва, ще ти ръкопляскат и ще те изкарат на бис. Може да не те освиркат при лошо свирене, но може би и няма да ти ръкопляскат. А като се научиш да търпиш, няма да страдаш от обидите, а даже ще ти стават приятни.
Да се върнем към предмета. Никога не дръжте в ума си отрицателна енергия. Много пъти човек държи такава енергия в ума си. Например някой ти казва: "Аз не съм много надарен. Нямам много големи дарби, с обикновени таланти съм, минал съм възрастта. За някое друго съществувание ставам". В това няма никаква философия. Ти на колко си години? Че си бил на възраст 20 – 30 години, възраст ли е това? 30 – 36 години, това са три Юпитеровски години. Ако отидеш на по-далечните планети, няма даже да имаш и една година. А пък ако отидеш на Слънцето, което прави едно завъртане по своята орбита за 20 милиона години, ти на колко години си? Слънцето, като се завърти за 20 милиона години, имаме една слънчева година. На Слънцето хората трябва да живеят много дълъг живот. Ние мислим, че 20 милиона години е грамадно нещо. Да ви не спъват годините, та да мислите, че сте остарели. В старостта има известни възможности, които в младостта ги няма. В младостта има известни възможности, които в старостта ги няма. Когато ти си млад, прави това, което възрастта изисква. И когато си стар, прави това, което възрастта изисква. И когато си стар, не мисли, че си остарял и че трябва да отидеш в другия свят. А пък ти на стари години можеш да правиш чудеса! Сега ще ви приведа един пример, от който ще разберете как можете да направите чудеса. Минават две деца по на 16 години. Едното дете удря другото, а то взема един голям камък и го стоварва на гърба му. Двете деца са контузени. Но ето че идва едно дете и един стар човек на около 84 години, който се подпира на тояга. Детето взема един камък и го стоварва на гърбицата на дядото. Дядото го поглежда и му казва: „Знаеш ли, че ако аз бях млад, бих те утрепал, но благодари, че съм стар." Как ще преведете това? Не е много добра тази постъпка, нали? Сега друг пример ще ви дам: едно дете удря пак един такъв старец и той го повиква и му казва: "Много ти благодаря, че ме удари, досега никой не ме е ударил". Дава му десет стотинки и му казва: "Аз не съм богат, но иди при онзи чорбаджия, удари го и той ще ти даде повече". Детето взема един камък и удря чорбаджията. Последният го хваща и го набива.
Пести енергията си. За предпочитане е да дадеш десет стотинки на лошото дете и да го пратиш друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да се караш и обиждаш и бащата, и майката. Ударили са те, добре. Това дете в дадения случай е един професор, който те изпитва. Но за да те удари едно дете, има скрити причини. Никога не може да те удари току-така. Ти си мислил за неестествени неща. Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, изгубваш равновесие и тогава ще дойдат нещастията. Можеш да констатираш закона: излезеш на разходка, внеси в ума си разнородни мисли от противоположен характер и веднага ще паднеш на земята: надясно или наляво, напред или назад. Щом се смесят разни енергии в ума, човек пада на земята. Важен закон е: като вървиш, умът ти да не се разсейва – така се пази равновесие. Никога умът ти да не се отклонява от пътя, по който вървиш. И тогаз нищо няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който е създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи ти не вървиш по пътя, който Бог е определил. Щом не вървиш по този път, ще дойдат най-големи противоречия.
Или в ума ти се загнезди мисълта, че всички хора са лоши. Какво значи „лош"? Не е господар на себе си. Щом не е господар, той е слуга някому. И щом е слуга, господар може да му заповядва да направи нещо, което не е по негова воля. Хората на Земята мислят, че са свободни, а всъщност приличат на впрегнати животни. Един кон тегли една каруца. Как си обяснявате това? На другия ден пак го впрягат. Защо? Защото не е господар. Вие ще кажете, че предназначението на коня е да го впрягат. То е въпрос. Направиш едно престъпление, турят те в затвора; в реда на нещата ли е това? Паднеш от някое високо място, счупиш си крака и не може да ходиш. В реда на нещата ли е? Не е. Има много работи в света, които мислим, че са в реда на нещата, а те не са. Ние питаме защо Господ така е създал човека? Целият свят е една отлична школа.
Това, върху което ви говорих, трябва да го проверите. Направете упражнение за търпение. Вие нямате метод за придобиване на търпение. Аз не съм ви дал още метод, да се научите да търпите. Още използувате старите методи за търпение. Аз съм опитвал всичките – и млади, и стари – всички, които са тук. Проучил съм старите методи. Всички до един мислят, че имат право! Право имаш само когато правиш нещо разумно. Правото е в разумното. А има постъпки и мисли, които не са никак прави. Щом имаш една такава мисъл, ти ще изразходваш повече енергия, отколкото трябва, и в тебе ще остане една празнота. Сега да ви обясня. Да допуснем, че вие се готвите да следвате в консерваторията. Какво се изисква от вас, препоръка ли? Не, може да имате най-хубавите писма, най-хубавите препоръки, но вие може да отидете с цигулката си без никакво писмо. Със своето свирене ти сам ще се препоръчаш. И ние обикновено си мислим, че Христос трябва да ни препоръча, Той да изнесе всичко. Този въпрос не е разбран. Онова, което Христос може да извърши за хората, то е да им даде известни правила как да живеят. А пък че вие трябва да живеете, то си остава ваша работа. Той не може да живее заради вас. Той е живял заради себе си. Дошъл е в света, за да придобие нещо и за да ви покаже правия път. Апостол Павел казва: "Не живея аз, но Христос живее в мене". Обаче вие давате криво тълкуване на това. Да живеем като Христа, то не значи да живеем както си искаме, но да живеем според изискванията на света, да свирим тъй, както музиката изисква. Един български гайдарджия може да свири нещо обикновено, българско, но ако свири новата музика по български начин, не ще може. Как ще изсвири той музика от Бетховен или Бах с гайдата? Обикновеният живот, който сега живеем, това е все едно българската гайда. А пък онзи, духовният живот, към който се стремим, съответствува на новото в музиката. И на класическата музика нещо й липсва: на съвременната класическа музика и липсва мисъл. Например един виртуоз, за да изпълни както трябва класическа музика, той не трябва да мисли за публиката. Публиката трябва да бъде на втори план за него. Той трябва да свири за себе си. Например вие да изпеете песента: „Бог е Любов". Аз ще ви изпея "Бог е Любов" някой път. Само веднъж съм пял така – преди 15 години. За такова пеене обаче трябва много добре да се приготви човек. Всеки ще пее тогава хубаво, но трябва да забрави всичко. И глас ще имаш, но трябва да мисли човек тогаз. Сега някой казва: "След като станах духовен и като се повдигнах на по-висок уровен, не ми се пее вече". Прави са. В живота има една фаза, която е болезнена – преминаване от едно състояние в друго. Всякога при преминаване има един период, когато човек не може да пее. Но това не е естествено положение. Защото вие като влезете в духовния свят, ще чуете такова пеене и свирене, каквото никога не бихте могли да си въобразите, даже всеки ще ти свири и пее, без да му платиш. И ти никога няма да забравиш това пеене и свирене. Може би преди около 30 години аз слушах във Варна една туркиня. Няколко месеца я слушах. Пееше си вкъщи. Половината град я слушаше – чуваше се може би на километър от дома й и хората си отваряха прозорците да слушат гласа й, като пееше. Ама какъв глас! Казваха: „Пее!" Имаше нещо особено в гласа й. Защо тази туркиня пееше? Аз казвам: тя пееше заради мене, нищо повече. Аз я слушах и я харесах. Една от най-добрите български певици. Казвам: не съм слушал такъв глас. Жената пее, пее. Нещо мистично имаше. Като я слушаш, и на другия ден мелодията звучи в ума ти. Хубави извивки правеше. Един свещен трепет влагаше тя в пеенето си. Млада беше – 25-годишна. Ако беше на 40 години, щеше ли да пее? Тя щеше да пее, но младите нямаше да я слушат. Защо? Когато човек започне да остарява, гласът му добива друг тембър. Гласовите струни се променят, а с това и пеенето. Старите хора като пеят или свирят, в музиката им се предават известни трептения, които не са свойствени на младостта. Старите хора трябва да разбират трепетите на младите. Когато изгубите ония трепети на вашата младост, казвате: остарях. Вие трябва да запазите в себе си трепетите на младостта, да не ги губите. Никога не трябва да забравяте свещения трепет на младостта.
Сега да не ви задържам по-дълго време. Това да остане във вас: пазете енергията на вашия ум, не я изразходвайте безразборно. Пазете енергията на вашето сърце, не я разточителствувайте безразборно. Всички имате една вътрешна интуиция. Всякога се допитвайте до нея. Има едно вътрешно чувство, което винаги е вярно. Спрете се. Никога не изказвайте една дума, преди да се допитате до него. Искате да кажете една дума, спрете се и се допитайте и ако този глас ти казва: „Почакай!" – ти почакай. Вие ще се научите най-малкото да чакате. Ще се научите да търпите. Не бързай да постигнеш всичките желания, които имаш. Не е важно постижението на желанията ви. Постижението зависи от изпълнението, от приложението.
Сега, ако ви кажа да вземете вярно "до", как ще го вземете? Трябва да имате един камертон. (Учителя удря двата пръста на дясната ръка върху дланта на лявата ръка.) Това е естественият тон "до". Вие не сте мислили върху това. (С показалеца хлопа по горната част на ръката.) Всяка една част на тялото има един нюанс на тона. (Учителя удря с показалеца върху лакътя на другата ръка). Ако една част е болна, тя има особен тон. Когато удряш на една част, която е здрава, има специфичен приятен звук. Например ти се безпокоиш за нещо. Удари така ръцете си. (Учителя ги вдигна пред себе си, с показалеца и средния пръст на дясната ръка удари другите два пръста на лявата ръка. После направи обратното.) Така като правите, ще вземете тона "до" вярно. И оттам ще вземете „ми", „сол". Ако, имате друг камертон, той се различава с няколко трептения от този. Камертонът на ръката е по-верен. Само при болезнено състояние той се изменя. Щом човек е здрав, щом е в едно хубаво състояние, тонът е верен. Няма да го казвате това навън. Като отидете вкъщи, ще си направите опита. Като ударите на дланта, някой път ще вземете тона "до" вярно, но може да вземеш или „до бемол", или „до диез".
Трябва да се създаде в човека една разумна мисъл. Ние искаме да служим на Бога. Ти като развиваш музиката, служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога. Ако си един лекар, архитект, баща, майка или какъвто и да е чиновник и ако съвестно работиш, ти служиш на Бога. Един секретар, както нашият брат е секретар на касационния съд... лесно става ли се секретар? Трябва човек да е майстор. Или председател може да бъде на касационния съд, професор по физика, химия, архитектура или лекар. Все има известни придобивки.
Човек трябва да развива своите заложби. Когато развиваме заложбите, които имаме, ние вършим волята Божия. Какво нещо е волята Божия? Да развиваме ония заложби и способности, които Бог е вложил в нас. Затова човек е дошъл на Земята. Ще развивате способностите си, чувствата си, които са вложени вътре във вас.
Съвършената Божия любов носи пълния живот. (3 пъти)