ЩО Е ЧОВЕК
9 май 1934 г., сряда, 5 ч с. Изгрев – София
„Добрата молитва." Размишление.
Ще ви прочета 7 глава, само първите четири стиха от Притчи.
Има едно повърхностно разбиране за нещата. Външно разбиране. Представете си при сегашния строй един син, чийто баща е княз, и друг син, чийто баща е овчар. Каква е разликата между тия двама синове? В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога. Как е сега възможно да са от Бога родени всички, и единият да е роден от княз, а другият – от овчар? Като почнете да разсъждавате, ще дойдете до логиката на онзи сиромах, който нямал пари да си купи дървено масло, зехтин. Отишъл при свещеника и му казал, че иска да пости. Й свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш. Грехота е да се яде свинско месо през пости. Позволява се боб с дървено масло, а може и без дървено масло". Сиромахът сварил боба с малко водица и лук. Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости мас. Но му идва наум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва маста през дупката и я налива в гърнето. След това отива пак при попа и му казва: „Изпълних, както ми каза. Три пъти ядох боба без масло и три пъти с дървено масло". Този човек не е някой съвременен, не обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена. Питам: възможно ли е свинската мас да стане дървено масло? Онзи, който не разбира свойствата на свинската мас и на дървеното масло, той може да се заблуждава. При изключителни случаи свинската мас може да се употреби като лекарство, но трябва да знаеш в каква доза, колко мас трябва да туриш, за да се излекуваш. Обаче какво ще кажеш, ако си вегетарианец? Сега ще ви дам едно сравнение: кое е по-износно – да угощаваш един обикновен овчар ли, или един княз? Ако ти не си заможен човек, кого ще предпочиташ да угощаваш, княза или овчаря? Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш. Това е външната страна. Вие трябва да си извадите правило. Казваш: човек трябва да бъде добър. Но какво подразбираме под думата „добър човек", где се отразява добротата на човека? Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво по плода се познава дали е добро, или зло. Ябълката се познава по плода, крушата, също. Всички дървета се познават по плода. И човек се познава по плода. Но трябва да има един начин за самовъзпитание. Искаш да бъдеш говорител. Искаш да говориш на хората. Представи си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила, как ще започнеш? Как започват сега? Нали сте слушали сказки. Как започва сказчикът? „Почитаеми господа, или уважаеми господа, уважаеми гражданки, граждани." А ако е религиозен, ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя." И след това как ще развие своята реч. Защо почва с думата „уважаеми" или „почитаеми"? Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, с която нещо ще засегнеш у него. Всяка дума произвежда у човека особен ефект. Има думи, които ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти вярно. Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи. Може с думите да си направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш. По някой път аз съм правил опити с животните. Например имате една котка вкъщи. Дадете й сух хляб, отказва да яде. Но вземете малко топла вода, капнете на хляба да омекне малко, намажете го от едната и другата страна с малко сиренце и котката идва, изведнъж се прикомандирова и мисли, че хлябът е друг. Значи, с малко вода, малко масълце или сиренце въпросът е решен – тя яде.
Вие казвате: трябва да бъдем добри. Не е достатъчно само да си добър – трябва да имаш и други качества. Вие понякога се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и постижения. Хубави работи са те. Да кажем, че ходиш в училище и мислиш, че си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време умствените ти способности не са толкова добри. Другите ученици, които не са от такъв висок произход, са много способни. Питам: какво те ползува твоята титла? Сега може би някои от вас си задават този въпрос – това за мене ли се отнася, или за другите? Доброто, е за човека, то не е за животните. А злото за кого е? В Писанието се казва, че всички плодове са създадени за човека, но по някой път и животните ядат от тях. В Писанието се казва, че Бог дал тревата за животните, а плода – за човека.
По някой път ти не харесваш носа си. Защо не го харесваш? Изкуството си има модели. И за всеки един от вас също има модели. Много често вие се заблуждавате от външността. Много несполуки в живота произтичат от човешките органи, които пък са резултат на миналото. Някой път вие може да си държите главата на една или на друга страна, напред или назад. Кога хората почват да се прегърбват – когато остаряват. А старите хора съвсем се прегърбват. У младия, който се ражда прегърбен, има желание да се изправи. А у стария има обратен процес. Той си казва: „Остарях, остарях, остарях". И се навежда, навежда. Детето казва: „Млад съм" и почва да се изправя. Това дете действува по законите на внушението на Божествения свят. Докато в тебе действува Божественото, ти си млад. Когато ти не се подчиняваш на Божественото, остаряваш. Остаряването е човешки процес. Като напуснеш Бога, ти си недоволен. Недоволен си от човешки работи. В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен. Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко. Щом не си с Него, ще бъдеш недоволен. Що е недоволство? Недоимък! Съмняваш се – това е недоимък. Не можеш да помниш – това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък. Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък. Речеш да направиш нещо и се отказваш -това е недоимък. Ти казваш: „Така е нареден светът". Няма никаква философия в това. Светът не е нареден така. Твоят свят, твоите разбирания са така наредени. Ти искаш да те обичат хората – това е недоимък. Искаш да те уважават – това е недоимък. Искаш да станеш богат – това е недоимък. Искаш да станеш учен, да се подмладиш, да станеш висш чиновник -това е все от недоимък. Всичко това показва негативната страна на живота. Искаш да станеш добър, искаш да станеш светия – също е недоимък. Казвате: „Аз имам стремеж". Хубаво, този стремеж как ще го изпълниш? Казваш: „Аз искам да изпълня волята Божия". Това е недоимък. Искаш да изпълниш, а не знаеш как да я изпълниш. Как трябва да се изпълни волята Божия? Представете си, че аз съм поставил две сестри – едната на едната страна на масата, другата на противоположната страна на масата и на средата турям един килограм ябълки, от най-хубавите. Пет големи ябълки има там – един килограм. Всяка една сестра, като погледне, ще иска да изпълни волята Божия. Аз искам да видя как ще я изпълнят. Едната ще погледне, иска да види коя ябълка е най-голямата. Като. я види, тя вече туря око на нея. Двете се гледат една друга и се канят – заповядайте, вземете си. Изпитват се. Не искат да изкажат намеренията си. Всяка е хвърлила окото си на най-голямата. И по-безочливата взима по-голямата, а другата е недоволна, но замълчава,. Питам: тая, която е взела голямата ябълка, изпълнила ли е волята Божия? За да се реши правилно въпросът, какво трябва да се направи? Аз бих разрешил този въпрос така, ще кажа: сестро, понеже сте хвърлили око на тази, голямата ябълка, да я разделим на две равни части, може да хвърлим чоп и всяка ще вземе тази половина, която й се падне. При всяко друго разрешение все ще остане известно недоволство. Това е едно малко, микроскопическо недоволство, но при някой дребен повод може да стане голям спор. Нито едната е работила за тази ябълка, нито другата. Домакинята, която е била толкова добра, ги е набрала от своята градина и ги е турила тук. Де е престъплението? Престъплението е в техните желания. Стълкновението е в техните желания. Всяка една от тях има желание да вземе най-голямата. И от затаеното недоволство се заражда грехът. Освен това, ако задържиш тази мисъл по-дълго време, тя ще се отрази на психиката ти и оттам – върху лицето ти. Всяко недоволство е един психически процес. Турете пред един човек хубава, препечена баница и изведнъж ще познаете на какво ниво е неговата психика. Тази баница може да му послужи да прояви въздържание. Да почака, да я погледа, а не да се нахвърли лакомо да яде. И много гладен да е човек, пак не трябва да бърза. Ето как бих постъпил аз: преди да почна да ям, аз размишлявам десет минути. Вземам предвид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене. И без да ме смущават, аз ще си помисля за тях. Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам. Мене не ме смущава гладът. Гладът не е едно страдание. Гладът е една велика Божествена подбуда. А яденето, насищането, това вече е успокоението. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. Но след нея има и друга. Ти си се наял сега, работата е свършена. След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам този, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил. Гладът показва степента на работата, която човек е свършил. Гладният човек не трябва да се пресилва – това значи, че човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа, Всеки един от вас трябва да работи умерено, без пресилване.
Глад има навсякъде. У вас може да има глад за обич. Ти гладуваш да те обичат. Ти можеш да гладуваш да те почитат хората. Не е лошо. Но трябва да-се работи. Вие може да имате и глад за любов. Коя е мярката за глада на любовта? Искате да ви обичат хората. Но най-първо вие трябва да обичате. Е добре, с каква мярка мерим обичта си към някого? Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже те нямат солидна основа. На мене, ако ми дадат един домашен хляб, аз ще го ям, но той е чужд. Не съм го месил аз този хляб. Минал е през няколко ръце. Мога да ям и хляб, който е месен с крака. Много хлебари има, които месят в големи корита с краката си. Много пъти вие ядете пасти, но не знаете как са направени – колко развалени яйца има вътре в тях. И казвате: модна е тази сладкарница. Да, модна, но развалените яйца са вътре в пастите.
Понякога и ние постъпваме така – кажем една лоша, развалена дума при една сладка, разбъркаш една каша и я поднесеш на хората, не си ли и ти като тази сладкарница? От две сестри едната казва на другата: „Много си груба, сестро", а тя й казва: „Пък ти си светица". Казвам: те са две сладкарници. Аз стоя пред вратата на едната и на другата сладкарница и мисля в коя да вляза – в сладкарницата на грубата ли, или в сладкарницата на светицата.
Думата „сестра" – това е най-хубавата дума. Произходът й е хубав. Сестра – това е най-хубавото име, което можете да дадете на една жена тук, на Земята. И на един мъж най-хубавото име, което можете да му дадете след баща – това е брат. В който и да е език тези две думи са почти най-хубавите, еднозначни са думите „брат" и „сестра". Когато братът и сестрата в една къща не могат да живеят добре, брат и сестра ли са те? И когато братът не съзнава, че тя му е сестра, той не се обхожда с нея като със сестра.
Всяко нещо си има своята обхода. Вземете музиката. Например, ако вземеш основният тон „до" като „ре", това не е правилно. Можеш първоначално да вземеш по-ниско или по-високо. Тогава имаш право, но веднъж ако вземеш основния тон в по-висока или по-ниска степен, то всичките други тонове трябва да имат еднакво отношение към него.
Да кажем, че ще пеете песента „Бог е Любов". Как трябва да се изпее песента? Как трябва да се изпеят първите думи „Бог е Любов". Ти имаш думата „Бог". Как ще предадеш мисълта си при пеенето? Ами че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш? За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог"? Ние често произнасяме думите „Бог е Любов". Всичките блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, произтича от Бога. И всеки се стреми да отиде при Бога, но как ще познаеш, че си отишъл при Него? Аз ще ви дам една диагноза: реалността в света се отличава по това, че при нея всички противоречия изчезват, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността, т.е. задоволени са всички твои нужди, ти си при Бога. И нищо не смущава душата ти. Но ако в душата ти има смут, ти не си при Него. Също като онова дете, което загубило майка си и дълго плакало, а като я намерило, прегърнало я и се успокоило. Майката също се радвала на загубеното си дете. И майката, и детето си обещават никога да не се разделят.
По какво се познава доброто дете? То трябва да познава майка си, да познава нейните желания и да ги изпълнява.
Ние също трябва да изпълняваме волята Божия, без да си правим никакви уговорки. И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил какво да бъде лицето му? За всички животни, които създал преди човека, Господ си правел модели. За човека направил един модел, втори, трети, четвърти, но все не ги харесвал. Най-после този, който направил в шестия ден, видял, че е доста сполучлив. (По човешки говоря.) Харесал го. И по какво се отличавал той от другите? Всичките модели, които Господ правил преди този, не можели да стоят прави на краката си. Все падали пред Него. Дигне Господ модела и той падне. И така, докато направил последния модел, който не паднал. Тогава Бог казал: „Този модел ще бъде за човека".
Щом грешиш, ти не си истинският модел – ти падаш. Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, той е истинският модел. Има такива модели. (Учителя показа чертежа). Този модел пада ли, или не пада? Я го накарайте да падне! Той се е изправил и казва: „Аз съм от тези, които не падат". Ние си правим уговорки, казваме си: невъзможно е човек да не падне. Тази уговорка няма място сега, това са минали неща. Можеш да кажеш: „Било е време, когато аз съм падал". Или казано по-точно: било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали. Но дошло е време, когато Той направил един модел, който не паднал. Следователно аз се спирам на онзи модел, който не пада.
Сега, като изнасям това, каква мисъл остава за вас? Да изпълним волята Божия. Най-първо, за да изпълниш волята Божия, не трябва да падаш. За да изпълниш волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомахът, не трябва да те боли гръбнакът, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш. „Може ли?" Може.
Така трябва да бъде. Дали може, или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде. Ти казваш: „Кой може да постигне това?" Няма какво да го постигаш. Ти си този модел. Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада. А в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня волята Божия" – това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря" – това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум" – това е падане. Като говорим за постижимо, не разбирам да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти в дадения случай можеш да се ползуваш. И после, под постижими неща се разбира и това, да имаш свобода на действие. Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора. А по някой път вие сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други. (Учителя показва една сестра и казва: Тази млада сестра не е модел сега.) Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче." Трябва да плаче. Без плач работа не може да се върши. Вие сте чудни, когато някой ми казва, че някой плаче. Много добре. Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ами много се е наквасил". Много хубаво стана, че се е наквасил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемат Божествената красота. Можеш да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва долу пред прозорците, когато ги измиваш. Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че си могъл да плачеш. И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал.
Някой път и аз плача! Много плача и аз. Но като плача, гледам дали умът ми се е прояснил, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората. И плача, плача! И след като разбера, че умът, сърцето и волята ми са вече на място, казвам: няма да плача повече. Умът, чувствата и волята ми се нагласиха. И казвам: плачът си постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня. Излизам си от банята и се обличам. Аз плача, докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър висока. В тази вана се къпя. Ако си купя вана като вашата, тогава трябва да плача цяла година, за да я напълня. Това би било губене на време.
Ние считаме, че човекът е голям. Може да бъде по-голям и по-малък – като гайдата. Представете си, че аз направя една гайда от волска кожа. Сега ги правят от овча кожа, но може да се направи голяма гайда от волска кожа. Ако може да се направи един голям орган да свири, то може да се направи и една голяма гайда от волска кожа, за да може да събира повече въздух. Това е само за обяснение.
„Отче наш."