Общ Окултен Клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
ПОСТИЖЕНИЯ НА ЛЮБОВТА
„Добрата молитва"
„Духът Божи "
Доста трудна тема е тази, за ползата от космите. Не зная как сте я разработили.
Имате глагола „да вярваш". Да вярваш в неща, които са физически. Вяра във физическите работи значи в работи, които са завършени процеси. Седите вие на стола и не се мърдате, това е физически процес. Започвате да се движите или заспивате. Каква е разликата между будното състояние и спящото състояние? Щом заспите, тялото ви почива, вие може да сте били някъде, сънували сте нещо, нищо не помните. Имате някаква идея, едно впечатление за съня, но сънят е така разпокъсан, нищо свързано не помните. Сънували сте някоя лисица, някоя котка скача, някоя птичка, някое гълъбче. Искате да знаете какво означават. Като ходите денем, виждате да прелитат лястовички и други птички. Какво отношение имат те към вас? Те си гледат работата. Птичките хвъркат, търсят храна. Лястовичката хвърка, търси мушици. Там или там се наведе, хване една мушица, глътне я. Вие казвате: „Наведе се надолу." Пък тя си търси храната. Туй, което ви говоря сега, няма връзка със сегашния живот. Казвате: „Що ни интересува нас лястовичката, че хвръкнала."
Вие имате два крака, но не знаете точния им смисъл. Искате да знаете как трябва да постъпвате в света. Какви трябва да бъдат вашите постъпки. Имате две ръце, имате две очи, две уши, един нос с две отвърстия, имате една уста с две отвърстия - едно за дробовете и друго за стомаха. Имате два крака. Не знаете, каква тайна се крие в човешките крака. Ако не знаете как да движите краката си, ще си създадете най-големите неприятности. Ако знаете как да ги движите, ще си създадете най-голяма приятност. Ако не знаете как да движите очите си, ще си създадете най-големи неприятности; ако знаете как да ги движите, най-голямата приятност ще си създадете.
Казвам: Човек трябва да мисли. Какво нещо е човешката мисъл? За да мисли човек, пред очите му трябва да има някакъв предмет, който да събуди неговата мисъл. За някои очи предметът трябва да дойде от външния свят, да събуди мисълта, не може да бъде вътрешен, абстрактен. Казвате: „Мога да мисля." Вие не може да мислите без външния свят. Вие не може да мислите без сърцето, вие не може да мислите без земята, не може да мислите без растенията, не може да мислите без хората, които срещате. Всеки един човек е стимул за вас. Туй вие не го съзнавате. Понякога в краката се поражда амбиция, краката имат такава амбиция, левият крак иска да бъде пръв и десният крак иска да бъде пръв. Не искат да ходят. Казвате: „Аз не мога да ходя." Защо? Защото двата крака спорят, кой да бъде пръв. И може туй да трае половин час, един час. Вие седите и казвате: „Да ходя или да не ходя?" Седите, разсъждавате. Не ви се ходи. Не ви се ходи, защото краката спорят кой да бъде пръв. И въпросът остава неразрешен. След няколко дена пак ви дойде наум. Вие уреждате екскурзия. Краката са заинтересувани да идат горе, на Витоша. Отново кой трябва да бъде пръв и кой трябва да бъде последен. Като разговарят, краката си имат особен език. Няма да ви казвам какъв е техният език. Научете го. Дали ще вярвате, то е друг въпрос. Туй, което ви разправям, е вярно, но формата не е вярна. Питате: „Как си говорят?" Говорят си тъй, както вие си говорите, така и краката си говорят. Най-първо реши десният крак да бъде пръв. Казва: „Аз ще уредя тази работа." Левият казва: „Хайде да бъде тъй." Остава назад, а десният тръгва напред. Следния момент левият стане пръв, десният остава назад. После левият казва: „Аз ще направя нещо." Десният казва: „И аз ще направя." И двата се надпреварват и човек върви, движи се. Вие ако не може да бъдете последен, и пръв не може да бъдете. Ако пръв не може да бъдете, и последен не може да бъдете. То са две привилегии: да бъдеш последен и да бъдеш пръв. И в свещената книга Бог казва: „Аз съм алфа и омега." Вие казвате: „Аз няма да бъда опашка." Ако не може да бъдете опашка, вие не може да бъдете и глава. Ако не може да бъдете глава, не може да бъдете и опашка. Не става дума за опашка на животните. Знаете ли къде е вашата опашка? Носът е вашата опашка. Този нос вие постоянно така го бутате, понеже той е инспектор на труда. Казвате: „Тази работа трябва да я уредиш." И теглите носа си. Някой път вие не мислите, тогава ви хване хрема. Този инспектор на труда стане мързелив, не иска да работи. Като ви хване хрема, кихате, теглите го, докато най-после се събуди, да си свърши работата. Но зависи вие как пипате носа си. Вие турите ръката на носа си и казвате: „Защо ли Господ е турил тук носа?" Ами къде трябва да го тури? Започвате да мислите: „Защо не го е направил малко по-дълъг, защо го е направил толкова широк?" Вие нямате една ясна представа, какво значи един красив нос. Ако носът е тесен, не е хубаво. Ако носът е дълъг и нормално широк, е хубаво. И да бъде широк не е лошо, но съотношение трябва да има между дължината и ширината. Онзи ден говорих за математическите отношения. Под математически отношения аз разбирам един Божествен ред, който не може да се измени. Имаш едно математическо отношение, не може да го измениш. Имаш едно геометрическо положение, ти не може да го измениш, понеже Бог с милиарди години е мислил, мислил, чертал, мислил и туй, което е начертал, то е последното. Ти, един човек на земята, който едва започва да пише азбуката, искаш да дадеш съвет на Господ. Казваш: „Аз вярвам в тебе." Казвам: Ако ти вярваш в мене, ти ползваш себе си, ти не ползваш мене. Ако аз вярвам в тебе, ползвам себе си, ти не ползваш мене. Ако аз вярвам в тебе, ползвам себе си. Ако аз вярвам в Бога, аз не ползвам Бога, аз ползвам себе си. Ставам проводник на Божественото, себе си ползвам. Ако не вярвам, спъвам себе си. Ние се спъваме с нашето недоверие. Ако престанеш да вярваш в разумното в света, ще се спънеш. Как ще се спънеш? Най-първо стомахът ще те заболи, второ, ще започне да те боли сърцето, после дробовете започват да те задушават. После ще се пренесе тази болка в гърлото, ще се пренесе в слепите очи или в главата ти и един ден ставаш шашав. Казваш: „Откъде ми дойде тази беля, аз ли бях най-големият грешник в света?" Най-големият грешник си, понеже не разбираш Божиите пътища.
Питате: „Кой е видял Господа досега?" Да ви приведа друго едно малко доказателство. Срещам едно дете сираче, на което баща му умрял, когато още се раждало. То казва: „Нямам баща, не съм го виждал. Не зная дали имам баща или не." Туй дете не е виждало баща си, как ще знае дали има баща. То самото прилича на баща си. Очите му приличат на бащините, устата прилича, всичко прилича на баща му. То, като се погледне, ще знае какъв е баща му. Виждал ли си Господа? Щом мислиш, и Господ мисли, имаш Божията мисъл. Щом чувстваш, и Господ чувства. Щом ти имаш сила да работиш, и Господ има сила. Тази сила е дошла от Бога. Какво доказателство искаш сега? Щом виждаш себе си, туй е Господ. Сега откъде ще дойде заблуждението. Като си видял първия пръст на един човек, ти си видял човека. Човекът е в първия пръст, но ти трябва да видиш цялото тяло на човека, за да имаш една по-голяма представа. Ако един учен човек види единия пръст на някой човек, от него може да нареди всичките други пръсти. Той е умен. Този пръст има отношение към останалите. Ако вашият показалец е къс, вие във всичките си мисли приличате на него. Ако този пръст е дебел в основата, значи на физическото поле добре си уреждате работите, много не му мислите. Ако пръстът е късичък, философия няма във вас. Казвате: „Що ми трябва да мисля - ще си похапна, ще си полегна, ще си поспя." Ще си кажете: „Като имам малко парици, къщица, един вол, едно конче, няколко нивици, тъй минавам, животът ще се свърши. Няма защо да ида да се ровя в небето, в слънцето, в луната, в звездите. Тия работи мен не ме интересуват." Такъв човек не знае, че здравословното му състояние зависи от луната. Той трябва да бъде здрав. Ако е болен, нарушил е някой закон на месечината. За да бъде здрав, трябва да бъде свързан с луната. Ако не е пъргав, остарява, става хилав, не може да се движи - нарушил е законите на слънцето, не е в пряко отношение със слънцето. Изгубил ли е своето достойнство, той не е свързан с Юпитер. Не е ли енергичен, не може ли да се защитава, изгубил е своето отношение с Марс. Не обича ли хората, изгубил е своето отношение с Венера. Не му ли стига умът да си урежда практическите работи, изгубил е отношението си с Меркурий. Няма ли философски ум, не гледа ли критически на нещата и хората, изгубил е отношението си със Сатурн. Как ще ги поправи? Някой казва: „Не мога да мисля." - Не е свързан със Сатурн. Няма благородство. - Не е свързан с Юпитер. Няма живот в себе си. - Не е свързан със Слънцето. Онзи ще каже: „Господ направил света." Хубаво, ако ние се основаваме на това „Господ направил света", повече не ни трябва. Няма какво да се събираме тук, да помагаме. Всеки да седи в дома си - ние сме направили така. Какъв ще бъде животът тогава? Аз ви навеждам на ония противоречия, вие седите вкъщи и имате противоречие. Казвате: „Аз не мога да го търпя. Не мога да го нося." Защо не може да го търпиш? „Не мога да го обичам." Защо не може да го обичаш? Ако ти даде десетина хиляди лева и всеки ден те вика вкъщи, прави ти баница, тогава ще го обичаш. Нищо като не ти дава, как ще го обичаш? Значи, щом не ме обичаш, заключавам, че ти си гледаш само своя интерес, искаш да те обичат хората, да ти дават. Казва: „Да се обичаме." Когато ви говоря, аз виждам, че вие го пренасяте за себе си и всяко нещо ви засяга. Кое ви засяга? По някой път, като говоря на български, не мога да намеря някоя дума. Кажа дума, която изразява един процес, който спира, пък идеята, която искам да изразя, показва движение. Като кажа „дойде", не показва движение, а един процес, който е спрял. Процесът е спрял, като че не се движи, а всъщност процесът е, който се движи. Тогава, ако кажа „върви", думата не показва, че иде към тебе, а показва само, че върви. „Дойде" показва, че вървял към мене и спрял. „Дойде" не показва, че се разговаряме, показва само, че е дошъл, не показва защо е дошъл и какво има да се разговаряме.
Сега искам да ви кажа нещо много съществено, което трябва да знаете. Имайте предвид, че Бог е най-разумното същество в света, което всичко наблюдава. Той ви извинява всичките погрешки, но не може да ви избави от последствията на вашите погрешки. Вие сега тъгувате, казвате: „Защо Господ да не може да ни избави?" Когато вие сами може да се избавите, защо Господ трябва да ви избавя? Казвате: „Аз съм болен, Господ може да ме оздрави. Но тази болест аз я създадох. Аз ядох сушена биволска пастърма по три пъти на ден, развалих си стомаха и казвам: Не може ли Господ да ме излекува?" Докато ядете пастърма, Господ не може да ви излекува.
Сега другото положение. Не вярвам нито един от вас да е ял биволска пастърма. Всички стари учения аз ги считам за консерви в кутии, които сега ви се дават да ядете. Еди-кой си пророк така е казал. Хубави консерви. Вие вярвате в онова, което едно време пророците говориха, а това, което сега Бог ви говори, не вярвате. Евреите вярваха в Мойсея, а като дойде Христос да говори, не повярваха в Него. В Когото евреите не повярваха преди две хиляди години, сега в него вярват. Това, което сега се говори, хората не вярват, след две хиляди години ще повярват. Тия хора, които вярваха в пророците и не повярваха в Христа, умни хора ли бяха? Че вярваха в пророците, умни хора бяха, че не вярваха в Христа, глупави бяха. Че как може Господ чрез пророците да говори, чрез Христа да говори, а сега да не говори? Че Господ и сега говори, и тогава е говорил.
Казвам: Не се заблуждавайте от външната форма на нещата. Онова, което ви носи едно дете - може да е дете, не може да разсъждава, не е философ - но туй, което носи, е важно. То ви носи златни монети, злато. Друг може да е философ и може да ви носи медни монети, които струват десет стотинки. Това дете ви носи 20 лева. Единият е философ, другото е дете, но питам: Кой ви дава повече? - Детето.
Наскоро ми разправяха един случай на село. Детето пита баща си: „Татко, защо Господ някой път покрива небето с облаци, някой път го прави ясно? Защо слънцето изгрява на изток, пък на запад залязва?" Какво обяснение ще дадете на това дете? Дойде ви една радост, то е изгревът на Божествената истина у вас. Дойде една скръб, това е залезът. Вие питате: „Защо скърбя? Защо слънцето залязва? Защо се радвам? Защо слънцето изгрява?" - При изгрева на слънцето идват радостите. При залеза на слънцето идват скърбите. Питате: „Защо ми дойде тази скръб?" - Защото слънцето залязва. Другояче не може да бъде. Всякога, когато слънцето залязва, скърбите идват. Всякога, когато слънцето изгрява, радостите идват. В изгрева на слънцето скръбта не може да дойде. Вътре в човешката мисъл е изгрев. В човешката мисъл, когато човек мисли, скръбта може да дойде. По някой път мислите за своите младини и ви стане мъчно. Но вашите младини са залез. Мислите за младините, които са минали. Мислите за своето бъдеще и веднага се въодушевявате. Не може човек да мисли за бъдещето и да не се въодушеви. Питам, ако вие отидете при един извор и сте жадни, какво чувство ще имате? Изворът блика, какво чувство ще се породи у вас? Човек, колкото и да е песимист, като види извора, веднага ще се зарадва. Защото в дадения случай този извор задоволява една ваша нужда. Но представете си, че след четири-пет дни изворът пресъхне, какво ще се образува у вас? - Ще ви стане мъчно. Защо? - Залез е това. Започвате да философствате, защо изворът е пресъхнал? Има си причини. Една от причините може да е разместване на пластовете и следствие на това се е изгубила водата. Някой път вие сте вкъщи и някоя крушка изгасне изведнаж, изгори. Понеже сте суеверни, мислите да не би, като е изгаснала крушката, някой да е умрял. Има едно поверие, че като пада една звезда, един човек умира. Може да е така. Възможно е, като е паднала звездата, някой да е умрял, защото почти във всяка секунда умира един човек. И в този момент звездата пада, за да покаже пътя на душата. По същия този път душата отива нагоре, към Бога. Сега вие се спирате върху вашето състояние като един царски син. Казвате: „Не съм ли царски син, не тече ли в жилите ми царска кръв, не съм ли аз записан в книгата на живота?" То е едно отношение. Ако този царски син не живее, както трябва, питам, какво го ползва неговата царска кръв. Може аз да съм свършил, учен човек да съм, да имам диплом, но трябва още учение. Все има нещо, което човек, колкото и да е учен, да не знае. Аз съм свършил медицина, лекувам болестите. Може да направя една диагноза, но да не зная да лекувам болестта. Питам: Какво ме ползва това знание? Зная от какво е произлязла болестта, пък не мога да я премахна. Едновременно със знанието за причините, трябва да зная и как да изцеря тази болест.
Всички вие имате мъчнотии. След като имате една мъчнотия, вие търсите някому да разправяте за нея. Сам не може да се справите с мъчнотията. Някой път ви е мъчно. Някой път дойде някой при мене, аз виждам, мъчно му е. Казва: „Голяма мъчнотия имам." Вчера идва една госпожа, не мога да я приема, виждам, че носи скръб. Казва: „Животът ми се е обезсмислил. Нищо вече не ме интересува в живота." Защо не я интересува. Млада се е оженила за доста добър човек. Един човек, който мислил само за земята. Показва ми портрета. Виждам аналитичния ум на човек, който разбира добре своите интереси - по веждите му съдя. Той не е обичал тази жена, но тя казва: „Голяма любов имах към него. Виждах го такъв, но го обичах." Той умира и сега се влюбва в нея. Тя го носи в себе си, казва: „Изгубих го, къде е?" Казвам: Какво си изгубила, ти го носиш в себе си. Той се оплаква, никак не е готов за другия свят. Държи се за нея като дете за скута на майка си. Казва: „Удвои се скръбта ми, искам да отида при него." Той я вика. Казвам: Каква полза, като идеш при него. По-добре да бъдеш тук, да му помагаш. - „Кажи ми как да го видя." Как ще го видиш, трябва да излезе от тебе, той е влязъл вътре в тебе. - „Извади го навън." - Това, рекох, не трябва. Аз мога да ви кажа защо не го правя. Не може, той е влязъл в нея, учтивостта го изисква. Този човек е в един свят и влиза в колибка; да го извадиш, то не е човешко. Рекох: Ти ще започнеш да го учиш. Ще започнеш да четеш Библията, да му проповядваш да повярва в Бога. Казва: „Не зная. Тук не виждам нищо за оня свят. Този свят е по-лош, отколкото оня. Искам да се върне." Пита: „Ще може ли да се върне. Ако той не се върне, аз искам да ида при него." Рекох: Ти не трябваше да оставяш той да умре. Сега сте се разменили. Ти си го обичала, когато той е бил на земята, той те обича, като отишъл в другия свят. Ти ще се благодариш. Тази скръб не е твоя, тя е негова. Ако мислиш, че тази скръб е твоя, ти се заблуждаваш. Тя ме гледа и казва: „Да ти целуна ръката." Сега той иска да целуне ръката ми. Той целува ръката ми, защото ме слуша какво говоря. Рекох: Може да ми целунеш ръката, но твоят възлюблен ми целува ръката. Защото той иска лесно да минава. Практично е някога да се целува ръка. Младата булка целуне ръката на свекъра, той й даде една златна монета. Покланя се булката. На десет души да целунеш ръката, по един наполеон - десет наполеона. Ако целуваш всеки ден ръката на четирима души, по един наполеон - четири наполеона. Не струва ли тази целувка? Всеки ден по четири наполеона, за сто дни - четиристотин, за година - хиляда и двеста наполеона. Не си ли струва човек да целува ръка?
Сега аз изнасям тия неща, за да се свържете с действителния живот. Вие ту се свързвате, ту се развързвате. Седите и мислите за един човек - да го обичате или да не го обичате. Слънцето изгрява и вие мислите да станете или да не станете. Който иска да прокопса в света, слънцето да не го заварва в кревата. Колкото пъти ви заварва в кревата, ще плащате глоба. Всичката глоба е, че вие много пъти не сте станали. Казвате: „Изгря слънцето." Като изгрява слънцето, то ви носи писмата от невидимия свят. Не трябва да спите. Лягайте рано, ставайте рано! Сутринта, щом станете, свържете се с Бога. А вие сега, щом ви огрее слънцето, не мислите много. Повече мислите да станете или да не станете, дали е приготвено яденето. В модерния живот до леглото има звънец. Позвъните, слугата дойде, даде ви обущата, дрехите. Представете си, че сте много голям. Да ви дам един съвет. Като станете сутрин, не викайте никого. Сам си свършете работата. Оставете другите хора да свършат тяхната работа. След като свършите своята работа, отидете при другите хора, които спят, и това, което искате да го направят на вас, направете го вие на тях. Няма случай човек да е направил някому услуга и да не са се отплатили за нея. Идете вие пръв да услужите. Искате да бъдете пръв. Станете пръв, нищо не ви пречи. Ако чакате за втората минута, може да бъдете последен. Ако вие не може да бъдете пръв и последен, нищо не може да свършите в живота. Аз да ви кажа, ако искате да бъдете пръв, нищо не може да свършите в света; този, който е готов да бъде пръв, да е готов и последен да бъде, да направи най-малката услуга на когото и да е. На едно дете, на една мушица, на една капка гледайте да услужите, да имате светла мисъл. Вие минавате по цветята, тъпчете ги с краката си отгоре. Тия цветя са изложение на същества, които седят много по-високо. Те са направили изложение на своите картини. А вие минавате с краката си отгоре на тази изложба и пет пари не давате. После се чудите откъде ви е сполетяло нещо.
Да ви приведа един пример с един полковник от Варна. Наричаше се полковник Обрешков. Казва: „Обичах да се занимавам с лов. Ходих да бия гълъби и гургулици. Син ми беше шестнадесет-седемнадесетгодишен. Вземам аз чифтето и на него давам едно чифте. Той идва да ми помага и двамата отивахме за гургулици. Приятно ми беше. Един ден казвам: „Драганчо, тури чифтето, да идем на лов."
Беше месец май. Отиваме и двамата на лов. Гледам на едно дърво гургулица и така си гугука... Стрелях по нея, гледам кракът й увисна. Нещо ме жегна, дойде ми на ум, че тя може да си има дечица. Сега ли намерих да стрелям! Жегна ме нещо. Седнахме и след 20 минути синът ми, като въртеше пушката, тя гръмна и ме рани в крака. Така увисна и моят крак, както на гургулицата. Шест-седем месеца се лекувах. Тогава започнах да чета Библията, обърнах се. Казах си: „Отсега нататък хвърлям пушката, няма да убивам гургулици." Вие сега казвате: „Колко жестоко!" Понякога правим какви ли не погрешки. Някой човек е весел, радостен, ще идем да теглим куршум, увисне му кракът. Друг човек има верую. Казваш: „Какво си тръгнал по тия заблуждения?" Привеждал съм примера за Мойсея, когато отивал на планината Хорив, да вземе заповедите от Господа. Гледа, един весел овчар, заклал едно агне и шета. Пита го Мойсей: „Какво си се разшетал?" Овчарят отговаря: „Господ ми каза, че ще ми дойде на гости. Опекох агнето, всичко приготвих." Мойсей му казва: „Господ агнета не яде, ти си се заблудил, остави тия работи." Като му казал така, овчарят седнал и се умислил. Мойсей му казва: „Ще се научиш! Да оставиш своите заблуждения!" Отива на планината и вижда, че Господ е недоволен от него. Господ го пита: „Какво каза на овчаря?" - „Казах му, че Ти агнета не ядеш." „Сега ще се върнеш да му кажеш, че аз ще му ида на гости." Слиза Мойсей от планината и намира овчаря. „Макар и да ти казах, че Господ агнета не яде, той ще ти дойде на гости." Овчарят се зарадвал. Сега Мойсей се интересува как Господ ще отиде на гости, как ще яде агнето и се скрил да гледа. По едно време, когато приготвил всичкото ядене, овчарят заспал. Един огнен стълб слязъл отгоре и изпоял агнето. След един час овчарят се събудил. Той се зарадвал, че Господ е идвал и изял агнето. А Мойсей разбрал философията на живота. Това е един пример, той не е станал, както се разправя, по човешки го разправям. Принципиално този пример е верен, но формата не е вярна.
Та вие по някой път казвате: „Господ с мене ли ще се занимава?" Ако Господ се е занимавал с тебе да те създаде, сега мислиш ли, че Той от туй, което е създал, няма да се интересува? Възможно ли е бащата да не се интересува от сина си и една майка да не се интересува от дъщеря си? Възможно ли е ти да не се интересуваш от своите очи? Ние всички сме потребни на Господа, понеже сме проводници на неговите идеи, на неговите мисли.
Първото нещо е вие да не живеете за себе си. То да бъде последното нещо, за себе си да живеете. Най-първо ще бъдете проводници на Неговата мисъл, на Неговото знание, на Неговата сила. Най-после ще оставите себе си на заден план. И Христос, Който разбираше този закон, казва: „Не дойдох да извърша своята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил." Казвате: „Как трябва да живеем, как трябва да мислим?" Тъй, както Христос е мислил. По някой път ме питат: „Учителю, как си дошъл между нас?" Аз не дойдох за вас. Аз дойдох заради Онзи, Който ме е пратил, нищо повече. - „Как дойде?" - Понеже Той ме е пратил, затова дойдох. Един ден, като ме повика, аз ще се върна и ще кажа: Онази работа, която ми даде, я свърших. Желая и на вас това, за което Бог ви е пратил, да го извършите, да го направите.
То е добро, да извършим онова, за което Господ ни е пратил тук. Щом като извършим Божията работа, другите работи стават, когато главата е намясто, когато сърцето е намясто и когато волята е намясто. Всичко става, когато главата е намясто.
Тия линии трябва да оживеят. Когато се чертаят някои неща, трябва да се разбират. Вие ги пишете често. Какво означават тия знаци? Това геометрия ли е? Те са разхвърляни. Значи в геометрията нещата са начертани. Тук има и геометрия - 
, но ти разчленяваш. Л какво означава. Л означава енергия, която излиза из един Божествен център. Тази любов си има специфично отношение. Ю на български, както се пише, какво означава? О на български, както се пише, показва условията, при които тази любов може да се прояви. Значи туй същество е живо. Любовта е сила, която излиза специфично в даден случай от Божествения център направо, само към твоето сърце. Тази енергия идва, за да станеш една жива душа. Бог започва много добре, но човекът спира процеса. Онова, което Бог му даде в рая, този процес той го прекъсна и осем хиляди години хората вървят по пътя на знанието. И нашата глава страда, понеже вървим по най-мъчния път: познаването на доброто и злото. Трябва да се върнем, да започнем с любовта. Започнахме със знанието, но все още не е дошло разрешение на въпроса за доброто и злото. Питам: Осем хиляди години учите, кой от вас е разрешил доброто и злото. Никой от вас не е разрешил този въпрос и още осем хиляди години да минат, пак няма да го разрешите. Само любовта разрешава въпроса, какво нещо е доброто. Вие искате да знаете какво нещо са доброто и злото. Имате две кучета, доста благородни. Хвърлете им една кост и те ще се скарат. По-силното ще се нахвърли, ще тегли няколко зъба на по-слабото и ще каже: „Тази кост е за мене." Другото ще го погледне накриво и ще изръмжи. Сега вие философствате, защо се скараха. Една кост има. Между тия кучета трябваше да турите една мрежа, на едното да дадете една кост, а на другото да дадете друга кост.
Защо хората съгрешиха? Понеже, преди Ева да дойде на земята, имаше мрежа между Адама и Ева и прегрешение не можеше да стане. Като дойде на земята, Адам даде съвет на Бога: „Господи, вдигни тази мрежа, двамата да можем да вършим волята Ти." Каза им Той: „Може, но няма да ядете от забраненото дърво." Господ вдигна мрежата. Щом вдигна мрежата, скараха се Адам и Ева, разногласието дойде вече. Вие сега не може да разберете как се скараха. Щом дойде до дървото, тя не се върна да пита Адама, но каза: „Аз сама ще разреша този въпрос." И Адам казва: „Аз сам го разрешавам." Тя сама и той сам го разрешиха и като видяха последствията, разбраха, че са сгрешили, че направиха погрешка. Като дойде Господ, Адам се опъва. Как му дойде наум да се извинява? Казва: „Аз имах доверие в тази, която ти направи, мислех, че е мислила." Хваща жената и тя умна, и тя се извинява. Тя казва: „Змията ме излъга. Ти тия неща със Словото си ги направи, повярвах, че нещо, което Ти си направил, не може да лъже."
Сега аз така разсъждавам, за да може да разберете криво-ляво нещата. Господ казва на Адама: „Понеже ти си престъпил моя закон, ще ореш земята." А на жената казва: „Понеже ти си престъпила моя закон, ще раждаш децата си с болки, докато и двамата не се върнете при Мене, понеже хванахте един крив път." Ако един ден вие се върнете при любовта, ще разберете какво е животът. Да умре човек, това значи да влезе в пътя на любовта - да мине от смърт в живот. То е аргумент. Всяка мома, която иска да влезе в пътя на любовта, тя иска да умре. Когато младите искат да умрат, разбирам, че искат да се любят. Някой ми казва: „Искам да умра." Не че иска да умре, но той търси любовта. Много сестри са ми казвали, че искат да идат в другия свят, искат да умрат. Бих желал така всички да умрете, да напуснете вашите глупости, да влезете в закона на любовта. То е новият живот - да минем от смърт в живот. Но това трябва да стане съзнателно. Вие искате да умрете, но ви е страх. Какво значи страхът? - Искате да влезете в любовта, но ви е страх. Казвате: „Ако тя не си удържи на обещанието, какво ще стане с нас?" Единствената сила в света, която знае да държи своето обещание, е любовта. В нея няма никакво изключение. Понеже сега живеем в един свят на противоречия, ние считаме някой път думите несигурни. Аз определям любовта така: Любовта едновременно е светлина, топлина и сила на човека. Щом произнесете думата любов тъй, както трябва, ако сте болни, ще оздравеете. Ако сте невежи, невежеството ще изчезне. Ако сте безсилни, безсилието ви ще изчезне. Веднага ще се намерите в положението на детето, което е намерило баща си. Представете си едно царско дете, което не знае баща си, което е блъскано натук и натам, никой не подозира, че е царски син. Като намери един ден баща си, мислите ли, че туй дете ще живее в неволя. Чудя се аз на вашия ум. Казвате: „Аз вярвам в Господа, намерих го." Пък сте скръбни. Не мога да си представя, как може да бъдете скръбни при баща си и при майка си, как може да бъдете скръбни при възлюбления си. Има неща, неразбрани в този свят.
Вие се намирате в края на века. Искате да разрешавате въпроса не навреме. Сега ви гледам, вие някой път казвате: „Да си уредим живота, малко да може да си поживеем." Ще си уредите живота така, че никой няма да ви види. Вие ще си уредите живота тъй, както преди години, един американски изнудвач тръгва подир един милионер, с цел да го обере. Най-после успява, задига една торба със злато и скъпоценни камъни. Бяга и се качва на един параход, мисли, че си е уредил живота. След малко капитанът на парахода му казва, че параходът потъва, а той взима торбата. Вие сега мислите какво ще стане със света. Сега светът потъва. Казвате: „Мене ми дотегна." Какво ви е дотегнало? - „Не може да се избавим от противоречията на живота." Страданията са определени на човека. Някой път Господ ги определя по малко, за да ни ги дава от детството до старостта. Някой път даде в младини залъгвания, в старини из носа ще ти го изкара. Ти умираш, твоята възлюблена и твоите деца не могат да ти помогнат. Седиш, мислиш, че отиваш някъде. Ти гледаш, къса ти се душата, гледаш белия ден, не знаеш къде отиваш. Като затвориш очите, заровят те в земята, турят ти един метър дебела земя отгоре, ти ги чуваш, като плачат, питат къде си. - Щастие ли е това? Бих предпочел сто години да седя в един човешки затвор, отколкото там да бъда. Сега, когато се проповядва любовта, когато те погребват, Бог да дойде и да каже: „Стани!" Да те избави от гроба. А да те заровят, да плачат, че последно целувание, че представления, колкото щеш. Благодарим за туй последно целувание. Не последното целувание на смъртта, но първото целувание в любовта, първия лъч. Като дойде тази целувка на любовта, да станеш, да кажеш: „Разбрах смисъла на живота." Да дойдеш да работиш. Като имаш всичките страдания, да свършиш работата си и да кажеш: „Аз зная откъде ида и къде отивам."
Вие сега се спъвате в себе си. Хубаво, аз мога да ви кажа, че вие сте най-напредналите в България, но това вярно ли ще бъде? Ако тия, напредналите, толкова се спъват, какви ли ще са другите? Мене не ме интересуват позлатените работи, интересуват ме златните работи, но интересуват ме и окаляните работи. Като намеря позлатените неща, изтривам ги и не съжалявам, че съм ги изтрил. Като намеря окаляни работи, изтривам ги, да намеря златото. Така аз се радвам, че съм ги намерил, понеже в позлатените работи намерих медта и в окаляните работи намерих златото. В позлатените работи намерих медта и ще направя леген за измиване. Той ще ми послужи. Сега направете вашата мед на легени, калайдисайте ги, мийте се в тях. Позлатените работи турете на работа. Казвам: Ценните ваши мисли, ценните ваши чувства, които имате, и ценните ваши постъпки на вашето минало дръжте като скъпоценностите. Това е вашето богатство. Казвам: Вие сте добри, само не знаете как да проявите вашата доброта. Като бръкнете в джоба си, всяка мисъл, която дойде във вашия ум, проявете я, всяко добро чувство на деня, което дойде, проявете го и всяка една добра постъпка, направете я. Не отлагайте през деня да направите едно добро. Нито ден да не мине без направено добро.
Тук имаме един наш приятел, който, като ме слуша да говоря тия работи, един ден се спрял в Борисовата градина, турил си гърба на една ябълка и си казал: „Учителят ни каза да правим добро." Държи гърба на ябълковото дърво и мисли, какво добро може да направи на тази ябълка. Иска да чуе какво ще му каже ябълката. Чува нещо вътре. Тя казва: „Има нещо отдолу, което ме стяга, моля те отмахни го, да не ме мъчи." Казва си: „Какво ще мъчи туй дърво?" Като се навежда, вижда една тел, вдълбала се в дънера на ябълката. Отива, взима клещи, изважда телта и помага на ябълката. Около кого от вас няма такива обръчи? Вземете и ги премахнете. Има нещо, което стяга вашия ум; има нещо, което стяга вашето сърце. Премахнете препятствията вътре. Човек и на себе си трябва да помага. Вие, като сте неразположени, предавате вашето неразположение на всички. Като сте разположени, предавате вашето разположение на всички. Всяко благо е общо за всички и всяко неразположение е общо за всички. По-добре е да бъдем разположени в сегашния век. Малко хора има разположени. Я вижте онези хора, които се бият. Знаете ли какво нещо е модерната война? В една модерна война може ли да се съберем тук, като засвирят свирките? В мазетата ще се скриете. Като се скриете в подземието, за какво ще мислите: „Дано да си заминат."
Лошите мисли, това са хвърчилата на дявола. Като забръмчат, са като бомби. Всички лоши желания - това е артилерия, която ви обстрелва. Казвам: Влезте в пътя на любовта - онази любов, която носи живот в себе си, която се справя с всичките мъчнотии. Да почувствате, че сте минали от смърт в живот. Правили ли сте опити? Вие казвате: „Да умрем." Вие умирали ли сте? Видяли ли сте, че като умрете, отивате в друг свят? Човек може да умре съзнателно, пък може и да не умре съзнателно. Умираш. Колко хора има, които умират и се радват. Сбогуват се с всички и спокойно умират. Някои се гърчат, свиват си устата, краката. Онези, като заминават, казват: „Свърши се." Апостол Павел казва: „Свърших вече, сега ми остава венеца на живота." Сега вие ме гледате. Като ме гледате, изпъква една картина в ума ми. Виждал съм българи с шиника; като излезе с житото, всичките кокошки, патици, мисирки тичат, всички го заобикалят, казват: „Какво носиш?" Той, българинът, поглежда и му е приятно. Казва: „Хайде, понеже ме гледате любезно." И хвърля от житото. Погледне пак, вече не го гледат, надолу гледат, навели главите надолу.
Каквото и да правите, аз не ви съдя. Правете всичко в света, само се дръжте за Божествената любов, да чувствате Божественото. Погрешки може да правите, но направите ли една погрешка, поправете я. Щом направите една погрешка, ангелът на поправеното място ще тури едно Божествено семенце. Вече сте спечелили доброто. Понеже, като направите доброто, това, което сте посели, като изникне и цъфне, ще завърже. Ако не направите добро, посаденото не може да цъфне. Следователно, при изправянето на една погрешка се посява ново семенце. При правенето на доброто, туй, Божественото дърво ще цъфне, ще видите плода му и ще влезете в новия живот. Изправете вашите погрешки, направете едно добро, за да цъфне дървото и да завърже плод. Като поправяте погрешките, да се посади нещо във вас.
Аз желая нашите мисли и мислите на всинца да бъдат благоприятни на Господа. И желанията да бъдат благоприятни и постъпките да бъдат благоприятни.
„Отче наш "
32 лекция от Учителя, държана на 8 май 1940 г., София, Изгрев.