Подмладяване

ПОДМЛАДЯВАНЕ

„Добрата молитва "

„Всичко в живота е постижимо"

(На масата на Учителя има четири червени и много красиви ябълки.)

Ябълките имат доста голяма култура. Тези четири ябълки от едно и също дърво ли са? Какъв е характерът им, по какво се отличават? Трябва наблюдение, разбиране, съотношение. Не само по формата, но и по степента на цвета може да се съди какво се крие в тях, какъв е животът им.

Човек трябва да бъде като пътник, да не седи на едно място. Щом седи на едно място, той не е пътник. Неговото пътничество е особено. Какъв е произходът му? Всички места, които изходи, няма да бъдат едни и същи, ще бъдат разнообразни. Следователно в туй движение постепенно ще се измени неговото умствено схващане, неговите чувства и неговия вървеж; те няма да бъдат едни и същи. По някой път питате: „Защо се случи това?" Щом питате, то е за това, да питате. Защо е скръбта? Да я почувствувате и да питате защо е скръбта. Защо се радвате? Да почувствувате и да питате защо е радостта. Като страдате, това е смисълът на живота. И като се радвате, това е смисълът на живота. Сега търсите смисъла на живота извън скръбта и извън радостта. В какво седи смисълът на тази ябълка? (Учителят държи една от ябълките.) Може да я гледате, прави впечатление на очите и на ръцете, но не се задоволявате само да я гледате, да гледате цвета й, искате да знаете какво има вътре. Казвате: „Ще направя някаква връзка." Изядете ябълката. Казвате: „Отлична е, хубава е, къде ли се е раждала?" Тази ябълка ви стана съседка. Тя ви разправи откъде е дошла, разправя ви историята си. След десет години вие ще разправяте, че сте яли една ябълка и тя ви е дошла на гости. Оттам насетне всичко ви провървяло. И действително някой път, като изядете една ябълка, всичко ви тръгне напред; като изядете друг път една ябълка, всичко ви тръгне назад. Туй е вярно. Като срещнете някой човек, всичко ви тръгне напред, като срещнете друг, всичко ви тръгне назад. Срещнете някой прокажен и оттам насетне всичко ви тръгне назад, хване ви проказата. Болен сте. Срещнете един здрав човек, оттам насетне всичко ви тръгне напред. Срещнете един умен човек, всичко ви тръгне напред. Всеки човек предава от онова, което има в себе си. Някой казва: „Аз съм много добър човек." Че е добър, то е за него. Но неговото вътрешно понятие за това колко е добър, той си знае. Човек, който спи, колко е добър? Познавам колко е добър. Като ябълката го познавам. Но има ли нещо, което не познавам, трябва да го изям, за да го позная. Той, за да ме познае, трябва да ме изяде. Като изядете тази ябълка, всичко познавате – нейния произход, майка й, баща й, цялата история й знаете. Преди да сте я изяли, не познавате нейния вкус, сладка ли е или е малко кисела.

Та казвам, да познаваме онова, което ние проявяваме в себе си. Човек е като едно семе. Някой път казвате: „Да бъдем добри, да се обичаме." Това са вече стари неща. Сега ако искам да се запозная с някого от вас, мога да се запозная. (Учителят прави знак, че дава ябълката.) Знаете ли защо сега не искам да се запознавам? Защото имам само четири ябълки. Обаче с тия ябълки след десет години с всички ви мога да се запозная. Ако посадя семената им, ще имам най-малко десетина дървета в градината, всяко едно ще роди по петстотин ябълки, тъй че по два-три пъти ще мога да се запозная. Дълго време се изисква. Вие сега ще кажете на малки парчета да се нарежат. Не се позволява на парчета. Когато изнасят житото от хамбара, това не зависи от него. То не може да каже на онзи, който го посява, къде да го посее; колко дълбоко да го зарови в земята пак не зависи от семето. После в каква каруца ще го занесе на нивата, как ще го хвърли – то няма думата. Той ще го тури в един чувал, после ще го тури в една крина, ще го хвърли и ще го посее, дето падне. След туй от него не зависи и колко пръст да му турят отгоре.

Та вие трябва да вземете пример от житото. По някой път питате, защо са ви заровили толкова. Че колко са ви заровили? На житото са турили повече от два пръста пръст. От него не зависи колко да пусне корените си в земята, но от земята зависи доколко то ще ги пусне в нея. От слънцето зависи доколко житото може да израсте нагоре.Единственото нещо, което зависи от житото, е какъв плод ще пренесе. Това зависи от житото. Характерът на житото се познава по неговия плод. Писанието казва: „По плодовете им ще ги познавате". И в себе си вие трябва да посаждате светли мисли; всички трябва да бъдете земеделци. Първото изкуство в света, първият занаят, това е земеделието. Това е най-почтеният занаят. Ще разореш мозъка си и ще посееш една мисъл, но трябва да знаеш къде да я посееш. Някое хубаво чувство ще посадиш на друго място. Друга нива има за чувствата. Ти трябва да направиш едно добро – с какво ще го направиш? С ръцете си ще го направиш. Значи ти посаждаш в тялото една постъпка. Ако си я насадил на хубаво място, тя ще ти даде добър плод.

Казваш: „Имам." Какво имаш? „Вяра имам." И аз имам вяра. Ако целият ден ходиш и разправяш: ,Аз имам вяра, аз имам вяра, аз имам вяра", какво ще придобиеш? Аз говоря на нивата и казвам: Имам вяра в тебе. Ще те разора, ще те посея с жито и вярвам, че житото плод ще даде. Нивата ми казва: „Аз повярвах, че ще ме разореш." Каквото кажа на нивата, после го направя. И идната година каквото казах на нивата, направих го и тя каза: „Понеже повярва в мен, която всички тъпчат и никой за нищо не ме пита, негли да ме гледа. Ти си първият човек, който чувам да има вяра в мен." Зарадва се нивата. И идната година, понеже аз повярвах в нея, тя казва: „Аз ще направя нещо за теб."

Вие искате хората да вярват във вас. Хората не могат да вярват във вас, ако не дадете нещо от себе си. Вие вярвате в земята, пращате житното зърно. Така и този, в когото вие повярвате, и той ще повярва във вас. Идната година Бог ще ви благослови.

В света на трима души човек може да направи добро, на трима души той може да служи. Той ще служи на Бога, ще служи на ближния си и ще служи на себе си. Това са трите принципа, които са вложени във всеки един човек. И в трите принципа има голямо отклонение, трябва дълго време да се учите. Да служите на Бога – това е наука. Не става тъй лесно. Например вие всички имате желание да пеете, но можете ли всички да пеете хубаво? Не че нямате желание, имате желание, но като речете да пеете, не се харесвате. Слушате някого да пее и казвате: „Много хубаво пее." Речете ли вие да пеете като него, не можете. Виждате, че той знае да пее, оценявате пението, започвате и вие да пеете, но не се харесвате. Коя е причината, че пеете, пък не се харесвате? Не се харесвате, защото не можете да пеете. Защото не сте пели и не сте се упражнявали. Даже когато съм ви говорил за музиката, станете и още от сутринта сте неразположени. От музикално гледище човек е неразположен по седем причини. Неразположението зависи или от до, или от ре, или от ми, или от фа, или от сол, или от ла, или от си. Има и второстепенни неща около тези ноти. Разположението ви или неразположението ви може да зависи от повишението или понижението на тоновете. Ако сте неразположени, трябва да знаете от кой тон зависи неразположението ви. Може разположението ви да зависи от сол. Щом ми кажете, че причината на вашето разположение е сол, аз вече зная. Ако едно дърво е цъфнало и мирише хубаво, по всички вестници на мушиците се пише, че дървото е цъфнало. Пишат по вестниците, че дърветата са цъфнали, та да идат на гости, канят ги. Това е написано с едри букви във вестниците. Сега мнозина казват: „Духът Божи, като дойде, ще започна работа." Духът Божи ще започне с вашето сърце, ще започне с вашия ум, ще започне с вашето тяло. Всички ще се научите. Той е един от най-добрите учители. Той ти казва: „Едно трябва да вършиш." Той ти разправя, ти казваш: „Така може ли, така не може ли?" Така не може. Ти казваш: „И така може, и така може." И така може, но ти остаряваш, нищо повече. Като ти преподава, ти няма да казваш: „Така може ли да го направя?" Ще го направиш, както той иска. Като останеш сам, направи го, както ти искаш. Ти вземи хубавия образ от него.

Представете си, че този Дух е един човек. Може ли да бъде човек? Той е човек, но не ходи. Този човек сега се е качил в своя аероплан. Този ъгъл показва, че пътува със светкавична бързина. Той пътува с бързината на слънцето, идва до земята. След като дойде на земята, светлината говори нещо. Някой от вас досега разговарял ли е със светлината? Нали казваме, че Бог е светлина.Тази светлина говори. Бог, като говори у вас, това е светлината. Светлината е, която говори. Щом има светлина, има и говор на Бога. Онзи, на когото ушите са на място, той слуша този говор. Щом дойде светлината, най-първо чувствувате в себе си едно разположение, чувате този глас на светлината. Той си мълви нещо отдалече, нещо хубаво, приятно. Вие още не разбирате гласа. С години човек наблюдава работите и като ги слуша, започват да стават ясни. Туй, за което ви говоря, може да ви стане ясно някой ден. Ако отидете при един чужд народ, ако отидете в Америка или в Германия и ако не знаете нито една дума от езика, който ви говорят, най-първо всичко ще ви е непонятно, но след една година започва да се появява светлина в ума ви и думите сами по себе си започват да се явяват. Ще видите, че от българския език започват да излизат английските думи. Като дойде в България англичанинът, от английските му думи излизат българските. Българинът, като отиде в Англия, една година като седи, из българския език ще започнат да излизат английските думи. Той изучава английски език – като говорят за хляба, казват „бред". Те казват: „Бред, бред", той си казва: „У нас казват „бре, бре". И изведнаж той свързва бред с хляба. Бред излезе от хляб. Англичанинът идва в България. Българите казват: „Хляб, хляб". Един ден в ума му светне и казва: „Хляб излезе от бред."

Казваме, че на човек му трябва търпение дълго време да слуша една и съща истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си плодът. Разбирането е плод.

Коя от тези ябълки е най-даровита, от всички коя е най-хубава? („Която държите в ръката".) Познахте. Тя е от княжески род, бащата е княз и майката е княгиня. Другите ябълки са граждани. По навик и те се обличат като нея.

Вие ставате и сте неразположени. Причината е сол. Аз пея, когато съм неразположен. Ти станеш, неразположен си. Започни да пееш: „Неразположен съм." (Учителят пее: „Неразположен съм".) То е оперно пеене. Като придобиеш едно неразположение на духа, считай това твое неразположение за една миньорна гама. (Учителят пее: „Аз съм разположен".) Казваш: „Не ми се учи." Ще пееш пак. Ще започнеш от фа. То е стимула в тебе. Онези, които не искат да учат, са много щедри, искат само да раздават. Който иска да учи, трябва да пее фа. Ще събираш. Ако можеш хубаво да пееш фа, можеш да се учиш. Ако искаш да имаш хубави маниери, трябва да знаеш как да пееш ми. Ако ми не можеш да пееш правилно, не можеш да имаш обхода. Обходата зависи от тона ми. Той ще ти даде разположение. Когато взимаш правилно един тон, хармония има в тебе. И когато се лекуваш, пак има нещо музикално в тебе, защото целият живот е музика. Божественият живот, който излиза от Бога, е най-великата хармония. Ние си спомняме за ония хубави часове, когато слушаме Божествената музика в нас. „Пейте и възпявайте в сърцето си Господа!"

Казвам: „Кой тон да вземем сега?" (Учителят пее до. После пее: „До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден, той ще бъде светъл ден". Всички пеем с него.) Ако един стар човек влезе между децата, които са весели и пеят, той ще забрави всичката старост. Трябва да се учите да забравяте. Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. През време на скръбта се турят сенки във вас. В страданията вие давате израз на нещо. Без страдания вие няма да имате никакъв израз. Страданието, това е мода в природата. Когато природата иска да даде мода някому, дава му страдания. За онзи, който разбира страданията, те са много малки; който не ги разбира, за него са големи. Колкото повече не разбираш страданията, толкова по-големи стават. Един камък, който не разбира, дойдат с чук да го чукат, за да разбере нещо. Казват: „Трябва да разбираш, трябва да дадеш нещо." Нищо не си дал. Камъкът казва: „Чакай, вземете отчупеното." Защо бият камъка? Да даде нещо. Отидеш край водата и бръкнеш с кофата. Казваш: „Какво е туй от тебе, ела тук в кофата." Питам: Тази вода чувствува ли някаква скръб. Тя страда, скърби, че не я цениш. Като идеш при водата, тя се радва много, че като я погледнеш ти става приятно, иска ти се да я помилваш малко. Ще й кажеш: „Колко си хубава, колко си красива, друга такава водица не съм виждал." Та животът, който тече във вас, трябва да бъде чист. Този живот трябва да бъде чист, безцветен като водата. Пък вие с вашите мисли, с вашите скърби и страдания само опетнявате живота. Недоволен си, че не си учен човек. Че то от теб зависи да бъдеш учен. Не да бъдеш много учен, то е нещастие да бъдеш много учен, но да бъдеш толкова учен, че да бъдеш полезен на себе си. Не да знаеш много, но да знаеш да прилагаш, да имаш знание хубаво да прилагаш. В приложението е доброто. Доброто да не бъде само като идея, то всякога трябва да бъде един метод за използуване. Неразположен си – като направиш добро, трябва да се изправиш. Но за да се изправиш, трябва да бъдеш справедлив и спрямо себе си, и спрямо другите. Преди всичко ти трябва да се учиш да бъдеш справедлив спрямо ръцете си, да бъдеш справедлив спрямо краката си. Като станеш сутрин, да си измиеш ръцете, да си изчистиш ноктите. Хубаво да се изчистиш. Лицето ти да бъде чисто, косата вчесана, устата да си изчистиш, носа си да изчистиш леко, хубаво, няма да го пипаш грубо. После да изчистиш гурелите, ако имаш, всичко да изчистиш – ще бъдеш справедлив спрямо себе си. Вие чакате да ви направят съвършени от другия свят. Ние сме направени съвършени от другия свят, но трябва да се проявим като съвършени. Тази ябълка е съвършена, но тя трябва да дава плод. Направите едно добро – то трябва да цъфне, да даде плод. Всяка една добра постъпка е един плод в живота, от който всеки ден ще зависи твоята цена. Бог се радва на онези мисли, които ние възприемаме. Ние участвуваме в неговата благост.

Сега аз искам да ви подмладя поне с десет години. Ако следващия път има някой, който не се е подмладил с десет години, ще го глобя. Ти ще кажеш: „С десет години съм по-млад" и ще повярваш в това. Лесна работа е всеки сега да си каже: „С десет години съм по-млад". В себе си ще го кажеш и ще повярваш. Казваш: „С такива заблуждения не се занимавам." Ти кажи: „С десет години съм по-млад" и повярвай. Щом кажеш, ще стане. С десет години ще се подмладиш, но повече не туряй. За сега десет години са достатъчни. Като кажеш, че с десет години си по-млад, ще тръгнеш като млад. Някой сега върви като старец, маха с ръка, като че всичко е минало, всичко е загубено. Тръгни като млад с вяра, че си подмладен. Кажи си: „Млад съм, не съм стар." Вие ще кажете: „Не е на мода." Съгласен съм. Тъй не трябвало да се постъпва. Много добре, но как трябва да се постъпи? Някой върви като старец и се озърта насам-натам, бои се от нещо. Коя е нормата, която показва, че даден човек не ходи добре? Има една Божествена норма. Като ходя, аз трябва да се радвам, че ходя, че краката ми вървят, че мога да махам ръцете си, че очите ми виждат, че ушите ми слушат. Радвам се на всички хора. Това е естественото. Някой ходи, гледа като уплашен заек навсякъде. Друг казва: „Вчера какво ми се случи..." Остави какво ти се е случило. Дойде една сестра и ми казва, че дошла друга сестра и я насолила хубаво. Нали солят децата, като се родят. Сега не ги солят. Затова се развали светът. Щом те е насолил някой, вярвай, че ти е трябвало сол. Кажи: „Много съм благодарна, че тази сестра ме насоли, всичко тръгна наред." Дойде някой, каже ти една дума. Ти си кажеш: „Дадоха ми един сюжет, една тема за разрешение." Дадат ти темата: „Ти си говедо." Знаете ли аз какво мисля сега? Т и с и г о. „Го" на английски значи отивам. „Веди" значи зная, учен си. Като ставаш, ти се учиш. Ти си човек, който върви и се учи. Какво лошо има в думата говедо? В първоначалния език значи ти си човек, който върви и се учи. Туй значи на стария език. Сега показва, че му турила рога. Но това не е вярно. Че кой тури това име? Какво име тури Адам на говедото? Какво беше първото име, което тури Адам? Турците казват: ,Дайван. Хайван." Това е нашият Иван. Казваме: „Хаймане! Го веди." „Го" значи човек, който ходи и пише. „Говедо" е човек, който ходи, и се учи, и пише нещо. Ако ние сме такива говеда, които се учат, които вървят и знаят тия неща, какво лошо има в това? Лошото е в онзи, който е изразил, че ти си един невежа, който пише. Погрешката е в него, а не в самата дума. Като изказва думите, той туря съдържание, което не е вярно.

Ти може да имаш най-хубавото стъкло, но някой може да е турил лошо съдържание. Не че шишето е лошо, но онзи, който е напълнил шишето, е турил лошо съдържание. Тази дума има такова съдържание. Казвам: „Приятелю, тази дума не е за такова съдържание, това шише не е направено за такова съдържание." Туря в шишето чиста вода. В шишето може да туря добро съдържание, може да туря и лошо съдържание. На една дума може да дадеш лошо съдържание. Всички лоши думи са произлезли след съгрешаването на хората. Тогава хората внесоха лошия смисъл. Кражбата кога влезе? Когато хората започнаха да крадат. Преди да са крали, имаше ли кражба? Убийството кога влезе? Когато хората излязоха из рая, когато Каин уби Авела. „Уби" какво значи? Че вместо да помилва брата си, той така го ударил, че го осакатил, убил го. Има много думи, които имат двояк смисъл. На френски „биен" значи едно, на български съвършено друго. Ние казваме: „Бит." Бит значи начин на живот на даден народ. Бит значи също, че някой човек е бил ударен от друг. Не туряйте лошо съдържание на думите. Изхвърлете лошото съдържание навън. Като дойде едно страдание, търсете неговия произход. Дойде ви един ден някакво страдание – понесете го. Може би във вашето минало в едно или в две прераждания този ден означава едно ваше съществувание. В миналото сте направили една погрешка, от която днес страдате. Не мислете, че туй страдание ви се дава сега, а че преди сто, преди двеста, триста години вие сте посадили туй страдание и сега то е цъфнало. Понякога вие сте радостни, весели, а няма никакъв външен повод. Може би сте посели тази радост преди двеста, триста години и днес жънете своите плодове.

Всяка сутрин не казвай: „Тази работа няма да я бъде." Кажи: „Тази работа ще бъде, както Господ каже." Никога не казвайте: „Аз учен човек ще стана." Желанието на Бога не е да станем учени, но всички хора да придобият знанието, да знаят как да се обхождат. Онзи, който пее, да пее хубаво. Онзи, който рисува, да рисува хубаво. Всеки, като научи едно изкуство, да бъде полезен на другите. Всичките изкуства са за полза на хората. Знанието, езиците и те са за това. Всеки език със своите трептения допринася полза. Когато говори англичанинът, принася едни трептения, когато германецът говори, той принася други трептения. В англичанина има голямо налягане, затова той съкращава думите. В германеца има голямо напрежение и затова думите се разтягат. Българският език какъв е тогава? Българският език е аналитичен, той е много изразителен. В неговите трептения има нещо особено. Във всеки език има нещо особено.

Всички трябва да се учите. Не че не знаете. На вас са ви внушили много работи. Казвате: „Аз остарях, вече съм на седемдесет и две години." Отде знаете, че като сте на седемдесет и две години, сте остарели. Земята се е мъчила, обърнала се е седемдесет и два пъти около слънцето, вие никаква работа не сте свършили и казвате, че сте остарели. Земята ви е носила, тя не е остаряла, вие остарявате. Гледам някой акробат играе на въже, върви човекът по въжето. Пък на някой от тези, които го гледат, им се стяга сърцето. Няма какво да ви се стяга сърцето. Нему, който върви по въжето, не се стяга сърцето, а вие долу стоите и ви се стяга сърцето. Ако падне долу, ще падне като топка, ще отскочи, не го жалете. Една птица може ли да падне, като е във въздуха? Птицата, като е на някой връх, като се спусне във въздуха, може ли да падне?

Вашите мисли трябва да имат крила, да хвърчат, да не бъдат с оскубани крила и да се отмятат, та да падате долу. Когато видите едно дете, казвате: „Едно време аз бях като него, но сега остарях." Господ ти казва: „Подмлади се. Започни да мислиш като това дете. Запознай се с това дете, то има някои хубави черти. Тури неговите черти в себе си и ще се подмладиш." Господ втори път туря на пътя ти дете. Ти пак казваш: „Остарях." Господ ти казва: „Ти трябва да се подмладиш." Той няма нужда от стари хора. В небето няма длъжности за стари хора, за млади има. Като отидете в небето, трябва да се подмладите. Каквито сте стари, вашите бради, бръчки, бели коси, всичко туй ще снемете. Как се подмладявате тук, на земята? Нали и тук се подмладявате, правите ретуширане. Една сестра на седемдесет години могат да подмладят. Но те турят на лицето особени вещества, замазват само недостатъците. И аз мога да ви подмладя, но като се омиете, ще бъдете същите.

Не носи еднообразни мисли! Няма нещо по-лошо от еднообразната мисъл. Тя е като един чук, който удря само на едно място. Никога не удряй силно. Никога не слагай лоша мисъл в себе си. Лошите мисли ще дойдат, но гледай по възможност ударът да е по-слаб. Всеки ден противодействай. Не казвай:,,Аз остарях", а кажи: „Аз придобих знание." Защо ще кажеш „остарях". Вие свързвате знанието със старостта, свързвате два полюса, които са несъвместими; свързвате знанието, което е силно, със слабостта, със старостта. Вие свързвате слабостта с един силен организъм. Ще свържете знанието със здравия организъм. Казваш: „Добих знание, но остарях." Мисълта за остаряването не е права мисъл. Ти имаш най-хубавото съдържание в една форма, която ще се счупи. Господ не иска никога да туряме такова съдържание в несъответна форма. Ще кажеш: „Придобих знание." Благодари на Бога за него. Стани сутрин и си кажи: „Господ ме направи здрав." Сега някои казват: „Трябва да станем свети, че тогава да оздравеем." Сега вие сте свети, но с черно сте облечени. В Европа сега всичките прозорци на хората са облечени в черно, почернени са. Значи условията отвън са лоши. Вие искате да станете свети. Че всичкото онова добро, което усещате във вас – да учите, да бъдете добри, да пеете, да правите добро – всичко това е Божествен импулс във вас. Ти казваш: „То сега няма да го бъде, но в някое друго прераждане, при други условия." Тъй не се говори. Ти като дойдеш до тридесет и три години, повече не може да станеш. Който стане повече, той е виновен. Старостта на земята произтича от престъпленията. Човек остарява от престъпления. Той губи силата си, губи ума си, от всяко едно престъпление човек остарява. На земята законът е такъв. А в небето правят добро, затова се подмладяват. Всяка хубава мисъл, колкото и малка да е тя, подмладява. Всяка една добра постъпка, колкото и да е малка, подмладява. Сега вие ще ми кажете: „Да вярваме ли в това?" Ами туй, в което сега вярвате, вярно ли е? Вие вярвате, че сте остарели, но вярно ли е това? Ако е вярно, тогава моите тълкувания са, че щом сте остарели, вие сте грешили. Някой казва: „Болен съм." – Не греши! Всички болести се дължат на прегрешения. „Коремът ме боли." – Не греши! „Главата ме боли." – Не греши! „Кракът ме боли." – Не греши! „Не ми върви." – Не греши, нищо повече! „Не ме обичат хората." – Не греши, не греши, не греши!

Сега казват: „Какво да правим, каква култура ще дойде?" Културата е Божествената любов. Изпълнявайте я. Като станете сутрин, благодарете на Бога за любовта. Сега вие ставате и казвате: „Туй общество какво да го правим?" Оставете вашето общество. Обществото може да препятствува, но на това общество Бог е господар. На вас кой препятствува, кажете ми. Когато някой се е запъхтял, турил сто килограма на гърба си, изпотил се, кой е турил товара на гърба му? Хората не са му го турили, той си го е турил. Вие туряте мисли и желания, които не са свойствени на живота ви. На човека му трябва непреривната Божия любов, с която постоянно в него да се влива Божественият живот, постоянно да се влива онази струя на Божественото знание в неговия ум. С туй той се подмладява. После постоянно, всеки ден в душата му да се влива струята на Божествената свобода, на Божествената истина. Да се радва, че истината се влива. Радвайте се, че истината се влива във вашата душа. Радвайте се, че Божествената светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият живот се влива във вас. Това е важното. Като станете сутрин, да благодарите на Бога, че новият живот се е влял у вас.

Утре, като станете, нито един да не казва, че е остарял. От всинца искам да благодарите, че Бог е дал любовта си в сърцето ви. Да благодарите на Бога, че е дал светлината в ума ви и да благодарите за истината, която е влял в душата ви. От всички искам да благодарите и после да си попеете. Коя песен ще си изберете? Която да допадне на всички ви. Изпейте онази песен: „Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей." Я да я изпеем сега. (Изпяхме песента.)

Всяка година около четиридесет милиона деца се раждат и се подмладяват. Тридесет и пет милиона умират. Това означава, че светът се подмладява, а не е остарял. Децата, които се раждат, са повече, отколкото старите, които умират. Защото всички, които умират, са стари, а всички, които се раждат, са млади. Близо четиридесет милиона се раждат, значи младостта иде в живота. Отношението е почти 3:4.

Сутрин, като станете, поблагодарете на Бога за любовта, която е в сърцето ви. Поблагодарете на Бога за светлината, която е в ума ви, поблагодарете за истината, която е в душата ви, и после изпейте песента. Изпейте песента, както вие я знаете. Няма никакво музикално правило. Тъй както вие сте я научили криво-ляво, изпейте я. Пейте, както знаете. Да не кажете: „Аз не зная." И като не я знаете, да я изпеете. Като пеете така, с десет години ще се подмладите. За да се приложи в действие любовта, доброто, справедливостта, не трябва да има колебание в човешкия живот. Ние се опитваме в живота. Ние казваме, че Бог е всемилостив. Ние поддържаме, че Бог е всемилостив, а ние не можем да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда поне милостив. Щом Бог може да направи всичко, и аз мога да направя нещо. И аз мога да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз мога да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие може да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие може да го направите във вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. Ще направите един опит, втори, трети, четвърти – зависи от разположението.

Като пеете, вие имате много енергия. Всички пеете с много сила. Повече сила имате, а любовта ви е по-слаба. И светлината ви е слаба. Сила имате, отгоре, от много високо падате. Като започнете песента, тихо пейте. (Учителят пее тихо.) Той изпя песента на друга мелодия. Аз ще го изпея тъй, както мога. Пейте по първия начин, по втория, по който и да е начин. Старите вървят по един път, младите вървят по друг път. Като станете стар, вземете огледалото и си кажете: „Слушай, трябва да се подмладиш." Много мъчно е да си каже човек, че ще се подмлади и да си повярва. Като каже, че се е подмладил, нещо казва: „Остаря, не държат краката." Онези крака, които не държат, са на някой стар твой дядо, който е влязъл в теб и те убеждава, че си стар. Някой път вие страдате от вашите прадеди. Дойде един дядо, втори, трети, четвърти. Понеже не знаят туй учение, като дойдат, казват: „Едно време, като бях на осемдесет години, много пострадах." Дойде друг дядо и той разправя. Започнат тия дядовци и баби да ви разправят и да ви внушават, че и вие сте остарели. Вие остарявате, като слушате приказките на старите дядовци. „Синко, и ти ще остарееш." Ако живеете като тях, ще остареете, ако не живеете като тях, няма да остареете. Ние отричаме това, че ще остареем. Казвам: „Аз няма да остарея." Ще видите. Сега какво вярвате? Аз искам вярата ви да е по-свободна. Не да ви внушава някой. Аз не обичам да внушавам нещо, което е лъжливо. От две неща трябва да се пазите. Някой напише бяла линия на дъската. Дъската е черна, но линията, която е написана, е бяла. Някой път на някое платно, което е бяло, направиш черна линия. Линията е черна, но отдолу платното е бяло. Има някои неща, които са бели. Каквото е отвън, такова е и отвътре, говорете истината. Вие се оцапвате с черно и казвате: „Почернях." Не е право. После друго положение – вие сте черен, побелите се отгоре и казвате: „Бял съм." И то не е вярно. Отвътре трябва да бъдете бели и отвън бели. Ако сте черни отвътре, и отвън да сте черни. Не е лошо човек да бъде черен. Знаете ли какво означава черното? На английски черно е блек. На турски е кара, на гръцки е маврос, на български е черно. Защо е така на разните езици? Светлината има едно добро свойство. Тъмните работи, черните работи събират светлината, фокусират я. А пък белите работи я разпръскват. Това са два полюса, два метода. Когато искате да събирате нещата, ще употребите тъмнината. Когато искате да разпръснете, ще употребите светлината. Казват, че тъмното не е потребно. Тъмнината е потребна да съберете нещата в себе си. Тя е като един потребен метод. Ние сме поставили другояче въпроса. Казвате: „Той ходи в тъмнината." Хубаво е, ако ходи в тъмнина да събира. Някой път трябва да се спрете в тъмното, за да съберете. Като правите добро, никой не трябва да знае. Когато правите добро, да замъглите себе си, доброто да е безлично, да не знае никой кой го е направил. Когато само вие знаете, че сте направили доброто, тогава ще се ползувате повече.

Та не се плашете. Когато ви дойде една скръб, в скръбта всякога печелите повече. Скръбта събира, а пък радостта раздава. Следователно Бог изисква да бъдете постоянно щедри. Когато Господ иска да ви направи трудолюбиви, праща ви скръб. Когато иска да ви направи щедри, праща ви радост. Благодарете за скърбите, защото тогава събирате. Благодарете за радостите, защото тогава давате. Казвате: „Учителю, не искам да страдам." Не искате да страдате? Влизам в положението ви. Аз разбирам, че искате да раздавате. Някой забогатял, не иска да страда. Но той мисли криво. Той не иска да има страдания. Ако нямате страдания, ще осиромашеете. Казвам: „Раздавайте." Щом не искате да имате страдания, тогава раздавайте. Щом не искате да скърбите, радвайте се. Благодарете на Бога, когато скръбта дойде. Благодарете на Бога, когато радостта дойде. Вашата скръб е радост на някого и вашата радост е скръб на някого. Тъй че когато ние се радваме, други скърбят, когато те се радват, ние скърбим. Смяна има в природата. В света има обмяна на труда. Всичко в природата си има свой вътрешен смисъл. Светът може да мисли, както иска, но вие правилно трябва да мислите.

Любовта постоянно да се влива в сърцето ви. Светлината постоянно да се влива в ума ви. Истината постоянно да се влива в душата ви. И на сто и двадесет години като станете, да бъдете като че сте на двадесет и една година. Апостол Павел казва: „Всички ще се изменим, всички няма да умрем, но всички ще се подмладим." „Ще изпрати Духа си". Бог изпраща Духа си да оживеят хората, да се подмладят. Значи когато Духът не действува, хората остаряват. Схващайте това правилно. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, всички ще се подмладим".

Кажете ми сега, какво да правим с тия ябълки. Ако сме евангелисти, ще ги продадем да вземем пари. Какво да направим с тях, дайте един план. Три сестри да си измият ръцете хубаво, да нарежат ябълките на толкова парчета, колкото сме тук, да ги раздадат и да кажат: „Братко, да дойде любовта в сърцето ти, светлината в ума ти и истината в душата ти." След гимнастическите упражнения елате тук пак, ще направим едно упражнение. „Отче наш"

19 лекция на Учителя,

държана на 7 февруари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.