Разлика между версии на „Към свобода“

Версия от 12:26, 1 август 2009

Към свобода

10 юли*, Вторник, 5 ч. с. „Истината ще ви направи свободни.* Степеньта, до която е достигнало съзнанието на съвременното човечество, се отбе-лвзва с силен стремеж към свобода. В такъв случай, недоволството, което се ражда в човешката душа, произтича от външните и вътрЪщнит ограничения на чове-ка. ВсЬки човек трябва да се справи с ограниченията, на които се натъква. В това се заключава философията на живота. Една от задачите на човека е да си обясни причините за външните и вътрешните ограничения в живота.

Дз нема да се спирам върху причините на Ограниченията, но ги разглеждам като величини, които трябва да се разрешат, Дали тйя величини са реални или нереални, това е, второстепен въпрос. Важното-е, че и в единия, и в другия случай те ограничават човека. Запример, дохожда лри тебе един чове« и ти казва, че вън те следят трима души, искат да те уби-

108

ят. Това може да е истина, може и да «е «е истина, обаче, веднъж влъзла тази ми-съл в твоя ум, ти вече се безпокоиш, страхуваш се, цъла нощ треперищ, не сиЪеш да изл-взеш вън от къщи. Кое те * накарало да трепериш цъла нощ? – Лъжата.

Другото положение е следното. Ти си бъден човек, нямаш пет пари в джоба си, но дохожцат трима твои познати при тебе и казват: „Знаеш ли, че един бога-таш, наскоро дошъл от странство, иска ' да ти помогне, да ти даде една голвма сума"! Ти веднага се зарадващ, цъла нощ «е можеш да спиш, все очакваш момента, когато този чов-бк ще влъзе в стаята ти. И това нещо не е верно. Значи, нереал-«остта има дв страни: красива и некра-сива. Ето защо, всички ще се стремите да се освободите и от красивите, и от не-красивит нъща в живота.

„Истината ще ви направи свободни".

Да придобиеш Истината, това подразбира вътръшно знание, вътръшно разбиране «а живота. Свободата е потребна за проявя-ването на живота, но в това проявяване *има ред противоречия. Представете си, на-примвр, че вие срещате на улицата един ■чов-бк красив, снажен, силен. Дето и да «е яви всрвд обществото, на всички обръ-

109-

ща внимание. Той се радва, мисли си, че като него други н-вма. Докато неговата красота не е засвнчена от друг, той е щйстливъ-Дойде ли, обаче, друг, по-красив от него, щастието го напуща, той вече остава на втор план. Красотата и силата на по-хубавия човек хверлят тъмно пзтно, свикай върху съзнанието на първия, и той остава недоволен. От философско гледище, коя< е причината за недоволството в дадения* случай?

Сега ще ви изнеса друго противоречие, което се среща в живота. Вервите по улицата и виждате един грозен, слаб човек. Д-бто мине, на всички обръща внимание; всички му се см^ят, подиграват го. Този човек разбира това и страда, скърби. По едно вр-вме, отн-бкъд-б се задава друг човек, още по-грозен от първия, и всички спират погледа си върху него- Тази го-л-вма грозота произвежда радост в душата на по-малко грозния чов-Ьк, и той си казва: „г\з миагБХ, че съм най-грозният човек в света, а то, имало и от мене по-грозни". Питам: защо красотата и силата на човек, по-красив от вас, ви произвежда скръб? И защо грозотата и безсилието на» човек, по-грозен от вас, ви произвежда» радост, вместо съжаление? Това са въпроси, с които вие трябва да се справите. То–

110

ва са положения, които съществуват в свет, дето отежтетвува-свободата.

Ка^вам; когато намъфите, че н-бкой чо-жък е по-красив от вас и страдате, или «огато намврите, че някой е по-грозен ог вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено, без никаква връзва между тях. Схващате ли предметит и явленията в живата природа разединено, -т не водят към една обща цьл. Едно тр-вбва да знаете: Истината става понятна са-•мо тогава, когато между всички нъща съществува единство. Истината е само една!

Ще ви приведа един примвр за изяснение на тази мисъл. Представете- си, че хиляди хора, жадни, с засъхнали гърла, вер-вят по един общ път и пристигат до тоиъм извор с чиста, кристална вода. Всички тия хора едновременно се зарадват на извора. Защо? – Понеже всички могат свободно да се настанят около извора и да уталожат жаждата си. Всички* могат да Зучаствуват едновременно в тази обща ра-дост. Та когато говорим за Истината, ние подразбираме, именно, цвлокупносгьга в схващане на нъщата и идеит. Истината означава такова н-бщо, от което всички могат да се ползуват и пред която всички <е чувствуват свободни, От какво? – От жаждата, която до този момент ги мъчеше.

111

Още от какво се освобождават? – От азжтръшното безсилие, което жаждата им зпричиняваше.

Мнозина си правят заключения, като казват: „Не струва да се говори ИстинатаГ С1игам: трябва ли жадният да каже, че не «струва да се ходи при извора? Не, жадният ■човек, като намъри извора, трябва да се «напие от неговата чиста, нектарна вода и да благодари, че го е намърил. И затова, ,когато някой казва, че не трвбва да се говори Истината, ток не разбира сяицността ма Истината. Тъй както жадният, като" отиде при извора и пие от неговата вода, се •чувствува свободен от жаждата и безси-.лието, така и Истината прави човека свободен. Да разбираме Истината, това значи да (разбираме своето положение като красиви и като грозни, като силни и безсилни. Ако не разбирате дълбокия смисъл на красотата и на -грозотата, какво благо тце допринесе (Нъкому вашата красота, или какво нещастие оце допринесе нъкому вашата грозота?

За изяснение на мисълта ще ви приведа -следното сравнение. Допуснете, че някой •чозък има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вън е 32° под нулата. Друг човек \има вълнена дреха, от прост плат, лошо ушита, и той я облича в същия ден, ко-

112

гато е 32° под нулата. Значи, първият човек в дадения случай пр-Ьдставлява красотата, а вторият – грозотата. Кой от тия» двамата е за предпочитане пред тази низка» температура: красивият или грозният? Сега ще поставя въпроса в друга форма: ако единият е красив. но няма добродетели» в себе си, а другият е грозей, но добро-дЪтелен човек, кой от двамата е за предпочитане? Та когато разглеждаме външната» страна на красотата и на грозотата, ние си* съставяме криви, лъжливи понятия за нещата. Красотата у нас трябва да бъде като-светлината. Тя трябва да бъде образ на-вътрешния живот в човека, а не само като външна форма.

Питам: какво заключение ще извадите от тези две положения, които ви се изтъкнаха? Некои ще кажат: „Човек не трябва> да бъде нито грозен, нито красив." Нег човек трябва да бъде красив! Човекъ-трябва да бъде и грозенъ1 Чудни са хората! Човек трябва едновременно да бъде и красив, и грозен! Красотата и грозотата са две положения за човека. Те са толкова необходими смени в живота, колкото са необходими деньт и нощта.

Некои учени казват, че растенията се~ развиват и растат главно при' дневната светлина. Не, при дневната светлина расте-

113

нията само събират енергия, без да рас-гат, а вечер, при нощната тъмнина, те обработват събраната енергия и тогава рас-тат. Значи, дневната светлина служи на растенията като условие за възприемане на енергия, а нощната тъмнина им служи за обработване на тази енергия.

Казвам: когато се намЪрим в тъмнина, при неблагоприятни условия на живота, ще има какво да обработваме. Тогава ще обработваме енергията, която сме възприели при светлината, при благоприятните условия. Значи, всЬки човек, който попадне при процеса на неблагоприятните условия в живота, ще има, какво да работи. ЗапримЪр, богатите хора са при условия да работят, но не работят. Богатият човек може да се уподоби на онзи турчин, който седи обле-чен в своята източна роба, с чалма на глава, пред него наргилето – водата клокочи в шишето, димът излиза от устата му, а той само клати глава и казва: „Всичко, което Бог е направил, е добро!" Защо? – Наргилето седи пред него. Сиромахът пък може да се уподоби на онзи турчин, който нема наргиле и казва: „Господи, какво ще се прави без наргиле на този свет? Този, който има пред себе си наргиле да му дими, той разрешава добре въпросите, ами аз, какво да правя?"

114

Чудни са съвр-вменните хора, като мис-лят, че без наргиле животът няма сми-съл. Ще ви приведа един пример, да видите, кое е наргилето за майката. Нвкоя мома се оженила, но нвма двца- Тя седи тжж-«а, замислена, казва си: „Нвмам наргиле да ми дими!" Наргиле е двтето, за което тя мечтае. Друга мома, като се ожени, роди 4 – 5 двца, на които се радва, благодари на Бога за тьх, смучи наргилето и казва: »Всичко. което Бог е направил, е добро! Хубаво е, като имзм това двгенце! Малко е днес, но то ще порастне, голвмо ще стане, ще се изучи, ще ме гледа на старини." Мисли, раз-сжжцава тя, и наргилето првд нея дими. Това са специфични схващания за живота. Яко мислите, че двтето, в тази форма, ще ви освободи, вие се лъжете. Нвма единство межд/ вашитв разсжждения и фактит-в в двйетеителния живот. Двгето расте и пораства, изучва се и нито ви гледа, нито може да ви освободи от ограничителнитв условия на живота. Всвки сам може да се освободи от тия условия. Как? – Като възприема и възлюби Истината. Истината ще ви направи свободни,

Богатият турчин седи првд наргилето, водата клокочи в шишето, той смучи, дим излиза от устата му, и си размишлява. Слвд това си пийне едно кафен-

115

це и казва: „Дллахъ"! Вие се смеете на този турчин, но казвам: понякога и съвременните хора са така смешни в схващанията си за идейния живот. Те мязат на тези източни народи. И тия неща са хубави, но не са съществени. Те са временни, преходни положения в живота на човека. Както бЬдният може без наргиле, така и бо-гатият може без него. Истински идеен живот е този, без който не могат нито •богатият, нито бедният. Правилни разбирания за живота са тези, които са еднакви и за бедния, и за богатия. И бедният, и богатият, при каквито условия на живота и да се намират, едновременно трябва да кажат: „Животът има смисъл! Всичко, «оето Бог е направил, е добро."

Сега ще ви приведа същото положение в друга форма. Седи някой железар пред огнището с своя мех и с чука си; духа -меха, железото се нагорещява и вместо да го хваща с ръкч, хваща го с клещи и го удря с чука. От това железо излизат искри. Това е наргилето на турчина, което в ръцете на ковача се е видоизменило в железо. Бедният човек, който по-рано съжаляваше, че нема наргиле да му дими, сега се радва, че има по обия: огнище, мех, чук и железо, което туря на наковалнята и чука. Отдалеч се чува: трака-тр/ка! Чукът

116

работи върху жел-взото. Значи, когато съеди-ним противоръчията в едно цъло, ние намираме, че всички нъща имат свое опредъ-лено предназначение. Когато наргилето се пръверне в фабрика, или в работилница, или в ковачница, или в житница, тогава и противоръчията сами по себе си ще се осмислят. Казвате: -Какво трябва да пра-вим с противоръчията в живота?" – Да се осмислят. Яко някой човек е грозен, той трябва да осмисли своята грозота. В какво отношение грозотата на човека може да бъде полезна?

В простия народ съществува убеждението, че красивит хора са приятни на всички, че говоряг добр, увлъкателно. Тогава какви са грознит хора?–Т са работливи, способни. Грозотата е само външен процес, външна обстановка на; нъщата. Работата е направила хората грозни. Хора, които рабо-тят с години, имат черни лица, корави, мазолести ръц. Тия хора пък, които са красиви, още не са започнали своята работа. Като видя някой красив човек, от мое гледище, аз вадя заключение, че на този човек предстои велика работа в света, която' той още ме е зщточнал. Като видя №ккой грозен човек, казвам: той работи вече ^ но има още много да работи. Грозотата у него- е привидна, дължи се на външнит.

117

условия на живота, които са хверлили известна сЪнка върху него. ПрЪмахнат ли се външните условия, и грозотата изчезва.

Понякога аз изяснявам доброто и лошото, красотата и грозотата и по друг на-чин. Казват за никого: този човек е гр-Ь-щен, т. е. грозен. Не, той е отличен чо-век, но животът е хверлил «звестна с^нка върху него. За друг някой казватъ* този чов4к е праведен, т. е. красив. Спо-ред мене, праведен чов-бк е този, който още не е грешил, не е влЪзъл в живота да работи. Той е още при баща си, при майка си, при братята си при сестрите си, но като влезе в общия живот, и върху него-вият живот ще се хверлят сенки Каз-вам: това е едно схващане,* което ще ви освободи от обезсърдчения в живота ви

Яз виждам сега и млади, и стари, които казват: едно време б"Ьхме красиви, а сега погрозняхме. Едно време бЪхме добродетелни, а сега се огрЪшихме. Представете си дом, в който и бащата, и майката, и децата, и слугите са красиви, но немат хлеб да ядат. Питам: като се гледат всички помежду си и намират, че са красиви, как во ще излезе от тази красота? Бащата ще дойде при сина си и ще му каже: .Погледни лицето ми1" Синът ще го погледне веднъж, два, три и повече пъти, но ще може ли да

П8

се задоволи от красивото лице на баща си> Той ще иска хлъб. Красотата няма да го задоволи. Една турска поговорка казва: .Добро е да гледаш красив човек." Обаче, в дадения случай» между тези красиви хора най-посл ще се появи недоволство. Същият закон се отнася и до ученит, до добрит хора. В това отношение и г представляват красивите хора в света, но ако никой не работи, между твх ще се роди недоволство. Защо? – Хлъбец няма. Нькой казва: ^г\з съм добър човек." – Хлъбец имаш ли?–Н мам. Тогава и аз ще му кажа, че съм добър човек. И той веднага пита: „Хлъбец имаш ли?" – Нямам. В дадения случай нас не ни интересува добротата, нито красотата на човека. Ние търсим в него друго качество, което той е придобил. Добротата и красотата са външната страна на живота. Ние го питаме: „Имаш ли малко хлъбец? – Нямам. – Яма аз съм учен човек! – Значи, красив човек си. – Яма аз съм болен! – Значи, грозен си. Пи-там: какво е това знание, това учение, което не може да ви помогне в живота? Трвбва да се пазите от тези положения Някои казват: „Ние сме добри хора, но не можем да живъем добръч* Казвамъ-вие сте разръшили половината от живота.

119

— Какво трябва да правим? – Да станете грозни.–Какво означава това?– Да отидете на работа. В дадения случай грозотата разрешава важния въпрос в живота – въ-просът за хлъба. Други казват: „Ние сме красиви хора". – Имате ли какво да ядете? — — Нямаме. В този случай най-малкият син иде отвън одърпан, прашен, гро-зен на вид, хорил нъкъд на работа, но той носи пълна торба на гърба си. Всички тичат при него, обикалят го, казват му: „Грозен, си, наистина, но пълна ли е торбата ти?" – Пълна е. В дадения случай този грозен човек разрешава въпроса за всички ония съществени нужди, които се явя-ват в душата на човека. Този грозен човек разртгшава всички противоречия, от които се ражда свободата — Казвам: грознит хора трябва да но-сят пълни торби на гърба си! Защо? –Нъ-ма по-лошо н^шо от това, да носи човек празна торба на гърба си' Няма по-лошо нъшо за грозьия човек от това, да носи празна торбе! Значи, красивият трябва да работи, да стане грозен, ако иска торбата му винаги да е пълна. И грозният трябва да работи» ако иска торбата му да не се изпразва. Яз взимам тия противоръчия като типични образи в живота на човека Красивият човек трябва да включва в себе си

120

и контрастното положение, т. е. той трябва да стане и грозен. Това не подразбира, че той трябва да се роди грозен, нотойтр-Ьб-ва да работи в света! Когато човек работи на физическия свет, той погрознЪва. Изобщо, физическата работа не дава спокойствие на човека. Напротив, тя му създава известно безпокойство. Питам: какво придобива онази шивачка, която ц-бл ден шие, изкарва с иглата бод след бод и се разправя с разни хора? Или, какво придобива онзи писар, който по няколко години наред пише по осем часа На ден? Огбд като е пръписал хиляди ръшения на разни съвъти, какво е придобил в края на краищата? Какво ще придобие онзи хлъбар, който мъси хлъба с ръцът си или с никакви парни машини? В края на краищата еднообразната работа убива хората. Обаче, едно трвбва да се знае: човек ще дойде до същественото в живота само по пътя на тези външни механически положения. Онова, което облагородява човека, това са малкит доцродътели, които Бог е вложил в него. Той трябва да се стреми да реализира малкиг желания в себе си. Едновременно в всички хора трябва да има желание за работа! Това е красивото в живота. Когато ние знаем, че сме удове един на друг, в всбки случай доброто

121

ще бъде обща цвл в живота на всички Желанието към доброто трябва да живее спонтанно в всички и да се проявява на-вън в всбки даден случай. На основание на същия закон и Любовьта, и Мъдростта, и Истината трвбва да живеят спонтанно в душата на всбки едного, и при всбки под-ходящ случай да се изявят навън, като обща цвл в живота на всички разумни сж-щества. Яко любовьта на другитв хора ни радва, и нашата любов ще ни радва; ако красотата на другитв хора ни радва, и нашата красота ще ни радва; ако добротата на другитв хора ни радва, и нашето добро ще «и радва. Само по този начин ние можем да бъдем любещи, красиви, добри хора. Другояче ние ще имаме частични схващания за нвщата, които ще внесат в нас вът-рвшното разединение, което ще обезсмисли живота.

Често в умоветв на съврвменнитв хора седят известни противоречия, които се дъл-жат на неразбиране живота, както и предназначението на всяко нвщо в живота. За да се избавят хората от тия противорвчия трвбва да се изяснат нвкои положения Напримвр, хората не знаят, за какво са създадени очитв им. Тв не знаят твхното •специално предназначение, за което са били създадени първоначално. Ще кажете: очитв

122

са създадени да гледаме с тях. Какво да се гледа? – Първоначално очит са били създадени да се гледа с гбх славата Божия. Значи, обект на човешкото зръние е Бог. Обаче, този обект днес е измънен. И откак хората изгубиха този обект, те обезсмислиха своето зръние. Ти гледаш един, втори, трети предмет, търсиш нещо. Какво търсиш? – Своята слава търсиш. Искаш да намъриш онзи, когото обичаш. Яко го намъриш, ти се радваш, казваш: «Колко се радвам!" Твоето зръние вече се осмисля. Ако не го намъриш, недоволен си и казваш: „Изгубих си времето!" Следо-вателно, зрънието ви е необходимо, като ставате сутрин, да потърсите Истината, да я намърите. да я пригърнете вътрьшно и с нея да ходите, с нея да се разговаряте, да бъдете с нея в всичкит си мисли и желания. И когато се запитате» как да свершите еди-каква си работа, Истината ще ви отговори на този въпрос. Нали сте виждали, как работи даровитият ученикъ-художник? Учительт му седи при него и наблюдава, като му казва само: „Това е така, онова не е така." И ученикът рисува, мъчи се, ко-регира. Понъкога и този ученик се намъри в противорвчие – рисува, но работата му не излиза добр.

Казвам: като намърим Истината, тя ще

123

ни направи свободни в живота. Затова, именно, са създадени очитв – да немтфим Истината. По същия начин, запитайте се* защо е създаден умът на човека? Защо е създадено сърцето на човека? Ние трябва да знаем, кой е сбектът на човешкия ум, както и този на човешкото сърце. Тв трвбва да имат обект! гАз говоря за идеен обект на човешкия ум и на човешкото сърце. Ние не подразбираме такъв обект, който днес имаш, а утр изчезнал. Пор идеен обект разбирам онЪзи първични основни идеи и чувства, които никога не из-чезват от живота.

Сега ще разгледаме някои важни положения в живота. Понъкога хората са недоволни. Защо? – Недоволството не се дължи на това, че хората са лоши. Ред причини има, поради които хората са лоши. Казвам, обаче: човек трябва да се роди! Раждането е необходима и важна фаза в живота на чов-Ька. Някой казва: „Аз съм роден." Питам: как си роден, като заека ли? Как се ражда заекът? Той цъл ден тича из гората, вслушва се. Шумне нещо из шубръците, и сърцето му веднага трепва. Какво струва това, че си се родил като заек? ЦЪл ден тичаш из гората, тупка ти сърцето, бъгаш от хрътката. Като се освободиш от нея, казваш: „Слава Богу,

124

че се освободихъ"! Но утрв ловджията пак излиза с хрътката си на лов, и ти пак си на щрек, тупка ти сърцето.

Друг нвкой казва: „гАз съм роден." Като какъв си роден? – Роден си като нвкой вол. Утрв ще дойде господарьт ти, ще те впрегне, ще ти тури юлар и ще каже: „Дий, синко!" Цвл ден ще работиш и вечерьта ще се прибереш в дама си, ще въздъхнеш и ще си кажеш: „Слава Богу, освободих се'" Питам: такова раждане има ли смисъл? Хиляди такива съществувания има, но тв не носят свободата. Ще се раж-даш и првраждаш, докато най-послв дой-деш до същинското раждане–да се родищ като царски син. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива свободата си. Значи, тогава човек ще првстане да се ражда при условия на страданията, които ограничават свободата. Човек трвбва да стане умен! Разбирайте процеса на раждането в широк смисъл.

«Истината ще ви направи свободни." Сега ще ви првдставя в образ Истината, за която ви говоря. Првдставете си, че вие сте ангел, който живее на небето, об-лвчен в своитв красиви ангелски дрехи, украсен с своитв леки, ефирни крилца и «обиколен с слава и величие. В това па-

125-

ложение ви поставят на изпит и сггбдят,, как ще го издържите. Пред вас нареж-дат около стотина души, все красиви, хубаво облечени и ви казват: „Изберете си от тия хора двама, които искате да ви бъдат майка и баща." Питам: кого ще изберете за ваш баща и за ваша майка? Кой ще бж-де истинският ви баща? Или коя ще бъде-истинската ви майка? Между тези 100 души ще срещнете майката и бащата на вола, на заека, на вълка, на лъва, на птициг, на бръмбарите, на всички растения, и вие трябва да избирате, да познаете вашите истински-баща и майка. Обаче, като не можете да ги познаете, затваряте очите си, посочвате към кого и да е от гбх, и казвате: „Този е моят баща, и тази е моята майка." Като-слезете на земята, виждате, че вашият баща, когото избрахте, не е толкова велик. не е толкова красив, какъвто си го представяхте. Той е един обикновен глог, об-лЪчен само в бодили. Като негов сйн, и* вие сте подобен на него. Мине някой човек край вас, закачите го с бодлите си и му скъсате дрехата. Щом постъпвате така, и с вас ще постъпят по същия начин. Намери се някой чов-бк недоволен от вас и си казва: „До кога този трън ще-прави тия пакости? Я да взема една брадва да го отсвка!" Взима брадвата и ви отсича.

125

Вие се чудите, защо ви прЪследват толкова много и казвате: „гАз съм толкова добър човек. Никому пакости не правя. Какво ис-кат хората от мене?" Казвам: бащата, когото вие сами избрахте, той ви създаде всички тия нещастия. Вие направихте крив избор.

Оттук ние правим следното заключе-чение: кривит- избори, които ние сами си правим в живота, ни създават хиляди нещастия. В Писанието се казва: „Роден от вода и Дух." Когато на родения от вода и Дух кажат да си избере баща и майка от тия 103 души, той не прави никакъв избор. Така е. Пр-вдставят ли ви 100 души да направите от тях избор, казвам: не правете никакъв избор! Христос изнася следното положение: „Роден от вода и .Духъ". Роденият от вода и Дух познава своя Баща и затова не прави избор. В това отношение, водата представлява Божествения живот. ВсЬки човек, който има в себе си началото на Божествения живот, на Божествения Дух, т. е. разумното начало, той намира, че между всички н"Ьща в света съществува велико единство- И ако отсЪкат този човбк с брадва, той ще каже: „Яз избрах глога за отой баща в този живот, защото имах «ужда от тази опитност. Когато някой

127

човек мине покрай мене, аз нарочно ще го закача с бодлит си". Той ще ме попита: „Защо ме закачаш?" – Искам да те опитам, какъв човек си. И като го видя, че иде с брадва да ме отсече, казвам: при-знавам, че ти си силен човек, защото можеш да отсъчеш тръна. Такъв човек е в състояние да изправи и своит погръшки. От този пример ние вадим заключение за себе си и казваме: в всвки човек, който може да отсъче един трън или един глог, има една добродътелна чърта, че той може да изправи своитъ1 погръшки. Когато ме отсича като трън, или като глог, с това той ми прави голямо добро, защото ме учи, как да изправям погръшкитъ\ които правя. И аз трябва да имам брадва, че както този чов-вк постъпва спръмо мене, тръна, който закачам дрехит на хората и ги късам, така и аз трябва да по-стъпвам спръмо своите вътр-вшни погръшки. Само така могат да се разрЪщзт въ-проситъч Мислим ли по друг начин, никакво разръшение на въпросите не може да се постигне.

-Истината ще ви направи свободни." Вие, и като млади, и като стари, трябва да разръшавате въпросите на вашия живот от новото гледище, но нвма да ги разрЪ-

128

шавате изведнъж. Има ред физически,, материални въпроси, които трябва да разрешите; има ред духовни въпроси, които сж-що трябва да разрешите; и най-после, има и ред Божествени проблеми, които трябва да разрешите. Сега се сръчцат много хора обезсърдчени, отчаяни, които казват: »Бо-лен съм, не ще мога да постигна своите желания, не мога да уча, не мога да се под-визавам духовно." Нужно е тия хора да на-правят през лятого най-малко 60 – 70 водни бани, да се изпотят, да се пречисти тялото им, за да добият необходимото за гЪх здраве и сила. Някой казва: „йз съм бЪден човек, нямам дрехи за преобличане, н^мам достатъчно време за тия упражнения. Казвам: ако вие не използувате •топлото вр-вме и не употребите малко усилие за тия бани, за да изхверлите из организма си всички утайки, които са наслоени в него, природата сама ще ви застави да направите гЪзи упражнения. По какъв начин ще ви застави природата? – Тя ще ви тури на легло, да лежите най-малко 5 – & месеца, и тогава ще се принудите и отпуск да си вземете, ако сте чиновник, и средства да си доставите, ако сте беден.

Казвам: преди да сте се разболели, погрижете се за вашето здраве! Вие чакате конеца ви да се опне, да изтънее, да се

129

скъса и тогава търсите начин, как да го сверзвате. Имайте пред вид следното правило: не късайте най-тънкия конец! Не късайте и не верзвайте! Всички трябва да бж-детеумни, правилно да разрешавате вътр^ш-нитъ- противоречия, които изпжкват в вас. Ставате сутрин, но сте недоволни нещо. Защо? – Не можем да се молим на Бога. – Радвайте се, че сега, именно, като сте недоволни, имате най-добри условия да се молите на Бога. Жената е недоволна от живота си; мъжът е недоволен от живота; дЪцата са недоволни от живота. Нека всички се обърнат към Бога и кажат: „Господи, ние сме недоволни от живота, но затова идваме при Тебе, да ни научиш, как. да се освободим от недоволството. Прости ни, че сме недоволни. Направихме крив. избор в живота си, но втори път няма да правим никакъв избор. Тогава ще бж-дем родени от вода и Духъ". Слъ\ц това отивате при Бога и Му казвате: „Господи, прости ни! Никому добро не направихме, но и на себе си добро не направихме, ние сме големи безверници". Питам: как познавате, че сте безверници? Значи, вие имате двъ- м-врки, дв-б идеи, двъ- съзнания в себе си. Едното съзнание ти казва: ти не верваш,. както тр-вбва. Другото съзнание ти казва: ти верваш. както трябва. Направиш н,Ь-

9

130

какво добро. Едното съзнание ти казва: „Добро е това, което направи." Другото съзнание казва: „Не трвбваше да правиш това нъщоГ Ти седиш, размишляваш и си каз-ваш: „Ц-бли 20 години вече, как водя ду-ховен живот, но светия не мога да стана". Да станеш светия, това значи да ста-неш красив човек. Не можеш ли да станеш красив, ти не си разръшил въпроса. „Истината ще ви направи свободни." Ра-зумният човек, който е намърил Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадат, той ще може да разрвши всички мъчнотии в своя живот. Това значи човек с характер. Някой се разгнъвил, казал няколко думи повече, отколкото трвбва –нищо от това. Нека този човек вземе поука от себе си и да започне да работи. Такъв човек ще има по-голямо уважение и почитание в невидимия свет от онзи, който никога не е работил, а е красив. Гръшникът, който е падал и ставал, има по-голяма цена в невидимия свет от онзи, който никога не е падал, не е гръшил. И ангелът, който е падал и ставал и посл се връща при Баща си, е за предпочитане пред онзи, който никога не е гръшил. г\з говоря за земния живот, за ония, които са' обезсърдчени и казват: „Ние не сме постигнали нищо в

131

този св-бт." – Не, много нещо сж постигнали. Казвате: „Какво ни струва горчивата опитност?" Казвам: трябва да се учите от вашата горчива опитност. от вашата жлъчка! Какво представлява жлъчката? Яко жлъчката не беше горчива, сърцето не би тупгкпо. Жлъчката взима всички противоречия, които се зараждат в сърцето и ги преработва в себе си, вследствие на което става горчива. Тя предпазва сърцето от всички горчивини, които се набират в него.

Ако попитате стомаха и червата, защо трябва постоянно да работят, те ще ви ка-жат: „Ние трябва да работим, за да осво-бодим жлъчката от отровите, които й при-чиняват страдания." Яко сте жлъчка, сто-махът, червата ще ви кажат: „Прати ни малко от твоята отрова, та като смиламе храната, ще те освободим от страданията ти." Всички хора имат нужда от сърце, но имат нужда и от жлъчка. Сърцето без жлъчката не би могло да тупти. Яко някой момент в живота ви се роди едно противоречие, то е тъй необходимо, както жлъчката е необходима за сърцето. Черният дроб е тъй необходим за белия дроб, както сим-патическата нервна система е необходима за мозъка.

Казвам: съвременните хора трябва да знаят, че между всички неща има извест-

132

ни съотношения, извъхтна корелация. Обаче, който не разбира тия нъща, иска изведнъж да стане ангел, без изпитания, без мъч-нотии, без страдания. Дко човек не мине през изпитания и страдания, най-малки-т+з противоречия в живота му ще го спъ-нат. Например, някой твой приятел ти дал гръб, не те поздравил, ти веднага ее наскърбяваш и усъмняваш в него. След малко този твой приятел ти даде лицето си, поздрави те любезно, и ти веднага се за-радваш. Питам ви: ако срещнете едного, който има да взима пари от вас, няма ли да се зарадвате, като видите гърба му?–Ще се зарадвате. Радвайте се, когато някой ваш приятел ви даде гърба си. Това е философия! Кога се рацват хората? – Когато онзи, който има да им дава, обърне лицето си към тях и каже' ,,Яз нося пълна кесия. От кога ви търся!" Значи, хората се радват, когато, имат да взммат.

Питам: кога се радва дътето? – Когато отиде при крушата- То погледне нагори към плодоветБ й и казва: „Колко се рад-вам, че те нам^рихъ"! Крушата казва: ,,Ог колко- време те чакам, пълна кесия нося!" Детето хване крушата, поразтърси я малко» взима! си- нъкоячо плодове от нея, изяжда ги и казва? „Много хубава е тази круша!" Ошвв тава! деяе зимна време при крушата и

133

какво вижда? – Тя му обърнала гръб,-кесията й е празна. Това са положения, на които се натъкваме в живота. Яз ви да-вам тия примери, за да гледате разумно «а живота. Яко гледате така, всичкит ви работи ще вервят добр, от нищо няма да се спъвате. Яко разбирате нвщата в тяхния дълбок смисъл, макар и да имате противоръчия при условията, в които сега живеете, Божественият Дух, Истината, която е в вас, ще ви направи свободни. Само по този начин вие ще можете да растете. Яко не можете да гледате така на нъщата, никакво растене не може да има. Само така може да се разбере и новото учение.

Всички съвременни хора трябва да дър-жат в ума си следната мисъл: в Бога няма противоръчия. Всичко, което Той верши, е добро. Това не значи, че зло не сж-ществува в света. И доброто, и злото са-ществуват в света, дето имат свое дълбоко предназначение. Обаче, Бог използува и злото за добро. В Писанието е казано: ,,Яко някой чов^бк каже, че не е гръ-шил, той не говори Истината; и ако някой каже, че не е правил добро, пак не говори Истината. Няма. човек в света, който да не е правил добро или зло. Защо? – Понеже в света, в който живъете, деб-

134

рого и злото, като двъ- противоположни сили, са в постоянно състезание. Ето защо, злото понякога идва у вас, вън от ва-шите желания, вън от вашата воля. И доброто понякога се налага, без да го желаете.

И тъй, като говоря за млади и за стари ученици, аз имам по-особено разбиране от това, което съществува в обикновени» живот. Като раздЪлям учениците на млади и стари, аз ги разглеждам по отношение степеньта на гбхното развитие. Млад уче-ник е този, който се намира още в началото на своето развитие. Стар ученик е този, който е завершил своето развитие, своята еволюция на земята. Между вас нЪ-ма нито един, който да е завершил своето развитие. Младият ученик всЬкога има възможност да се срещне с един от ученицит+з, които са завершили своето развитие. Както д-втето, което ще се роди, ще срещне своята майка на земята, така и младият ученик, който има да се развива и учи, ще срещне по-опитен от себе си, който да го ръководи. Значи, младит ученици ще се срещнат с старитъ1 ученици, които са завершили своето развитие и помежду им ще се образува вътрЪшна връзка. Както между майката и дътета съществува

135

вътрЪшна връзка, така съществува връзка и между младитъ1 и старит ученици.

В Писанието е казано: ,,Ще изпратя Духа си върху васъ". Духът представлява, именно, тия стари ученици, които са завершили своето развитие на земята Тъ- позна-ват пътя, по който вервят сега младиг ученици, и като дойде н-бкой от гбх при един млад ученик, той ще му каже: ,,Яз виждам, че ти си скърбен, обезсърдчен; едно време и аз бях като тебе, но ето, сега зная вече, кой е ц%рьт на това състояние". Един го утешава, друг го утешава,. докато му помогнат в това затруднено положение, в което е изпаднал. Тия стари братя отварят книгата на живота, четат от нея и помагат на по-малките си братя. На какъвто въпрос и да се натъкне мла-дият ученик, по-старият ученик знае, как да го разръши. Той ще му каже: „ПрЪ-ди толкова и толкова години, ето, как аз разр-вших този въпрос. Като го изслуша младият, ще му олекне на душата.

Като ви говоря за старит- ученици, не мислете, че старостта им се изразява в бЪла брада и мустаци, както и в бЪли коси. Не, стар ученик наричам този, който се отличава с голяма разумност, с голяма опитност и е проникнат от дълбокото желание да помага на своит% по-

'140

малко мъстице за всички, да седнат и да уталожат жаждата си. Тия нЪща желайте, а оставете другите, които са достъпни само за малцина. Непостижимите желания са само за ония, които са достигнали висо-кит верхове.

Казвам: засега гледайте да постигнете в живота си само достъпнитъ1 нЪща за всички, а именно: да бъдете добри и разумни. г8 тази доброта и разумност ще се осмисли вашият бъдещ живот, върху т-бх Бог ще гради живота. Т ще бъдат условия за постигане на чистия живот, към който всички се стремят. Значи, всички хора, без изключение, могат да бъдат добри и ризумни, и тр-вбва да бъдат добри и разумни–това ог тях зависи. При великия изрор на живота има място за всички- Достатъчно е вие да направите малко усилие само, за да отидете до извора. С какво канче ще черпите вода от извора, това не е важно; някои могат да си послужат с ръката направо, други – с дървено канче, трети – с стъклено, четверти – с сребърно, пети – с златно – безразлично е това. Важно е тази вода да влъзе в вашето тъло и да придобие свой израз. Не казвайте, че нвма смисъл да отивате при извора, щом нямате сребърно или златно канче. Смисълът на нъщата не се заключава

141

в външната форма. По едно време в варненската гимназия, между ученицит, се бъше явила манията да носят очила с златна верижка, да минават за учени хора. Т имали един учен учител, който носил очила с златна верижка, и повечето от учениците решили да му подражават. Като туряли очила, т се мислели за професори, за учени хора. Казвам: учението не се постига с носене на очила. Напуснете модата. По-добр е без очила.

Сега, вие, младите ученици, ще подемете тази задача и ще я приложите в живота си. Всбки ще работи тъй, както разбира. Няма ученик, който да не знае своята програма. Ученикът, който е влъзъл в първи клас на гимназията, не знае ли програмата си? – Знае я. Ученикът от втори клас, не знае ли програмата си? – Знае я. Ученикът знае програмата си за всбки ден и час.

Днес ще ви поздравя с влизането ви в училището и с започване ученето, спо-ред определената за всбки клас програма. И професорите ще започнат работата си> един след друг, нвкои с очила, друг» без очила. На учениците казвам да не подражават на професорите си с очила, а да учат това, което т им првподават.

«Истината ще ви направи свободни".

142

Кой ще ви доведе до тази Истина? – Професорите на това велико училище- "Г ще ви доведат до вътрЪшното разбиране на Божествената красота, на Божествената доброта и разумност, които ще ви направят свободни. Тогава вие ще кажете: сега наши-ъг живот добива смисъл.

И сега, аз желая Божието благословение, Божията благост, Божията милост, които са ви следвали досега, да ви след-ват и за в бъдеще в пътя на това велико учение. Никой от вас да не се обез-сърдчава! За всинца има място в училището. Всички няма да бжцете еднакво облЪче-«и, но бъдете доволни от своит дрешки.

Нвкои казват: „Този е последният ден на нашата среща в училището". Казвам: лосл-бдният ден подразбира приложение на учението. Посл-вдният ден в училището е посл-вдният срок, когато учениците могат да приложат това, което са учили през годината. Сега, именно, ще започнете работата. Този ден ще задигнете рала и мотики, ще впрегнете воловег, и всички на работа! Като започнете работа, и музика ще ви свири. С музика ще тръгнете, както военните трътеат на бойното поле: музиката» верви напр-вц, а войницит атед нея.

И тъй, аз ви поздравлявам с работата ви, с музиката, с пЪсните, с всичкит

14

ви пособия: книги, раници, рала, мотики и т. н. Вложете Истината дълбоко в душит си! Тя ще ви направи свободни за далечни времена. С нея ще постигнете далечни мечти и копнежи на вашия ум и на вашето сърце.