Разлика между версии на „Без окови“

Версия от 12:25, 1 август 2009

Без окови!

9 юлй>, Понед^влник, 5 ч. с.

Когато се дават малки упътвания в някоя част4 или глава от Свещената книга, не мислете, че в твх се заключава цълата Истина, или че от тия упътвания ще дойде спасението на човечеството. Четенето на нъ-що аз уподобявам на това, когато някой ваш приятел ви даде един объд или една малка закуска. Ще ви нахрани ли той с тази закуска или с този обвд? – Не, ще ви залъже само. То е равносилно на това, че ви дава един оръх, или една ябълка, или лъжичка сладко. Умният човек ще бъде благодарен и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наям, както трябва? Обаче, смисълът на живота не е в яденето.

Сега могат да се родят ред въпроси, трябва ли да се яде, или не трвбва да се яде? – Яденето е условие, процес, който става в организма на човека. Много процеси се извершват в човешкия организъм, но яденето е един от необходимит процеси, без които човек не може да продължава

ДЕяния на Апостолйт, 26,

%

живота си. Този процес изпъква като голям клон на нвкое дърво, и като дойдем до този клон, щем не щем, ще се облегнем на него. Това е тъй необходимо, както, когато влизате в някоя къща, непременно ще минете над и под прага на вратата. И царят, и простият човек, като дойдат до вратата, ще минат под горния й праг. Казвате: да махнем този праг, който е над главит-в ни! – Ако махнете този праг, друг ще дойде на неговото място, и пак нима да бъдете свободни. По този начин, и в всъка прочетена глава все има нбколко зрънца, които трябва да сдъвчете и да асимилирате. Яденето има смисъл само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкръпи живота, може да се смъли. г\ко човек асимилира храната добр, ще може да извлъче от нея сила, която ще му даде микроскопи-ческа радост за деня.

В прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бъде чов-вк роден от Бога. За да се разбере този въпрос в своята пълнота, трвбва да се го-> вори по него с години. Той съдържа в себе си Божията Любов, Мъдрост, Истина – всичко велико и красиво в живста се заключава в този въпрос.

„Що? Мислите ли за неверване, че Бог възкръсява мъртвит?" – 8 ст,

I?

Питам: кой възкръсва? – Който се е родил от Бога. Онзи, който не се е родил от Бога, може ли да възкръсне? – Не може. Значи, всеки, който веднъж се е родил и умрЪл, може да се роди изново и да възкръсне.

г\ко проследите съвременния живот в неговата пълнота, ще видите, че съществу-ват ред теоретически познания, които ще имат приложение и в бъдещето. Обаче, има ред познания, които са нужни само за настоящия ден. Има обикновени, работниче ски дрехи, с които се работи всбки ден; има и празнични, великденски дрехи, с които човек се облича само в велики, "свбгли дни, или когато очаква н-вкой свой добър приятел. И делничните дрехи са хубави, и празничните дрехи са хубави. По-някога дълничнит дрехи са по-хубави, защото с ТБХ. се извершва повече работа. Но за дълничнитъ1 дрехи никой не говори така, както за празничните. Обикновените дрехи, които носите, постепенно стават работнически; като започнете да носите празничните дрехи по-често, и те стават делнични, а после – работнически. Щом праз ничните ви дрехи станат делнични, вие започвате да мислите вече за нови дрехи. Това, което виждаме да става вън с човека, става и вътр с него Тъй <•« всеки про-

Вз

цес, всЬко явление в живота, има свой външен и свой вътрешен израз.

Казвам: първият акт, когато човек дойде на земята, е да се роди. Де е бил чов-Ьк преди да се роди? – У Бога. Значи, Бог е първият, Който извадил човека вън от себе си и го направил жива душа. След това Бог започнал да работи върху тази душа: да я създава и пресъздава, да й предава ред качества, да я на дарява съред дарби и способности. Така Бог работил и продължава да работи епоха сл4д епоха, вън и вътре в човека. Ето защо, вие трябва добре да разбирате, какво представлява човек сам по себе си, какъв е не говият стремеж, какви са неговите мисли, чувства и действия, какви са неговите задължения на първо место спремо Този, Който му е дал живот и импулс за работа в живота. Всеки човек, който съзнава своето положение така, и който има ясна представа за себе си, ще мисли правилно, ще чувствува правилно и ще действува правилно. г\з нема да обя-снявам сега, какво означава права мисъл, право чувство и право действие. Защо? – Има отношения, които времето, само по себе си, ще обясни; обаче, има и време, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и те ще бж-дат готови да разбират Истината. Дко сега на съвременното човечество не се откриват

ьь

известни истини, то *» по единствената причина, че още не са готови да ги възприе-мат. Яко изв-встни истини се посадят сега в съзнанието на хората, т ще израснат, но скоро ще увехнат. без да дадат плод. Ако някой човек приеме едно верую, но няма стимул в себе си да го сл4два, то скоро ще изсъхне. ВсЪка работа в живота, която се започва, трябва да се заверши. Ако един ученик влъзе в отделенията и не сверши този основен курс, той не може да влъзе и в гимназията; ако влъзе в гимназията и не я заверши,' той не може да впЬ-зе в университета. Въпръки това, ние виждаме много ученици, които се записват в училището, но не свершват. Всвка започната работа трвбва да се заверши1 Всбко свершване на една работа подразбира започване на нова – нов развой, нова стъпка в живота на човека.

Мнозина казват: от толкова години на-сам ние вярваме, но какво придобихме с тази вера? Казвам: и в вярата трябва да става вътрЪшно обновяване. Какъв смисъл има вашата вера, ако верваш, че първо си дЪте, посл-в ставаш гол^м човек, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-посл верваш, че ще умреш, ще отидеш на ежд при Бога и Оттам ще те изпратят или в ада, или

о5

в рая при све1иич, праведните и добрите хора? Питам: след като умрете и отидете на онзи свет, ще можете ли да придадете оттам н-Ькоя своя опитност на хората, които са останали елтзд вас на земята?–Не можете. Вашият баща, който е заминал за онзи свбт, дошъл ли е никога, да ви каже, какво има там? Ще кажете, че много от заминалите за онзи свет са се проявили чрез н-вкои медиуми тук на земята. Казвам: тогава и аз мога да ви кажа много н-вща за онзи свет, но вие ще вярвате ли? Досега никой от обикновените заминали хора не са се явили да кажат, какво има на онзи свет. За да могат някои от заминалите за онзи свет да дойдат тук и да разправят, какво има на онзи свбт, гбх-ното съзнание трябва да е будно. Тия хора не-трябва да са умрели. Под „умрели хора" ние подразбираме тези хора, които след смъртта изгубват част от съзнанието си, което са имали, тук на земята. Тия хора не виждат пътя, през който минават. При това положение и т сами не знаят, д са, какво е станало с тях и т. н. Следователно, само този човек може да разправя, какво има на онзи свет, който вижда нещата, понеже и в онзи свет той запазва светлината на своето съзнание. И тогава, смъртта за него не е нищо друго, освен

61

събличане на старата дреха и обличане на нова- Само онзи човек вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията', които съществуват между този и онзи живот. Когато н-бкой казва, че разбира хората, това значи, че той възприема тяхните мисли и чувства. Каже ли някой човек, че еди кой си го обича, това показва, че той не само чувствува неговата любов, но вижда още в лицето му образа на Любовьта. Любовьта има свой образ. Мъдростта има свой об-раз. Истината има свой образ. Правдата, ДобродЪтельта също така имат свои образи- Всбки, който има очи, той може да вижда и да разбира тези образи. Пр-вдсгавете си, че нарисувам на дъската само чело на чо-вЪк. Какво означава това нещо? – Човек, който мисли. Слъ\ц това долу на челото нарисувам вЪжди, а под ттьх – очи и нос. Какво означават сега тия нЪща? – Че на този човек се дават условия да вижда и да помирисва нЪщага. Послъ\ нарисувам на този образ и уста. Какво показва тя? – Че този човек може вече да говори, да яде, а с езика си – да вкусва. Най послъ1 нарисувам и ушит. Какво показват т? – Че този човек започва да чува и да слуша. Значи, най важнит 4-5110,3 на главата на човека са: челото, очит, носа, устата, езика и ушит. След това нарисувам тЪлрто с краката и

62

ръцът и получаваме цълата фигура на човека. Какво показваг краката? – Че този човек може да ходи. Какво показваг рж-цът? – Че този човек може да работи, да хваща н-вщата.

Та казвам: когато говорим за чов-вка, за великата Истина, която той включва в себе си, тр-вбва да го нарисуваме такъв, какъвто е. Някои от вас рисуват човека много изопачено – такъв, какъвто не е. Поставят го в положение профил и нари-суват половин чело, изкривен нос, едно око, едно ухо и казват: красив е този об-раз! – Не, в този образ няма никаква красота. Може би хората в духовния свет да имат по едно око, но тук, в физическия св-бт, хората имат дв очи и двъ1 уши.

Как ще разберете тия нЪща? – По човешки не можете да ги разберете. Затова, пазете се от бърза пръценка на нещата. Всяко нещо има двъ- страни: човешка и Божествена. ЗапримЪр, има човешки движения, има и Божествени движения; има човеш-ко знание, има и Божествено знание; има човешко служене, има и Божествено служене. Не смъхвайте тия дв-б положения, защото всичкит ви понятия ще се объркат. каша ще се получи. Най-лърво разберете човеш-кото, а посл Божественото. Ако разберете човешкото, и Божественото ще разберете^

63

И обратният процес е в^рен: ако разберете Божественото, и човешкото ще разберете.

Та казвам: когато дойдете до вътрЪш-ното разбиране на ония истини, които лежат дълбоко у вас, вие ще разберете и вашата същина, като човек. Най-първо човек трябва да изправи своя ум, за да могат да се развиват правилно неговите умствени способности. След това той трябва да изправи своето сърце, за да регулира чувствата си. Колкото чувства има човек, толкова са и способностите му. Яко чувствата на някой човек не са правилно оформени, и умствените му изводи и заключения ще бъдат неправилни. Някой казва: аз не обичам еди-кой си пр-вдмет. – Щом не обичаш този предмет, ти не можеш да го изучаваш. Ако не обичаш Правдата, никога не ще можеш да я изучаваш. Яко не обичаш Истината, не ще можеш да я разбереш. Човек може да изучава само това, което обича.

Често хората третират въпроса за Истината. Някой казва: аз говоря абсолютната Истина. Друг говори за относителната истина. Трети говори за спасителната истина. Да говориш Истината, това не подразбира да в-врваш в нея. Питат нъкого: ти ли направи това н^бщо? – Яз го напра-вих, – Истината ли говориш? – Да, Исти-

64

ната говоря. То значи: тъй ли направи това нещо, както си го мислил. или си вложил някакъв примьс в него? Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява – зависи от самия човек. Колкото по голяма е широтата на човека, толкова по-близко е той до самата Истина-Как може да се познае широтата на човека? – По неговото чело. Носът на човека показва, каква е неговата на-блюдателнсст, неговата интелигентност и разумност. По устата на човека се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена. Любовьта не изтича от устата, но чръз устата се проявява. Ушит също тъй показват разумността на човека. Изобщо, човек се познава по формата на своето чело, на своит-в очи, уши, въжди, нос, уста. Всички тия удове у човека, както и цялото тело, са "подложени на постоянни промъни. Човек не може да измъни външнит си форми, докато не измъни своит вътръшни състояния. Какъв е човек, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно с тази наука. Само просветеният, разумният човек може да си служи с нея. Нера-зумният човек ще я използува да търси

65

недостатъците на .хората. Непросветени-ят човек, като види никого с типи-чен бълъг на носа, ще му каже: „г\з зная, какъв човек си; ти си от бълъзанит. Казвам: Бог е бвлъзал всички хора, но едни са бълъзани за добро, други са бйлъ^ зани за зло. Някои хора са бвлъзани от Бога като поети, други – като писатели, трети – като4 музиканти, четверти – като художници и т. н. Добр е човек да е бвлъзан от Бога! По какво ще познаете един ан-геа? И той е бълвзан от Бога. Ангелът се отличава с голяма разумност и светлина. с голвма пластичност и подвижност; той може да бъде видим и невицим. Всички негови удове са напълно под контрола на волята му. Той влиза и излиза в вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се от него, втори път не идва при вас. Стра-хът показва, че съзнанието ви не е готово. Влъзе ли някой ангел в стаята ви, зарадвайте се, той е изпратен от Бога. Съзнанието на всички хора трябва да бъде готово, защото все ще дойде ден, когато нвкой ангел ще ви поевти.

Допуснете, че днес дойде при вас Учи-тельт на вашата душа, Когото очаквате с години. Какво ще Го запитате най-първо? Вме ще Го запитате: „Учитегю, ще бъда ли орсен, или не? Добри ли вервя в пждя,

66

или не?" Това са обикновени работи, за които и светът се интересува и запитва. Кое е най-същественото нещо, което ученикът трвбва да каже на своя Учител? Той трябва да Му каже: «Учителю, научи ме да вервя лравилно по Твоя път, да позная Бога, както Ти Го познаваш! Научи Ме да Му служа така, както Ти Му. служиш! Покажи ми, как да придобия Любовьта, която Ти имаш към Бога, към своята душа и към своите ближни!" Пожелае ли ученикът тия качества, той нима да ги придобие изведнъж, но ще прави1 усилия за постигането им, ще работи съзнателно върху тях. Всвки ученик. който знае какво иска, той бързо напр-вдва.

Мнозина мислят, че като дойде Учите-льт им, Той ще влве изведнъж всичко в главата им. Вливането не става изведнъж. Яко водата на нвкоя рвка започне да се влива в една толвма празнина, ще може ли за една година да я преверне в езеро? Питам: колко милиони години са били нужни, докато се създаде Великият океан? Колко години текоха небесниг рвки, за да се образува този океан? Това е задача за учени-те хора, а не за вас. Вие не се интересувате от този въпрос. В дадения момент за вас има нвщо по-важно от това, как и за колко врвме се е образувал Вели

67

кият океан. За всички съвременни яо-ра е важен въпросът за обновяването, Често на известни места в природата се събира вода, в която, ако не става непр-вкъс-нато вливане на ново количество чиста, прясна вода, се развиват отровни, миризливи газове. Тия места с застояла вода се нари-чат блата, локви. Водата на тия блата се отличава по това, че в нея се образу-ват жабуняци, а от гниенето на попадналите растителни и животински части започ-ват да се развиват отровните газове- Яко не паднат дъждове, или ако не дойдат бури и ветрове, които раздвижват тази вода, тя не може да се обнови и става разсад-ник на най-лошите болести за човека. Подобно нтвщо представляват и застоялите мисли и чувства у човека. Те го правят недо-волен от себе си. Как ще се помогне на човека при това негово положение? Кой ще му дойде на помощ? – Висшето съзнание, което действува в великата разумна природа, в тези случаи, изпраща на човечеството някое голтбмо нещастие, за да го освободи, както от жабуняците, натрупани върху него, тъй и от отровните миризливи газове, които се развили в него. Постоянно трябва да се рабоги върху хората! По ка-къв начин? – Чрез страданията. Те с;к днвзи <^паск1те.лни за тех ветрове и бури,

68

които раздвижвал» застоялите води в техния организъм и по този начин ги обновява. Върху кои хора работи висшето съзнание? – Върху тия, които са определени да възкръснат и да наследят Въчния Живот. Писанието казва: „Които Бог обича, гЪх обработва." Христос изказа тази мисъл в следната форма: „гЛз съм лозата, вие – пржчките, а Отец ми е землед-Ьлецът." Значи, Бог обработва лозовите пржчки, за да дадат добър плод.

Когато се говори, че човек трябва да бъде роден от Бога, това раждане не е еднократен, но – многократен процес. Роденият от Бога тр-вбва постоянно да расте, да се развива. Много от негови-т убвждения и разбирания за нъщата ще се измънят. Ще бъде жалко, ако идеите, верванията и възгледит на този човек оста-нат такива, каквито са били в миналото. Всеки ден той трябва да има една малка придобивка към своето съзнание. Задачата на човека е да развива и разширява своята душа, защото в нея са складирани опит-ноститб на миналото, а сега се складират тия на настоящето. Колкото повече се разширява съзнанието, толкова повече се обогатява и душата с опитности. Човешкият ум с своите мисли и човешкото сърце с Своит чувства идват като помощници На,

69

човешкото съзнание, Да те разширят и развият.

Следователно, ако чувствата на човека не се подобрят, и съзнанието му не може да се подобри. Затова, пазете чувствата си да не огрубяват. Някой хора се влюбват в предмет, който през целия им живот се явява като спънка на тяхното развитие. Например, те се влюбват в парите и цял живот им служат. Парите могат да служат като.средство, като условие за постигане на по-висши цели и идеали, но те сами не могат да бъдат нито цел, нито идеал. Да се влюбиш в парите, значи да огрубиш чувствата си Понякога може да обикнете никого така, че тази обич да бъде спънка в вашия живот. Онзи, когото обичате, трябва да внася всеки ден по нещо ново в живота ви. Някой казва: „Аз искам еди-кой си човек да ме обича." Добри, но днес, при условията, в които се намира този човек, той не може да ви обича. Защо? – Днес този човек не може да внесе нищо ново в вас. Тогава, за какво ви е неговата обич? Тя няма да ви ползува в нищо. Ето защо, за да дойде Любовта у нас, да могат хората да ни обичат, и ние да обичаме, трябва да се пристъпи към един подготовителен процес.

И тъй, за до дойде Божествената Лю-

70

бов у нас, ние Трябва Да бъдем абсолютно чисти, за да не среща тя никакво съпротивление. Само така тя ще може да предаде своите качества, своите елементи на лицето, което ние любим. Човек, в когото е дошла Божията Любов, трябва да има точно определени отношения към мъжа, към жената, към приятелите, към господарите, към слугите и към всички живи същества, от най малките до най-големите. Яко обикнете някого и внесете в ума или в сърцето му едча непотребна мисъл или едно непотребно чувство, вие го стъвате в живота. Ако някой пияница обикне една жена, коя го никога в живота си не е пила, и той успее да събуди в нея желание да пие, питам: какво ново е вне-съл този човек в душата на своята любима? Той внесе в душата й едно отрицателно качество, с което я осакати, но не я повдигна. Този човек не можа да внесе в душата й любов към Истината, или желание да се самопожертвува за великото, за красивото в света.

Казвам: новите разбирания на живота изискват от всинца ни, когато обичаме некого, да имаме силното желание да вне-сем в душата му нещо хубаво, красиво. И тогава, всеки ще благодари на Бога, че е срещнал човек, който с своя-

"1\

та любов е могъл да внесе в ума му една светла мисъл и в сърцето му едно красиво чувство и желание. Такива хора сж-ществуват в света. Само чистите хора могат да обичат. Хора, които не са чисти по сърце, всякога ще губят в любовьта си. В Писанието е казано: „Само чистит по сърце ще видят Бога". Когато хората страдат, че никой не ги сбича, това се дължи на Божествения глас в тях, който им казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете от низшето „азъ", не можете да използувате моята Любов." Има нищо в човека, което трябва да умре! Па-вел казва: ..Сега вече не живЕя аз, но Христос жив-ве в мене." Това подразбира, че онзи Павел, който гонил, прЪсл-вдвал Христа, и след това се обърнал към Бога, сега вече Христос живее в него. Питам: когато някой човек влъзе в Царството Божие, като Иван, като Стоян, или като Драган ще влЪзе? – Не, Иван ще отиде при ивановци, Стоян – при стояновци, Драган – при драгановци, а душата ще отиде при Бога. Иван, Стоян, Драган, това са неща, дадени от хората, затова и при тях ще останат. Това, което е Божествено в човека, ще отиде при Бога. Човешките разбирания и човешкото съзнание ще останат при хората, а Божественото съзнание ще отиде пои своя Първоизточник.

7*

Н-ккои хора се плашат от смъртта й казватъ'- „Как тъй да умра!" Чудни са тия хора! Кое е по-хубаво: да лежи човек на легло и да се превива от болки» или да умре това съзнание за болката в него и да се замести с ново съзнание за здраве* на което чов-бк да упов*ава в живота си и да се радва? Нккой се оплаква от живота си и казва: йГол^м гр-вшник съм аз, мислит-в ми са нечисти, чувствата ми са нечисти, действията – също, не знам, какво да правя". Питам: не е ли по добр, юва състояние да се смЪни с онова здравословно състояние, да се усЬ-щаш мощен, зцрав, да гледаш с открито лице на свита? Често хората се сму-щзват от своитъ- неджзи. Казвам: радвайте се, ако и^ате нецжзи. Т ви създават условия за работа. ЧрЪз т"бх вие ще създадете харзкгер в себе си, като работите неуморно и постоянно за гбхното изправяне. Н&кой чов-Ьк не обича да говори Истината, обича да полътеа малко. Р\но този човек погледне малкия си пръст, ще забЪлЪжи на него едно малУо изкривяване. Причината на този недъг не се крие в кривината на малкия пръст, но нЪйд4 в ума или сърцето на този човек има н"бщо анормално. Тази анор-, малност е изкривила малкия пръст. За да се изправи пръсгът, този човек трябва да се верне Кьм първичнит причини на

ь

тбва изкривяване, да обикне истината, да изправи своите мисли и чувства.

Питамъ-- кои са причинит, д-Ьто някой човек обича да полътеа? Той казва, напри-м-Ър, че е учен човек, свершил два факултета, когато в същноет не е свершил даже и гимназия. Друг някой казва за себе си, че е много добър чов^к, подобен на него н"вма, а в действителност той не е добър човек. Благословение за хората е, когато тъ- говорят Истината. Защо човек не казва това, което е в действителност, а изнася фактитъ- другояче? Яко ти си учен или добър човек, това е благо и за тебе, и за околните хора. Ако ти не си такъв, за какъвто се прЪпоржчваш, ще се намЪриш в безизходно положение. Хората ще те по-ставят на работа и ще разберат, какво можеш да направиш. Ако не можеш да свершиш работата, за която се прЪпо-ржчваш, тище се нам^риш в положението на онзи българин от южна България, който се хвалил, че може да крои и шие хубави български потури. Той се условил на едно място на работа, дето му' дали да изработи едни такива потури. Започнал да мЪри и крои, но потуритъ- се указвали все още широки. МЪрил, кроил, но по едно време вижда, че платът не стига за поту-Р-ит. – „Е, нищо", казал си този майсторъ*

^4

крояч. „Ще изкарам от този плат пйн! една салтамарка." Крои салтамарката, р-вже плата, но и салтамарка не излиза. – Поне една тютюнена кесия ще изкарамъ- Питам: ако от вашето в-врую не можете да изкарате поне една тютюнена кесия, какво е това верую; какви хора сте вие? Можете ли от вашето верую да изкарате поне една тютюнена кесия?

Някой казва: ..Аз вервам." – В какво? – В Бога. Разговаряли ли сте се поне с Неговитъ- посланици? – Не, аз вервам в Бога на своя баща, от когото ми е оставен като предание. Казвам: не се осланяйте на старитв предания от миналото! Не се-осланяйте на водата в блатата, в локвит! Ослгняйте се на това въ-рую, което винаги е ново и от което жи-вотът произлиза! Осланяйте се на онази прасна, чиста вода от извора, която подържа живота и винаги свежа остава! За вас е важно да проучавате Великото Начало в света тъй, както днес се проявява то, а не както се е проявявало в миналото. Аз често повтарям следните формули: „В-врвам въ-Господа, Който е говорил в миналото; в-врвам в Господа, Който ми говори сега. вярвам и в Великия и Въ-1 чен Дух на Истината, Който' ми показва пътя и изработва велики и славни д/вла на

бжпрпгято.

11

бнъзи, които не разбират дълбокия смисъл на тия формули, ще кажат: ^Каква полза имам от това, да вервам в онзи Г*осподъ> Който е говорил в миналото? Каква полза имам от това, да вервам в Неговия ВЪчен Дух, Който ще ми говори за въбъдеще? Ние вярваме само в този Господ, Който сега ни говори." Казвам: тия формули са разбрани и смислени само за онзи човек, на когото висшето съзнание е пробудено. За този човек миналото, настоящето и бъдещето са страници от великата книга на живота. За да разбира цЪ-локупността на живота, той трябва да чете и проучава всичките страниди на тази книга.

Питам: какво значи да верва човек в Бога? .– Да верваш в Бога на мина-дото, на настоящето и на бъдещето, значи да поставиш здрава, солидна основа на живота си. Следователно, Бог на миналото съставлява основата на живота; Бог на настоящето е строительт на новия живот. В-вчният Дух, Който ще говори за в бж-деще, доставя материалите за този живот; И тъй, животът се нуждае от здрава, солидна основа, от строител и от материали за неговия строеж. Същото отношение съществува и в живота на отделния човек: той тр-вбва да има разумно сърце – основа на живота; светъл ум – строитель^ и ус-

п

тойчта вбйя **■ доставчица на мат!риалй за новия строеж Понякога хората правят погрешка но Великият Дух отвътр-в им казва: „Това, което сте направили, не е добро» развалете го!" – Добре, ще го разва-лим. Мрхитектът замине, погр-вшката се замазва отгоре-отгоре, като се самозаблуж-дават, че всичко е поправено. Дохожда ар-хигектът втори път, поразчопля постройката тукъ-там и запитва работниците: «Поправихте ли погрЪшката?" – Поправихме. – Не, не сте я поправили, както трябва. Ще развалите стените на зданието до основа и ще ги съградите отново, както трябва.

Казвате: това са материални положения, които нямат нищо общо с нация духо-вен живот. Казвам: има връзка, съотношение между материалните и духовните работи на човека. Каквито са материалните, такива ще бъдат и духовните му работи. Физическите работи на човека са ред опит-ности, които го ползуват и в духовния му живот. Запримвр, често вашите състояния се сменят: ту сте скръбни, ту весели; ту вервате в Бога, ту се съмневате; некога мислите, че сте спасени; некога, че не сте спасени. С една дума, животът ви представлява непрекжената връзка от радости и скърби, от падания и ставания и т. н- Това са илюзии на в?шето съзнание. На какво се

77

дължат т? – На връзката ви с различни съществг. Яко се свержете с чов-бк, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровен, и вие ще имате добро разположение. Който верва в Първичната причина, той има пробудено съзнание. Започне ли този човек да се съмнява, той се връща назад, и съзнанието му се замъглява. Мнозина от съвременнитъ- хора се връ-щат назад, към своето минало, и по този начин губят светлината на съзнанието си. Всички трябва да се пазят от тази погрешка! Не е достатъчно само човек да казва, че е спасен, но спасението трябва да съставлява положителен факт в неговия живот. Спасението не е завершен пра-цес. Да бъдеш спасен, това не значи царьт да отмени твоята присъда, и с това да се изчерпи въпросът. Спасението подразбира ново направление в живота на чов-вка – да верви паралелно с Божия Дух, Който работи в него. В всички тежки случаи на неговия живот, Духът Божий тихо му «ашепва: »Не се обезсърдчавай, на-пред верви! Учи, люби, Истината обикни!" Проговори ли ви този глас. борбиг, изпитанията непр-Ьменно ще дойдат, но вие ще имате сила да ги понесете. Гласът на Бога е толкова силен, че всвкога произвежда пертурбации в.ън и вътръ- § човека, С^бд-

78

че, тия пертурбации не са нищо друго, ос-вен намвстване на всички измвстени, отклонени части от своя пъть

Мнозина се обезсърдчават, оплакваг, че откак тръгнали в пътя на Истината, оголели, станали по-нещастни. Питам: как обличате новата си дреха? Нали първо съб личате старата дреха, а поелв обличате новата? Който не оголве, не може да разбере Истината. Когато Бог създаде първитв чо-веци, Той им направи хубави, свещени дре хи, но тв ги изцапаха, окаляха. Като съб-лвкоха окалянитв си дрехи, тв вече сами се облвкоха с дрехи от кожа Като ги видв така облвчени, Бог им каза: „Вервете сега така облвчени в широкия свят да работите'" И досега ние виждаме всички хора, като блуд-мя син, облвчени в тия кожени дрехи, окъсани, немили недраги. За тия два вида дрехи говори Павел в Писанието: „Има тяло естествено, има и тяло духовно".

Днес всички хора се стремят към придобиване на онвзи святли първоначални дрехи, които Бог на врвмето бв при готвил. За да ни се дадат отново тбзи дре хи, ние трвбва да имаме такова обширно ве-рую, което да включва в себе си цвлия свят и такава велика Любов, която да ни сверзва с всички живи същества в свята.

Често запитвате: ,,Как трвбва да си првд-

79

ставяме Бога'" Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като велика, всеобемаща същина, която обгръщай прониква цЪлия свйт с всички свои създания. В всЬко най-малко и най голямо сж-щество вие трябва, да виждате Божественото проявление. В всичко и навегькъдъ- трябва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща В това отношение, каквото и да ъл са случи в света, вие трябва да живеете с свещения образ на Бога. Не допущайте никакво съмн-вние в душата си, защото то е низшето начало в човека, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота-Когато низшето съзнание у човека от стъпи на висшето, тогава той ще бъде сво-боден, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човек Ще може да добие истинското щастие. Кога е щастлив длъжникът? – Когато дългът му се прости. Кога е щастлив болният? – Когато болестта го напусне Изобщо, кога е щастлив чов-вк: когато изгубва, или когато придобива живота?–Разбира се, когато го придобива Казано е в Писанието: „Това е Живот В-вчен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!" И тъй, познаването на Бога трябва да

80

бъде първата и най-важна задача на всеки чов-кк. Питам: как ще познаете Бога? Как ще познаете вашия Учител? Учите-льт не може да се яви на физическия свънг като завершен акт. Той неV може да се яви и като никакво явление вътр или вън от хората. Учительт се явява само като вътр-вшна разумна проява в чов-вка. Често, много хора приемат по внушение н%кои мисли и считат, че това е гЬхният Учител, който им говори отвътръч Не, това са мисли, приети по внушение, йма разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учительт говори, ученикът се вдъхновява. В това говорене има винаги свобода: ученикът може да приеме или да не приеме съвътиг на Учителя. Той не насилва никого. Всбки човек, който иска да се наложи, той си служи с насилие.

Казват за н"Ького: този* чов"Ьк не е културен, не е просветен, .няма .диплом, че е свершил нЪкаква наука. Казвам: един диплом има важен за чов-вка! Това е неговият ум, чръз който той може да проверява истинността на нещата, а не само да говори, че това знае, онова знае. Истинско зноние наричам това, което е абсолютно проверено в живота Затова, пазете се дг въщцните заблуждения в света. че то-

81

зи чов-Ьк е учен, или онзи човек е учен, Зйаещ, учен човек е този, който има не само теоретически знания, но който влад-ве изкуството да живЪе.

Някои питат: „Как трябва да се считаме, като Синове Божии, или ангели-служи-тели?" – По същина човек е Син Божий,. произлЪзъл от Бога, а по служене той е ангелъ-служител. Някои души ся; останали при Бога и се радват на хубости-те и красотит около Него, а други души са слъзли на Земята да работят. Много от поелвднит са в постоянен спор помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тези души се намират в положението на блудния син, който, след като живъл с своитъ- фантастични идеи, на-пуснал баща си и отишъл в широкия свет, дето напълно пропаднал.

И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете в връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътр всеки ден и часъ ' Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете; че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той' не говори от свое име. Затова и •Хр^стбс казва: „Лз не дойдох в света да сторя своята воля, но волята на Онзи,

82

Който ме е проводил." И до днес хората тълкуват Христовото учение, разглеждат стихове един след друг, пишат трактати върху гбх и т. н. Казвам: добр е да се разглеждат стиховетв, както е казал Христос, но важно е да се знае, приложимо ли е всичко, което Той е казал. или не. Значи, опити трвбва да се правят. Христовото учение не е само теория, но то е живо учение на опита. Мнозина казват: „Щом е така, нека се направи опит да въз-кръсят нбкой мъртав човек." Казвам: може да възкръсне само този човек, който е роден от Бога. Може да се роци само този човек, който е заченат. Коренно може да се излъкува един човбк и от физическите, и от психическите му неджзи, само ако е заживъл духовен живот. Да се лъкува човбк физически, това е лесно нвщо, но аз да се лекува психически, иска се духовна обнова. Физическите работи ста-ват лесно, но духовните работи стават мъчно. Съвременното християнство се е спънало, именно, в духовния живот. Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят с своите стари разбирания, с своите стари вервания. Съвременните хора имат много желания. Те искат богатство, имане, къщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиозните хора се

85

■етротивопоставят на тия желания у светски-~т4 хора и казват: „Не ни тр-вбват къщи, «е ни тр-вбват богатства и имоти. Сам ЗСристос е казал: „Яз отивам при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да <ви взема." Питам: ами ако Христот не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думитъ- на Христа в буквален -смисъл. Докато сте на земята, разумно използувайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добрите условия, които ви са дадени. И да имате къща «а земята, тя е една вр-вменна колибка. Не -се сверзвайте с нея, но я използувайте като условие за вашето развитие. Никой пита: «Позволено ли е на религиозния човек да мисли за нови дрехи?" – Яко имате средства, направете си нови дрехи, но ако нЪ-мате, не ходете да правите заеми оттукъ-от-там; и вие да изпадате в изкушения, и дру-гит да изкушавате. Казвам: истински ре-лигиозният чов^к е напълно свободен в «своитъ- действия. Той има мЪрка в всичко и доброволно се ограничава в своиг желания. Казано е в Писанието: „Всвко до-*5ро желание е от Бога." Имате ли нЪкое добро желание, изпълнете го. Казвате: -Какво ще кажат хората затова?" – Яко ва-«шето желание е Божествено, изпълнете го и •не се интересувайте за мнението на хората.

©4

Не туряйте Божествен характер на чо-вЪшкитъ- си желания, защото сами ще сда създадете нещастие. Някой казва: „гЪъ-съм роден от Бога." – Няма заьЦо да» казвате, че сте родени от Бога. От пло-дОвет ще ви познаят. Карамфилът казва-„Помириши ме и виж, какъв мириз имам." ^ерешата казва: „Вкуси ме, и сам ще се произнесеш за моя вкус." Който иска да> знае, добър ли съм, или не, нека ме опита. 1 Мнозина от съвременнитъ- хора мислят, че добрият човек тр-вбва да бъде кротък,-любещ. Казвам: Бог е Любов, но по-справедлив и по-строг От Него няма. По-добър от Бога няма, но и по-строг от Негоняма. Казано е: „Земята ще изгори пред лицето на Бога" Той може в един момент да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го съди За двпата Му? Щом Бог види, че н-вкоя форма, в движението си из света, се е из^ кривила, Той я унищожава и отново създава. Само Бог е в сила да отнеме живота и да създаде живота на всички същества. Лка проникнем в Божията Любов, ще видим,. че<игЬлият свет е създаден, именно, върху .тази Любов. Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всЬки1 чойЪк, който в постъпките си спр-вмд Другитъ- хор» «- такъв, какъвто е спр-вмо себе ' си. тЛ*о*

85'

«чов^к в постъпките си спрЪмо дру^ит^. .хора не е такъв, какъвто е^хпръмо себе ~си> той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ човек. Такъв ~човек има дв^ различни м^рки, с които олрБдЪля отношенията си.

Сега, аз ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете нова свет-лина в съзнанието си. Тия, които лрила-сат новит разбирания в живота си? са етръд прага на Царството Божие. На т^х вече майка им може да говори. Кога гово-, <ри майката на своит-в д^ца' – Когато я раз-•бират. Кои дЪца я разбират повече? –По възрастните, по-разумнит На тия свои дъ\--ца майката говори направо, защото т-в я разбират добр. Желая всинца вие да пиете от чистата изворна вода, и то направо от самия извор, а не от водата, която е ца-леч от него с километри. Който пие вед-мъж от тази вода, той няма да казва, че не се нуждае от никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слъе с всички и ще види, че от всички има нужда, за-лцото тв са части от голямата Единица. Всички хора, всички същества са ча-<ти на общия Божествен организъм. Тога-«ва Бог ще живее в вас, и виев Него – ще се влъете в Бога и ще разполагате^ «с Неговата сила. Само така може да се,

86

разбере пълнотата на вътрешния животъ_ Мнозина се чувствуват далеч от Бога иг се нуждаят други хора да се молят заради гбх. Те казват: „Вие се молете заради* нас, понеже Бог не иска да чуе молитвата ни." – Не, всеки човек сам поставя? преграда между себе си и Великото Начала в живота.

Когато хората се сблъскват с известни противоречия в живота, това се дължи» на техното съзнание за нещата. Колкото съзнанието на човека е по-пробудено, толкова^ и противоречията за него са по-малко. За-пример, некои хора не разбират дълбокия' смисъл на плътта в човека и казват: „Добре щеше да е, ако не съществуваше плътта в света." Питам: наистина, какво щеше да 'бъде, ако всичко беше само дух?" – Не, нито плътта може без дух, нито-духът може без плът. Великият Съз-дател знае това нещо. Ако немаше нужда' от плътта. Той не би я създал. Както не-може без духовното, така не може и без плътското. Те са две начала в човешкото естество, неразривно сверзали. Плътта и духът са в постоянна борба. В тази борба^. именно, се ражда Божественото, което ги/ лримирява. Ще знаете, че. плътта и духът ще се примирят само тогава, когато Боже-«твеният елемент влезе между тех. Ще--

87

дойде ден, когато плътта и духът ще жи-в-вят заедно в Божественото. Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната, и ще бъдат подобни на ангелите. Казано е вт» Писанието: „Ще бъдете подобни на Христа".

И тъй, докато реализирате вашия жи-вот разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате ред мъчнотии и страдания,, които трябва да надделеете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се с това, което слушате. Като влезете в света–и там ще ви влияят. Четете съчиненията на един автор, на втор авторъ-те ви влияят. Отивате в никоя църква, слушате един, втори, трети пропов-вдник – и ТБ ви влияят. Най посл^ се запитвате: наистина, прав ли е този път, в който сега вервим? Питам: кой е правият път? Пътт, по който майка ви и баща ви вер-вят, прав ли е? Пътт, по който вашите деди и прадеди вервеха, прав ли беше? Откак е излезъл човек от рая и досега пътт му е бил все крив. Обаче,. след идването на Христа на земята, пътт на мнозина вече е изправен. Тия хора вече се връщат по обратния път към онова първично състояние, в което са били не-кога. Те са на път вече да влезат в рая.

Христос е границата, при която чо-

88

вЬшкото съзнание минава от едно състояг ние в друго. Този процес на съзнанието, ние наричаме „просветление на душата". Христос е пътт на душите към Бога. В светлината, която Христос донесе нз света, може да се разграничи обикновеното от просветеното съзнание на хората. Следователно, новият път, който се очърта-ва от Христовата светлина, се отличава с следното качество: в всека душа, която влезе в този път, се заражда непреодолим мо желание да верви напред. И тогава, никоя сила не е в състояние да спре тази душа от нейния път. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклан. Каквото препятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Нема препятствие в света, което може да спре душата в нейния стремеж да верви към Пърч воизточника на живота. Защо? – Понеже; стремежът й е силен.

Казвам: не се плашете от препятствията в живота си! Вервете към велицата цел, към новите велики разбирания, чрез които ще влезете в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете, как да наредите живота си на земята: ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да си правите, как

Ъ9

дад възпитавате дЪцата си; ще знаете новиг «начини и методи за възпитание на цялото .общество Никой пита „Трябва ли да се от>-«джем от живота'? Не е въпросът за отказване. Животът е необходимост за всички. Той е вътръшно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животът трябва да се ^раз^ира от гледището на новата светлина. С1жт,т, в който Бог прониква, не трвбва да се изкривява, служенето, като задача на «всъка душа, не трябва да се избътва. Никой мне трябва да се мъси в работит-^ на дру-сия- ОнЪзи, които се мъсят в работитъ- на яругите, не могат да бъдат ученици; онъ-зи, които не когат да пожертвуват всичко заради Бога, и тб не могат да бъдат ученици. г\з не говоря за жертва, какрато вие разбирате, но за такава, каквато Бог разбира. При това, не правете жертва за този .«ли онзи човек, но за себе си, с съзнание -за вашия дълг към Великото Начало « живота. Жертвата, която правите, трябва 0,а внесе подобрение, подем в живота ви, в дома ви и в всички, които са около вас. Мнозина мислят, че като се самопожертвувате ще; изгубят живота си. Да се самопожертвува чов-вк, тора не значи да изгуби живота си, Чозъкът на жертвата е <илен човек, истински служител^ на Бога,. <фт гледището на новото учение, Първична-

90

та Причина се схваща като вътрЪшенъпотикъ» на душата да верви напред и все напредъ^ Разколебае ли се чов-вк само за момент и» спре движението си, в него настъпва един. свещен, Божествен бунт, и той чува в себе си тих глас, който му говори: „Н-вма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко си опитал. Сега ще-вервиш в красивия живот!" Не е ли* смЪшно за младия човек да търси из стаите на своя д-бдо и на своята баба вехтории,. потънали в прах? Този прах ще го отрови. Казвам: запалете всичките вехтории на вашите д-бди и прабаби да изгорят и влезте в склада с нови дрехи! Там ще ви посрещнат вашит-Б добри приятели и ще ви пр-вдлсжат да си изберете костюм, ка-къвто искате, изберете ли веднъж новия си". костюм, н-вма вече да го събличате. Облечете ли веднъж новия костюм на съзнанието», няма вече събличане- Колкото и да ритате в този костюм, той повече се-закр-впвз. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия1 Живот; откажете ли се да служите на Бога,. ще изгубите този живот, и отново ще облечете старит-в си дрехи.

Ще ви приведа приказката за „Рибаря» и златната рибка." ЖивЪли край морето една баба и един дЪдо. Бабата била лоша,,

9Р

сърдита жена, постоянно се карала с дядото, че работил малко, и цЪл живот се разправяли с сиромашията. Праща го тя единъ-ден на морето, да налови много риба – да ядат и да остане за продан. Отива д-бдото тжжен на морето, хверля мрежата, нищо не може да хване. В това време една златна рибка излиза от морето и запитва дядото: -Защо си тжжен, дЪдо? – Имам една лоша баба, изпрати ме да лов»« риба, но его, нищо не мога да хвана- – Верви си, дьдо, в къщи, и не се безпокой. Ще имаш риба, колкото искаш. Връща се дядото дома си и намира много риба. Пита гс*-бабата: .Д-бдо, отд- дойдоха тия риби?" – Като хверлях мрежата, една златна рибка* излезе от водата и като ме запита, за какво съм дошъл, каза ми да се верна дома си, тя ще ми изпрати много риба. – Ех ти, стар глупецо, риба ли требваше да й искаш? Не виждаш ли, че коритото ни е~ счупено, нямаме в какво да перем? Хайдег пак иди, да й поискаш ново, хубаво корито. Отива дЪдото на морето, ходи, обикаля покрай бръта нажален. Рибката пак излиза от морето и го запитва: „ДЪдо, какво искаш, защо си нажален?" – Сърди се моята баба, че оъм поискал риба. Сега ми^ каза, че имала нужда от корито. – Верн№* се дома си, и корито ще има. Отива си дЪ-

9г

лото, вижда пред бабата седи нозо, хубаво «орито. – Глупец, защо поиска корито? Це, знаеш ли, че нямаме къща' Малко ли, студове прекарахме толкова години в та,зи срутена колибка! Иди да й поицкащ нова «жщз, нови дрехи и покъщнина^ Отива дядото. по тжжен от по-рано, обикаля край морето. Рибката го вижда, излиза от водата и го запитва: -Какво искаш, двдо, защо си тъжен?'" – Моята баба пак е недоволна^ сега иска къща. нови дрехи и покжшнина.– Иа,и си спокоен в къщи, и това ще ви се даде. Отива дъдото дома си: вижда, вмъсто старата съборена колибка, нова къща, бабата облъчена в нови дрехи, но още по-недоволна и сърдита. – Стар дъртако, защо не поиска от рибката, да те направи адар, а мене царица' Връща се отнрво дядото, оплаква се на рибката от, своята баба- – И това ще бъде, дъ\цр, ти само не тжжи. Връща се дъдото в къщи и намира бабата вече царица, но и този път недоволна. – Защо не поиска от рибката да ни направи като Бога? Отива дядото, покрай «юрето. тжжен и наскърбен, чака, но рибката вече не излиза. Тя се разгневила на старата баба. Връща се дЪдото в къщи и цакво да види' – Пак старата колибка и »бабата насръша му с същит спфи дрехи» ••с счупено корито, без хдъб и без риба,

93

–■ пак при същите условия на стари* живот.

КазВам: всеки, който не придобие светлината на новия живот в себе си и не разшири своето съзнание, даже и да се домогне-Божественото благо, той ще го изгуби Ние наритаме това благо „любов кьм Първичната Причина на нещата." Като ви гбворя тия идеи, аз не искам учениците на но-вбто, на Божественото учение само да пръ-повтарят нещата, но да бъдат истински носители на веТшкото, което се включва в това учение. Всички трябва да работите съзнателно, за да развиете в себе си добродетелите и дарбите, които са вложени в вас. В Писанието е казано: .Всички тр-Ьб-ва да бъдете подобни на Бога." Как ще се постигне това? – Чръз усилена съзнателна дейност върху себе си

Това е великата задача за разрешение, дадена За всЬки човек, не само за една година, нито за един живот, но през всичките времена на вековете. Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на векаЛ Това подразбира, че през всичкото време,'докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашите възвишени желания, да разработите всички свеи сили и способности. ' Но кога ще имате помощта на 'Христа? – Когато йие сте готови да на-

-94

правите всичко заради Бога. Яко можете да направите за Бога всичко, което се •изисква от вас, и Бог ще направи всичко ла вас. Н-вма нещо, което да не може да ви се даде и да не се направи за вас. Не направите ли за Бога това, което се иска -от вас, и вие н-вма да получите нищо.

Това е една вътр-вшна задача, която 8сбки ще разреши по своему. Разсжж-давайте според това, което Бог ви е гово-рил в миналото, както ви говори в на стоящето и както Неговият Дух ще ви говори в бъдещето. Възрастнит ученици ще «следят. дод-б е стигнало пробуждането на съзнанието у младит-в. Както по плодове-т познават, какво е дървото, така и работата на младнт е резултат от работата на възрастните. Същото н-бщо се забъл-взва и в училищата с учителитв и ученицитъ-Когато някой е назначен за първа година учител, резултатът от работата му е по-слаб в сравнение с този, когато е учител-ствувал вече 4 – 5 години. Освън това и положението на първит ученици, постъпили в училището е при по-трудни условия, отколкото на тия, които постлшват по послъч За гбх има повече пособия, повече удобства и затова имат по-добри резултати. Сега и вие, «които вервите в духовния път, се намира--я-е при по-леки условия. Вас посрещагь

95-

• навръ\ц с финикови вбйки. Обаче, ония, «оито минаха пр-вди вас. прекараха големи ячжчения и страдания. Тъ- дадоха такива жертви, каквито вие не можете да си пр-Бдста «ите. От вас не се изискват същит .жертви, но нови жертви, с които да дадете «пример на подрастващото поколение.

Сега, аз ви желая да имате абсолютно, положително вьрую за нещата и да не се критикувате. Яко сте недоволни, и от вас ще «бъдат недоволни; ако обичате, и вас ще оби-чат; ако вярвате в Великото начало на живота, и в вас ще верват; ако сте справедлив към другите, и към вас ще бъдаг справедливи. Такъв е Божественият закон. Спръмо всички хора Бог постъпва така. както и тв постъпват към Него Съмнявате ли се в Него, и другите хора ще се «съмняват в вас; обичате ли Го, и хората аде ви обичат; считате ли Го сьвершен. вие ще можете сам да си поправите по-грвшкитв. Яко Бог бутне нвкоя ваша по-•грвшка, тя веднага изчезва и вмбсто нея се явява н-вщо хубаво и красиво.

От разположението ни към Великия прин-цип в живота зависи и подобрението на нашия живот. Това е изрилото за нъщата. Мла-- дит трвбва да приложат тази мърка в живота си, а старит да вервят слвц гбх. От «ладитв се изисква смълост, а от старитЬ

96

– смирение. В какво седи това смирение1? –■ Понеже младият обича повече да говори, старият трябва да се смири, внимателно да го изслушва. Изкуство е да можеш да* изйлушваш човека. За всичко е нужно пречистване на съзнанието, да дойдете до въз^ кресънието, да възстановите вътрЪшната* връзка с Първичната Причина, за да разбирате, в какво седи Нейната воля и да я изпълнявате. Много хора казват, че вершат волята Божия, но дълго вр-вме ще мине, докато разберат Истината по този въпрос. Казвал съм ви, че Божественото учение е учение на живия опит. Затова, не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Когато човек се заеме с приложението на това учение, ще дойдат ред противоречия в живота му, но те са в реда на н-вшата. Не е лесно за юнака да по-дигне тежък товар. И той трябва да направи усилие, но няма да отстъпи на товара^ КазваМ: не туряйте правилата, които ви давам. като спънка в вашия живот. Казвате: „Ние знаем тия работи". – Не, човек Знае само това, което е опитал и от което , Има плод, Например, едва сега ние вкусваме от плодоветв на всичко това, кое-тЧ> ^(ристос е проповядвал преди 2000 'години. Колко малко е направило хриСтиян-*тВОтб;1 от 2000 години насам! Какво»

97

ще постигне съвременното християнство? Казвате, че християнството още не е идеал на ц-блото човечество. – Така е. Между хората още не е събудено силното желание за самопожертвуване. Ако рече н^кой да се самопожертвува, веднага огбд това ще се роди и човешкото, че дал повече, отколкото трябва. Приложи ли се Божественото учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силит си, и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава, всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Каквото направи той, всички ще му сърадват Ако си направи къща, другите ще се радват; ако напише нещо, всички ще го харесат; ако говори нещо, ще го изслушват с внимание, без да го критикуват. Това трябва да бъде идеал за всички!

Ние говорим за вътрешните придобивки. Приятно е да срещнеш душа чиста, откровена, която говори без преувеличение или намаление на фактите! Приятно е да срещнеш душа, постъпките на която се диктуват от Любовьта! Който дойде при такъв човек, той ще го приеме с ра-дост, като го покани в специална за него удобна, чиста стаичка. Ще му даде ключа от тази стаичка и ще го покани да

98

влъзе вътр. Да имаш за всеки човек специално място в своята душа – това трябва да бъде идеал за всички, които учат и припагат Христовото учение! Така лостъпва само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всбки човек трябва да има силно желание да приготви в себе си специална стаичка за своя Учител и специални стаички за приятелит си. При това положение няма да изпжкват никакви про-тиворъчия.

Мнозина казват: „Ние се молим на Бога, горещи молитви отправяме за нъ-кои работи, но молитвата ни не се приема". По колко пъти се молите за едно и също нещо? – По много пъти. – Значи, не знаете да се молите. Когато отидете при някой велик хирург, има ли нужда да се молите по няколко пъти, за да ви излекува? Кажете му само веднъж: „Господин докторе, аз ще ти платя, колкото искаш, направи заради мене това, което ти считаш, че е най-добро!" Кажете ли така, платите ли, колкото иска, молбата ви ще бъде изпълнена. Това показва, че този болен има доверие в лъкаря и затова не го моли по няколко пъти. Дойде ли някой болен при лъкаря и настойчиво го моли по няколко пъти да му помогне, без да му заплати, той нъ-ма да получи никаква помощ. Това показва!

99

«че този болен се съмнява в лъкаря/ По «жщия начин и Бог не обича Да Му се «алагаме. Искайте, молете се, но не се налагайте. Яко вашите желания не са съгласни с Божията воля, Бог никога няма да ви отговори.

Да допуснем, че някой баща има син, за когото е опр-вд-Ълено на еди каква си въз-раст да замине за другия свет. Този син ^причинява големи неприятности на своите «родители, но въпр-вки това, бащата плаче, очоли се да остане синът му жив. Молбата -му се чува, и синът остава да жив-Ье на зе-,-мята. Някога става и обратното. Някой баща лма добър син, който тежко заболява и пр-вдетои да замине за другия свят. Бащата не се моли за оздравяването на сина си, «не верва в молитвата, и синът му заминава за другия свет. СлЪц заминаването ла сина, голями нещастия сполетяват бащата. Значи, онзи, който трябва да замине, остава да живъе; онзи пък, който трябва да «остане жив, заминава.

И сега, аз желая на онъзи от вас, които трябва да останатъ–подразбирам вашата душа, вашето съзнание–да останат на земята като носители на новото учение. За да бъдете носители на Божественото учение, ш пълния смисъл на думата, вие трябва да «бъдете здраво въоржжени с новит раз-

100

бирания, с методите на Любовьта и с законите на Мъдростта. Висока е мисията на учениците!

По какъв начин можем да изпълнимъ* своята мисия, своето предназначение на земята' – В новия път, по който вервите» има много начини и методи за постигане на вашите желания и за разрешение на задачите в живота ви. Вс%ки ще разрешава зада^ чиге си сам за себе си. Никой нема право да се меси в работата на другите. Запри-мер, някой човек е учител, или чинов-ник некяще, обаче, иска да служи на Бога. Среща го един негов приятел и му казва: „Щом искаш да служиш на Бога, напусни службата си, напусни дома ек и иди-да прогтоведвашъ". Казвам: всеки да остане на своя посг, и при това положение да служи на Бога. Разните служби, които заемате, са. условия, елементи, необходими зз» решение на задачите ви. Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа в тесен и щирок сми-съл на думата. В тесен смисъл напущане на дома подразбира отделяне на бащата или майката от своите близки. В та-къв случай, бащата или майката имат пра~ во да сторят това, само след като осигу-рят напълно близките си.,В широк сми–

101

«съл напущане на дома подразбира отиване от едно м%сто на друго.

Мнозина питат: „Как може човек да придобие свободата си?" – За да дадеш <вобода на чов-вка, ти трябва да му вер-иеш всичко, което си му взел. г\ко този човек е вложил чувства в тебе, •своята любов, ти трябва да му я вернеш. 1Де кажеш: „Приятелю, когато дойде при мене, ти влржи в моята банка еди-колко си капитал. Сега, понеже ние трябва да бж-дем свободни, ще се раздЪлим, като братя, по любов, за което аз ще верна вложения от тебе капитал, заедно с лихвите по 10 %. И посл, каквото аз съм вложил в тебе, по същия начин ще ми го вернеш." Каквото правите, да бъде удобре-<но от Господа, а не от хората.

Съвр-вменнит хора се стремят към богатство, като казват: свободен може да "бъде само богатият човек. Кой е бо-тат човек? Яко натоварят един осел < скъпоц-внни камъни, богат ли е той?–Бо-гат е само онзи човек, който разумно използува Божиитъ1 блага. В това отношение, истински богати са великит% хора, светиите, 'праведните хора, ангелите. арахангелиг. Яко изпратите едно писмо до ангелите или арахангелите с молба да ви изпратят нЪ-жаква парична помощ, т няма да ви отго-

?о?

ворят. Защо? – Понеже н%мат ир-Ьми о&~ щения с вас. Внгелите имат отношения1 с хората чрЪз растенията, които са техни* П%ца. Лрахангелите имат отношения с хората чр-вз млъкопитающит-, които са гЪх-ни деца. Следователно, каквито са отноше-нията на хората към растенията и животните, такива са отношенията на ангелите и> ар'ахангелит% към тях.

Какво ще каже съвременния човек по» този въпрос? Той ще се очуди на това и> ще отрече тази връзка между растенията № ангелит^, както и между животните и ара-хангелит. Питам: на какво основание тога-ва човек се счита Син Божий? Яко чове-кът, облъчен в тази плът,^ която умира,-медае да се нарече Син Божий, защо на сж-щото основание и растенията да «е са си-нов§ на ангелите? Значи, както в човека има един вътръшен образ, в който се-включва, Божествената проява, така и в растенията и животните има такъв вътръшен,. по-*висс}к произход от този, който вижда-ме в външната им форма. Тази чърта у растенията на самопожертвуване е Божестве-но1а начало в тех. Те се жертвуват за храна на по-високо стоещите сжшества от тях -р- хора и животни. Когато растенията се жертвуват за по-високр стоещи от тех същества* те същевременно се ползуват, понеже:

103-

висшите същества трансформират тяхните енергии. Хората пък, от своя страна, когато умйрат, оставят телата си, като посо-* бия на други, по-низко стоещи същества> от гбх, за да напрецват в своя1? път. И тъй, идеалът на всички хора 'трябва да бъде любов към Бога, не пресилена* но естествена, по добра воля и по вътре-шен потик. Вие търсите Бога, само когато сте в нужда. Това всеки е проверил. Докато сте здрави, силни, богати, учени, не Го търсите. Изгубите ли всичко това, вие започвате да Го търсите, и Той ви проговаря. Когато не чувате Божия глас, причината седи в това, че сте облечени в много дрехи, които се явяват като препятствия въ-живота ви. Премахнете ли тия дрехи, пр-в-* пятствията, веднага ще се свержете с Божественото съзнание.

Казвам: когато н-бкой страда, нека не се отчайва, но да знае, че това е благоприя-тен момент в неговия живот да се сверже с Великото Начало в света, да чуе гласа Му. Бог е в сила да преверне всб-ко зло в добро за онези, които Го любятъ-Той е в сила и мъртвия да възкръси. Докато чов-бк се освободи от материалните връзки, от връзките си с света, той много пъти трябва да умира и да възкръсва, много пъти трябва да се ражда и преражда-

104

Онова, което може ца освободи човека от неговата съдба, това е любовьта му към Бога, чр-Ьз която ще научи закона на служенето. Когато човек ръши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава от своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал. Този ден ще паднат и оковите, които сверз-ват нозът му.

Сега, приложете всички ваши хубави желания и светли мигли! Бъдете смъли и ръ-шителни, и Божието благословение ще дойде върху васъ' Помощта ще ви дойде първо чръз добрит хора на земята, които Па-вел нарича светии. Свержете се с всички добри хора, които работят с любов за Божието двло, без разлика на техната на-родност, или на техното религиозно верую. Само така ще разбере човек, защо е до-шъл на земята. Ецин е идеалът на всички хора – любов към Бога и изпълнение на Неговата воля. Проникне ли се от този идеал, човек ще намъри и своето място.

Желая на всички да бъдете родени от Бога! Казвате: -Още не сме родени от Бога."

– Ще се родите] – Не сме възкръснали. – Ще възкръснете! – Не сме силни. – Ще станете силни' – Нямаме знания. – И знания ще имате! Всичко старо в вас трябва да изчезне. Само една Божествена искра тряъб-

105

»а, за да изгори' Казано е в Писанието: -Бог «ще създаде нова земя и ново небе, а старата ще изчезне, ще изгори." Това, което Бог «прави, и ние трябва да направим. Бог гще изгори старата земя, и ние тр-Ъбва да из-горим старата земя в себе си. Бог създава нова земя, и ние трябва да създадем «ова земя.

Христос казва: „Както Отец ми работи, така и аз работя". Каквото синът вижда от баща си, това и той прави. И ние, като Синове Божии, ще правим точно това, което «ашият Баща прави. Само така монсем да «бъдем силни, мощни, не само за един ден, но през всичкиг времена и епохи.