Разлика между версии на „Доведете го“

Версия от 17:20, 26 юли 2009

Доведете го

И рече им: „Идете в срещното село, в което, щом влезете, ще намерите жребе вързано, на което никой човек не е никога възсядал, отвържете го и го доведете”. / Лука 19:30 /

Задава се въпросът: Защо Христос не е влязъл в Ерусалим на кон, а е възседнал ослица? На този въпрос може да се възрази с друг: Не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим, а трябваше непременно да възседне на нещо? Христос не можа да влезе пеш в Ерусалим. – Защо? – Ерусалим е предел между физическия и духовния свят. Следователно, както ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. Значи, оселът е емблем, символ на нещо. Това ще разберете, само когато се заемете с изучаването на дълбокия смисъл на природата, както Бог я създал, а не както сегашните учени я разбират. Малко хора разбират, какво нещо е оселът, т. е. магарето. Повечето го взимат за символ на упоритост и се смеят, когато реве. Наистина, магарето има лоши черти, но има и добри черти. Ако искате да намерите чиста, здравословна вода, не търсете специалист, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, къде има чиста вода. Това се препоръчва и от хигиенистите, и от лекарите. Ако водата е нечиста, те съветват хората да я преваряват, да убият всички бацили в нея, носители на опасни болести. Магарето казва: Наместо да преварявате водата, елате с мене, аз ще ви покажа, къде има чиста вода. Не е време днес да изразходвате дърва и въглища да преварявате водата, когато в природата има чиста, здравословна вода.

Магарето е скромно в храната си, с малко се задоволява. Никой не може да го обвини в епикурейство. Дългите му и големи уши показват щедрост. При това, магарето не се срамува да изказва мнението си. В един анекдот се разказва, как магарето дало мнението си за Соломона. Трябвало всички животни да минат край Соломона и да изкажат мнението си за него. Дошъл най-после ред и на магарето. Конят го извикал настрана и започнал да го съветва, как да се държи според последните правила на етикецията. Като минало пред царя, магарето, по обичая си, изревало и с това изказало мнението си. Конят го попитал: Защо изрева? Не можа ли по друг начин да се изкажеш? – Другояче не зная. Аз се проявявам така, както Бог ме е създал. Някога, в далечното минало, животните били по-интелигентни, отколкото са днес. След грехопадението и те слезли по-долу, изгубили много от способностите си. Днес техният речник се състои само от звукове, нямат реч, както човека.

Христос влезе в Ерусалим, възседнал ослица. Ерусалим представя граница, предел между два свята. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза във физическия свят, да се учи. То се облича в плът, която го носи навсякъде, както ослицата носеше Христа на гърба си. Интелигентно е човешкото тяло, защото и клетките, от които е съставено, са интелигентни. То се управлява от специални закони. Човешкото тяло се разглежда като единица и като колективитет. Понеже то представя ослицата, която Христос възседнал, затова трябва да бъде свободно, а не вързано. Радвайте се, ако Христос изпрати учениците си да развържат вашата ослица, за да я възседне Той. Щастлив е онзи, чиято ослица възседне Христос и влезе с нея в Ерусалим. Оселът символизира човешкото тяло, учениците на Христа – човешката душа, а Христос – човешкия дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш, и иди между хората, да намериш един осел, с който да отидеш в Ерусалим, да свършиш известна мисия. Най-добър проповедник на Христовото учение е оселът, т. е. човешкото тяло. То е инструментът, чрез който се проявяват душата и духът.

Сегашните хора се смеят, когато магарето реве. Те не знаят, защо реве. Като създал света, Бог направил първо животните, а после първите човеци – Адам и Ева. Той представил Адама на коня, да види своя господар, но конят извикал: И-и-и! – така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адама. Като видял Ева, конят извикал: А-а-а! – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адама, то казало: А-а!... харесва ми се този човек. За Ева, обаче, казало: Ъ-ъ!... То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адама, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората. Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което и липсвало. Жената трябва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човекът го наказал за искреното му мнение. Христос, обаче, го възнаградил, качил се на него и отишъл в Ерусалим. Понеже конят не казал истината, Бог го назначил на служба при човека, да ходи навсякъде с него: на нивата, на война. Днес конят придружава господаря си навсякъде и с него заедно страда. Жената трябва да работи усилено върху себе си, да се самовъзпита, за да създаде добри синове, добри граждани. Докато не изпълни мисията си достойно, все тя ще се счита отговорна за нещастията в света. Война ли става, карат ли се хората, навсякъде търсят жената, като виновница за станалото. Наистина, от жената произлиза всичко. Светът се нуждае от разумни, възпитани и благородни жени.

Христос възседна ослица, едно от поруганите животни, и с нея влезе в Ерусалим. С това Той искаше да възстанови истината. Който прилага истината, той ще победи. Това искаше да каже Христос на хората. Ако служиш на Бога с дух и с истина, малцина ще те приемат добре. Много хули, огорчения и обиди ще чуеш, но накрая ти ще победиш. Ослицата, т. е. човешкото тяло трябва да бъде свободно, да прилага истината, а не да бъде вързано. Магарето, на което Христос яздеше, не е като днешните, да носи дърва на господаря си и да стоварват на гърба му десетки тояги. Хората се смеят на магарето, но и техният живот не е по-лек. И те се товарят като магарето и, в края на краищата, пак ги бият. Повечето хора днес са нещастни. Защо? Не защото говорят истината, но защото се страхуват от нея. Понеже навремето си магарето каза истината, днес само го бият; конят не каза истината, затова ходи с господаря си на война и там го обстрелват.

Съвременните хора трябва да мислят, да дойдат до вътрешно разбиране на нещата. Човек се нуждае от здраво тяло, на което да дава чиста вода и малко храна. Хигиена е нужна за човешкото тяло, т. е. за неговата ослица. Само в здраво тяло може да обитава здрав, велик дух. Ще каже някой, че и в болно тяло може да живее велик дух. Това е невъзможно. Който иска да има здрав, мощен дух, трябва да има здраво тяло. Обаче, дебелината и тлъстината не показват, че човек е здрав. Здравето е в зависимост от нормалното състояние на клетките. Когато клетките на организма – нервни, мускулни, артериални запазват своя първичен размер и точно изпълняват службата си, човек е здрав. Щом нарушат размера си и престанат да изпълняват определената им служба, човек заболява. Болният не мисли добре, не чувства правилно. Следователно, ще знаете, че разположението на човешкия ум и на човешкото сърце зависят на първо място от разположението на техния осел. Какво ще бъде положението на човек, който минава с боси крака по камениста и песъчлива местност? Той ще нарани краката си и, като се върне у дома си, ще започне да говори за болестите. С това той изменя цялата философия на живота си. Каква философия има в болестите? Коя е причината за болестите? – Нечистият въздух, нечистата вода и лошата храна. Който иска да бъде здрав, трябва да диша чист въздух, да пие чиста вода и да се храни с чиста, лесно смилаема храна, и никога да не преяжда.

Въздухът има отношение към човешкия ум, водата – към живота, а хлябът – към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: Благодаря Ти, Господи, за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце. Вие ядете хляб, без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода, без да съзнавате отношението й към живота, както и към вашето сърце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения и жаден пътник. Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е един от методите, с които си служи природата за подмладяване на човека и за повдигане на неговия дух. Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата – сърцето, а чрез въздуха – ума. Това всеки е изпитал и проверил. Чистата храна усилва волята, чистата вода – сърцето, а чистият въздух – ума. Дишайте чист въздух, за да опресните мислите си. Поетите са писали най-хубавите си произведения при вдъхновение, получено от красиви картини на природата.

Желая ви, още днес Христос да влезе със своята ослица във вашето тяло, както едно време влезе с ослица в Ерусалим. За някои Христос е дошъл само до Иерихонската гора, не е могъл да слезе даже до селото, защото нямат съответна за Него ослица. Оттам Той се върнал назад. След всичко това хората очакват Христа, да слезе на земята да ги възкреси. Ще възкръснете, но ако сте осела, който никой не е възсядал, освен Христос. Това значи, да имате чисто, непорочно тяло. Телата на сегашните хора са нечисти, а трябва да станат абсолютно чисти. Докато не се пречистят, не може да става въпрос за възкресение. Потта на повечето хора е отровна, пълна с нечистотии. Такава е и кръвта им. Това показва, че те не ядат чиста храна, не пият чиста вода и не дишат чист въздух. Заведете невярващия в някое красиво, планинско село и го хранете един месец с чиста, лека храна, с чиста вода и чист въздух и ще видите, че той ще измени мислите си, ще разсъждава по нов начин, ще стане поет.

Сегашните хора не живеят правилно и се делят на вярващи и невярващи. Първите вярват в Христа, в църквата, а вторите – не вярват. Всъщност, не се знае, кой е истински вярващ. Може ли да се нарече вярващ онзи, който обира, говори неверни неща и заблуждава хората? Кой лъже? – Който живее в тъмнина. Обаче, който живее в светлина, никога не лъже. Кого ще лъже? Може ли да лъже по-учените от себе си? Който живее между обикновени хора, може понякога да си служи с лъжата. Но който живее в среда на разумни и светли същества, никога не лъже. Ще кажете, че човек може да измени средата си, да слезе от по-висока в по-ниска. И това е възможно, но какво ще направите, ако духът ви се възпротиви? Човек трябва да се подчинява на повеленията на своя дух, на своя висш ум, а не на нисшото в себе си. Съвременните хора се оплакват от живота си. Защо се оплакват? – Защото са объркали работите. Днес слугите яздят ослицата, а господарите вървят пеш; учениците яздят ослицата, а учителите вървят пеш. Направете обратното, и животът ви ще се подобри. Господарите и учителите трябва да яздят ослицата, а не слугите и учениците. Кой управлява парахода? – Капитанът, т. е. най-умният и опитен човек от екипажа. Когато Бог създал човека, най-великото си творение, Той го предал в ръцете на неговия капитан – духа, той да го управлява. Кой управлява природата? – Великият Божи Дух, Който я създал. Не можете да се произнасяте за законите и методите на природата, докато не придобиете нужното смирение, или най-малко, нужната скромност.

Бъдете скромни като пчелата, за да получите Божието благословение. Като създал цветята, Бог вложил в тях сладък сок – нектар, с който да привличат всички насекоми. След това Той извикал насекомите, бръмбарите, мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: Защо стоиш настрана и нищо не казваш? Тогава тя се обърнала към Бога с думите: Господи, сприхава съм по характер, а някога обичам и да жиля. Дето намеря човека, мога да го ужиля. Като кацам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля. Бог й отговорил: Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед. Както между животните, така и между хората, срещате едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят. На тях повече се разчита и се възлага по-сериозна работа, Те са скромните хора в света, които ще придобият смирението.

След грехопадението, хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати потопа за пречистване на човечеството. Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на някоя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини, на коя от тях да стане това. Той искал да знае мнението на планините по този въпрос. Като дошъл ред до планината Арарат, да каже своята дума, тя отговорила: Господи, малка съм и недостойна за тази работа. – Тъкмо затова, добавил Бог, на тебе ще спре Ной с ковчега си, върху тебе ще се съгради новият живот.

Когато давал законите на човечеството, Бог поискал мнението на всички планини, да се произнесат, на коя от тях трябва да се извърши този акт. Една след друга планините се явявали пред Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? – Защото се считала малка и не толкова красива като другите. Бог погледнал благосклонно към нея и казал: Ти ще имаш първенство пред другите. Върху тебе ще съградя законът си.

И тъй, ако искате да спре на вас Ной със своя ковчег, трябва да сте скромни като Арарат. Ако искате да се поставят законите на вас, трябва да сте мълчаливи като Синай. Скромност се иска от човека, той трябва да мълчи, когато големите говорят. На Арарат спря ковчегът на Ноя, на Синай се дадоха законите на Мойсея. Пчелата, която също се взима за символ, представя човешкия ум, Арарат представя човешкото сърце, а Синай – човешката воля. Ако сте умни, ще бъдете като пчелата и ще събирате мед; ако имате благородно сърце, ще бъдете като Арарат, и Ной ще спре с ковчега си на вас и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бъдете като Синай, върху която се сложиха законите. – Как ще дойде Ной със своя ковчег върху вас? – Когато момата се ожени, ковчегът се отваря, и синовете на Ноя започват да слизат един след друг. Момата представя планината Арарат, т. е. стария свят, а ковчегът на Ноя – Божието благословение, което се излива чрез синовете Ноеви. Човек трябва да бъде като планините Арарат и Синай, да няма високо мнение за себе си, за да разбере смисъла на живота. Ако има високо мнение за себе си, ще живее, ще пада и става, без да разбере дълбокия смисъл на живота. За да разберете смисъла на живота, вашите ослици трябва да бъдат свободни. Развързани ли са вашите ослици, или още са в селата вързани? Дошли ли са учениците на Христа да искат ослицата ви? Радвайте се, ако учениците Христови са дошли за вашата ослица. И, ако вашият стопанин пита, защо ви е ослицата, ще кажете: На Господа трябва. Ослицата е вашият живот, който трябва да посветите в служене на Господа, на Христа.

Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът. Отговорът е прост. Светът ще се оправи, когато хората бъдат готови да дадат живота си за Христа. Светът ще се оправи, когато хората придобият изкуството на пчелата и скромността на двете планини Арарат и Синай. Малцина се стремят към скромността; повечето хора, мъже и жени, искат да бъдат орли, да летят нависоко. Добро е желанието на човека да хвърчи високо, като орела, но същевременно орелът е Хищник – много животни страдат от него. В умствено отношение хората се стремят към високи идеи, с които да хвърчат из пространството, но много от тях са хищнически. Влезе ли такава идея в ума ви, тя нарушава спокойствието ви, и вие губите смисъла на живота. Следователно, ако сте нещастни, ще знаете, че орел е кацнал върху вас; ако сте щастливи, ще знаете, че пчела е кацнала върху вас. Дето ходите, все ще попадате на ароматни цветя, от които ще събирате сладък сок. Кошерът ви всякога ще бъде пълен с мед, за да може господарят ви лесно да го събира и използва. Той ще събира меда и ще чисти кошерите, а вие ще се радвате. – Защо? – Защото му донасяте известно благо.

„Доведете го!” – казва Христос. Кого да доведат? – Осела. Желая всички да бъдете в храната си скромни като осела, да се задоволявате с малко, но с чиста храна, и да не бъдете много взискателни към нея. Оселът има инициатива. Дето го пуснат, той всякога върви напред и казва: Аз съм проповедник на всички нови идеи и движения. Едно време казах мнението си за нещо и ме наказаха, но и сега съм готов да го кажа. Има хора, които за истината всякога излизат на пръв план; има и такива, които остават на последно място. Дойдат ли до истината, те приличат на циганина, който, когато поканвали на ядене, на пиене, всякога пръв отивал. Когато го викали за работа, той казвал: Нека друг отиде. Все аз ли трябва да работя? Всъщност, той нищо не вършел, а само ял и пил. Така не се говори, това не е истина. Когато го викали да яде, той казвал: Добре, да ядем, нали сме другари. Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарял: Все аз ли трябва да работя? Нека друг отиде вместо мене.

Помнете: истината не може да се залъже. Макар и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмешище на хората, но на онзи свят то заема почетно място. То стои пред вратата на рая и дава мнението си. Ако се яви там някой мъж, който е работил и живял добре на земята, то ще изреве: А-а! Щом чуят мнението на магарето, разумните същества казват: Пуснете този човек в рая, той е от рода на пчелите. Ако дойде някоя жена, която, като циганина, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ъ-ъ! Като чуят това мнение, разумните същества казват: Върнете тази жена на земята, да си научи добре урока и тогава да дойде. Значи, на онзи свят магарето определя, кои хора са за земята, и кои за небето.

Нека оселът остане в умовете ви, като предмет за разсъждение. Защо, именно, оселът, а не друго някое животно? – Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмешище. Всяко нещо – камък, растение и животно има свой скрит смисъл и предназначение, но много от тях сте обезценили. Това обезценяване се забелязва не само към растенията и животните, но и към хората. Едни за други те са станали за посмешище, изгубили са първичното си значение и смисъл. Днес хората се кичат с различни епитети, с което сами се подценяват. Да цапаш хората, това не е наука, нито изкуство; обаче, да ги чистиш, това е велика наука.

Желая ви, Христос да се качи на вашия осел, с него да влезе в Ерусалим и да викате: „Осанна, благословен е онзи, който иде в името Господне и влиза в нашия храм!” Вашата душа ще бъде свободна и ще носи нов, Божествен ред и порядък в света.

2. Беседа от Учителя, държана на 30 юни, 1918 г. София.