Разлика между версии на „Празникът на труда“

Версия от 11:28, 24 юли 2009

ПРАЗНИКЪТ НА ТРУДА

Тази година всеки наряд изисква по-голямо съзнание. Вие както през всичките години, тъй и сега се спъвате в буквата на нещата, и затова не може да се ползвате. Всички тези думи, които са дадени, вие трябва да ги посадите, да станат живи дървета. Изречението там (от наряда): "да сме чисти като живата вода и като светлината" трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. После, изисква се малко повече труд, да заучите движенията и да ги усвоите.

Сега вие всички сте заети със своите работи и с дребни работи, които за в бъдеще нищо няма да ви ползват. Питам ви, когато едно малко момиченце се занимава със своите кукли 7-8 години, повива ги, развива ги, какво се ползва? - Куклите няма да израснат и няма да оживеят. Питам сега: Каква е задачата на куклите? - То е просто едно упражнение. Всичките ви работи на Земята, те са едно упражнение, т.е. те не съставляват нещо съществено. Животът иде от друго място. Животът иде от Бога! Вие мислите, че животът иде от храната, но храната е само един проводник. Ще дойде време, когато Господ ще ви даде тази сила, че и по друг начин да я имате. Следователно вие сте свикнали да мислите, че същественото седи на друго място. Искате да се осигурите на Земята. Но единственото осигуряване седи само в Божията Любов. Може ли да имате любовта, всички други работи могат да се извършат отлично. Но тази любов в какво седи? - Вие още, досега не разбирате любовта, вие виждате погрешките на хората, вие лесно се съблазнявате във всичко. То не е любов. Любовта премахва всичките недоразумения, погрешки. Гневите се, злопаметни сте, някои мислят, че сте праведни, но злопаметни сте, вие не можете да си простите, не можете да забравите старите си врагове и при това идете на събор. Този наряд не може да изпълните. Вие не служите на хората, на Бога служите. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим, Нему дължим всичко. И трябва да бъдем съзнателни, като извършим един наряд, да бъдем доволни. Питам: Днешния наряд като извършите, какво ще се ползвате? Разбирате ли думите? Вие, които желаете да се приближите при този камък на любовта, разбирате ли какво е то? -"Отхвърлете всяка злоба, всяка мъст, лицемерие, завист и всяко одумване." - Направихте ли го? - Вярвам да сте го направили. И ако не го направите, Господ ще го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да прави. Вижте какво прави Господ на тези, които служат на тялото си. Като заровят някой човек, голи кости остават след една година само. Мислите ли, че Господ с вас ще направи изключение?

"Отхвърлете всяка злоба, всяка мъст, лицемерие, завист и всяко одумване."

"Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко,

Тази година от днес трябва да турите точка на старото. Досега можеше, но от сега като ученици на окултната школа не се позволява абсолютно никакво одумване, Ще кажете: "Може ли?" - Може. Един човек, който е живял като едно прасе в кочината и е грухтял, невъзможно е да скача като едно теле при чистите извори. Ако е бил на кочината зает, не може да иде по далеч. Аз питам, защо да не можем да живеем един чист и свят живот? - Туй е едно заблуждение, че ако почнем да живеем по Бога, нашите работи за в бъдеще ще се развалят. - Не, именно с неживеенето ви по Бога вашите работи се развалят, неразположен сте, обезсърчен сте. "Това няма да го бъде." - Какво няма да го бъде? - "Ами мен не ме обичат" - Не е въпросът тебе да обичат, ами ти да обичаш. Като си болен, не е въпросът, че хората ходят. Другите може да ходят, вас това не ви ползва. Чуждите добрини вас няма да ви ползват. Другите хора може да са добри, туй, което вас ще ви ползва, то е вие да се учите, вие да бъдете добри. Да се учите, и туй е необходимо за вашето бъдеще, нищо повече! Не ви учим едно учение на калугерски живот, но това е като един занаят, като един колар, абаджия, гайдарин, цигулар - туй, което знаеш, да го знаеш добре.

"Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен."

Значи хората отхвърлят това учение, те са го отхвърлили. Вижте на 17-ти септември, и как добре се уреждат работите. Сега, ако и вие не приемете любовта, същото ще стане. Защото една горчива дума, която може да се каже, да разбие сърцето, то е все едно да се пукне главата. И в духовния свят, и там има счупване на глави.* (* На 17-ти септември 1922 г. щяло да има конгрес на десните партии - радикали, либерали, демократи и пр. във В. Търново. Земеделците на Александър Стамболийски от цяла България се стичат в този ден със сопи, тояги (затова после ги наричат сопаджии), за да не позволят на десните да правят конгрес. Пресрещат ги, свалят ги от файтоните и почват да ги бият, да им скубят брадите и т.н. В Търново настъпва хаос. Съборът на общество "Бяло Братство" е забранен поради тези събития, но всичко се е оправило според беседата на Учителя.)

"И вие, като живи камъни, съзиждайте се на дом духовен, на свещено свято място, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу, чрез Исуса Христа на Любовта."

Мислете как ще дойде тази любов във вас. Аз пък ще ви питам: Онази, младата мома как ще привлече своя възлюбен? Най-първо нейното сърце се запали, разгорещи се. Как очаква майката своя син, който отишъл да работи вън? - Тя запалва огъня и с туптящо сърце го очаква. Духовните хора сега седят със скръстени ръце. Вкъщи непометено, наглеждат и чакат възлюбеният да дойде, той да нареди всичко и мязат на онази българка: валяло дъжд, та не отишла за вода, а чакала мъжът й да дойде, понеже бил мокър, той да иде за вода. Това е учението на евангелистите, които казват: "Неговата крава всичко ще оправи. Баща ми като умре, той ще ме остави наследник." Такъв волски живот не искаме ние. В Божията книга е писано: "Всичките Божии синове ще работят на общо основание, и без пари ще работят." Който иска да бъде син на баща, ще работи и пет пари няма да взема. И ще благодариш на Бога, че ти е дал живот и здраве да бъдеш днес в Неговото Царство. Сега, да допуснем, че вие виждате погрешките на другите, какво ще ви ползва? - Вие гледайте своите си погрешки.

Сега аз в символи ще приведа ред правила, няма да говоря за греховете, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че вие виждате, че някой ваш другар има въшка на главата си, ухилвате се, казвате: "Въшки го нападнали." Излизате вън, казвате: "Знаете ли, въшки го нападнали." Тръгват сега и всички казват: "Въшки има - и се оттеглят - гледайте от неговите въшки да не ви нападнат!" И като дойдете вкъщи, казвате: "Колко е хубаво!" Питам: Вие как изчиствате вашите въшки? - Ще му кажеш: "Братко, едно време аз имах въшки, ела, с този гребен вземи, вчеши се и кажи: "Моята глава не е място за въшки", ти ще ги снемеш в шишенце, ще ги пренесеш на тревата и ще кажеш: "Тук ще пасете!" Сега вашите погрешки са все такива. Наместо една въшка в главата не е ли по-добре една овца да блее в двора ти, или пчели в кошера ти? Наместо въшки и гниди да вземем всички полезни животни. Като вземем всички лоши мисли, това са същества живи, защо е дошла една лоша мисъл? - Тя е дошла отнякъде, привлякла се е.

Та при тазгодишния наряд вие ще проверите колко воля имате. Нали аз казах, че всички ще имате диамантена воля, и какво трябва да направите сега? Аз съм ви дал формула, с която да започвате деня.

"Благословен е Той."

Значи ще започнете днешния ден с благославяне: "Бог е Любов и Той е, Който ни благославя." Само Онзи може да благославя, Който е Любов.

"Бог на Любовта.

Благословен е Той."

Защо издигате вашите ръце? Досега вашите ръце тъй пуснати са седели. Не се позволява молитва със скръстени ръце: "Господи, ние сме много грешници. Господи, Господи, Господи, молим Ти се." Ти само клякаш, ставаш, не е туй клякане. Аз да ви кажа: Клякане е - брат ти там страда, иди клекни при него, снеми му обущата, измети му, а онуй, то е попско клякане, византийско клякане. Господ не се нуждае от нашето клякане и ставане. И тия наши ръце, които ни ги Господ дава, като ги издигнем, ще кажем: "Благословен е Той." Както птицата ще хвръкне, да си намери храната, тъй и вашите ръце да са готови за работа. Като ученици ви казвам: Вие може да имате ваши стари възгледи, нищо няма да придобиете от тях. Старото ще напуснете тъй, както напускате вашата стара дреха. Някоя булчинска дреха може да е много хубава, баба ви се е венчала с нея, майка ви, най-после и вие, тя се е скъсала на 99 места, и мислите и вашата дъщеря, и тя да се ожени с нея. Не, не, на дъщеря ви ще скроите нов плат, разбирате ли? И за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се облечем с тия скъсани дрехи вярвания! Не, не, ние ще се върнем при Него и какво ще Му кажем? - Татко! - Как ще се явим пред лицето Му? - Като влезнеш в клас при Учителя си, какво ще му кажеш? Някой благочестив седне тъй, въздиша: "Господи, Господи, помилуй", и ръцете на гърдите. Ама в училището не минават "Господи, помилуй!" Учителят ще каже: 'Иване, я стани, кажи урока си!" - "Господи, помилуй!" - "Я кажи урока, какво казах миналия път?" - Ако кажеш, изважда тефтерчето, записва, ако не, туря ти единица. - "Седни!" - Не "Господи, помилуй", но ще учиш. Не да помилва Господ, а ще станеш, ще си кажеш урока и няма да се извиняваш. А ако не си знаеш урока, ще кажеш точно причините, защо не си го научил. Ходил си, играл си някъде и искаш да излъжеш учителя и казваш: "Господи, ние сме все грешни." Господ ни е дал живота, да се учим. За да живее човек цял живот, трябва да учи. И който се учи, той може да живее. Например ние вземаме храна. Тази храна има живот. Ако имаме любов, тази храна ще привлече всички Божествени елементи за съграждане на нашия нов живот. Хората не могат да разберат защо трябва да любим. Без любов идва смъртта. Само с любовта идва животът. Туй трябва да го знаете! С любовта за човека идва животът. И онзи, който казва, че не може да люби, ще му кажа: Ти постепенно ще почнеш да умираш. Върху тебе ще дойдат всички неописуеми страдания. - "Защо?" - Защото не приемаш любовта. Какво мъчно има? Да кажем, баща ти е дал да пренесеш сто килограма. Тия сто килограма ти не може да изнесеш, той ти е казал: "Разпредели стоте килограма, в един час или сто минути ти трябва да ги пренесеш." То е трудно сто килограма изведнъж. Ти почни, вземи десет кила, след туй други десет кила и т.н., и ще пренесеш тия сто кила, тъй както ти е казал баща ти. Сега по този начин вие ще се обновите, а другояче вие ще мислите, че сте стари. Е, хубаво, небето стари хора не иска, небето иска все млади. И Христос е казал: "Ако не станете като малките деца, няма да наследите Царството Божие." Стар човек не може да влезе а Царството Божие. С вашите стари възгледи, тъй както сега мислите, не може. Законът е закон!

А млад е само онзи, който люби! Туй ще го знаете, няма изключение. Любиш ли, ще придобиеш вечния живот, не любиш ли, смъртта ще дойде, а в къщата ти болести ще дойдат. Туй е необходимо за вас. И като ученици сега ще се махнат всички недоразумения. Аз ще нарека моите ученици "ученици на любовта", на тях ще отправим тези работи. Сега ще имаме: едни, които прилагат любовта - учениците; други, които се стремят към любовта - оглашени; трети, които мислят за любовта; и четвърти, които казват: "Е, за в бъдеще можем да приложим любовта!"

Сега аз бих желал вие да сте ученици на любовта. Имаме стремеж, мислим за любовта, не е лошо, и то е хубаво. И ще я придобием. Не го говорете, няма да ви ползва. Вие досега сте служили на всички тия, сега остава да бъдете всички вие ученици на любовта. И тази любов, като казвам тази любов, тя няма да дойде, нека се разберем. Вземете, когато човек яде, първата хапка, тя ти причинява известна радост, ти я глътнеш, пак не се уталожи гладът, пак сдъвчеш друга хапка, пак ти е приятно, но ще дойде до известно място, ще спреш, за идущия ден пак, ти няма да кажеш: "Яж, да ям, че да се свърши работата за през целия живот." Питам сега защо са тия хапки? Един ден, като влезете по дълбоко да разбирате какво нещо е яденето, в школата като почнете да учите лекциите, които аз съм говорил, ще се хвърли светлина върху това, какво предназначение има яденето, пиенето. Това са процеси вътре. Онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще се учите. И аз съм казал на учениците си: Искам само един час на ден работа за Бога, не целия ви живот. Един час, който да се посвети. Както честният търговец, като вземеш пари на заем, да имаш на ума да ги платиш. Вие като влезете, ще кажете: "Я учим, я не учим." Не, не, аз искам, като влезнете в Школата, да кажете: "Ние ще свършим." Не да кажете: "Може да свършим добре, може и да не свършим." Не, вие сами себе си лъжете.

И започва нарядът така:

Благословен е Той.

Човек трябва да благославя. Сега, първото нещо - да сме благи.

Ами кои неща ядете вие, нали все благите? Плод, грозде! И като не е благо, ние го хвърляме настрана. В света същият закон е. Като някой се приближава при вас, той е толкова приятен, доколкото е благ. И при Бога като се приближаваме, дотолкова сме благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли. Ако нямаме благост, идват страдания - Защо са страданията? - Един процес да внасят тази благост.

Благи, благи, после да сме силни.

Второто нещо след благостта, човек трябва да бъде силен, той да издържа. Като работник ръцете ти трябва да бъдат крепки - силен трябва да бъдеш. Като идеш на лозето, да можеш да вдигнеш мотиката. И животът е една Божествена градина, където трябва да копаем.

После да сме крепки.

Не само силни, но да бъдем крепки, да има у нас издръжливост.

Да сме твърди.

Като се забие на едно място, да бъде като кол, нищо да не го разклати. Дървото наше е твърдо, измести ли се веднъж, смърт го очаква. И вие в убежденията си ще гледате да бъдете твърди, корените да бъдат дълбоко. Разклатят ли се корените, вашият въпрос е решен.

Твърди като диамант.

Т.е. нищо да не може да ви надраска. Вие да се врязвате, без нещата да се врязват във вас.

Да сме чисти.

Три неща иска тази чистота: да сме чисти като водата, като светлината и като любовта. И после се казва:

Нашият закон е Любовта.

Този е великият закон на Любовта. Това е пътят, който регулира всичко.

Нашият път е чистата светлина.

Нашето слово е Мъдростта.

Значи само Божественото Слово говори правото.

Ние сме всички крепки в Бога на Любовта.

В Него ние победихме света.

В Неговата Любов ние добихме своята свобода.

Ние сме вече свободни от закона на смъртта.

Необятната Любов ни въздигна.

Безпределната Мъдрост ни оживи

и едната неизказана Истина ни възкреси.

И сега, когато една душа е работила, въздига очите си и казва:

Свети Отче на небето, ние осветихме името Ти,

ние свършихме делото Ти

и въдворихме Твоето Царство.

Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин.

Т.е. всяка една душа, която е завършила живота си, като напуща земята, тази е последната молитва, която тя чете: "Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе, да ми дадеш туй, което Ти благоволяваш. Амин."

И сега като ученици ще бъдете бодри и весели. Ученикът като си вземе торбичката, тури си книжките, ще учи и ще знае, че баща му е приготвил и храна, и дрехи, а той трябва да учи. И туй, което вас ще ви спаси, туй, което вас ще ви въздигне, то е самото учение. Сега трябва да имате търпение. Не мислете, че знаете. Знанието идва постепенно и любовта ще се прояви постепенно, тази Божествена Любов. При сегашното ви състояние, ако Божествената Любов се прояви, вашият организъм ще бъде стопен. Та постепенно телата ви, умовете ви ще се приспособят към любовта. Вие не може да издържите един момент на интензивна любов, защото любовта заедно с доброто носи и огън със себе си. Може да имате още някои мисли, които ви спъват. Този въпрос ще се разреши през цялата година, като работите. Идущата година аз ще ви дам нещо по-хубаво. Ще работите, ще проучвате всичкия наряд, ще садите и върху туй, което е казано, ще мислите и ще размишлявате. И вън от живота, каквото ви се случи, ще проучвате. Вие искате да се осигурите на земята, но може Господ да похлопа, да каже: "Повикайте едно от Моите деца, да се върне от пансиона." Но ако не сте свършили учението, бащата ще каже: "Не го въвеждайте вкъщи!" И ще ви прати в друг пансион. Там се оплакват от вас, ще ви пратят в друго училище, защото Господ има много училища. Ако се учите, Господ ще ви прати в ново училище, ако не се учите. Господ ще ви прати в по-долен клас, във великото училище. Аз през целия събор съм следил и съм забелязал: в училището някой ученик не може да отговори, а другите другари се кискат. Но учителят вика този, който се смее: "Петко Стоянов на урок!" И той не може да отговори, другарите се кискат. Всички се смеят и всички не си знаят уроците. Не е ли същото: един каже, че някой има погрешки. Аз питам учениците, които нямат погрешки, даже и най-способните ученици от класа, ако учителят им зададе една задача по-трудна, те не ще могат да я решат. Те може да решават лесно другите задачи, но има задачи в математиката, дето и те ще кажат: "Не знаем." Много неща има, които не знаят и най-учените хора. Тъй, не знаят, туй да ви не смущава. Но урок, зададен правилно и навреме, всеки ученик може да го знае.

Сега, този наряд, той ви е даден като едно упътване. И цяла година ако вие работите съзнателно, ще ви дойде светлина. Аз искам вие да имате едно ваше преживяване. Някой казва: "Хрумна ми една мисъл", някой дух му казал. Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат тия духове от Бялата школа и ви дадат нещо, разбирам, но има духове вън от школата, които ви занимават с празни работи. Аз гледам във вестника пише: еди-кой си бил бит, Блока ги били, те се оплакват, но като дойдат, и те ще постъпят същото. И едните бият, и другите бият. Сега вие, които сте вътре в школата, мислите ли, че ние трябва да постъпваме тъй в училището на Бялото Братство? Там абсолютно са изключени всичките погрешки. Не се позволява на един ученик да влезе в клас с ненаучен урок. Ще кажете: "Аз съм жена, деца имам, мъж." Женени хора в клас не се приемат. - "Ама работа имам." - Една от най-важните работи е да бъдеш ученик. Първостепенна работа е да се учиш. То е, което ще те ползва, а не другите работи. След като си научил уроците, тогава ще излезеш да си играеш, но удари ли звънецът, остави всичко, жена и деца, това е едно забавление. За тебе удари ли Божият звънец - в клас, ще учиш! На един мой приятел в София му казвам: Довечера ще дойдеш на събрание. - "Ще видя, имам работа." Казвам: Представи си, че тази вечер Господ те повика, нали ще напуснеш работата си? Ти ще кажеш: "Аз ще дойда на събрание, ако си уредя работите." - Е, хубаво, ако Господ те повика, няма ли да напуснеш наполовина работите си? Щом дойде час за училището, всичко ще напуснеш. Същият закон е: не направиш ли това, ще дойдат, ще те вземат по същия начин. Та вие ще знаете, че законите в Бялото Братство са закони без изключение. Влезнете ли вътре, ще учите. "Ако е толкова строго, да не влизам в училището?" Ако останете вънка от училището, ще бъде десет пъти по-лошо за вас. Ако влезете в школата, то е добре, но ако не влезете, ще ви побелеят главите десет пъти, по-лошо е. И ще кажете: "Де да бяхме влезли вътре!" Сега искам вие да влезете.

Христос е казал преди години: "Моето иго е леко." Той е казал и друго нещо: "И Моето учение е приятно." Глава на туй учение е Христос. Истината е: всеки, който се е учил там, в това учение, той е придобил знания. Който е последвал Христа, той е придобил живот вечен, той е придобил любовта. Придобил е всички Божии добродетели. Сега по какво ще се отличаваме ние? По какво ще се отличавате вие в новото учение? Ако ти, който си се разсърдил с някого... аз от няколко време правя опит, имам един клас в София и правя опит върху смяната на енергиите. Например взема един ученик и му казвам: Ти си най-голям вагабонтин, негодяй. Той ме погледне. Казвам: Превърни тази енергия! - Той се обиди. Ха да видим туй чувство на обида в колко минути може да го превърнеш! Да го забравиш! Ти си най-големият вагабонтин, от тебе по-голям вагабонтин няма. - "Как, Учителю, аз съм живял добър живот." - Добър живот? Никакъв добър живот! Ти си най-големият негодяй. И след туй му казвам. Ха превърни тази дума. Сега аз те обиждам, а утре ще дойде друг да ти каже същото. Може да мине ден-два-три, ще зависи, додето той превърне всичко това. Има хора, които десет години не могат да превърнат тази дума. И от вас искам вие да превърнете тия думи. Теб ти казали "вагабонтин". Ще кажеш: "Господи, аз ще превърна всичко." - Как ще превърнеш? Той ти е казал "мерзавец". Аз да ви изтълкувам думата "мерзавец". Братко, ти най-първо ще слезнеш в долината, там ще ореш, сееш, там има условия. И после главата ти трябва да бъде свързана с небето, а краката със земята. С главата при Бога, а с краката на земята. И после, ти като си свиеш ръката, докато не свършиш работата, да не я напущаш. И после, зло на хората да не правиш, да се качваш и слизаш от небето. Това значи мерзавец. А който не разбира, казва: "Аз мерзавец?!" За учениците всяка дума има друго значение. - "Лъжец си ти." - Като го изтълкуваш, ти ще вземеш думата, ще я превърнеш. Сега ще кажеш; "Кой е лъжец? Той ми каза "лъжец." - Някой като ти каже "лъжец", може ли да станеш? - Не може. Някой като ти каже, че си много добър, може ли добър да станеш? - Може. Ти ще вземаш едната и другата дума, това са енергии в света. И Христос казва: "Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч." Не казва: "Радвайте се, когато ви кажат много хубави работи, когато ви похвалят, добре посрещнат", но казва: "Радвайте се, когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на небето." То е един вътрешен велик окултен закон. Следователно вие не се плашете, че ще ви кажат "вагабонтин". Каквото и да ви кажат, вие ще имате Бога пред себе си, ще кажете: "Аз живея в любовта!" Живеете ли в любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: "Аз живея в светлината." Живеете ли в светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: "Аз живея в истината." Живеете ли в истината, никой зло не може да ви направи.

"Да сме чисти като живата вода!" - Ако някой неприятел те гони и ти влезеш във водата стотина метра, той ще те гони, ще погледа, погледа и ще се върне назад.

Второто беше: "Да сме чисти като светлината." Е, хубаво, онзи, който те гони, в тъмнина те гони, но като изгрее слънцето, той казва: "А, ще ме видят" - и върне се назад. Ако те гони на светлина, то е огън и той ще каже: "А, на скара не се пека!" И ще те остави.

"Чисти като водата, като светлината и като любовта." Това са три велики сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове. И ви казвам: Вие трябва да учите сега, не само да ходите, някои идват при мене, да се афектират. Не, афектации няма! Туй, което чувстваме, туй, което вярваме, ние трябва да знаем точно, както един търговец: "Този плат ленен ли е?" - "Ленен." - "Памучен ли е?" - "Памучен." И в нашето учение всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега.

Ако искате тази година да предадете наряда някому, ще го предадете в 7 дена наред. То не става в един час, трябват 7 дена. Тук едва го научихте, а той в един ден иска да го предаде. 7 дена ще повтаряш, докато той научи наряда като тебе. Както виждам, вие сте заспали, а заспали ученици не искам. Всеки, който идва в нашия клас, искам да бъде спретнат, буден. Ще каже някой: "Аз съм на 50 години." Ама ако аз те сравня с Матусал, който е живял 969 години, я сметни? - Ти на 50 години си едно бебенце. Ти си едно момченце на 10 години и едва сега започваш живота. - "Побеляла ми е главата!" - Опитен си. То е хубаво, като е побеляла главата ти, то е за оране. Ще кажете: "Каква стана главата ми!" - Ще впрегнете воловете и ще орете. Главата е място за оране. Щом е побеляла, дошла е светлината, това показва, че трябва да се учиш. - "Немога да изпълнявам, остарях." - А голата глава трябва да иде на работа. - "От мене нищо няма да остане, остарях, какво да се прави, като се иде на онзи свят?" В онзи свят стари хора не искат, казано е там: "Ако не станете като малките деца, няма да видите Бога." Значи ще се повърнеш, ще станеш дете. Ти няма да мислиш, че си стар. Ще кажеш: "Тази гола глава не е гола глава, има ниви за оране." Имаш побеляла глава. Ще вземеш книгата, ще кажеш: "Време е да се учи." - Тъй се тълкуват тия работи. Като ви виждам сега някои с глави побелели, на тях казвам: Торбите, и на училище! И нека се приготовляват.

Та сега, ще бъдете бодри, свежи! Какво да се прави? - Няма какво да се прави. От сега нататък, като излезете отвънка, няма да му мислите много. Ученикът ще е добре облечен, изчистен, ще започне работата с пеене. Няма да [му] мисли. Като си поплаче малко, ще каже: "Поливам си градината, да се изчисти." То е потребно. И определям тогава какво нещо е. Всеки, който няма любов, скърби. Който не приема любовта, Господ му дава скръб; който не приема скръбта, Господ му дава злото; който и злото не признава, Господ му дава разрушението. И тогава като ученици, ако искаме да се освободим от злото, ето дълбоката философия. Дойде ли скръбта, ще кажем: "Аз ще повикам любовта!" Скръбта е един прекрасен дух, тя има една много добра сестра в небето, тя плаче, казва: "Аз скърбя." Кажете й: "Моля ти се, скръб, иди повикай сестра си." И тя ще повика сестра си - любовта. А като дойде любовта във вас, тогава тя казва: "Аз имам една сестра - скръбта, тя е много добра. Как облагородява, дето влезе, хората се смекчават."

Злото, то е закон, тъй ще учите в окултизма законите. Досега сте учили много работи, те са стари работи. Аз искам всички вие да се подмладите. Вие седите, казвате: "Ние остаряхме." Десет години какво сме учили? Дойдете, изправите се, бързате да прочетете наряда и после - дюкянът да се отвори. - "Дълъг е нарядът!" - Като че за мене е. За вас е. Ти след като си изкараш хубаво наряда, работата ще върви много по-добре. Ако дойде любовта с тебе, то е благословение. Знаете ли какво нещо е любовта? - Като дойде някой търговец да купува платове от дюкяна ви, тази любов ще отвори сърцето му. Без любов той ще вземе за 1-2 лева стока или ще каже: "Я смени този плат!" И най-после ще вземе само един метър. Ти си се мъчил да снемаш половин час платове! Ако е пък любовта, той ще вземе за 10 хиляди лева. Ще вземе всичката стока! Ама туй любовта го прави! И той му каже: "Аз ще взема всичката стока, тук е място на любовта." Ще взема и ще прокопса човек. С любовта всичко върви. Пък няма ли любовта, ще имате загуба.

Сега, това за днес.

Да излезем да направим упражненията си.

Та казвам, сега, като ученици на школата ще се справите. Аз не искам изведнъж да станете съвършени, но цел ще имате да сте съвършени. И всяко препятствие дошло на пътя, то е едно велико условие да се прояви характерът ви. Ами във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска!

Аз ви давам пример, толкова години поповете вдигат шум. Ако аз бях като тях, да се плаща... Аз им дадох тук първия урок. Аз им казах какво мога да направя, не го приеха, нали? Но дойде дървото на 17-ти септември. Аз им казах кое учение е хубаво. Искате ли вие дървото? - Набиха ви. Ето старото учение и целият град Търново можеше да хвръкне. Ако приемехте любовта, на 17-ти септември нямаше да има тия работи. Сега и вие ако не приложите учението на любовта, дърво ще има, пукнати глави ще има. И за вас е същият закон. И ако приемете любовта, всичкото благословение ще дойде от Бога. Защото всичко в света само Бог е. Като говоря за любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота, но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем. Тази любов като дойде, няма да се съмняваме. Сега аз вярвам, вие всички постъпвате като ученици и не се съмнявате. Абсолютно се изключва всяко съмнение в школата. То ще дойде, не го приемайте, изпитвайте нещата 99 пъти. Защото законът е: който се съмнява, той прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, то си има причина, злото не е зло, то е една необходимост за живота. Греховете на хората, това е едно благословение за тях. Тъй гледаме ние. Направил той погрешки, нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката и да каже: "Учителю, прости ми..." Учителят ще каже: "Дръж цигулката, гледай как аз свиря, пущай цигулката си, спри се, слушай сега." И той взема тона с лъка ясно, "Ха сега ти го направи веднъж-два-три пъти!" А ние оставим цигулката, клекнем: "Господи, помилуй!" - Не, не "Господи, помилуй!" Ще изправиш погрешката и ще учиш. Учиш ли, то е "Господи, помилуй", не учиш ли, то е заблуждение. Сега, в окултната школа туй заблуждение не се допуска. Не мислете, че имате погрешки! То е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я увеличавате, нито ще я намалявате. В школата не се допуска лъжа! - Увеличиш ли - лъжа е, намалиш ли - пак е лъжа. Ще кажеш: "Не взех този тон вярно." Ще го вземеш втори път, не може; трети път, четвърти, докато този тон се научиш да го вземаш вярно. И по този начин вие като ученици ще може да изправите живота си. Да ходите свежо и бодро, да имате един правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането. Сега всички може да бъдете млади, всички може да бъдете добри ученици. Някои казват: "Аз съм неспособен." Така се самозаблуждавате. Питат някои: "Кои ученици може да влязат в школата?" - Които се учат, които успяват, които се научат. - "Към кои Учителят ще благоволява?" - Пак към тези, които се учат! Учителят никога не се заблуждава! В света някой ученик напарфюмирал се, богат е, но не си знае урока. Казвам: Тук дрехи и цветя не минават. Учение трябва! А който се учи, дрехите му са скромни, но любим е на учителя си. Ние може сто пъти на ден да се молим, да казваме най-хубавите думи, но учителят като каже: "Стани, знаеш ли урока си?" - едно "Господи, помилуй" минава, но не го ли знаеш, и 10 хиляди "Господи, помилуй" не минават. И сега Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва ново знание. Той живее със своето минало. Казва: "От едно време са останали все богаташи. Търновци са осигурени." Доколко са осигурени? - Ние сме сигурни само когато учим. Някои ще кажат: "Ама няма кой да работи!" Има Един, с Когото може да работите. Господ е дошъл, може ли да работите с Него?

През тази година Господ да ви помогне, да ви даде наставление. Ще учите, Той няма да говори. Нали с факти ще учите? Рано ще ставате, ще учите и ще ви научи. Но не учите ли, не може да научите нищо. И търновци трябва да се подмладят!

Ха да слезем сега долу!

22 септември 1922 г., петък, 6 ч.

В. Търново, в горницата.