Разлика между версии на „Най-лесната работа“

Версия от 07:53, 13 юли 2009

Най-лесната работа

Първите думи, с които човек си е служил при говора, били кратки, едносрични. Колкото повече знание придобивал той, толкова езикът му се обогатявал. Има знание преходно, като снега: през зимата се увеличава, през лятото се намалява; има знание, което расте и постоянно се умножава, както плодните дървета.

Много теории има в живота; и вие имате много теории. Не е лошо да има човек много теории, но те са сенки, картини, като на кино. На болния не трябва да се говори за хубави дрехи и обувки – той се нуждае от нещо съществено. И хубави дрехи да облече, и хубави обувки да тури на краката си, пак болен си остава. Той се нуждае от здраве. Докато дойде до състояние на постоянно здраве, болният всякога ще изпада в различни несъответствия. Сега здравето е преходно. Някога ви боли главата, без да знаете причината за това. Друг път ви боли стомахът – пак не знаете причината. Болят ви гърдите, не знаете причината. Когато главата страда, причината е материална; когато стомахът страда, причината е духовна. Стомахът страда, когато човек не върши Божията воля, или когато не обсъжда земните работи добре. Например, ако си бакалин и не мериш точно, и взимаш по един лев повече за себе си, ти не вършиш Божията воля. За себе си се досещаш, знаеш как да постъпваш; ти мислиш повече за материални работи, отколкото за духовни.

Прави всичко с цел да поощряваш хората към добро. И като се облича, човек трябва да има предвид доброто. Да се облича хубаво, за да поощрява хората към добро, а не – да им се харесва. Да се обличаш хубаво, това е доброта. То е плодно дърво, което дава хубави плодове. Всяко дърво се познава по плодовете си, а човек – по облеклото. Каквото е облеклото, такъв е човекът. Изкуство е да знаеш, как да се обличаш. Как ще се облечеш? Имаш хубави дрехи, но ти ги задигнат. С какво ще се облечеш? Имаш хубави обувки, и тях задигнат. С какво ще се обуеш?

Казвам: Хората имат нужда от подтик. Много подтици има в света, но всички не са съществени. Трябва да знаеш, с какво да започнеш деня. Като ставаш сутрин, кое е най-важно? Първо ще стъпиш с краката си на земята. После ще пожелаеш да прочетеш нещо. Ще вземеш книгата в ръцете си и ще я отвориш. Трябва да знаеш, как да си служиш с ръцете и с краката, както цигуларят, който свири хубаво, може да си служи с цигулката и лъка. Това е същественото. Всеки човек може да свири и да пее. Ако обичаш някого, харесваш пеенето му, защото любовта подобрява гласа, внася нещо хубаво в пеенето. Ако не го обичаш, и да пее и свири хубаво, все ще намериш някакъв недостатък. За любовта всичко е хубаво.

Често се говори за егоизма. Ако имахте истинска любов към себе си, животът ви щеше да бъде изправен. Ако човек има подбудите на любовта в себе си, никога не би вършил престъпления. Всички престъпления се дължат на външни причини. Човек трябва да бъде свободен, да започне първо с любовта към себе си, т. е. към Божественото, което е скрито в него. Ако и вие започнете с тая любов, във всички ще стане промяна. Сега вие се борите със себе си, с някои свои недостатъци и сте недоволни. Въпреки това, очаквате, като отидете на оня свят, да ви приемат между ангелите. И при ангелите да отидете, няма да станете ангели. Трябва да се учите! Трябва да разбирате думата „учене", отгде да започнете ученето и как да употребите наученото. После, трябва да знаете, какво направление да дадете на знанието, което сте придобили.

Да се учиш, това значи, да се справяш с препятствия. Казвам: Започнете с най-малките препятствия. Не казвам, че трябва да се откажете от това, което имате. – Да се отречем от себе си. – Отричането е вътрешен, Божествен процес. Да допуснем, че отивате на пазар – имате медни и златни монети. Важен е изборът, който ще направите. Какви пари ще вземете: медни или златни? Ако купувате с медни пари, ще имате едно разположение; ако купувате със златни пари, ще имате друго разположение. Сегашните хора боравят с книжни пари. Това показва, че те вярват в себе си. Че вярват в банкнотите, не е лошо, но в Божествения свят нещата са реални, когато свръхреалността е на тяхна страна. Знанието не трябва да бъде като банкнотите, нито като монетите, които ръждясват и се окисляват, да носи отрова за хората. Понякога и отровата е потребна.

Много от вас сте имали хубави гласове, но от незнание сте осакатили гласовете си. Казвате: Като дойдем втори път на земята, ще поправим гласовете си. Въпрос е, като дойдете втори път на земята, ще оправите ли гласовете си. И в религиозно отношение хората куцат, както и светските хора. Някой казва, че служи на Бога. Служиш на Бога, а не те е страх от Него. По 20 пъти на ден грешиш, нито страх имаш от Бога, нито любов имаш към Него. Имаш един Господ в себе си, какъвто ти сам си създал. Твой Господ си имаш, на тебе прилича. Какъвто и да си, ако обичаш себе си, ако обичаш Божественото в себе си, ще носиш истинския образ на човека, за когото е казано в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Трябва да повдигнем образа на Бога в нас, не по механичен начин, а съзнателно. Лесно се постигат нещата по механичен път. Ако един обикновен певец отиде между американците, лесно ще си пробие път. И те, като българите, имат свои песни. Ако им изпееш песента „Янке дуду", ще останат доволни и добре ще те възнаградят. Българинът ще те накара да му изпееш песните „Заплакала е гората" и „Стоян мами си думаше." Всеки българин знае тия песни – за него те са класични. Българинът има много хороводни песни, но не знае да ги играе. Не е лесно да изиграеш една хороводна песен, както трябва. Малцина играят хубаво. Да играеш класически, музикално, това е цяло изкуство. Има една гъвкавост на тялото, която трябва да се спазва. Не да тропаш с краката, да вдигаш прах, но да стъпваш леко, игриво, с пластика в движенията.

Често вие се ръкувате, поглеждате се, разговаряте се, но правите това по необходимост, от нямай къде, да миие само. Вие не сте виновни за това. Носите дрехи, които ви са натрапени. Ти имаш някаква идея за дадено облекло, как да се обличаш, но като отидеш при дрехаря, той започва да те убеждава, и ти взимаш друга дреха; после съжаляваш, че си я купил. И в религиозно отношение е същото. Ти вярваш в нещо, имаш известно убеждение, но някой успее да те разколебае, да те убеди в противното, и ти възприемаш нещо чуждо. После се чудиш, защо вътре в тебе нещо куца. Човек, който е заквасен с любовта, е предвидлив и внимателен.

Преди години пътувахме из източна България. Като минахме край едно село, казах: В това село има един добър човек. – Как се познава? – По светлия кръг на небето. Над селото, между многото облаци на небето, се отваря един ясно син кръг. Той показва, че в това село има един добър, свят човек. Неговата душа и неговият дух отварят небето. Хубавото време зависи от добрите и разумните хора. Плодовете зависят от добрите хора. Доброто в живота се дължи на добрите хора, които непрестанно работят. Питате: Какво ще придобием, ако живеем добре? – Плодовете ще зреят, реките ще текат, снеговете ще се топят, слънцето ще грее и ще топли. Ако всички хора живееха добре и мислеха право, сегашната война нямаше да стане. Войната стана вече. Ония, които допуснаха войната, те ще я прекратят. В бъдеще хората ще живеят по-добре; ще изменят живота си, за да се избегне войната. Бог е решил да поправи небето и земята, да създаде ново небе и нова земя. Под „нова земя" се разбира земя, без грехове и престъпления, без пороци; земя, в която не съществува война. При тая земя и при това небе, които имаме сега, войната е неизбежна.

Изберете една страница от книгата „Царският път на душата." Прочете се стр. 214. Там е казано: „Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е свободен от тоя закон. Значи, може да се внушава. Обаче, между внушението и вдъхновението има разлика. Сега и на мъжете, и на жените казвам, да извадят капиталите си от човешката банка и да ги турят в Божествената банка. Вие живеете в епоха, в която всички банки ще фалират. В миналата война, в Америка, фалираха 12 хиляди банки. Ако хората не живеят добре, причината е, че Бог не е между тях. Те вярват едни на други, а на Бога не вярват, затова се разочароват. Съвременното човечество живее в безверие. Ако е въпрос за официалната вяра, всички имат такава, но главата на хората е побеляла от официални вярвания. Днес, дето и да погледнете, навсякъде ще видите ранени хора: кому крак откъснат, кому ръка, кому око извадено. Какви ли нещастия няма между хората! Ще кажете, че дългът към отечеството им ги зове.

Казвам : Ако вместо войната, която правим по внушение на хората, вършим това, което Бог изисква, голяма разлика щеше да има между живота ни сега и тогава. – Как да се обичаме? – Ако искате да знаете, какво нещо е любовта и как да обичате, натопете едно цвете във вода и го турете пред някой кошер с пчели. Те ще изсмучат водата от цветето и ще мислят, че Провидението се е погрижило за тях. Чрез водата ти си изявил своята любов. Всички хубави неща, които идат чрез ума и сърцето ни, се дължат на същества, които прилагат закона на любовта. Някой ден си весел, разположен, през целия си живот ще помниш това състояние. То се дължи на някое същество, което, чрез любовта си към тебе показва, какво нещо е истинската любов. Но има случаи, когато Бог се оттегля от света. Тогава настава мрак и тъмнина навсякъде, и хората не се познават вече. Молиш се, но молитвата ти не се приема. Ти се чувстваш сам, изоставен, като че няма Бог в света. Някой казва: Не съм разположен. – Не си разположен, понеже между тебе и Бога е поставено някакво препятствие.

Как се молехте през време на бомбардировките? Ако сега чуете, как сте се молили, сами ще кажете, че сте викали като луди. С молитвата си искахте да заглушите трясъка на бомбите. Надпреварвахте се с викане. С това искахте да кажете на бомбите: Далеч от нас! Сега се смеете, но тогава бяхте сериозни. Викахте, молехте се, дано бомбите не се пукат около вас. Едно нещо се иска от хората: да работят за любовта. И аз се чудя, именно на това, че хората не могат да направят най-лесното – да работят за любовта. И мухите знаят, как да направят това; и растенията могат да го направят, а хората не могат.

Помнете: Любовта изявява първо Бога, после себе си и най-после окръжаващите. Следователно, първо изявете Божията Любов такава, каквато е. Не се страхувайте, вие не създавате светлината. Ако прекарате сноп слънчеви лъчи през призма, лъчите се разлагат на седем цвята. Вие можете да разложите светлината, но цветовете не можете да създадете. С помощта на призмата пречупвате и разлагате светлината, но сами не създавате светлината. Казваш: Това не мога да направя. – Сам не можеш да го направиш, но с помощта на призмата можеш да разложиш светлината. След това, с помощта на събирателна призма, можеш да събереш разложената светлина и да получиш първоначалната светлина. От нас зависи да разлагаме и събираме разложената светлина. Като поставяме призмата на пътя на светлинните лъчи, правим, каквото искаме. В дадения случай, призмата е нашият ум, през който трябва да мине Божията Любов, за да стане видима. Характерно е, че с призма не може да се боядиса стената. Можеш да проектираш светлината върху стената, но не и да я боядисаш. Никой от цветните лъчи не оставя образ. И червеният цвят не оставя образ. Значи, любовта не оставя никакви образи в нас. Докато любовта е при нас, има образи; щом се оттегли, и образите изчезват.

Никой не може да иска от любовта да му даде един от своите образи. Тя може да ви покаже всичките си образи, но никога няма да ви ги даде. – Защо? – Защото вие искате да отнемете нещо от нея. Любовта е неделима. Човек трябва да бъде художник, за да скицира всички образи на любовта, или поет, за да ги опише и възпее. Ако е шивач, ще ушие една дреха с любовно чувство, че който я облече, да гледа на нея като на свято нещо. Само така ушита дреха може да се хареса и да радва човека. Мнозина от вас сте обличали такава дреха.

Сега аз не ви говоря за мъчните работи, но за лесните, които и цветята знаят. Вие тепърва ще ги изучавате. Когато късате едно цвете, то не страда като човека; като дело на любовта, примирява се и казва: Следната година ще цъфна пак. Цветята никога не се сърдят. Понеже цветята са изложба на ангелите, не трябва да ги късаме, за да не разваляме изложбата. Когато се свърши изложбата им, може да късаш. Когато минаваш през такава изложба, трябва да знаеш, че разумни същества са я устроили, и да се отнасяш с почитание и уважение. А ти минаваш и късаш цветята – това не е никакво възпитание. Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усещаш, не е на цветето, но на разумното същество зад него. Цветята са връзка между ангелите и хората. Изобщо, растенията са връзка между ангелите и хората. Млекопитаещите – говедата, овцете, кравите, воловете са връзка между арахангелите и хората. Волът оре, помага на хората вместо арахангелите.

Питам: Ако зад воловете и биволите виждаш арахангелите, какво е твоето положение? След като си мушкал вола или бивола, и арахангелът се изпречи пред тебе, какво ще правиш? Ако той приложи същото отношение към тебе и те мушка, какво ще кажеш? Често съм се поучавал от добродушието на вола и кривото разбиране на хората, които го шарят отзад с острието на остена. В такива случаи, волът кротко поглежда и казва: Няма нищо, такова е разбирането на хората – и те ще се научат. Когато почнеш да страдаш, ти се учиш, но и когато се радваш, пак се учиш. Ще се учим и чрез страданието, и чрез радостта. И чрез любовта се учим. Любовта е най-доброто училище. И чрез мъдростта се учим. Любовта почва с малките работи. Ако знае някой, че носиш вода на пчелите, ще каже: Виж му ума! Пчелата си има крилца. Защо ще й носи вода? Хората са гладни и жадни, не отива при тях, да им помага, но тръгнал да носи вода на пчелите. Човек, който не се грижи за пчелите, и за хората няма да се грижи. Закон е: От малките работи са станали и големите. От малките семена са произлезли големите дървета. След хиляди години ще кажем, че тия дървета са велики. Знайте, че големите канари са станали от малките прашинки. От такива прашинки е станала и цялата земя, върху която живеем.

втора секция

Като ставате сутрин от сън и поглеждате към слънцето, кой от вас се е разговарял с него? Кой от вас е казвал: И аз искам да бъда като тебе. От изгряването си още ти си на работа. И аз искам да работя като тебе, да вървя в твоя път, да станем другари. Ще кажете, че не всякога небето е ясно – облаци има. Но и през облаците лъчите проникват. Някои искат да бъдат винаги радостни и весели. Това е невъзможно. Светлината, която излиза от нашето слънце – от нашия ум, от нашата душа някога ще се помрачи, но това да не ви смущава. Онова, което помрачава, не е близо до душата. Облаците, които засенчват слънцето, не са до самото слънце. Те са в областта на земята. И облаците са необходими.

Всяко нещо е необходимо и важно на своето време. Например, българите имат една стара песен: „Цвете мило, цвете красно“, която и до днес пеят и свирят. Има нещо в нея, което трябва да се изправи, но ако се заемат с изправянето й, ще излезе друго нещо. За предпочитане е нещо ново да се създаде, отколкото старото да се изправя. Оставете това „цвете мило, цвете красно", да си върви, както е израснало. Нека някой от вас да изсвири тая песен. Друг да се опита да я изпее, но без смущение и страх. Ако се смущава, и гласът му трепери, по-добре да не пее. Който се реши да пее, да пее като на малки деца. Никой не се решава да пее, което показва, че или салонът не е добре отоплен, или публиката не е разположена. Ето, аз съм неразположен сега, но ще ви свиря нещо, не класично. Ще ви свиря един български мотив. Тоя българин, за когото се говори в песента, се е освободил от всички стари работи. Той казва: Напущам всичко старо. Ако пея, ще пея, както трябва. Сега ще ви изсвиря „цвете мило, цвете красно." Ще свърша свиренето с един весел български мотив. Въпреки, че съм неразположен, ще свиря само заради хубавата дума „неразположен“. Тя е колективна дума. Момъкът, като се ожени и му се родят деца, става неразположен. За да се дойде до истинското, вътрешно разположение, трябва да се измени старият начин на разбиране, да се измени цялата философска мисъл на човечеството.

На всички предстои едно от лесните неща – да работите за любовта. Колко ви струва, като минавате покрай някого, да се усмихнете? Колко енергия ще изразходвате? Или, какво ви коства, като минете покрай приятеля си, да го поздравите и да му кажете една хубава дума? Не да се усмихваш принудено, но от сърце. Приятелят ти ще бъде през целия ден доволен. Защо понякога човек се преструва? – Защото няма кого да обича. Все трябва да обичаш някого. Мъчнотията се заключава в това, че човек няма какво да яде, а не, че не знае да яде. Това е все едно, здравенякът Стоян да каже, че не може да яде. Може да яде той, но няма опечен хляб, няма сготвено ядене. Я се опитай да му омесиш и опечеш пресен хляб, да му сготвиш ядене, да видиш, как може да яде. Трябва да му се сготви: при това, ти трябва да му сготвиш. Пръв ти трябва да дадеш пример. Искаш някой да ти се усмихне. Пръв ти се усмихни. Искаш добро ръкуване. Пръв ти дай пример на добро ръкуване. Вие сте забравили правилото – първи да дадете пример. Всички знаете, как да се усмихвате. Няма човек, който да не знае това, но понеже много цените усмивката, затова не се усмихвате. За вас усмивката е скъпа, държите я в запас. Всякакви положения давате на лицето си, но усмивка не давате.

втора секция

Започнете с най-хубавото, което имате. Всяко растение, като израсте, започва да цъфти. Най-красивото нищо е цветът. После растението връзва плод, и най-после плодът узрява. Усмивката е цветът на човешката душа. Тая усмивка ражда най-хубавия плод. Ако не се усмихнеш, не можеш да цъфнеш;

180

ако ие цъвнеш, плод не можеш да вер-жеш.

Сега аз говоря за постиженията на човека. Много иъща има, които се постигат по най-лесен начин – като работите за любовта. Навсякъде търсите любовта, но не я намирате. – Защо не я намирате? – Непразилно я търсите. Всеки носи любовта в себе си. Тя се изявява отвътре-навън. – Чрез какво сз изявява? – Чрез музиката: в свирене и в пеене. Аз се интересувам от музиката, като проява на любовта, затова свиря тая българска пЪ-сен. Ценна е тая песен, някой е вложил душата си в нея. Има нЬщо изопачено в нея, но има и нищо гениално, светло. Не всичко е създадено от хората. Има и гениални неща от хората, но много работи са създадени от Бога. Да изпълним първо Божествените работи, но да изпълним и гениалните неща, създадени от хората. Като изучаваме и Божественото, и човешкото, и ние ще създадем нещо. Ония, които идат след нас, ще из-учават нашите работи.

Сега изберете три от младите сестри, да прегледат думите от темите, да ги разпредъ-лят и да напишат, кои думи се повтарят, по колко пъти и кои са единични.' По това ще познаете, какво най-много ви занимава. ВсЪка дума внася потик, сила в човека. След това

181

темйт^ трябва да се вернат назад, да се па-зят. В тях са написани мощни думи. Младите трябва да се учат на работа.

18. Беседа от Учителя, държана на 8 ноемврий, 1944 г., сряда, 5 ч. с. София. – Изгрев.