от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Като децата== Грижи се оня, който не мисли. Човек, който мисли, не се грижи. Вие се грижите, без ...)
 
(Като децата)
Ред 3: Ред 3:
 
Грижи се оня, който не мисли. Човек, който мисли, не се грижи. Вие се грижите, без да мислите. Ще мислите, без да се грижите. Трябва да обърнете нищата.
 
Грижи се оня, който не мисли. Човек, който мисли, не се грижи. Вие се грижите, без да мислите. Ще мислите, без да се грижите. Трябва да обърнете нищата.
  
Ние живеем в проявения свет, който е произлЬзъл от непроявения. Какво се разбира под „проявения и непроявения светъ"? – Проявеният свет е мал-кият свет, а непроявеният е голямият свет. Съвременните учени говорят за един разумен свет. В научно отношение, от гледището на висшата Божествена математика, разумното е сбор от центрове. Разумното се събира в един малък център – в фо-кус. Фокусът е място на разумността. От фокуса разумността се разпространява на-всЬкъде из вселената, Лето разумният свет действува. Центърът на всеки материален свет е разумно начало. Разумният свет не е вън нъкъде, той е в самия център. Всичко се концентрира в него. Казват: Разумният свет е отвън. Не, той е отвътре, а
+
Ние живеем в проявения свят, който е произлязъл от непроявения. Какво се разбира под „проявения и непроявения свят"? – Проявеният свят е малкият свят, а непроявеният е големият свят. Съвременните учени говорят за един разумен свят. В научно отношение, от гледището на висшата Божествена математика, разумното е сбор от центрове. Разумното се събира в един малък център – във фокус. Фокусът е място на разумността. От фокуса разумността се разпространява на всякъде из вселената, Лето разумният свят действа. Центърът на всеки материален свят е разумно начало. Разумният свят не е вън някъде, той е в самия център. Всичко се концентрира в него. Казват: Разумният свят е отвън. Не, той е отвътре, а не отвън. Външният свят е поле, в което се развива разумният свят.
  
*) Матея 6:25 – 27.
+
Сега вие се безпокоите, колко време ще трае вселената. Учените хора, като децата, се опасяват, че някога въглищата ще се свър-шат. Има въглища за милиарди викове. Ако е въпрос за горене, няма защо да се плашим. Вселената е пълна с въглища, с разумни въглища, които не образуват дим. С един тон такива въглища може да прекарате хиляда години.
  
201
+
Сега ще ви говоря за нови нища. Кое е новото? Болестите са старо нещо, дълговете са старо нещо, тревогите са стари работи. Съмнението е работа, която съществува от векове. Безверието е старост, подозрението е старост, сиромашията е също старост. Всички отрицателни неща, в какъвто и да е смисъл, са все стари работи. Казвам: Да оставим тия стари хора, трябва да си почиват. Тяхните оплаквания нямат край: Нямали пари, не им достигали парите, без пари не се живее, хляб трябвало. – Хляб с пари не се купува. Заблуждение е да се мисли, че хлябът се купува с пари. Той иде даром от слънцето. И милиарди да му дадете, слънцето не се нуждае от пари. Слънцето дава хляба даром, а хората плащат само за превозните средства. И тъй, не се грижете. Тревогите са безполезни. Казвате: Тревогите са необходими. Ако човек се тревожи и мисли, че тревогите ще му създадат нещо, той се лъже. За ученика не е извинение, когато учителят преподава, той да се тревожи, че не разбира. Ще учиш, както се изучава писмената и говоримата реч. Вземете, например, съвременната реч. Българите говорят български, французите – френски. Запитайте някой французин, как се е образувала френската реч, ще отговори, че не знае. Той знае математика, но не може да каже, как се е образувала речта. За да слезе речта от разумния свят, първо са се явили съюзите. Те са път за разумната реч. След съюзите дошли глаголите, които показват действие – трябва да се работи в света. Който слиза на материалното поле, трябва да работи. Който не работи, не трябва да слиза. След това иде обходата – как трябва хората да се отнасят помежду си. Затова дошли прилагателните. След тях – местоименията. Те учат хората на отношение между лицата аз, ти, той. Най-после дошли съществителните имена – господарите на света.
  
не отвън. Външният свят е поле, в което се развива разумният свет.
+
Човек трябва да знае, де да употреби прилагателното или глагола. Много глаголи има, но трябва да знаеш, с кой да си послужиш. Например, употребиш глагола взимам. Мъчно се взима. Който взима, трябва да дава. Който не дава, плаща с лихвите. Някой мисли, че може да взима, без да дава. Нека се опита да взима така. Щом взимаш така, трябва да върнеш, каквото си взел. Който дава, той има право да взима; който взима, трябва да дава.
  
Сега вие се безпокоите, колко време ще трае вселената. Учените хора, като децата, се опасяват, че някога въглищата ще се свер-шат. Има въглища за милиарди викове. Ако е въпрос за горене, няма защо да се пла-шим. Вселената е пълна с въглища, с разумни въглища, които не образуват дим. С един тон такива въглища може да прекарате хиляда години.
+
Мнозина говорят за светлината, за топлината, за силата, но малцина имат ясна представа за тях. Какво е отношението между светлината, топлината и силата? Светлината се произвежда от девствения мъжки принцип. Топлинага се образува от женския принцип – от любовта. Силата е принцип на децата. Само децата създават силата. Цялата природа се управлява от деца. Те дават енергия. Кой от сегашните учени има такова понятие за светлината, за топлината и за силата? Когато говоря за силата, подразбирам небесните деца. Те са щедри и разумни. Каквото кажеш, веднага изпълняват. Няма да ги чакаш много – бързо се отзовават.
  
Сега ще ви говоря за нови нища. Кое е новото? Болестите са старо нещо, дълговет са старо нещо, тревогите са стари работи. Съмнението е работа, която съществува от въкове. Безверието е старост, подозрението е старост, сиромашията е също старост. Всички отрицателни неща, в какъвто и да е смисъл, са все стари работи. Казвам: Да оставим тия стари хора, трябва да си почи-ват. Тяхните оплаквания нямат край: Намали пари, не им достигали парите, без пари не се живее, хляб трябвало. – Хляб с пари не се купува. Заблуждение е да се мисли, че хлябът се купува с пари. Той иде даром от слънцето. И милиарди да му дадете, слънцето не се нуждае от пари. Слън-пето дава хляба даром, а хората плащат само за превозните средства,
+
Казвате: Не бъдете като децата. А Храстос казва: „Царството Божие е на децата". Значи, те го управляваг, но не, както ние управляваме. Не може да управляваш, ако не внасяш мисъл; не може да управляваш, ако не влагаш чувства; не може да управляваш, ако не проявяваш сила. Ако само взимаш и обираш хората, ти си последният човек в света; ако даваш, ти си пръв. Всеки, който иска да управлява, трябва да носи светлина, трябва да носи топлина и сила в себе си. Вие мислите, че децата са невежи. Гениални са децата, те управляват. Като дойдат на земята, бащата и майката стоят будни по цели нощи – така заповядват генералите Като кресне детето, всички скачат на крака. Кратка е речьта на децата. Те си служат само с една дума, която означава: Ние носим силата. Детето казва на майка си: Аз внасям силата в живота. Ако ме слушате, силни хора ще станете; ако не ме слушате, няма да ви дам сила. Майката, от своя страна, казва на детето: Аз съм оная, която давам топлина, която нося живот в себе си. Ако ме слушаш, твоята сила ще се обнови с живот. Детето слуша майка си. Бащата казва: Аз съм, който нося светлина. Никакво знание не можеш да придобиеш без мене. Ако ме слушаш, ще имаш знание. То се придобива постепенно – вечността е пред нас. Сега вие не можете да се освободите от условията на живота и казвате, че не може да се отречете. Зима иде, въглища трябват. Какво ще се прави? Зимата иде като майка, която кара децата да учат. Снегът, вятърът, студът са пръчици, с които тя ги подканва да учат. Въглищата са предмет,
 
+
262
+
 
+
И тъй, не се грижете. Тревогите с* безполезни. Казвате: Тревогите са необходими. Ако човек се тревожи и мисли, че тревогите ще му създадат нещо, той се лъже. За ученика не е извинение, когато учительт преподава, той да се тревожи, че не разбира. Ще учиш, както се изучава писмената и говоримата реч. Вземете, например, съвременната реч. Българите говорят български, французите – френски. Запитайте никой французин, как се е образувала френската реч, ще отговори, че не знае. Той знае математика, но не може да каже, как се е образувала речьта. За да слезе речьта от разумния свет, първо са се явили съюзите. Те са път за разумната реч. След съюзите дошли глаголите, които показват действие – трябва да се работи в света. Който слиза на материалното поле, трябва да работи. Който не работи, не трябва да слиза. След това иде обходата – как трябва хората да се отнасят помежду си. Затова дошли прилагателните. След тях – мъстоименията. Т учат хората на отношение между лицата аз, ти, той. Най-после дошли съществителните имена – господарите на света.
+
 
+
Човек трябва да знае, де да употреби
+
 
+
прилагателното или глагола. Много глаголи
+
 
+
има, но трябва да знаеш, с кой да си по-
+
 
+
служиш. Например, употръбиш глагола
+
 
+
2*>3
+
 
+
взимам. Мъчно се взима. Който взима, трябва да дава. Който не дава, плаща с лихвите. Някой мисли, че може да взима, без да дава. Нека се опита да взима така. Щом взимаш така, трябва да вернеш, каквото си взел. Който дава, той има право да взима; който взима, трябва да дава.
+
 
+
Мнозина говорят за светлината, за топлината, за силата, но малцина имат ясна представа за тЬх. Какво е отношението между светлината, топлината и силата? Светлината се произвежда от девствения мъжки принцип. Топлинага се образува от женския принцип – от любовта. Силата е принцип на децата. Само децата създават силата. Щ-лата природа се управлява от деца. Т да-ват енергия. Кой от сегашните учени има такова понятие за светлината, за топлината и за силата? Когато говоря за силата, подразбирам небесните деца. Те са щедри и разумни. Каквото кажеш, веднага изпълняват. Нема да ги чакаш много – бързо се отзовават.
+
 
+
Казвате: Не блдете като децата. А Хра-стос казва: „Царството Божие е на децата". Значи, те го управляваг, но не, както ние управляваме. Не може да управляваш, ако не внасяш мисъл; не може да управляваш, ако не влагаш чувства; не може да управляваш, ако не проявяваш сила. Ако само взимаш и обираш хората, ти си последният
+
 
+
204
+
 
+
човек в света; ако даваш, ти си пръв. Всеки, който иска да управлява, трябва да носи светлина, трябва да носи топлина и сила в себе си. Вие мислите, че децата са невежи. Гениални са децата, т управляват. Като дой-дат на земята, бащата и майката стоят будни по цъли нощи – така заповъдват генералите Като кресне детето, всички скачат на кракъ* Кратка е речьта на децата. Т си служат са-. мо с една дума, която означава: Ние носим силата. Детето казва на майка си: Аз вна-сям силата в живота. Ако ме слушате, силни хора ще станете; ако не ме слушате, няма да ви дам сила. Майката, от своя страна, казва на детето: Аз съм оная, която давам топлина, която нося живот в себе си. Ако ме слушаш, твоята сила ще се обнови с живот. Детето слуша майка си. Бащата казва: Аз съм, който нося светлина. Никакво знание не можеш да придобиеш без мене. Ако ме слушаш, ще имаш знание. То се придобива постепенно – въчността е пред нас. Сега вие не можете да се освободите от условията на живота и казвате, че не може да се отречете. Зима иде, въглища трябват. Какво ще се прави? Зимата иде като майка, която кара децата да учат. Снъгът, ввтъ-рът, студът са пржчици, с които тя ги подканва да учат. Въглищата са предмет,
+
  
 
205
 
205
Ред 214: Ред 190:
  
 
Божията Любов носи изобилния и пълен живот.
 
Божията Любов носи изобилния и пълен живот.
 +
 +
 +
'''*) Матея 6:25 – 27.'''
 +
 +
  
 
20. Беседа от Учителя, държана на 12 ноемврий, недЬля, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.
 
20. Беседа от Учителя, държана на 12 ноемврий, недЬля, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

Версия от 15:43, 11 юли 2009

Като децата

Грижи се оня, който не мисли. Човек, който мисли, не се грижи. Вие се грижите, без да мислите. Ще мислите, без да се грижите. Трябва да обърнете нищата.

Ние живеем в проявения свят, който е произлязъл от непроявения. Какво се разбира под „проявения и непроявения свят"? – Проявеният свят е малкият свят, а непроявеният е големият свят. Съвременните учени говорят за един разумен свят. В научно отношение, от гледището на висшата Божествена математика, разумното е сбор от центрове. Разумното се събира в един малък център – във фокус. Фокусът е място на разумността. От фокуса разумността се разпространява на всякъде из вселената, Лето разумният свят действа. Центърът на всеки материален свят е разумно начало. Разумният свят не е вън някъде, той е в самия център. Всичко се концентрира в него. Казват: Разумният свят е отвън. Не, той е отвътре, а не отвън. Външният свят е поле, в което се развива разумният свят.

Сега вие се безпокоите, колко време ще трае вселената. Учените хора, като децата, се опасяват, че някога въглищата ще се свър-шат. Има въглища за милиарди викове. Ако е въпрос за горене, няма защо да се плашим. Вселената е пълна с въглища, с разумни въглища, които не образуват дим. С един тон такива въглища може да прекарате хиляда години.

Сега ще ви говоря за нови нища. Кое е новото? Болестите са старо нещо, дълговете са старо нещо, тревогите са стари работи. Съмнението е работа, която съществува от векове. Безверието е старост, подозрението е старост, сиромашията е също старост. Всички отрицателни неща, в какъвто и да е смисъл, са все стари работи. Казвам: Да оставим тия стари хора, трябва да си почиват. Тяхните оплаквания нямат край: Нямали пари, не им достигали парите, без пари не се живее, хляб трябвало. – Хляб с пари не се купува. Заблуждение е да се мисли, че хлябът се купува с пари. Той иде даром от слънцето. И милиарди да му дадете, слънцето не се нуждае от пари. Слънцето дава хляба даром, а хората плащат само за превозните средства. И тъй, не се грижете. Тревогите са безполезни. Казвате: Тревогите са необходими. Ако човек се тревожи и мисли, че тревогите ще му създадат нещо, той се лъже. За ученика не е извинение, когато учителят преподава, той да се тревожи, че не разбира. Ще учиш, както се изучава писмената и говоримата реч. Вземете, например, съвременната реч. Българите говорят български, французите – френски. Запитайте някой французин, как се е образувала френската реч, ще отговори, че не знае. Той знае математика, но не може да каже, как се е образувала речта. За да слезе речта от разумния свят, първо са се явили съюзите. Те са път за разумната реч. След съюзите дошли глаголите, които показват действие – трябва да се работи в света. Който слиза на материалното поле, трябва да работи. Който не работи, не трябва да слиза. След това иде обходата – как трябва хората да се отнасят помежду си. Затова дошли прилагателните. След тях – местоименията. Те учат хората на отношение между лицата аз, ти, той. Най-после дошли съществителните имена – господарите на света.

Човек трябва да знае, де да употреби прилагателното или глагола. Много глаголи има, но трябва да знаеш, с кой да си послужиш. Например, употребиш глагола взимам. Мъчно се взима. Който взима, трябва да дава. Който не дава, плаща с лихвите. Някой мисли, че може да взима, без да дава. Нека се опита да взима така. Щом взимаш така, трябва да върнеш, каквото си взел. Който дава, той има право да взима; който взима, трябва да дава.

Мнозина говорят за светлината, за топлината, за силата, но малцина имат ясна представа за тях. Какво е отношението между светлината, топлината и силата? Светлината се произвежда от девствения мъжки принцип. Топлинага се образува от женския принцип – от любовта. Силата е принцип на децата. Само децата създават силата. Цялата природа се управлява от деца. Те дават енергия. Кой от сегашните учени има такова понятие за светлината, за топлината и за силата? Когато говоря за силата, подразбирам небесните деца. Те са щедри и разумни. Каквото кажеш, веднага изпълняват. Няма да ги чакаш много – бързо се отзовават.

Казвате: Не бъдете като децата. А Храстос казва: „Царството Божие е на децата". Значи, те го управляваг, но не, както ние управляваме. Не може да управляваш, ако не внасяш мисъл; не може да управляваш, ако не влагаш чувства; не може да управляваш, ако не проявяваш сила. Ако само взимаш и обираш хората, ти си последният човек в света; ако даваш, ти си пръв. Всеки, който иска да управлява, трябва да носи светлина, трябва да носи топлина и сила в себе си. Вие мислите, че децата са невежи. Гениални са децата, те управляват. Като дойдат на земята, бащата и майката стоят будни по цели нощи – така заповядват генералите Като кресне детето, всички скачат на крака. Кратка е речьта на децата. Те си служат само с една дума, която означава: Ние носим силата. Детето казва на майка си: Аз внасям силата в живота. Ако ме слушате, силни хора ще станете; ако не ме слушате, няма да ви дам сила. Майката, от своя страна, казва на детето: Аз съм оная, която давам топлина, която нося живот в себе си. Ако ме слушаш, твоята сила ще се обнови с живот. Детето слуша майка си. Бащата казва: Аз съм, който нося светлина. Никакво знание не можеш да придобиеш без мене. Ако ме слушаш, ще имаш знание. То се придобива постепенно – вечността е пред нас. Сега вие не можете да се освободите от условията на живота и казвате, че не може да се отречете. Зима иде, въглища трябват. Какво ще се прави? Зимата иде като майка, която кара децата да учат. Снегът, вятърът, студът са пръчици, с които тя ги подканва да учат. Въглищата са предмет,

205

който децата изучават. Т разглеждаг техния състав.

Има един свт»т, в който жив&ят децата. Детето донесе един плод, тури го в печката, и тя започва да гори. Плодът гори няколко деня, без да изгаря. После го извади от печката, и горението престава. Не е ли добре да имате по един такъв плод? Но-сиш плода в джоба си, извадиш го, ту-риш го в печката и стоплиш хората. После го извадиш, прибереш го в джоба си и си излизаш. Казвате: Това е приказка от „Хиляда и една нош." Не мислете, че онова, което е писано в приказките „Хиляда и една ношъ", не е реално. Ако преди години кажеше някой, че дъски ще говорят, щъха да го на-рекат луд. Един турчин, като слушал радиото, казал: Кога дойде, кога научи турски да говори? Радиото е фокус, който събира човешката реч и я предава на далечни разстояния.

Когато говоря за любовта, имам пред вид великата майка в света. Човек първо трябва да се запознае с любовта. След това ще се запознае с истината, а най-после ще се запознае с мж.дростта – това е бащата, който предстои да дойде. Когато бащата дойде в свЬта, вселената ще бъде нова за нас. Не говоря за тия бащи и майки, които имате сега и които умират. И те са добри, но ко-

206

гато мислите за великия Бе ща, Който жив-Ье в всички бащи, за великата Майка, която жи-вее в всички майки, за великите Братя и Сестри, подразбирайте Оня, Който живее в истината, изявена чрез свободата. Ония, които наричате брат и сестра, ще ви дадат свобода. Баща е тоя, който носи истинското знание. Затова е казано в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Бога." Божествената майка носи ввчния живот.

Какво правят хората, като се разбо-лвят? Веднага тичат при лъкар. Нямам нищо против лвкарите – добри хора са те. Ти платиш двеста – триста лева, но това, което лт.карьт дава от себе си, струва хиляди. Само като те пипне лъкарьт – от него излиза енергия. Като не цените енергията, казвате:. Много пари ми взе. – Не взима много той. При това, вие го подозирате, гледате на него като на обирник. Той лекува тоя - оня, дава от себе си, но малцина му благодарят, както трябва. В бъдеще лЪкарьт трябва да пише на вратата сн: Всеки, който иде в моята лъ-чебна стая, без вера в Бога и в мене, да си върви. Ако носи тая вера – да влъзе. Какво трябва да дадеш на човека, който ти прави услуга? Ти се давиш. Той хвърля едно въже, хващаш се за него и излизаш от водата. Как ще услужиш на гладния? Дай му хляб и не го учи, как да яде. Дай му

207

хубав хляб, хубави плодове и го остави свободен, сам да яде. Той е специалист по яденето. Не го ограничавай, не определяй, за колко време да сверши яденето. Дай му най-малко един час на разположение. Казваш: Чиновник съм, нямам време да чакам. – Какво вършат чиновниците? ТЕ могат да свършат работата си за единъ-два часа, а останалите петь- шест часа е загубено време. Те ва не е за ущгЬк. Ония, които са ни предавали възгледите си за живота, криво са ни възпитавали. Крива мисъл – криви резултати. Какво значи, да мисли човек право? Какво значи, да ме обича нЬкой? Като ме обича, ще ми услужва така, както никой друг. Той има знание – ще ми предаде от знанието си. Той живее в истината – ще ми даде свобода. Който живее в любовта, в мъдростта, в истината, е готов на всЬкакви услуги, на всички жертвг.

Хората се дЪлят на верващи и на без-верннци. Според вас, едните от другите се различават. Според мене, те не се раз-личават. От Божествено гледище, както жи-веят на земята, между тях няма никаква разлика. Оня, който не верва, не диша ли по сж-щия иачин, както вврващият? Оня, който не верва, не приема ли светлината, както ввр-ващият? Оня, който не верва, не яде ли, както верващият? Оня, който не верва, не спи

208

ли, както верващият? Оня, който не верва, няма ли клина? Ония, които не верват, имат по-хубави къщи, по-хубаво се обличат о* верващите. Често верващите се обличат по-просто, по-скромно, да подчъртаят своята на-божност. В това отношение, верващите не са искрени. В същност, някой не верва, а се представя за верващ. Без да иска, той употребява бвлата лъжа. Никой казва, че не верва в Бога, не Го е виждал. Той не Го е ви-ждал отвън, но всеки ден Го приема в себе си. По 20 пъти на минута Господ влиза и излиза от него. Казвал съм на мнозина: Всеки човек, който диша, може да стане от-личен пъвец. Въздухът съдържа музика в себе си. Приемай въздуха с любов и го изпращай с любов. Приемай въздуха с светлина и го изпращай с светлина. Приемай истината свободно. Приеми истината и дай й свобода да се прояви. Някой приятел дойде при тебе и ти говори нещо. Вврвай му. Ако ти каже, че не верва в Бога, знай, че те изпитва. Приятельт ти продължава: И в Божествения свЬт не вервам. Той пак те изпитва. Казва: От музика нищо не разби-рам. Изпитва те, той много знае.

Преди години, като правъх своите изследвания, отбих се в Пловдив, да навестя един свой познат – полковник. Като се приближавах до вратата, едно голямо куче ми

209

налапа рж.ката.1 Аз го гледам, и то ме гледа и казва: Да ти стисна ли ръката? Отговарям му: Ако ми стиснеш ръката, нищо няма да спечелиш; иначе, и ти ще влезеш с мене. Като ми отвори полковникът, и ти ще влезеш. – Добре, тогава ще хтанем приятели. Отвори ми полковникът, и аз казах: Пусни да влъзе и кучето. Оказа се, че то било твхно, ходило нвкъде, иска да влъзе.

Когато се говори за животните, трябва да се разбира смисъла на това, което се казва. Кучето е радио, те. е. един материален апарат. Това, за което ви говоря, е мисълта, която иде отеън, чрез него. В дадения случай, аз влъзох в връзка с кучето и се разговарях с него. Така мога да се разго-варям с животните, които имат колективно съзнание, и са разумни същества, но разум-ността е вън от тях. Движиш рж.ката си на една, или на друга страна, но разум-ността не е в нея. Това зависи от разум-ността на човека. Ако мисълта е святла, ако сърцето е нъжно, ръката се движи по един нечин. Тя се подчинява на законите на мисълта и на сърцето. Ако човек не носи свет-лина и топлина в себе си, ръката му е груба. Ако има святлина и топлина, рж.ката е топла и мека. Гледайте ръцете ви да станат меки. Това не може да се постигне, ако нъ-мате светлина, трплина и сила. Ръката е мека,

210

когато човек чма светлина, топлина и сила.

Христос казва: „Ако не станете като децата." Ще обичате децата, за да придобиете сила; ще обичате майката, за да придобиете топлина; ще обичате бащата, за да ви даде светлина. Следователно, човек, който няма обич към децата, той няма бъдеще. Някой казва: Не са мои тия деца. – Трябва да оби-чаш всички деца. Като видиш малкото на някое животно, ще го погалиш; като видиш някое малко птиченце, ще го погалиш и ще му се зарадваш. Колкото и да е малко, то е разумен центьр, от който ще приемеш нещо хубаво, като подарък. Това е Боже-ствен закон, който трябва да се спазва. Ако не го спазваш, преждевременно ще оста-рЬеш. Старият иска час по скоро да отиде на оня свет да си почине. Досега в оня свет едва са могли да влЪзат 24 старци. Като се сверши нашата епоха, от създание мира до края на въка, ще позволят само на още един стар човек да влЬзе в оня свет. А вие мислите, че всички старци имат достъп в оня свет. Лъжете се. Затуй ви съветвам да се откажете от вашата ста-рост, за да влезете в другия свет. Ако сте стари, вратата е затворена за вас.

„Блаженя нищите духом." Блажени са децата. Трябва да станете като децата, за да вл-взете в оня свет. Старият трябва още

211

отсега да се откаже от старостта си. Кажи : Не съм стар, отказвам се от старостта, отказвам се от б&лите коси, които са емблем на слабост на ума; отказвам се от слабите крака, които са емблем на безсилие; отказвам се от мисълта, че не мога да ям и трябва да постя. Пости ста-рият човек, защото няма зъби и не може да яде. Той трябва на има зъби, да има желание да яде и тогава да пости. Пост – ос. Ако постът не е ос, нищо не струва. Пост без ос нищо не е. Но ако постът подразбира добри условия, при които зреещият плод може да стане доброкачествен, това е на мъстото си, има цена и смисъл. Той развива мош в човеке. Всички сте постили, за да добиете светлина. Светлината носи красота. Всички сте постили, за да добиете мекота. Топлината произвежда мекота, пластичност върху човешкото лице, върху човешкия орга-низъм. Всички сте постили, за да добиете сила – потик в вас, да се проявите.

Помнете: Ако искате да добиете енергия, обичайте децата. Понъкога ръцет и краката ви са студени – топлина нямате. Ако искате топлина, обичайте майките, обичайте жените. Казвам: Жената жена да обича! Според мо-ит- изследвания, жените не се обичат. Жена на жена вЬра не хваща. Като се омъжи, же-Я0та не верва на друга жена. Влъзе ли жена

212

в дома й, тя започва да подозира. Но и на нея не верват. И мъж на мъж вера не хваща. ТрЬбва да се освободите от тоя ага-визъм. Аз не съдя света, но изяснявам нещата. Трябва да се освободите от заблужденията.

Да дойде знанието и светлината, които бащата носи. Да дойде любовта и мекотата, които майката носи. Да дойде силата, която децата носят. В децата няма изкуственост. Детето дойде, пригърне майка си – предава нЬщо от себе си. Когато детето изгуби своята пластичност, то губи силата си. До две години детето е княз в дома; после го раз-вънчавет, и то губи силата си;'най-после детето губи, става обикновен редник, карат го да работи. Ако не слуша, има наказание.

Откажете се от начина, по който досега сте предавали Христовото учеш е. Тоя начин е безполезен. Представлението е полезно само в даден случай. Нещата в света не стават с представление. Хубав е един портрет, но временно. Тоя портрет нито жи-вот носи, нито може да те нахрани. Хубав е един скъпоценен камък, но какво ще ти донесе? Ако го продадеш, ще си създадеш нещастие. Скъпоценният камък не обича да го продаваш. Докато го държиш в себе си, той ще ти помага. Щом го продадеш, губиш щастието си. Докато държиш истината в

215

Себе си, тя ще ти помага. – Верно ли е това?

Сам ще опиташ. Пееш, но искаш да разбереш от хората, хубаво ли пееш. За що ще питаш хората? Питай ухото си, питай сърцето си. Щом пееш хубаво, щз бъдешъ разположен. И окръжаващите ще ] бъдатъ доволни.

Никой казва: Мил поглед има тоя човек, мило ме погледна. Като се ръкуваме с хората, познаваме, какви са те. Няма скрито - покрито. Всички хора имат желание да се проявят правилно, но се страхуват да се проявят. Мъстото на страха е отвън. Той трябва да съществува дотолкова, доколкото да разбира човек погръшките си, да мрже да ги изправя. Не питай страха за любовни работи, нито как да пееш. Но, как да изправиш едра погрешка, това е работа на страха. Той може да ти бъде добър учител. Ако питаш страха, какво да правиш, как да възпита-ваш хората, той ще ти даде крив съвет.

Казвам: Повикайте вашия баща – светлината – в ума си. Повикайте вашата майка

топлината – в сърцето си. Повикайте и детето – силата – в вашия дух. Те ще ви научат на всичко, което ви е нежно. Никога не казвай, че тоя или оня човек е невежа. Никога не мисли, че даден човек е по-не вежа от тебе. Кажи си: Колкото аз съмъ невежа, толкова и той е невежа. Колкото аз

ш

съм добър, толкова и той е добър. Кол-кото ти си добър, толкова и той е добър. Колкото ти си учен, толкова и той е учен. Под „учен човекъ" разбирам, в даден случай, да знаеш, как да разрешиш една задача. Кой човек е учен? Ако си болен, можеш ли сам да си помогнеш? Можеш ли да намЪриш онова лъкарство, което ще ти помогне? Силата на лекарството се крие в помощта. Някой употребява едно лекарство, второ, трето, но нито едно не помага.

Ще приведа един примвр за един наш брат от с. Беброво – Еленско – на-божен човек. Той искаше да мине през цълия град Търново, с кадилница в ръка, да кади темян, за да обърне хората към Бога. Един ден излъуьл край селото си да се разходи. Селският говедар изкарал една голяма буга – бик на паша. Като чул силното мучене на бугата, братът се прибли-жил до нея, вдигнал ръце нагоре и казал: В името на Господа Исуса Христа, забраня-вам ти да мучиш! Бугата го натиснала с рогата си на земята, с което искала да му каже: Кой те изпрати тук, да ме безпокоиш? Братът се намЬрил в трудно положение и си помислил: Тук не ми помогна Христос. Говедарьт ударил бугата по гърба с кривака си и едва спасил брата от животното, което щЬло да го смачка. Помогнал му е Хри-

215

стЧК5, йо чрез кривака на Говедаря. За да се бори с бугата, братът трябваше да започне борба с нея, още когато е била малка. Той щъше да се упражни, че като порасне бугата, да знае, как да я хваща за рогата. Той започна борбата, когато бугата порасна. За такава борба се иска голяма мускулна сила. Братът бъше женен, имаше няколко деца. Жена му искаше да имат още едно дете, но той не се съгласяваше. Не се отглеждат лесно деца. Малкото дете представя бугата, с която бащата искаше да се бори. Можеше да се бори, но когато бъше малка. Това, именно, не искаше бащата. Той искаше да постигне всичко изведнъж.

Помни: Всички неща, определени от Великия Баща на вселената, трябва да се из-пълнят без никакво противоречие. Стори път не на твоето желание, а на онова, което Бог е опредълил да стане. Не е въпрос до желанието да имаш дете. Важно е, какво Бог е опредълил. Услужвай на всички, на които е опредълено да услужиш. Като постжлваш по тоя начин, всички крамоли и недоразумения ще престанат. – Как ще ее оправи свъ-тът? – Чрез обичьта на майкиг. – Как ще се оправи святът 7 – Чрез обичьта на бащи-те. – Как ще се оправи светът? – Чрез обичьта на децата. Бащите трябва да обикнат света, майките трябва дз обикнат света и

216

децата трябва да обикнат света. В това отношение, всеки може да направи един ма-лък опит. Вие възприемате въздуха, който носи скрита енергия в себе си. Той носи и топлина, и святлина. Ако не обичате въздуха, който дишате, нищо няма да ви даде – само ще влвзе и ще излъзе. Ако го обичате, ще остави нещо ценно в вас. И въздухът, като елемент на живота, има съзнание. Ти ходиш по земята, но ако стлшваш без любов, тя се затваря за тебе, нищо не ти дава. Ако ти е приятно да ходиш по нея и ходиш с любов, тя ще отнеме от тебе непотребното и ще ти даде потрЬбното. Ако не обичаш святлината, и там е същият закон. Светлината има скрито богатство в себе си. Ако не я обичаш, тя няма да ти даде онова, което искаш. Всяко нещо, което правиш, да е проникнато или от любов към майкф си, или от любов към баща си, или от любов към децата си. Има известни мисли в нас, които идат от първия център в свята – от светлината като баща; има известни чувства, които идат от втория център – от топлината като майка. Дето и да бъдете, има известни постъпки, които идат от истината, която носи свободата.

Това, което ви говоря сега, мъчно може да се приложи. Разправяше ми един профе-сор следното: Млад човек съм, но един

217

ден ме Хвана задух. Половин час упо-трЪбих, докато се кача на стълбата, едва се качвах от стлшало на стъпало. Чудя се, де ми отиде силата! Заприличах на дъдо, краката ми не държат. Казвам: Младостта не е достояние на замята, т. е. на материята. Както радиото възприема, без то само да създава мисълта, също така и тялото само не произвежда, но събира енергия, която проявява. Тялото събира всичко онова, което иде от-вън. А любовта служи само като връзка, която трябва да опитате. Чрез любовта идат Божиите блага. Трябва дз имате пръко общение с Бога. Има една беседа „Общение с Бога." Чудни са хората, като питат, как да служат на Бога. Ти възприемаш въздуха, без да благодариш на Бога. Възприемаш топлината, без да Му благодариш. Възприемаш светлината, без да Му благодариш. Сила ти е дал, пак не благодариш. Всичко приеме ш, за нищо не плащаш. Така не се служи. Казваш: Аз съм свободен дух, свободна душа съм. Кой е свободен дух? Кой е свободен човек? Свободен е оня, който носи любовта; свободен е оня, който обича светлината; свободен е оня, който обича свободата; свободен е оня, който обича живота; свободен е оня, който обича знанието; свободен е оня, който обича движе-

218

нието; свободен е оня, който приема умението; свободен е оня, който работи.

Имах един познат, който се занимаваше с окултната наука. Преди да се ожени, сърцето му гореше от любов към всичко. Като говореше за възлюбената си, за науката, аз само го слушах. Щом се ожени, изчезна поезията в живота, към всичко красиво. Питах го: Де отиде поезията ти? Да не си обрал жена си? Той каза: Направих една поггрешка. Жена ма обичаше на-китите. Аз бях й подарил един наките. По едно време нЬмах пари и продадох тоя накит. Казах, че ще й купя друг. Казах му: Това, което си подарил на жена си, не го взимай назад. Не е добре да взимате назад това, което веднъж сте дали. Трябва да си създадете характер! Не взимай назад онова, което си дал. Не взимай от човека онова, което Бог му е дал. Някой се грее на слънце – не заставай пред него, да закриваш слънцето.

Един ден Александър Велики отишъл при Диогена и го запитал: „Каква услуга искаш да ти направя?" Диоген му отговорил: „Моля те, не ми закривай слънцето. Не ми отнимай това, което не можеш да ми дадеш." Като отидеш при един човек, постави се така, както той обича. Като срещнеш някого, трябва да знаеш, от коя

Страна Да се отбиеш. Той иска да минеш наляво, а ти се отбиваш надъсно. Или, той иска да се отбиеш надъсно, а ти се отбиваш наляво. Всеки трябва да разбира, какво обича другият. Някой не обича да говори много. Недей му разправя, че си женен, че имаш деца, че си страдал. Остави тия работи настрана. Говори му конкретно, като на разумен човек. Тоя е правилният метод, който трябва да прилагате.

Сега всички слушате и си казвате: Особена е тая работа. Попитали едного, знае ли, де има вода. Той отговорил: В оня баир или има вода, или няма. И аз мога да кажа, че даден човек или живее добре, или не живее. Виждам, че някоя жена не живее добре, но мъжът живее добре. Значи, обменят се. Ако жената живве добре, мъжът не живее добре. Един друг си дават на заем и се хармонизират. В първия случай жената е бедна, а мъжът – богат. Мъжът е ба-калин, от когото жената купува и го обиква повече. Ако жената живее добре, а мъжът не живее добре, той купува от нея и повече я обича. Значи, ако жената живее добре, тя не обича мъжа си; ако мъжът живее добре, той не обича жена си. Не ме разбирайте криво! Жената обича мъжа, ако той носи светлина и просвета за ума й, ако възприема нещата широко. Жената обича мъж, който й дава топ*

220

лина, т. е. които я бблиЧа с хубави й топли дрехи. Жената обича мъж, който носи сила и е гъвкав. А така, мъжът не й дава сила, не я облича с топли дрехи, невъзможно е тогава тя да го обича. Същият закон е и за жената, и за мъжа.

Сега при новия ред уреждат комитет от жени – нов ред иде на земята. Старият ред – фашизмът си отива, гонят го. Фашизъм наричам „затворените интервали". Българският народ от години е с затворени интервали. Едва сега се явяват отворени интервали на хармонията. Образувайте един комитет от дзсет жени. Първата – председателката, ще иде да каже на мъжа, който е недоволен от жена си: Много добра жена имаш, цена няма тя. На другия ден ще отиде друга, и тя ще му каже: Много разумна е жена ти, няма подобна на нея. Ако се изредят десет жени да му говорят по тоя начин, той ще започне да вижда тия качества в жена си. Днес мъжът воюва срещу жената; женага воюва срещу мъжа. Как ще се оправи светът? – Чрез комитет от десет разумни мъже и десет разумни жени. Няма да бъде, както е било досега: да намериш слабата страна на другия и да го въртиш. Да няма вече въртене! Земята се движи около слънцето, но то й дава нещо. Слънцето привлича земята с своята светлина и живот.

221

Земята привлича луната, която се движи около нея. В земята има повече живот, отколкото в луната. В луната има голяма мода, тя е променлива. Всички, които служат на любовта по пътя на луната, са непостоянни хора, както тия, които служат на модата. В модата няма нищо лошо. Животъг на луната е лишен от условия за развитие. Фантазии, романи, небивалици може да си създадете, колкото искате, но не и нещо реално, конкретно. Единственото нещо, което дава кон-кретен резултат, е слънцето. Зад туй слънце има друго слънце, което хората не по-знават.

Виждал съм, пък и при мене са идвали жени, да се оплакват от мъжет си. Веднъж дойде при мене една жена и ми каза, че срещнала един благороден мъж, който още на пътя бил готов да й помогне. Благодарение на него, аз прнех тая жена. Ако той не бвше я срещнал, нямаше защо да я приемам. Тоя благороден човек ми казва: Бъдете добър, дайте й един съвет. Мъжът й има отлични качества, много добър човек е той. А жената казва: С външните хора е много добър, само с мене не е добър. Аз й казах: Щом е добър с дру-гите, ще бъде добър и с тебе. Ако с външните хора не е добър, и с тебе не може да бъде добър. Когато всички хора са

222

здрави, а само един е болен, тая болест, се лЪкува. Когато всички са болни, а само един е здрав, тая болест не се лекува. Докато цЪлият свет е добър, и хорача здрави, а само ти си болен, болестта е на място, цЬр има за нея. Ако цЬлият евтл е здрав, а строят се смЪня, и това е на място. Днешният ден показва, че небето е разположено към нас. Всички разумни същества по св^та търсят нЬкакъв начин да убедят хората да се обичат. Те казват: Безпредметна е войната; безпредметни са тия ежби; безпредметни са умиранията; безпредметни са операциите, които се вършат всЬки ден; безпредметни са споровет. Ново нищо трЬбва на човечеството. А така – на хромела, няма никакъв смисъл. Хората казват: Дали е реално това? Дали са реални мислите, които имаме? Хиляди страдания ни донесоха тия мисли! – Не са лоши мислите, но хората не ги разбраха. Жениш се за една жена. За колко години ти е дадена? Може да ти е дадена за една година, може да ти е дадена за пет години, за 20 години, или най-много за 120 го-дипи. След това тя тр-Ьбва да се освободи от тебе. Ти й туряш юлар и казваш: Тя е моя жена. Дето отиде, ти пращаш дедекти-ви подир нея, да не би да ходи с други мъже. Ако твоята жена не се запознае с лк}0овьта на другите мъже, тя не може да

223

живве с тебе. Всичките мж.же са един мъж. Ако един мъж не се запознае с лю-бовьта на всички жени, той не може да обича своята жена. Всички жени представят една жена, и всички м*же – един мъж. Когато казвам „всички", не разбирам раздробяване, но един фокус, един център. Да обичаш всички, значи, тоя малък фокус да събира всичко в себе си. Обичай малкия фокус на разумността, а не голвмия свят. Питате: Как ще обичам цвлия свят? Всички хора в свята образуват един малък фокус. Ще обичаш тоя фокус на любовта, в който всичко се концентрира. Това е най-лесната работа. Всички хора на земята не можеш да обичаш, ще обичаш фокуса, в който те се събират.

Днес ви говоря така, за да ви услужа. Често страдате от главоболие. То произтича от факта, че нямате правилно отношение към светлината. Често ви боли корем – нямате правилно отношение към любовта. Болят ви ръцетв, краката – нямате правилно отношение към истината и свободата. Това са три отклонения, коиго раждат боле-стите. Стреми се към вътрешна хармония с светлината, за да не страдаш от главоболие. Стреми се към вътрешна хармония с любовта, за да не страдаш от коремоболие. Стреми се към вътрешна хармония с исти-

224

ната, за да не страдаш от болки в ръцег и в краката.

Да приложим любовта и ла дойдем в съгласие с нея. Поне теоретически ла я приемем, да кажем: Можем да обичаме хората! Един математик може да умножи едно число п шьти. Това не става изведнъж, но постепенно. – Защо е невъзможно да стане изведнъж? – Защото умът ти не работи, сърцето ти не работи, волята ти не работи. Ако умът ти работи, ако сърцето ти работи, ако волята ти работи, всички неща са възможни. Това значи приложение.

Мнозина запитват: Коя религия е права? Това не ме интересува. В даден случай, аз се интересувам от въздуха, който има отношение към мене, към който и аз имам отношение. Интересува ме светлината, която има отношение към мене, към която и аз имам отношение. И вие се интересувате от светлината, която се интересува от вас; от топлината, която се интересува от вас; от силата, която се интересува от вас. Не се интересувайте от далечни, отялъчени неща за вас. Коя религия е права – оставете тия работи 1 Религиите нека живеят за себе си. Отива един свещеник, с китка боси-лек в р;кка, в един дом да ръси. Дома-кинът му казва: Двдо попе, не искам мене да ръсиш; детето ми е болно, него поръси.

225

Нали носиш здраве, поръси детето ми да оздравее. Колкото искаш, толкова ще ти платя. И на вас казвам: Като тръгнете с своята босилекова китка да ръсите, търсете болни хора, на тях да помагате. Като оздравъ-ят, те сами ще ви намърят. Няма човек в света, на когото да направите добро, да не се отплати. Всички хора имат благородни чърти. Всички души се отплащат за доброто, което им е направено. Нека това ви на-сърдчава.

Да мислим добре за ония, за които Бог мисли добре. Бог, Който живее в нас, мисли добре за всички. Да подържаме Неговата мисъл в нас. Да подържаме Неговата светлина в нас. Да подържаме Неговата топлина в нас. Да подържаме Неговата сила в нас. Това е реалното, това е новото верую.

Каква ще бъде новата религия? – Лю-бовьта. – Каква ще бъде новата религия 1

Обич към любовта, от която животът произтича; обич към мъдростта, от която знанието иде; обич към истината, от която свободата иде. Що е истина? Истината е свет на безсмъртие. Любовта е свет на безсмъртие. Мъдростта е свет на безсмъртие. Това е блажен свет, в който няма смърт. Щом влъзем в обикновения живот, там има възможности за проява на смъртта. Бо-жестееният живот не носи смърт, но чо-

15

226

въшкият живот, в който не са спазени ве-ликите закони, носи смърт. Смъртта винаги ограбва човека. Христос, Който б4ше много богат, всичко раздаде – обраха Му и последното, което имаше.

Казвате: Да дойде Христос втори път на земята. Христос не иска да дойде втори път между хората, да Го оберат. Като обе-рат човека веднъж, няма смисъл втори път да го обират. За да слЬзе Христос на земята, трябва да имаме любов. Ако не сме готови да любим Христа, да Го виждаме в вськи брат, в всъка сестра, в веЬко дете, как ще дойде Той? Христос пострада веднъж. – Защо? – Не Го обичаха хората. Кървав пот потече от Него. Всички хора страдаме, носим дъл от страданията на Христа. Цълият свят днес пролива своята кръв. Милиони хора умират. Милиони килограми кръв е прольта. Да не съжаляваме за това. То е неизбъжно. Всичката пролята кръв е събрана, капка от нея не отива на-праздно. Тя ще се употръби. Казано е в Писанието: „Съблазните неизбежно ще дойдаг, но горко на оногова, чрез когото дойдатъ". Кръвьта е пролЬта, но горко на ония, които станаха причина да се прол-ке. Аз държа за оная кръв, която изтича преждевременно. Докато не си сверши работата, кръвьта трябва да е на местото си. Казвам: Пазете вашата

227

кръв, да сверши работата си добре. Пазете вашите хубави мисли, да свършат работата си добре. Пазете вашите чувства и постлшки, да свършат оная благородна работа, за която сте дошли на земята. Пред вас ще се отвори един велик свтл, да влвзете в него. Той е светът на децата. Всички имате тая възможност. Ако не станете като децата, да минете през Божествената сила, вие нъ-мате истинско разбиране. Ползувайте се от Божествената сила. Всички имате нужда от нея.

Обичай светлината! Приеми светлината чрез очите си и кажи: Колко е добър на-шият небесен Баща! Приеми въздуха и кажи: Колко е хубав! Приеми водата и кажи: Колко е хубава! Погледни човека и виж красивото в него. Навсяк;кде да виждаш красивото. Срещнеш болен човек, кажи : Колко е добър Господ! Веднага ще се промени състоянието на болния. Как може? Магия е това. Как действува магията?

Разправяше ми един приятел: Срещ-нал един млад човек, обезсърдчен, не иска да живее. Чел някои философи и раз-брал, че животът няма смисъл, ще си тегли куршума. Той не му казва нищо, не го разубе-ждава, но туря в джоба му една кесия с нъкол-ко златни монети. Младият човек усЬща н-Ь-що тежко в джоба си. Бръква, изважда кесията. Изведнъж състоянието му се измЬня, става

228

разположен, не мисли вече да се самоубива. Пита се: Отде дойде това? Започва да чете монетите и си казва: Имало добри хора! Ще ида сега да се нахраня добре, да си сръбна малко винце. Ето магията. Дай на човека няколко златни монети и ще спасиш живота му-Преди години дойде при мене един, който взимаше пари на заем. Казва ми: Искам да се самоубия. – Защо? – Имам дългове, не мога да ги изплатя. – Колко имаш да плащаш? – Две хиляди. – Ако се убиеш, ти ще продадеш душата си на дявола. – Про-давам я, измъчих се вече! – Тогава продай я на мене. За две хиляди лева продаваш ли душата си? – Продавам я. Как нжча да я продам? Дай париг. Дадох му две хиляди лева и купих една душа. Не се уби човекът. Казвате: Глупава работа. – Не е глупаво, това е пример от живота. Направи най-малкото добро. Не се стеснявай да вдигнеш един косъм от земята. Не се срамувай да вдигнеш една сламка. Стори плут и на мравката. Услужвай на мравката. Услужвай и на сухите листа, и на падналите плодове. Някой хвер-лил един плод – не го отминавай. Вземи го, измий го, тури го настрана, или дай го на някое животно. Хората обичат да правят добро на видни лица. Като пишат писмо до някой голям човек, почеркът им е кра-сив, издържан. Ако е за обикновен човек,

21$

пишат, както попадне. Някой захвърлил една ябълка – тя е едно любовно писмо. Вземи я, измий я, занеси я вкъщи, да се запознае с децата ти, ако имаш деца; ако нъ-маш деца, запознай я с своята възлюбена. Ако нямаш възлюбена, запознай ябълката с н-вкое говедо. За предпочитане е да я изяде някое животно, отколкото да се търкаля по земята.

Съвремеинитте, хора не са дошли още до прилагане на любовта. Трябва да се образува общество за прилагане на любовта. За пред-седател се избира най-силният. – Кой е най-силен? – Който има най-голяма светлина, най-голяма топлина, найголяма сила. Другите идат след него. Това е правилото. Не туряйте слаби хора за учители. Ония, които имат найголямата светлина, най-голямата топлина и най-голямата сила, могат да бъдат майки. Ако си слаб, не взимай високо място – слЬз по-низко. Когато станеш силен, качи се на височината. Ако си силен, ще работиш. Силните хора трЬбва да работят на нивите, да се благословят. Силнигб хора, които имат топлина, тр-Ьбва да отопляват къщите на сла-бите. Магия е това. Всички разполагате с магическото срЬдство – да отоплявате къщите си. Как ще ги отоплявате? Ще направите една електрическа инсталация, ще си поставите електрически печки. Като стане студено, ще

230

завъртите ключа, и ще поканите замръзналите хора в дома си да се стоплят. Т ще ви благословят и ще кажат: Господ да ви даде живот и здраве! Това значи, да бъдат къщите ви с топлина и светлина. Ако умо-вете, сърцата и гЬлата ви бъдат инсталирани, всичко ще тръгне по мед и масло.

Помнете: Когато злото иде, настава мрак и тъмнина; когато доброто иде, навсякъде е светло и ясно.

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.


*) Матея 6:25 – 27.


20. Беседа от Учителя, държана на 12 ноемврий, недЬля, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.