(Нова страница: ==Най-лесната работа== Първите думи, с които човек си е служил при говора, били кратки, едносрич...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 19:50, 7 юли 2009
Най-лесната работа
Първите думи, с които човек си е служил при говора, били кратки, едносрични.Колкото повече знание придобивал той, тол кова езикът му се обогатявал. Има знание преходно, като снъга: през зимата се увели чава, през лвтото се намалява; има знание, което расте и постоянно се умножава, както плодните дървета. '
Много теории има в живота; и вие имате много теории. Не е лошо да има човек много теории, но т са евнки, картини, като на кино. На болния не трябва да се говори за хубави дрехи и обувки – той се нуждае от нещо съществено. И хубави дрехи да облЪче, и хубави обувки да тури на краката си, пак болен си остава. Той се нуждае от здраве. Докато дойде до състояние на постоянно здраве, болният всъкога ще изпада в различни несъответствия. Сега здравето е преходно. Нъ-кога ви боли главата, без да знаете причината за това. Друг път ви боли стомахът – пак не знаете причината. Болят ви гър-дите, не знаете причината. Когато главата страда, причината е материална; когато стомехът
166
страда, причината е духовна. Стомахът страда, когато човек не верши Божията воля, или когато не обсъжда земните работи добре. На-примЬр, ако си бакалин и не мъриш точно, и взимаш по един лев повече за себе си, ти не вершиш Божията воля. За себе си се досвщаш, знаеш, как да постъпваш; ти мислиш повече за материални работи, отколкото за духовни.
Прави всичко с цел да поощряваш хората към добро. И като се облича, чо-вък трябва да има пред вид доброто. Да се облича хубаво, за да поощрява хората към добро, а не- да им се харесва. Да се облк-чаш хубаво, това е доброта. То е плодно дърво, което дава хубави плодове. Всяко дърво се познава по плодовет си, а човек – по облъклото. Каквото е облъклото, такъв е човекът. Изкуство е да знаеш, как да се обличаш. Как ще се облъчеш? Имаш хубави дрехи, но ти ги задигнат. С какво ще се облъчеш? Имаш хубави обувки, и тях задигнат. С какво ще се обуеш?
Казвам: Хората имат нужда от по-тик. Много потици има в света, но всички не са съществени. Трябва да знаеш, с какво да започнеш деня. Като ставаш сутрин, кое е най важно? Първо ще стъпиш с краката си на земята. После ще пожелаеш да прочетеш нещо. Ще вземеш книгата в рж-
107
цете си и ще я отвориш. Трябва да знаеш, как да си служиш с ръцете и с краката, както цигуларьт, който свири хубаво, може да си служи с цигулката и лжка. Това е съще-ственото. Всвки човек може да свири и да пве. Ако обичаш някого, харесваш пеенето му, защото любовта подобрява гласа, внася нвщо хубаво в пеенето. Ако не го обичаш, и да пве и свири хубаво, все ще намвриш нвкакъв недостатък. За любовта всичко е хубаво,
Често се говори за егоизъма. Ако имахте истицска любов към себе си, животът ви щвшз да бъде изправен. Ако човек има подбудите на любовта в себе си, никога не би вершил престъпления. Всички престъпления се дължат на външни причини. Човек трябва да бъде свободен, да започне първо с любовта към себе си, т. е. към Божественото, което е скрито в него. Ако и вие започнете с тая любов, в всички ще стане промвна. Сега вие се борите с себе си, с нвкои свои недостатъци и сте недоволни. Въ-пръки това, очаквате, като отидете на оня свет, да ви приемат между ангелите. И при ангелите да отидете, няма да станете ангели, Трябва да се учите! Трябва да разбирате думата „учене", отде да започнете ученето и как да употрвбите наученото. После, трябва да
168
знаете, какво направление да дадете на знанието, което сте придобили.
Да се учиш, това значи, да се справяш с препятствия. Казвам: Започнете с най-малкитт. препятствия. Не казвам, че тр-Ьбва да се откажете от това, което имате. – Да се отречем. от себе си. – Отричането е вътре-шен, Божествен процес. Да допуснем, че отивате на пазар – имате меднч и златни монети. Важен е изборът, който ще направите. Какви пари ще вземете: медни или златни? Ако купувате с м«гдни пари, ще имате едно разположение; ако купувате с златни пари, ще имате друго разположение. Сегашните хора боравят с книжни пари. Това показва, че т верват в себе си. Че вЬрват в банкноги-г, не е лошо, но в Божествения свет нещата са реални, когато свръхреалн.лстта е на твхна страна. Знанието не трябва да бъде като банкнотитв, нито като монетите, коиго ръждя-сваг и се окисляват, да носи отрова за хората. Понъкога и отровата е потръбна.
Много от вас сте имали хубави гласове, но от незнание сте осакатили гласовет си. Казвате: Като дойдем втори пжл на земята, ще поправим гласовет си. Въпрос е, като дойдете втори път на земята, ще оправите ли гласовет4 си. И в религиозно отношение хората куцьт, както и светските хора. Нвкой казва, че служи на Бога. Служиш на
169
Бога, а не те е страх от Него. По 20 пати на ден гръшиш, нито страх имаш от Бога, нито любов имаш към Него. Имаш един Господ в себе си, какъвто ти сам си съ-здал. Твой Господ си имаш, на тебе прилича. Какъвто и да си, ако обичаш себе си, ако обичаш Божественото в себе си, ще но-сиш истинския образ на човека, за когото е казано в Писанието: „И направи Бог чс-ввка по образ и подобие свое." Трябва да повдигнем образа на Бога в нас, не по механичен начин, а съзнателно. Лесно се посгигат нещата по механичен път. Ако един обикновен пввец отиде между аме-риканците, лесно ще си пробие път. И тв, като българите, имат свои пъсни. Ако им изпееш пъсеньта „Янке дуду", ще останат доволни и добре ще те възнаградят. Бълга-ринът ще те накара да му изпъьш пъсните „Заплакала е гората" и „Стоян мами си думаше." Всеки българин знае тия пъсни – за него тб са кяасични. Българиаът има много хороводни пъсни, но не знае да ги играе. Не е лесно да изиграеш една хороводна песен, както трябва. Малцина играят хубаво. Да играеш класически, музикално, това е цвло изкуство. Има една гъвкавост на тялото, която трябва да се спазва. Не да тропаш с краката, да вдигаш прах, но да стъпваш леко, игриво, с пластика в движенията.
170
Често виз се ръкувате, поглеждате се„ разговаряте се, но правите това по необходи-мост, от нямай кж.де, да миие само. Вие не сте виновни за това. Носите дрехи, които ви са натрапени. Ти имаш никаква идея за дадено облъкло, как да се обличаш, но, като отидеш при дрехаря, той започва да те убеждава, и ти взимаш друга дреха; после съ-жаляваш, че си я купил. И в религиозно отношение е същото. Ти верваш в нещо, имаш известно убеждение, но някой успее да те разколебае, да те убеди в противното, и ти възприемаш нещо чуждо. После се чу-диш, защо вътре в тебе нещо куца. Човек, който е заквасен с любовта, е предвид-лив и внимателен.
Преди години пътувахме из източна България. Като минахме край едно село, ка!ах: В това село има един добър човек. – Как се познава? – По светлия кръг на небето. Над селото, между многото облаци на небето, се отваря един ясно син кръг. Той показва, че в това село има един добър, свет човек. Неговата душз и неговият дух отварят небето. Хубавото време зависи от добрите и разумните хоре. Плодовете зависят от добрите хора. Доброто в живота се дължи на добрите хора, които непрестанно рабо-тят. Питате: Какво ще прндобием, ако жи-веем добре? – Плодовете ще зрвят, ръки-
171
т ще текат, снъговет ще се топят, слънцето ще грее и ще топли. Ако всички хора живееха добре и мислъха право, сегашната война нямаше да стане. Войната стана вече. Ония, които допуснаха войната, те ще я пре-кратят. В бъдеще хората ще живеят пс-добре; ще измънят живота с», за да се из-бъгне войната. Бог е решил да поправи небето и земята, да създаде ново небе и нова земя. Под „нова земя" се разбира земя без грвхоЕе и престъпления, без пороци; земя, в която не съществува война. При тая земя и при това небе, които имаме сега, войната е неизбвжна.
Изберете една страница от книгата „Цар-ският път на душата." Прочете се стр. 214. Там е казано: „Докато живеете в св4та на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смър-тен, даже и безсмъртен, не е свободен от тоя закон. Значи, може да се внушава. Обаче, между внушението и вдъхновението има разлика. Сега и на мъжет, и на женигН каз-вам да извадят капиталите си от човеш-ката банка и да ги турят в Божествената банка. Вие живеете в епоха, в която всички банки ще фалират. В миналата война, в Америка, фалираха 12 хиляди банки. Ако хората не живйят добре, причината е, че Бог ие е между тях. Т верват едни на други,
172
а на Бога не верват, затова се разочароват. Съвременното чов&чество живее в безверие. Ако е въпрос за официалната вера, всички имат такава, но главата на хорьта е побълъла от о ициални вервания. Днес, дето и да погледнете, навсвкъде ще видите ранени хора: кому крак откъснат, кому ръка, кому око извадено. Какви ли нещастия няма между хората ! Ще кажете, че дългът към отечеството им ги зове.
Казвам : Ако вместо войната, която пра-вим по внушение на хората, вершим това, което Бог изисква, голяма разлика щ-вше да има между живота ни сега и тогава. – Как да се обичаме? – Ако искате да знаете, какво нещо е любовта и как да обичате, натопете едно цвете в вода и го турете пред някой кошер с пчели. Т ще изсмучат водата от цветето и ще мислят, че Провидението се е погрижило за тях. Чрез водата ти си изя-вил своята любов. Всички хубави неща, които идат чрез ума и сърцето ни, се дъл-жат на същества, които г рилагат закона на любовта. Някой ден си весел, разположен, пре^ цълия си живот ще помниш това състояние. То се дължи на някое същество, което, чрез любовта си към тебе, показва, какво нещо е истинската любов. Но има случаи, когато Бог се оттегля от свята. Тогава настава мрак и тъмнина навсякъде,
173
и хората не се позна ват вече. Молиш се, но молитвата ти не се приема. Ти се чувству-ваш сам, изоставен, като че няма Бог в света. Някой казва: Не съм разположен. – Не си разположен, понеже между тебе и Бога е поставено някакво препятствие.
Как се молъхте през време на бомбардировките? Ако сега чуете, как сте се молили, сами ще кажете, че сте викали като луди. С молитвата си искахте да заглушите тръ-съка на бомбите. Напредварвахте се в викане. С това искахте да кажете на бомбит: Да-леч от нас! Сега се смеете, но тогава бъхте сериозни. Викахте, молъхте се, дано бомбите не се пукат около вас. Едно нещо се иска от хората: да работят за любовта. И аз се чудя, именно, на това, че хората не могат да направят най-лесното – да работят за любовта. И мухите знаят, как да направят това; и растенията могат да 'го направят, а хората не могат.
Помнете: Любовта изявява първо'Бога, после себе си и най-после окръжаващите. Следователно, първо изявете Божията Любов такава, каквато е. Не се страхувайте, вие не създавате светлината. Ако прекарате сноп слънчеви лъчи през призма, лъчите се разлагат на седем цвъта. Вие можете да разложите светлината, но цвътовет не можете да създадете. С помощта на призмата пречупвате и
174
разлагате светлината, но сами не създавате светлината. Казваш : Това не мога да направя. – Сам не можеш да го направиш, но с помощта на призмата можеш да разложиш светлината. След това, с помощта Ъа събирателна призма можеш да събереш разложената светлина и да получиш първоначалната светлина. От нас зависи да разлагаме и събираме разложената светлина. Като поставяме призмата на патя на святлинните лъчи, правим, каквото искаме. В дадения случай призмата е нашият ум, през който трябва да мине Божията Любов, за да стане видима. Характерно е, че с призма не може да се боядиса стената. Можеш да проекти-раш светлината върху стената, но не и да я боядисаш. Никой от цвятните лъчи не остава образ. И червеният цвът не остава образ. Значи, любовта не оставя никакви образи в нас. Докато любовта е при нас, има образи; щом се оттегли, и образите из-чезват.
Никой не може да иска от любовта да му даде един от своите образи. Тя може да ви покаже всичките си образи, но никога няма да ви ги даде. – Защо? – Защото вие искате да отнемете нещо от нея. Любовта е недвлима. Човек трябва да бъде художник, за да скицира всички образи на любовта, или поет, за да ги опише и възпве. Ако е ши-
175
вач, ще ушие една дреха с любовно чувство, че който я облаче, да гледа на нея като на свето нещо. Само така ушита дреха може да се хареса и да радва човека. Мнозина от вас сте обличали такава дреха.
Сега аз не ви говоря за мъчните работи, но за лесните, които и цвътята знаят. Вие тепърва ще ги изучавате. Когато късате едно цвете, то не страда като човека; като дело на любовта, примирява се и казва : Следната година ще цъвна пак. Цветята никога не се сьрдят. Понеже цвътята са изложба на ангелите, не трябва да ги късаме, за да не разваляме изложбата. Когато се сверши изложбата им, може да късаш. Когато мина-ваш през такава изложба, трябва да знаеш, че разумни същества са я устроили, и да се отнасяш с почитание и уважение. А ти ми-наваш и късаш цвътята - – това не е никакво възпитание. Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усъщаш, не е на цветето, но на разумното същество зад него. Цвътята са връзка между ангелите и хората. Изобщо, растенията са връзка между ангелите и хората. Млъкопитаещите – говедата, овцет, кравите, воловет са връзка между арахангелите и хората. Волът оре, помага на хората вмъсто арахангелите.
Питам: Ако зад воловет и биволите виждаш арахангелите, какво е твоето положе-
176
ние? След като си мушкал вола или бивола, и арахангелът се изпръчи пред тебе, какво ще правиш? Ако той приложи същото отношение към тебе и те мушка, какво ще кажеш? Често съм се поучавал от добродушието на вола и кривото разбиране на хората, които го шарят отзад с острието на остена. В такива случаи, волът кротко поглежда и казва: Няма нищо, такова е разбирането на хората – и т ще се научат. Когато почнеш да страдаш, ти се учиш, но и когато се радваш, пак се учиш. Ще се учим и чрез страданието, и чрез радостта. И чрез любовта се учим. Любовта е най-доброто училище. И чрез мъдростта се учим. Любовта почва с малките работи. Ако знае някой, че носиш вода на пчелите, ще каже: Виж му ума! Пчелата си има крилца. Защо ще й носи вода? Хората са гладни и жадни, не отива при тях, да им помага, но тръгнал да носи вода на пчелите. Човек, който не се грижи за пчелите, и за хората няма да се грижи. Закон е: От малките работи са станали и големите. От малките семена са произлезли големите дървета. След хиляди години ще кажем, че тия дървета са велики. Знайте, че големите канари са станали от малките прашинки. От такива прашинки е станала и цялата земя, върху която живеем.
177
Като ставате сутрин от сън и поглеждате към слънцето, кой от вас се е разговарял с него? Кой от вас е казвал: И аз искам да бъда като тебе. От изгряването си още ти си на работа. И аз искам да работя като тебе, да вървя в твоя път, да станем другари. Ще кажете, че не всякога небето е ясно – облаци има. Но и през облаците лъчите проникват. Някои искат да бъдат винаги радостни и весели. Това е невъзможно. Светлината, която излиза от нашето слънце – от нашия ум, от нашата душа някога ще се помрачи, но това да не ви смущава. Онова, което помрачава, не е близо до душата. Облаците, които засенчват слънцето, не са до самото слънце. Т са в областта на земята. И облаците са необходими.
Всяко нещо е необходимо и важно на своето време. Например, българите имат една стара песен „цвете мило, цвете красно“, която и доднес пеят и свирят. Има нещо в нея, което трябва да се изправи, но ако се заемат с изправянето й, ще излезе друго нещо. За предпочитане е нещо ново да се създаде, отколкото старото да се изправя. Оставете това „цвете мило, цвете красно", да си върви, както е израснало. Нека някой от вас да изсвири тая песен. Друг да се опита да я изпее, но без смущение и страх. Ако се смущава, и гласът му трепери, по-до-
1?
178
бре да не п^е. Който се реши да пее, да пее като на малки деца. Никой не се решава да пее, което показва, че или салонът не е добре отоплен, или публиката не е разположена. Ето, аз съм неразположен сега, но ще ви свиря нещо, не класично. Ще ви свиря един български мотив. Тоя българин, за когото се говори в песента, се е освободил от всички стари работи. Той казва : На-пущам всичко старо. Ако пея, ще пея, както трябва. Сега ще ви изсвиря „цвете мило, цвете красно." Ще свърша свиренето с един весел български мотив. Въпреки, че съм неразположен, ще свиря само заради хубавата дума „неразположен“. Тя е колективна дума. Момъкът, като се ожени и му се родят деца, става неразположен. За да се дойде до истинското, вътрешно разположение, трябва да се измени старият начин на разбиране, да се измени цялата философска мисъл на човечеството.
На всички предстои едно от лесните неща – да работите за любовта. Колко ви струва, като минавате покрай някого, да се усмихнете? Колко енергия ще изразходвате? Или, какво ви костува, като минете покрай приятеля си, да го поздравите и да му кажете една хубава дума? Не да се усмихваш принудено, но от сърце. Приятелят ти ще б*-
179
де през цълия ден доволен. Защо понъкога човек се приструва? – Защото нима кого да обича. Все трябва да обичаш някого. Мъчнотията се заключава в това, че човек нима какво да яде, а не че не знае да яде. Това е все едно, здравенякът Стоян да каже, че не може да яде. Може да яде той, но няма опечен хляб, няма сготвено ядене. Я се опитай да му омесиш и опечеш пръсен хляб, да му сготвиш ядене, да видиш, как може да яде. Трябва да му се сготви: при това, ти трябва да му сготвиш. Пръв ти трябва да дадеш пример. Искаш някой да ти се усмихне. Пръв ти се усмихни. Искаш добро ръкуване. Пръв ти дай пример на добро ръкуване. Вие сте забравили правилото – първи да дадете пример. Всички знаете, как да се усмихвате. Няма човек, който да не знае това, но понеже много цените усмивката, затова не се усмихвате. За вас усмивката е скъпа, държите я в запас. Всякакви положения давате на лицето си, но усмивка не давате. Започнете с най-хубавото, което имате. Всяко растение, като израсте, започва да цъфти. Най-красивото нищо е цветът. После растението връзва плод, и най-после плодът узрява. Усмивката е цветът на човешката душа. Тая усмивка ражда най-хубавия плод. Ако не се усмихнеш, не можеш да цъфнеш;
180
ако ие цъвнеш, плод не можеш да вер-жеш.
Сега аз говоря за постиженията на човека. Много иъща има, които се постигат по най-лесен начин – като работите за любовта. Навсякъде търсите любовта, но не я намирате. – Защо не я намирате? – Непразилно я търсите. Всеки носи любовта в себе си. Тя се изявява отвътре-навън. – Чрез какво сз изявява? – Чрез музиката: в свирене и в пеене. Аз се интересувам от музиката, като проява на любовта, затова свиря тая българска пЪ-сен. Ценна е тая песен, някой е вложил душата си в нея. Има нЬщо изопачено в нея, но има и нищо гениално, светло. Не всичко е създадено от хората. Има и гениални неща от хората, но много работи са създадени от Бога. Да изпълним първо Божествените работи, но да изпълним и гениалните неща, създадени от хората. Като изучаваме и Божественото, и човешкото, и ние ще създадем нещо. Ония, които идат след нас, ще из-учават нашите работи.
Сега изберете три от младите сестри, да прегледат думите от темите, да ги разпредъ-лят и да напишат, кои думи се повтарят, по колко пъти и кои са единични.' По това ще познаете, какво най-много ви занимава. ВсЪка дума внася потик, сила в човека. След това
181
темйт^ трябва да се вернат назад, да се па-зят. В тях са написани мощни думи. Младите трябва да се учат на работа.
18. Беседа от Учителя, държана на 8 ноемврий, 1944 г., сряда, 5 ч. с. София. – Изгрев.