Разлика между версии на „Той иде“

Версия от 10:02, 7 юли 2009

ТОЙ ИДЕ

Неизмеримата Божия Любов, Мъдрост и Истина са плът на Божия Дух.

В Божествената хармония всичко е на място. Хармонията е здравословно състояние. Когато е доволен от живота, човек е в реалността; когато е недоволен, нещо му недостига. Ако си дете, искаш да бъдеш стар. Това е заблуждение. Ако си стар, искаш да бъдеш млад. Това е друго заблуждение. Млад си, искаш да бъдеш красив. И това е заблуждение. Животът, любовта носят всичко в себе си. Искаш да бъдеш красив, да бъдеш повече от другите, да кажат, че като тебе няма друг. Да, но ще дойде някой, да се състезавате в красотата. Ето едно противоречие. Вярно е, че като тебе няма друг в света; навсякъде съществува само по един екземпляр. Карамфилът е цвете. Ще кажете, че има 20 вида карамфили. Един е карамфилът, няма много видове. Да мислиш, че има много видове карамфили, това е заблуждение. Една роза има, няма много видове. Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота. Някога мислиш, че много знаеш.

Това е заблуждение. Някога мислиш, че нищо не знаеш – това е друго заблуждение. Само Бог знае всичко. Че нищо не знаеш, това си ти – човекът. Какво разбираш под „нищо не знаеш?" Радвай се, че нищо не знаеш. Какво се ползваш, ако знаеш нещо за болестта? Какво се ползваш, ако знаеш нещо за сиромашията? Ако знаеш, какво нещо е смъртта, нищо не се ползваш. Ако знаеш, какво нещо с гневът, съмнението, алчността, нищо не се ползваш. Това са нереални неща. Някой казва: Много зная, много съм страдал. Какво има в страданието? Кой е израснал от страданието? Ще кажете, че страданията учат човека. Кой е станал богат от страданието? Кой е станал учен от знанието? Някой писал, че от доброто произлиза злото. Така е. Ако не разбираме доброто, то се превръща на зло. Ако разбираме злото, то се превръща на добро. Защо е така, не е важно – така е. Плодът, откъснат от дървото, като стои дълго време, изгнива. Докато е на дървото, не изгнива. Затова, нямаш право да държиш един плод дълго време откъснат, без да го приемеш в себе си и да му дадеш почетно място. Щом откъснеш плода, ще го изядеш. Всички хора страдат, когато откъснат една Божествена мисъл или едно Божествено чувство от дървото на живота и не ги изядат навреме. Ако не ги изядат, те се развалят.

Никога не късайте плод, преди да сте огладнели. Като го откъснете, трябва да го изядете. Частица не трябва да падне от него. Ще го изядете с костилката, с всичко, което съдържа. Не се позволява даже да счупиш костилката – всичко ще изядеш. Това се отнася до Божествения плод.

Мнозина запитват: В какво се заключава Новото учение? – Новото учение се заключава в това, да снемеш раницата, която си турил на гърба си. Дойде някой и ти казва, че си сиромах. Не се лъжи, когато ти казват, че си сиромах, или че не си даровит. Казват: Това е кокошка, не е умна тя. Или, това е овца, това е дърво. Заблуждават ви, умни са те. Понякога те знаят това, което хората не знаят. Едва сега учените изучават въпроса, как кокошките снасят яйцата си и от какво вещество ги правят. Обаче, кокошките знаят това отдавна. Те знаят, как да образуват черупките, как да правят яйцата си. Кокошката е съществувала преди да се яви човекът. Сега вие разглеждате умствено, какво може да направи кокошката. Спирате се върху въпрос, който не се отнася до кокошката. В скромната къщица на кокошката живее едно разумно същество. И човек живее в своя къщичка, но по-хубава, в сравнение с тая на кокошката. Къщата на човека е цял палат. В тоя палат живее или глупав, или разумен човек. Кой човек е глупав? – Който уповава на своята къща. В това отношение, кокошката е по-умна, тя не разчита на къщата си. И човек трябва да разчита на себе си. Де е вашата баба, която разчиташе на своята къща? Де е вашият дядо, който разчиташе на своята къща? – Няма ги. Де изчезнаха? – Отидоха на оня свят. Не са отишли с къщата си. Тя е останала тук, а тях никога не сте виждали. Можете ли да опишете, какъв беше вашият дядо? – Не мога. Първо, дядо ви бил малко детенце, което тежало три-четири килограма. Преди да се зачене, той не е тежал нито един грам. Той е тежал по-малко от една стомилионна част от грама. Това беше дядо ви някога. Имате ли представа за тоя ваш дядо, който тежал едва една стомилионна част от грама?

Единственото реално нещо в света е любовта. Най-малкият подтик в живота, това е любовта. Ако имаш тоя подтик в себе си, какво ти липсва? Ядеш един плод, усещаш сладчината му – това е любовта на плода. Ако разбираш сладчината, това е животът. Казвате: Ние имаме тая сладчина – живота, но трябват ни обувки, дрехи, шапки. Кажете ли така, разваляте сладчината. Никакви обувки, никакви шапки не ви трябват – това е празна работа. Това са заблуждения. Като преходно нещо, шапката е малка. Когато се роди, човек е малък, но шапката е много по-малка. Щом сте дошли на земята, вие имате всичките такъми, затова не търсете никакви шапки. Едно време някои хора ходеха гологлави, считаха ги за извеяни. Ония пък, които ходеха боси, минаваха за смахнати. А днес, времето другояче учи хората – да ходят гологлави и боси. Изгубиш ли шапката си, няма отгде да купиш нова и ходиш гологлав. Скъсаш обувките си, няма отгде да купиш нови.

Един евреин ми разправяше, че продал стария си костюм за 12 хиляди лева. Друг познат ми казваше, че си купил нов костюм за 38 хиляди лева. Кой може днес да си купи толкова скъп костюм? Ако разбирахте Божия закон, ако имахте любов към Бога, като децата, животът ви щеше да бъде друг. Вие разбирате любовта, но оная, която носи противоречие. Ако ви обикне един човек, вие си мислите: Дали обича само мене, или и друг обича. Много естествено. Ако вашият възлюбен е мъж или жена, първо той е обичал майка си, после баща си, братята, сестрите си, чичовците си. Ти си последният, дошъл отнякъде, искаш само тебе да обича. Преди да обича тебе, той обичаше крушите, ябълките. Ако го питаш, само тебе ли обича, той ще ти каже: Не обичам само тебе, и други обичам. Това е неразбиране на любовта. Радвайте се, че тоя човек обича и баща си, и майка си. Ако обича баща си, ще обича и тебе; ако обича майка си, ще обича и тебе; ако обича брата си, ще обича и тебе. Не мисли, че ти си първият човек, когото той обича. Не мисли, че и ти, като срещнеш някого и го обикнеш, за пръв път обичаш. И това е заблуждение. Оттук произтичат противоречията.

трета секция

Единственият, Който те е обикнал пръв, е Бог И пьрвият, Когото ти обичаш, е Бог. Ако ги първо не обичаш Бога, и Бог пръв ие те е обикнал, не можеш да по-стигнеш никакво знание, никаква светлина, никаква свобода. Единственият живот, единствената топлина, единствената свобода произ-тичат от любовта, която Бог е проявил към тебе. Единственото възприемане на любовта, на светлината и на мъдростта е дошло, когато ти си обикнал Бога. Казваш: В сегашния жикот аз много страдах.

Имаме една гтесен: „Иде, иде". ИзпМте я. Всичкото дойче от „иде". Някой казва: Да не се пее тая песен. Защо? Защото Тоя, Който иде, погна ония, които не изпълниха закона Му. Всички хукнаха да бъгат, но повлъкоха и нас. И ние бътаме. Всички бътат от любовта, която иде; и ние бътаме. Казвам: Понеже Той иде, всички трябва да Го по-срещнем. Вие не сте Го видътш, как иде. Вие видехте само ония, които вдигат прах. Те дойдоха, хвърлиха бомбите си и, каквото задигнаха, задигнаха; каквото разрушиха, разрушиха. Най-после заминаха.

90

Оня, Който иде в света, носи любовта, носи живота.

Оня, Които иде в света, носи светлината, носи знанието, носи мъдростта.

Оня, Който иде в света, носи свободата, носи истината. Всички хора да бъдат свободни в нея. Не само хората, но всички живи схщества да бъдат свободни. Въпръки това, хората живеят в противоречия.

Един добър, разумен човек усътил, че апаш бърка в джоба му. Той не се въз-мутил, но спокойно хванал ръкага му, усмих-нал се и казал: Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти може да вземеш с своята ръка. Не бъркай;е в чуждите джобове. Не касайте плодове от чуждите градиьи. Някои деца късат плодове от чужди градини и, като видят, че не са узръли, хвърлят ги на земята. Други късат зръли плодове, турят ги в джобовет си и спокойно си отминават. Те не знаят, че всъка кражба, всъка лъжа носи своите последствия, даже и в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастия ще се сипят върху главите им, без да подо-зиратг, че те са резултат на кражби, лъжи и престъпкения, направени в далечното минало.

I юмнете: Всеки плод, изяден без любов ; всъка шапка, носена без любов; всъка обувка, всяко палто, носени без любов, водят

91

към нещастие. И обратно: встжа шапка, всвко палто, носени с любов, водят към щастие; всвка ябътка, изядена с любов, всеки човек, приет с любов, носят щастие. Това е закон. Днес всички ние сме призвани. Който иде в света, той иде чрез сутринното изгряващо слънце и заминава с залязващото слънце. Той иде чрез чистия въздух, който дишаме, и заминава с нечистия. Той иде чрез бистрата вода, която пием, и заминава с нечистата вода. Той иде чрез чистото ядене, което готвим, и заминава с нечистото. Вие искате да се самовъзпитавате. В какво се заключава самовъзпитанието? Седиш в размишление, но някаква малка причина отвън те предизвиква, и ти се разгневиш. Търсиш някой виновен вкъщи, да се караш. Ако си женен, или жената ще бъде виновна, или мъжът ще бъде виновен. Ако имаш деца, едно от тях ще бъде виновно. Ако имаш слуга, той ще бъде виновен. От хиляди години хората търсят някой виновен отвън. Мъжът бил виновен, жената била виновна, децата били виновни, слугите били виновни, воловете, котките, кучетата, всички окръжаващи са виновни. Тогава кой не е виновен? Няма нито един виновен. Още като ставате от сън, търсете мъжа в своя ум. Ако той носи светлина, благодарете на Бога за това. Не считайте, че мъжът е виновен. Търсете жената в сърцето си, благодарете на Бога,

92

че имате ум, че имате сърце. Вие не знаете, какво нещо е сърцето, не знаете, каква музика има в него – не познавате ритъма на сърцето. Има един ритъм на сърцето, който прави човека весел. Щом се измени тоя ритъм, изменя се и състоянието на човека. Има един ритъм в човека, наричам го „анданте". Каква тъга, какво униние се крие в него! Мъчиш се – анданте е това; състоянието ти е болезнено – анданте е това. Влезе ли сърцето в „алегро", човек оживява, учи се, работи, яде, пие. На вас е нежно алегро, а не анданте. Анданте вече научихте. Всичко досега е било анданте. Мъжът е виновен – анданте; жената е виновна – анданте ; детето е виновно – анданте; слугата е виновен – анданте; приятелят ти е невежа – анданте. Що е анданте в музиката? Вината, скръбта, невежеството. Хората създадоха анданте, а Бог създаде алегро. Старите хора, като не могат да ходят, създадоха анданте. Те казват: Полекичка ще се движим, с бастун – анданте е това. Децата създадоха алегро. В първо време, докато проходи, детето се мъчи. То е дядото, който е живял до 120 години, и като се родил отново, като малко дете, не може да забрави, че е бил стар; пълзи по земята и се мъчи. Като научи анданте, дядото се изправя на краката си, подмладил се е вече – алегро е това.

93

И тъй, за да се подмладите, първо трябва да разбирате закона за ритмичното ходене. Алегро е ритмично ходене в природата, ритмично чувствуване и ритмично мислене. Ако направиш едно престъпление или никаква погрешка, ти не търсиш вината в себе си, а в хората. Един свещеник, в турско време, се отличавал с малко знание. Когато требвало да каже Христос Възкресе, срещу Велик ден, запалвал един мангал с дървени въглища, ср'Ь/г църквата, напълвал кадилницата с тсмян, запалвал го и кадел; пре-скачал мангала три пъти и казвал: Христос Възкресе! Така посрещал той Христовото Възкресение десетки години. Случило се веднъж да дойде в църквата един граж-данин, да види, как се посръчца тоя празд-ник в селото. Свещеникът го вид"бл и ре-шил, че докато гражданинът не излезе от църквата, да не обяви Христовото Възкресение. Но гражданинът чакал да чуе „Христос Възкресе". Селяните запитали свещеника: Д-бдо попе, тая година закъсн' Велик ден. – Докато оня дявол е тук, Велик ден няма да дойде! – огговорил свещеникът. Защо закъснял Велик ден? – Свещеникът се страхувал от гражданина, защото той знаел повече от него. Да прескочиш мангала три пъти, това не е Възкресение Христово. Лесно се прескача мангал, но мъчно се изправя прескачането.

Лесно е да кажеш една обидна дума,

94

но мъчно се изтрива тя. Чрез обидата ти съз-лаваш една форма, която невидимият свят не приема. Да се изтрие една дума, не е лесна работа. Вината не е в езика. Езикът не е лош, но човек казва лоши игЪща. И това си има своето значение. Като кажеш лошата дума, и в най-слаба форма, езикът се нагласява, както струнитъч Както струните завксят от времето, от влагата, така и езикът – от ду-мигб на-човека. Взимаш един неверен тон. За да го изправиш, нежно е нагласяване. Любовта изправя нещата. Що е любовта?

— Камертои, който нагласява, Що е мъд-ростта.? - Камертон, който нагласява. Що е истината? - Камертон, който нагласява. Ако не нагласяваш живота си съобразно любовта, ако не нагласянаш мисълта си съобразно мъд-ростта и ако не нагласяваш постъпките си съобразно истината, ти не можеш да се про-явиш като човек. Чули ли сте досега, гласът Божи да ви осжжда за кещо? Чули ли сте Господ да ви ругае? Единственото сж-щество, Което всякога говори благо, това е Бог. Сутрин, когато слънцето изгръва, когато времето е ясно и топло, излизате вън. Чувате ли гласа на Бога? Какъв е той? Тих с Божият глас. Когато в природата се явяяат бури и вътрове, това отдават на Господа. Не, бурите са създадени от други същества. Гласът на Бога е благото в св4та — — най-хубавото, най-красивото н"Ьщо, което — 95

слицествува. Бурите, стихиите, които стават около пас, това са дисонанси. Когато мъжът се разгневи, той започва да краска. След това той казва, че пгЬвът е от Господа. Казват, че и бащата излиза от Бога. Значи, бащата има право да се пгбви. Но той е зем-ният баща. Един от нашите братя разправя, че като бил дете, баща му често го биел. Той казва: Ако баща ми не беше ме бил, нт,машс да стана човек. В същност, ако баща му не беше го бил, той щеше да стане по-добър. Понякога, боят на бащата разваля децата; понякога ги подобрява. Важно е бащата да възпитава детето и да го изправя.

Сега вие очаквате Христос да дойде на земята. Днсс Христос не може да дойде между вас. Той е бите от хората, две хиляди години вече минаха и не може да забрави тоя бой. Той търпи, но това е великата лю-бов, която всичко понася. Само като си помисли, че не са Го приели, не иска да дойде втори път на земята. Той казва: Малко пода леч от земята! Вие искате да дойде Христос между вас, но какво ще намери Той? Навсъкъде раздори и крамоли. Защо ще слуша ония, които крФжат като жаби? Той казва: Доста съм слушал пението на жабигк

Да бъдем доволни от живота! Да си доволен, че имаш хубава мисъл. Да си доволен, че имаш хубави чувства. Бог се изявява чрез хубавите мисли и чувства. Той

96

се изявява в добрите постъпки, въ- доброто разположение. Ако влезе малка прашинка в окото ти, то започва да сълзи. Коя е причината? – Малката прашинка. Бог е дал водата да чисти окото, да не плачеш. Защо плаче човек? – Много прашинки са влезли в окото му. Измий окото с топла, чиста вода, и прашинките ще излязат. Без. водата хората преждевременно щяха да осл-бп-бят.

В какво се заключава новият живот? – Да прекарате поне един ден без смущение и безпокойство. Защо, като дойдоха самолетите в София, излязохте вън? Нека падат бомбите – това е алегро, а ти ще вервиш по пж.тя си. Бътането не е алегро. Това са гръцките надбятеания – Олимпийските игри, които се устройваха за придобиване на нека-къв венец. И след всичко това, ще ми раз-правят за Христовата любов. Аз се чудя на хората. Аз не съм срещал досега нито един човек, който да е говорил за лю-бовьта, каквато е в действителност. Това, за което говорят, са трици. Говорят за страданията на Христа. Не зная, как е страдал Христос. Мога да зная, само ако ме разпнат на кръст, цела нощ да ме бият, да се гаврят с мене. Сега нито съм бит, нито съм разпъван. Как ще разбирам страданията на Христа? Ако разбираш, как е страдал Христос, никога няма да правиш погрешка. Ти не си разбрал Христовата лю-

37

бов, не си разбрал страданията на Христа. Когато те обиждат, ти знаеш реално, какво е обидата. Когато другите обиждат, не знаеш, какво е обида.

Стремете се да живеете без вътрешни тревоги. Често вие се тревожите, че земята ще спре движението си, че слънцето няма повече да изгрява. Учените изчисляват, след колко години земята ще престане да Се движи. Това може да бъде, може и да не бъде. Вечното движение никога не спира. Животът никога не може да спре. Ние можем да спрем, но движението на живота не спира. Вие се смущавате, че може да изгубите любовта. Единственото нещо, което не се губи, е любовта. Всичко може да се изгуби, любовта – никога, Затова изправете мисълта си, Щом сте в любовта, изправете живота си. Казваш: Аз не мога да обичам. – Може да не оби-чаш, това е друг въпрос. Ти не си автори-тет, любовта не произтича от тебе. Щом не обичаш, това показва, че не си разбрал любовта. Какво разбирате днес? Едно време хората лесно изгасваха любовта: духнат лампата, изгасят любовта. Но как ще из-гасиш сегашните електрически лампи? Ду-хаш, гб не изгасват. Ключ трябва за тях. Тогава и детето може да заверти ключа. Ц-б-лото Мърчаево да се събере да духа, няма да изгаси електрическите лампи. Но и най-малкото дете завертва ключа, и лампата изгасва.

93

Ай® вашата любов ивгасм, какт© електрическата лампа, децата са виновни. Ако никой не може да изгаси вашата електрическа лампа, това показва, че имате бронята на любовта Колкото и да духат, тя отблъсква. Цял свят да духа, не може да я изгаси. Велико нещо е любовта, която иде от Бога. Нея никой не може да изгаси. Единственото нещо, което временно може да изгаси вашата лампа, това е безлюбието. Някое палаво дете завертва ключа, и лампата изгасва. Стани, отвори ключа, и лампата пак ще свят-не. А вие трътеате из селото, търсите палавото дете, което завертало ключа, и не можете да ю намерите. Ц'вл ден да го търсите, не можете да го намерите. Заверти ли нъжой ключа на вашата лампа, врътнете го на обратната страна, и лампата ще светне. Защо ще търсите немирното дете? Гледате роклята си – оцзлана е малко. Търсите виновника, който я оцапал. Какво ви струва да вземете кърпа, натопена във вода и сапун, да изтриете изцапаното? Н-бкой селянин казва, че остенът е оцапан. Търси, кой го оцапал. Вземи малко вода, измий остена и го остави настрана. Осте-нът, с който си служим, има шило. Ако жив^еш в любовта, не мушкай воловете си с остен. Ако ги мушкаш, ще дои се ден и тебе да мушкат. Остенът има приложение, не само към воловег, но и към всички хора. Обаче, никога не прилатй ос гена,

99

дете не трябва. Преверни остена в перо. Тая .е хубавата страна на остена – да пишеш с него. Едно време мушкаха воловет с остен, сега с остен пишат хубави работи. Не хвърляй остена си навън, но преверни го на перо, да пишеш с него велики и красиви н"Бща.

Приложете любовта като средство за подмладяване. Без любов никой не може да се подмлади. Това е основният закон в живота. Как ще се подмладиш? Съмняваш се в н-бкого – това е невежество. Ако свер-шиш всички университети, пак няма да знаеш, как да се подмладиш, пак няма да знаеш, как да се освободиш от съмнението. Подмладяването не зависи от знанието. Представи си, че ядеш сладко и не знаеш, какво нещо е сладчината. Де се крие сладчината на ябълката? И най-учените професори да се съберат, да ви говорят за сладчината, ще знаете ли, какво представя тя? Обаче, вземи една ябълка, вкуси я, веднага ще имаш представа за сладчината й. И без обясненията на професора ще знаеш, какво е сладчина. Истинското знание, което подмладява, не иде от обясненията на професора, но от Бога. Онова, което иде направо от Бога, то подмладява. Онова, което иде от хората, носи старостта. Хората създават старостта, а Бог – младостта. За да се подмладиш, трябва да имаш Божията любов. Как се

100

подмладяват хората? – Когато Бог ги погледне. Как става това, и аз не зная. По Божествено зная, но по човечики не зная. Като ям ябълката, познавам сладчината й. Какво става с тебе, като те погледне Господ? Ти ставаш радостен, весел; щом те поглед-нат хората, ти си скърбен, тжжен. Щом те погледне Господ, ти се събуждаш; щом те погледнат хората, ти се отчайваш, живо-тът ти се обезсмисля и васпиваш.

Да оставим чов-бшките неща настрана, но да възприемем Божието благо. То е Божественото; то е, което очаквате сега. Хубавото, доброто иде от Бога, а не от хората. Те са само условие, да предават Божественото. Как ще дойде Божественото, не говорете за това. За онова, което иде от Бога, не можете да говорите на никого. За Божественото не се говори. Някой иска да ми разправя своята опитност, как страдал, но не може да я предаде. Друг иска да разкаже своята радост, и той не може да я предаде. Много естествено. Аз зная, каква е моята радост, но неговата радост не зная. Не се говори за радостта, която иде от Бога. Светлината, която огрева дърветата, произвежда хубавите плодове, но и за нея не се говори. Като вкусите плода, знаете, какво нещо е светлината. Чов-бк, на когото Господ е говорил, се отличава от другит-. Като види болния, туря ръката си върху него, и болният оздравява.

101

Дко тури ръката си, и болният не оздравее, Бог не му е говорил, хората са му говорили. Казват за някого: Той е невежа. Невежа е, защото няма светлина. Ако поставя в тъмна стая най-учения човек и той ще бъде невежа. Докато има светлина, ще чете, учен ще бъде; щом няма светлина, той е невежа. На кого от вас, като отнемат светлината, може да че,те?

Той иде. Любовта иде, тя носи живот. Животът не се придобива, той иде от любовта. Знанието не се придобива, то иде от любовта. Свободата не се придобива, тя иде от истината. Всички хора искат да бъдат свободни, но не познават още истината. Не говорете за свободата. Не казвайте, че сте свободни. Докато говориш за свободата, ти не си свободен. Ако си свободен, никой не може да те ограничи. Ако някой помисли да те ограничи, ти ще бъдеш вече на слънцето.

Ммнозина запитват, защо трябва да оби-чат. Ще обичаш, за да се подмладиш. Защо трябва да имаш любов към мъдростта? – За да дойде светлината. Без любов към мъдростта, светлината не може да дойде. Без любов към истината, свободата не може да дойде. Това значи познаване и на трите закона – законът на любовта, на мъдростта и на истината. Никога не се сравнявай с дру-гите хора, не мисли, че си по-горе от твх. Считай, че имаш толкова право, колкото Бог

102

ти е дал. Не можеш да превишаваш правата си. Имаш слуга, ще му кажеш: Стояне, днес ще ми служиш, както Господ те е научил. На шивача ще дадеш плата и ще му кажеш: Скрой дрехата, както Господ те е научил. Като донесе дрехата, ще я обле-чеш, както я е ушил. И ти ще му платиш, както Господ те е научил. Жената да каже на другаря си; Слушай ме днес, както Господ те е научил. И мж.жът да каже на другарката си: Слушай ме днес, както Господ те е научил. Ще кажеш на сина си и на дъщеря си: Слушайте ме, както Господ ви е научил. И синът да каже на баща си, да по-стъпва с него, както Господ го е научил. И дъщерята да каже на майка си, да постжлва с нея, както Господ я научил. Това е новото в св"вта.

Започнете с новото! Какво е казал Мойсей, какво са казали пророците, оставете настрана. Хубави работи са и те, но неразбрани Кажи няколко думи, както Господ днес те е научил. Посвири малко, както Господ те е научил. И след това ще разправяте, какво съм казал аз. Вие не сте приложили това, което съм казал. Ако не го приложите, нищо не сте разбрали. Сега аз вярвам, че вие днес ще ме разберете. Заедно с вас, и целият народ ще ме разбере. Как ще разбере? Не трябва да каниш гладния човЪк да яде. Щом види ядене, той ще яде.

103

Може да караш сития да яде, но гладният, Като види хл Ьба – без никакви наставления ще почне да яде. Той знае вече, как да яде. Ти се отдалечи и гледай, как яде. Както гладният знае да яде, така всеки човек знае, как да прилага Божия закон. Достатъчно е да турят храната пред него и да се отдале-чат; той знае, какво да прави. Новото учение трябва да се прилага, както се разбира. Каз вам на съвременните хора: Направете така, както Господ ви е научил. Н1зкой ме пита, какво да прави. Постъпи тъй, както Господ те е научил. – Аз не зная, как да постъпя. – Това е политика. Когато хората имат да дават, забравят дълга си; когато имат да взимат, никак не забравят, Каже ли някои, че забравя да плати дълга си, това показва, че не иска да плаща. Защо, когато има д* взима, не забравя? Да помним, когато имаме да взимаме, но да помним и когато имаме де даваме. Според мене, повече трябва да помним, когато има да даваме, по-малко, когато има да взимаме. Хората постъпва! точно обратно. Даването да бъде на пръв план в паметта, а взимането да бъде на последно място.

Три нъчца са невъзможни в света. Живота ви никой не може да вземе. Светлината ви никой не може да отнеме. Свободата ви също никой не може да ограничи. Щом Бог живее във вас, така е. Ако Бог не живееше в вас, те*ва е друг въпрос, Христес к**ва.

104

„ Които чуяг гласа ми, ще оживеят в последния день"". Кой е последният ден? – Когато любовта проговори. Кой е последният день'? – Когато мъдростта проговори. Кой е последният ден? – Когато истината проговори. Това е времето, когато Господ започва да говори. Ако съзнаваш погрешките си, Господ ти е проговорил. Ако имаш желание да учиш, Господ ти е проговорил. Имаш желание да живееш по нов начинъ – Господ ти е проговорил. Не отлагай нещата, Не отлагай работата на днешния ден за утре. Днеш-ният ден никога не се повтаря. Слънцето само веднъж изгрева и залязва. Не мислете, че слънцето много пъти изгрява и залязва. Веднъж като изгрее, радвай се на изгрява. Слънцето донася всичките плодове. Разбо-лееш се, вярвай, че болестта ти ще мине. Тя е старото в живота. Всички хора, които вярват в старото, боледуват. За ония, които вярват в новото учение, няма болести. За да разбираш сладчината на плода, трябва да бъдеш гладен. Ако хората не гладуват за любовта, не могат да я познаят. Любовта се познава само при глада. За да познаеш светлината, трябва да гладуваш за нея. Само при глада се познава сьетлината. Само при глада се познава свободата. Без глад животът остава неразбран. Без глад светлината остава неразбрана. Без глад свободата остава неразбрана. Гладът стимулира човека. Според мене,

105

обичьта е глад. Без обич всичко остава неразбрано. Без обич нищо не се постига.

Първото н'Ьщо в света е любовта. Тя само дава, нищо не взима. Това, което винаги дава и никога не взима, е любовта. Не се страхувай, че любовта ще потърси това, което е дала. Ако го потърси, това е робство. Тя никога не заробва. Любовта се радва и на глада. Когато си гладен, ще благодариш на Бога за онова, което ти е дал. Бъдете доволни за онова, което ви е дадено. Вложете тая мисъл в душата си, за да се радвате на великите блага. Мнозина очакват, че един ден ще умрат, ще отидат на оня свят и след това ще възкръснат. Как ще възкръснете? Възкресението н^ма да дойде, както се проповядва в църквата, или както учените казват. И днес можеш да възкръснеш. Ако се съмняваш, смъртта ще дойде. Ако вярваш, животът ще дойде. Любовта изключва абсолютно всякакво съмнение, всякакво подозрение. В нея всичко е чисто. Аз съм опитал любовта, познавам я, както вие познавате сладчината на ябълката. Който е вкусил ябълката, не пита, каква е нейната сладчина. Не говорете за сладките работи, но кажете: Ето една ябълка, опитайте я. Като я опиташ, казваш: Зная, какво нещо е ябълката.

Освободете се от противоречивата мисъл, че хората са лоши. Казваш: Не мога да търпя тоя човек. Бог го търпи, ти не

106

можеш да го търпиш. Това, което Бог търпи, и ние трябва да го търпим. Това, кое го Бог обича, и ние трябва да го обичаме. Не желайте Господ да обича вашите прегрешения, понеже ще ви застави и вие да ги обичате. – Как да обичаме лошите хора? – Ако си жена, постави в душата си идеала, че има един мъж в света, който е съвършен, който не ти е казал една обидна дума. Ако си мъж, постави в душата си идеала, че има една жена в света, която е съвършена, която не ти с казала една обидна дума. Носете тоя идеал в душата си.

Някои искат да бъдат първи, да зае-мат първи места. Вадете първи в изправяне на погрешките си; бъдете последни в правене на погрешки. Бъдете първи в малките работи, а последни – в големите работи Да обичате п/блия свят, това е последна работа. Да храните ц/влия свят, това е последна работа. Малките работи са първи, гол'Ьмит' работи са последни. Дави се една мравка. Казвате : Нека се удави. Не, извади я, нищо нгЬма да ти струва. Тури пръста си във водата, извади мравката иавън. Това е най-малката работа, която можеш да свършиш.

Казват за вас, че не сте истински вярващи. Право е, вие още не сте приложили закона на любовта, както аз ви говоря. И ония, които казват за вас, че не сте вярващи, и гй ие са го приложили. И те, и вие си при-

107

личате. Ще каже някой, че н/Ьмате любов. Право казва, но и неговата уста е още нечиста. Аз бих го похвалил, ако устата му е чиста. Когато ме поливат с чиста вода, разбирам; когато ме поливат с нечиста вода, това не разбирам. Да ръсиш с китка, потопена в чиста вода, разбирам; да ръсиш с нечиста вода, не разбирам. Сега искам и вие, като ръсите, да бъде с чиста вода, и китката ви да е ог босилек. Вземете босилек и тръгнете от къща на къща да ръсите. -Ако ви обвинят, кажете, че аз съм ви опопил. Ръсете с вашата китка – с китката на лю-бовьта, да престанат всички спорове, да за-жив^ят хората братски помежду си.

Първото нещо: Още днес да благода-рим на Бога за всички добрини, които ни е правил, и за доброто, което иде. Старото си отива, новото иде. Що е новото? – Любовта. Що е старото? – Това са неразбраните работи. -Новото изисква да виждаш доброто в себе си и в другитъч Старото е робство, което вече си отива. Иде Божията свобода! Да се освободи умът от терзания, да се освободи сърцето от терзания, да се освободи тялото от болести. Да бъдем всички здрави, да бъдем всички радостни и весели, да се радваме на Божествения живот. Да заиграем като малките деца!

Три неща са важни: Любовта като пчод на Божия Дух, знанието кат© плод

108

на Божия Дух и свободата като плод на Божия Дух. Значи, любовта, мъдростта и истината са плодове на Божия Дух. Като възприемем тия плодове на Духа, ще знаем, какво нещо е любовта, знанието и свободата, които идат от дървото на живота. Всбки, който иде от дървото на живота, той има живот, знание и свобода.

Велик е Бог в Любовта си!

Велик е Бог в Мъдростта си!

Велик е Бог в Истината си!

В любовта си Бог поучава, в мъд-ростта си просвещава, в истината си освобождава.

Милостив и жалостив е Господ, и Неговата благост е над всичко.

Веселието Му крепи всичко.

В Господа всичко живее и се движи. Той е веселие и радост на всичко живо в света.

Ще държите в ума си мисълта, да правите всичко, както Бог ви е научил. Няма да казвате, как ви е научил. Адам, като сгреши, Бог го потърси: Адаме, Адаме. Той мълча, но после каза: Чух гласа ти, Господи, но се убоях. Боязъньта произтича от непознаване на Божия закон. В закона на любовта страх няма. Страхът трябва да бъде отвън. Това, което плаши хората, е безлю-бието. Това, което насърдчава хората, е любовта.

109

Казвам: Когото Бог е научил, вие не го учете. Оставете го да проявява това, което Бог го е учил. Погрешката на съвременните хора е, че едни други се учат. Така се раж-дат спорове. Никой никого да не учи. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа". Оставете хората да се проявяват, както Господ ги е научил. Цигуларьт да свири, както Господ го е научил. Ораторът да говори, както Господ го е научил. И вие говорете, както Господ ви е научил. Не говорете, както Господ не ви е учил. Вие се усмихвате. Защо? Вашата усмивка показва незнание.

Може да се усмихвзш, да изпъчиш гърди те си напред, да покажеш, че много знаеш. Както и да се пъчиш, трябва да спреш вниманието си на стъпките си, да ви-диш, може ли да ходиш в хармония с всички хора по земята. Може ли да ходиш така, че ла не блъснеш никого, да не стъп-чеш една мравка? Трябва да спазваш закона, да не мислиш само за себе си, да не си представяш, че си добър и свят човек. Това е заблуждение. Огледалото отразява светлината, но то не свети. Да мислиш, че си много добър, или че си много лош, и това е заблуждение. Ти си такъв, какъвто Бог те е създал. Ти проявяваш това, което Бог ти е дал. Аз се радвам, когато проявявам Божията любов. Аз се радвам, когато про-

110

явявам Божията мъдрост. Аз се радвам, когато проявявам Божията истина и свобода. Желая и вие да се радвате на това, което Бог ви е дал. Радвайте се на онова, което досега сте турили в килера си. Не търсете нищо отвън.

Често хората правят погрешката, която направила една българка-чорбаджийка. Докато бил жив мъжът й, тя нищо не ра-ботела. Чорбаджията донасял дърва, вода, услужвал й във всичко. Какво е работа, тя не знаела. УмрЪл чорбаджията, тя останала сама – няма кой да й помага. Няма дърва, не може сама да си донесе. Отива при съседа си, но и той няма дърва. Той й казал: Иди в гората, там има една помощница, наричат я Неволя. Събери дърва, тури ги на куп и започни да викаш Неволята. Тя ще ти се отзове и ще ти помогне. Отишла в гората, събрала една купчина дърва и започнала да вика: Неволя, Неволя! Викала, но никой не й се отзовал. За да не замръкне в гората, тя турила дървата на гърба си и тръгнала за дома си. Казвам и на вас: Вдигнете дървата на рамото си и право вкъщи! Само гака ще разрешите въпроса Това, което ти сам можеш да направиш, то е Божествено. Радвайте се, че можете да вдигнете малкия си товар и да го занесете вкъщи.

Колко пъти Христос е идвал при вас да ви пита, можете ли да направите една малка услуга! Някой отговаря: Зает съм сега, Го-

111

вяодн1 Оженмж се. И Теспвд си втива. Минават години, раждат му се деца. Пак дойде Христос и пита: Може ли да ми на-праеиш една услуга? Отговаряш: Деца имам, Господи. Той пак си заминава. ОстарЕеш, станеш 120 годишен дъдо, пак дохожда Христос. Ти казваш: Господи, краката ми не държат вече. Първо жената б'кпе виновна, после деца се родиха, а най-после краката ти не държат. Знай, че Господ е и в твоята възлюбена. Като дойде Господ, вземи ръката на твоята възлюбена, и двамата се хванете на работа за Господа. Като дойде втори път Господ при тебе, хвани за рж.на възлюбената и децата, и хайде на работа за Господа! Така тримата ще свършите по-лесно работата. И най-после, когато Господ те посети на старини, хванете се всички за ръка, и заедно работете за Господа.

Да н^ма старост! Ако твоят възлю-бен не може да люби Господа, той не може да бъде Негов служител. Ако детето не може да ти помага, то не може да бъде Божи служител. Тръгнеш ли да вършиш Божията воля, възлюбеният ти да дойде с тебе и да каже: Дето отиваш ти, и аз ще дойда с тебе. Каквото ти правиш, и аз ще правя с тебе заедно. Детето да каже: Дето отиваш ти, и аз ще дойда с тебе. Каквото правиш ти, и аз ще правя с тебе заедно. Ако възлюбената ви не верви по ва-

112

щия път, ако вашите деца не вървят по вашия път, те не са Божии служители. Ако и вие не вервите в пътя на вашата възлюбена, не сте Божии служители. Законът е един и същ за всички.

Казвам: Вие сте свободни, дето тръгне един, да тръгнете всички Дали си последен, или пръв, ако тръгнеш напред, всички да тръгнат след тебе. Бог е първият, затова Той казва: „Аз съм алфа и омега, аз съм пръв и последенъ*. Пръв и последен е Гос-под. Първата и последна мисъл са Божествени. Първото и последно чувство са Божествени. Първата и последна постъпка са Божествени. Първата постъпка крие нещо мощно, но и в последната постъпка се крие мощното. Деньт е ясен, хубав, всичко имаш на разположение. Хората идат отвевкъде да пома-гат. Там, дето е Господ, всичко се влива.

Той иде! Когато Господ дойде в свъ-га, и мирът ще дойде. Той иде, но още не е до-шъл. Още една стъпка остава. Като стж.пи, и мирът ще дойде. Ще престане бумтенето на аероплани, ще престанат бомбитъч Една стъпка още, и мирът ще дойде. Бог е вдигнал крака си вече. Кога ще бъде това? Аз виж-дам вдигнатия крак. Щом стъпи, мирът ще дойде. Всички ще видите това. Тоя ден ще бъде един от най-веселите дни. (Амин). Амин ще бъде, като дойде мирът. Понеже всички се скриха в скривалищата, Господ е

113

свободен, няма да стъпче никого. Пътят му е свободен, няма опасносг да настъпи никого. Добре направиха хората, че се скриха. Мирът ще дойде. Ние ще излезем от скривалищата и ще видим, че Господ е дошъл. Ония, които ни тъпчат, избътаха, отидоха си.

Постъпете тъй, както Господ ви е на-учил.

Божията Люобв коси изобилния и п л е и живот.

Божията Мъдрост носи изобилното знание.

Божията Истийа носи изобилната свобода.

5. Беседа от Учителя, държана на 12 юдий среда, 5 ч. с, 1944 г. с. Мърчаево, Софийско.