Разлика между версии на „Смисълът на живота“

Версия от 21:39, 24 юни 2009

Смисълът на живота

Размишление

Често хората се запитват, има ли сми-съл животът? – Животът има смисъл за онези, които го разбират. Разбраният жи-вот е радост, неразбраният – скръб и страдание, а злеприложеният – мъчение. Като се натъкват на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го тър-сят от памти-века. И доднес още продъл-жават да Го търсят. Верващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека, е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Някой замаже къщата си отвън с бъла боя или с вар и мисли, че и той е станал бФ>л. Външното познаване на нещата е подобно на приготвянето на мърт веца: обличат го с нови дрехи, турят му пръстени, украшения, накичат го с цветя и след това го заравят в земята. Казват: Така трябва да бъде. От умрЬлия остават само кости. И от житното зърно, като се посади в земята/ остават само кости, но след време то израства и дава плод. Ако

Йоана 14:1–17.

285

след известно време умрълият не израсте и не даде плод, криво е разбрал живота, криво е познал Бога. Защо е допусната смъртта? – Да се изпита веруюто на хората. Чрез нея се познава, доколко човек е разбрал Бога и доколко верва в Него. Ако Го е познал, той ще израсте и ще даде плод. Ако не Го е познал, от него ще останат само сухи кости.

Учените дЬлят годината на четири време на: пролет, лято, есен и зима. Сега сме в есенното равноденствие. Пролътта е детинството на човека, лвтото – юношеството, есеньта – възмъжаването, а зимата – ста-ростта. Зимата приготвя условия за детинството, детинството – за юношеството, юношеството – за възмъжаването, а възмъжаването – за старостта. Четирите възрасти съставят един годишен цикъл. Понеже сега иде есен, ние влизаме във възмъжаването, което носи плодовете на живота. Старостта се ползува от тези плодове, но трябва разумно да ги използува. Ако косата на стария € побълЬла, това показва, че той е придобил нещо. Има един статичен бъл цвЬт, с който мажат къщите отвън. Той се получава от варовитите камъни. Обаче, има един бЬл цвят, който символизира чистотата. В този смксъл, старостта, бълият цвят и чистотата със синоними. Те със степени на една и съща гама, на една и съща Божествена идея.

Мнозина мислят, че с остарели. Това е крива идея. Да мисли човек, че е оста»

286

ръл, това значи, да се самоизлътеа. Стар- е онзи, който е поумнвл, който е станал мъдър. Ако не сте поумнълиине сте мъдри, стари ли сте? – Краката ми са отслабнали, не ме държат. – Ако на старини краката ви са отслабнали, това показва, че или на младини не сте живъли, както трябва, или не сте разбрали живота. Старият човек има повече светлина в себе си, затова не се интересува от външния свят. Той живее в своята светлина, за да разглежда живота си, да си даде отчет, как е живъл и как е използувал условията, които му били дадени. Той разглежда мисълта си, да види, какво е останало от всички мисли, които са минавали през главата му. Правата мисъл е материа-лът, от който се гради духовното и Боже-ственото тяло на човека. Непотръбните мисли трябва да се изхвърлят навън, а да оста-нат само онези, които могат да се изпол-зуват като градивен материал. Старият човек трябва да разбира качеството на градивния материал и да го поставя на мястото му. Тури ли веднъж материала на място, повече не трябва да го движи. За направеното не трябва да съжалява. Какво виждаме в живота? Някой стар съжалява, че не се е оженил. Чудно нещо, той е станал причина майка му и баща му да се оженят, а съжалява, че сам не се е оженил. Щом е май-стор да жени другите, и той е женен. Който е майстор на лъжата, сам си служи с нея.

287'

Не е въпрос да се говори за лъжата, важнс е да се придобие истината – онова всемогжщо начало, което избавя човека от всички на-пасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости. Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава човека и от смъртта.

Когато се изнася истината пред хора, които не я разбират и не я обичат, А се отегчават от нея. Да изнасяш слабостите и погрешките на хората, това не е истина. Истината открива пътя към любовта. Който търси слабостите на хората, сам попада- в гбх. Който вижда погрешките им, сам попада в тяхната мрежа. НЬкой говори против пиенето, а сам пие. Като видят хората, че си носи шишенце с ракия, запитват го, какво има в шишето. Той казва, че носи някакъв ггЬр. Понеже не може да издържи на убеждението си, да не пие спиртни питиета, той прибятеа до лъжа. Ще каже н-Ькой, че не може да се живее без вино. Без вода не може да се живее, а не без вино. Ако е нежно виното, защо да не се пие сладко вино? Грозденият сок е за предпочитане. Когато ферментира и се превръща във вино, образуват се отрови, които са вредни за организма. Квасът или маята, от която се образува виното, не е нищо-друго, освен малки същества, ферменти, които се размножават в сока и остават не-

288

чистотиитй си в него. Какво може да се очаква от хора, които се хранят с нечистотиите на ферментиг? Сладкото вино е от Бо-жествен произход, а ферментиралото – от човешки.

Като сравняваме сладкото вино с ферментиралото, това не значи, че всички хора ще се откажат от виното. Ние разглеждаме въпроса научно, а не от морална гледна точка. Каквото и да говорите на вълка против яденето на овце, той пак ще напада овцете и ще ги яде. Той е убеден, че без овца не може да живее и се мъчи да убеди и нея, че, като влезе в него, положението й ще бъде по-добро. Той й казва: Докато те ям, ще се помъчиш малко, но след това ще бъдеш добре, ще влезеш в рая. Аз ще те храня, ще се грижа за тебе. Останеш ли сама в живота, ще имаш големи мъчнотии. Погрешка-та не е във вълка, но в овцата, която вЬрва в неговото учение. Когато се откаже от учението на вълка, овцата ще запази кожата си. Тогава вълкът никога няма да я напада.

Един момък обещал на една млада мома, че, ако се съгласи да се ожени за него, ще я направи княгиня: ще има хубава къща, по две-три слугини, ще се разхожда с фай-тон, ще я облича в коприна, ще я кичи със скъпоценности. Тя се подала на обещанията му и се оженила за него. Каква била изненадата й, когато, вмЬсто златните кули, които «очаквала, сама требвало да стане слугиня. Той

289

шямад цикаква работа, затова и двамата требвало да ходят по чужди къщи, да работят, за да изкарват прехраната си. Защо е требвало момъкът да лъже момата? Ако тя не се е родила княгиня, тежко й да очаква на този момък, той да я направи княгиня. Ако мо-мък или мома се женят, за Да може еди-ният да храни другия, те вършат престъп-.ление против себе си, против своята душа. Бог е дал на човека всичките блага на живота. Той изпраща храната, водата, въздуха и светлината, и, след всичко това, ще дойде мъжът или жената да си казват един на друг: Знаеш ли, че аз те храня? Това е първата лъжа, с която те си служат. Никой никого не храни. Човек е слуга на Божественото. Чрез него Божественото се проявява. Човек е проводник на благата, които идат отгоре. Колкото по-добър проводник е той, толкова по-големо благословение го очаква.

Човек трябва да мисли право, за да предава Божествените мисли право. Трябва ли да казвате на хората, че са лоши? По естество човек е добър, но не постъпва според добрината, която е вложена в него. Затова, именно, той е отговорен. Ако лошият по-стъпва според лошавината си, никой не го държи отговорен. В този смисъл, и въл-кът не е отговорен за делата си. Като оглад-нее, той казва на овцата: Гладен съм, ще умра от глад. За да не умра, един от нас трябва да се пожертува: или ти, или

»

290

аз. Бог е създал и мене, и тебе, Той; трябва да се грижи и за двама ни. Понеже в дадения момент аа нямам храна, като по-силен, ще те нападна, ще те накарам да се пожертвуваш за мене.

Един от учителите на Индия разми-шлявал един ден върху дълата на Брама. Близо до едно дърво висъла люлчица, в която спало детето на една бедна вдовица. Тя оставила за малко време детето си самб, докато свърши никаква работа. В това време една кобра се приближила към люлката. Ин-дусът започнал да мисли: Кобрата може да ухапе детето. Какво трябва да направя аз в дадения случай? Ако убия кобрата, ще спася детето, но аз нямамъ- право да се мъся в Божиите работи. Бог създаде и детето, и кобрата. Следователно,. Той има грижа за тях.. Докато размишлявал, как трябва да постж-пи, кобрата повдигнала, главата си нагоре и ухапала детето, което веднага издъхнало. След години индусът умръл и, като се явил пред Господа, да даде отчет за дълата си, Той го попитал: Защо не уби кобрата, за да спасиш детето на бедната вдовица? Ти мислъше, че, ако вземеш участие в тази работа, ще те обвинят в намъса на моите планове. Като остави кобрата да ухапе детето, ти мислъше, че ще изпълниш моята воля. Нямаше ли да изпълниш волята ми, ако бъше убил кобрата? Понеже не разбра, каква бъше волята. ми, ще те изпратя пак на земята, да научиш.

291

законите и да знаеш, как да постлшваш. Не можа ли да кажеш на кобрата тебе да ухапе, а не детето? Така поне пгЬше да при-ложиш закона на жертвата.

Някои хора минават за миролюбиви, но когато се натъкват на злото. По отношение на злото чов-Ьк може да не му се противи, но не може да, бъде миролюбив. Как ще бъдеш миролюбив към него, ако то иска да ти се наложи? Как ще бъдеш миролюбив към доброто, ако и то пожелае да ти се наложи? Който се оставя на злото и на доброто да му се налагат, те да упражня-ват насилие върху него, той е отговорен и в двата случая. И злото, и доброто трябва да се проявяват по закона на любовта. И злото може да говори меко, както доброто. Ако иска да каже на някого, че не постжлва добре, то може да му каже меко, с тих, спо-коен глас. НЬкой се извинява, че не може да говори меко, защото страда, боли го нещо. Болката и страданието са причинени повече от страх, отколкото от нещо, което много ви измъчва. Ако, наистина, болката ви е голв-ма, турете рждете си на болното мЬсто, съсредоточете мисълта си и кажете: Това е жи-вот въчен, да позная Тебе Единнаго, Истин-наго Бога и Христа, Когото си изпратил. Като чуе, че говорите за въчния живот, болката ще се изплаши и ще ви напусне. Ще кажете, че само лЬкарьт може да ви помогне. Щом мислите така, идете при л-вкар. И л-Ькарьт пре-

292

дава нещо на болния и усилва вярата му. Който отива при лекар, дължи му нещо, трябва да се изплати. Изобщо, всички хора, които дохождат при вас, все ви дължат нещо. Когато отивате при ткх, вие им дължите нещо.

Мнозина искат да знаят, ще се позна-ват ли в другия свят. – Без любов хората не могат да се познават. Дето е лю-бовьта, там е познаването. За да познаеш човека, ти тр-Ьбва да го обичаш. Детето познава майка си, защото взима нещо от нея. Като я познава, същевременно то я обича. Ученикът обича учителя си, понеже учительт му дава нeщо. Всички хора обичат слънцето, понеже взимат нищо от него. Хората обичат плодовет, защото получават нещо от тях. Следователно, човек познава всички неща, които му дават нещо. Невъзможно е да те познава някой, ако никога нищо не си му дал.

И тъй, като заболъете, не се страхувайте, но турете ръцете си на болното място и кажете: Това е живот въчен, да позная Тебе Един-наго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпра-тил. Това е живот въчен, да позная любов-та, мъдростта и истината. Това е живот въ-чен, да позная, че Бог е Дух, Който царува навевкъде. Ще кажете, че това е заблуждение. Не е ли заблуждение, да верваш в горчивия цър, или в инжекцията? И лъка-рите помагете на хората, те са придобили из-

293

куството да лекуват болн^и, но добре е, покрай тази работа, да им проповЬдват хигиена на здравето. В едно отношение лекарът е го-лям моралист. Той знае причините на боле-стите и, ако нЬкой се оплаче от болки в краката, ще му каже: Краката те болят, защото риташ много. Престани да риташ, и болките ще минат. – Боли ме устата, рани-чки имам вътре. – Престани да говориш криви, изопачени работи, и раничките ще минат. – Оглушах, не чувам добре. – Не давай ухо на лошите думи, и слухът ти ще се възстанови. – Очите ми отслабнаха. – Въз-люби истината, и очите ти ще се усилят. Когато възлюбят истината, хората влизат в реалния свят, дето нещата са вечни и истинни. Докато живеят в нереалния, в преходния свт»те, те са в сънката на истината. Стремете се към реалността, за да придобиете истинския живот, истинското знание и истинската свобода.

Какво ще правят онези, които са в есеньта на живота? – Ще събират плодо-вете си. – За себе ли ще ги задържат, или ще дават от тях и на другите? Вижте какво прави изворът. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но, въпреки това, продължава пътя си, с цел да се влъе в морето, и там да даде нещо от себе си. Човек не трЬбва да се задоволява само с едно добро. Много добрини трябва да направи той и да не изпуща случаит-Ь

294

за правене на добро. Само да се говори за доброто, това още не значи правене на добро. Да се говори за истината и да се прилага истината, това са две различни неща. Да се страхуваш от хората и да се страхуваш от Бога, това са две различни неща. По-следният страх е естествен, а първият – неестествен. Хората се страхуват и от смъртта и често си задават въпроса: Къде ще отида, като умра? – Няма къде да ходиш. Къде отива житото, когато излъзе от хамбара? – В земята. Като израсте и даде плод, пак отива в хамбара. Къде се чувствува житното зърно по-добре: в хамбара, или в земята? В хамбара то е спокойно, нима влага, дъжд – няма противоречия. В земята житното зърно е изложено на големи противоречия, но тук, именно, то расте и се развива. Божественият живот се проявява чрез противоречията. Следователно, който търси щастието, нека влезе в Божествения хамбар. Там условията за живот са леки. Само едно е лошото, че ще бъдеш потиснат. Мястото е тясно, и всички ще се трупат едни върху други. Който иска да бъде на широко, да отиде на Божествената нива. Там го очакват страдания и противоречия: ще плаче, ще вика, докато се примири, но поне ще расте, ще се развива и плод ще даде. Това показва, че човек е в правия път на живота. Който иска да се учи, ще напусне хамбара и ще се посее на Божествената нива, да получи Божието благословение.

295

Сегашните хора страдаг, оплакват се >от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата. Те са объркали мъстата им и, като не знаят, къде да ги турят, страдаг. Мястото ,на житото през зимата е в хамбара, а през пролвтта – на нивата. Посъете ли житото през зимата, то нищо няма да роди. Същото гее отнася и до Словото. Ако Словото не се приложи на своето място, не може да внесе мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му. За това Слово казваме, че му липсва нещо. Веька дума, казана не на място и на време, измлиюа и обез-надеждва човека. Защо трябва да кажете на нъкого, че не е добър? – Всичко, създадено от Бога, е добро. Следователно, и чо-вък е добър, но, като музикант, в дадения случай, не свири добре. Той има хубава цигулка, с доброкачествени струни, добър лжк, добър професор, прилежни другари, но има нещо, което не задоволява неговия професор. Не може ли да свири повече и да научи урока си добре? Да живееш, това е велико изкуство. Човек трябва да се научи да живее правилно, спо-ред изискванията на това изкуство. Ако не живеете добре, за какво ще ви обича Бог?

За какво младият момък обича момата? За очите й, за носа, за веждите, за устата, или за фигурата й? Все ще намери нещо хубаво в нея, за което ще я обикне. За какво

296,

момата обича момъка? – За нещо хубаво в. него. Ако е болен, той ще търси лекар – не се интересува ог моми, но и момите не се интересуваг от него. Ако човек не обича любовта, мъдростта и истината, и Бог няма да го обича; ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Защо никой не го обича? – Защото нищо не може да направи. Да се радваме, че можем да се движим, да отидем на планината, да посетим нькой чист извор, да срещнем някой свой приятел. Да се радваме, че учим, че придобиваме знания. Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни.

Като се говори за работа, някои мислят, че работа има само на земята. Не, човек работи и на този, и на онзи свят. Който отиде на онзи свят, трябва да е изработил нещо и да занесе изработеното със себе си, за да раз-берат, каква нова работа да му дадат. Всъ-ки човек представя нъщб от себе си. Някой изобразява плод, друг – извор, трети – ноти, по които може да се изпъе или изсвири никаква песен. Каквато форма да представя човек, важно е тя да бъде красива – да обърне внимание на съществата от възвишения свят. Ангелите обичат красиви души. Ако твоята душа не е облъчена с красива дреха, как ще се явиш в ангелския свят? Там не-приемат голи хора – всеки трябва да бъде

297

облЬчен. Някои религиозни мислят, че, като» отидат на онзи свят, Христос ще ги облаче. Всеки сам ще облаче своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух, и то с дрехи от най-красива и фина материя. Да мисли чов-Ьк, че Христос ще го облаче, те. е. ще го спаси, това е криво разбиране. Спасява се само онзи, който е готов да работи. Като отиде на онзи св-Ьт, човек тр-Ьбва да занесе нещо. Плод се иска от всбки човек.

Какво занесе блудният син, като се верна при баща си? Той напусна бащиния си дом от гордост, че не иска да го ръково-дят други. Той си въобрази, че е голям и сам може да се управлява. Влезе в широкия свят и там се изгуби. Като разбра, какво нещо е св-бтът, верна се при баща си съ-плод в рлка и каза: Татко, жив-Ьх при тебе като твой син, но не разбрах любовта ти. В главата ми се роди идеята да те напусна, да отида в свита, там да приложа онова, което зная. Обаче, светът ме погълна, аз влязох в него, окалях се, пропиляхъ-всичкото си богатство и сега се връщам при тебе да се уча. Не искам да ме приемеш като твой син; приеми ме като един отъ-твоите последни слуги, да ходя на нивите, да ора и копая. Тогава баща му го целуна, при-гърна и облече в нова прем-Ьна. Той билъ» доволен, че синът му донесе един добъръ-плод – смирението.

298

Мнозина се стремят към онзи св^те, -с надежда, че ще ги посрещнат ангели, с венци на главата и с китари в ръце, с песни и музикр. Как ще ви посрещнат ангелите, това е Ахна работа. Как ще ви посрещне Бог, и това е Негова работа. За вейки човек е определено, как ще го посрещнат. Това зависи от вас, от това, което носите <: себе си. Лесно се туря венец на човешката глава, но, преди всичко, човек трябва да -е приготвил н^що за своя венец, за своята красива дреха. Без любов и без обич нема спасение. Без любов никаква дреха не може да се изтъче. Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов и с обич.

Днес всички очакват идването на Христа. Те казват, че само Христос може да оправи света. – Преди две хиляди години Христос беше на земята, но не оправи света. И днес пак няма да го оправи. Защо? – Хората очакват оправянето и спасението на света по магически начин, без нб-какво усилие от техна страна. Когато дойде на земята, Христос ще обърне нещата наопаки. Силните, които са разчитали на силата си, ще ги направи слаби, а слабите – силни. Какво са направили хората за Господа, че очакват от Него спасение? Ще кажаг не-тгаи, че познават Господа. Това не е достатъчно. Те Го познават дотолкова, доколкото

299

интересите им се задоволяват. Сегашният свят е пълен с пчели, които жиляг. Щом жилят, г не могат да работят. Такива пчели са стражари на кошера. От кого пазят кошера? – От крадци и разбойници. Те се стра-хуват да не дойде някой отвън, да вземе меда им. Според мене, истински работници са онези, които дават меда си доброволно. Те работят за Бога и от нищо не се стра-хуват. Лесно се вади мед от пчелите, но колко хора, като пчелетг, са събирали соко-вете на любовта, на мъдростта и на истината и са ги вложили в душата си? Колко хора са вложили соковете на знанието, свободата и движението в своята душа? Който не е вложил нещо ценно в душата си, постоянно се оплаква, че душата му е праздна. Ако душата му е праздна, нека я отвори за любовта, за мъдростта и за истината. Любовта ще внесе в него живот и движение, мъдростта – знание и светлина, а истината – свобода. Любовта ще вложи в душата му милосърдието, да помага на ближния си, като на себе си.

Някои казват, че искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може да бъде и ученик, и учител; той може да бъде и майка, и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне. Каквото придобие, скоро ще го изгуби. Христос казва: „Както

300

ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбихъЛ Който люби, той придобива знания и помага на другите.

Често хората се запитват, какъв е сми-сълът на човешкия живот. Отговорът е прост: човек живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъл изключва всъкакви тревоги и безпокойства. Защо трябва човек да се безпокои от това, което става в света? Бог царува в света. Какво страшно има тогава? Вервайте в живота, а не в неговите синки. Вярвайте в радостите и страданията като носители на Бо-жиите блага. Страданията представят плодове на корените на живота, а радостите – плодове на клонет. Човешката душа е градината, в която гбзи плодове зреят. От време на време Бог поглежда към тези плодове и се весели. Хората пък се радват на плодовег, които зреят в душите им. Като се погледнат едни други, те- се радват на това, което са изработили. Достатъчно е да погледнат към някое красиво ухо, за да разберат, че този човек е умен. Красивата уста пък говори за любовта в човека; красивите очи – за истината, която работи в него; краси-вият нос – за разумността; красивата брада – за силната воля; красивото чело – за способностите, които човек е развил.

Какъв човек е този, който се е пре-гърбил от условията на живота? Здрави,

301

бодри, работоспособни хора са нежни на света. Това изисква новата религия. Каква религия е тази, която не може да подмлади човека? Каква старост е тази, която не може да използува условията на възмъжеването, на юношеството и на детинството? Старият трябва да носи благата на всички възрасти в себе си и да ги предава на младите. Блегата на човешкия живот трябва да се предават от «дин човтж на друг, да се създава движение. Понеже влизате вече във възмъжеването, вземете благата на вашата възраст, като плодове, и ги принесете в жертва пред олтаря на Бога, да се весели, че има хора, които, и при тежките условия на живота, могат да Му служат. ЦЬлото небе и цълата земя се радва на онези, които служат на Бога с любов.

„Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбихъ". Така казва Христос. Нека всеки от вас каже: Както ме Отец познава, така и аз Го познавам. Както Той изпълнява нашите желания, така и ние да изпълняваме Неговата воля.

24. Беседа от Учителя, държана на 20 сеп-темврий, 5 ч. с. 1942 г. София.–Изгрев.