Разлика между версии на „Любов и обич“

Версия от 21:36, 24 юни 2009

Любов и обич

Размишление върху любовта и обичта.

Всеки си задава въпроса, какво нещо е човекът. За да се задава този въпрос, това показва, че човек нвма ясна представа за себе си. Гледате човека в движение, имате една представа за него; гледате го, когато спи, има те друга представа. Когато спи, той затваря очите си, тих и спокоен е; от време на вре ме някой мускул на лицето му трепва, и той се обръща на една или на друга страна. Ни кои хора спят спокойно, не се обръщат; на която страна легнат вечер, на същата страна се намират сутрин. Други пък се обръщатъ ту на дъсната, ту на лъвата си страна, ту на гръб – неспокойно спят. Когато са будни, хората също се различават: едни говорятъ тихо, меко, а други – високо, грубо. Ако пи тате нвкого, защо говори толкова високо, ще ви каже, че така му е удобно. Когато има да взима, човек говори високо; когато има да дава, говори тихо, низко. Важно е да разбира те вътрешния смисъл на високото и на низ кото говорене. ,

Задава се още и въпросът: какво нъ-що е топлината и какво – студът? По какво

213

се различават те? – По броя на трептенията, на амплитудите, на разстоянието, което заемат. Тази е причината, поради която мърките, с които определят топлината, са различни от тези, с които определят студа. Знаковет, с които се определят, също са различни. При това, студът достига най-много до ми-нус 273°, а топлината – до милиони градуси.

Както се разглежда въпросът за студа и топлината, така се разглежда въпросът за тъмнината и светлината, за злото и доброто. Какво представя доброто и какво – злото? Всъ-ко нещо, което поставя живота за основа, е добро; всяко нещо, което поставя смъртта за основа, е зло. Доброто се разбира само от разумния човек, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за нъкого, че е добър, но не разбира същ-ността на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи в себе си благата на живота.

Що е човекът? – Същество, което се движи от едно място на друго. Той е свер-зан за земята, по-далеч от нея не може да отиде. Той поглежда към луната и си мисли за условията, които съществуват там. Какво има на луната? Вечер има голям студ, а през деня – голяма горещина. Тя действува върху въображението на човека. Подъ

214

нейно влияние той си мисли, че е красив, богат, учен, но като излъзе от въображението си, вижда, че всичко това било илюзия. Като дойде до мисълта и чувствата, човек разбира, че ангелите живеят в тези светове. Тъй щото, човек мисли и чувствува чрез ума и сърцето на ангелите. Чистата и права мисъл е достояние на ангелите. Това, което хората наричат мисъл, е в същност въображение.

Един млад циганин турил на главата си едно гърне с млъко и тръгнал да го продава. Като вервъл, той си мислъл за бъде-щето и си представил, че, като продаде млъ-кото, ще си купи една кокошка, която ще снесе много яйца. Яйцата ще се излюпят, ще си има пиленца. Като пораснат пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голяма овца. Тя ще му роди няколко агънца, които ще продаде и ще си купи една крава. После ще продаде теленцата, ще си купи кон, ще го впрегне и ще работи с него, докато забогатее. Като стане богат, ще си намери една красива циганка, която ще му роди едно красиво циганче. Така си рисувал живота циганинът и подскочил от радост. Гърнето паднало на земята, млекото се разляло, и той се озовал пред разбити мечти – нито циганката, нито циганчето постигнал.

Мнозина живеят с въображението си, като младия циганин, но, в края на краищата, изгубват реалното. Човек трябва да

215

мисли. Той е дошъл на земята да работи и да учи, а не да благува. Дълго време трябва да учи, докато разбере живота и неговите прояви. Не е достатъчно да има цигулка, да знае, кой я на-правил, от какво дърво е, какви са струните, но той трябва да свири. Не е достатъчно да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, но трябва да бъде добър цигулар. Нъ-кой казва: Аз съм човек. Това значи: Аз имам цигулка, те. е. цигулар съм. Бог ме е създал. – Значи, добър майстор е на-правил цигулката ти, но тя трябва да знае да говори. Всеки човек има цигулка. Колкото и да не знае да свири, поне четирите струни може да докосне; после, ще я нагласи и ще из-свири нещо. Модерният и опитен цигулар ще изсвири нещо от Бетховен, от Моцарт, от Бах. Обикновеният цигулар ще изсвири една народна или хороводна песен. Както знае да говори човек, така знае и да свири на своята цигулка. ТЬлото е цигулката, която му е дадена да обработва. Тоновет, които из-лизат от цигулката, представят неговата мисъл. Колкото по-чисти са тоновет, толкова мисълта е по-права. Като свири, човек храни душата си. Той се нуждае, освен от физическа, още и от духовна храна.

Като живее, човек минава през няколко процеси: хранене, мислене и чувствуване. Храната е материалът, който се използува за подържане на организма. Мисълта и чув-ствуването са градивни процеси. Те използу-

216

ват физическия и духовния материал за съграждане на физическото, на умственото и на' сърдечното тяло на човека. Красив е човекът, но бъдещият човек ще се различава коренно от днешния. Каквато ще бъде разликата между бъдещия и сегашния човек, такава е разликата между сегашния и миналия. Има един образ, към който се стреми човек. Това е образът, който Бог е направил още при създаването на света. За него се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое".

Ние се интересуваме от храната дотолкова, доколкото можем да извадим от нея живота. Ако човек не мисли върху това, което Бот е създал, той не може да се ползува от живота, който е скрите в цълата природа. За да се ползуваме от природата, трябва да проя-вим и външен, и вътрешен живот. Външ-ният живот се изразява чрез движение, а вътрешният – чрез мисъл, чувствуване и действие. Движи се физическият човек, за когото се казва, че е направен от пръст. За да стане жива душа, която да мисли, чувствува и действува, требвало е Бог да вдъхне през ноздрите му от своето дихание. Красив е бил първият човек, но след гръ-хопадането се е изопачил. Днес той трябва съзнателно да работи върху себе си, да се изправи, да се върне там, отдето се е отклонил. Каква е дрехата, с която били облъчени пър-вите хора? Ще кажете, че те били облъ-

217

чени с дрехи, каквито сегашните хора но-сят. И на сегашните хора липсва нeщо. Тях-ните дрехи не са изработени с любов. За да бъдат здравословни, преди всичко, овча-рьт трябва да бъде добър, разумен и спра-ведлив. Като пасе овцег си, трябва да се отнася добре с тях, да не ги ругае, да не ги бие, лоши думи да не им казва. Щом се отнася добре с тях, те доброволно ще си дават вълната. Който я купи, трябва да я пере с чиста вода, да я преде и тъче с разположение и радост. Вретеното, на което се преде човешкият живот, не е нищо друго, освен земята, която се верти около себе си и около слънцето. Бог е направил първата дреха на човека от преждата, която земята изработила.

Сега, за нас е важно, какво Бог е направил; за човека пък е ценно, какво той може да направи. Ще турим на място основата, въ-тъка и ще започнем да тъчем. Като изтъ-чем плата, ще намерим добър шивач, да скрои и ушие дрехата. Който облъче дреха, изработена с любов, той ще чуе най-хубавата песен, която едва ли някога се е пъла в света. Това значи, да си изработи човек сватбарска дреха, с която да влезе в небето. Под думата „небе" разбираме разумния свят, между същества, които любят. Разумните и възвишени същества любят, а човек обича. Любовта се изявява чрез музика и п-Ьсни, написани в мажорни и миньорни гами. Ма-

218

жорните пЬсни имат сила, а миньорните – мекота. В обикновената музика под миньорни пъсни разбират такива, които съдържат тонове с понижение.

Какво представя човек? – Копие от първоначалния, истински оригинал. „Познай себе си!" – е казал един от старите гръцки философи. За да се познае, човек трябва да познае първо своя оригинал. Оригиналът, по който човек е създаден, се отличава по три неща: доброта, сила и разумност. От доброто, като основа на живота, се вади гра-дивен материал. Силата произвежда движението. Като се подвижил, човек станал жива душа. Дето има движение, там е жи-вотът. Разумността пък подразбира словото и мисълта. Като мисли, човек дохожда до положението да съзнава, че живее не само за себе си, но и за своите ближни. Ако мисли само за себе си, той се отдалечава от истинския живот и изпада в статическо положение. Колкото повече навлиза в Божествения свят, човек опредъля отношенията си към Бога, като Негов син, и разбира, че без любов няма живот. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. Адам сгреши, защото още не бъше се определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от условията, които му бъха дадени. Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, с Бога, и пожела да има другарка, с която да се разговаря. Желанието му, да има около себе

219

си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая.

Сегашните хора са извън рая. След излизането на Адам и Ева от рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите човеци от рая? – Изкусительт. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче, те не знаеха, как да из-лъзат. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с която да проявят неподчинение на Божиите заповъди. Погрешката на Адама се заключаваше в неговото скрито желание, да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове, когато пожелаеше, но не бъше опитал, какво значи, да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и, при първия случай, който й се представи, тя му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, как се яде този плод. Първо тя хапна от него, а после даде и на Адама. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии паднаха от гърба им, и те се намериха пред отворената врата на рая.

Какво става с човек, който греши и прави престъпления? Стражари го хващат и го затварят, като турят на рлщете и краката му вериги. Щом влезе в затвора, той е далеч вече от бащиния си дом. Той влиза в нов свят, но лишен от светлина и

220

свобода. На научен език казано, той слиза в глиста, неорганизирана материя. Като се натъкне на тези условия, човек започва да мисли, какво да прави, за да изл-Ьзе от ограничението. Той се чуди на положението си: бо-гат е, но не е доволен – нещо му липсва.

Един млад селянин, от Варненските села, се отличавал между момците, свои другари, с голяма сила и необикновено здраве. Прочут бил между селянитк Всички го знаели като голям юнак и борец. Едно му недостигало – момите не го харесвали и бягали от него. Той често казвал на майка си: Мамо, не зная, какво да правя с тази сила и това здраве, които Бог ми е дал. Защо, ми са, щом момйт- не ме харесваг. Един ден той заболял от тежка болест, която го газила три години. Като отслабнал съвършено, той казал на майка си: Мамо, да ми върне Бог здравето и силата, и с камъни да ме товари, на всичко съм готов. Сега той разбрал, че здравето и силата са за предпочитане в свЬта.

Сегашните хора имат сила, знание, здраве, богатства, но пак са недоволни. Защо? – Защото мнозина от гЬх ги използуват криво, не знаят, къде да ги приложат. Сил-ният прилага силата си там, дето не трЬбва. Като намери някой слаб, бърза да го повали на земята, да му покаже, че" е силен. Излиза, друг, по-силен от него, и го поваля на земята. Вторият пък среща по-силен, който поваля

221

него и те. н. Така и учеюгг, и богатите се бо-рят помежду си, всеки иска да излъзе пръв, да събори противника си. При това положение, могат ли хората да се обичат? Докато се тъпчат едни други, никакга любов не може да съществува между тях. В света съще-ствуват две категории хора: учени и невежи, силни и слаби, добри и лоши, праведни и грешни, красиви и грозни. Ученият казва на невежия: Признаваш ли ме за учен? – и го повали на земята. Добрият казва на лошия: Признаваш ли ме за добър? – и го повали на земята. Така постлшват и праведният, и грозният, но, в края на краищата, и едните, и другите са нещастни. Слабият иска да стане силен, грозният – красив, невежиятъ– учен, грешникът – добър, но с цел да господствуват над по-слабите от себе си. Това е криво разбиране на живота.

Съвременният свят се нуждае от добри, силни и справедливи хора, които да кажат: Слаб е този човек, но да не го натискаме; ако е паднал, да му дадем възможност да стане, да се изчисти и да върви напред. Какво прави майката с детето си? – Дълго време тя го кжпе, докато го изчисти и вложи в съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва в гласа му, радва се, че то пъе. В плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тон. След това в нея се явява желание, да стжли детето й на краката си и да започне да се движи.

222

Най-после в нея се заражда желание детето й да учи. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора едни към други. Ще каже някой, че въздиша, че има страдания. – Това е в реда на нещата. Без страдания и без радости не може. – Искам да се радвам, да бъда силен, да забогатея. – Това са задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне някого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкът да натиска камък, това е естествено, но човек да натиска човека, това не е позволено. До-брият човек освобождава потиснатия.

Докато хората продължават да се нати-скат едни-други, животът няма смисъл. Като се обезсърдчават, мнозина казват, че н%ма защо да живеят, всичко е безсмислено за тях. Вземете пример от очите, ушит^, устата, ръцете и краката. За кого живеят очиг? – За светлината? Ушите? – За звука. Устата? – За яденето. Р>ьцет%? – За работата. Краката? – За ходене. Човек е до-шъл на земята, за да се познае. Всеки трябва да знае, защо е роден и какво може да направи. Всеки трябва да се запознае с душата си, те. е. с доброто; после трябва да се запознае със сърцето си – с живота и най-после, със своя ум – с мисълта си. Щом се запознае с душата, със сърцето и с ума си, той придобива истинската красота. Без красота няма щастие и доволство. Грозотата е

225-

родила недоволството и неблагодарността;. красотата е родила доволството и благодар-ността. Благодарните хора са станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарните – невежи, грозни, лоши и слаби. – Слаб човек съм. Какво трябва да правя, да се освободя от безсилието? – Да благодариш за всичко, което ти е дадено. Както учениците се срещат с учителите си, така и ти ще се ср-Ьщаш с Господа, Той – на своята катедра, а ти – на своето столче, и оттам ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемаш и при-лагаш.

Като не разбират причините на злото, мнозина ги търсят в дявола и него считат виновен за всичко. Те не са прави. Дяволът е внесъл стремежи и желания в хората, да постигнат велики неща, да станат господари на света. Некои майки и бащи са заели тези служби по подтик, внесен пак от дявола. Много хора са станали учени, музиканти все по същата причина. Красиви неща е създал дяволът, затова не трябва да го обвинявате. Той каза на Ева, че, ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане силна като- Бога. Ще кажете, че той е виновен за падането на човечеството и за съгрешаването на първите хора. Вината не е в дявола, но в Ева. Тя требваше да го попита, по кой начин да изяде плода. Дяволът учи хората на нещо, но те трябва да го разбират. Ако не разбират,

224

нека питат, но да не бързат да прилагат учението му.

Един светски човек се обърнал към Бога и станал религиозен. Той си купил една Библия, турил я под възглавницата си и, без да я чете, очаквал да се наредят ра-ботите му. Какво станало? Не само че работите му не се наредили добре, но от ден на ден положението му се влошавало. Той си казал : Чудно нeщо! Откак купих тази книга, работите ми се объркаха повече. Ще я туря в огъня, да изгори, да се освободя от нея. Решил и изпълнил решението си. Библията изгорила, но случайно едн<з крайче от една страница не изгоръло. "Рой взел листчето и прочел: „Бог е Любов". Ще скрия това листче в джоба си, казал си той, и ще мисля върху него, да видя, какъв ще бъде резултатът. Какво било очудването му, когато от този ден, именно, работите му тръгнали добре. Той турил в сърцеот и в ума си мисълта, че Бог е Любов, и работите му се оправили.

Следователно, не носи Библията на гърба си, нито я туряй под възглавницата си. Носи всеки ден в ума, в сърцето и във волята си мисълта, че Бог е Любов, за да постигнеш всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образ и подобие на Бога, ще станем като Него. Бог е ми-слил хиляди и милиони години наред, докато създаде света, докато направи човека

225

и му даде всички блага и условия за добър живот. Един ден, когато човек се пробуди, ще разбере, какво е правил Ббг и колко време е мислил, за да се прояви. След всичко това ще кажете, че Бог не мисли за вас. Всичко следи Той, нищо не може да избегне от Неговото око. Той следи и най-малките движения на човешката мисъл. Той следи и най-слабите чувствувания и движения и знае, как мисли, чувствува и постъпва всъ-ки човек. Той следи и най-малките му движения и постъпки. Всеки момент Бог внася възвишени и светли импулси в човека, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаят, отпущат се, отлагат, не искат да дадат ход на доброто, което им се нашепва. Колко учени хора, колко търговци са изпуснали моментите да помог-нат на някой нуждаещ. Ученият погледне към невежия, който иска помощ от него, но той го отминава, като казва: Нямам свободно време. Пет минути иска човекът. Отдели му пет минути от времето си и продължи научните си изследвания. Търговецът седи в дюкяна си, някой беден го безпокои, иска помощ от него. – Нямам пари за раздаване, иди да работиш I Какво ти костува да му дадеш един лев? Ако по-жертвуваш нещо за ближния си, и за тебе ще пожертвуват. Ако не си готов за жертва, вмъсто него, тебе ще поставят на работа. Природата ще ти прати болест, ще те тури на

15

226

легло и ще те застави да се обръщаш на една и на друга страна в леглото си, да се вер-тиш с часове. След това ще се оплаквашъ^ че си дал за лекари и за лекарства хиляди левове. Защо да не кажеш „Бог е Любов“ и да дадеш на бедния няколко лева? Любовта е в сърцето. Вложи любовта в ближния си, и той сам ще започне да работи, Любовта ще го подтикне към дейност.

Често хората ме запитват, вярвам ли в Христа. Аз не отговарям на този въ-прос, но се стремя да правя добро на всички, които искат нищо от мене. Като им направя добро, казвам им: Вложете Бога, те. е. любовта в сърцето си, и всич-ките ви работи постепенно ще се наредят. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дой-дем и ще направим жилище в сърцата ви." Когато Бог направи жилище в човешкото сърце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата са щастливи? – Когато се роди първото им дете. Кога човек е щастлив? – Когато в ума му се роди първата мисъл, в сърцето – първото чувство – и във волята – първата постъпка. – Да видим лицето на Бога. – Когато погледнете небето, осеяно от милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройните звезди на небето са израз на Божието лице. Красивата синева на небето е друг образ на Божието лице. От това лице се излъчваг светлина, която прониква цълия св-Ьт и не

227

всички дава по нещо. На всеки човек тя казва: Бъди добър! Нека доброто расте и се развива в тебе. Бъди силен! Употреби силата си за добро. Бъди умен! Употръби ра-зумността си за произвеждане на светлина. Прави добро на всички хора, на всички живи същества.

Вложете в сърцата си думите „Бог е Любов", за да оживеят, както посадените в земята семена израстват и се развиват. Когато те-ьзи думи оживеят в сърцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи с зръли, сладки плодове. Красиво е всяко плодно дърво, което ражда. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пр;к.чките, а Отец ми е земе-д-влецът. ВеЬка пръчка, която дава плод, се обрязва; а която не дава плод, отсича се и в огъня се хвърля". Казано е, че дървото се познава по плода; слицото се отнася и до нас. Нашити светли мисли и чувства, нашити добри постъпки създават нашия образ, от който излиза сила. Те са плодовег на нашия жи-вот. По тях ни познават и в този, и в онзи свят. Човек се обича за това, което дава от себе си на другите хора. Понеже Бог е вложил в нас своит- свЬтли мисли и чувства, ние трябва да Го обичаме. Като Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, каквото пожелаем и каквото очакваме, ще ни се даде. С любов всичко се придобива; без любов нищо не се придобива. Христос каз-

228

ва: „Както ме Отец възлюби, така и аз Го възлюбихъ". Той даде всичко заради Господа, да изяви любов ьта си към Него.

Всички хора трябва да дадат нещо от себе си за Господа, но трябва и да приемат нещо от Него. Давайте, за да приемате. Когато някой ви залюби, той ви изпраща любовно писмо, с което отивате при Бога и Го питате: Защо ме люби този човек? – Отвори писмото и прочети. Какво правят Някои моми и момци, когато се влюбят? – Те б-Ь-гат. Момата бъга от момъка, а момъкът – от момата. Защо б-Ьгат? – Да не изго-рят. – Това, което изгаря хората, не е лю-бов. Когато някой момък залюби млада мома, тя почернява – лицето и става тъмно. Това е любовта на адепта, който изкуси Ева. Той обещава на момата златни кули: царица ще я направи, ще я носи на ръце, слуги ще има на разположение, ще я облича в коприни, нищо няма да работи. Много обещания дава, но нищо не изпълнява. Друг момък се влюби в никоя мома, и лицето й светне. Тя става весела, подвижна, пъргава. Той нищо не й обещава, но казва, че тя трябва да отвори сърд-цето си за всички, които я обичат; да из-лъзе от инертното, очаквателно положение, да стане на крака и да отмЬни майка си в работата.

Разправят един анекдот, който се слу-чил в Бостон, с американския председа-тел на Щатите – Вашингтон. Един ден той

229

бил на пазара, наблюдавал, как хората ку-пуват и продават. По едно време той спръл вниманието си върху един богаташ, който купил един пуяк, но се озъртал, тър-съл човек, да му го занесе вкъщи. НамЬ-рил няколко носачи, но не се установил нито на един, скжло му се видЬло това, което искали. Тогава Вашингтон се прибли-жил към богатия господин и му казал : Аз мога да ви услужа. Той веднага взел пуяка и тръгнал след богаташа. Като стигнал до кл^щата му, спръл се и подал пуяка на собственика. Последният бръкнал в джоба си, извадил един долар и го подал на носача. – Благодаря, господине, не се нуждая от пари. – Как, да не би и ти да си недо-волен от възнаграждението? В този мо-мент Вашингтон извадил картичката си и я подал на богаташа. Той останал крайно изненадан и засрамен, като прочел името на Вашингтона. След това той тихо доба-вил: Ако аз мога да нося пуяка, защо да не направиш и ти същото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавам пуяка. Моля те, да не го колиш. Ако ме оби-чаш, ще го оставиш в двора си на свобода. Нека ти остане за спомен, да знаеш, че някога Вашингтон, председател на Щатите, ти е носил пуяк.

Не прави ли същото и Бог? Ти вер-виш напред, а Той след тебе, носи пуяка ти, за което Му даваш един долар възна-

230

граждение. Колко хубави и светли мисли, чувства и желания ти донася Бог, за които ти Му плащаш по един долар. Ако Го оби-чаш, ще задържиш Неговите мисли и чувства в сърцето си. Те ще те повдигнат и ще ти предадат по-голяма цена. Ще прие-маш с радост и с благодарност всичко, което Бог ти донася и ще си кажеш: Това, което Бог прави за мене, и аз мога да направя за .другите. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. Днес всички говорят за любовта, търсят я, но като я намерят, в края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовта, това значи, да проявявате Бога, вейки да Го види и по знае. Иначе, любовта н-вма смисъл. Ще кажете, че любовта причинява страдания, че който ви обича, същевременно ви измъчва. Любовта никога не измъчва. Злото мъчи човека, с единствената цел, да го накара да обикне Бога. То не казва на човека, как да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материал за работа, а доброто гради. Доброто показва на човека, как трябва да обича. Казано е в Евангелието: „Не противи се на злото". Сега се иска още нещо: не само да не се противиш на злото, но и да го обикнеш. Като го обикнеш, то ще се разтопи. Злото е твердо като камък. Ако не можеш да го разтопиш, ще удариш главата си в него и ще я разбиеш. Мъчно се разтопява злото, но, ако успъеш, ще го

231

япревернеш в течност и в пара и ще лъхне към тебе като вЬтрец. Тогава ще видиш, че Бог се крие зад злото. Дрехата, с която е облъчено злото, е създадена от човека. Кой е църът срещу злото? – Любовта.

В кой свят най-много се проявява злото?–В човешкия. Там то се шири навсъкж-де. В ангелския свят е само началото на злото. В Божествения свят, обаче, никакво зло не съществува. Обикнете злото, за да се освободите от неговия тормоз. Ако някой ти е неприятен, обикни го; не можеш ли сам да постигнеш това, извикай нЬколко свои приятели да ти помогнат. Любовта е колективен процес, и в нейно име всичко се постига. Тя е процес, който се изявява на открито. Когато влюбените се крият и бъгат от хората, те свършват с катастрофа. Лицето на влюбения трябва да бъде светло, а не тъмно. Щом потъмнее, той е на крив път. Като се влюби, болният оздравява, глупавият поумнява. Любовта произвежда преврат в човека. Тя го прави смЬл и решителен, готов на всички жертви. Той се отваря за всички хора и ги обиква. Може ли човек да обича всички хора? Както житното зърно, в продължение на няколко години, може да се размножи толкова, че да изхрани цълия свят, така и любещият може да обича всички живи същества.

232

Вложете в умовете и в сърцата си думите „ Бог е Любов", за да постигнете желанията си. – Бедни сме, слаби сме, невежи сме. – Щом Бог не е с вас, разбира се, че ще бъдете бедни, слаби и невежи. Отворете се за Божествената свЬтлина, да увеличите амплитудата на своите мисли, чувства и действия. Любовта носи всички възможности в себе си. Пред нея и злото се отваря като доброто. Пред любовта и ангел ьт на смъ-ртта е красив. Той има две лица: пред чо-вЬка на безлюбието открива грозното си лице; пред любещия той отваря своето красиво и засмяно лице и го носи през пространството на онзи свят, докато го постави на опредъленото място. Докато е на земята, човек се лута натукъ-натам, не знае кого да обича. Като замине на онзи свят, той обиква Бога, защото остава сам.

, Време е вече да вложите любовта в сърцето си и, когото срещнете, ваш прия-тел или неприятел, да сте готови да си подадете ръка в името на любовта. Бъдете готови, да раздадете всичко, каквото имате, в името на любовта. Какво е направил едии разбойник? Като разбрал, че Бог е Любов, вложил любовта в сърцето си и, каквото откраднал, вернал го на хората, които огра бил. Той им казал: Всичко това правя в името на любовта и желая, всички да се пре-вернем от разбойници на добри, праведни хора, да проповядваме навсвкъде любовта.

235

Помнете: без любов животът няма смисъл. Като любите, всеки да си постави за задача, да намери първата майка, първия баща, първия приятел в света. После ще намерите първия човек, който е проявил щедрост, Ако не познавате първата майка, първия баща, първия приятел в света, нищо не можете да постигнете. Човек трябва да има образец за всички неща, за да върви напред. Любовта носи истинските образци. Следвайте я, за да се ползувате от нейните възможности и блага.

Поставете си днес като задача, когото срещнете, да намерите една добра чърта в него, изразена в очите, в ушите, в носа, в устата, в движенията или другаде нЬкъде. И, като го видите, да ви стане приятно. Всеки човек носи нищо хубаво в себе си, за което заслужава да бъде добре посрещнат. Вземете пример от младите моми и момци. Като се срещнат, те веднага намират по една хубава чърта един в друг, за която са готови да се жертвуват. Като се оженят, г забравят, че имат нещо хубаво, и раз-валят отношенията си. Търсете Божественото, както в себе си, така и в своя ближен, да разчитате на него. Какво прави българи-нът, когато жъне нивата си? Той отделя житото от плявата: житото туря в хамбара,. защото разчита на него; шгЬвата дава на добитъка. Правете и вие същото. Ако се жените, разчитайте на Божественото в човека, те. е..

'234

|на житото в него, а не на плъвата – на човешкото. Разчитайте на любовта, на чистото жито, от което може да се направи хубав хляб. Разчитайте на онази любов, която кара сърцето, ума и душата да трептят по особен начин. Това е чистата, истинска любов. В нея болният оздравява, умрълият оживява и възкръсва. Казано е в Писанието: „Които чуят гласа ми, ще оживеят и въз-кръснат."

Как ще посрещнете любовта днес? Тя ще ви посети по особен начин. Ще бъде облъчена скромно, едва ще я познаете. Тя не е облечена в царска мантия, както вие си мислите. Красива е любовта, но скромно облъчена. Изкуство е да я познаете в дрехата на смирението. Ако я познаете, тя ще ви даде един от плодовете на живота, от който ще ожи-ввете и възкръснете. Безлюбието носи плодове на смъртта, а любовта – плодове на живота и на безсмъртието. Любовта дава на всеки човек първия плод, първия поглед, първата усмивка, първото движение. Идването на любовта подразбира оживяването и възкресе нието. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вашите души". Който приема любовта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовга във всичко, което днес става в света – добро или лошо. Божието благословение е навсъкъде – и в доброто, и в зло-

235

го. От вас зависи, да го приемете, или да 1ГО отхвърлите.

21. Беседа от Учителя, държана на 29 август, 5. ч. с. 1942 г. София. – ИзгрЬв.