Разлика между версии на „Тайната стаичка“

Версия от 21:35, 24 юни 2009

Тайната стаичка

Размишление.

Каква е разликата между здравия и болния, между умния и глупавия, между силния и слабия? Има нищо, по което се различа-ват. Кое е отличителното качество на способния и даровите ученик? – Той учи добре и никога не повтаря класа Не е достатъчно ученикът да минава от един клас в друг и, като свърши училището, да забрави всичко. Какъв ученик е този, който през годината придобива знания, а през ваканцията ги забравя? Какъв ученик е този, който е забравил знанието и опитностите, които е придобил в миналите си съществувания? Това е все едно да носи човек в ума си мисълта, че някога е бил учен или богат.

Само мисълта не храни човека. Стре-межът му към забогатяване има опредв-лено място в мозъка, над слъпите очи. Колкото по-силно се стреми човек към забогатяване, толкова повече се развива този център. Често хората заболяват от рак по причина на голямата им алчност към пари и забогатяване. Клетките в някои от удовет им се индивидуализират, нарастватъ^

163

стават самостоятелни и не слушат господаря си. Като заболвят, те се обръщат към лвкари, да им помогнат. Лекарите правят операции, рвжат рака, рвжат и тумора, но след това и болният заминава за онзи свят. Защо? Клетките не искат да се подчиняват на господаря си.

Човек се нуждае от нвколко съществени нвща: от очи, уши, нос, уста, ръце и крака, чрез които влиза в общение с външния свят. За да постигне това, той трябва да се намира в особено състояние. Иначе, той ще гледа, ще слуша, ще мирише, ще говори, ще яде п ще се движи, но механически. Време е вече да се освободи от механическия живот. Меха-ническият живот подразбира движение по инерция, в което съзнанието не участвува. Гнввът и безпокойството за загубване на нeщо ценно, създават в човека състояние на инерция, при което, изпадне ли веднъж, мъчно може да се върне в първото си положение. Като изгуби нeщо ценно, човек губи и самообладанието си и се предава на тревога и безпокойство. Ако пък се разгнвви, той губи вътрешния си мир, който дълго време не може да възстанови. Гнввът е полезен, като енергия, когато е под влияние на ума, на сърцето и на волята. Ако те не могат да го регули-рат, гнввът действува разрушително. Той е порой, който прави големи пакости. Каквото срещне на пътя си, отнася го със себе си. Ако този порой може да се контролира,

164

той върши полезни работи – напоява градини, дървета, цвътя.

Едно се иска от човека: да бъде смЬл и решителен в доброто. И като се гнвви, и като е тих и спокоен, да бъде смъл. В първия случай, да бъде смъл да укро-тява гнъва, а във втория да бъде смъл да проявява доброто. Когато работите на човека вервят добре, той е смел. Когато среща противоречияг на пътя си, той се плаши и отстлшва. Защо отстъпва? Бог е и в противоречията. Чрез гЬх Той изпитва хората. Защо да не бъдат смъли, да решат задачата, която се крие в противоречието, а трябва да отстъпват? Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи някакъв страх в себе си, човек трябва да работи, да се справи с него, да го преодолъе. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата, бвлата или черната. Децата обикновено лъжат. Когато направят никаква пакост, която води към наказание, те прибътеат към лъжа, за да избегнат наказанието.

Животът на мнозина е изграден върху балата лъжа. Щом не могат да изпълнят обещанието си, те прилагат балата лъжа. Уплашат се от нещо, пак си служат с бвлата лъжа. Искат да посгигнат нещо преждевременно, пак излиза на лице бълата лъжа. Защо момъкът трябва да казва на момата, че умира за нея? В сжлшост, ще умре ли за нея? Няма да умре. При това,

165

умирал ли е, за да знае, какво нещо е смъртта? Защо тогава говори нвща, които н-вма да станат? Избятеайте лъжата, била тя бъла или черна.

Японците имат обичай, срещу Нова година да посетят всички хора, към които имат задължения, й да изплатят дълговете си. Новата година трябва да ги завари без дългове. Един младеж, богатски син, имал големи дългове, които трябвало ,да изплати. Той отишъл при един от своите кредитори – известен банкер, да уреди дълга си, и казал на банкера: Дължа ви голяма сума, но понеже не мога да я изплатя, по обичая, ще направя харакири, ще се самоубия пред вас. Не мога да остана с това без-честие, да дължа такава голяма суме. Банке-рът се разтревожил и казал на младежа: Не прави харакири, готов съм да простя цълия ти дълг. Не се самоубивай. Като чул тези думи, младежът благодарил и тръгнал да си отива. – Стой, почакай да изпием заедно по едно кафе! – добавил банкерът. – Не мога, бързам; трябва да отида още на няколко мъста, да направя харакири. Япо-нецът обикаля всички банкери, да прави харакири.

Често хората използуват някой иароден обичай, за да нареждат личните си работи. Те прилагат пак бълата лъжа. Едни си служат с нея от страх, а други – от слабост. Силният плаши слабия. Пър-

166

вият настъпва, вторият отстъпва. Ако съ-знаваш, че си силен, настъпвай; ако съ-знаваш, че си слаб, отстлшвай. С други думи казано: ако си силен, сам решавай задачата си; ако си слаб, не прави грешки, които мъчно се решават, но остави други да решат задачата ти. Който не може сам да реши задачата си, нека потърси помощта на един, двама, трима, докато най-после я реши правилно.

Една от великите задачи, дадена за разрешение, е задачата за служене на Бога. Тя е толкова лесна, колкото и мъчна. Малцина са я разрешили правилно, Човек може да служи на Бога и с любов, и без лю-бов, но резултатите са различни. Така служи той и на доброто, и на злото, като сили, които взаимно си помагат. Човек е силен дотолкова, доколкото дава условия на доброто и на любовта в себе си, да се про-явят. Иска ли да запази силата си, той никога не трябва да се отказва да прави добро. Никога не отлагайте времето за правене на добро. Щом сте решили да правите добро, не отлагайте. И разбойници да ви гонят, и стражари да ви преследват, вие пак можете да се отклоните, да направите едно малко добро. Представете си, че някой ви гони да ви убие. В това време виждате на пътя си един умиращ кон, паднад от крайно изтощение, от слабост и жажда. Ако можете да се спрете за момент, да намерите вода

167

да я подадете яа умиращия кон, вие сте готов всеки момент да правите добро. Вие обичате доброто и сте свързани с него. Правете добро с любов, и не се страхувайте. Богатият се страхува да прави добро, за да не осиромашее. Н-Ьма случай в живота, някой да прави добро и да е осиромашал. Невъзможно е да правиш добро без любов. ВеЬко нещо, направено без любов, е зло. И обратно: всяко нещо, направено с любов, е добро. Който попадне в областта на злото, трябва да се стреми да направи най-малкото зло. Влезе ли в областта на доброто и на любовта, трябва да се стреми да направи най-голямото добро.

Кое е най-голямото добро, което човек може да направи? Ако може да даде парче хляб и чаша вода на умиращия и да го подкрепи, това е най-голямото добро в дадения момент. Този умиращ е прекарал 40 дневен глад; ако гладува още един ден, непременно ще умре. Дадеш ли му в този момент малко хляб и вода, ти си му направил най-голямото добро. Ще кажете, че парите са важни, че без тях не може да се живее. Пред смъртта паритЯ нищо не струват. В този случай, хл^бът и водата са за предпочитане. За обезсърдчения сладката дума струва повече от всякакви пари. За обезсърдчения, за болния, за умиращия добрият и милосърден чов^к е въже, с което те се спасяват.

168

Той им предава нeщо от себе си. Не може човек да предаде нещо от себе си> на другите, ако не го носи в ума, в сърцето и в душата си. Например, вярващият може да предаде от своята вяра и на другите, без да говори за нея. Обаче, безверникът, колкото и да проповядва за вярата, нищо няма да постигне. Думите му ще минават и заминават край ушите на хората, без да ги засегнат. Вярата заема особено място в човешката глава. Достатъчно е да погледнете главата на човека, за да познаете, вер-ващ ли е, или не.

Вярата има различни прояви. Не е все едно, дали човек верва в Бога, в ближния си или в себе си. В каквото и в когото верва човек, това се отпечатва на лицето му. Казано е в Писанието: „Привлъ-кох ви с любовта си." Значи, любовта има нишки, с които привлича или свързва човека. Силата на любовта опредъля и силата на човешката вяра. Ако любовта се проявява в своята пълнота, и вярата е устойчива и непреривна. Тя действува и в спокойни, и в усилни времена, тя придружава човека навсъкъде – и на този, и на онзи свят. С вярата и с любовта човек е добре приет и на този, и на онзи свят. Той има навсъкъде добри приятели, които ще го посрещнат с радост. Без вяра и без любов той навсъкъде се чувствува само-тен, като чужденец, вън от отечеството

169"

си. Той има очи и не вижда, има уши и не чува; носи само едно съзнание в себе си, че е сам, изоставен от всички. Като-знаете това, не питайте, защо трябва да обичате. Ще обичате хората на земята, за да виждате външния свят. Ще обичате разумните сжшества в невидимия свят, за да виждате чрез тях света, в който те живеят.

Като се говори за обич между хората, запитват се, може ли да обичат лошия човек. Могат ли добър и лош човек да дружат? Как може да се изправи ло-шият човек? – Като го турите между двама добри. Не се ли постави между добри хора,. той никога не може да се изправи. Като разгледате буквата ,Ж", ще видите, че тя не е нищо друго, освен дружба между двама лоши и един добър, праведен човек. Така се изпитва силата на праведния или на добрия. Значи, лошите хора потискат добрия. Как ще се освободи той от тях? – Като ги обикне. Те са обърнати към него с гърбовет си и гледат навън, към външния свят. Затова Христос казва да възлю-биш врага си. Буквата „Ж" показва също така и положението на лошия човек между двама добри. В единия случай, правата линия в буквата „Ж" показва положението на добрия човек между двама лоши. В другия случай, правата линия показва положението на лошия между двама добри. Така те взаимно си помагат и въздействуват. Като знае-

170

те това, не оставяйте лошите хора да се съе-диняват помежду си. Между тях поставяйте добри хора, за да намаляват силата на злото. Тъй щото, не примирявайте злото с доброто, но чрез доброто да се намалява силата на злото. Ако това се постигне, доброто и злото ще вервят паралелно и ще вършат Божията воля. Не мислете, че добрият човек може да направи сам всичко, каквото желае. Може ли да даде живот на умрелия? Може ли да направи хората богати и щастливи?

Задачата на добрия е да изпълни своите задължения – нищо повече. Ако направи това, той е изпълнил своето предназначение, да смекчава ударите на злото. Можеш ли да обичаш чуждото дете, както го обичат майка му и баща му? – Искам да му помогна, да го повдигна. – Щом искаш да му помогнеш, трЬбва да го обичаш повече от родителите му. Ако го обичаш, както те го обичат, ти не си му нужен. При това, трябва да обичаш и родителите му. Не ги ли обичаш, твоята любов е користна. Така обичаш и кокошката. Храниш я, грижиш се за нея, за да взимаш яйцата й. Мъчно е днес да прояви човек абсолютно безкористна любов. Ако това е невъзможно, той трЬбва да бъде поне справедлив. За да бъде справедлив, добър и любещ, човек тръб-ва да има високо съзнание, да се е издиг-нал над обикновените условия на живота.

171

Пазете се от обикновеното съзнание, което създава тревоги, безпокойства и противоречия. Докато живее в това съзнание, човек често изпада в заблуждения. В едно бедно американско село назначили един проповъдник, за когото веднага се разчуло, че косата му била вчесана на път. Селяните не обичали да решат така косите си и веднага се обявили против него. Те-К казали, че не искат такъв проповъдник. Докато изло-жат протеста си писмено, проповедникът пристигнал вече в селото. Каква била изненадата им, когато видели, че главата му била съвършено гола. Той нямал никак коса, а те били заблудени, подали се на лъжливи слухове. Какво лошо има в това, че някой разчесва косата си на път? По-добре е с път, отколкото без път. Както косите се решат на път, така и мислите тръ-бва да имат път. Как рисуват Христа? Как е ресал Той косата си, с път или без път? Буквата ,Ж" представя косата на човека, разчесана на път. Отлъвата страна на главата е злото, отдъсната – доброто, а в средата – самият човек, който се ползува от силите на доброто и на злото.

И тъй, помнете, че добрият, праведни-ят човек се намира между двама лоши хора, като в затвор. Какво трябва да прави той?–Да се моли. Така се молъха добрите хора, логато туриха апостол Петра в затвор. В отговор на техната молитва слвзе ангелъ

172

от небето, бутна вратата на затвора и влезе при Петра. Докосна се до веригите, и те паднаха от краката му. Тогава той му каза: „Излъз вън и повече не се връщай в затвора". – Честно ли е това? – За слабия е честно. Щом дойде н-Ькой отвън да го освободи, той не трябва да се връща в затвора. Който е под влиянието на злото, той е в неговия затвор; който е под влиянието на доброто, е в затвора на доброто. Кой от двата затвора е по добър? В затвора на злото ще те бият по н-Ьколко пъти на деньг а в затвора на доброто ще те хранят редовно с чиста, здравословна храна, ще те во-дят на разходка, и вечер ще те връщат в затвора, на почивка.

Като не разбират живота, мнозина се безпокоят за нищо и никакво. Майката се безпокои за децата и за мъжа си; мъжът – за жена си, децата – за родителите си. Учените пък се безпокоят, да не би н-Ь-кога слънцето да изгасне и да се прекрати животът. Странно е това. Защо ще се страху-ваш, че слънцето ще изгасне? За да свети и гръе, някой го е запалил. Който го е за-палил, той има грижата за него. Той знае. защо го е запалил. Който го е запалил, той стои по-високо от слънцето. Това е Бог,. Който е виделина, която никога не гасне и не потъмнява. Като знаете това, стремете се да се справите с безпокойството. – Какъ-да нз се безпокоим, когато сме гладни, ко-

173

гато не сме яли няколко деня? Какво трвбза да прави гладният и изморен пътник? Представете си, че пътник минава през едно село; гладувал е три-четири деня, няма хляб, няма и пари в джоба си. Ако е ра-зумен, лесно ще се справи с положението си. Има два начина за това: външен и вж-трешен. Ако работи по външен път, той ще влезе в някой дом да си почине. Ще започне да разправя нещо- от живота си, с което ще разположи домакина, да му даде «ъщо да си хапне. Ако работи по вътрешен път, ще потърси нъкаква добра чърта в характера на домакините, с което ще отвори сърцата им. Той трябва да проникне в тайната стаичка на душата им, дето Бог живее, и да се сверже с тях. Мисли ли добро за тях, те непремънно ще го прие-мат добре и ще го нагостят. Ако мисли .лошо за тях, той ще предизвика злото и, вмъсто да го приема те добре, те ще го обе-рат. във всвки човек живее и доброто, и злото – от вас зависи, кое ще събудите в него. Злото и доброто трябва да се опи-тат, да знаете, кое е по-силно във вас. Ако злото е по-силно, ще работите върху доброто, поне да се уравновесят. В началото, доброто е слабо, а злото силно; накрая, злото е слабо, а доброто – силно. Любовта, обаче, и в началото, и в края е еднакво силна. Колкото повече се усилва доброто, толкова .по-големи са условията за проявяване на лю-

174

бовьта. Ако доброто не започне със слабата си страна и постепенно не се усилва, лю-бовьта никога няма да се прояви.

Един от главните закони на любовта е, че тя всичко дава и всичко взима. Това не значи, че трябва да желаете цълия свят, да бъде ваш, нито да желаете всички блага да са ваши. Дайте възможност на близките си да взимат участие в благата ви, за да станат ваши приятели. Дайте от любовта си на близките си, за да бъдете обичани и почитани от твх. Ако не дадете възможност на близките си да взимат участие във вашето знание, във вашето добро, в благата и любовта, които имате, нищо не можете да постигнете. Ако си пъвец, не пвй само за себе си, но пъй за болния, за обезсърд-чения и за отчаяния. Изпъй им една пъсеньг кажи им една сладка, насърдчителна дума. Кажи на болния и на обезсърдчения: Както изгрвва слънцето, така ще се оправят и твоите работи.

Днес всички питат, кой ще победи в сегашната война. Да се задава такъв въпрос, това значи, да питате, кой ще победи: ръката или канарата? Ръката трябва да следва своя път, да влезе в морето. Канарата може да отбие водата, но да я отправи там, дето тя е нежна. Ако не ервща препятствия, ръката трябва да следва своя път, да тече там, дето имат нужда от нея. Ако се отклони от пътя си, ще заоби-

175

коли и пак ще отиде там, дето я очакват. Човек е дошъл на земята да изпълни Божията воля. Момата и момъкът се женят, за да се научат взаимно да обичаг Господа. Ако не се научат да обичат Господа, женитбата им е безпредметна. Ако имаш приятел, задачата ти към него се свежда в това, да го научиш да обича Господа. И той има слчцата задача кьм тебе. Всички хора трябва да обикнат Господа и да съ-знаят, че Той е Любов. Когато любовта проникне в чов-бшките умове, сърца и души, свйтът ще се оправи.

Дето е любовта, там е редът и по-рядъкът; там е музиката, там е изкуството. Който свири с любов, той може да оправя времето: ако е суша, ще докара дъжд; ако е буря, ще я укротп. Като свири на бол ния, вдига го от леглото. – Как става това? – То не е моя работа. Това изкуство е от Божествения свйт. Който придобие това из 1 куство, веднага става музикаленъ–музикалното му чувство се проявява. Никой няма право да злоупотребява с това изкуство. Обикновената любов дава обикновени постижения, а Божествената дава необикновени постижения. Прилагайте Божията Любов, учете се от нея, за да имате необикновени резултати. Когато всички хора станат добри, красиви, силни, любещи, светът ще се оправи. Време е вече хората да излязат от човешката любов и да влязат в Божествената.

176

Някой казва, че не може да търпи хората. Защо не може да ги търпи? – Защото любовта му е ограничена. На този дава, на онзи не дава; на един се усмихва и го приема добре; към друг е строг, не го приема в дома си. Разширете се, отворете сърцата си за Божията Любов, за да търпите всички хора и да ги обичате. Учете се едни-други да обичате Господа, за да ви обича и Той.

Едно от качествата на Великата Любов е способността й да превръща киселите плодове в сладки, болните хора – в здрави, лошите – в добри. Който се е научил да люби Бога, ще учи и близките си, как да любят. Ако сам не е научил това изкуство, и на другите не може да го предаде. Мойсей даде на евреите няколко заповеди, показа им, как да любят Бога, но те не научиха това изкуство. Бог им изпрати своя Син, Той да ги научи, но те не пожелаха да Го следват и Го разпнаха.

Сега и на вас се казва: Приемете Божията Любов като правда, като красота, като знание, за да бъдете полезни на себе си и на своите ближни. Всички хора са призвани за работници на Божията нива. Като работи с любов, човек изпълнява Божията воля. Той помага, без да говори. Огъньт показва отдалеч, че гори. Хлябът сам говори за себе си. Като влезе в стомаха, той проявява силата си. Същото се отнася и за любовта. Тя не се нуждае от проповъди. До-

177

.статъчно е да я възприемете, за да разберете, че тя носи живот в себе си. Тя обновява, подмладява и повдига човека. Стремете се ъм любовта, за да се подмладите и възкръснете.

– Това е живот ввчен.да позная Тебе Единнаго, Истин-ваго Бога иХриста, Когото си

изпратил.

18. Беседа от Учителя, държана на 19 ав-густ, 5 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.

12