Разлика между версии на „На зазоряване“

Версия от 21:34, 24 юни 2009

На зазоряване

Казано е в Писанието, че животът на зтраведния е като на зазоряване.

Често се задават въпросит: каква е основата на живота? Каква е основата на света? Преди да се отговори на тези въпроси, важен е въпросът за човешкия живот. На какво почива той? Човешкият живот <е ръководи от три важни начала: от ума, от сърцето и от волята. Като дойде до гЬх, той отива и по-далеч, иска да знае, какво представя душата, съществува ли тя, или не. Душата е навсЬкъде, но е толкова малка и толкова голяма, че с нищо не може да се измъри. Какво представя живо тът? И на този въпрос не може да се от< говори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Същото се отнася и за света. Той е създаден от съвокупността на множество числа, наредени в хармонични съчетания. Ще запитате, от какви числа е създаден светът – от четни или нечетни? Да се отговори на този въпрос, това значи, да се врачува.

Какво представя сегашният живот на хората? – Врачуване. Повечето хора живе-

140

ят, като че ли очакват да дойде някой да им врачува. Те живЬят от ден за ден, Стават сутрин от сън и си казват: Да видим, какво ще ни се случи днес. Така постъпват младата мома и младият момък. Те търсят нЬкоя баба – врачка, да им хвърля боб, карти, или да им гледа на кафе, какво ще им се случи в близкота или по-далечно бъдеще. Ако питате врачки-гб, какво в същност виждат и разбират на боба, или на кафето, и те сами не знаят, но някога налучкват нещо. Има врачки, които врачуват на хората, а на себе си не могат. Съберат се две врачки, една на друга врачуват, но на себе си не могат да познаят.

В Варненско нЬкъде имало една врачка, която познавала бъдещето на хората. При нея се стичали хора от всички краища на околията и оставали доволни от врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще им се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечер я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало в гЬхни ръце. Тя останала пак бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка.

, Като живЬят, хората искат да се въз-питават, да просветят умовет си и да обла-городят сърцата си. В същност, те не знаят, какво искат. Първата задача на чо~

141

вЬка е да използува възможностите и условията за проява на ума и на сърцето, а после да се грижи за просвета на ума и за облагородяване на сърцето. Щом се проявят те, естествено е, че умът ще търси условия да се просвещава, а сърцето – да се облагородява.

Задачата на човека е да определи първо отношенията си към Божественото в себе си, към своята душа и на нея да разчита. С какви капитали разполагат хората, как мислят, колко са добри и силни, на това «е разчитай. Разчитай само на онова, с което ти разполагаш, което ти носиш в своя ум и в \своето сърце. Ще кажете, че трябва да се разчита само на Бога. Това е друг въпрос. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трябва да Го познавате, де Го разбирате като реалност, която съществу ва вън от вас и вжхре във вас. Той е и в малкото, и в голямото в човека. Същевременно, Той е и в малкото, и в голвмото вън от човека. Следователно, когато казваме, че трябва да разчитаме на Божественото в себе си, имаме пред вид Бога като реалност, в която няма никаква измъна. След това човек може да разчита отчасти и на хората.

Човешкият живот се нуждае от здрава основа, при която, вевко нещо да е поставено на мястото си. При това положение човек ще има ясна представа за смъртта и

142

за живота, за раждането и прераждането. Днесъ-мнозина се произнасят повръхностно за смъртта, и току слушате нвкой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъл в главата му? Защо младият не мисли и не говори за смъртта? Като наближи да се ражда нвкое дете, всички казват: Дете ще се роди в този дом. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако нвкой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрвл, но за себе си – роден, излвзъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията .раждане и смърть" са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живвл цвли девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. След време напуща земята – умира, те. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онвзи, които нв-мат къщи, те. е. които живеят вън от тв-лата си. Ще кажете, че те са умрвли хора. Ние наричаме умрвлите хора свободни. Ограничени пък са онази, които живеят в мал-

143»

ки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребива ват временно. Ще кажете, че реалното въ-човвшкия живот се заключава в създаване на семейство: да се ожени човек и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мъж? Има ли случаи в живота, когато мъжът и жената да са прекарали заедно един живот от сто години? Ако се оженили на 20 годишна възраст и са живели сто години заедно, да заминат и двамата заедно на 120 години. Такъв случай не съм срещал в живота си. Значи,. като се оженят, мъжът и жената живвят заедно най-много 40–50 години и заминават, единият гю-рано от другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Нъкъде мъжът и жената живвят заедно само една-две години и се раздвлят. Реалните неща са ввчни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влвзе в нов живот. Това е лесна работа. Но трябва да се знае, че женитбата е слугуване. Всвки може да стане слуга, но важно е, като се па-зариш нвкъде да слугуваш, да не те из-пждят преждевременно, без да ти пла-тят. Когато намаляват заплатата ти, това показва, че има нeщо, което не е в естествения ред на нвщата. Увеличават ли заплатата, това е в реда на нвщата. Когато мома и момък се оженят, те скъпо си плащат. Те си дават по сто цвлувки на<

144

ден. Всвка цвлувка е чисто злато – ефек-тив. Колкото по-дълго време живеят заедно, цвлувките постепенно намаляват. На втората, третата година едва ли си дават по една цв-лувка на ден; на десетата година по една цв-лувка годишно. Значи, заплатата им се намалява до минимум. Когато заплатата между мъжа и жената в дома намалява, животът им постепенно се влошава, изгубва всвкаква поезия. Много от сегашните хора не знаят да се цвлуват. Това не е нищо друго, освен измама. Много хора не се ръкуват правилно. Те подават само един, два или три пръста. Ще се ръкуваш с цвлата си ръка, да знае човек, че може да разчита на тебе. Съвременните хора отричат съществуването на душата, но, в слшщост, твхният стремеж към проявяване не е нищо друго, освен стремеж на душата да се изяви. Тя се проявява чрез ума, сърцето и волята. Умът се проявява чрез очитв, сърцето – чрез носа, а волята – чрез устата. Вижте, какво прави лъвът, когато хване жертвата си. Той я сграбчва с краката си и я туря до устата си да я разкъса Значи, устата е израз на волята. Нвкои искат да знаят, имат ли воля, или не. Това не е важно. Важно -е човек да има силна воля. Колкото по-го-лвма е устата на човека, толкова по-силна е волята му, но колко голвма трябва да бъде устата, това е въпрос, който сами трябва да «зучавате. Всвки човек има уста, нос, очи,

145

вежди, уши, но малцина знаят, по колко сантиметра са те. Никой не ги е измЬрвал точно, ,да знае големината на своите удове. Ако попитате един земеделец, колко голяма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за къщата му и нейните размири, също така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължат на факта, че нещата, с крито си слу-жат, не са построени добре, не отговарят на точните мерки, които природата е предвидила. Сегашните къщи са много хубави. По-хубави и по-удобни къщи човечеството не познава, въпр4ки това, те^ са нехигиенични. Светлината не пада добре, поради което повечето тсора са нервни, лесно се дразнят. Пречупването на светлината от стените и таваните не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивките им, не са хигиенични. Сж-щото се отнася и до дрехите, с които се обличат. Те не са хигиенични, затова трябва да си изработят облекла, които да отговарят на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и там има нещо нехар-монично. Главният елемент при храненето – житото, го мелят с камъни. Това значи, да отнемат хранителните му вещества – етерните масла, и да останат в него триците. 1В бъдеще, житото нема да се мели сухо.

Изобщо, една от причините за страданията на хората се крие в преобладаване на

10

446

прави линии и остри ъглт в тяхнмя жи-вот. Поради изопачаване на живота си, човек е изкривил и своите удове. Рвдко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, светлината не се възприема еднакво-от всички хора. Гя не пада под еднакъв жгъл, затова хората имат различни възгле-ди, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да имат еднакви разбирания за любовта. Ако двама добри художници се заемат да рисуват един и същ човек, да предадат основните му чърти, те ще се разлнчават в схващанията си. И двамата ще предадат различно иеговите чърти. Всеки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, в края на краищата, ще имате два различни образа за един и същ човекъ^ За да рисува точно, художникът трябва да следва пътя на природата: да предаде характер ните чърти на човека така, както природата ги е поставила, без никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата в нейната работа. Задачата на човека е да подражава на природата, но не и да конкурира с нея.

Какво представя човек? – Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията Любов, да влъзат в човека и да работят за него,. да му дадат израз на човек. Те са пожертвували живота си за него, станали са негов

147

слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нещо е тълото? – Нищо друго, освен машина. Някои религиозни гледат на тълото като спънка за духовния живот на човека и каз-ват: Не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тълото си, някой се запитва, с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно, с какво гюю ще дойде човек на земята. Важно е, с колко души ще дойде, те. е. с какъв брой. Ако дойде с но-малко души от тези, които сега влизат в тълото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи, във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на праздни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите раз-берат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока. Човек усъща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усъща вътрешно из-оставен, осиромашал. Докато малките Ду-шички са в човека, той е радостен и весел. Щом го иапуснат, той става скръбен,

148

започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине.

Когато остане сам в живота си, чо-вък започва да търси Бога, да се моли. Той пита, къде е Бог. Иска да Го намери вън от себе си. Без любов и без обич човек не може да влезе в общение с Бога. Да мисли човек, че може да живее без любов и без обич, това значи, да има ма-териалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотделно, както и всички удове на човвшкия организъм, не могат да любят, и човек не може да люби. Любовта е качество на душата. Значи, човек люби чрез клетките на своя ум, на своето сърце; човек люби чрез своята душа и чрез своя дух. Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му. Дом, в който хората не се карат, е дом на любовта. За този дом може да се каже, че е хигиеничен. Какво ще кажете за този дом, в който хората постоянно се карат? Ще кажете, че те се молят на Бога по три пъти на ден. Аз чета надписите и виждам, че г се карат и оплакват от живота си по три пати на ден. Те се молят за хлвб, за дрехи, за къщи, за пари. Ръдко виждам надписи, които показват, че някой дом изпълнява Божията воля, че хората в този дом служат на Бога.

149

№ма по-велико нещо в човешкия живот от служенето. На кого може да служи чо-век? – На съвършения. Кого може да слуша ученикът? – Учителя си. За да бъде учени-кът абсолютно послушен, учительт трябва да бъде гениален. Гениалният учител се отличава с голт.мо постоянство и решител-ност.

Когато Мохамед проповъдвал учението си, най-после той дошъл до голямо обез-сърдчение и решил да бъга от хората. Не могъл да издържи на хулите и гонението, което обявили против него. Спрял на едно място да си почине и дълбоко се за-мислил. В този момент той видЬл, как една мравка, носеща много тежък товар за нея, искала да го занесе в мравуняка. Мохамед броил, колко пъти мравката вдигала товара от земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успъла да го занесе в мравуняка. Като видъл голямото постоянство на мравката, Мохамед си казал: Чудно н%що, една мравка проявява такова голямо постоянство и смълост. Тя може да вдига и изпуша 99 пъти товара си, с надежда, че на стотния път ще успЬе, а аз се обезсърд-чих още от първите опити. Ще се верна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния път и аз ще успея в своята работа.

Малка е мравката, но и от нея можете да се учите. Човек иска едно нещо –да се

150

осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човек, когато, още с идването си на земята, той е осигурен? Който го е изпра-тил на земята, Той го е осигурил. ВЬрвай-те в Онзи, Който живее във вашия ум и във вашето сьрдце. Той ще нареди работите ви, както трябва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за вас. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва от любовта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голям човек. За да бъдете големи, трябва да носите го-лЬм товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Той трябва да има пред вид благото на ц%лото човечество. Всеки човек трябва да носи нещо, освен за себе си, още и за своите ближни. Св^тът се нуждае от живия хляб. Който мисли и за ближните си, той е добър човек. Той дава път на Божественото в себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената светлина в ума си, нищо не постига.

Човек е дошъл на земята да се възпитава, да постигне три неща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човек, това значи, да прилага всичко, което е научил. Достатъчно е да се

151

погледне в огледалото, за да види, ясни или мжтни са очите му. Ясните, бистри очи по-.казват, че човтк е изработил в себе си права мисъл, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постъпва право, очите му са мжтни, пълни с влага. Едно време и земята бъше пъл-«а с влага, но Господ каза една дума, и влагата, те. е. водата се разпредели в морета н в океани, и небето се изясни. Нашият умствен свят трябва да се проясни, да се махнат облацит- и да се разкрие хоризон-тът, чист и ясен. Звездите на небето символизират, хората. Слънцето и луната представят двет системи, с които хората си служат. Слънцето е представител на учените хора, а луната – на религиозните. Казано е в Писанието, че слънцето и луната ще потъмнеят. Това подразбира, че религията и науката ще слъзаг от положението, в което се намират. Нов живот, нови пътища, нови условия идат в свита. Днес цълият свят, всички народи се бият за нЬкаква идея. На мвего ли е тази идея? Ако каменарьт чупи камъни, за да направи къща, чупенето на камъните е на място. Ако дърварьт евче дървета, за да ги вложи в строежа на една къща, сеченето на дърветата е на мЬсто. Обаче, ако каменарьт и дърварьт вършат една работа, без да имат пред вид никакво -благо, работата им не е на място. Да из-

152

сичате горите безразборно, това значи, да сю създавате най-голямите нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителността. Много от болестите на хората се дължат на слабата растителност в тяхния организъм. Растителността в мозъка, в дробовет и в стомаха им е отслабнала, поради което те заболяват от мозъчно разстройство, или от разстройство на дробовет и на стомаха. Когато растителността в човека е силна, той се радва на дълъг живот. Растенията знаят законите за дългия живот по-добре от хората. Има; дървета, които живеят стотици и хиляди години, когато никой човек не е стигнал хиляда години. В Стария Завет имаме при-мър само за един човек, който е жнвъл. най-много, и то 900 години.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Дружете с праведни и добри хора, за да изгрее и у вас зората на новия живот. Една българска поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш. Ако дружиш с болни, болен ще станеш; ако дружиш с здрави, здрав ще станеш; ако дружиш с умен, умен ще станеш; ако дружишъ-с силен, силен ще станеш. Следователно, за да се оправи святът в един ден, хората трябва да дружат с Любовта, те. е. с Бога. Животът на земята е временен. Човек е като наемател, от него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време в къщата,.

153

която е наел. Ако отношенията му с домакина на къщата са добри, той ще остане по-дълго време да живее в нея. Развали ли отношенията си с домакина, последният ще го изпжди от къщата си. Ако иска да продължи живота си, човек трябва да има лю-бов към себе си и към ближния си. Каква любов? – Която възкресява. Ако млад момък, със светъл ум и сърце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравъе и ще стане от леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. В който мо-мент се убеди, че някой я обича, тя се пробужда за нов живот и оздравява. Сегашнитт» хора умират от безлюбие, а оживяват от любов. Следователно, човек живее, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трябва да се убедите, че има Един, Който ви обича. Кой е Той? – Той е Един-ният, Въчният, Който не се отказва от никого, не ежди никого, към никого не отправя крив поглед, на никого не казва горчива дума. Като срещне нъкого, който напра-вил една погрвшка, Той му казва: Добро дете си ти, човек ще излъзе от тебе. Анге-дите могат да не го харесват, но Бог харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Бог отправя към вас, вие сте радостни и весели. Осъмнете ли се в Него, радостта ви напуща.

154

Щом се насърдчите в живота, радостта отново ви посещава.

Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпрати лъ". С живота си Той доказа, че' не е дошъл да приложи своята воля. Ако бъше приложил своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдат на по-мощ 12 легиона ангели. Един ангел е в състояние да се справи с 150,000 души. Значи, те можаха в една нощ да се спра-вят с цялото човвчество. Цельта на Христа не бъше тази. Той дойде да изпита лю-бовьта на хората и да приложи Божията Лю-бов. Каква е любовта на хората, Той и до днес още я опитва'на гърба си. Казва се в Писанието, че Христос срещнал Савела на кон и го ослъпил със светлината си. Христос го запитал: „Савле, защо ме го-ниш 1 – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус, Когото разпнаха. Казвам ти да не риташ срещу остенъ". От този момент Са-вел се обърна към Христа и стана един от ревностните Му последователи. Савел разбра, че на жертвата, която Христос даде за цълото човечество, заслужава да се отговори пак с жертва.

Съвременните хора мислят, че, като се пожертвува за Христа, човек трябва да се

155

откаже от жена си, от децата си и да напусне своя дом. Не е така. Когато мъжът възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мъжа, и децата си. Същото се отнася и до децата. Като възлюбят Христа, те ще обичат родителите си. Когато хората възлюбят Христа, ще обичат и отечеството си, ще станат истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаят и възлюбят Христа, хората ще бъдат готови да раздават от своигб блага на онези, които нямат, както пощальонът носи писмата на онези, за които са предназначени.

Днес искам да направите следния опит: Като излезете от салона, да прекарате петь-шест часа в абсолютен вътре-шен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква диехармония. Да си представите, че живеете в ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате никаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгнъвени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорят! Бъдете глухи и слъпи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. Христос живее в човешките души. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Защо? – Защото Той живее и в не-

156

говата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта. Следователно, ако чов^к умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава, кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа светлината и любовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да й се притека на помощ.

Един ден наблюдавам, как две мравки се карат за една трошица хляб. Питам ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Аз първа намерих тази трошица; тя иска да вземе половината, но аз не я давам. В този момент изваждам от джоба си много трошици и им хвърлям. Спорът веднага се разреши. И за двет мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпросите. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора са жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любов не

157

разрешава въпросите, но голямата ги разрешава. Да носиш голямата любов в себе си, това значи, след като си работил цЬл ден усилено, да се вернеш вечерьта бодър, пълен със сили и живот в себе си. Бъл-гаринът, като прави стомнигб си, предвижда две отверстия: голямо, през което стомната се пълни; малко, странично отверстие, през което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отверстие, но то трябва да бъде два пъти по-широко от сегашното.

Помнете следния закон: много даваш, много взимаш; малко даваш, малко взимаш. Много мислиш, много знания придобивайте»; малко мислиш, малко знания придобиваш. Много работиш, много печелиш; малко ра-ботиш, малко печелиш. Това са процеси на любовта. Не можеш да постлшваш, както искаш, и да се ползуваш от любовта. Мома или момък, които се карат с баща си, с майка си, с братята и сестри-те си, не могат да живеяг добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкът на момата, той няма да ги изпълни. Невъзможно е, да се караш, сърдиш и гневиш на родителите си, а да живееш добре със своя възлюбен. Такава мома и такъв момък могат да изпълняват службата на надзиратели, но не на мъж или на жена в семейството.

158

Днес Бог ни гледа, какво правим,. и се чуди на умовете ни. Сегашните християни мислят да влт.зат в Царството Божие по лесния път. гТема лесен път за Царството Божие. Който иска да влезе тамъг трябва да бъде готов да мине по шьтя на Христа. Той дойде в света, донесе Божията Любов, пожертвува се за човечеството, заради което Го разпнаха. Цяла нощ римските войници се гавръха с Него, но Той понесе всичко с любов и велико самообладание. Той знаеше, че един ден тези удари ще се сипят върху тяхнигб гърбове. Римските войници определиха броя на ударите, които бъде-щето човечество трЬбваше да понесе. Днес всички се интересуват, кой ще победи в сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвам: Блажен е този народ, който пръв приложи Божията Любов, Божията Правда, Божията Мъдрост и Истина. Старото трябва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрез любовта, която изключва всекакво безправие. Светът се нуждае от нов ред и порядък, от разум-ност и справедливост. Безправието трябва да изчезне от всеки дом и от всека държава и да се замести с порядъка на правдата и любовта.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Търсете тогава разрешението на

159"

въпросите в любовта, а не вън ог нея. Като дойде между хората, любовта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия жи-вот, който ще се изяви чрез ума, сърцето и душата на хората. Отворете умоветв, сърд-дата и душите си за Онзи, Който вейки мо-мент ви говори чрез всички живи съще-ства. Слушайте, какво ви говори, и изпълня^ вайте Неговата воля. Отворете се за любовта. Ще кажете, че любовта е само за младитв. Не е така. Любовта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовта в себе си. Любещият е здрав, умен и добър. Щом е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовта си във вевко свое действие. Като готви, тя влага любовта си в яденето. Който яде ог това ядене, ако е болен, оздравява; ако е недоволен, става доволен. Когато нвкой казва, че има лю-бов в сърцето си, накарайте го да сготви. От яденето му ще познаете, каква е неговата любов. Докато дава път на любовта в себе си, човек разполага с всички нейни възможности. Щом изгуби любовта, изгубва и възможности тв, с които тя разполага. Животът е ценен главно за любовта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрвли. Те ще възкръснат, ще се-явят отново на земята, като левенти моми иг

160

момци, и всички единодушно ще извикат: Напред с любовта!

Блаже^ е онзи, който се е родил от любовта. Йосиф се роди от любеща майка и получи благословението на любовта. Преди това, обаче, мина през две големи изпитания. Той вид един сън, който разказа на братята си. Те възнегодуваха против него и решиха да го убият, но после измениха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. От тях го купи Пентефрий, началник на телохранителите. Неговата жена се влюби в Йосифа. За да се освободи от нея, той избвга, като остави дрехата си в нейните ръце. Накле-ветен от жената на своя господар, той бйше оежден да лежи в затвор. Йосиф предпочете затвора, отколкото да сгрЬши пред господаря си. Оттук той бъше освободен, след като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана глад в Ханаан, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се – съньт на Йосифа се сбъдна. Тогава Йосиф им се откри, като тяхен брат, и им прости направената от тях по^грешка.

Животът на Йосифа показва пътя, по който всички хора минават. За да получи Божието благословение, човек тр-Ьбва да мине по пътя на изпитанията и мъчнотиигб. Той трЬбва да победи мъчнотиите, да се <справи с тях и тогава да дойде до лю-

161

«бовьта. Любов без мъчиотии и изпитания не е истинска. Божията Любов иде след холъми изпитания и страдания. Големи блага, възможности и условия се дават на хората, но гб не могат да се ползуват от тях. Бог чака търпеливо да се осъзнаят всички хора и да се вернат към Него. Времената са усилни. Който иска, може да жи-вее в любовта. Всички имате опитности, които трябва да използувате. Природата не обича повторението на нещата. Тя не позволява да се повтарят погрешките. Една погрешка, направена веднъж, е на място, чо-век се учи от нея. Обаче, не е позволено същата погрешка да се повтаря.

17. Беседа от Учителя, държана на 16 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгръв.