Разлика между версии на „Новият път“

Версия от 21:29, 24 юни 2009

Новият път

Размишление.

Всички се питат, кой е правият път за постигане на добрите желания. – Единстве-ният прав път е пътт на любовта. Нт»кой иска да стане художник. Той може моментално да стане художник, но трябва да влезе в областта на художеството, дето се сеединяват всички умове на художниците. Ако не влйзе в тази област и не се сверже с умовет на художниците, той пак ще рисува, но няма да направи нито една ценна картина. Ако искаш да станеш музикант, ще влезеш в областта на музиката; ако яскаш да станеш поет, ще влезеш в областта на поезията; ако искаш да ста-неш философ, ще влезеш в областта ла философията. Докато не влезе в срЬда, съответна на неговите желания, човек ще свири, ще пише, ще философствува, но ника-къв музикант, никакъв поет, нито философ може да стане от него. Влезе ли в хармонична среда, човек постига лесно желанията си, с малки усилия. Всяка хармонична среда води към любовта. Затова казваме, че единственият прав път за постигане на човешките желания е пътт на

40

любовта. Този пжл не е нито новъг нит» стар; той не е нито мъчен, нито лесен. Красив е пътт на любовта. От човека зависи да бъде той лесен или мъчен.

Как проявяват любовта си повечето хора? Като обикнат нвкого, те му турят юлар и седло, и казват: Дий! Това е мъч-ният път на любовта, защото заробва. Обаче, има хора, които, като обикнат някого, освобождават го. Те махат юлара и седлото му и го пущат на свобода. Това е лес-ният път на любовта. Значи, едни хора обичат и с любовта си заробват, а други – обичат и освобождават заробенитв.

Какво е положението на съвременните хора? – Постоянно се освобождават. Те са потопени в свята на любовта, обиколени са с разумни същества, които ги обичат и непрекженато ги освобождават. Щом из-лвзеш от една мъчнотия, това показва, че са те освободили. Заробването е двояко; човек сам се заробва, и други го заробват. Достатъчно е да обикнеш нвкого и да пожелаеш да го обсебиш, те. е. да го за-държиш за себе си, за да се заробиш сам. В това отношение, човек прилича на онази морска птица, която отдалеч се хвърля във водата, да грабне плячката си, но вмъсто да извади рибата, тя пада във водата и там се удавя. Какво става? – Оказва се, че рибата е много голяма, и птицата не може да я отнесе със себе си. Докато се домогне до

а

любовта, която освобождава, човек минава през велика школа.

Една млада, красива мома се явила при , Господа, с молба, да й даде нещо, с което да се прослави в света. Господ чул молбата й и я превернал в дрянова пръчка. Един учител видъл тази пръчка и я взел, с цел да наказва немирните ученици. Като я вдигал и слагал върху гърбовет на непослушните ученици, красивата мома останала недоволна от службата, в която била впрегната, и отишла при Бога да се оплаче. Бог й казал: Сега ще те направя лъскова пръчка. Намерил я един добър капел-майстор и я взел, да му служи при дирижиране. В скоро време капелмайсторът се прочул по цълия свят, всички говорили за неговите успвхи. Това задоволило и младата мома, която благодарила на Бога, че я направил лъскова пръчйа.

Следователно, докато хората изпълняват служба на дрънови пръчки, да бият с тях непослушните ученици, те всъкога ще бъдат недоволни от живота си. Станат ли лъскови пръчки и влъзат в ръката на добрите капелмайстори, те ще се прославят и ще бъдат доволни от живота си. Първоначално човек ще бъде дрънова пръчка и ще влезе в ръката на учителя, който възпитава непослушните ученици; после ще стане лъскова пречка и ще влезе в ръката на добрия капелмайстор, чрез когото ще се про-

42

слави. Онйзи ученици, които учительт е бил и възпитавал с дрянова пръчка, стават послушни, възпитани и влизат в оркестъра на добрия капелмайстор, който ги дирижира с лескова пръчка.. Така изминатияг път придобива велик смисъл.

Разумната природа възпитава своите деца по различен начин, чрез различни методи, според степеньта на гЬхното развитие, докато ги доведе най-после до пътя на истината и свободата, на мъдростта и светлината. Един ден, когато извървите този път, вие ще се радвате и ще си казвате: Колко сме били неразумни! Да живеем при такива богати условия и да роптаем! Влезе ли в пътя на любовта, душата се радва на богати условия и възможности. Любовта е шьт на ввчно обновяване и подмладяване, път на вечно повдигане. Какво ще кажете за онази пъвица, на която всички ръкоплЬскат, която обсипват с цветя и подаръци? Тя е в пътя на своето възлизане. Обаче, дойде друга, по-добра, по-млада, по-красива и измъства първата. Тя е недоволна от положението си, защото слиза от верха, на който се е качила. Това е човешко гледане на нищата. Неизбъжен е пътт на възлизането и на слизането, но, за да се ползува и от двата пътя, човек трябва да ги разбира. Възлизането радва човека, внася в него радост и разширение. При слизането си, човек има 'Страдания, които развиват в него дълбочи-

43

«а; тя отговаря на височината, до която е стигнал. Ако няма слизане, човек само ще се радва, но ще остане на едно и сещо място в развитието си; няма да слезе долу, но и по-горе не може да се качи. Първата пъвица трябва да се радва на успехите на младата, за да не пресуши изворите на своя талант. Само така тя си приготвя условия за по-голям възход и разцвът на своит^ дарби и способности. Не може човек да бъде щастлив, докато не желае щастието на всички хора.

Съвременното човечество е дошло до мов път, а именно: едва сега то прави връзка с Божията Любов. Разумност се иска от сегашните хора. Защо? – Защото само разумният, добрият и справедливият могат да бъдат носители на любовта. Какво значи да бъдеш носител на любовта? – Да обичаш и да те обичат. Разумност се иска от онзи, който обича, както и от онзи, когото обичат. Казват, че любовта не вижда погрешките на хората. Ще излЬзе, че любовта е слъпа. Не, любовта има много очи, тя всичко вижда, но никого не съди. Как да не вижда, че един човек е малък, а друг – голвм? ТрЬбва ли да мисли, че и малкото шише събира толкова вода, колкото и голвмото? Като налее в малкото шише един килограм вода, то веднага ще се напълни. Налива ли още вода, тя ще прелее. Векйи човек трябва да се познава, да знае,

44

колко богатство може да събере в себе си. Важно е, разумно да използувате богатството, което ви се дава, а не да се стремите към придобиване на големи богатства. Любовта е богатството, към което се стреми човешката душа. Следователно, не е важно, колко богатство ще придобиеш; важно е да го изпол-зуваш, както за твоето благо, така и за благото на своя ближен.

Какво правят някои хора с любовта? Как постъпват с нея?–Както с плодовете на дърветата. Някой откъсне една ябълка от дървото и, ако не му хареса, веднага я изплюва. Това не е правилно. Преди да я откъсне, той трябва да се спре пред нея, да я разгледа, да разбере, ще му хареса, или не. След това, ако му хареса, може да я откъсне. Мнозина постъпват по същия начин и с любовта. Те се приближа ват до този, до онзи, взимат по нещичко от тях и, ако не им хареса това, което са взели, веднага го изплюват. Тази е причината, дето много хора са недоволни от любовта. Това са пътищата на човешката любов.

Нов път се открива пред човечеството – пътт на Божията Любов. Който влезе в този път, той става здрав, умен и добър. Отличително качество на тази любов е, че носи условия за постоянно растене,

6. Беседа от Учителя, държана при седемгЬ

Рилски езера, на 27 юний, 5 ч. с. 1942 г.