от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Смяна на енергиите== - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит ...)
 
Ред 1: Ред 1:
 
==Смяна на енергиите==
 
==Смяна на енергиите==
  
- Само светлият път на мъдростта води към истината.
+
- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
  
- В истината е скрит животът.
+
- В Истината е скрит животът.
  
 
Размишление върху чистосърдечието.
 
Размишление върху чистосърдечието.
  
Чете се темата: „Защо вярвам и защо се съмнявам."
+
Чете се темата: „Защо вярвам и защо се съмнявам".
  
За следния път веЬки да вземе десет грама просо и да преброи зрънцата. След това ще видим, каква разлика има в числата. Като се вернете по домовег си, ще опражите просото с малко зехтин и ще го изядете. Преди да го ядете, ще си отбележите, какво е времето и вашето вж.трешно състояние. Ще го ядете бавно, с разположение, и ще си отбележите състоянието, в което се намирате. Като го изядете, сжхцо ще опишете вж-трешното си състояние и времето: дали гр-Ье слънце или е облачно, тихо или вътровито. Значи, три момента са. важни: преди ядене на просото, в време на ядене и след ядене. Кога ще го ядете, не е определено – кой когато има разположение. Като направите за-
+
За следния път всеки да вземе десет грама просо и да преброи зрънцата. След това ще видим, каква разлика има в числата. Като се върнете по домовете си, ще опражите просото с малко зехтин и ще го изядете. Преди да го ядете, ще си отбележите, какво е времето и вашето вътрешно състояние. Ще го ядете бавно, с разположение, и ще си отбележите състоянието, в което се намирате. Като го изядете, също ще опишете вътрешното си състояние и времето: дали грее слънце или е облачно, тихо или ветровито. Значи, три момента са важни: преди ядене на просото, във време на ядене и след ядене. Кога ще го ядете, не е определено – кой когато има разположение. Като направите задачата си, ще имате една придобивка в знанията си, една нова опитност. Тези наблюдения са важни за вас. Аз се интересувам главно от броя на зрънцата в десетте грама.
  
+
В един мит се говори за просото и за неговата служба. След създаването на зърнените храни, така се случило, че просото било определено да храни човечеството. То запитало другите храни: Какво трябва да се прави от мене – хляб или баница? Те му отговорили: Ти стани на хляб, че за баница не мисли.
309
+
  
дачата си, ще имате една придобивка в знанията си, една нова опитност. Тези наблюдения са. важни за вас. Аз се интересу-вам главно от броя на зрънцата в десеть-тт> грама.
+
Просото, като дребно, се взима за символ на смаляването. Не може човек да гледа просените зрънца и да не мисли за смаляването. Христос взима синаповото семе за представител на малките величини. В Евангелието е казано: „Ако имате вяра, колкото синаповото зърно"... Като четете Евангелието, ще се чудите, каква връзка има между вярата на човека и синаповото зърно. Външно тези неща изглеждат разхвърляни, но само за онези, които не ги разбират. Ученият разбира отношението между всички части и ги разглежда като удове на едно цяло. Невежият не се интересува нито от частите, нито от цялото. Не е все едно, дали човек знае отношението между частите и как да ги съчетае, или не знае. Как ще впрегнете конете, ако не можете да съчетаете частите в едно цяло? Господарят ви иска да впрегнете конете и да отидете с колата на работа. Ако не можете да направите това, още на другия ден той ще ви изпъди. Ако сте писар и пишете писма, а не знаете как да съчетавате буквите правилно, какво ще стане с вас? Щом прегледа едно от писмата, които сте писали, началникът веднага ще ви уволни. Каква картина ще нарисува художникът, ако не може да съчетае правилно частите на лицето? Който погледне картината, ще каже, че тя е рисувана от някой невежа, а не от художник. Художникът знае, как да съчетае частите, за да даде истински образ на лицата. Всеки човек, сам за себе си, е художник. През целия си живот той рисува собствения си образ и трябва да знае, къде каква линия да тури, за да не размести частите. Отрицателните мисли и чувства, както и страданията, съкращават мускулите и внасят дисхармония в лицето. Положителните мисли и чувства и радостта предават нещо красиво на човешкото лице – мускулите приемат своето естествено положение. Красиво е човешкото лице, когато отпечатва положителното и възвишено състояние на човека; тогава всяка част е на мястото си. Вътрешната дисхармония и хармония се отразяват не само върху мускулите на човешкото тяло, но и върху костите. Това не става из веднъж, но в течение на десетки, стотици и хиляди години – според интензивността на състоянията, през които човек минава. Сегашните недъзи и добродетели на човека се дължат на неговото минало.
  
В един мите се говори за просото и за неговата служба. След създаването на зърнените храни, така се случило, че просото било опредълено да храни човечеството. То запитало другите храни: Какво трябва да се прави от мене – хлъб или баница? Т му отговорили: Ти стани на хлъб, че за баница не мисли.
+
Мнозина се оправдават за недостатъците си, че са ги наследили от майка си и баща си, от деди и прадеди. Вярно е, че човек унаследява качествата и чертите на родителите си, но той може и да се справи с тях, да ги превърне в положителни. Човек възприема черти, качества, движения от другите хора, което показва, че те си влияят и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
  
Просото, като дребно, се взима за сим-вол на смаляването. Не може човек да гледа просените зрънца и да не мисли за смаляването. Христос взима синаповото семе за представител на малките величини. В Евангелието е казано: „Ако имате вера, колкото синаповото зърно". . . Като четете Евангелието, ще се чудите, каква връзка има между верата на човека и синаповото зърно. Външно тези нъща изглеждат разхверляни, но само за онъзи, които не ги разбират. Ученият разбира отношението между всички «асти и ги разглежда като удове на едно цъло. Невежият не се интересува нито от частит, нито от цълото. Не е все едно, дали човек знае отношението между частите и как да ги съчетае, или не знае. Как ще впрегнете конет, ако не можете да съчетаете частите в едно цЬло? Господарьт ви
+
В Америка някъде, живял един епископ, който имал обичай да криви главата си наляво. По подражание на него, всички проповедници от същата област си изкривявали главите наляво. Като го гледали, те незабелязано му подражавали и придобили същия навик.
  
+
Нека всеки се огледа и види, държи ли главата си направо, или я изкривява, ту наляво, ту надясно. Някой говори и криви главата си наляво. Вие го слушате и му подражавате. Гледате, един ден и вашата глава се изкривила наляво. Друг път срещате човек, който криви главата си надясно. Днес го наблюдавате, утре го наблюдавате, докато най-после и вие започвате да изкривявате главата си надясно. Не е лошо да подражава човек, но той трябва да държи главата си право – нито надясно или наляво, нито напред или назад. Ако наведеш. главата си напред, това означава едно нищо; ако я наведеш назад – друго нищо означава. Като влезеш в някой магазин, търговецът те оглежда от главата до краката и ако си добре облачен и внушаваш доверие, той ще наведе главата си, ще те поздрави учтиво и ще каже: Какво обичате, господине? Отиваш в някое министерство, търсиш работа. Веднага разсилният те посреща, изпъчва се пред тебе и те пита: Какво обичате? Не е позволено да влизате при министъра. Ще чакате, не е време още. Като се изпъчва, той иска да каже: Знаеш ли, кой съм аз? Значи, когато човек навежда и главата, и тялото си напред, това показва, че е търговец, иска да продаде стоката си добре. Когато се изпъче пред вас и не ви позволява да влезете при министъра, той е разсилен.
310
+
  
иска да впрегнете конет и да отидете с колата на работа. Ако не можете да направите това, още на другия ден той ще ви изпжди. Ако сте писар и пишете писма, а не знаете как да съчетавате буквите правилно, какво ще стане с вас? Щом прегледа едно от писмата, които сте писали, началникът веднага ще ви уволни. Каква картина ще нарисува художникът, ако не може да съчетае правилно частите на лицето? Който погледне картината, ще каже, че тя е рисувана от н-Ькой невежа, а не от художник. Художникът знае, как да съчетае частит, за да даде истински образ на лицата. Всбки чо-вък, сам за себе си, е художник. През цълия си живот той рис>ва собствения си образ и трябва да знае, къде каква линия да тури, за да не размъсти частит. Отрицателните мисли и чувства, както и страданията, съкращават мускулите и внасят дисхармо-ния в лицето. Положителните мисли и чувства и радостта предават нвщо красиво на човешкото лице – мускулите приемат своето естествено положение. Красиво е човешкото лице, когато отпечатва положителното и възвишено състояние на чове-ка; тогава всяка част е на мъстото си. Вж-трешната дисхармония и хармония се отразя-ват не само върху мускулите на човешкото тяло, но и върху костит. Това не става из веднъж, но в течение на десетки, стотици и хиляди години – според интенсивността
+
Като знаете, че много от вашите движения и постъпки са придобити по влияние, по наследство или по подражание, бъдете будни, да се освободите от тях. В първо време те могат да ви забавляват, но впоследствие ще се отразят и върху характера ви. Някой прави такива движения с ръката си, като че отсича нещо. Той е придобил това движение от военните. Войникът вади сабята си и каквото срещне на пътя си, сече. Който прави такива движения с ръцете си, има желанието и разположението на войника. Какво придобива човек с това движение? Защо не подражавате на земеделеца, който взима в ръката си жито и сее на нивата? Между двете движения – сечене и сеене, има борба. Първоначално човек е изучавал сеченето. Той взимал меч, брадва в ръка – сякъл и рязал. След време започнал да мисли, да си дава отчет за постъпките и си казал: Нищо не придобих със сечене и рязане. Трябва да изменя живота си, да направя някакво добро. Той взел житото в ръка и започнал широко да сее. След това заровил посятото, и след известно време получил плод от доброто, което направил.
 
+
+
311
+
 
+
«яа състоянията, през които човек минава. 'Сегашните неджзи и добродетели на човека се дължат на неговото минало.
+
 
+
Мнозина се оправдават за недостатъците си, че са. ги наследили от майка си и баща ч;и, от д/бди и прадъди. ВЬрно е, че чов&к унаследява качествата и чъртите на родителите си, но той може и да се справи с тях, да ги преверне в положителни. Човек възприема чърти, качества, движения от другите хора, което показва, че те си влияят и в физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
+
 
+
В Америка, н&къде, живт>л един епи-скоп, който имал обичай да криви главата си наляво. По подражание на него, всички проповедници от същата област си изкривявали главите налево. Като го гледали, т незабелязано му подражавали и придобили същия навик.
+
 
+
Нека всеки се огледа и види, държи ли главата си направо, или я изкривява, ту на-лево, ту надесно. Някой говори и криви главата си налево. Вие го слушате и му подражавате. Гледате, един ден и вашата глава се изкривила налево. Друг път срещате чове«, който криви главата си надесно. Днес го наблюдавате, утре го наблюдавате, докато най-после и вие започвате да изкривявате главата си надесно. Не е лошо да »подражава човек, но той трябва да държи а-лавата си право – нито надесно или на-
+
 
+
+
312
+
 
+
лъво, нито напред или назад. Ако наведеш. главата си напред, това означава едно нищо; ако я наведеш назад – • друго нищо означава. Като влЪзеш в н&кой магазин, тър-говецът те оглежда от главата до краката и,. ако си добре облачен и внушаваш доверие, той ще наведе главата си, ще те поздрави учтиво и ще каже : Какво обичате, господине? Отиваш в нъкое министерство, тър-сиш работа. Веднага разсилният те посреща, изпъчва се пред тебе и те пита: Какво обичате? Не е позволено да влизате при мини-етра. Ще чакате, не е време още. Кето се изпъчва, той иска да каже: Знаеш ли, кой съм аз? Значи, когато човт^к навежда и главата, и тялото си напред, това показва, че е търговец, иска да продаде стоката си добре. Когато се изпъче пред вас и не ви позволява да влъзете при министра, той е разсилен.
+
 
+
Като знаете, че много от вашите движения и постъпки са придобити по влияние, по наследство или по подражание, бъдете будни, да се освободите от тях. В първо време т могат да ви забавляват, но впоследствие ще се огразят и върху характера ви. Някой прави такива движения с ръката си, като че отсича нещо. Той е придобил това движение от военнит. Войникът вади сабята си и, каквото срещне на пътя си, сЬче. Който прави такива движеяия с ръцет си, има желанието и разположението на войника.
+
 
+
+
313
+
 
+
Какво придобива човек с това движение? Защо не подражавате на земеделеца, който взима в ръката си жито и сЬе на нивата? Между двет^ движения – еЬчене и сеене, има борба. Първоначално чов-Ьк е изучавал сеченето. Той взимал меч, брадва в ръка – съкъл и р-Ьзал. След време започнал да мисли, да си дава отчет за постлшките и си казал: Нищо не придобих с съчене и рЬзане. Трябва да измъня живота си, да направя нъкакво добро. Той взел житото в ръка и започнал широко да све. След това заровил посъто-то, и след известно време получил плод от доброто, което направил.
+
  
 
Какво заключение можем да извадим от това? – Че който съзнава погръшките си, може да ги изправи. Да изправиш една своя погръшка, това значи, ако си напакостил на никого, да му направиш добро. Това е ме-тод за превръщане на енергиит, от- отрицателни в положителни. Как може човек да изправи погръшката си? Представете си, че някога сте казали една обидна дума на нъ-кого. След време друг някой, или същият, казва и на вас една обидна дума. Вие сте забравили своята погрЬшка, че сте казали на нъкого обидна дума, и се чувствувате крайно засегнат от смЪлостта на този, който ви обижда. Седите и мислите, как да му отговорите. Да му кажете обидна дума, не искате; да го ударите, не искате. Благороден човек сте, не искате да му отговорите по същия.
 
Какво заключение можем да извадим от това? – Че който съзнава погръшките си, може да ги изправи. Да изправиш една своя погръшка, това значи, ако си напакостил на никого, да му направиш добро. Това е ме-тод за превръщане на енергиит, от- отрицателни в положителни. Как може човек да изправи погръшката си? Представете си, че някога сте казали една обидна дума на нъ-кого. След време друг някой, или същият, казва и на вас една обидна дума. Вие сте забравили своята погрЬшка, че сте казали на нъкого обидна дума, и се чувствувате крайно засегнат от смЪлостта на този, който ви обижда. Седите и мислите, как да му отговорите. Да му кажете обидна дума, не искате; да го ударите, не искате. Благороден човек сте, не искате да му отговорите по същия.

Версия от 14:21, 9 декември 2008

Смяна на енергиите

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит животът.

Размишление върху чистосърдечието.

Чете се темата: „Защо вярвам и защо се съмнявам".

За следния път всеки да вземе десет грама просо и да преброи зрънцата. След това ще видим, каква разлика има в числата. Като се върнете по домовете си, ще опражите просото с малко зехтин и ще го изядете. Преди да го ядете, ще си отбележите, какво е времето и вашето вътрешно състояние. Ще го ядете бавно, с разположение, и ще си отбележите състоянието, в което се намирате. Като го изядете, също ще опишете вътрешното си състояние и времето: дали грее слънце или е облачно, тихо или ветровито. Значи, три момента са важни: преди ядене на просото, във време на ядене и след ядене. Кога ще го ядете, не е определено – кой когато има разположение. Като направите задачата си, ще имате една придобивка в знанията си, една нова опитност. Тези наблюдения са важни за вас. Аз се интересувам главно от броя на зрънцата в десетте грама.

В един мит се говори за просото и за неговата служба. След създаването на зърнените храни, така се случило, че просото било определено да храни човечеството. То запитало другите храни: Какво трябва да се прави от мене – хляб или баница? Те му отговорили: Ти стани на хляб, че за баница не мисли.

Просото, като дребно, се взима за символ на смаляването. Не може човек да гледа просените зрънца и да не мисли за смаляването. Христос взима синаповото семе за представител на малките величини. В Евангелието е казано: „Ако имате вяра, колкото синаповото зърно"... Като четете Евангелието, ще се чудите, каква връзка има между вярата на човека и синаповото зърно. Външно тези неща изглеждат разхвърляни, но само за онези, които не ги разбират. Ученият разбира отношението между всички части и ги разглежда като удове на едно цяло. Невежият не се интересува нито от частите, нито от цялото. Не е все едно, дали човек знае отношението между частите и как да ги съчетае, или не знае. Как ще впрегнете конете, ако не можете да съчетаете частите в едно цяло? Господарят ви иска да впрегнете конете и да отидете с колата на работа. Ако не можете да направите това, още на другия ден той ще ви изпъди. Ако сте писар и пишете писма, а не знаете как да съчетавате буквите правилно, какво ще стане с вас? Щом прегледа едно от писмата, които сте писали, началникът веднага ще ви уволни. Каква картина ще нарисува художникът, ако не може да съчетае правилно частите на лицето? Който погледне картината, ще каже, че тя е рисувана от някой невежа, а не от художник. Художникът знае, как да съчетае частите, за да даде истински образ на лицата. Всеки човек, сам за себе си, е художник. През целия си живот той рисува собствения си образ и трябва да знае, къде каква линия да тури, за да не размести частите. Отрицателните мисли и чувства, както и страданията, съкращават мускулите и внасят дисхармония в лицето. Положителните мисли и чувства и радостта предават нещо красиво на човешкото лице – мускулите приемат своето естествено положение. Красиво е човешкото лице, когато отпечатва положителното и възвишено състояние на човека; тогава всяка част е на мястото си. Вътрешната дисхармония и хармония се отразяват не само върху мускулите на човешкото тяло, но и върху костите. Това не става из веднъж, но в течение на десетки, стотици и хиляди години – според интензивността на състоянията, през които човек минава. Сегашните недъзи и добродетели на човека се дължат на неговото минало.

Мнозина се оправдават за недостатъците си, че са ги наследили от майка си и баща си, от деди и прадеди. Вярно е, че човек унаследява качествата и чертите на родителите си, но той може и да се справи с тях, да ги превърне в положителни. Човек възприема черти, качества, движения от другите хора, което показва, че те си влияят и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.

В Америка някъде, живял един епископ, който имал обичай да криви главата си наляво. По подражание на него, всички проповедници от същата област си изкривявали главите наляво. Като го гледали, те незабелязано му подражавали и придобили същия навик.

Нека всеки се огледа и види, държи ли главата си направо, или я изкривява, ту наляво, ту надясно. Някой говори и криви главата си наляво. Вие го слушате и му подражавате. Гледате, един ден и вашата глава се изкривила наляво. Друг път срещате човек, който криви главата си надясно. Днес го наблюдавате, утре го наблюдавате, докато най-после и вие започвате да изкривявате главата си надясно. Не е лошо да подражава човек, но той трябва да държи главата си право – нито надясно или наляво, нито напред или назад. Ако наведеш. главата си напред, това означава едно нищо; ако я наведеш назад – друго нищо означава. Като влезеш в някой магазин, търговецът те оглежда от главата до краката и ако си добре облачен и внушаваш доверие, той ще наведе главата си, ще те поздрави учтиво и ще каже: Какво обичате, господине? Отиваш в някое министерство, търсиш работа. Веднага разсилният те посреща, изпъчва се пред тебе и те пита: Какво обичате? Не е позволено да влизате при министъра. Ще чакате, не е време още. Като се изпъчва, той иска да каже: Знаеш ли, кой съм аз? Значи, когато човек навежда и главата, и тялото си напред, това показва, че е търговец, иска да продаде стоката си добре. Когато се изпъче пред вас и не ви позволява да влезете при министъра, той е разсилен.

Като знаете, че много от вашите движения и постъпки са придобити по влияние, по наследство или по подражание, бъдете будни, да се освободите от тях. В първо време те могат да ви забавляват, но впоследствие ще се отразят и върху характера ви. Някой прави такива движения с ръката си, като че отсича нещо. Той е придобил това движение от военните. Войникът вади сабята си и каквото срещне на пътя си, сече. Който прави такива движения с ръцете си, има желанието и разположението на войника. Какво придобива човек с това движение? Защо не подражавате на земеделеца, който взима в ръката си жито и сее на нивата? Между двете движения – сечене и сеене, има борба. Първоначално човек е изучавал сеченето. Той взимал меч, брадва в ръка – сякъл и рязал. След време започнал да мисли, да си дава отчет за постъпките и си казал: Нищо не придобих със сечене и рязане. Трябва да изменя живота си, да направя някакво добро. Той взел житото в ръка и започнал широко да сее. След това заровил посятото, и след известно време получил плод от доброто, което направил.

Какво заключение можем да извадим от това? – Че който съзнава погръшките си, може да ги изправи. Да изправиш една своя погръшка, това значи, ако си напакостил на никого, да му направиш добро. Това е ме-тод за превръщане на енергиит, от- отрицателни в положителни. Как може човек да изправи погръшката си? Представете си, че някога сте казали една обидна дума на нъ-кого. След време друг някой, или същият, казва и на вас една обидна дума. Вие сте забравили своята погрЬшка, че сте казали на нъкого обидна дума, и се чувствувате крайно засегнат от смЪлостта на този, който ви обижда. Седите и мислите, как да му отговорите. Да му кажете обидна дума, не искате; да го ударите, не искате. Благороден човек сте, не искате да му отговорите по същия.


314

начин, но и обидната дума не можете да забравите. Цъл ден ходите натукъ-натам, вершите работата си, но обидната дума се верти в главата ви, не ви напуща. Най-после се вернете у дома си, пиете чаша вода и с нея заедно глътнете обидата. Ако още ви безпокои, като се храните, отправяте и обидата в стомаха, да се смели. И този начин е добър, но за предпочитане е да бъдете глух за обидата. Идете при човека, който ви е обидил, хванете го за рж.ка и го пригърнете. Цълунете го няколко пъти и му кажете: Хубаво говориш. Повтори още един път, да чуя, какво тръбна да изправям в себе си. Ела сега да си хапнем братски, да забравим всичко лошо. Който може да приложи този метод, е характерен човек. Той изработил нещо ценно в себе си.

Защо човек лесно се обижда и раз-гяъвява? Защо може и да прощава? В човека има две съзнания: нисше – в задната част на главата, и висше – в предната част. Когато впечатленията и чувствата минават през задната част на главата и там се за-държат, човек дава ход на нисшите енергии в себе си и е готов да се гнъви, да бие, да се кара. Ако тези енергии се отпра-вят към предната част на главата, в човека се явява борба. Той се бори, докато едни от енергиите надвият. Щом надв^ят висшите енергии, човек става снизходите-лен и прощава. Висшето съзнание е про-


315

«водник на светлината-. Като разглежда нещата при тази евътлина, човек не може да ле прости. Ето защо, когато енергиите мина-ват през задната част на мозъка и над-тежават, обърни се към Бога, Който работи в тебе, да отправи тези енергии в предната част на мозъка, дето има условия да се асимилират. Който може да преработва обидит, той всеки момент се повдига. И микроскопически да се повдигнеш, с един милиметър, благодари на Бога. Той е вою-вал заради тебе и ти е помогнал.

Какво представят обидните думи? Т са сили, които падат върху човека, за да го изкарат от противоречието и заблуждението, в което се намира. Как ще те обидят? Ще кажат, че си крадец, вагабонт, хи-трец и т. н. Думата „вагабонтъ" е чужда, тя започва с буквата „V" – знак на противоречие. Думата „крадецъ" започва с буквата „К" – знак на диехармония. Думите „корона, кръст, крепост, кръгъ" започват също с „К". Кръгът означава сили, които са. в постоянно движение. Думите „воденица, Венера, вера, вода, вино" започват с буквата „В". Виното прави човека весел; въ-рата го окуражава; воденицата мели брашно. Вземете един речник и вижте, какви букви влизат в думит. Ще забележите, че в н кои думи влизат по няколко силни букви. При това, от значение за думите е, дали една .и съща буква, силна или слаба, се намира въ


316

началото или на края на думата. Ако една дума съдържа нисходещи сили, буквит, които-я образуват, не са. хармонично съчетани. Хармоиичните или възходещите думи са съставени от хармонично съчетани букви.

Като ученици, вие трябва да изучавате мислите си, да знаете, всяка мисъл в коя област на мозъка се заражда. Ако в ума ви се роди мисъл за изучаване на някой предмег, отпред на челото ще уевтите известно напрежение; ако се прояви верата ви, ще уевтите напрежение в горната част на главата си; ако пък се засегне чувството на справедливост или съвъстта, ще уевтите напрежение горе, отстрани на главата; ако се разгнъвите, ще уевтите напрежение в областта зад ушит. Това показва, че всъ-ко чувство, всяка умствена способност заема точно опредълено място в човешката глава: отгоре, отстрана, отзад или отпред. Това е наука, която в бъдеще ще познават всички. Как може да се въздействува срещу гнъва? Ако нъкое дете се е разгнъвило, пипнете верха на носа му. Състоянието му веднага ще се смъни. Достатъчно е най-малкото докосване до верха па носа, за да стане смъна на енергиит. Енергиит, които текат през верха на носа, са. сверзани с енергиите около ушит. Ето защо, като дадете на детето да яде, гнъвът му изчезва. Като се разгнъвиш, започни да ядеш, да трансфор-мираш енергиите на гнъва. Добре е да ядешъ,


317

яреди да се е проявил гнъва, преди да е отровил кръвьта. Като разбереш, че някой човек е гогов да те обиди, вземи си нъ-колко оръха или бадеми, докато още не си се разгнъвил. Задната част на мозъка е сверзана с известен род чувствувания, които нямат нищо общо с мисълта. За да не се подаде на тези чувства, човек трябва да прекара мисълта си от задната част на мозъка към предната част. Само така тези чувства могат да се трансформи-рат и да станат безвредни за човека.

И тъй, обиди ли ви някой, започнете да мислите, за да намърите начин, да въздействувате на онзи, който ви е обидил. Това значи, да преверне човек минуса в плюс. Човек не може да въздействува на своя ближен, ако първо не е смънил своите енергии. Не може ли да въздействува на себе си, той ще възприеме състоянието на другия, и двамата ще станат положителни. Когато се срещнат двама души, еднакво силни, между тях ще се яви борба, в която единият ще победи, а другият ще б^де победен.

Най-опасното място в човешката глава е мъстото на личните чувства. Т се нами-рат в задната част на главата. За да се справи с личните си чувства, човек трябва да отправи енергията им към горната част на главата, дето се намира центъра на милосърдието. Тук близо се намират два други центрове – на верата и на надеждата, дето


318

се смЬнят нисшиг енергии с висши. За сега слънцето на човешкия живот се намира в главата, дето работи съзнанието^ Дробовете нямат такова съзнание, както мозъкът. Лицето пък представя посоката, към която човек се движи. В която посока е обърнато лицето, към нея се отпра-вят енергиит& на човешкото тяло.

Като изучавате животнит, виждате животинската линия, върху която разумната слънчева енергия е работила хиляди години, докато я изправи и създаде човека. Днес слънчевата енергия действува върху човешкото чело. Като разбират силата и значението на слънчевата енергия, мнозина наблюдават слънцето, отправят погледа си към него. Не е нежно това. Като гледа слънцето, човек трйбва мислено да отправя енергиите от задната част на мозъка си към предната част. Днес малко хора могат да концентри-рар мисълта си и да отправят нисшите енергии на мозъка към висшите, но има и такива хора. И останалите ще постигната това, но след хиляди години. Който не може да концентрира мисълта си, колкото да гледа слънцето, почти нищо нема да постигне.

Човек трЬбва да изучава закона за пренасяне на енергиите от задната част на мозъка в предната част. Остане ли тази енергия в задната част на мозъка дълго време, тя ще заличи всичкото знание, което човек е придобил и постоянно придобива.


319'

За да не изпаднете в това положение, работете върху себе си сами, да си помогнете. Иначе, ще дойде ден, когато всичко ще отречете и ще се спънете. Главата на човека отзад трябва да бъде правилно развита. Това значи нормално развите човек. Ако главата му отзад е плоска, този човек е скитник в живота. За такъв човек тур-ците употребяват поговорката: „Камък, който се търкаля, темел не хваща. По ли-ниите на ръката съдите за умственото и здравословно състояние на човека. Напри-мър, линията на живота показва, дали човек е здрав, или не. Сатурновата линия е сверзана с гръбнака. Тя показва състоянието на гръбначния стълб. Линиите на ума и на живота са в тъсна връзка помежду си. Ако линията на ума е по-дълга от линията на живота, човек мисли за много работи, безпокои се, поради което жизнените му енергии са по-малко. Ако през една жица минава силна енергия, жицата изгаря лесно. За трансформиране на излишната енергия помагат моралните чувства. Т са. добри трансформатори на излишната умствена енергия Обаче, умът сам нищо не може да направи. Той трябва да се сеедини с сърдцето. Само така енергиите се трансформират правилно.

Задачата на човека е да регулира правилно мозъчните си енергии, за да се ползува от благата на природата. Всяко действие


320

трябва да бъде съзнателно, да се ръководи от мисълта. Например, от значение е, как ходи човек. Ако се тресе, като ходи, той нарушава правилния ход на мисълта. С движението ту на единия, ту на другия крак напред, човек отправя енергиите от задната част на мозъка към предната част и така си въздействува. Когато сте разтревожени за нещо, движете се. Достатъчно е да извървите единъ-два километра път, за да се успокоите. Като знаете всичко това, стремете се към такива опити, с които да си помагате при всички мъчнотии и неприятности.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът

20. Лекция от Учителя, държана на 25 януарий, 1929 г. София. – Изгръв.