Разлика между версии на „Отворени книги“

Версия от 17:05, 18 юни 2009

Отворени книги

Съвременните хора се намират в положението на ученик, който постдшва в гимназия или в университет. Първата му работа е да подаде заявление за приемане в съответното училище, придружено с необходимите документи за ценз. Докато се отговори на заявлението, ученикът изживява тревога: ще го приемат, или не. Най-после му отговарят, че е приет. След това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва с уагЪх училището. Като започне да учи, указва се, че е способен и задоволява изискванията на своите учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване в училището. Значи, ученикът е приет в училището, при това е способен, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. Следователно, за да свърши ученикът училище, три условия трябва да бъдат в съгласие: да го приемат в училището, да бъде способен да учи и да има средства за издръжка. Н-бкои хора имат първия род мъчнотии, други – втория род, а трети – последните мъч-нотии – н4мат средства за издържане.

Йоана 9:1–9.

296

Защо са дадени мъчнотии и страдания на хората? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се задават въпросит^, защо човек има два крака, защо главата му е нагоре изправена, а краката надолу и т. н-? Ако човек задава такива въпроси, растението може да пита, защо главата му е забита в земята. Животното пък може да пита, защо главата му е в хоризонтално положение. Растението, животното и човекът представят стадии на развитие, през които животът е минавал. В тези фази на развитие се вижда постепенното изявяване на Божията мисъл. Растението, животното и чов^кът представят проявената Божия мисъл на земята. Първото проявяване на Божията мисъл виждаме въ

(Ф- V (Ф- 2)

растенията. Като прекарали хиляди години с главите си в земята (ф. 1.), растенията по-

297

желали ново положение–да извадят главите си от земята, а с това заедно да се подо-брят условията на живота им. Обаче, това не могло да стане изведнъж. Бог постепенно обръщал главите им, докато ги поста-вил в хоризонтално положение, което виждаме в четвероногит, в мл-вкопитаещитъ^ (ф. 2.). Значи, животните са втората проява на Божията мисъл на земята. И животните не били доволни от положението си; и те пожелали подобрение на условията на техния живот. Центърът на тежестта в животните не е в средата, вследствие на което за да пазят равновесие, т движат опашката си. В това отношение опашката играе важна рол у животнит. След голями мъчнотии и страдания, силигб в главата на животните започнали да се проектират повече нагоре, вследствие на което тялото им постепенно се изправяло, докато застанало на два крака, което виждаме в човека (ф. 3). Следователно, човек представя трета проява на Божията мисъл. При това положение, с глава дагоре и на два крака изпра-вен, и човек н^ма нужното равновесие. Ето защо, човек често пада. За да не пада, той трябва да държи мисълта си силно съсредоточена нагоре, към центъра на слънцето. Моралните падания на хората се дължат на факта, че в т-вхния морален живот няма равновесие, няма нужния морален устой. В този смисъл, гръхът не е нищо друго,

238

освен изгубване на равновесието, вследствие на което човек пада. Дали морално ще падне човек или физически, това се дължи все на изгубване на равновесието.

Съвременните хора са недоволни от начина, по който светът е създаден. Когато-главата им била забита в земята, т били недоволни. Когато главата им била в хоризонтално положение, и тогава изказали недоволство. И днес, когато главата им е на* горе, т пак са недоволни. Невидимият свят предлага на хората да представят свой проект за създаване на света, за да се задоволят. Такъв проект и до днес не е представен. Защо? – Защото хората не са дошли до положение да разбират нещата принципално, т. е. от Божествено гледище, Досега хората са разглеждали нещата или от своя гледна точка, или от гледна точка на своитъ1 ближни. Р трябва да дойдат до третия начин: да разглеждат нещата от Божествения свят, от гледището на абсолютните, неизмънни принципи. Да изучавате нещата от Божествено гледище е едно, а да ги изучавате от свое гледище и от гледището на своите ближни, е друго.

Какво се разбира под думите изучаване на нещата от свое гледище, от гледищета на своя ближен и от Божествено гледище? Да изучавате нътцата от Божествено гледище, от гледището на Бога и тогава да се произнасяте върху тях, това значи, да ги разгле-

299

ждате от положението на бащата. Да ги изучавате от свое гледище, това значи да ги разглеждате от положението на майката. И най-после, да ги изучавате от гледището на своя ближен, това значи, да ги разглеждате от положението на децата. Децата са много своенравни. Т вършат неща, които-не са позволени: влизат в чужди градини да късат плодове, влизат в дюкяни да правят обири и т. н. За да се освободят от пакостите на децата, т. е. на своите ближни, хората създават закони, морални правила, според които не позволяват да се правят обири, да се късат плодове и т. н. Ако не се спазват тези правила, нарушава се равновесието на общия организъм. Няма по-страшно нещо от това, да се отръже главата на човека. Ако се отреже главата на човека, нарушава се равновесието на цълия организъм. Колко мъчно може след това да се възстанови изгубеното равновесие.

Хората питат, защо Господ е създал св-вта. Защо светът е създаден, никой не знае. В създаването на света се крие нъ-каква дълбока вътрешна тайна. Интересно ег кое кара хората да питат, защо светът е създаден. Има ли нъкакво противоречие в това, че светът е създаден? – Ама защо-човек ходи на два крака? – Какво особено има в това? Някога, в далечното минало, главата на човека е била забита в земята, после е била в хоризонтално положение, а

300

днес е нагоре. Често човек изпада в положение на растение, с глава заровена в материята. И тогава той разглежда нещата от лоложението на растението. Друг път главата му е в хоризонтално положение. Тогава разглежда нещата от положението на животното. И най-после той се намира с глава нагоре, в положението иа чов-бк, и започва да изучава нтлцата от гледището на човека. Това са фази, състояния, през които човек неизбежно минава.

В едно окултно предание се говори за слизането на растенията на земята и преминаването им в по-високи положения. Като слизали от високите светове, растенията обикнали земята и пожелали да останат на нея, заровени с главата надолу. Т мислили, че този живот никога няма да им дотегне. Обаче, като живели хиляди години на земята, вид"вли, че не могат да се разбират с нея и пожелали да извадят главите си навън, да тръгнат в посока, по която земята се движи. Затова т тръгнали с главата напред, в хоризонтално положение, – станали животни. И това положение не им харесало. Защо?–Защото, като се движили в посока, по която земята верви, без да искат, т били постоянно в нейните следи. Това не се понравило на земята, затова тя разбъркала умовете им, вследствие на което им създала голями мъчнотии и изпитания. Те започнали едни други да се ядат, да се изтрябват. Така земята била свободна

301

да прави, каквото иска, без да има, кой да я следи. След големи мъчнотии и изпитания, животните пожелали да изл-взат от това положение. С големи усилия г изправили главите си нагоре, към центъра на слънцето» към Бога. Така растенията дошли до най-високото положение – до положението на човека. Като вид/Ъла, че има възможност да се лиши от човека – работник, земята му създала голямо тт>ло, посредством което го задържала за себе си. Ако човек нт>маше това тежко, голт>мо тътю, той би хвръкнал към слънцето, би отишъл при Бога. А така, колкото малко да обработва земята, той все пак е добър работник.

Сега, дали това предание е въфно, не зная. Ще кажа като турцитт»: „И така да е, пак не въфвай". Едно е важно: при най-трудните условия на живота си, при най-голямитт» противоречия, в края на краищата, човек ще разгледа състоянията, през които е минал, и ще каже: Въпроситт» не се разре-шават нито с заравяне на главата в материята, нито с движението й в посока успоредна на земната орбита. Единственото разрешаване на въпроситт* седи в изправяне на главата към центъра на слънцето.

Съвременните хора се движат в различни посоки: едни към центъра на земята, други – успоредно на земната орбита, трети– към центъра на слънцето. Тази е причината, поради която те не могат да се разбират.

-302

Като не се разбират, те се натъкват на ред лротиворечия. Оплаквате се, че хората не ви разбират. Вие разбирате ли ги? И вие не ги разбирате. Някой седнал на мъстото ви, сърдите се. Друг се проявил пръв в известна област на науката, завиждате му. Защо не влезете в положението на т"бзи хора и ги разберете ?

На какво се дължат противоречията в живота? Една от причините на противоречията се дължи на връзкит-в, които човтзк е направил на земята. Ако е свер-зан с баща си, човек ще носи противоречията на баща си. Ако е свързан с майка си, той ще носи нейнитъ1 лротиворечия. И най-после, ако е свързан със себе си, той ще носи своите противоречия. Ако е свързан с растенията, ще носи тяхните противоречия. Какви са противоречията на растенията? Само главата на растенията е запазена от външни противоречия. Обаче, тътгото и краката на растенията, които представят стъблото и кло-нищата, са изложени на големи външни противоречия. Като задуха в^тър, клонищата се разлюляват, огъват, а понякога счупват. Вътърът иска да застави растенията да се обърнат с главата нагоре. Хиляди години ве--че, как растенията се мъчат да извадят главите си вън от земята, но не са успе-ли. ЕНзтърът казва: Дебели са главитъ* на растенията. Ето, хиляди години, как духам огъвам ги, но т не искат да покажат,

303

главите си вън от земята. Все пак в-бтъ-рът е направил нещо: Една трета от растенията са минали в фазата на животнит, извадили са главите си от земята и ги дър-жат в хоризонтално положение. Въ"гърът продължава да духа и на останалите две трети от растенията. Той духа и на животнит, да изправят главите си нагоре. Най-после вЪтърът духа и на човека, да се закрепи добре, да пази равновесие.

Днес човек се натъква на три вида противоречия. Когато се почувствува мъж, човек изпада в противоречията на бащата. Когато се почувствува жена, човек изпада в противоречията на майката. Когато остане сам със себе си, той изпада в противоречията на детето. Когото и да срещнете днес, все за права говори. Мъжете говорят за права, жените говорят за права и децата говорят за права. Тези три вида права се разли-чават едни от други. За да имате правата на мъжа, на бащата, вие трябва да станете баща. За да имате правата на майката, на жената, трябва да станете майка. За да имате правата на детето, трябва да станете дете. Ако не станете баща, майка, или дете, вие не можете да се ползувате от тяхнитъ' права.

Какъв е практическият извод от т^зи положения? Да има човек права, това значи, да има известен капитал, известно богатство в себе си, с което да разполага, от което всЬкога да дава. Следователно,

304

който има права, той дава нещо от себе си на онзи, който няма права. Единият дава, адру-гият взима. Кое е' по-добро: да даваш, или да взимаш? Ако нямаш никакъвъ- товар на гърба си, за предпочитане е да се натова-риш, да носиш нещо. Ако дълго време си носил товар на гърба си, за предпочитане е да го снемеш, да се разтовариш. Докато живъе, човек постоянно се товари и разтоваря. Той товари ума си с мисли, сърцето– с чувства, а волята – с постъпки. Мислите са капитал на ума, чувствата – капитал на сърцето, постъпките – капитал на волята. Богат е човек, но от него зависи, как ще използува капиталите си. Срещате стар човек, той се оплаква, че не го разбират. Сръ-щате млад, и той се оплаква, че не го разбират. Защо? – Защото не са пуснали капиталите си в обръщение. По същата причина вярващи и неверващи, учени и прости се оплакват, че никой не ги разбира. Един вер-ващ не разбира друг верващ. Единият нарича другия еретик. Защо? – Защото не вервал като него. Как трябва да вярва човек? В какво седи истинското верую?

Да се задава въпроса, в какво седи истинското верую, това значи да питате, в какво седи истинското пъние. Ако зададете този въпрос на един музикант, той ще ви каже: Истинското пЪние се заключава в чистота, мекота и яснота на тона. Спо-ред мене, истинското пъние се заключава

305

в любовта. П-вние с любов е сила. ПЪние без любов нищо не представя. Ако искате да проверите, как пЪете, идете при някой болен, неразположеп човек и запМте. Ако болният оздравее и неразположеният се ободри, вашето пъние е истинско. Нямате ли тези резултати, вие п-вете без любов. Много пЪвци и музиканти са били освирквани от публиката. Т са казвали, че хората не ги разбират. Ако публиката не ги разбира, кой е причина за това: пЪвецът или самата публика? Ако децата не разбират баща си и майка си, къде е погрътпката: в децата или в бащата и майката? Ако вие сами не се разбирате, къде е погрешката? Значи, човек живее на земята, говори, мисли, чувствува, но сам себе си не разбира. Той казва, че като замине за другия свят, ще отиде при Бога. Същевременно цитира стиха от Писанието: „В Бога жив^ем и се движимъ". Чудно н"Б-що! На земята живее и се движи в Бога, а като замине за онзи свят, пак ще отиде при Бога. Как трябва да се разбере това? Това е тавталогия, от която се вижда, че в умовег на хората се раждат идеи, мисли, които за самите тях не са още изяснени.

Какво трябва да правите, за да си изясните всички въпроси в живота? Вие трябва да учите. Като ученици на окултна школа, преди

20

306

всичко вие трзбва да изучавате отношенията, които имате към баща си, към майка си и към самия себе. После ще изучавате отношенията, които имате към земята, към слънцето. Земята представя майката, която е хванала човека здраво за краката. Слънцето представя бащата, който е хванал човека здраво за главата. Днес само ръцет на човека са свободни, и той маха с тях на-лЪво-надъсно, търси начин да се освободи от майка си и от баща си.

Задавали ли сте си въпроса, защо сте дошли на земята? Ще кажете, че сте изпратени от Бога. Върху този въпрос може да се разисква – или сте пратени, или не. Не е достатъчно да кажете само, че сте изпратени, но трябва да съзнавате това, да сте убедени в думите си. Не е достатъчно само да кажете, че всичко, което ви заобикаля, е създадено заради вас. Звездите за вас ли са създадени? Ако са създадени за вас, вие трябва да се ползувате от тях. В същност, колцина се ползуват от звездит-? Ще кажете, че тъ1 са далеч от вас. Наистина, голямигб работи се гледат отдалеч, а мал-ките – отблизо. Ако малкит-в, дребните неща гледате отдалеч, нищо няма да видите. Мал-ките неща ще гледате отблизо и под микро-скоп, или с увеличително стъкло. Ако гол-б-мите нт>ща гледате отблизо, пак нищо няма да видите. Следователно, гол-Ъмите нъчца ще гледате отдалеч, а не отблизо. Любовта,

307

обичьта отде ще я гледате: отблизо или отда-леч? За да отговорите на този въпрос, първо трябва да опред-влите, към кои неща спада любовта: към голямите или към малкит. Съществува следният закон: всеки лредмет, който обичате, трябва да стои на известно разстояние от вас. Който не спазва този закон, той ще се натъкне на голями противоречия. Оттук можем да извадим заключението: противоречията в живота се дължат на факта, че човек нарушава онова разстояние, което съществува между него и любимия му предмет. Като обича нещо, човек има желание да го вземе близо до себе си, да го пригърне, да му се порадва. Любовта изключва всвкаква близост, всъкакво пригръ-щане. – Ами Бога, Христа не можем ли да пригърнем? – Как ще Го пригърнете, като е далеч от вас? Как ще пригърнете слънцето, звездит-в? – Като отидем на небето, при Христа, тогава ще Го пригърнем. – Христос не обича пригръдки. Той опита веднъж пригръдките на хората, и втори пжл не се лъже. Те Му изковаха един дървен кръст и Го качиха на него, да Го пригърне. Христос познава вече пригръдките на дървения кръст. На земята Той мина през големи противоречия: първо Го заковаха на кръста като човек, с главата нагоре. После Го свалиха от кръста и Го поставиха с главата напред, в хоризонтално положение, каквото е положението на животните. Най-

308

после, Христос требваше да излезе от гроба и да възкръсне.

Защо хората умират? Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си. Като се справят с това състояние, т ще излЪзат от гроба, отново ще се изправят на краката си и ще бъдат вече самостоятелни. Кога поставят човт>ка в хоризонтално положение ?–Когато се обиди. Когато се отчая и не иска да живъе, човек е пак в хоризонтално положение. Когато го обичат, или когато не го обичат, той е все в хоризонтално положение. И като болен, и като здрав, човек постоянно се измъчва, вследствие на което заема хоризонтално положение. Това показва, че всички положения, в които човек се намира, са неестествени. Въпръки това, той не се стреми да се освободи от тия състояния, но като дете, все за баница мисли. Какво ще спечели от баницата? Пеперудите ядат ли баница? Ангелите ядат ли баница? Какво представя баницата? Баницата представя временния, преходния живот, от който всеки трябва да се откаже. Какво ще прави като се откаже от този живот ? Той ще влезе във вечния, в постоянния живот.

Кой е ВЪчният живот? ВЪчният живот се отличава с абсолютно равновесие. Който иска да придобие този живот, той трябва да пази първото условие: равновесие на своя ум, равновесие на своето сърце и

309

равновесие на своята воля. Всички противоречия, всички недоразумения и разногласия между хората се дължат на факта, че т не пазят своето равновесие. Пазене на равновесието е метод на работа, който трябва да се приложи при съвременното възпитание. Да се самовъзпитава човек, това значи, да пази равновесие между своите мисли, чувства и постъпки, т. е. да пази равновесие на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който изгуби равновесието на своя ум,, той се излага на страдания; който изгуби равновесието на своето сърце, той се излага на смущения; който изгуби равновесието на своята воля, той се излага на падане. Когато боговет, възвишените същества изгубиха равновесието на своята воля, т паднаха. Следователно, когато човек падне, трябвада знае, че причината за неговото падане, е изгубване равновесието на неговата воля, на неговите постъпки. Затова е казано в Писанието: „Който стои, да гледа да не падне".

И тъй, стремете се да пазите равнове-сието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Слушате някой да пее и намирате, че не пее хубаво. В този момент още трябва да посочите погръшките му. Но ако започнете да пъете, и вие ще бъдете пъзец като него. Много учители по музика не пеят добре, но могат да напътват учениците си. Н"бкой учител може да не е добър по харак-тер, но иска учениците му да бъдат добри.

310

Защо?–Има някакви съображения. Той казва,. че желае доброто за самото добро, без огледъ-на това, кой какво ще каже за него, или какво ще придобие от доброто.

Какво разбирате под думит-, да пра-виш добро за самото добро? Когато някой прави добро, той не трябва да има пред вид своя личен интерес, но доброто на всички хора, на цялото човечество. Защо? – Защото всички хора са свързани помежду си. Т представят халки на една верига. Следователно, когато един човек върви в правия П/К.т, и съседът му ще върви в правия път. Ако първият не върви в правия пжл, и съседът му ще върви по неговия пж.т. Щом бащата в един дом падне, с него заедно ще паднат и майката, и децата. Ако майката падне, ще паднат и бащата, и децата. Ако децата паднат, ще паднат и майката, и бащата. Това е общ закон, който засъта всички хора. Не мислете, че можете да се освободите от този закон. И до днес Бог продължава да мисли, как да възстанови равновесието на своите паднали деца. Докато не дойдат в съгласие с Божиите мисли, чувства и постъпки, хората не могат да възстановят своето равновесие, не могат да влъзат в Божествения живот, не могат да разберат усилията, които Божият Дух прави за тяхното повдигане.

Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите равновесието на своя

311

ум, на своето сърце и на своята воля. Ако не можете да възстановите равновесието си, вие всякога ще се намирате в противоречие или с Бога, или със себе си, или със своя ближен. При това, помнете: Правата на чо-въ^са се обусловят от равновесието на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.

несе

даде)

\ Казано е в Писанието: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина." Любовта е сърцето на Бога, Мъдростта – главата на Неговото Слово, а Истината – Неговите крака. Любовта апред-вля равновесието на сърцето. Който обича Бога, той е уравновесил силите на своето сърце и заради Него е готов на всички жертви. Ако младата мома пожертвува всичко за своя възлюбен и не нам-ври ща-стиего, което очаква, на мътто ли е нейната жертва? ВсЬка жертва, която чов-ък прави, трЪбза да принесе своя плод. Христос при-себе си жертва за света, но тази жертва плод. Тази жертва имаше велико предназначение. Трябва ли момата да се жени за 1^омък, който утре ще я направи нещастна? Ама не могла да живт>е без него. Как е живяла без него преди да го срещне?! Как е жив-вла хиляди години на земята без него? Когато младите се женят, дъщерята изневерява на баща си, а синът – на майка си. Защо? – Защото, с раждането си още, дъщерята се е сверзала с баща си, а синът – с майка си. В този смисъл,

312

дъщерята и синът са женени вече, нима защо втори път да се женят. Н-кцо повече: със слизането си на земята, човт>к е изневъ-рил на своя Отец. Като се облече в материя, той забрави всички и започна да отрича Бога, Духа, Душата. Духът представя бащата, а душата – майката. Следователно, дъщерите изневтзряват на Духа, а синовете – на Душата. Слабостта на дъщерята, на жената е в ума, слабостта на сина, на мъжа е в сърцето, а слабостта на/децата – в т-блото. Защо дъщерята изневерява? – Дъщерята изневерява, защото мисли, че ще намери мъж, който ще я обича повече от баща й. Защо синът изневерява? – Защото мисли, че ще намери жена, коятр ще го обича повече от майка му. И двама га се самоизлътеат. Нито дъщерята ще напери мъж, който да я обича повече от баца й, нито синът ще намери жена, която да го обича повече от майка му. Невъзможно е да се намери жена, да обича мъжа си повече от майка му, която го е носила девет месеца в утробата си. Обаче, докато хората живЕят със своите стари възгледи, дъщерята и синът все още ще изневеряват на родителите си. Дъщерята нема още отношения към баща си. Синът нема отношекия към майка си. И вие немате отношения кт\м себе си.

Сега, след всичко това, ще казвате, че обичате себе си. Какво обичате в себе си?

313

Понъкога вие обичате тълото си, но не е тълото само, което трябва да се обича. В същност, вие не знаете, какво трябва да обичате в себе си. Ако обичате тълото си, утре това тъло ще .изчезне. Човек трябва да обича Божественото начало в себе си, но как и къде да Го намери? Ако Го намъри и обикне, с него ще стане цъл преврат. Той ту Го намира, ту Го изгубва. Защо? – Постоянно се съмнява. Къде седи Божественото в човека: в главата ли, в сърцето ли? Някой мисли, че като има достойнство, това е Божествено в него. Къде седи неговото достойнство, и как познава, че има достойнство? Според мене, онзи човек има достойнство, който никога не се обижда. Светлината има достойнство, понеже никога и от нищо не се обижда. Тя минава през чисти и през нечисти мъста и навсъкъде се задържа само по една триста-хилядна част от секундата. Нищо не е в състояние да обиди светлината, понеже тя използува всичко и знае, как да се справя с всички положения. Ако в ръцет на глупавия попадне златна сабя, с нея той може да мушне нъкого. Обаче, умният ще използува тази сабя на място. Той ще я стопи, ще я преверне в пари, които ще пусне в движение.

Умният човек разполага с три начина за разрешаване на мъчнотиит: или чрез силата на ума, или чрез силата на сърцето, или чрез силата на волята. Другояче казано:

314

мъчнотиите могат да се разрешават или от гледището на бащата, или от гледището-на майката, или от свое собствено гледище. Още едно положение: мъчнотиите могат да се разрешават или от гледището на Бога, или от гледището на Духа Божий, или от свое собствено гледище. Обаче, трите вида положения се намират в известна връзка помежду си. За да разрешавате въпросите правилно, не се заблуждавайте от външния вид на нещата. Запримър, едно дете, ма-кар и малко, може да ви каже по-умни неща и от възрастнит. Питам едно дете: Стоянчо, защо ме обичаш? – Защото и ти ме оби-чаш.–Защо другарчето ти не те обича?–Защото и аз не го обичам. Щом аз го обикна, и той ще ме обикне. Значи, Стоянчо разбира, че в отношенията на хората има известна зависимост. Откъде е научил тези нъчца? Това са закони, които са написани в сърд-цата на всички хора, били т млади, възрастни или стари.

Следователно, ако искате да ви обичат, и вие трябва да обичате. Ако искате живо-тът ви да се подобри, трябва да обичате Бога. Вие искате Бог да ви обича, а не съзнавате, че Той ви е обикнал още преди създаването ви. Той вече е отворена книга за вас, но вие сте затворена книга за Него. Понеже сте затворени за Него, вие не можете да възприемете всичко онова, което Той отправя към вас. Невъзможно е да възприе-

315-

.мете нещо от човека, когото не обичате. Невъзможно е да възприемете нещо от Богаг ако не Го обичате. Отворете се към Него, за да възприемете онова, което Той всеки мо-мент ви дава. Любовта определя отношенията между хората. Когато двама души се обичат, единият дава, а другият възприема. Тогава и двамата са отворени: и който даваг и който взима. Значи, любовта търси отворени души, които да възприемат всичко, каквото тя дава.

И тъй, човек трябва да бъде отворен. Умът и сърцето му трябва да бъдат отворени книги. Когато мисли, чувствува и действува, човек се отваря. Да бъдеш добър, това значи да се отвориш. Да обичаш, това значи да се отвориш, да се влее Божественото благо в тебе. Който обича, той никога не може да бъде излъга н. Любовта изключва всякаква лъжа. Когато обича, човек се отваря. Когото обичат, и той се отваря. Отварянето е необходимо, за да можеш или да дадеш, или да вземеш. Истинската лю-бов подразбира правилна обмяна: единият дава, другият взима. При любовта човек първо възприема. Като обработи полученото, той дава. Дойде някой и се оплаква, че еди^ кой си не го обича. Как познавате, дали един човек ви обича? Докато не обичате човека, вие никога не можете да кажете, обича ли ви той, или не. Как ще познаете, топла ли е или студена ръката на някой човек, ако не я

316

пипнете? Значи, за да се познаят, хората-трябва да дойдат в известно съприкосновение помежду си, трябва да се отворят едни за други. Ако не обичате, и ако не ви обичат, вие не можете да се познаете. Следователно, първото условие за опознаване на хората е любовта. Същото може да се каже и за Бога. Невъзможно е да познаете Бога, ако не Го обичате. Извън любовта опознаване не може да има. В това отношение повечето хора вървят по обратен път: не мислят за Бога, не верват в Него, а искат Той да ги обича.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, но забравят, че щастието е във връзка с любовта. Човек не може да бъде щастлив, ако не обича. Човек не може да бъде щастлив, ако не мисли. Човек не може да бъде щастлив, ако не действува. С други думи казано: Човек не може да чувствува, да обича без любов. Човек не може да мисли без мъдрост. Човек не може да действува без истина. Това са методи, правила, необходими за съграждане на новия живот. Желанието на Бога е да ни доведе до положение да работим по законите на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Този е пътят, по който могат да се разрешат всички противоречия в живота.

Когото срещнете днес, ще ви запита, обичате ли го. Как ще докажете, дали обичате някого, или не? Новата философия на живота подържа възгледа, че двама души мо-

317

гат да се обичат, когато са далеч един от друг. Ако са наблизо, те не могат да се обичат. Казвате, че Бог е далеч, затова именно, Го обичате. Погрешката на хората седи в това, че т искат да се обичат отблизо. Те искат да хванат предмета, който обичат. Ако обичате човека, как ще го хванете? Как ще хванете душата на човека, когато тя постоянно е в движение? Душата се движи толкова бързо, че едновременно присъства във всички свои точки. Това значи- Бог едновременно присъства навсякъде и никъде. Той едновременно е и близо, и далеч. Когато Го обичаш, Той е далеч. Когато не Го обичаш, Той е близо. Ако обичате, и ако ви обичат, вие сте далеч. Всеки е опитал това. Когато някой не ви обича, той е близо до вас и постоянно ви мушка. Затова, когато почувствува, че н^кой момък я обича, момата започва да бъта.Щом бъга от момъка, тя го обича. Ако не бъта, тя не го обича

Когато казвам, че които се обичат, тъ-трябва да бъдат далеч един от друг, това подразбира, че любовта постоянно се движи, вследствие на което изисква голям простор. Ето защо е казано, че за любовта няма невъзможни неща. Мощно нещо е любовта. Когото обича, тя ще го намери и на другия край на св-вта. В една минута само тя може да обиколи вселената. За любовта няма граници, няма разстояния. За любовта не съществу-ват понятията „далеч и близо". Далеч и

318

близо, това са относителни понятия, които съществуват само за хората на земята. Следователно, когато н-вкой се отдалечава от вас, това показва, че или той ви обича, или вие го обичате. Ако ви обича, той ще се отдалечи от вас. Ако го обичате, вие ще се отдалечите от него. Докато седите близо при човека и му натяквате, че не ви обича, това показва, че и вие не го обичате. Ако седите при н-бкого и нищо не му говорите за любов, вие го обичате.

И тъй, ако се отдалечавам от нтжого, обичам го; ако се приближавам при нъкого, не го обичам. Изпращам писмо до едного, в което съобщавам, че му завещавам всичкото си богатство, всичките си имоти и за-минавам за странство. Живей свободно, разполагай с всичко мое и за нищо не се грижи. Какво показва това? – Че обичам този чов^бк. Отдалечавам се от него, нищо не му искам и го оставям съвършено свобо-ден. Ако му дам част от имотите си и остана да жив-бя при него, като му напом-ням постоянно, че съм го облагодетелству-вал, това показва, че не го обичам. Тъй щото, под думите „далеч и близо", разбираме противоречията в любовта. Ако между двама души, които се обичат, възникват противоречия, това показва, че те са близо един до друг. Ако в любовта им не възникват никакви противоречия, те са далеч един от друг.

319

Като изучавам възгледите на съвременните хора за любовта, намирам, че те са съвършено криви. Защо? – Защото тър-сят любовта отблизо. Обаче, те никога не могат да намтзрят любовта отблизо. ВсЬ-ка любов, която е отблизо, не е истинска. Истинската любов е отдалеч. Тя е необятната, великата любов.

Първият и единствен закон, който сверзва хората, е любовта. Всека точка на любовта носи живот в себе си. Следователно, с която точка на любовта влезете в съприкосновение, вие възприемате нейния живот. Който не разбира любовта, той е не-щастен. Нещастието на хората се дължи на това, че те не разбират необятната Божия Любов. Те не разбират любовта на баща си – на Духа; те не разбират любовта на майка си – на Душата; те не разбират и своята любов. Тази е причината, дето хората изживяват трояко противоречие: противоречие на ума, противоречие на сърцето и противоречие на волята.

Тази година ви е дадена задача да разрешите противоречията на растенията, на животните и на човека. Като разрешите тези противоречия, ще разберете, какво значи да любиш. Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушиш равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т. е. да не нарушиш равновесието на своите мисли,

320

чувства и постлшки. Това не значи, че ще бж-дете свободни от страдания. Всички ще страдате, но страданията ви ще бъдат осмислени. И Бог страда. Той изпрати единствения си Син на земята, за да се изяви чрез Него, да прояви любовта си към всички живи сж-щества. Въпръки това, хората роптаят про-тив Бога, защо е създал човека да страда и да се мъчи. Това роптание, това тяхно недоволство достига до Него и, като вижда човешката неблагодарност, Той страда. Че жена ви не ви обичала, че децата не ви обичали, че слугит^ не били доволни от вас, всичко отдавате на Господа, Него считате, виновник за вашето положение. Казано е, обаче, в Писанието: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани".

Защо е даден животът ? – За да по-знаем Божията Любов? – Защо е дадено знанието? – За да познаем Божията Мж-дрост. – Защо е дадена свободата? – За да познаем Божията Истина. Мислете върху гЪзи положения. Те сж отялечени въпроси. За да ги разберете, от вас се иска съзнателна, интенсивна работа.

Като ученици, вие трябва да правите опити, да видите, докъде сте дошли в любовта. Ако искате да дадете нищо на някой беден и бъркате в джоба си няколко пъти, докато извадите само един лев, вие сте близо до любовта, т. е. жив-вете в любовта на противоречията.

321

Кога ще се освободите от противоре-ята на живота? – Когато имате равновесие в ума, в сърцето и във волята си. Който има равновесие в ума, в сърцето и във волята си, той е истински свободен човек.

Новото, което чухте днес е, че Божията Любов не произтича от човешката. Човешката любов е причина за грЪха, за престъпленията, за противоречията. Когато сте близо до предмета, който обичате, гр^хът е неизбЪжен. Когато сте далеч от предмета, който обичате, грт>хът е невъзможен. Ева сгр-Бши, когато дойде близо до забраненото дърво. Ако бъчне далеч от дървото, тя нямаше да срещне черния адепт и нтшаше да сгръщш. Тя отиде близо до дървото, за да слуша, какво ще й говори черният адеп. Тя трябваше отдалеч да слуша. Това значи самоотричане. Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се отрече от баща си, от майка си, от брата си и от своя живот." Аз пък казвам: Да се самоотречеш, това значи, да бъдеш далеч от баща си, от майка си, от брата си, от сестра си и от себе си. Така само ще пока-жеш, че ги обичаш. И блудният син се отдалечи от баща си, но от желание да бъде свободен, да поживее, както разбира, а не от любов към него. Като изяде паритъ-си, като изгуби всичко, той пожела да се

21

322

верне близо при баща си, но вече вътрешно близо, а външно далеч, като последен негов роб. Така изяви той своята любов към баща си. Блудният син взе смирено положение към баща си. Смирението е из-раз на любовта. Когато се смири, човек е далеч от любовта. Тогава любовта между Бога и него се проявява правилно.

Запомнете следнитъ1 нъчца : Пазете равновесие на ума, на сърцето и на волята си! Каквото и да се случи в живота ви, пазете равновесие.

Обичайте отдалеч! Каквато мисъл, чувство или желание ви посетят, дръжте ги далеч от себе си, докато разберете, откъде идат и какво носят със себе си. Кое е по-добро за вас: да имате богат чичо в Америка, който всеки месец ви изпраща по сто долара, или чичо ви да е близо до вас и всеки ден да се оплаква, че н^ма, какво да яде.

„Божият Дух носи вси чките ъ-блага на живота."

4. Септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.