Разлика между версии на „Сочни храни“

Версия от 17:02, 18 юни 2009

Сочни храни

В първата глава от книгата на про-рок Данаила се вижда силата на убеждението. Голяма е силата на човека, който има убеждение! Който няма убеждение, той не може да приложи силата си. Данаил бил убе-ден, че не трябва да яде пищна храна, но сочна, т. е. сочива. Под „пищна храна" се разбират разните видове меса Под „сочива" се разбира вегетарианска храна. Навуходоно-сор, вавилонският цар, определил всеки ден да се дава на Данаила и на тримата юноши, Юдини синове, дт>л от царскитъ-изрядни ястия и от виното, което той пиеше. Но т пожелали за себе си сочива и вода. Както виждате, има религиозни хора, които употребяват пищна храна и винце пият; има религиозни, които ядат сочива и вода пият. За да употреби човек една или друга храна, това зависи от неговото вж.трешно убеждение. Следователно, човек може да има убеждение по отношение на физическия свят, може да има убеждение и по отношение на духовния свят.

И тъй, по отношение на храната, познаваме два типа хора: едните употрт^бяват ме-

Данаила 1 гл. Йоана 12:12 – 20.

156

сна храна, а другите – вегетарианска. Човек употребява такава храна, в която той верва. Когато е убеден в нещо, човек вярва. Едно убеждение е толкова по-силно, колкото верата на човека в убеждението му е по-голяма. Най-малкото колебание, най-малкото съмчение в неговата вяра намалява силата на убеждението. Дето убеждението е слабо, там приложението отсжтству-ва. Ако приложи н^що, в което не е убеден, човек нЬта да има никакви резултати. Данаил имаше убеждение, което приложи. Той помоли началника на скопците да му поз воли да не яде от храната, която се слага на царската трапеза, за да не се оскверни. Като приложи своето убеждение, Данаил получи добри резултати. Значи. всяко приложение на нъчцата трябва да се предшествува от убеждение. Човек трябва да е убеден сто на сто в онова, което прилага. Ако има едно на сто изключение, това не е убеждение.

Възможно ли е човек да има убеждение, в което да няма поне едно на сто изключение? Не само че е възможно, но спо-ред мене истинско убеждевие е онова, в което няма абсолютно никакво изключение. Ако човек не успъва в нещо, единс! вената причина за това е, че убеждението му не е пълно. Той не е сто на сто убеден, все има никакво малко колебание или съмнение в неговото убеждение. Слабата страна на съвременните християни седи в това, че тъ-

157

нямаг убеждение. Р казват: Христовото учение е неприложимо в сегашния живот. П, сами не вярват в това, което проповъ\д-ват. Тогава остава да се приложи учението на пищната храна. Виждате, че днес всеки 1 овори за удобства, за улеснения, за пищна храна. Които н"Ьмат тези условия, т роп-гаят в себе си, защо едни да имат всичко, каквото пожелаят, а други да ядат постна храна и да пият само чиста водица. Те се оплакват, че им дотегнала постната храна и чистата вода, имат нужда от силна, укрепителна храна и малко винце. Аз не взимам думите „пищна и постна храна" в буквален смисъл. Не е въпрос до външната страна на храната. Всички съвременни хора, св-бтски и религиозни, богати и бедни, месоядци и вегетарианци, роптаят. Светски хора, които ядат пищна храна, роптаят; религиозни хора, които ядат постна храна, също роптаят. Значи, причината за роп-танието на хората не е постната храна, защото и пищната храна не ги задоволява. Слугата роптае, че господарьт не му заплатил, колкото трябва. Жената роптае срещу мъжа си, че не я обичал, както трябва. Според нея, щом мъж й не я обича, тя не може да влезе в Царството Божие. Слугата представя св-втския човеж, който яде пищна храна, но е недово-лен от живота. Жената представя религиозния човеж, който яде постна храна, со-чива, и той е недоволен от живота. И два-

158

мата роитаят, търсят н*бщо, което не мо-гат да намЪрят. Жеиеният е недоволен, че се е оженил – роптае; нежененият е недоволен, че не се е оженил – роптае. Же-неният е религиозният човек; нежененият –свт/гският. И двамата роптаят, и двамата са недоволни. Религиозният роптае, че се е оженил; той мисли, че женитбата му препятствува да влезе в Царството Божие. Св"бтският роптае, че не се е оженил. Той казва: Ако б'Ьх женен, шДж да имам синове, дъщери, работитъ1 ми щ-вха да вървят напред. Сам чов-ък какво може да направи? Нямам жена, нямам деца да ми пома-гат. „С един камък къща не става".

Сега, аз изнасям тия факти, за да обърна вниманието ви върху роптанието, върху недоволството на хората, но не и да го обясня. Роптанието е резултат на дълбок психически процес, който става в човека. Често роптанието произтича от малки причини. Малки, дребни причини правят човека недоволен. Някой е недоволен, че не е кра-сив. От какво зависи красотата на човека? Любовта е мъфка за красотата. С други думи казано: Когато обичате нтжого, той е красив; когато не го обичате, той не е кра-сив. Външно красивият човек е маска, която нтокой скулптор е изваял и поста-вил на чов-бшкото лице. Махнете тази маска и вижте, дали човек под маската е красив. Ако някой човеж и под маската е

159

красив, той може да се нарече истински кра-сив. Следователно, истински красив човек е този, който няма маска, т. е. който външно и вж.трешно е красив.

И тъй, истинското убеждение абсолютно изключва от себе си съмнението, колебанието, нерешителността. Прегледайте вашите убеждения и вижте, влиза ли в тях съмнението като присжлг елемент. Ако съмнението отсж/гствува, вашето убеждение е абсолютно, и смъло можете да го приложите. Данаил, заедно с тримата млади момци, бъше поставен при много неблагоприятни условия. Т трябваше да живеят в царския дом, при съвършено нови условия за тяхния ред и порядък на живота, в който до това време б-вха поставени. Требвало е съвършено да измънят на себе си, на своя начин на хранене, на разбиране и да влъзат в условията на „пищния животъ". Обаче, и при това положение т намърили изходен пжл и издържали на убеждението си да се хранят със сочива и да пият вода вмъсто вино от царската трапеза.

Що е сочива, т. е. сочна храна? – Сочната храна е храната на любовта. Пищната храна е тази на безлюбието. Който употребя-ва пищна храна, в смисъл храна на без-любие, той всякога е недоволен. Каквото предложите на този човек, той всякога е недоволен. Навсъкъде ще го чувате да роптае: защо днес няма печена кокошка?

160

Защо нтема баница? Защо яденето е малко постно? Защо кърпата не е сгъната, както трябва? Защо чинията не е добре измита? Който употребява сочна храна, т. е. храната на любовта, той всЬкога е доволен. На чо-вт>ка, който употребява пищна храна, други му слугуват; онзи пък, който яде сочна храна, сам си слугува. Ако чинията ти е нечиста, вземи гореща вода и сапун, измий я нъкол-ко пъти изобилно с вода, и въпросът е свер-шен. Трябва ли за толкова нищожна работа да викаш този или онзи слуга и да създаваш цъла история? Пищната храна се изразява в угощения, банкети, в прислужване от страна на други хора. Сочната храна се изразява в простота, чистота и любов. Тук нтша угощения, няма банкети, няма прислуга. Тук човек сам върши работата си. Затова първата храна представя безлюбието, в което нъчцата се постигат чрез насилие. Втората храна представя любовта, в която всичко се върши доброволно. Ние можем да наречем пищната храна не „храна на безлюбие", а – „храна на свещения човешки егоизъмъ". Сочната храна оставаме със същото име – „храна на любовта".

Може ли Христовото учение да се приложи днес? Може ли да се приложи нЪкое ново учение? Ако имате убеждение, или ако сте последовател на „храната на любовта" – на сочната храна, можете да приложите, каквото искате. Ако сте последовател на

161

„храната на свещения човетнки егоизъмъ" – на пищната храна, нищо не можете да приложите. Щастието на човека зависи от убеждението, което той носи дълбоко в душата си. Щастието на човека зависи от спазване на великите закони на природата. Законитт>, които учените проверяват, наричат „природни", но т не влизат в Божествения свят. Защо? – Защото в тия закони има изключения. Тези закони може да са наредени от висши, разумни същества, но ако в тях има само едно изключение, те не са Божествени. Щом има едно изключение само, т внасят най-малкото съмнение. В Божествените закони, обаче, няма абсолютно никакво изключение. Ето защо, всеки трябва да се стреми към Божествения живот. в който няма никакво изключение. Докато жив-Ее в света на най-малките изключения, човек е вън от Божествения свят. И този евтзт не е лош, но ще знаете, че всеки момент той може да ви изненада с едно изключение, с което трябва да се справите. Н-вкога едно изключение може да развали щвлата работа. Запримъф, купувате една хубава, доброкачествена светц, за която плащате десет лева. Запалвате светцьта, започвате да четете, и виждате, че тя гори добре. Дохождате до най-важната глава на книгата и забелязвате, че св^щьта започва да гасне. Защо? Фитилът на половината св-бщ е прекженат. Палите

11

162

една клечка кибрит. втора, трета, но светць-та не гори. Казвате: Отидоха петт лева, но и работата ми остана незавършена. Едно изключение ви изненада: половината свъш била без фитил.

Следователно, когато искате да знаете, живъете ли по Божествените закони, или не, вижте, имате ли изключения в живота си. Ако срещнете най-малкото изключение, ще знаете, че не сте в съгласие с абсолютните Божествени закони. ВсЬка мисъл, всяко чувство и всЬка постъпка, в които има най-малкото изключение, спадат към човетпкия свят. Няма ли никакво изключение в тях, т се отнасят към Божествения . св-бт. Всички несгоди, всички неуспехи в живота се дължат на изключенията, които са при-същи на човешкия свят. Като не взима това пред вид, човтзк приема своя живот за Божествен, вследствие на което се натъква на ред противоречия и заблуждения. Като не познава себе си, като не познава заблужденията си, човек възприема известна идея, известно убеждение, като мисли, че това е стремеж на неговата душа. В същност, скритото му желание е, чрез това верую да подобри живота си. Как иска да подобри живота си? Външно, материално. Обаче, той не знае, че вероятността да подобри човек материалното си положение чрез едно свое убеждение, или втфую, е едва едно на сто. И като

163

не задоволи това свое желание, този човек се разочарова.

Срътцам едного, който ми казва: Откак станах християнин, всичкитъ1 ми работи се наредиха добре. Срътцам друг, който ми казва: Откак станах християнин, всичко ми тръгна назад. И едното е вт>рно, и другото е в-врно. Кой от двамата жив-Ее в Божествения свтуг? Срътцам други двама, единият от които казва, че, преди да бил християнин, не обичал да дава. Другият казва: Откак станах християнин, започнах да давам. Според мене последният е на прав път. От двамата онзи има убеждение, който дава. Този човек мисли само за днес, а не и за утре. Ако съм пред един планински извор, и дойде при мене човек и ме помоли за чаша вода, трябва ли да се страху-вам, че, ако му дам чаша вода, утре нт>ма да има за мене? Изворът постоянно тече, той има убеждение. Извор, който пресъхва, нтша убеждение. Защо? – Защото в неговото убеждение има изключения. Изворите на Божествения свтуг никога не престават. В тяхните убеждения нъчна изключения Извори-те на човетикия свят пресъхват. В тт>х-ните убеждения има изключения.

Представете си, че любовта влт>зе в нтжой човек и започне да извира. Обаче, от ден на ден тази любов намалява, докато съвършено престане. След известно време отново потече. Тази любов върви ли

164

по пътя на убеждението? – Не, в нея се явяват изключения. Следователно, когато в любовта се явяват изключения, тя е временна, чов-вшка, а не Божествена. Щом се на-мърите пред такава любов, имате право да се смущавате. Тя непременно ще ви изненада с никакво изключение. Как ще се справите с изключенията на любовта? Заприм-вр, всеки ден имате хлтзб. Връщате се един ден от работа, и домашните ви казват, че днес няма хлт>б: на фурната няма, съседите ви нтшат, приятелите ви нямат – отникъде не можете да нам-врите парче хляб. Това е изключение във вашия живот. Лътате си вечерьта гла-ден, но не можете да заспите. Как ще се справите с това изключение? Казвате, че ви е сполетъло голямо нещастие – хлт^б нямате. Допуснете, че вие живъете на дъното на океана, дето сте верзани за един чувал с злато, тежък сто килограма. Докато златото е с вас, всичко можете да имате: хляб, ядене, дрехи – каквото пожелаете. Чувате, че нъкъде, високо над вас, съществува друг свят, дето слънце гръе. Искате да влезете в този свят, но сте верзани, не можете да се освободите. Един ден, по никаква случайност. т-бзи връзки се развер-зват, вие се освобождавате от златото, и веднага се изкачвате на поверхността на океана, влизате в светлия, просторен свят. Какво изгубихте? Изгубихте златото, но спечелихте условията на новия живот. Не заслу-

165

жава ли да гладувате една вечер, за да излезете от св-вта на изключенията? Гладът може да стане причина за влизането ви в Царството Божие.

В Шуменско нЪкъде се завъдили много вълци. Лесничеите мислили дълго време, как да се освободят от тях. Най-после решили да заколят едно теле и да турят в него стрихнин. С закланото теле те искали да привл^кат вълцит^ и да ги отровят. Отвисоко н"Бкж.де един орел видъл телето и решил, че заслужава да опита тази хубава храна. Отдавна не бил вкусвал телешко месо. Като се отдалечили хората, орелът, заедно със свои другари, още около 20 орли, се нахвърляли настървено върху телето и започнали да ядат. Не минало много време, един по един всички орли се натъркаляли на земята и умрели, отровени от стрихнина. Първият, най-голямият и силен орел, успЪл да хвръкне и, близо до Каспичан, на една поляна, започнал да се търкаля. Доста време се борил между живота и смъртта, но успъ\л да поверне всичкото месо, което изял. Едничък той могъл да се спаси от смъртта, но от този случай извлякъл опитността: когато някой ти предлага пищна храна, не яж. Знай, че в нея се крие смъртта. За предпочитане е да ядеш умръло теле, отколкото – заклано от учени хора.

И тъй, който има убеждение без изключение, той всичко може да постигне. Такова

166

убеждение има само в любовта. Убеждение без любов не съществува. Който живее в Божията Любов, само той може да има убеждение. С това убеждение човек постига всички свои желаниа и стремежи. Без убеждение нищо не се постига. В това отношение Данаил даде пример. Той е един от пър-вите вегетарианци от преди хиляди години насам. Той е бил вегетарианец, но не като сегашнит. Сегашното вегетарианство клони повече към пищната храна, а трябва да мине към сочната, т. е. към чистото вегетарианство. Човек трябва да има вътрешно убеждение, което всякога да подържа духа му, да подържа неговия живот. Убеждение, при което духът на човека отпада, умът се раз-колебава и сърцето се смущава, не е убеждение. Човек трябва да бъде убеден в истината! Убеденият в истината не се раз-колебава, не отпада духом.

Някой чете беседите и се колебае в себе си: Христовото Слово ли е това, или не? Да се държа ли за това Слово, или да се откажа ? Този човек мяза на момък, който иска да се жени, но не знае, коя мома да избере : по-богатата или по-бедната, по-красивата или по-грозната. Която мома и да сглежда, едно да знае: да стои десет километра да-леч от нея. Това е доброто убеждение. Ако искате да знаете, Божествено ли е Словото, което говоря, опитайте го, подложете го на проверка. Всяко нещо, което е изпитано и

167

проверено, е реално. Искате да построите мост. Предлагат ви вербови и дъбови греди. Трябва ли да ви препоръчват едните или другите? Взимате вербова греда, туряте я на моста – не издържа. Щом не издържа, турете я настрана. Взимате дъбова греда, туряте я на моста – издържа. Щом издържа, туряте я на работа. Опитът сам препоръчва нътцата. За мене не важи храната, която ми препоръчват, но тази, която се отразява добре на моя организъм.

И сега ще дойдат проповедници да препоръчват Христовото учение, да го пропо-въ\дват на хората. Защо проповъдват ? Няколко съображения има, които заставят хората да проповядват Христовото учение. Едно от съображенията им е да печелят души, че като отидат на онзи свят, тези души да св-бтят на главите им като скъпоценни камъни. След това те ще кажат: Господи, ние спасихме, ние доведохме тези души. Ако е така, как ще си обяснят т-бзи проповъдници Христовите думи: „За да не погине всяка овца, която Ти ми даде". Значи, сам Христос казва, че е дошъл да спаси он-бзи овце, които Бог му е дал. А един обикновен проповяд-ник ще каже, че той спасил няколко овце и ги завел при Бога. Той се поставя по-високо от Христа.

Други проповедници казват, че обърнали някого към Христа. Един проповъ\дник срещнал едного и започнал да му проповядва. В скоро време той усп-вл да го обърне

168

към Христа. След това проповъ\цникът го поканил у дома си. Рано сутриньта гостът му изчезнал. Къде отишъл ? Указало се, че бил апаш. Той обрал проповедника и избътал. Пропов-вдникът си казал: Аз го обърнах, но той още по-добре ме обърна.

Сега, главната идея, която искам да остане в ума ви, е: човек трябва да има убеждение. Един ден Христос запита учениците си: За кого ме мислят да съм? – Някои мислят, че си един от пророцитъч После се обърна към Петра и го запита: Ти за кого ме мислиш ? – Ти си Христос, Син на Бога живаго. Казва му Христос: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец ми, Който жив-Ее вътебе". Значи, за да вярва в истината, чов^вк трябва да има вътрешно убеждение за нещата. Ще кажете: Ами ти кой си? – Питайте Господа. Ако аз кажа нещо за себе си, ще говоря като заинтересуван. Ще кажа нещо, което в действителност не е така. Каквото Бог ви каже, това е вярно. Когато изпрати Христа на земята, Бог каза: „Този е моят възлюбен, в Когото благово-лих. Вярвайте в Него".

Идеята за самоотричането, която Христос изказал, не е идея за сиромаси. Тя се отнася само за богатитъч Богатият има от какво да се самоотрича. Сиромахът от какво ще се самоотрича? Баща няма, майка няма, брат и сестра няма – няма от какво да се самоотрича. Сиромахът няма пет пари в ке-

169

сията си. Богатият има милиони в касата си – има от какво да се отрича. Следователно, идеята за самоотричане се отнася до бога-тит, в широк смисъл на думата, т. е. до ония, които имат. Давайте шедро, свободно, по любов. Които мислят, че нищо нямат, т трябва да знаят, че това учение не се отнася до тях. Които имат, те трябва да дават, но свободно, по любов.

И тъй, даването се отнася до външната страна на любовта, а убеждението – до вътрешната. Силата на убеждението се вижда в приложението. Няма убеждение без приложение. Ако дадено убеждение не може да се приложи на физическия свят, ще се приложи в духовния. Божественото учение има приложение във всички светове. Човек трябва да знае само, как да прилага. Различието се заключава в начина на приложението, но не и във възможността, или невъзможността да се приложи.

Сега, четете сами първа глава от книгата на пророк Данаила и мислете, каква храна да изберете за себе си: пищна или сочна. Опитът показал, че кргато Данаил се хранил със сочива, лицето му станало по-красиво, а същевременно той имал повече знания и мъдрост от всички тогавашни учени и мъдреци.

„Божият Дух носи всичките блага на живота".

25 август, 5 ч. с.