Разлика между версии на „Служене“

Версия от 22:17, 9 юни 2009

Служене

Размишление.

„Ако имам всичкото знание и всичката в-вра, а любов нямам, нищо не съм." (– 2 ст.).

„Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се горд-ве." (– 4 ст.).

„Любовта не дири своето си." (– 5 ст.).

„Любовта никога не отпада." (– 8 ст.). – Когато отпадне, когато изгуби разположението си, човек мисли, че е изгубил любовта си. Щом отпада, човек не е имал любов. Има една любов, която никога не отпада – тя е Божията Любов. Има едно небе, което никога не се засънчва от облаци – то е Божественото небе. Божията Любов се изявява чрез това небе. Видите ли, че небето на някой чов^к е облачно, знайте, че чрез него се проявява човешката, т. е. неразбраната любов. През тази любов слънцето не се вижда. Колкото да искате да го видите, не можете – облаци го засвнчват.

Като ученици, от вас се иска самообладание, да не се забравяте нито в радо-

I. Коринтяном, 13 гл.

273

стиг, нито в скьрбитъ\ Често ср'кща1е учени, музиканти, художници, които се увличат толкова много в своята наука или изкуство, че (абравят окржжаващиг. Един знамените ниртуоз отишъл в Париж да дава кон-церт. Като започнал да свири, той се увл-в-къл в свиренето и забравил публиката – изгубил мЪрка на времето. Хората се уморили да слушат и един след друг започнали да напущат салона. Последни останали ключарят и виртуозът. Като видЪл, че му-зикантът нъчиа намерение да свършва, ключарят се приближил до него и тихо му по-шепнал: Заповядайте господине ! Вземете ключа. Когато свършите, заключете салона.

Защо е требвало музикантът да свири толкова много? По две причини: или да покаже, че знае да свири, или се е увлЪкъл. Колкото добре да свири, музикантът не трябва да злоупотребява с търпението на хората. Не е лесно да слушаш с часове музика. И верващите постъпват като този вир-туоз. Срещнете ли някой в-врващ, той ще говори продължително, какво е проповътшал Христос, какво са говорили пророците и апостолите. И Христос. и пророците, и апостолите са говорили, но малко. Те повече са работили, а по-малко говорили. Нтжогашните светии са яли малко. Те са се хранили по един път в седмицата. Обикновеният човек се храни по три пъти на ден, а никога и по четири пъти. Значи, светията взима четири

274

обЪда в месеца, а обикновеният човек се храни 90 или 120 пъти в месеца. Голяма е разточителността на съвременния човтж. За свое оправдание ще кажете, че не сте светии. Сватът страда, именно, за това, че хората не са светии. Ако б-вха светии, тъ- щЪха малко да ядат и повече да работят. Дето влезете днес – в семействата, в училищата, в черквитъ^ в обществата, навевкъде ще се натъкнете на спорове и недоразумения. Всички хора спорят, карат се, бият се, защото не са светии. Свет трябва да бъде човек!

Съвременните хора подържат еволюционната теория и казват, че всичко може да се постигне чрез еволюция. Според тази теория те-б намира г, че всичко, което става в живота, е в реда на н-вщата. 1ъ- казват, че по еволюционен пж. те и злото ще се преверне в добро. Права е тази теория, но еволюцията изисква векове. След втжове всичко може да се постигне, но има и кратък път на постижения. Чрез еволюция, заприм-вр, лъжата не може да се преверне в истина. През всички времена и епохи лъжата си остава лъжа. Като не мисли върху думитъ\ с които си служи, н-бкой казва, че е господар на себе си. Въфни ли са думите му? Той казва, че е господар, а същевременно страда, боледува, робува на другите хора. Господар е онзи, който е независим, който не боледува и всб-кога сам решава задачите си. Друг пък казва, че е слуга. И той не говори истината.

275

Докато казва, че е слуга, виждате, че търси чужда помощ, сам не може да си направи иай-обикновените услуги.

Като е дошъл на земята, човек трябва да слугува. Как трябва да слугува? С лю-бов. Любовта е заплата за слугува нето на човека. На земята за слугуването дават пари. 11ри това, колкото повече плащат, толкова повече изискват. В духовния свят, обаче, па слугата плащат с любов. Колкото повече обичаш, толкова повече слугуваш; колкото по-малко обичаш, толкова по-малко слу-Iуваш. Колкото повече те обичат, толкова повече слугуваш; колкото по-малко те обичат, толкова по-малко слугуваш. Сжлцият яакон се отнася и към господаруването. Малко те обичат, малко господаруваш; мно-ю те обичат, много господаруваш. Малко обичаш, малко господаруваш; много обичаш, много господаруваш. Светът ще се оправи, когато хората изпълняват правилно задълженията си като слуги и като господари, не само към ближните си, но и към себе си. За да бъде добър слуга, първо човек трябва да се научи да служи на Бога. Щом се научи да служи на Бога, той ще може да служи на себе си и на ближния си. Днес хората страдат от слуги и господари, които не изпълняват службите си, както трябва. Болният страда, че слугата му не го слуша, не му услужва добре. Здравият страда, че слугата му го експлоатира. Слугата пък стра-

276

да от господаря си, че го ограничава, че не му плаща редовно.

Когато слугата и господарят са вън от човека, той знае причината за своите страдания. Какво ще кажете, когато страдате и се смущавате без външни господари и слу-^ ги? Причината за страданията се крие в човека, в неговите сътива. Ако нямаше очи7 човек не би виждал, какво правят хората, и нямаше да страда. Ако нтемаше уши, той не би чувал, какво говорят хорята, и нямаше да страда. Ако нямаше уста, човек не би отговарял на разговорите на хората," и нямаше да страда. Чрез устата любовта се изявява. Следователно, устата трябва да дълготърпи, да бъде благосклонна, да не завижда. Ако по-малкото братче види в чинията си ядене по-малко от това на по-гол-вмия си брат, то започва да вика, да се съра – завижда. Ако му дадат много ядене, ще го остави настрана, не може да го изяде. Въпреки това, то завижда. Щом вл-взе зависть-та в него, то започва да се смущава и да страда. Не е въпрос човек да няма очи, уши, уста, нос, но той трябва да възпитава своите евтива. И като вижда, и като чува, и като помирисва, той трябва да знае, кое е за него и кое не е, колко и кога му е нужно не-_ що и те. н. Остави ли се на своите низши желания, той никога няма ла се насити. Ненаситно е чов-вшкото око.

277

Един английски милионер от Австралия пътувал с параход за Англия да при-сжтствува на коронацията на един от английските крале. Той носЬл със себе си 350 милиона лири, но като помислил, че тия пари нтзма да му стигнат, хверлил се в морето и се удавил. Всички хора мязат на този милионер. Те мислят, че са сиромаси, а в същност са големи милионери. Те^ раз-полагат с един мозък, с едно сърце, с дробове, със стомах, които струват милиарди. Те% имат те^ло, което струва милиарди. С помощта на физическото си те-бло, те влизат в връзка с един обширен свет. Изгубят ли телото си, физическият свет се скрива пред тях. Тогава само те разби-рат, колко е струвало телото им, на което не са давали никакво значение и къ^ което са се отнасяли небрежно.

Днес всички хора искат да бъдат щастливи. Те търсят щастието там, дето го нема. Те мислят, че ако бъдат богати, учени, силни, красиви, ще бъдат щастливи. Те се самоизлътеат. Защо? Виждаме, че светът е пълен и с богати, и с учени, и със силни, и с красиви хора, но при това всички страдат. Проповедниците казват, че човек живее и се движи в Бога, а въпреки това пак страда. Днес се проповедва на хората, че Бог е Любов, че човек живее в Бога, а въпреки това търси любовта и никъде не я намира. Как е възможно, чо-

278

в-бк ла люби Бога и да бъде нещастен? Как е възможно, човек да жив^зе в Бога и да бъде недоволен? Щом люби Бога и е недоволен и нещастен, това показва, че има недоимък в любовта си. И апостол Па-вел казва: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Съвременните хора се нуждаят от любов. Имат ли любов, те^, ще бъдвт и богати, и силни, и учени.

Новото учение е учение на любовта. Повярва ли в любовта, човек ще се освободи от всичко старо, както змията съблича старата си кожа. Старото, от което човек трябва да се освободи, представя неговото недоволство и безверие. Докато жив^е в старото, човек е готов да се кара с всички. Той се кара и със себе си. В всвки чо-в-вк има един господар и един слуга, които не могат да се примирят. Господарят е недоволен от слугата си, че не е изпълнил заповедите му, както трябва. Слугата е недоволен от господаря си, че не му плаща редовно.

Изучавали ли сте проявите на господаря и на слугата в себе си? Когато господарят се проявява, човек е горд, ходи с достойнство; когато слугата се проявява, чов-Ък се свива, смалява се. Добре е да се наблюдавате и да рисувате образите на господаря и на слугата в себе си. Така ще познаете, кога се проявява истинският човек и кога–

279

–актьорът. Скъпо се плаща на актьора, за да играе на сцената. За да примири господаря и слугата в себе си, човек трябва да се научи да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Той трябва да благодари за ума, за сърцето, за тялото, за душата, за духа, които му са дадени. Милиарди струват тия неща, а въпреки това човек не съзнава своето богатство и отива на сцената като ак-тьор да представя чужди роли. Пон-вкога плащат скъпо и на сцената, но когато актьорът или артистът е гениален.

Един директор на опера ангажирал Аделина Пати да пее на сцената. Като знаяла, че директорът на операта не обичал да плаща на време, тя решила да му създаде една мъчнотия, да го застави да плати веднага. В определения час публиката се събрала, очаквала да се яви на сцената Аделина Пати. Тя получила от директора 25 хиляди долари, но требвало да получи още 25. За да го застави да плати в момента, Аделина Пати не се явила на сцената на време, съзнателно се бавила. Публиката ръкоплъткала, протестирала, с нетърпение очаквала знаменитата п-ввица. Силно разтревожен, директорът влязъл в стаята на певицата и я помолил по-скоро да изл-взе на сцената. Тя била с една обувка на крака си. За да обуе втората, директорът се принудил веднага още да й плати останалите 25 хиляди долари. Той искал да я

280

използува, но тя била умна, не се подала на неговата хитрина.

Следователно, каквото прави човек, всякога му се плаща. Няма нещо, което човек е изработил. и да не му е платено. За всичко се плаща, но важно е човтж да работи съвестно, за да му се плаща на време и добре. Съвершенство се иска от човека. Само лю-бовьта е в сила да направи човека съвер-шен. Щом живее в любовта, човек трЪб-ва да приема нещата така, както са създадени, да нъчиа две мнения. Човек губи условията, защото е готов за нищо и никакво да пожертвува любовта. Момата е готова да пренебрегне любовта на майка си и на баща си за един случайно явил се момък в дома й. Той се представя за нейн възлюбен, и тя вярва в думигь- му. Как ще познае, дали наистина този момък е очакваният? Как ще познае, че са един за друг? Ако може едновременно да бъде нейн слуга и нейн господар, момъкът е истинският й възлюбен. Ако едновременно може да му бъде и слугиня, и господарка, момата е неговата възлюбена. Те са един за друг.

Сега ще ви дам няколко правила. Вечер на нивата си не ходи да копаеш; в голям студ също не ходи. Когато нъчмаш стотинка в джоба си, на гостилница не ходи; когато н-Бмаш стотинка в джоба си, никаква търговия не прави. Когато слънцето грЪе, когато деньт е светъл и топъл, тогава иди на ни-

281

вата да работиш. Когато джобът ти е пъ-лен, тогава започвай своитъ1 предприятия. Според езика на новото учение казвам: Започвайте с любов и свършвайте с любов. Започвайте с Бога и свършвайте с Бога. Започвайте с ближния си и свършвайте с ближния си. Започвайте със себе си и свършвайте със себе си.

За мнозина това са неразбрани работи, но за н-вкои са разбрани. Като говорите на хората за Божията Любов, тъ- казват, че не я разбират. Като дойдат до човешката любов, казват, че я разбират. Никакво разбиране не е това. Защо? Днес я разбират, на другия ден плачат от нея. Това не е любов, По отношение на лицето си младата мома отлично прилага козметиката. Тя знае да се червисва, да се пудри, да прави веждите си черни, тънки и те. н. Каква козметика е тази, която трае само десетина часа? Сутрин се направи бЪла и червена, но вечер нищо не остава от външната й красота. За да бъде бъ\ча и червена, тя трябва всЬки ден да се дегизира. Ако й говорите за природна, за естествена и психическа козметика, тя ще каже, че не ви разбира. Човек може да бъде естествено млад, без бръчки на лицето си. Добрият и чист живот прави човека млад, красив и бодър. Не жив-ве ли добре, каквато"~к6зме-тика да~ прилага, тя все ще излезе на лице. Изкуствените нътца всъкога се познават.

282

Един млад момък се подиграл с една баба, присмъчч се на бръчките на лицето и на б-влата й коса Тя решила да му отмъсти. За тази цел тя така се дегизирала, че била неузнаваема: лицето й станало бЪло и червено, без бръчки; косата й – черна, лъскава, а в устата си наредила два реда бъ\ли, красиви зъби. В този вид тя се явила пред младия момък и започнала да го поглежда дяволито, с намерение да му се хареса Най-после той я харесал, влюбил се в нея и започнал да й пише любовни писма, че не може да жив-ве без нея. Тя му отговорила, че е съгласна да се ожени за него. Докато ми-слил, че е щастлив, че е постигнал идеала си, след сватбата тя му се представила в истинския си вид. Като вид-бл старата баба пред себе си, той разбрал, че е бил излъ-ган и веднага напуснал стаята.

Да се ожени човек за старата баба, това значи, да види своитъ* заблуждения. Види ли заблужденията си, той веднага ще избъта. Ще дойде ден, когато всички хора ще разбе-рат. че са се оженили за стара баба. Старата баба представя живота на плътта. Като видят колко е грозна, всички ще напуснат къщата си и ще бътат вън. За да се освободи от живота на плътта, човек трябва да бъде търпелив, благосклонен и да не завижда. Ако не придобие тия качества, човече образува мъгла в съзнанието си, както вие сте обвити днес в мъгла. По този начин той

283

сам си препятствува да разбере и познае истината.

Искате ли да придобиете качествата на любовта, благодарете на Бога за страданията и за радостиг. които ви се дават; благодарете за богатството и за сиромашията; благодарете за знанието и за невежеството; благодарете за здравето и за болестта. Не забравяйте, че в страданието се крие радостта, а в радостта – страданието; в богатството се крие сиромашията, а в сиромашията – богатството; в знанието се крие невежеството, а в невежеството – знанието; в здравето се крие болестта, а в болестта – здравето. Сиромашията е слуга, а богатството – господар. Като се съберат на едно място господарят и слугата, работите се наре-ждат добре. Господарят дава капитала, а слугата – работата.

И тъй, искате ли да придобиете любовта, стремете се към новото, което сега иде. Когато Бог даде закона на Мойсея, планината бъчие покрита с мъгла. Сега и вие сте в мъгла, защото и на вас се дава закон – за-конът на любовта. Който живее без лю-бов, той ще бъде под мъглит, а с лю-бов – над мъглигб; без любов – в сиромашията, с любов – в богатството; без любов – в невежеството, с любов – в знанието; без любов – в болестта, с любов – в здравето. Единственият закон, с който трЬбва да служите на Бога, е любовта.

284

Любовта никога не отпада. Имайте пълна вЪ-ра, надежда и любов в Бога, за да постигнете всички ваши желания и стремежи. Пред вас стои велико бъдеще. Като прилагате закона на любовта, вие ще опитате Божията благост върху себе си.

11 август, 5 ч. с.