Разлика между версии на „Ценни придобивки“

Версия от 22:06, 9 юни 2009

Ценни придобивки

В живота на човека има две съществе-ни нъща, които никога не трябва да забравя. Рб са следните: да запази това, което има; и да спечели това, което няма. Сегашниях. по-рядък се гради върху вервели положение – да запазим това, което имаме. Бъдещият по-рядък се гради върху второто положение: да придобиваме, т. е. да печелим това, което нямаме. За да разберете тия положения, вие трябва да имате широки разбирания за живота. Запример, това, което ангелите имат, човек го н"Бма. Следователно, човек трябва да придобие това, което ангелите имат. Д<Ь-, като дойде в положението на ангел. той трябва да запази това, което има като човек.

Всичко, което виждаме около себе си и в природата, не е нищо друго, освен свет на предметно учение. Вие сте били деца, порасли сте, свършили сте нъкакво училище, придобили сте знание и най-после сте остаръли. Едно е важно аа аас. да запазите знанието, което сте придобили. Загубите ли знанието си, вие ще бъдете нещастни. Страшно н^що е да загуби човек онова, което е придобил с усилия и труд. Знаете ли,, какво е положе-

169

нието на рибаря, който по цели часове хверля мрежата в водата и, тъкмо улови няколко риби, те излизат през дупките и се връ-щат в водата. Какво му е допринесла тази мрежа? Печалбата седи в това, да задържи поне две-три риби в мрежата си. Човешки-ят ум може да се уподоби на мрежа, с която рибарят лови риба. И ако умът, като мрежата на рибаря, постоянно се хверля в света, вади риби, но не ги задържа в себе си, нищо не се ползува. Ум, който не може да задържи поне една риба, т. е. поне една съществена мисъл в себе си, не е на мъ-стото си;

Съвременните хора са дошли до положение да търсят същественото в живота. Кое е същественото? Те казват: В света няма нищо трайно. Днес се родиш, живъеш и умираш. Щом умреш, всичко се свършва. Да мисли човек, че със смъртта всичко изчезва, това значи, съзнателно да се самозалътеа. Наистина, със смъртта умира н^бщо. но това, което умира, не е съществено. Същественото никога не умира. То живъе вфчно.

Двама приятели, студенти в Кембридж-кия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот, или няма. За тази цел тъ- написали едно мото на лист, запечатали го в плик и го оставили накъде, та и двамата да го намърят, когато им потрябва. Случило се, че следъ

170

няколко години един от приятелите зами-нал за другия свет. Онзи, който останал на земята, започнал да търси начин да вле-зе в съобщение с приятеля си, за да разбере от него това, което го интересувало. Той тръгнал по сеанси, по врачки, но нищо не могло да го убеди в съществуването на зад-гробен живот. После започнал да се среща с адепти, с ясновидци, но и тъ- не могли да го убедят. Най-после той взел една плоча, увил я в платно, върху нея поста-вил един молив и я скрил на такова мя-сто, че никой да не я намери. След това той се обърнал мислено към приятеля си с ду-мите : Моля ти се, ако си жив, напиши нещо на плочата, от което да се уверя в съществуването на онзи свят. Един ден той отишъл да види, дали приятельт му не се е обадил. Като открил плочата, той останал очуден от това, което вид-бл. На плочата, с познатия на него почерк, било написано мотото, което само той и приятельт му знаяли. След мотото се виждали още н-бколко реда със съдържанието: Две години вечел откак съм тук. Едва сега започва зазоря-\ ването на моя живот. Досега нямах никаква \ работа. Като прочел написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот.

Много философи и учени са говорили и говорят за другия свят, за Бога, но това са все отялечени работи. Човек чете, слуша

171

и, в края на краищата, казва: И това не е съществено. Човек знае много работи, изучава природата, но това е преходно знание. За това знание, именно, апостол Павел е казал: „ Отчасти знаем, отчасти пророкуваме." Това знание е толкова преходно, както сцените в театъра. Вие виждате на сцената актьори, които играят ролите на .цар, царица, съдия, учител, но това не е нещо реално. Следователно, животът на хората представя театър, дето всбки играе н-вкаква роля. Каквато да е ролята на хората, тя не е реална. Реалният живот е вътрешен, а нереалният – външен. Онзи, който представя на сцената цар, в същност цар ли е? На сцената виждате царе, съдии, учители, учени, но в същност такива ли са? Щом атезат от сцената, те събличат костюмите, с които са, били облечени, и вие ги виждате като обикновени хора, каквито са в действителния живот. Актьорът играе чужда роля, каквато н-бкой автор е писал в своята драма. Запримъф, някой актьор трябва да изиграе ролята на виден ученъ-астроном. За да изиграе добре ролята си, той се е упражня-вал три-четири седмици да насочва телескопа към небето. В деня на представлението той излиза на сцената сериозен, с поглед от-правен към небето, и започва да насочва телескопа към една или друга звезда. Като го гледате, представяте си, че пред вас стои същински астроном, но като слезе от сце-

172

ната и заговорите с него, виждате, че няма понятие от астрономия. Друг актьор играе роля на съдия, съди хората, раздава право-съдие по известни закони. В действителния живот той не е никакъв съдия. Докато е бил на сцената, осъдил е няколко души, но като слЪзе оттам, никой не зачита присж-дата му, никой не я прилага.

Един прост човек, по народност французин, отишъл един ден в Париж да разгледа забележителностите. Като ходял натукъ>натам, вид-вл, че много хора влизат в едно красиво здание. Той си помислил, че това здание е черква и решил да влЪзе вътре, Там видЪл, чевсички хора се спират и купуват билети. Купил си и той билет и тръгнал след хората. Като влЪзъл вътре, той се спр-вл да види, какво ще става. Посочили му м-бсто да седне. Седнал той и ча-кал момента да започне черковната служба. Оказало се после, че не бил в черква, но в театър. Той видъм, че на сцената се разигравало н-вкакво действие, в което са-д^вли един престъпник за убийство. Пре-стъплението било извершено на сцената. След това започнало разглеждане на д-влото про-тив престъпника. Няколко адвокати защищавали престъпника, искали да го изкарат не-винен. Той слушал дългите оправдания на престъпника и се възмутил, че при всичката му виновност искат да го изкарат невинен и извикал: Защо мълчите всички? Не вид-вх-

173

те ли, че той извърши престъплението? Аз видЯх всичко. Този е убиецът! Като чула това справедливо възмущение, публиката започнала да ръкопляска. Той се обърнал към публиката с голЯмо очудване, че всички били свидетели на престъплението, а въпреки това мълчат.

Следователно, докато човЯк обръща повече внимание на външния живот, той се намира в нереалността на нещата. Той е на сцената. Сценичният живот е живот на забавления. Авторът на нЯкоя пиеса, за да въздействува върху чувствата на хората, написал нЯкаква драма, от която публиката се тротеа, възхищава, плаче. Публиката плаче за недей-ствителнитЯ страдания на актьоритЯ. а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през голЯми изпитания и мъчнотии.

Един свещеник казал на един ак-тьор: Вие проповядвате на хората лъжата, и тЯ вЯрват в нея. Като ви слушат, тЯ пла-чат, страдат. Ние им проповядваме истината, а тЯ не вЯрват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувствуваме, да заплачат. Коя е причината за това? Актьо-рът отговорил: Причината седи в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповЯдвате истината като лъжа.

Какво печели човЯк, ако по цЯли дни работи нЯщо, а не вЯрва в това, което е из-работил? Като работи нЯщо, човЯк трЯбва

174

да верва в това, което е израбогил. Закон е: човек се ползува само от това, което е могъл да приложи. Каквото човек сам приложи, това остава за вЪчни времена. Следователно, той не може да разчита на това, което хората прилагат. Кой каквото приложи, остава за него. В бъдеще, кой каквото е приложил, остава като капитал на целокупния живот. Дръжте в ума си мисълта: всички блага, които хората са придобили в миналото и които днес придобиват, ще бж-дат общо достояние на цялото човечество. Днес Всяко благо се отнася повече за онзи, който го е придобил. Запример, който се учи, той става учен; който живЪе добре, той става чист и свет; който прилага законите на хигиената, той става здрав; който изучава законите на забогатяването, той става богат. Забогатяването не е произволен процес. Да бъде човеж богат, това значи, че е рабо-тил в миналото, изучавал е законите, чрез които може да стане богат. Ред покол4ния преди него са работили в същото направление, в което днес и той работи. Сам чо-в"бк не може да стане богат, ако зад себе си няма тил, който да го Подкрепва.

Християнството днес брои около 500 милиона последователи. Това не се дължи на един чове"к, но на колективния труд на милиони хора, които от две хиляди години насам са работили неуморно за разпространяването на Словото Божие. И досега още

175

християнството не е дошло до това развитие, което се очаква. Още много трябва да се работи, за да се дойде до онова, което Христос е проповъдвал. В бъдеще се очакват работници, които да изнесат Словото Божие безкористно, с любов. За това, за което човек днес работи, ще види резултатите му в бж-деще. И тогава всбки ще вземе участие в плодовет на своята работа. Кой каквото е работил, това ще получи. Който е работил, той ще получи дъл от плодовет си; който не е работил, той нищо няма да получи.

Много от стремежите на хората са останали безрезултатни, защото умовет и сърцата им са били натоварени. Какво ще разбере човек от научната лекция на някой виден професор, ако мисълта му е заета с предстоящето изплащане на полица от 20–30 хиляда лева? Ако не може да ги плати, ще го дадат под ежд. После той започва да мисли, ще спечели ли дълото, или не. Като наблюдавам, как се мъчи, казвам му, че ще спечели дълото, да не се безпокои. – Право ли говориш? Отде знаеш това? – Отде зная, не е важно. Като спечелиш дълото, ще провериш истинността на думите ми. На друг някой казвам, че ще изгуби дълото. Ако не верва, като изгуби дълото, ще види, че верно съм предсказал. Приятно е, когато човек знае, че ще спечели дълото си; неприятно му е, когато чуе, че ще изгуби дълото. Обаче, не всъкога загубата на нещо

176

причинява неприятност на човека; и не всякога печалбата е приятна. Да загубиш боле-стта си, това е приятно нъчщо; да загубиш здравето си, това е неприятно. Да спечелиш болест е неприятно; да спечелиш здраве е приятно. Дойде ли никаква болест при човека, той трябва да знае, как да я посрещне, какво да й говори и как да я изпрати.

Един млад овчар, който се занима-вал с окултни , науки, една лътна вечер минавал по един мост и чул, че н-вкои се разговарят под моста. Той се вслушал в разговора и разбрал, че две сестри– трески, се запитват една друга, какво мислят да правят. Едната запитала другата: Къде оти-ваш сега? – Отивам на планината, при един овчар, голям здравенак, да си взема малко енергия от него, за да прекарам спокойно зимата. – Как ще направиш това? – Ще се навертам около него, когато дои ов-цетъч Щом сръбне първата лъжица мляко, аз ще вл-вза в нея и ще започна да го раз-търсвам. – Ами ти къде отиваш? – Аз отивам при един кадия, богат и тлъст човек, от него ще си взема малко енергия за зимата. След това двете сестри се разделили, всвка отишла по работата си.

Като чул този разговор, овчарят ре-шил да вземе никакви предохранителни м4р-ки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овцете му умряла Той одрал кожата й, изсушил я и я изпол

177

зувал като м-вх за налива не на млЪко. Като започнал да дои овцет-в, първата лъжица млЪко сипал в мЪха и го заверзал добре. В тази лъжица мл-вко влязла треската и останала ц-блото лъто в мЪха. Всбки ден тулумът се тресвл от треската. Есеньта, когато свършил работата си на планината, овчарят слЪзъл с овцет си в селото. Понеже тулумът му тр^бвал вече, той го разверзал, изхв-ърлил треската навън, из»-мил го добре и го напълнил със сирене.

След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вервъла. Като я видела, първата треска я пригърнала, зарадвала се, че я вижда, и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? За-що си толкова мършава? – Остави се, цъло лъто не съм яла. Овчарят, в когото се канЪх да вляза, приготвил един тулум и сипа в него първата лъжица мл-бко, заедно с която и аз влязох. Цяло лЪто тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. – Успокой се, сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата–вечер, стопили го. превернали го в кожа и кости. Като се поправили и нямало вече какво да взиматъ

178

от него, тв си заминали и го оставили сво-боден.

Каква поука може да извлачете от този прим-вр? Дойде ли нъкаква неприятност в живота ви, турете я в тулума. Имате ли някакъв дълг, с който не можете да се справите, турете го в тулума; имате ли нъ-каква несполука, турете я в тулума. Каквато мъчнотия да срещнете на пътя си, турете я в тулума, той да се разправя. Щом е здрав, колкото да се тресе от мъчнотиите и неприятностите в живота, той ще издържи. Тулу-мът представя човешкия ум. За, да издържа умът на мачнотиигб, човек трябва да бъде здрав, да не се подава ла никакви внушения. Щом всички органи в тялото му са здрави, той не трябва да мисли, че е болен. За да не си създава болести, човек тр-вб.ва да бж.де внимателен. Като върви по планини, той трябва да гледа пред себе си, да не се захласва. Захласне ли се нъкъде, той може да навехне крака' си, или да го счупи. Тере-нът, по който се движите, не е навевкъде еднакъв, не е навсвкж.де равен, вследствие на което не можете да се движите с еднаква бързина. Има мъста, по които човек трябва да върви бавно. Ако мислите, че всичко знаете, че не трябва да се вслушвате в съ-| ветите на хората, вие ще се натъквате на голями мжлнотии.

Съвременните хора се заблуждават от две нъща: понъкога те мислят, че знаятъ

179

много, а понякога, че нищо ле знаят, Това са две крайности. Верно е, че има неща, коитф знаят; верно е, че има нъща, които не знаят. Знанията и незнанията на човека са относителни. Запример, по отношение на животните човек има повече знания, отколкото всички животни заедно. По отношение на човека пък ангелът има повече знания, отколкото знанията на цялото човечество. В такъв случай цельта на човешкия живот е да достигне положението на ангела, да придобие неговото знание и неговите възможности. Как ще постигне това, той не знае, но бъдешето на всЬки аав±к.ъ_..е предначъртаво. По главата, по лицето, по ръката и по тялото на човека можете да познаете неговото бж-деще. Има учени хора, които по височината и широчината на челото могат да опредълят силата на човешкия ум. По широчината и по височината на черепа г могат да опредълят човешкия характер. Същевременно те могат да познаят, дали даден човек ще има успЪх в живота си, или няма да има. Някои учени са намерили, че хора, на които главата отзад е широка, са много страхливи. Достатъчно е да чуят някакъв малък шум около себе си, да хукнаг да бътат. Тъ- са страхливи като заяк. Удари ли го някое клонче по корема, той удря на бъг, мисли, че мечки го гонят. Мечката не се занимава с заяка. Колко кръв ще изсмучи от него? Малко кръв има заякът.

180

Като се натъкват на малки страдания, някои хора се стр-вскат като зая-ка и мислят, че са ги сполетели гол-вми нещастия. Хората не подозират, че хж. изпратени на земята като на курорт, в празното си време, да се учат. За да учат, дадени им са благоприятни условия: изобилно светлина, въздух, вода и храна. Какво повече им е нужно? В какво седат тяхните страдания? Някой се оплаква, че нямал по две-три яденета на обед, а само по едно. Друг пък се оплаква, че къщата му била малка, че не била добре мебелирана и те. н. Това не са страдания, нито мъчнотии. Н-Ъкой сиромах се оплаква, че не могъл да яде печена пуйка, или кокошка, като богатия. Наистина, за богатия е добре, че може да яде печена пуйка, но за пуйката не е добре. Не сте ли се запитвали, защо носът на пуйката е толкова проточен надолу. Като проточва носа си надолу, пуйката иска да обърне внимание на човека, че ако все тъй продължава да я коли без причина, и неговият нос може да се проточи напред.

Сега, като обяснявам причината за проточването на носа на пуйката, някой ще се обиди, ще помисли, че това се отнася за него. Мъчно е днес да се говори на хората. Каквото да им се говори, все ще се намери нтжой да мисли, че казаното се отнася до него. Един американски проповядник, за усилване на своята проповъд си послужил с миого

ш

примери от отношенията между мъже и жени. На проповедьта му присжтствували много мъже и жени. Един мъж, като се вер-нал от събранието, обърнал се строго към жена си: Не те ли е срам да ходиш да раз-правяш на проповедника, как живеем помежду си? Разправят ли се интимни случки из живота на семейството? Ще станем за смЪх на хората! – Нищо не съм разказвала на проповъчцника – добавила, за свое оправдание, жената. – Не въфвам, ти непременно си му разказвала. Иначе, той не би могъл да изнесе такива случки, каквито стават и в нашия живот. Отде би могъл той да знае това, ако не му е разказвано?

Следователно, думите и примъфщ-в, с които ораторът или пропов-вдникът си служи, трябва да бъдат отбрани, да не засягат никого. Аз съм за онзи език, думите и при-м-Брите на който да бъдат отбрани, меки, да не заставят хората да си правят криви заключения. Примеритъ1 трябва да служат като поощрение за добро, а не да обиждат. Примерит-в, добри или лоши, имат влияние върху хората. Някои .лоши примери могат да послужат като потик за чистене.

Едно се иска от сегашните хора: да имат Поне една основна мисъл^на която всякога да разчитат. При каквито условия на живота си да се намиратъ^ те± хрЪбва да разчитат на своята основна мисъл. Не разчита ли на същото и банкерът? Неговата основна

182

мисъл е капиталът, който е вложил в банката. Неговият стабилитет се определя от златния еталон, който е вложен в капитала му. В Америка има милиарди злато, заровено в земята. Толкова злато трябва да има всеки човек в своите идеи. Само на тия идеи той може да разчита. Те предетавят телефонни жици, чрез които той може да се съобщава с разумния свет. Колко хора днес могат да се съобщават направо със съще-ствата от разумния свет, да получат нъ-какъв съвет от тях? Съвременните хора лесно уреждат работите си на физическия св% те, но не могат още да уреждат работите си в духовния свет. ЗаприагЪр. чрез телефонните съобщения на физическия свет може да се узнае, че отн-Ъкъде, на разстояние четири-пет хиляди километра, с еди-каква бързина и на еди-кое место, иде голяма буря. По този начин хората могат да се предупреждават, за да избътват известни катастрофи. Чрез телефонните съобщения се определя и времето, дали ще се подобри, или развали. Ние живеем в свет, дето телефонните съобщения са необходими. Както са необходими физическите телефони, така са необходими и духовните. Ние наричаме духовните телефони „интуиция."

Еднн български офицер разправяше една своя опитност. от миналата война, за силата на интуицията. Той бил началник на гарнизонъ' и като такъв. получил заповедь

183

да вземе два взвода от своите войници и да изл-взе с тях срещу неприятеля. Той из-брал едно мътто за позиция, което се указало много благоприятно. Колкото да ги обсхрел-вал неприятельт, нито един от войницитъ-не пострадал. Ц-блият ден минал леко. На другия ден престрелката продължила. Когато търсил мътто да спре с войниците си, отвътре нещо му нашепвало: Не спирай на старото мътто. НамЪри сега ново м^сто, по-далеч от вчерашното. Той казал на войниците си да се отдалечат от това мъхто, но тъ- отговорили: Господин началник, добро е това мътто, не мърдаме оттук. Обаче,-офице-рът направил няколко крачки назад. В това време една неприятелска бомба паднала на мъттото, дето били войниците, и една част от те-Ъх убила, а друга – ранила. Единствен офицерът останал абсолютно незасегнат,

Значи, има нещо в човека, което постоянно му нашепва, какво трябва да прави. Това е неговата интуиция. Докато се вслушва в своето вътрешно чувство, в сзоята интуиция, човек всякога ще бъде добре. Същевременно в човека има едно лъжливо чувство, което може да го заблуди. Войницитъ-се подчинили ла лъжливото чувство в с&бе си и помислили, че както вчера били добре, и днес ще бъдат добре, но не излязло така. Офицерът послушал своето въфно чувство, своята интуиция. Следователно, знайте, че безопасното мътто не е само едно. Безопасно мътто

184

е местото на Бога, а Той е вавсъкъде. Много са безопасните м-вста. Искате ли всЬкога да ви бъде добре, вслушвайте се в своя вътре-шен глас. Не го ли слушате, всякога ще бъдете изложени на страдания. Слуша ли интуицията си, вевки чо&Ъгс, бил той мъж или жена, може да запази равновесието в дома си. Ако мъжът иде от работа нервен, възбуден, жената трябва да се вслуша в своя вътрешен глас, как да постъпи с него. Каже ли й нещо отвътре, да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотврати вевкаква буря. Щом разположението му се верне, тя може да го пита, каквото иска. Това трябва да спазват и децата към родителите си, и родителите към децата си. За да има вътрешна хармония в семействата, никой никого не трябва да предизвиква.

Как се изявява сегашният чов^к? Понеже е изложен на различни влияния, добри и лоши, често човек се изявява така, както сам не желае, благодарение на което нарушава своя вътрешен мир, както и мира на своите близки. Запример, ако дойде някой нервен човт>к при него, и той става нервен; ако дойде някой добър, и той става добър. Ако времето е топло, той става разположен; ако времето е студено, той започва да се свива. Който разбира Божиите закони, той лесно се справя с външните условия на живота и на природата. Когато е крайно нервен, въз-

185

буден, човек може да си помогне, като направи един студен душ. Студената вода предизвиква такава реакция в организъма, че всвкакво неразположение изчезва. Водата е проводник на добри сили. Тя освобождава човека от излишните енергии в организъма му. Ако мъжът или жената се готви да се кара с домашните си, преди да се изяви, нека направи един студен душ. Като говоря за студени душове, аз имам пред вид такава вода, температурата на която да бъде винаги над нула градус, но по никой начин под нулата. За гневния човек температурата на водата трябва да бъде над 10 градуса За да се справи с гн-вва си, човек трябва да направи поне шест студени душа през годината. Така той ще уравновеси силите на своя организъм, ще дойде до онова естествено състояние, при което става господар на себе си.

Не е лошо да се гн-вви човек, но чрез гн-вва той губи част от енергията си, която мъчно се доставя. Разумният човек пази енергията си, не я изразходва безразборно. Човек трябва грижливо да пази в себе си онзи апарат, чрез който придобива енергия от природата. Развали ли се този апарат, мъчно се полравя. Тази е причината, поради която някои хора остаряват преждевременно. Докато е млад, докато апаратът е здрав, човек трябва да придобива изобилно енергия, да я пази, че като дойде до

186

дълбока възраст, пак да се чувствува млад и силен. Да остарява човек, това не значи, да губи своята енергия. Има смисъл да остарее човек, но да запази своята енергия и знание \ да може да се ползува от тях. Не е старц слабият, немощният, оглупялият човек; стар е мъдрият човече, който се "радва на знание и сила, за да помага на своите слаби и невежи братя. Той може правилно да разпределя енергиите на своя организъм, да уравновесява силите му, за да може всякога да запазва придобитото и да се стреми към придобиване на нещо ново.

В далечното минало, един 80 годишен старец отишъл при един от турските паши по онова време да се оплаче от баща си: Баща ми ме би и ме изпжди от дома си. "Пашата се заинтересувал да види баща му. Той си казал: Какъв трябва да бъде този баща, който има сила да бие своя 80 годишен син? Пашата отишъл в дома му и какво да види? Бодър, изправен стогодишен старец работи дърводЪлство. – Защо си бил сина си?

— Как да не го бия? Мързи го да работи. Аз го карам да ми помага, а той не слуша. Пашата останал поразен, като гледал, как енергично работ-вл стогодишният старец. — — Защо се очудваш, паша ефенди? И аз имам баща, който още продължава да работи нашия занаят. Този прим"Бр показва, че тия стари хора са знаели, как да пазят енергията и младостта си. —

187

Н-вкои религиозни хора казват, че водят чист и свет живот, че Бог ги е благо-словил, а въпреки това преждевременно оста-ряват. Те не пазят това, което им е дадено. Човек не трябва да бъде разточителен. Всяко благо, което Бог му е дал, трябва да бъде в полза, както на самия човек, така и на неговите ближни. За да запазите енергията си, дадена от Бога, всъкога дръжте в ума си по една светла мисъл, в сърцето си – по едно светлс чувство и в волята си – по една светла постъпка, като фар на вашия живот. Да храни човек ума си със светли мисли, сърцето си – с възвишени чувства и волята си – с благородни постъпки, това значи, да разполага с гол-бми капитали, никога да не осиромашава.

Мнозина се оплакват от сиромашия. Защо? Защото те не преценяват ония богатства, които носят в себе си. Всбки човек носи по един, по два или повече таланта, които не е разработил. Той трябва да се заеме да ги обработи. Някой може да стане художник. Неговите д-бди и прадеди са рисували добре. И той трябва да рисува, да развие своя талант. Като стане добър художник, той може да нарисува една картина, която да струва десетки хиляди лева. Той се страхува, да не би хората да не го оценят. Все ще се намъри някой да го оцени. Един виден американски художник нарисувал една хубава картина, която изложил за прода-

188

ване. Понеже никой не му дал*, желаната сума, той се разгн-ввил и разр-взал картината си на две части. Двама американци видели това и веднага пожелали да купят картината, като заплатили два пъти по-гол-вма сума от тази, която художникът опред-влил. Ще кажете, че всвки може да разр-вже картината си на две части, но няма да се намъфят купувачи. Защо? Защото на време не сте я разръ*зали. Този художник е знаял, кога да разр-вже картината си.

Като ви наблюдавам, виждам, че н-вкои имат дарби да л-вкуват, да разтриват, да намъттват изкълчени крака и ръце, да по-правят счупени кости на те-влото. Други пък имат добър глас, могат да станат п-ввци. Всвки човек трябва да намери своята дарба и да работи върху нея, да я развие. Не работи ли сам върху себе си, никакво благословение не може да очаква. Бог помага само на работливия, на прилежния човек. Още отначало Бог е благословил човека, но човек трябва да признае това благословение. Който работи, той придобива. Казано е в притчата за талантите, че онзи, който имал един талант и го заро-вил в земята, като дошъл господарят му, взел таланта назад. Вторият, който имал два таланта, придобил още два. Третият, който имал пет таланта, спечелил още пет. Опасно е положението на онзи, който има дарби, а не работи и очаква благоволението на хората.

189

Сега ще ви дам един метод против гнева. Щом се разгневите, поемете дълбоко, въздух, издишайте и след това бройте мислено от 1 –10; ако сте още гневни, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 – 100; ако гневът ви още не е ми-нал, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 – 200. Дойдете ли до 300, какъвто да е гн"бвът, нищо няма да остане от него. Това е един от методите за урегулиране на енергиите в човека. Ако не искате да приложите този метод, приложете следния: щом се разгневите, изпийте една чаша гореща вода на глътки. Гн-ввът развива топлина в човека. Значи, подобното с подобно се лекува. Ако не приложите един от двата методал гневът ще се изрази навън. Вие непременно ще се скарате с някой от вашите близки и после ще съжалявате, че сте изразходвали много енергия, че сте нарушили мира си и сте развалили отношенията си със своя ближен. Всека мисъл, всЬко чувство, всвка постъпка трябва да се изявят на времето си. Изявят ли се преждевременно, или след определеното за гЬх време, работата не става, както трябва. В това седи философията на живота.

Съвременните хора са недоволни от света, искат по-добър свет. За времето, в което живеем, по-добър свет от сегашния не може да има. Ако искат по-добър свет, нека се опитат сами да създа-

190

дат нов свет. Бог каза: „Да бъде виде-лина1" – и стана виделина. „Да се отдали водата от сушата!" – и се отделиха. Каквото Бог заповъда, това стана. Нека човек заповъда, да опита силата си, да види, какво може да направи. Може ли човек да заповядва на времето, на въздуха, на светлината? Не може. Единствените нъща, на което човек може да заповъдва, това са неговите мисли, чувства и постъпки. Само на тях той може да бъде господар. Човтж може да бъде господар само на себе си. Стане ли господар на себе си, на другите може само да влияе и да помага. Стане ли господар на себе си, човек влиза в Божественото право. Иска ли да бъде господар на другите, да ги използува като свои слуги, той влиза в кривото на живота, т. е. в заблужденията. Ако е бил добър господар и добър слуга на себе си, човек може да бъде добър господар и добър слуга на другит. Следователно, от човека се изискват две нъща: да бъде добър господар и добър слуга на себе си; и после, да бъде добър господар и добър слуга на другит. Това е практическата философия на живота, към която вевки тр-вб-ва да се стреми. Това желая на всички. Постигнете ли твзи две н-вща, вие ще имате благословението на Бога, на разумния свет и на добрите хора по цълата земя.

30 юлий, 10 ч. пр. об.