Разлика между версии на „Вратата на любовта“

Версия от 21:57, 9 юни 2009

Вратата на любовта

Размишление.

Животът на съвременните хора се намира в застой. В това отношение той мяза на човек, който е дошъл до едно статическо състояние: дето ходи, каквото прави, все за миналото мисли, за своите младини. Той повтаря едно и също н-бщо, но ново не придобива. Казват, че повторението е майка на знанието. Старият човек казва, че се утешава, като повтаря. Н-бкои вярващи също говорят за своето минало, как са били въодушевява-ни, какви идеали са ги вълнували, как са се обичали помежду си и те. н. Да повтаряш яъчцата, това значи, да декламираш, без да влагаш нещо ново от себе си. Това, обаче, представя застой в живота.

Христос казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." -(– 2 ст.). – Царството Божие е свят, към който душите се стремят. Значи, роденият минава в друго състояние. Той не се намира в застой, в статическо състояние, както старият, но влиза в нова област, дето нЪ-

Йоана, 3 гл.

97

щата се подмладяват. Смисълът на живота седи в въчната младост на душата.

Мнозина се оплакват, че не усггЬват в живота си. Причината за неуспеха им се крие в ония нъща, които отяличат тяхното внимание. Заприм-вр, яденето отялича вниманието на човека. Човек, който мисли само за ядене, казва, че живот без ядене не съществува. Прав е той, човек трябва да яде, но да мисли изключително за ядене, това не е в реда на Божествения живот. Яденето е условие, средство, но не е цел, Рибата мисли, че ако не гълта по-малкитъ1 риби, не може да жив-ве. Тя проповядва учението, че ако не живее в водата, с нея всичко е свършено. Защо? Защото всяка риба, която се е опитала ла излезе от водата, е умирала. В заключение рибата казва: Извън водата никакъв живот не съществува.

Какво казва човечс по този въпрос? Като изучава развитието на живота, човек казва: Благодарение на голямите страдания, рибитъ1 започнаха да правят опити да излъ1-.чат от водата. Хиляди години наред те правеха усилия да излязат от водата, да се приспособят на условията на въздуха, докато се превернаха в птици. В водата ри-бите нъчиат условия за развитие, понеже едни други се ядат. Мислите ли, че и хората, които ядат месо, имат условия за развитие? Какво може да предаде свинското месо на чонЪка? Като яде свинско месо, човек при-

98

добива някои от качествата на свинята, Като яде кокоше месо, също така той приема н^кои качества на кокошката. Следователно, каквато храна да употребява, човек приема нейнит^ качества.

И тъй, иска ли да се запази от лошите качества на храната, която употребява, преди всичко човек трябва да я пречисти. За тази цел трябва да се изучават законите за пречистването. Вегетарианците казват, че гЪх-ната храна е по-чиста от тази на месоядците. Те са вегетарианци, но ядат кравешко и овче масло, пият млеко, ядат яйца, а обичат и риба. За свое оправдание те казват, че и Христос ял риба с учениците си. Учениците на Христа сами ловеха риба, а Христос я печеше на своя огън. Всеки би желал да яде от рибата, която Христос печеше на своя огън. Огъньт, на който Христос е пе-къл риба, има вътрешен смисъл. Човек трябва да разбере този смисъл и тогава да говори. Ние разглеждаме яденето като вътре-шен, а не като външен процес. Вътрешната страна на яденето представя метод за познаване на великия живот. Затова Христос казва: „Ако ядете плътта ми и пиете кръвьта ми, имате живот в себе си." Значи, ако ядете плътта Христова и пиете кръвьта Му, имате живот в себе си. Ако ядете плътта на животните, или на хората и пиете кръвьта им, немате живот. Не е безразлично, чия плът ядете и чия кръв пиете. Също

99

така от значение е и начйнът, по който ядете плътта и пиете кръвьта. Ако отидете между канибалите, които ядат човешко месо, ще се натъкнете на страшни картини. Ка-нибалът е по-страшен от зв-вр. Той е по-страшен и от дявола. Какво може да се придобие от чов-вшкото месо?

Днес и светските, и религиозните хора се стремят към бързо придобиване на знания, на богатства, на сила. В това отношение Те са нетърпеливи, искат да знаят всичко. Тв приличат на деца, които, като знаят, че им шият нови дрехи, постоянно питат майка си, кога ще бъдат готови но-витъ* дрехи. Тъ- искат за предстоящия праз-ник да се облЪкат с новите си дрехи, да се покажат пред другарчетата, че са добре облечени. Те не знаят, че и с но-вит, и със старите дрехи да са, пак са същит-в. Дрехата не изменя характера на човека.

Тъй щото, при сегашните условия невъзможно е човек да знае всичко. Ако знае всичко, той ш/вше да бъде много неща-стен. Многото знания нима да му предадат нещо особено. Колкото учен да е, човек не изменя характера си. Когато станат много учени, хората започват да се д-влят на групи, не могат да се разбират. Това виждаме и в християнството. Когато се увеличи броя на християните, когато се явиха коментарии и тълкувания върху известни религиозни въ-

100

проси, християните се разделиха на източни и западни християни и на реформатори-еванге-листи. Източните и западните християни обърнаха внимание повече на външната страна на християнството: на външните обреди, на дрехите на свещеника. Според тълкуванията им, че свещеникът е замЪстник на Бога, тъ1 казват, че той трябва да бъде обл-Ъчен със скъпи дрехи, с царска мантия, с корона на глава, със скиптър в ръка. С това Г& искат да под-чъртаят светостта на Божия служител. Това са човешки наредби. Тъ1 не са дадени от Бога. Когато Мойсей изведе евреите от Еги-пет, имаше ли корона на главата си и скиптър в ръката си? Той носвше в ръката си проста овчарска тояга, с която правеше големи чудеса Достатъчно бЪше да удари веднъж с тази тояга, за да получи това, което желаеше. Какъв смисъл има да държи човек в ръката си н-вкакъв златен жезъл, или скиптър и да удря с него, без да стане това, което иска? Жезълът представя знанието. Какъв смисъл има това знание, с което нищо не можеш да постигнеш? Колкото да удряш с това знание, нищо не става. Знанието има смисъл само тогава, когато, след като удариш с него, можеш да направиш това, което желаеш. Жезълът, който носи знанието, трябва да се използува. Той може да се използува, само ако се пречупи. Ако прекарате електрически ток през един кръг, ток ще има-

101

те, но не и светлина. За да получите светлина, кръгът трябва да се пречупи нЪкъде, да се образуват два полюса, по които да текат две течения.

Едно младо момче получило наследство от дъ\до си една тояга. Дъ\дото му ка-зал: Тази тояга е останала от прадъ\до ти още. Гол-вма сила се крие в нея. Момчето разбрало думитЕ на д-бдо си в буквален сми-съл. Дето отивало, все тоягата носело със себе си. Така се минали десетина години. То пораснало, станал гол-бм момък, но, вмътто да му донесе щастие, тоягата го направила нещастен. Каквато работа започвал, все не успЪвал. Като гледал тоягата в ръката си, ид-вло му да я хверли нъкъде, да се освободи от нея, но нещо вътре в него не му позволявало. Един ден той отишъл в гората да свче дърва. В този момент срещу него се задал един бик, с разперени рога, го-тов да го убоде. Момъкът дигнал тоягата срещу бика и започнал да удря по главата. Като го ударил няколко пъти. бикът се отстранил, но и тоягата се счупила. Какво да види? От вътрешната страна на тоягата се пръснали няколко златни монети. Момъкът едва сега разбрал, защо д-вдо му каз-вал, че силата е в тоягата. Той съжалявал, че по-рано не се явил бика, да счупи тоягата в главата му.

Следователно, домогне ли се до никакво знание, човек трябва да има усвт, досвща-

102

не, да знае, как да го приложи в живота си. За да може разумно да прилага знанието си, човек трябва да има още и обхода. Да имащ усът, това значи, да възприемаш нещата вътрешно. Досвщането подразбира из-вод въз основа на това, което се възприема чрез вътрешен усът. Обхода пък има само онзи, който може да приложи знанието си. Човек прилага обхода та първо към себе си: към своето сърце, към своя ум, към своята душа и към своя дух.

Често хората говорят за сърце, за ум, за душа, за дух, без да разбират тяхната същина. Тй говорят за душата и ми-слят, че тя е подчинена на тъчаото. Тъ- говорят за ума и мислят, че той е само едно средство. Р говорят за сърцето и го раз-глеждат само като важен орган при кръво-обръщението. То разрешава економическия въ-прос на човешкия организъм. Тъ1 казват, че сърцето пулсира, т. е. бие 72 пъти в минута. Всяко биене на сърцето е козмиче-ско. Това показва, че сърцето е свързано с. козмическа енергия. При Всяко биене на сърцето иде нова енергия, вследствие на което цЪлият организъм се обновява.

Числото 72 играе важна роля в живота и в природата. Запример, 72 души преведоха свещените книги. Седемте е положително число, което означава творчески сили в природата. Двойката е отрицателно чи-

103

сло, което нарежда нъщата. Значи, седемт е творческо число на ангелите, а двойката – творческо число на Божествения свет. Две- те'в числа – положителното число на ангели- те и отрицателното число на Божествения свет се съединяват в общото число 72. Когато човек жив-ве нормално, според закона на любовта, пулсът му е нормален. 11аруши ли този закон, пулсът му се изм-в-ня. Всички отрицателни състояния, през кои-то човек минава–съмнение, подозрение, обез-сърчение, обезверяване, безлюбие, се отразя-ват на пулса Като не знае това, човек сам си създава нещастия. със своитв отрицателни мисли и чувства, човек изменя хода на козмическия пулс – носител на Божието благословение. От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение. Той сам го запушва и от-иушва. В това отношение човек прилича на онзи английски милионер, който вл-взъл един ден в подземието да брои златото си, и там останал. Той забравил да вземе ключа със себе си и, по невнимание, вратата се затворила след него. Ключът останал нън, а той нам-врил смъртта си пред любимото си богатство. Преди смъртта си той написал следните думи: Ако някой би ми донесъл парченце хлъб, щвх да му дам половината от богатството си.

В заключение на това казвам: Никога не оставяйте ключа на вътрешното си богат-

104

ство отвън. Щом отключвате богатството си, носете ключа със себе си. Човек има на разположение три ключа: ключ на верата, ключ на надеждата и ключ на любовта. Като се обнадежва, човек прилага първия ключ. Като придобива вера, той прилага втория ключ. Като придобива любов, той прилага третия ключ. Верата, надеждата и любовта представят три ключа за разкриване тайните на природата, за разкриване на Божествените съкровища, определени от незапомнени времена за онези души, които са дошли и идат на земята да вершат волята Божия.

Желанието на всички ви трябва да се свежда към това, да чувствувате, доколко изпълнявате волята Божия, според законите на надеждата, на вярата и на любовта. Ако изпълнявате волята Божия по закона на надеждата, вие трябва да бъдете облечени с Божествена дреха. Ако изпълнявате волята Божия по закона на верата, от вас трябва да извира Божествена вода. Ако изпълнявате волята Божия по закона на любовта, вие трябва да бъдете озарени с Божествена светлина. Любовта осветява човека. Озари ли го, в него се събуждат светли мисли и възвишени чувства. Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и Дух, нема да влезете в Царството Божие, т. е. нема да се родите от водата, която иде по закона на верата, и от Духа, Който иде по закона на любовта. Лю-

105

бовьта е хл-вбът, който слиза от небето. Ако не се храни с любовта, човек не може да се новороди. Само роденият добива граждански права, с които може да се ползува.

„Ако се не родите изново." Раждането, за което се говори в стиха, не е еднократен процес. То не е статически, но динамически процес. Това раждане включва условията за растене. Наистина, като се роди, детето започва да расте физически, съречно и умствено. То трябва да расте непрекъснато в придобиване на Божествено знание. Като израсте по съзнание, човек дохожда до ново-раждането от вода и Дух, отдето започва съграждането на новия човек. И сега хората сгроят, но те-в си служат с органи, създадени от миналите покол-бния, поради което носят същите навици и слабости. Те-б лесно се обнадежват и обезнадежват. Забелязано е, че когато н-Ъма пари, човек става неразпо-ложен, ходи с увиснала глава, обезсърчен. Получи ли отн-вкъде пари, духът му се подига, става доволен, насърчава се и е го-тов за работа.

Същото се отнася и до духовното състояние на човека. Срещне ли н-бкой добър човек, той се насърчава. Срещне ли лош човек, той се обезсърчава и мисли, че всички хора са лоши. Защо при срещата си с добрия човек вие се насърчавате? Добрият човек представя статуя, добре изработена

106

от някой виден скулптор. Тази статуя може да се продаде и да осигури целия ви жи-вот. Лошият човек е прост, груб камък, върху който не е работил още чукът на великия скулптор. Ще дойде ден, когато този камък ще попадне в ръцег на скулптора, който ще извае от него отлична статуя. За онзи, който не разбира Божиите закони, този камък нищо не струва. Обаче, онзи, който разбира Божиите закони, той знае, че прости-ят, необработен камък е условие за скулптора да приложи знанието и изкуството си. Лошият човек е почва, върху която можете да придобивате знания. Какво по-добро условие за работа от това, да обърнете лошия човек към Бога?

Някои религиозни искат да обръщат богати хора към Бога, защото имат пари, могат да дават на бедни. Ако обърнат сиромаха към Бога, не само че нищо не може да даде, но той ще почне да иска от дру-гит-. Това е криво разбиране. Не гледайте на човека като на беден, или богат външно, но като на душа, която носи своето богатство със себе си. Често сиромахът е готов да дава повече, отколкото богатият. Той е готов да работи за другит-, да им помага. Има бедни хора, които, като се обърнат към Бога, започват да работят за близките си с лю-бов и самоотверженост.

В едно предание на миналото се разправя следния случай из живота на Буда.

107

Един ден, като брамин, Буда се молЪл на Бога. Молитвата му била много дълга, но понеже бил изтощен, той не могъл да я доверши. В това време един заяк минал край него и се хверлил в огъня да се опече. Възползуван от жертвата му, Буда го изва-дил от огъня, отрязал част от него и за-доволил глада си. С нови сили той завер-шил молитвата си и благодарил на Бога, че му изпратил заяка да се подкрепи. В последния си живот, като Учител, Буда помагал на хората, давал им съвети, как да живЕят. Един ден той решил да си почине, да се предаде на дълбоко размишление. Той казал на ученицитъ1 си, че този ден не приема гости. Каквито хора дохождали – брамини, високопоставени личности, той всички връ-щал. В това време дошъл един беден, прост човек. Отдалеч още Буда станал на крака, приел го любезно и дълго време се разговарял с него. Силно очудени, ученици-те му го запитали: Учителю, днес ти отказа да приемеш толкова високопоставени хора, а към този прост и беден човек указа такова внимание. Коя е причината за това? Буда отговорил: В далечното минало този човек бъше заяк. Един ден, когато се мол-бх на Бога и 6-бх много изтощен, той се пожертвува за мене, хверли се в огъня да се опече. Аз ядох от него, подкрепих силитъ4 си и можах да доверша молитвата си. Днес азъ

108

се отплащам за жертвата, която той направи за мене.

Съвременните хора искат от Бога или от някой човек особено внимание. За да се ползуват от особеното внимание на кого-да е, те трябва да са направили никаква жертва за него. Направили ли са такава жертва, каквато заекът е направил за Буда? Кой е дал живота си в жертва на Бога? И вие искате да ви обичат, без да сте дали никаква жертва за хората. Как познавате, кой ви обича? Ако някой ви говори сладки думи, това любов ли е? Сладките думи още не определят любовта. Те могат само да насърчат човека, да внесат някакво опресняване в него, но това не е любов.

Какво нещо е любовта? Когато двама млади се влюбят един в друг, те ослепяват, нищо не виждат пред себе си. Те забравят целия свят: ядат ли, пият ли, никой не съществува за тях. Те живеят един за друг, галят се, милват се и казват: Животът ни се осмисли вече. Това е криво разбиране на любовта. Тъкмо сега животът им се обезсмисля. Тяхната любов е само опресняване, но не е онази вечна, безгранична любов. Когато човек възприеме любовта, която излиза от светлината на Бога, тогава всички хора му стават обични.' Той всички обича, на всички се радва, за всички е готов да се жертвува. Той не живее вече в единичната, но в общата любов. Та-

109

ли любов свързва човека с душите на хората. Той влиза в връзка с живия човек, с неговата душа, а не с неговата личност. Велико нещо е да обича човек. Само онзи може да изпита величието на любовта, който е свързан с Бога – единственият, Който отговаря на желанието на човека да бъде обичан. При всички случаи на живота, при всички страдания, Бог му помага. При радостите му, Той се радва заедно с него. Не е било случай да се обърне човек към Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Бог помага на човека чрез хората, чрез животните, чрез растенията – цялата природа е в Негова услуга.

Натъкне ли се на някое голямо страдание, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голям греш-ник, че всички са го изоставили. Тъкмо в това време Бог ще изпрати някой човек при него, който ще му укаже голямо внимание и любов. Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания. За да може лесно да се справя с мъчнотиите на своя живот, човек трябва да бъде всякога млад, да не се обезсърчава. Съвременните хора остаряват преждевременно, :шщото мислят, че всичко знаят. Тъ1 се на-мпрат в положението на жабата в своя

110

жабуняк. През пролътта, докато е млада, жабата крЪка. Кръшкането й се продължава три-четири месеца и след това престава. През зимата и младитъ\ и старите жаби млъкват. Човек не трябва да бъде в положението нито на младата, нито на старата жаба. Като млад, той трябва да е готов да учи и да възприема. Като стар, той трябва да съзнава, че има още много да учи. Колкото да е учен човек, все има нъща, които не знае.

Един учен влЪзъл в лодката на един прост моряк да се разходи по морето. Той запитал моряка: Ти знаеш ли нъоцо по математика? – Нищо не зная. – Много си изгубил. – Ами по астрономия знаеш ли нъчцо? – Нищо не зная. – Много си изгубил. – Ами по естествените науки? – Нищо не зная. – Много си изгубил. В това време се явила голяма буря на морето. Тогава лодкарят се обърнал към учения с думите: Ти знаеш ли да плаваш? – Не зная. – Всичко си изгубил. със своето невежество аз ще запазя живота си – най-ценното за човека, а ти, със своето знание, всичко ще изгубиш.

Много от сегашните хора знаят всичко, като този учен, но едно само не знаят – да плават. Какво представя плаването в живота? Плаването може да,се уподоби на любовта. Който не познава любовта, той е изгубил всичко. Апостол Павел казва: „И ако имам пророчеството и зная всичките

111

тайни и Всяко знание, и ако имам всичката вера, щото и гори да премъствам, а любов нямам, нищо не съм." За да влъзе в Царството Божие, да освободи душата си от всички мъчнотии и страдания, човек трябва да придобие любовта. Само с любовта чо-в-бк може да се освободи от миналото, от настоящето и от бъдещето. Той ще изл-взе от страданията – от живота на миналото, и нъ-ма да очаква щастието си от настоящето и от бъдещето.

Мнозина очакват на бъдещето, да дойде Христос на земята, да ги спаси. Христос живЪе в настоящето, в онова, което е родено от любовта. Майката обича своето дете, защото го е родила. Към другите деца тя има особено отношение, защото не ги е родила. Значи, човек има любов само към ония мисли и чувства, които е приел от любовта. Към всички останали мисли и чувства той има друго отношение. Следователно, да позна ваш човека, това значи, да минеш през неговата любов. За да те познава, и той трябва да мине през твоята любов. С други думи казано: за да познаеш онзи, койтр те обича, ти трябва да минеш през вратата на неговата любов. И той може да те познае, само ако мине през вратата на твоята любов. И Христос мина през вратата на човешката любов – през страданията. От любов към човечеството Той пожертвува всичко. Христос казва: „Аз съм вратата. Който не мине презъ

112

мене, не може да влъзе в Царството Божие." Христос мина през вратата на човешката любов. Сега е техен ред да минат през вратата на Неговата любов. Който мине през тази врата, той ще бъде спасен, ще влЪзе в Царството Божие. Христос изразява тази мисъл с думите: „Ако думите ми пребъд-ват в вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще напра-вим в вас."

И тъй, всеки човек трябва да мине през вратата на любовта. На едно място ли е тази врата? На много мъста. Колко пъти човек трябва да минава през вратата на любовта? Много пъти трябва да минава. Представете си, че трябва да извървите един път от няколко хиляди километра. За да извървите този път, вие трябва да минете през много мъста: през долини и полета, през планини и гори. Всвко място има своя врата, през която трябва да минете. Ако за пъти-щата на земята трябва да минете през много врати, през много повече врати трябва да минете, за да влъзете в Царството Божие. На всвка стъпка ще минавате през същества, които ще опитват любовта ви. Когато видят, че имате любов, с която можете да влъзете в Царството Божие, те ще ви пуснат, ще ви да-дат свободен билет. Голямо е тържеството на човешката душа, когато отдалеч само зърне Божието лице! След възкресението Христос се яви на учениците си, но им каза:

113

„Не се докосвайте до мене, докле не съм възл-взъл при Отца си."

Какво значи, да отиде чов^к при Бога? За да отиде при Бога, човек трябва да е ми-нал през най-гол-вмите страдания, да е из-пил горчивата чаша до дъно. Само този чо-век е"готов да се яви пред Божието лице. Нищо в света не е в състояние да го верне от пхтя му. Нищо не може да го съблазни. Защо Бог дава на човека да пие горчива чаша, а не сладка? Ако му" даде сладка чаша, всЬки ще му я изпие. Когото срещне на ожтя, ще го спират, ще пият от чашата му и ще си заминат. Обаче, от горчивата чаша никой не иска да пие. Следователно, никой не може да1, отнеме на човека богатството, което е придо-,' бил чрез страдания. Който е минал през страданията, казва: Добре ми стана,, че постра-дах.

Защо идат страданията в живота на хората? За да придобият благата, които Бог им е определил. Тази мисъл трябва да залегне дълбоко в ума на човека, че като се намери пред известно страдание, да не се оплаква, но да види, какво се крие в него. Страданията са параван, зад който се крие н-вкакво благо.

Трима младежи се влюбили в една красива и умна мома, и всбки искал да се ожени за нея. За да пров-ври любовта им, тя ги поставила на следния изпит: направила една преграда от картон, която изглеждала сто-

114

манена, и на нея забила три остри ножа. Кандидатът требвало да дойде с велоси-пед до стената и да я премине. Който от тях се реши да направи това, той ще притежава красивата мома. Първият кандидат се засилил, но като дошъл до стената и вид^л трите остри ножа, веднага отстъпил назад: Не искам да умра! Вторият кандидат се засилил, дошъл до известно м-бсто и, като видял острите ножове, помислил си: Какво ще получа от момата, ако направя тази жертва за нея? При тази мисъл той се разколе-бал и се вернал назад. Третият кандидат се засилил, без да мисли за последствията. Той имал само едно желание – да се ожени за красивата мома. Какво се указало? Преградата и ножоветъ- били от картон. Той дошъл до стената, пробил я и излЪзъл на отвждната й страна. Той спечелил любов-та на красивата мома. Като видели това, двамата кандидати казали: И ние можахме да на-правим същото.

Днес всички хора са подложени на са-щия изпит. Като дойдат до книжната стена, всички отстъпват. Ще се намъфи н-Ъкой бе-ден, прост чов^к, който не мисли много за последствията, и ще мине преградата. След това ще дойде вторият изпите – минаване през огън. Преградата, през която трябва да мине човек, ще бъде желязна. За да я пробие, чов^вк трябва да има голяма топлина, да я стопи. Не се ли реши да мине през нея, той

115

не може да издържи изпита си. Мж.чнотиите в живота не са нищо друго, освен желез-на преграда. Тъ1 могат да се стопят само чрез огън. М/К.чнотиите се явяват като ре-зултат на борбата между външния и вътреш-ния живот в човека. Който издържи тази борба, той ще бъде спасен. Спасеният ще живее в Божествената свобода, в служене на Бога. Казано е в Писанието: „Само чисти- те-б по сърце ще видят Бога." Заслужава човек да мине през всички страдания, да пречисти сърцето си, за да види лицето на Бога, да види лицето на Христа. Да види лицето на Бога, да познае любовта, това значи, да е постигнал желанията на своята душа. Стремете се към тази любов, която ще ви даде полета на ангелиг, да пътувате по цялата вселена, да я изучавате.

Желая ви да се храните с любовта, за да се родите от вода и Дух, да станете граждани на Царството Божие.

Христос казва: „Който ме люби, той

възлюбен ще бъде."

23 юлий, 5 ч. с.