Разлика между версии на „Учене и прилагане“

Версия от 14:31, 8 декември 2008

Учене и прилагане

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит животът.

Размишление.

Тема за следния път: „Противоречие и съгласие, и произход на противоречието и съгласието."

Какво бихте писали върху темата: „Задача и цел на съвременната наука"? Какво бихте писали върху темата: „Любов към знанието"? Каква разлика има между един учен и интелигентен човек и друг – неучен, но интелигентен? Да се мисли върху тази тема, това е все едно, да вариш боб. Бобът съдържа хранителни елементи в себе си, но трябва да го вариш дълго време, докато омекне. Първата вода с люспите му даже трябва да се хвърли. По какво се различава ученият от неучения човек? Ученият разполага със систематизирани знания. Той придобива не само нови знания, но се ползва и от тези, които учените преди него са придобили и систематизирали. Интелигентният пък има знания, придобити от своята лична опитност, или от опитността на своята душа. Ученият придобива знания отвън, интелигентният – отвътре, а неученият не разполага с никакви знания. Ученият разполага с известен капитал, а неученият няма никакъв капитал. Мъдрецът може да бъде учен и неучен. Ако е неучен, чрез светлината, която носи в себе си, той лесно придобива знания: по пътя на самообразование или по наследство. Има знания, които се предават от поколение на поколение. Например стремежът към музиката се предава лесно от родителите на децата. Ако майката е музикална и е изучавала музиката в миналите си животи, стремежът й към музика се предава и на децата. Всяко нещо, върху което човек е работил съзнателно, лесно се предава. Предаването на дарбите и способностите наследствено изглежда несъзнателен, механически процес, но всъщност, не е така. Това се дължи на вътрешен, съзнателен напор, който се проявява навън. Така се обяснява размножаването на клетката чрез деление. Клетките са разумни, разбират езика на вътрешната сила, която ги подтиква към размножаване и постепенно усъвършенстване.

Слушайте гласа на разумното начало в себе си, за да се развивате правилно. Ако на мястото на разумното начало, или на душата, поставите своя ум, вие ще се натъкнете на голямо противоречие. Тогава, вместо да си помогне, човек повече се обърква. Например умът знае причините на болестите, но не може да ги лекува. Душата лекува болестите. Достатъчно е да пожелае тя да излекува една болест, за да постигне желанието си. Обаче, умът и да желае, не успява. Защо? – Възможностите му са малко. Умът се проявява повече външно, а душата – вътрешно. Една от проявите на душата е интуицията. Чрез нея човек решава лесно задачите си. Ако сте загубили някакъв ценен предмет, интуицията веднага ще ви подскаже, къде е предметът, и лесно ще го намерите. Оставите ли тази работа на ума, ще изгубите много време и пак няма да я разрешите. Представете си, че сте изпратили на една и съща работа двама слуги; дали сте им срок да свършат работата и да се върнат на време вкъщи. Те започват да работят, но скоро се отказват и се връщат при господаря, когото искат да убедят, че е невъзможно да свършат тази работа. Господарят, който е заинтересуван от работата, отива заедно с тях и ги заставя да направят още един опит. В този случай с негова помощ, те свършват работата. Слугите представят ума и сърцето на човека, които имат по-малко възможности, а господарят – интуицията, т. е. човешката душа. Каже ли душата, че може да направи нещо, трябва да вярвате. Каже ли умът, че човек не може да се откаже от слабостите си, не му вярвайте. Душата има интуицията. Тя знае, че човек може да се справи със своите слабости и да ги превъзмогне. Щастието на човека се заключава в това, когато умът и душата му са пробудени и са в пълно съгласие помежду си. Има случаи, когато някои хора имат буден ум, а спяща душа; други пък имат непробуден ум, а будна душа. И в двата случая човек разбира нещата едностранчиво: или само външно, или само вътрешно. За да не изпада в противоречие, той трябва да ги разбира и външно, и вътрешно, т. е. и с ум, и с душа.

Мнозина казват, че трябва да се държи за общественото мнение. Какво нещо е общественото мнение? – Наука, която разглежда положителната и отрицателната страна на нещата. Ако общественото мнение поддържа мисълта, че човек трябва да води чист и свят живот, съгласен съм с него. Обаче, ако поддържа мисълта, че човек трябва да воюва, да отваря войни, да се избиват хората, с това не съм съгласен. Войни стават, но това не значи, че те са необходими. Ще дойде ден, когато хората няма да воюват и ще се разбират по мирен начин. Изобщо, трябва да се зачита онова обществено мнение, което почива на здрава, непоколебима основа. За да почувствувате правотата на общественото мнение, приложете го към своя личен живот. Тогава ще разберете, трябва ли да го поддържате, или не. Истинската наука поддържа само онези мисли, които укрепват живота на човека. Науката не трябва да бъде средство, чрез което човек да се прехранва, но да сочи правия път в живота. В желанието си да придобива знания, да стане учен, човек не трябва да се претоваря, но да носи само толкова, колкото мозъкът му издържа. Колко храна трябва да носи туристът в своята раница? – Колкото му е нужно по пътя. Щом стигне първата станция, той ще вземе още храна, докато дойде до втората станция

Кой човек наричаме учен? – Истински учен е онзи, който постоянно се учи. Който обича науката и на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има хора, които, след свършване на училището, престават да се учат. Те се задоволяват със старите теории; каквото някога са учили, все него повтарят. Каква нужда има да разправят едни и същи неща? При това, и децата вече знаят, което те някога са учили. Да повтаряте неща, които всички знаят, това е все едно, да предупреждавате прелетните птици, че есен наближава, времето се разваля, и те трябва да си отидат в топлите страни. Без да им се казва това, те знаят, че времето се разваля и трябва да напуснат студените места. Как познават птиците, че есен наближава? – По вътрешното си настроение. Те отиват в топлите страни на курорт, както правят хората. Докато е топло, приятно им е. Щом наближи есента, настроението им се променя, те изпитват известна неприятност и прелитат в топлите страни. Значи, птиците не си служат с външни барометри, като хората, но вътрешно усещат, че става някаква промяна на времето. Същото става и с хората. Почти 99% от настроенията на хората се дължат на промяната на времето. Какъвто вятър вее, така и човек мисли. Някой е песимистически настроен. Защо? – Времето му действа така. Друг е настроен оптимистически – пак в зависимост от времето. Ще възразите, че много от настроенията ви нямат нищо общо с времето. Възможно е, но как ще си обясните неприятното разположение, предизвикано от празната кесия? Как ще си обясните неприятността и неразположението, което изпитвате от глада? Много естествено четири дена вали дъжд, никой не ви вика на работа. Като не работите, кесията ви е празна, а празната кесия не радва човека. Вие сте учител, занимавате се с ученици, преподавате им. По едно време се явява епидемия между децата, и училищата се затварят. Щом няма ученици, не можете да давате уроци; а без тях и кесията ви е празна, и стомахът ви е празен. На кого ще се сърдите? – На времето. Вън вали дъжд, хваща голям студ или голяма горещина, развиват се различни болести, а всичко това влияе на кесията, на стомаха и на разположението на човека.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от настроенията? – Да излезе вън от времето и пространството. Докато живее в времето и пространството, човек всякога ще има добри и лоши настроения и разположения. Има ли състояния, при които човек излиза вън от времето и пространството? – Има. Спането, например, е състояние, при което човек е извън времето и пространството. Като спи, той не се смущава, дали има пари или няма. Влезе ли във времето и пространството, времето му оказва вече влияние. Всички мисли и чувства на човека, всички негови опитности се складират във време и пространство. Ако дядо ви и баща ви се наплашили от времето и вие, като тях, се боите да не изгубите парите си.

И тъй, 99% от мъчнотиите се дължат на времето. Обаче, времето се определя от миналото, от настоящето и от бъдещето. И тогава, за по-ясно казваме: 99% от мъчнотиите се дължат на миналото, а само 1% – на настоящето. Това, което сега изживявате, е само 1%. Щом не сте разположени, казвате, че времето не е добро, барометърът спада, влага има и т. н. Въпреки всичко това, има 1% от мъчнотиите, които са задача на сегашния живот, тях трябва да разрешите правилно. Следователно, когато някой казва че среща големи мъчнотии в живота си, това подразбира, че той има да разрешава само 1% от всички въпроси – 99% са задачи на миналото. Как се разрешава единицата мъчнотия? Представи си, че си гладен, три дена не си ял. Вървиш по нивите, мислиш, отде да вземеш малко хляб. Спираш се пред един орач и започваш да разговаряш с него. Той се оплаква, че е болен, има силна хрема, не може да работи. Той те запитва: Не знаеш ли някакъв цяр против хремата? – Зная, но понеже не съм ял три дена, не мога да ти помогна, докато не се нахраня. – Заповядай, хапни си от моето ядене. Орачът отваря торбата си, дава ти хляб, сирене, мляко. Ти сядаш, задоволяваш глада си и започваш да го лекуваш. Стопляш малко вода, туряш сол в нея и му даваш да смръкне няколко пъти от солената вода. После туряш в едно шише от солената вода, да направи още няколко смръквания вечерта и на другата сутрин. След две-три смръквания хремата минава. Солената вода препятствува за размножаване на микробите, които причиняват хремата.

Това е един от начините за разрешаване на единицата мъчнотия. От човека се иска готовност да услужва на хората. Има ли тази готовност, той ще помогне на себе си, ще помогне и на ближния си. Дръжте в ума си само по една основна мисъл. Ако се товарите с много мисли, положението ви ще се влоши. Една основна мисъл в ума и едно основно, съществено чувство в сърцето са в състояние да разрешат 99% от мъчнотиите ви. Кой е единият случай, в който основната мисъл не може да ви помогне? – Когато човек сам не иска да си помогне. Никой не може да застави човека да направи това, което той сам не иска. Понякога той се поставя като божество и мисли, че е на правата страна, и всички около него мислят криво. При това положение, никой не може да го измести от пътя му. Каквото реши, ще го направи. Както и да го убеждават, той не отстъпва от решението си. Дойде ли до това високо съзнание за себе си, човек сам се натъква на вътрешни страдания. Карат го да яде, той не иска, отказва се от всякакво ядене. Не яде ден, два, три, докато огладнее, и сам иска да яде. Карат го да работи, пак не иска. Не работи два-три деня, но на четвъртия сам търси работа. Това са състояния, които се дължат на вътрешната упоритост в човека. Той трябва да работи върху себе си, да смекчи тази коравина.

Като говорим за вътрешната работа, мнозина я свързват с окултизма. Те казват, че окултизмът е наука, която се занимава с тайното знание. Ние пък казваме, че окултизмът е наука, която изучава действието на силите в живия организъм. Например задават на едного един важен въпрос, на който той не може да отговори. Какво прави? Веднага се почесва по носа или по главата; после туря ръката си на кръста и търси лек начин за разрешаване. Той търси начин, как по-удобно, по-лесно да хване предмета. Като знаят това, грънчарите правят стомни с дръжки, да се хващат удобно. – Не може ли човек да не се чеше по носа и да не си туря ръката на кръста? – И без това може, но ако има план на работата си, или ако разполага с знания. Когато инженерът строи къща и се затрудни, веднага изважда книгата си, прелиства я, туря ръката на челото си и чете и мисли. Щом разреши въпроса, затваря книгата и дава разпореждания на майсторите. Обаче, ако майсторът се затрудни, той непременно се почесва по челото и туря ръката си на кръста, мисли, как по-лесно да хване предмета. Чесането по носа е прелистване на инженерската книга. Като я прелисти, казва: Разбрах, какво трябва да направя. Той прилага знанието си, дава заповеди и действа. Значи, когато няма план на работата си, човек се почесва по носа. Когато има план, прелиства книгата си и не се почесва по носа. Ако не искаш да се почешеш по носа, ще намериш друг майстор, да ти покаже, как да работиш. Чесането по носа е остатък от една стара наука. То представя кратко действие. Наместо да ходиш по библиотеки, да прелистваш книги, ще се почешеш по носа, ще събереш всичките си скрити сили и способности, да извикаш знанието си, което носиш в себе си и ще разрешиш въпроса. Мнозина изучават окултните науки, но сами не вярват в тях, защото нямат опитности.

Ако физиогномистът разглежда човешката брада, ще намври най-малко три характерни типа бради: брада на волев човек, която е широка долу, заема голям простор. В този човек действуват повече груби, физически сили. Той се намира под влияние на Марс. Ако и главата му горе е широка, той се отличава с голяма упоритост – с девет чифта биволи не можете да го мръднете от мястото му. Вторият вид брада е на човек, в когото сърцето работи повече от ума – човек на чувствата. Брадата е по-малко широка, заоблена. Колкото по-тясна и остра става брадата, толкова повече се проявява умът. Този човек се намира под влиянието на Меркурий. Изобщо, острата брада напомня нещо остро – нож, игла. Дето мине, той реже с ума си.

Когато изучавате някой отдел от окултните науки, например, хиромантия, вие получавате едностранчиви знания, които повече ви объркват, отколкото да ви улеснят. Хиромантикът, заедно с хиромантията, трябва да изучава френология, физиогномия и астрология. Само така четенето по ръката има смисъл. Това се отнася и до лекарите. Съвременните лекари изучават главно признаците на болестите. В същност, истинският лекар трябва да познава преди всичко признаците и проявите на здравия организъм, за да може да ги сравнява с болния. Не е изкуство да определиш диагнозата на болния човек. Изкуство е да определиш диагнозата му поне десет години преди да е заболял, за да вземе мерки предварително. Това може да направи само онзи лекар, който познава окултните науки. Преди да затлъстее човек, трябва да му кажете, какво да направи, за да предотврати затлъстяването. Изобщо, по-лесно се лекува човек преди заболяването си, отколкото след заболяването.

Като се говори за окултните науки, някои не вярват в това, че по ръката, лицето, главата, очите, по цялото тяло може да се чете като по книга. Не вярват, защото нямат опитност. Други не вярват, защото не искат да плащат дълговете си. Някой богат човек не вярва, че страданията, които днес има, са резултат на неправдите, които е вършил в миналото. Той не вярва, защото не иска да плаща. Обаче, безверието не смекчава съдбата на човека. Вярваш или не вярваш, ще плащаш. Вслушвайте се в своята интуиция, в говора на душата си, тя сама ще ви открие истината. Ако се излъжете, ще знаете, че умът ви е проговорил. Душата никога не се лъже. Когато тя говори, слушайте я и изпълнявайте това, което ви казва. Щом сте дошли на земята, вашата задача е да се изправите, да платите дълговете си, да определите отношенията си към Първата Причина и към природата.

Помнете: всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата природа и хроникира нещата. Божественото съзнание никога не забравя. То отдава на всекиго заслуженото. Рано или късно, човек ще понесе последствията на своя живот – добри или лоши. Като знаете, че човек носи отговорност за всичко, което мисли и върши, не се страхувайте, но живейте така, че да поставите здрава основа на бъдещия си живот. – Дотегна ми вече да уча и работя. – Това не те спасява. Искаш или не искаш, ще учиш и ще работиш. Един слуга се оплаква от положението си. Гледам на ръката му, остава още един месец да ликвидира с това положение. Ако напусне преждевременно работата си и не се справи с противоречията си, ще плати с лихвите заедно. Той трябва да изтърпи докрай и тогава ще стане господар. Ако не изтърпи, положението му ще се усложни. Човек става слуга за лошите си постъпки, за лошия си живот, а господар – за добрите си постъпки. Следователно, ако искате да бъдете господари, живейте добре. Ако живеете лошо, ще станете слуги. Аз взимам думите „господар и слуга" в красив смисъл, а не както днес се разбират. Бъдете господари и слуги първо на себе си, за да изправите своя живот. След това можете да бъдете господари и слуги на близките си. Дойдете ли до това положение, вие се убеждавате, че добрият живот носи добри последствия и определя условията на бъдещето ви развитие.

Стремете се към разумния живот, който носи бъдещите блага. Не мислете, че с ропот ще облекчите положението си. Ако Жан Валжан не бягаше от затвора, щеше да ликвидира скоро, щеше да лежи само пет години. Понеже избяга от затвора, наказанието му се увеличи на 19 години. И тогава, вместо пет години, той прекара цели 19 години в затвор. Този закон действа и в природата. Когато тя ти наложи някакво наказание, не роптай, но бъди готов да платиш дълга си. Щом платиш доброволно и съзнателно задълженията си, ти ставаш господар, влизаш в неограничените условия на живота. Ако роптаеш и противодействаш на природните закони, ще увеличиш наказанието си с още 14 години.

Желая ви да бъдете съзнателни господари и слуги, да не правите нови дългове, а старите да си изплащате без протест и недоволство.

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит животът.

16. Лекция от Учителя, държана на 14 декември, 1928 г. София. – Изгрев.