Разлика между версии на „Три важни неща“

Версия от 18:19, 27 май 2009

Три важни неща

Има три важни неща в живота, от които зависи, от една страна, щастието и благото на човека, а от друга страна – неговото нещастие. – Кои са тия неща? – Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа. Когато умът, сърцето и душата са чрезмърно натоварени, човек е нещастен. Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че, като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения мо-мент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане до-бър. Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпро-©ите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега. Важни са днешната закуска, днешният объд и днешната вечеря. В тях се съдържа и миналото, и бъдещето. Ако закусишъ' добре, ако обт>дваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре. Не закусиш ли добре, не объдваш ли добре и не вечеряш ли добре, нищо не можеш да направиш.

Мнозина считат яденето за маловажна работа. Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахра-нят, за да наредят търговските си работи. Това са човешки работи. Щвл си да спечелиш няколко милиона. Какво прецетавят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като ми-

• ) Йоана 1:1 – 5.

97

нистър?–Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нищо и, ако не ги задоволиш, опълчават се против тебе Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш никаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работитк – Как ще ги оправиш?

– Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се опра* вят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а ви новниците са хиляди. Как ще се справиш с гюс? Ако затвориш всички, ти ще останеш сам. Какво ще правиш тогава? При това, затворниците трябва да се хранят. Отде ще намериш толкова средства?

Помнете: Докато човек се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмърно, никога няма да нареди живота си добре. Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът. Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него. Клетките на свинското месо са крайно лениви. Ако им дадеш някаква работа, те- търсят удобен случай да избЪгат. Трябва да турите няколко стражари да ги пазят. Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека. ВмЪсто полза, то причинява вреда.

Разправят за едного, че обичал да си хапва добре и да пие винце. Един ден се наял с свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо

– вкусно, сладко ми е! Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай - вай - вай! Най-после коремът го забо- лял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени. гТЪкой професоръ знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне. Н-юсой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, де да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъв знак да ту ри – запетая или точка и запетая. Англичаните са прак тични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая. ТЕ казват: Времето е пари, затова може и без точка и запетая.

Как гледат религиозните на храненето? Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията

98

няма наука. Не е така. Религията е наука, религията е изкуство. Въпръки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. ТЕ товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е. Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада. Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада. Който живее в мъдросгьта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада. Който живее в истината, отива в рая; който живее в лъжата, отива в ада.

Някои уподобяват райския живот на тоя на слънцето. – Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние? Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние. Топлината и светлината на слънче-вите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества. Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог?–В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свъщ в ръката на Бога. С тая свъщ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отдъля свъщьта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свъщ, там е Бог. Дето свъщьта не гори, там Бог не приежтетвува. Дето е умът, там е Бог; дето умът отежтетвува, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не приежтетвува, там Бог отежтетвува. Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог. За да ста-неш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и

99

дух. Духът е свързан с силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нвмаш дух. Не можеш да бъдеш <>лаг, ако нвмаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло. В това отношение, сърцето представя интенсивната дей-ност на човека. То извършва кръвообръщението и под-?иквй човека към работа. Умът е цъвтене на човешкото дърво. Тоаа дърво се посажда, израства, а после цъвти и дава плод.

Много е работило човешкото сърце, затова се е оцапало. Това не се вмвнява в грвх на човека, но работа се иска -от него, докато се изчисти. Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти. Както шофьорът се интересува от своя авто-мобил, преглежда частите му да са в изправност, и вевки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалаисан ме-ден съд? – Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окйсляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободяг от калаисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни. Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни? – Понеже калаят останал назад в развитието си, успвл да се наложи на бедните хора, да им помага. Като го питат, защо калаисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя. В бъдеще и аз ще се повдигна, ще върша по-добра работа.

„Земята ще е пълна с знание за Господа", казва Исаия. Това са нашите времена. Земята е пълна вече с знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме? Виждаме, че делата на хората не са такива, -каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критиче--ският ум на хората. Какви са съвременните критици?

100

Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турилъ-си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вест-ник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторътъ-писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети пж.те, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отго-ворил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата.

Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувствува, мисли и постлшва. Къде се туря личното мъстоимение: пред глагола, или след глагола? Българинът обикновено изхвърля мъстоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо,. повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъ-жеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъ-жеш. Думата .англичанинъ" има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и сж-ща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота. И простият, и ученият обичат парите. Разликата е само в това, как ги придобиват. И апашът обича парите. Той вади револвера и казва: Дай пари!

Едно се иска от човека: разбиране на живота. Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен. Той влиза в незавършените процеси. Стреми се към завършените, а пооада в незавършените. В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега в^че за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен примъръ

101

«ма и в Писанието. Един земедълец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много. Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито. Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш това богатство?"

Щастието, към което хората се стремят, е неза-вършен процес. Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измини. Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят. Днес си министър председател, утре ще те уволнят. Това са все незавършени процеси. Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем. Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена. Всеки ще каже: И без него може.

Кое е същественото в живота? Същественото е човешкият ум; същественото е човешкото сърце; същественото е човешката душа. Без ум нищо не се постига; без сърце нищо не става, и без душа нищо не става. Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всеки може да вземе. Всеки трябва да има характера и убеждението на оня дервиш, който не се подкупил от златото на бея. Той срещнал на пътя един турски бей и го запитал: Можеш ли да ми услужиш с 20 пари? Беят отворил кесията си, в която имало турски лири, сребърни и медни монети. – Заповъдай, вземи си, колкото искаш. Дервишът посегнал към кесията и взел само десет стотинки. – Вземи повече. – Толкова ми трябват. Кое е за предпочитане: да имаш сто милиона, или да чуеш «дна дума от устата на Бога? Да учиш ли, или да станеш пръв министър в някоя държава? Няма по-хубаво нещо за човека от ученето. Да станеш министър и да управляваш, това е незавършен процес. Ако от освобождаването на България досега имаше само един министър, той щъше да я оправи. Същото щъше да бъде и за всичките държави. Какво става в същност? Един министър управлява най-много четири - пет години и след това го сменяват. Докато разбере нуждите на своя народ и може да му 'бъде полезен, трябва да се смени с друг.

102

Преди 40 години се заех с разрешаването на една музикална задача, която едва сега разреших. В бъдеще музикантите ще се ползуват от тая задача, както хората се ползуват от светлината на слънцето, Кой ги учи, как да използуват светлината? Никой не ги учи. Слънцето изгрее, и те веднага се ползуват от светлината му. Докато не изгрее слънцето, всеки мисли,, че може да работи, както иска. Не е така. Ще чакаш да изгрее слънцето и, дали учиш или работиш, ще вземеш основния тон. Ако не вземеш основния тон, нищо не можеш да направиш. И в търговията има основен тон. Искаш да обичаш хората, да след-ваш закона на любовта. И в любовта има основен тон. – Ще се моля на Бога. – И молитвата има основен тон. Не можеш да се молиш, както и да е – ще намериш основния тон. Може и да сгрешиш, но ще учиш. По-добре е да грЪшиш и да учиш, отколкото да не гръшиш и да не учиш.

Съзнание е нежно на човека. Ако мислиш, че си господар, ти сам се заблуждаваш. Още с ставането си от сън, кажи: Аз съм слуга, Бог ми е Господар. Аз съм ученик, Бог ми е Учител. Не мисли, че си учител и можеш да даваш уроци. – Моля се на Бога. – Велика наука е молитвата. Аз още не съм доволен от своята молитва, че ти ще говориш за молитва. Ще се учите да се молите. Не е лесно това. Ще четеш „Отче нашъ" или „Добрата молитва". И двет молитви са хубави. След „Отче нашъ" по-хубава от „Добрата молитва" нвма, но не е само в механичното изговаряне на молитвата. Ще четеш и ще проникваш в вевка дума. Иначе, ще из-лвзе само заповъди. Казваш: „Изпрати Духа си да ни пази и закриля." Така не се говори. Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш. Съвърше-ният може да се обърне към Господа с думит: „Изпрати Духа си." Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувствува топлина в сърцето си. После ще продължи. Не се позволява да четеш молитва, без нежното уважение и почитание към Бога. Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш. – Как се по-

103

стига това?– Като изучаваш себе си и своя ближен.

Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего, да възлюбиш и ближния си." Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа. Някой ме срещне, погледне ме отгоре - додолу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае, – Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди въковет. Той не е сж-ществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно. Там нещата са непостижими. Ако влъзеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе. Щом един се радва, и окржжаващите ще се радват. От изобилието на един човек могат да се ползуват много хора.

Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява. Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост. Ако отида при обу-щара, признавам, че той е маистор и знае повече от мене. И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дре-харьт познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларьт, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизъмът го напуща. Оти-вам при един опитен дрехар. Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време. И двамата сме доволни.

104

Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши. Много майки искат да възпитат децата си, но не могат. – Защо? – Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на чо-въка, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200–300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е* да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като гръши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си." И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост. Отсжтствието на свят-лина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието. Бо-жият свят е съвършен, затова Бог се весели. Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света. Той се радва, че са дадени условия на хората дау чат, да станат Негови служители. Той се радва на човешките придобивки.

Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: „Да бъде виделина!" – и стана виделина. Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си. Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо? – Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгръва. Факт е, че слънцето залязва, ИзгрЪването на слънцето дава потик на човека да мисли; залъзването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгръването на слънцето внася потик в човешкото сърце да люби ^ залъзът намалява

105

любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залъза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при за-лъз ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залъзе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрЪва. Момък, на когото слънцето залъзва, трябва да търси мома, на която слънцето из-гръва. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгръва. Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно мвсто не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават. Хри-стос казва: „Един е вашият Учител." Много ученици има, но учителят е само един. Под „учитель" разбираме оня, който решава всичките задачи на живота. Ученикът не може да направи това.

Съвременният свят преживява тревожни времена. Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство. Ония, които отиват на бойното поле, са емвли, геройски постъп-ват. ТЕ се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. ТЕ вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от гях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, взезте в Божествения порядък. Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият. Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човт.шкият. Вярата е Божественият порядък, безверието – чо-вЪшкияФ.

Някой казва: Няма надежда в живота. – Защо няма надежда? – Защото си влъзъл в човешкия порядък. – Какво да правя? – Изл^з от човешкия

106

порядък и влъз в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влъзъл. – Там е мъчнотията, да излъзеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влъзеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излъзешъ» Само десетина стъпала си слъзъл надолу. Направи едно малко усилие да излъзеш и да видиш изгръва-нет,о на слънцето. Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш. – Не мога да обичам. – Щедрост от бедни хора не искам; работа от болни хора не очаквам; на знание от невежи хора не разчитам. Помнете: Не се занимавайте с отрицателните качества на човека. Не казвай за някого, че е невежа. Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш. Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него. Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си; Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не вою-ваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речьта, или действието и противодействието на силите. Глаго-лът крие сила в себе си. Без глагол речьта нищо не струва. И мъстоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. „Трябва да изучавате всички части на речьта, да знаете, как и де да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двет точки представят две успоредни линии, те. е. закон на разумността. Двет точки са знак за дъление. Ще дълиш правилно, на всички по еднакво. Ако дълиш и задържаш по-го-лъмия дъл за себе си, а по-малкия за другите, не дълиш правилно. Имаш две ябълки. Как ше^ги раз-дълиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цълата, или ще я дадешъ

107

на ближния си. В никой случай няма да ръжеш ябълката на половинки и така да я дълиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си? – Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта. И на 90 години човек загазва в любовта. Стане ли на сто години, той не загазва вече. Само стогодишният човек се справя лесно с въпросите на любовта.

Казва се, че любовта е за младите. Въпръки това, те загазват в любовта. – Защо? – Защото старите не ги подкрепват. За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Ста-рият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си? – На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благосло-вен. Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето. – Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето? – Може. Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето. Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие от пътя си и да го посети, неговата работа е свършена.

Подражавайте на слънцето. Никога не се отбивайте от пътя си. Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка. – Защо спираш? – Жаден съм. – Защо спираш? – Гладен съм. – Защо спираш? – Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва-Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си гоаов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на тяхните умове, сърца и души. – Има ли*

108

такава вода? – Има. Не се съмнявайте в положителното в живота.

Дръжте се за положителното в света. Мнозина подържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя. Не е така. Запалила се кж-щата ти. Не можеш ли да изгасиш огъня? Не знаеш ли, как се гаси огън? Не си дете. И дете да си, пак можеш да го изгасиш: ще духнеш, ще сипеш вода, или ще изнесеш запаленото вън – от огъня зависи, как ще го изгасиш.

Един ден бвх поканен в дома на едно видно семейство за нтжолко деня. Госпожата, уморена от работа, легнала след объд да си почине. В това време детето вл&зло в стаята да си вземе орЪхи, които майката криела под кревата. За да не вдига шум, да го чуе майка му, то запалило свъщ, да види, в кой жгъл са орЪхите, веднага да ги напипа. Обаче, по невнимание, то запалило чаршафа и започнало да вика: Олеле, изгоряхмеЗ Майката се събудила, уплашила се, и тя започнала да вика: Изгоръхме! Какво требваше да се направи? ВлЪзох в стаята, сграбчих запаления чар-шаф и го изхвърлих вън. Така се свърши цълата работа. – Чакай, да спасим чаршафа. – Нт>ма време за чакане. По-добре да изгори един чаршаф, отколкото да се запали къщата, а заедно с нея и вие да отидете. Както гори чаршафът, вън от прозореца! Благодари на Бога, че чаршафът отиде, а вие останахте живи. Ако не бях влязъл навреме, и жената, и детето щяха да станат жертва на огъня. И днес чаршафът гори, и аз съм тук. Чаршафът трябва да се изнесе навън. Смели хора са нежни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи.

Един ден отивах в града. Срещнах едно малко, красиво момиченце. То ме погледна, погледна към обув-ките ми и веднага се наведе. Забелязало, че връзката на едната ми обувка била развързана. То завърза връзката, погледна ме, усмихна се и тихо проговори: Да не се изуе обувката. Усмихнах се и аз, с което исках да кажа на момиченцето: Бъди всякога внимателна към доброто. Краката представят добродетелите на човека. Пази доброто в себе си, пази доброто и на своя бли-.жен. Това момиченце свърши една работа, която ра-

109»

зумният свят му възложи. Малко е момиченцето, но разумно. То иска да каже: Срещнеш ли човек с развързана обувка, наведи се да я завержеш. Това е една лека, малка задача, но ако малките работи не мо-жеш да направиш, големите мъчно ще разрешиш. Мислиш ли, че каквото кажеш, ще стане? Много противоречия ще срещнеш, докато дойдеш до поло~ жение да решаваш трудните задачи.

Един ден се връщах от града, отивах на Изгрева. Тъкмо на най-високото място на шосето на-стигнах една кола, догоре пълна с въглища. Каруца-рьт бие конет, да вървят, но колата не мърда – конет са слаби, не могат да поемат височината. Ако-кажа на каруцаря да не бие конет, няма да ме разбере. Ако му кажа да извади част от въглищата, няма да ме послуша. В тоя момент настигат колата четири ученички и четири ученици, говорят си весело, радостно, че ги разпуснали за матура. Като видъха колата и сла-бите кончета, един от тях извика: Другари, да по-могнем на кончетата! Всички се съгласиха. Момчетата застанаха от едната страна на колата, момичетата – от другата и, в пет минути отгоре, конет поеха височината. Доволни, радостни, учениците се вернаха на-зад, като скачаха и пееха. Ако всички българи послед-ват тоя пример, спрълият кон на тяхните коли ще поеме височината, ще излезе на равно, и работите им ще се оправят. Учениците приложиха любовта си, и колата продължи своя път. ТЕ казаха на каруцаря: Моля ти се, не бий конет, те са слаби. Ние ще им помогнем.

Днес светът се нуждае от хора, проводници на Божията любов, да подемат Великото Божие дело, което е спръло на пътя и не може да върви. Нежни са само четири момчета и четири момичета, за да тръгне коньт. Четирите момчета и четирите момичета са ра-зумните хора в света. Красиви са лицата на тия момчета и момичета. Работа се иска от всички.

Желая да бъдете като малкото момиченце. Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конет да поемат своя път.

Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов. Всичко да

110

правите заради Божията мъдрост. Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете жи-вот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде на време. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат. Не се дръж за старото, как са, живъли хората едно време. Важно е, как трябва да живЕят днес. Това е новият път. Опитал съм това и ви говоря опитани неща.

Трябва да служим на Господа! Ако Му служим, Той ще направи всичко за нас. Ако не му служим и се колебаем, ще понесем последствията на нашето колебание. Досега сме се лутали, блъскали, без да по-стигнем онова, което душата ни желае.

Да турим нова основа на живота си. Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони. Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него. Мравка се дави в водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи *< с любов. В любовта няма противоречия, няма зло. В любовта всичко е светло и

добро.

6. Беседа от Учителя, държана на 28 ноемврий, неделя, 10 ч. с, 1943 г. София. – Изгръв.