Разлика между версии на „Реално и идеално“

Версия от 06:19, 15 май 2009

РЕАЛНО И ИДЕАЛНО

Съвременните хора говорят за реалното и за идеалното. Кое наричаме реално и кое – идеално? Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре. Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката? – Щом е излязъл на сцената, щом е направил първата крачка, той може и трябва да пее хубаво. Ако не пее хубаво, как се е решил да излезе на сцената и да очаква уважение и одобрение на публиката?

Много от съвременните хора са певци, излезли на сцената на живота да пеят и се запитват, може ли да излезе нещо от тях. Щом са излезли на сцената на живота, ако пеят, ще излезе нещо от тях; ако не пеят, нищо няма да излезе. Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност. Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар. Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра. – Защо не изиграл ролята си добре? – Понеже не могъл да я преживее. Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената. Не я ли преживява, той не е истински артист. Да подражаваш, това не е преживяване. Реалността на нещата е в преживяването им, а не в тяхното подражаване.

Кое е реално в света? – Това, което човек в даден момент чувства, е реално. Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението.

Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми. Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него. Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават. Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик?

Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата. За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени. Това зависи от положението, отдето се разглеждат. Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност. Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност. Виждате, запример, на картина един локомотив. Тази картина представя идеален образ на машината. За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява. Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни. Това знае само огнярят. Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия. Материалите, с които сърцето си служи, са неговите въглища. Водата, необходима за сърцето, това е човешкият ум. Разумното начало в човека е самият огняр.

Сегашните хора искат бързо да се развиват, да научат всичко изведнъж. Те не подозират, че бързото развитие, бързото движение е свързано с известни опасности. С каква бързина ще пътува една железница, това не е произволно. Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие. Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината. Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира. Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира. За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм. В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота. Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие. Те искат да постигнат всичко изведнъж. Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си. За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример. Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство. Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си. Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши. Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои. Какво трябва да прави този банкер? – Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят. Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне. Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват. – Кой ги е задигнал? – Апаши. Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си. Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство. – Къде е отишло това чувство? – Сменило се е с някое лошо чувство, в низходящо състояние. Значи, от едно реално положение, във възходяща степен, този човек е минал в друго реално положение, в низходяща степен. Както има реално положение във възходяща и низходяща степен, така има и идеално положение във възходяща и низходяща степен.

Банкерът, който седи пред своята каса, пълна с пари, е доволен, щастлив, защото мисли, че е осигурен. Но ако секретарят му дойде и каже, че крадци са разбили касата му и са я обрали, той веднага изгубва разположението си. Един час преди това той е бил горд, самонадеян, а сега е сгърбен, загубен в живота. – Защо? – Парите му, в които е вярвал, са изчезнали. – Къде отидоха? – В ръцете на крадците. И сега банкерът трябва да ги търси. Как ще ги намери?

Сега ще направя една аналогия между парите на банкера и човешките мисли и чувства. Както банкерът губи парите си, така и човек може да изгуби своите красиви мисли и чувства. И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл. Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел. Страшно е човек да изгуби вярата си! Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва. Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва. Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля? Може ли при това положение да го считат свят човек? Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват. Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път. Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое. Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално. Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него. Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога. Много реални и идеални неща остават необяснени, по единствената причина, че не могат да се подложат на опит.

Съвременната наука се натъква на много явления, които не може да обясни. Не само официалната наука, но и окултната не може да ги обясни. – Защо? – Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават. Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят. Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип. Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казваме, че 2 + 2 = 4. Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число. Как е възможно това? Възможно или невъзможно, това е факт. Факт е също така, че човек може да гледа и без очи. Очите са пособие на човека, придобито отпосле. Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е. зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган . Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си. Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат. Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка? – Нищо особено. Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им, т. е. със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята. С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето? Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща. И те имат желание да опитат реалното в света. При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко. Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори. От устата излизат благи, нежни думи. С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат. Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя. Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение. Казвате на друг човек: Чакай, само да те срещна още един път! Тъй ще те набия, че ще ме помниш! Като чуе тези думи от устата ви, той бяга от нас, не иска втори път да ви среща.

Всички хора се оплакват от противоречията на живота. Запример, голямо противоречие е, че от устата, един и същ уд, едновременно излизат два вида думи: отрицателни и положителни. Разумният човек, ученикът приема противоречията като условия за растене. Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава. Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си. – От тях зависи да научат нещо или да не научат. Който учи, той все ще научи нещо. При всеки обяд, човек все научава нещо. Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално. Но с един обяд не се свършва. Хранене-

107

то е пенреривен процес. Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота. При всбко хранене човек придобива само толкова, колкото жи-1Ю1 с влт^зъл в него.

И тъй, реалното в свт^та, това е лю-Сювьта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си чове-к се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радо-стта и скръбьта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, с законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в сверта. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учительт е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учительт е в реалното-ученикът е в идеалното. Учительт пре, дава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учительт разправя нещо

108

на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен? – Защото е в идеалното, а учительт му говори за реалното. За да бж-де в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи. Тъй щото, не заставяйте учителя си той да дойде в областта, в която сте вие, но бъдете готови вие да вл-взете в областта, дето е учительт ви, и оттам да го слушате.

Като не разбират законите на разумната природа, мнозина казват: Не сме ли свободни да се движим, дето искаме? – Не сте свободни. Има м-вста, по които човек нт^ма право да се движи. Запримт>р, може ли човек да върви по релситъ\ по които трен минава? Един милионер, човек с гол-бмо достойнство, по никаква случай-ност, попада на жел-взопътните релси и се спира там да разглежда мт>стността. Па-зачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя! – Как см-веш да ми заповт>д-ваш? Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмт>ляваш да ми показваш, накъде да вървя. Аз съм сво-боден човечк и ще стоя, ще ходя, дето искам. – - Да, господине, ти можеш да стоиш, дето искаш, но не и на релситъ\ по които тренът минава. Ти нямаш право

109

да спъваш движението на треноветъ\ Ако останеш на това мъхто още малко, тренът ще пристигне и ще те прегази.

Следователно, който иска да бъде сво-боден, той нтома право да стои на пътя, дето стават големи движения. На този ижт могат да седат, или да се движат свободно само ония предмети, на които е определено от по-високо м-бсто. Много от страданията на окултните ученици се дължат на това, че те спират на пътища, дето тренове се движат. Който не разбира законитъ\ той мисли, че има право да ходи, да седи, дето иска и казва: Аз съм сво-боден човек и мога да правя, каквото искам. – Ще опиташ, колко си свободен.

Преди години, когато била прокарана жел-взницата от Варна за София, първото пътуване по тази линия било отбелязано със смазването на един бивол. Като набли-жил трена към Гебедже, един бивол бил изненадан от шума и се затичал към лакомотива. дигнал рогата си нагоре, искал да се бори, да му препречи пътя. Локо-мотивът му се вид-вл като никакво голямо чудовище. Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му. Машини-стът изсвирил нъ-колко пъти, за да отстрани бивола от релситъ% но той продължавал да се заканва на локомотива. В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия. Биволътъ

110

се намъ^зил под колелата на локомотива, но съвершено смазан, превернат на каша. – Няма защо да се бори с машината. Държавата и е дала право да минава по този път.

Това е един несполучлив опит, в които биволът станал жертва. Често и хора 1а правят такива опити, за които пла-щат скъпо. Нтжой човек намислил да прави нт>що. Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш. – Защо? – Защото работата му била необмислена. – Остави го да прави каквото иска. Не му препятствувай. Н-вкои обича никого, но окржжава-щите започва! да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов. – Чудни са хорага! Спо-ред мене, никой нт>ма право да се м-бси в любовта, в чувствата на другиа. Кой кого обича,!Ова е негова работа. Да питате, защо даден човек обича еди кого си, това значи, да питате, защо той се е заел да обработва тази нива. – Защо този чове-к обработва една нива, а не друга, това е негова работа. Той избрал тази нива и нея река да обработва. Никой нвма право да му противодействува.

Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Методит-Б, с които чо-втж изучава сърцето, са едни, а методит, с които изучава ума, са други. Тт^зи мето-

111

ди коренно се различават едни 01 дрми. Един от методите за изучаване на чои1 ш кото сърце е подобен на изучаване вкус I на ябълката. Да изучиш вкуса на ябьлклл, това значи съвершено да измъниш формата и и, така изм-внена, да я приемеш в себе си. Положението на ябълката вън и вътре в човека е едно и също – в сми-съл, че тя продължава да съществува, но с видоизменена форма.

Следователно, да приложиш към човека метода на сърцето, това значи да опиташ всички негови вътрешни качества. Това е пжгьт на реалното. Да оби-чаш човека, това значи още да изуча-ваш неговия ум. Методът за изучаване на човешкия \м може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и н-вжни лисаенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в гол-бмо дърво, което започва да цъфти и да верзва плод. Докато изучавате процесит-, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се преверне в реално. – Как ще се преверне? – Като узрт>ят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни

112

качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното. Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното.

Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето. Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума. Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Заприм-вр, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вера, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два света. Вън от ума и сърцето си,. човек нищо не може да разреши. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да

113

разбира законите на своето сърце и на своя ум.

Как влиза съмнението в човешкия ум? – - Много просто! Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума. Касиерът му предава исканата сума. Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума. В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде. Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума? Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява? За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите. – Защо? – Ако той със скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо. Значи, каквито чувства и желания живеят в човека, който взима пари от касиера, такива чувства и желания се събуждат и в касиера. Ако е човек, който не може да се владее, той започва да прави грешки и престъпления в службата си. Ако при касиера отиде някой щедър човек, с желание да дава от себе си, същите чувства и желания ще се събудят и в касиера.

Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят. Обичьта събужда обич, ум-разата – умраза. Обичьта е щедрост, а ум-

114

разата – скъперничество. Човек обича нЬ-кого, защото му дава нъчцо; не го обича, мрази го, защото му е взел нъчцо ценно, или защото не му дава това, което той иска. Умра-зата се дължи на факта, че нъжой те е оне-правдал, взел ти е нещо, или ти е причинил никаква пакост. Обичьта пък се дължи на факта, че нтжой ти е дал нещо. Ги не мо-жеш да дадеш нъчцо на човежа, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш н^що. Да обичаш нъжого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича нъжой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичьта подразбира взаимна обмена. Обичьта подразбира отношение на даване. Като обичаш нъ-кого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове съ-буждат в любимия ти човеж любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без тб да са обичали. Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което нъжога Той е посъл на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да заверже и да узр-ве. Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. Величието на човежа се заключава в това, да бъде

115

подобен на своя Създател. Каквото Бог верши, и човек може да го верши, макар и в малък размъф.

И тъй, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат! Ако Сж ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите. Обмена трябва да има в любовта. Обмена трябва да има навсвкъде в природата. Дето обм-вната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмвната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обм-вна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човеж, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Негр. Казано е в Писанието, че Хри-стос дойде на земята да ни покаже любовта. която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, тръ-бва да я предадат на по-долните от тях. Гака ще се образува едно кръгообразно движение. Ако чов*Ьк не може да прояви Христовата Любов, как ще прояви Божията? За да покаже Божията Любов, Христос трвбваше да понесе гр-вховете на човечеството. Той мина през такива страдания, каквито човек не би могъл да понесе.

Мнозина мислят, че в любовта н-вма страдания. – Големи страдания, гол-вми задължения има в любовта. Тя много дава,

116

много взима; всичко дава, всичко взима. Ако» дава малко, малко ще вземе. Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много нъчца. Не, с малко пари, малко неща ще купите. С малко боя, малко прежда ще боядисате. За боядисване на много прежда е нужно много боя. Гол-вмото 601 ат ство подразбира много работа. Многото знание изисква гол-бм труд.

Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да блеете ученици на любовта. да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение н-вма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Ве-чен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Ко1 ото си из-пратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бо1 а. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал.

Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното,.

117

а предна шачението на ума – изучаване на идеалною Гова е смисълът на живота. От правилною изучаване на реалното и на идеално го зависи придобиването на свободата. Свобода^ пък води към истината. Само сво-бодният човек може да намери истината. Да нам-ври човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота.

Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиитъ". За да придобие идеалното, човек трябва да сл-взе в областта на реалното, да мине през гол-вми страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания н-вма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не сж-ществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората. Човек сам е причина за страданията. Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда. Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда. Видите ли, че н-б-кой камък се е изпр-вчил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана. Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикай

118

те няколко другари да ви номогнат заедно да го преместите. Мъчно се дигат големи камъни. Когато искате да станете богати» трябва да знаете, че богатството е голям камък. Речете ли сам да дигнете този ка-мък, вие непременно ще се осакатите. Големите знания представят големи камъни. Който се опита сам да дигне камъка на знанието, той непременно ще се осакати. Изобщо, мжлните задачи на живота не са нищо друго,. освен големи камъни, които човкк сам не може да дига.

Вчера наблюдавах, как двама братя се беха заели с един опит, не по силите им. Те видели, че един голям камък, тежък около седемь-осем хиляди килограма, стои точно на пътя, дето се правят гимнастическите упражнения, и решили да го махнат от местото му, да не пречи. Питам ги, какво мислят да правят с този камък. Те казаха, че искат да го дигнат от местото му и да го хвърлят в езерото. Като видех, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчахъг не исках да ги обезсърдчавам. Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят. Като ги видеха другите братя, веднага им се притекоха на помощ. Събраха се около 20 души и започнаха да ра-ботят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на единъ

119

метър от мъстото му. Какво придобиха С този метър? – Нищо особено. И бсз този метър място можа да мине. При това, този камък можа да затисне нъкого, да причини голямо нещастие. Но всички искаха да премъстят камъка. От този пример мо-жем да извадим заключението: Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни, не по силата ви, не се стремете да ги дигате. Правете опити да дигате малки камъни^ тежки по 10! – 20 килограма най-много.

Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: Сърцето трябва да се занимава с изучаване на реалното

– на любовта. Умът трябва да се занима-! ва с изучаване на идеалното – на мъдростта.1 Като съедините т-бзи два процеса в едног вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота. Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвершенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъде-

ще. Това е новото, към което всеки човек се стреми. Досега хората не са усп-ввали в живота си, защото са изучавали реалното съ

ума си, а идеалното – със сьрдцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума.

Защо идат страданията? Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да

120

любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов. Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на

идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Гол-вми сж били страданията на Христа! Кръв е излизало от Неговите пори. Това показва, че Той е раз~е-шавал трудни задачи. И най-после тр-вбваше да Го разпнат на кръст. Когато не обичаме

н-вкого, ние го приковаваме реално на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме идеално на кръста. Значи, съще-Ствуват два вида приковаване на кръста: реално, когато не обичаме някого; идеално, когатс не мислим добре за никого.

Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от иделния си кръст! Никой

не може да атезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащаница и да ви

постави в гроба. След това два ангела трябва да слвзат от небето и да ви изва-дят от пещерата на вашия живот.

121

Страданията съдържат една добра страна, която всъжога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онт^зи, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гн-бвът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а

любовта Му – 25,000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Гъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а

доволен – 25,000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бж-де доволен от вас една секунда, а недоволен – 25,000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога. В този гн-бв вие ще опитате, какво н^що е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта.

И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с любовта, а умът ви – съ

122

мъдростта. А вие, като ученици, всъкога трябва да се занимавате с истината.

Божията Любов носи пълния ж и в о т .

28 юлий, 5 ч. с.