Разлика между версии на „Закон за вечната младост“

Версия от 19:59, 14 май 2009

ЗАКОН ЗА ВЕЧНАТА МЛАДОСТ

Движението на човека се опред-вля главно от две течения: от течението на слънцето и от течението на земята. Вън от т"бзи течения, човек се намира под влиянието на много течения още, с които трябва да се справя. Покрай всички тия влияния, той търси Бога, но не знае, къде да Го нам-ври. Човек, на когото съзнанието е пробудено и мисли, той приема Бога като сила, Която работи в св-б-та и Която е създала всичко. Ония пък, в, които сърцето е добре развито, чувствувате че съществува никаква сила в света, която; ръководи и управлява всичко, но каква е тази сила, не могат да си отговорят. Двег противоположни течения в човежа – на слънцето и на земята, създават две противоположни движения. Такива противоположни движения се зараждат в човека под влиянието на неговите мисли и чувства. Чувствата винаги, събират н-вщата на едно м-бсто, т. е. сгжстя-) ват ги, а мислите – разредяват, разширя-ват нещата. Значи, това, което разредява и разширява н-вщата, се отнася към областта на ума, а това, което сгжстява, се отнася към областта на сърцето.

Днес, 22 септемврий е деньт на есенното равноденствие. Слънцето отива към южното полушарие, което представя живота на

392

сърцето. Северното полушарие пък представя живота на ума. От движението на земята около слънцето се образуват четири-те годишни времена: пролет, лято, есен и зима. Прол-вт е това, което лети; лято е това, което налива; есен е това, което дава; зима е това, което отнима. През про-л-втта човек хверка; през лотото налива, пълни нещата; през есеньта раздава, а през зимата отнима. Сега вие сте в първия ден на есеньта, когато ви се дава нещо. Три месеца наред все ще ви се дава. След това ще влезете в зимата, когато нещата се отнимат.

Докато е в пролетта и лятото на живота си, човек не говори и не пита за смисъла на живота. Влезе ли в есеньта и в зимата на живота, той започва да се интере-« сува от смисъла на живота. Смисълът на живота седи в придобиване на истината. – Що е истина? – Това, което свързва всички неща в едно цяло и ги осмисля, наричаме истина. Зад истината седи един неопре-делен, неорганизиран свят, в който чо-в-бшки крак не може да стъпи. Какъв е този свят, никой не може да си представи. Рече ли човек да си представи този свят, той съвсем ще се обърка. Без да има представа за този свят, човек често изпада в него. Запример, достатъчно е човек да си зададе въпроса, обича ли го някой, или не го обича, за да изпадне в света

393

зад истината. Какво значи да ви обичат или да не ви обичат? Онзи, който ви обича, дава ли ви нещо? Вие мислите, че ви дава нещо, но в същност не знаете, дава ли ви нещо или не. Това е все едно да говорите за любовта, без да я разбирате. Знаете, че любовта е нещо реално, но какво в същност представя тя, не можете да определите. Виждате една книга, пипате я, отваряте я, намирате, че е нещо реално, но какво в същност е книгата, не можете да опредъ-лите. Тя е нещо съвсем друго от това, което вие схващате. Когато държите в ума си мисълта за един човек, той не е нищо друго, освен сънка на реалността. Сам за себе си човек също представя сънка на реалността. Ако има реална представа за себе си, човек никога не би се из-| мънял. Човек някога се радва и вярва във всичко, а някога скърби и се съмнява. Къде е реалността: когато е радостен и втфва във всичко, или когато е скърбен и се съмнява? Често и скръбьта, и радостта почиват на фалшива основа. Къде е тогава реалността? Някой скърби, че приятельт му взел от него 20,000 лева и ги употрт>-бил за себе си. След десет години той се научава, че приятельт му турил тия 20,000 лв. в една банка на негово име. Щом чуе това, той веднага започва да се радва. Скръбьта и радостта са две състояния в човешкия живот, които постоянно се

394

1смънят. В скръбьта човек се учи да съби-' ра, а в радостта – да дава. Човек не може да дава, докато не е събирал. Ако нищо не е събирал, какво ще дава? Първо човек трябва да събира, а после да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т. е. искат радостта да предшествува скръбьта. Когато допуснал страданията и скърбите в живота, Бог е имал нещо пред вид. Обаче, коя е причината за влизането на скръбьта в света, вие не знаете и не искате да знаете. Едно искате вие: да бъдете щастливи. Защо и за какво искате да бъдете щастливи, не се запитвате. Вие знаете само, че искате да бъдете щастливи, а въпръки това ставате нещастни. Някога не искате да бъдете радостни, а въпръки това ставате радостни. Значи, щастието и нещастието не зависят от вас. Радостта и скръбьта също не зависят от вас. Обичате никого, щастлив сте, но понякога този човек ви носи нещастия. Докато детето е при майката, тя е щастлива. Щом замине детето й за другия свят, тя става нещастна.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, а при това отричат Бога. Тб трябва да знаят, че вън от Бога никакво щастие не съществува. Щом се отдъли от Първата Причина, човек се излага на страдания и нещастия. Излизането на човека от влиянието на Първата Причина се придружава със скръб. Видимо той е свободенъ

395

от нейното влияние, но става нещастен, скърбен. Връщането на човека към Първата Причина се придружава с радост. Видимо той е ограничен от нейното влияние, но става радостен и щастлив. Това виждаме и във всекидневния живот на хората. Н-в-кой иска да учи. Записва се като ученик в гимназията или като студент в университета. Той е доволен, радва се, че ще придобие знания, но същевременно се ограничава, подчинява се на известен ред, на известна програма. Той не може да прави, каквото иска и да мисли, както иска. Ако не иска да се подчинява на реда в гимназията или в университета, ще го изпждят вън, да прави, каквото иска.

Мнозина мислят, че като отидат при Бога, ще бъдат абсолютно свободни. За да бъде абсолютно свободен, човек трябва напълно да се слт^е с Бога и да престане да мисли за себе си. Докато мисли още за себе си, той не може да бъде свободен. При това положение ние имаме две личности; Бог и човек. Тия две отделни личности подразбират две воли. Ако две воли дей-ствуват едновременно, какво съгласие може да има между тях? Когато в един дом се роди дете, първоначално то отстъп-ва, подчинява се на майка си и на баща си. Като види, че всички негови желания се за-доволяват, детето започва да се налага на родителиг си. Първите две – три години

396

тб му отстъпват, но щом порасне, стане на четири – пет години, майката взима тояжката, т. е. закона, и налага с нея детето, като му казва: Ти трябва да се научиш да чувствуваш добре. Като не слуша пак, бащата взима закона, налага го малко и му казва: Ти трябва да се научиш да мислиш право. Детето започва да пее на миньорен глас и да се пита, защо е дошло при тази майка и при този баща.

Каквото и да правят хората, каквито методи и да прилагат, т не могат да оправят света. Светът ще си върви в своя шкл. Обаче, ако човек добре разбира н-вщата и жив-Ее според разумниг закони на природата, има в-вроятност да дойде до относителната реалност в света. Каквото и да прави, човек не може да има неограничени постижения. Преди да се роди детето, майката и бащата са определили, какво дете искат да родят: да бъде го-лям философ, музикант, художник или поет. Ако човек мисли, че сам по себе си представя нещо, той се лъже. Каквито са майката и бащата, такова ще бъде и детето. Детето не може да има други качества и способности вън от тия, които майката и бащата са притежавали. Смешни са хората, когато мислят, че могат да бъдат по-умни от майка си и баща си. Още по-смешни са, когато мислят, че могат да бъдат по-умни от Бога. По-глупави

397

могат да бъдат, но по-умни – никога! След всичко това те се запитват, защо святът е създаден по този, а не по друг начин. Каквото обяснение и да ви се даде на този въпрос, то н-вма да има никакво приложение. Какво ще се ползува малкото дете от дрехите на своя голт>м брат? Като облече тия дрехи, те ще се влачат по земята и ще го спъват.

Както малкото дете се спъва в дрехи-те на гол-вмия си брат, така и хората се спъват във въпроса за любовта. Каква трябва да бъде любовта на човека? В любовта на човека, изобщо, изпъкват две положения: господар и слуга. Когато иска да го обичат, човек се налага, поставя се на мъхтото на господар, заставя хората да го обичат. Когато иска да обича, той заема местото на слуга. Ако хората не го обичат, те не го признават за господар. И ако не обича, той не може да бж.де слуга. Обаче, в любовта съществува следния за-кон: тя не обича нито да й господаруват, нито да й слугуват. Отидете ли при нея като господар или като слуга, тя ще ви отхвърли от себе си. Тя казва: В моето училище не позволявам да стъпи крака нито на господаря, нито на слугата. Тя не се нуждае от хора, които вдигат скандали.

Светът страда от господари и от слуги. Святът страда от майки и от бащи. Светът страда от синове и от дъщери.

398

Квадратът представя семейството. Всеки прав жгъл в квадрата представя противоречието, което създава майката, бащата, дъщерята или сина. Противоречието, което всеки поотделно създава, се дължи на факта, че всеки иска да бъде глава. Имате един дом с четири глави. Как ще примирите тия четири глави? При това положение противоречието не може да изчезне, вследствие на което между четирите члена на дома съществува вътрешна борба. Когато тази борба съществува в човека, той се намира в един квадрат. Щом четирит- члена на семейството се видят затворени в квадрата, гб започват да роптаят против реда и порядъка на света и се запитват, защо св^тът е създаден по този начин. Не можа ли другояче да бъде създаден? Да се говори така, това означава неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта е велик закон, който дава възможност на всеки зародиш в Божествения свят да се прояви. Като нам-ври никакво семе, тя го заравя в пръстта и си заминава. Семето започва да се оплаква, че майка му

– любовта, го напуснала и не се грижи за него. В помощ на семето иде бащата –

– мъдростта и започва да го съветва, да направи усилие, да излезе над почвата, да се изложи на пръчшт- слънчеви лъчи. Той не маха пръстта, но му съдействува да се покаже над земята. След дълго

– 399

увещаване, бащата успъва да застави семето, своя син или своята дъщеря, да пробият почвата. Тогава семенцето се показва над земята, във вид на малко стръкче. И бащата не му помага изц-бло, защото главичката му остава в земята. При това положение, то започва да разсжждава, кой от двамата е по-добър: майката ли, която чрез корените го държи в земята, или бащата, който го тегли нагоре към слънцето? – Кога ще се освободи това растение напълно? – Когато дойде истината. Истината прими-рява всички противоречия. Тя може да извади растението от почвата, от гжстата материя, и да го направи абсолютно свободно.

Следователно, докато главата на човека, като в растенията, се намира в гжстата материя, а клонет на живота му в рядка-та материя, той живее само в любовта и в мъдростта, но не и в истината. Щом излезе от гжстата материя, тогава само той става истински човек. Истината освобождава човека, като същевременно му показва пътя към любовта и мъдростта.

Хората постоянно се натъкват на противоречия. – Защо? – Защото не разбират нито любовта, нито мъдростта. Любовта не търпи нито слуги, нито господари, а мъдростта не търпи хора, които мислят, че много знаят. Някой отива при Бога и започва да философствува пред Него, как бил създаден светът. Не ставайте смеш-

400

ни пред Бога и пред себе си. Който е съз-дал света, Той не се нуждае от вашит- обяснения. Какво ще говорите на хората за създаването на света, когато сами не го познавате? Какво ще говорите на хората за живота на ангелите и на светиит-, когато никога не сте били между тях. Младата мома седи и си въобразява, как ще живее, като се ожени. Тя си представя, как ще си нареди къщата, как възлюбеният й ще я обича. Как може да си въобразява тия неща, когато никога не е била женена? Щом се ожени и види, че нищо не се сбъд-ва от това, което е рисувала във въображението си, тя се разочарова и казва: Не струва човек да се жени! – Да, по този начин, без да се разбира още закона на любовта и на мъдростта човек не трябва да се жени. Истинската' женитба подразбира освобождаване. Женитбата се предизвиква от желанието на човека да се освободи от всичко онова, което любовта е създала в него, като го е заровила в пръстта. Хората мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. – Не, женитбата не носи щастие. Който мисли, че каго се ожени ще бъде щастлив, той не е разбрал закона на любовта. Бялата булска рокля, венците около главата на невъстата представят външната страна на нещата. Една книга може да бъде външно красива, с хубава подверзия, добре напечатана и с дълбоко

401

съдържание, но тя трябва да се чете, да се разбере и да се приложи в живота.

Какъв е смисълът на любовта? – Да научи човека правилно да жив-ве. Ако в любовта човек не може да разбере елементарните работи – скърбите и радо-стите, той не може правилно да се развива. Радостта и скръбьта са два пътя, чрез които любовта се проявява. Докато не разбере смисъла на радостта и на страданието, човек не може да разбере живота. Щом не може да разбере радостта и скръбьта, човек неизбежно се натъква на доброто и на злото, които му създават ред противоречия. В края на краищата, човек трябва да примири противоречията в живота си.

Съвременните хора, светски и религиозни, търсят начин за изправяне на света. Учените казват, че знанието ще оправи света; религиозните казват, че вярата ще оправи св-вта. Наистина, съществено нещо е вярата, но ако само тя можеше да оправи света, той требваше досега да бъде оправен. Никога в света не е имало толкова вярващи, колкото днес, но въпреки това светът не е оправен. Религиозните казват още, че трябва да обичаме Бога. – Как трябва да Го обичаме? Обичали ли сте Бога така, че да сте готови да пожертвувате живота си за Него? Ще кажете, че като дойде Христос, ще ви научи, как да обичате.

26

402

Обаче, кога ще дойде Христос: днес, след сто или след хиляда години? Какво ще правите, докато Христос дойде на земята? Ще чакате, както младата мома чака възлюбения си. Тя взима портрета му, поглежда I го и го скрива. Това е особено втфую – идо-лопоклонство. Това е сЬнка на реалността. Щом се намтфи пред самата реалност, момата се разочарова от своя възлюбен и казва, че не може да го търпи. Като го гледа на портрет, тя казва, че е ангел, че не може да живее без него. Щом дойде при нея, не го харесва вече. Човек изпада п същото положение и по отношение на идеите си. Докато държи една идея в главата си, той е радостен и весел. Рече ли да реализира идеята си, той намира, че си е създал голями неприятности с нея.

„Истината ще ви направи свободни". Всички хора се стремят към истината, за да станат свободни. Човек не е свободен, понеже живее в света на чувствата, в гж-стата материя, която го е оплела. За да излезе от тези трудни условия, човек се стреми към истината. Той се стреми към любовта, за да му даде живот. Той се стреми към мж.дростта, за да му даде светлина и знание. Следователно, слизането на човека на земята се осмисля само тогава, когато той има живот, светлина и свобода. Като разбере смисъла на живота, чов"бк ще се убеди, че и лошият, и добрият животъ

403

са еднакво ценни. В същност, хорала дълят живота на добър и лош. Сам по себе си животът е недълим. Когато придобие любовта, човек ще разбере, че зем-ният живот, който е пълен със страдания, е толкова ценен, колкото и Бо-жественият, в който има само радо-ст и веселие. Който не разбира това, той постоянно се спъва, понеже търси живот без страдания. Страданието и радостта], имат смисъл в живота само тогава, кога-' то са на място поставени. Запримър, буквите, които образуват думата „любов", имат смисъл, когато са поставени в реда, в който ги виждаме написани. РазмгБ-стят ли се, те нищо не изразяват. Тъй щото, искате ли да осмислите нещата, поставете ги на определените им мъста. Поставете радостта и страданието на определените им места, и те ще придобият смисъл. Поставете доброто и злото на техните места, и те ще придобият смисъл. Всеко нещо е полезно, когато е на место-'у то си.

Това, което сега ви говоря, не засега всички еднакво. Едни от вас сте стари, а други – млади. Едни са жадни, други – гладни. Нуждите ви не са еднакви. Обаче, ако още този момент всеки от вас получи по един чек от неколко хиляди английски лири, веднага ще се зарадвате и ще забравите скърбите си. Нима всеки от вас нема

404

поне по един чек, не само от няколко хиляди английски лири, но от много повече? Животът, който ви е даден, не е ли един чек? Знанието и светлината, които имате в себе си, не са ли един чек? Свободата, с която се ползувате, не е ли един чек?

Мнозина си задават въпроса, защо са дошли на земята. На този въпрос човек може да си отговори по следния начин: Аз дойдох на земята да изучавам, как любов-та заравя семето в пръстта. Аз дойдох да изучавам, как мъдростта изтегля половината от растението вън от земята и го отправя към слънцето. Аз дойдох да изучавам, как истината ще освободи напълно растението. Като изуча тия неща, учен човек ще стана. Който не знае тия работи, той не може да получи никакъв кре-дит от Божествената банка. Ако някой се осмъли да иска пари от тази банка, веднага ще го запитат: Ти изучавал ли си, как любовта заравя семето в земята? – Не съм изучавал. – Върви си тогава. Изучавал ли си, как мъдростта заставя растението да израсте, да насочи едната си половина към слънцето? – Не съм изучавал. – Върви си тогава. Изучавал ли си, как истината напълно освобождава растенията? – Не съм изучавал. – Върви си тогава. В това положение ти не заслужа-

405

ваш никакъв кредит от Божествената банка.

И тъй, ако не можете да носите страданията и радостите на любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на мъдростта и ако не можете да издържате на ограниченията, които свободата налага, вие не можете да бъдете кредитирани. Свободата заставя хората да се жертвуват. Жертвоприношението е закон на истината. Който не е готов да се жертвува, той не е лознал истината. Христос се самопожертвува, понеже познаваше истината. Когато се пожертвува, той се освободи от всички ограничения на живота. Следователно, дока-до не се самопожертвува, човек не може да се освободи от ограниченията, в които се намира. Докато се държи здраво за тялото си, човек не е разбрал още вътреш-ния смисъл на живота. Обаче, колкото и да се държи човек за т-блото си, един ден все ще трябва да го напусне. Дали ще бъде след 10 – 20 или 120 години, това не е важно. Къде ще отиде човек след като напусне тълото си?

Първото тяло, с което човек се е облякъл, е тълото на любовта. С това тяло той ще бъде заровен в пръстта, в гжстата материя. Второто тяло, с което човек ще се обл-вче, ще бъде от по-ряд-ка, от по-ефирна материя и с него ще бъде потопен във въздуха. Това т-бло е на

406

мядростта. И най-после, човек ще бъде обл-вчен в тялото на истината, с което ще се пожертвува за другит-. Щом той се жертвува, и другитг ше се жертвуват за него. Ако човек не е готов да се жертвува за другитт>, и те не могат да се жертвуват за него. Ако той не обича другитъ\ и те не могат да го обичат. Ако той не мисли за другит', и гб не могат да ми-слят за него. Ако той не действува свободно за другит, и т не могат да действу-ват свободно за него.

Това, което днес ви говоря, е познато на всички, но имате известни съображения, поради които не го прилагате. Седи един човт^к край бръта на една р^ка, обл^чен с хубави, нови дрехи. Той иска да премине на другия бр"Бг на реката, но не знае как – мост няма. Да я прегази, това значи, да намокри новите си дрехи, а не иска да се мокри. Да събл-вче дрехите си и да преплава реката, и това не иска да направи. Отда-леч някъде той вижда, че се задават крадци. Той вече не мисли. Хвърля се в реката, преплава я и се спасява. Сега не му остава нищо друго, освен да благодари за благополучното спасение. Дрехиг, които хората така грижливо пазят от вода, от прах, да не се намокрят, да не се на-прашат, това са тяхните унаследени възгледи за морала. Чов"Ьк ще мине през хиляди костюми, докато най-после облаче

407

един такъв костюм, т. е. такова тяло, което има предимство над всички предидущи. В това т-бло ще бъде написан Божият закон. Казано е в Писанието: „Ще напиша закона Си в сърцето им, и ще ме позна-ват от малък до голямъ".

„Истината ще ви направи свободни". Да придобие човт>к свободата, това значи, да влезе във вечната младост на живота. Докато не влезе във вечната младост на живота, човек не може да познае истината. Който е познал закона на любовта, той е разбрал само една трета от реалността. Който е познал закона на мъдростта, той е разбрал две трети от реалността. Който е познал закона на въчната младост, той е разбрал любовта, мъдростта и истината.

Тази година трябва да работите усилено върху себе си, да познаете любовта и да придобиете живота. Работете усилено върху себе си, да познаете мъдростта и да придобиете св-втлина и знание. Работете усилено върху себе си, да познаете закона на вечната младост и да придобиете свободата. Придобие ли всичко това, човек става маг, господар на условията. Каквото пожелае, с един замах може да го постигне. Достатъчно е да вземе магическата пржчица в ръката си, за да разреши всички въпроси, всички мъчнотии в живота си. Към това се стреми всЬки човек. Обаче, това не може да се постигне в един день

408

Някои хора са в първата фаза на живота си – в любовта. Други са във втората фаза – в мъдростта. Едва сега една малка част от хората отправят погледа си към истината. В истината е смисълът на живота. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни. Дето е Духът, там е истината".

Сега, пожелавам ви, като отивате към южното полушарие, да развивате в себе си добродетельта. На пролет, когато отивате към северното полушарие, да развивате в себе си справедливостта. Когато стигнете до равноденствието, при което слънцето е на най-високата си точка, да разберете, в какво седи вечната младост. Докато не разбере вечната младост, човек не може да бъде свободен. Човек трябва постоянно да се ражда и преражда. Прераждането е закон за изучаване на вечнтта младост. Английските богослови наричат вечната младост „1Ье е*егпа1 депегайоп" – вечно, постоянно произвеждане, т. е. вечно подмладяване. Смисълът на човешкия живот седи във в-бчното подмладяване. Като се подмладява, човек се освобождава от своитъ-стари възгледи, от неразбиране на нещата. Когато не разбира законите на любовта, мъдростта и истината, човек страда. Щом разбере любовта, животът в него ще потече. Щом разбере мъдростта, той ще придобие знание и светлина. Щом разбере

409

истината, той ще се освободи. Като е до-шъл на земята, човек се нуждае от жи-вот, от знание и от свобода. Животът минава през любовта. Знанието минава лрез мъдростта. Свободата минава през истината.

Сега, за да придобиете живот, знание и свобода, всеки ден правете опити да се справяте с мъчнотиите си, да трансформирате своите лоши състояния. Нт>кой страда, измъчва се, че нямал пари. – Ако работи съзнателно върху себе си, той ще знае, как да придобива пари. Парите могат да се уве-личават и намаляват, според нуждит- на човека. Чов"Ьк трябва да знае закона, по който паритъ1 могат да растат. Осжждат един милионер на смърт. Царьт, обаче, отмт>ня смъртната присъда на милионера с условие да раздаде всичкото си богатство на бедниг. В първия момент ми-лионерът се ужасява от това условие, но постепенно отстъпва. Най-напред дава половината си богатство, но съдът не се съгласява. После дава три четверти от богатството си. Съдът пак не се съгласява. Най-после дава всичкото си богатство. Животът на човт>ка е скъп, с никакви пари не може да се откупи.

Днес за всички хора е издадена по една смъртна присъда. Как ще откупят живота си? – Като дадат всичко, каквото лмат. Този е начинът, по който човекъ

410

може да се освободи от смъртта. И Хри-стос дойде на земята да даде всичко, каквото имаше. Той се пожертвува за хората,. даде живота си за гЬх, в замяна на което получи свободата си и възкръсна. Да се пожертвува човек, това не става чрез насилие, но по свобода, доброволно. В този мо-мент вие сте свободни, още не сте осъде-ни. Какво ще кажете, ако трябва да пожертвувате всичко за Господа? Мъжът ще каже, че трябва да пита жена си. Синът ще пита дъщерята. Възлюбеният ще пита възлюбената си и т. н. – Защо са нужни пари на Господа? – Парит- са равноценни на чувствата на човека. Който не е готов да жертвува материалното, по никакъв начин той не може да жертвува духовното. Когато жертвува парите си, човек се мобилизира, готви се за война, в която излага своит- чувства. Както във време на война се мобилизира всичко – хора, животни, пари, така и при служенето на Бога човек трябва да мобилизира в себе си всичко, каквото има на разположение – пари, чувства, мисли, идеи – целият си живот. Мнозина искат да служат на Бога без никакви жертви. Това е невъзможно.

Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих." И вие трябва да кажете: „Както Бог е възлюбил Христа, и както Христос е възлюбил нас, така и ние трябва да възлюбим своите

411

ближни". Какво даде човечеството на Христа, заради любовта, която Той имаше към него? Каквото даде на Христа, това ще даде и на вас, но не се плашете от противоречията на живота.

Хората се плашат от мъчнотиите и от противоречията в живота си. Не се плашете от мъчнотиитт,. Благодарете, че имате мъчнотии, за да познаете характера си, да познаете силата на своите убеждения. Ако за любовта, за мъдростта и за истината човек не може да пожертвува всичко, каквото има, неговата работа е свършена. Положението на човека се опредъля от жертвата, която може да направи за любовта, за мъдростта и за истината. – Мъчна работа е тази. – Аз говоря за изпълнението на мъчни работи. Мъчните работи са приятни, но рт>дко се срт>щат в живота. Някой си купил един лотариен билет и иска да спечели. Всичките билети са на брой 100,000. – Каква е вероятността да спечели? – В^-роятността е 1:100,000. Значи, колелото трябва да се заверти 100,000 пъти, за да спече-лиш един път. Ти можеш да спечелиш още при първото завертване на колелото, а можеш да спечелиш и при последното.

Следователно, човек може да придобие благата или в началото на живота си или в края. Ако благата дойдат в края на живота, човек придобива знания. Ако благата дойдат в началото на живота, чо-

412

в"Ьк придобива нещо за сърцето си. В началото на живота си човек придобива блага за сърцето си, а в края на живота си придобива блага за ума си. Разумното начало в човтжа придобива всичко изведнъж,

И тъй, изучавайте закона на жертвата. която любовта, мъдростта и истината из-искват.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е чов"бкът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

22. септемврий, 5 ч. с. София. – Изгръв.