Разлика между версии на „Планини и долини“

Версия от 19:42, 14 май 2009

ПЛАНИНИ И ДОЛИНИ

Представете си, че пред вас стои един виден цигулар, с цигулка Стра-дивариус в ръка и с ноти на един от забележителните автори музиканти. Всичко това ще ви задоволи ли? За да останете доволни, цигуларьт трябва да свири, цигулката да издава тонове, а нотите да пре-дават онова, което музикантът е вложил в тъ^х. Цигулката представя човешкото тъ\ло, нотите – храненето, дишането, а цигуларьт – човешката мисъл. Следователно, ако между цигулката, нотите и цигуларя, т. е. ако между мисълта на човека, неговото т*бло, храненето и дишането му не-ма известно отношение, сами по себе си те н^мат никакъв смисъл. При това положение музиката, както и животът на чов-б-ка остават неразбрани.

Цъ\локупният живот не е нищо друго, освен музика, п-всен. И най-ограни-ченият живот е музика. Наистина, къде-то и да отидете, ще чуете, че всеки на-род има своя любима пътен, свой химн. Англичаните имат свой химн, германците имат свой химн, французите имат свой химн, русите имат свой химн, българите имат свой химн и т. н. Не само отделните народи, но и всеки човек има свой

124

химн. – Кой е химнът на майката? – Детето. – Кой е химнът на човека? – Главата. – Кой е химнът на любовта? – Сърд-цето. – Кой е химнът на добрия човек? – Краката. – Кой е химнът на справедливия човек? – Ръцете. - Кой е химнът на разумния човек? – Разумността. Химнът е мярка, която определя н-вщата.

Всички хора говорят за любовта, но трябва да знаят, че докато Божественото дихание не проникне в тях, те не могат да придобият любовта. Погртликата на съвременните хора се заключава в това, че те искат да бадат щастливи, да се оби-чат без да е вдъхнал Бог в т'Ьх. Каква любов е тази, ако някой ви нахрани с лед или с някакъв разтопен мстал? Какво ще научите от любовта на вашия приятел, който ще ви впрегне каю вол да орете ц-бл ден нивата му, или ще ви натовари със стотици килограми товар на гърба ви? Хората са изгубили истинска представа за любовта, вследствие на което на-ричат любов това, което не е. Те не знаят, че сърцето пее п-всеньта на любовта. Като верши своята работа, то изпраща кръвь-та по ц-влото тъло. Кръвьта е велико благо, което сърцето изпраща по цялото т-бло, за да храни всички негови удове. Сърцето мисли за всички клетки на телото, на време да им изпрати храна, да не страдат. Докато сърцето мисли само за службата, коя-

125

то му е дадена, ц/блият организъм е доволен и щастлив. Понякога, обаче, и сърд-цсто се отклонява от задачата си. И то започна да мисли за други неща, които го рансЬйват. Щом изпадне в такова състояние, организъмът започва да страда, в него настава известна дисхармония. Тогава сърд-дето се намира в положението на слугиня, която прегаря яденето на господарката си.

Една слугиня имала обичай всеки ден да гледа от прозореца, кога ще мине нейни-ят възлюбен. Той минавал по едно и също време. Щом го види, слугинята продължавала работата си, и ц/бл ден била доволна. Обаче, един ден нейният възлюбен за-късн-бл, не минал на определеното време. Слугинята го чакала да мине и не забелязала, как прегорила яденето.

Вашият възлюбен е Бог, Когото вие чакате да мине пред вашите прозорци, пред вашите очи. Когато редовно минава пред прозорците ви, вие Го посрещате и след това започвате работата си. През ц^лия ден вие сте доволни, и работите ви вървят добре. Случи ли се нещо особено, че или Бог не мине на време, или вие Го изпуснете, целият ден сте недоволни, и работите ви остават назад, а яденето ви всекога прегаря. – Може ли Бог да минава пред нашите прозорци? – Може, разбира се. Като слънцето, Той всеки ден минава пред нашите очи: поне-

126

кога проговаря, понтжога минава покрай нас, без да каже дума. Като види своя възлюбен, момата нтжога го спира, каже му две - три думи и си заминава, а никога му хвърли цвт^те или писъмце от прозореца и гледа, какво ще направи. Той се навежда, взима цветето, закичза се с него, а писъмцето туря в джоба си и радостно продължава своя път.

Като не разбират любовта, мнозина считат тия работи за неестествени и се срамуват да говорят за любов. Какъв срам има в това, майката да люби детето си? Какъв срам има в това, човт>к да гледа на слънцето, или да стъпва по земята? Радвайте се, когато можете да гледате слънцето. Радвайте се, когато свободно ходите по земята. Радвайте се, когато любите. Това трябва да ви подтиква към мисъл, към правилно разбиране на живота. За да разберете физическия живот, вие трябва да имате здрав стомах, да можете правилно да се храните. За да разберете духовния св*бт, вие трябва да имате добре развити дробове, да дишате и да чувствувате правилно. За да разберете Божествения свят, вие трябва да имате добре оформена глава, добре раз-вит мозък, да мислите правилно.

На какво могат да се уподобят главата, дробовете и стомахът на човека? Главата представя вложения капитал, с който чов4к работи в живога си. Ако гла-

127

вата е добре оформена и мозъкът правилно развит, вие имате достатъчно капитал за рабоча. Дробовете представят капитал, който се намира в постоянно обръщение. Който има здрави гърди, всичките му работи вървят добре. Стомахът представя приходи от вложения капитал. Който има здрав стомах, и приходите му ще бъдат добри. Правилното хранене дава добри приходи, а неправилното – изразходва вложения капитал.

Един обеднгЬл руски княз, добър поет, се оженил за една красива мома. Поласкана от неговата титла, тя мислила, че той е богат човт>к и се надявала, че ще живее с него добре. Като се оженили, той й давал на ден по сто ц/Ьлувки, Три деня наред се целували, но най-после тя оглад-нъ\да и поискала да яде. – Ну поп/Ьлуемся! – казал той. – Поц-влуемся, но кушат надо! Наистина, добро нещо е целувката, но ако човечк не яде, ц-влувката нищо не дава. Най-хубавата н/влувка в живота на човека е мисълта. Сегашните хора се срамуват от и/Блувкитт*, защото те не се дават правилно. Само онзи човт>к има право да целува, който се храни добре, който мисли и чувствува правилно, който диша правилно. Ако стомахът, дробовете и мозъкът на човт>ка не функционират правилно, той не трябва да целува. Да ц/влуваш някого, това значи да внесеш в него живот, св-вт-

128

ли мисли и възвишени чувства. Такава целувка не може да се забрави нито в този, нито в онзи живот. Ето, и Юда ц-влуна Христа, но тази целувка Го предаде. Хри-стос го запита: „С целувка ли предаваш Сина Человъ-чески?" Като се заговори за Юда, хората започват да и> обшттат, че той предал Христа. Питам: Ако човек се отрича от истината в себе си и я продава, не е ли той Юда, един от ученициг, които не са ралбрали смисьла на живота? Следователно, дойдете ли до истината, до мъдростта и до любовта, бъдетс крепки, устойчиви. Никакво колебание по отношение на любовта, мъдростта и истината! Какво правят хората днес? Ако ближпиг им не ги обичат, те се сърдят па Господа. Ако ближните им не мислят добре за тях, те пак на Господа се сърдят. Хората трябва да знаят, че не са пратени на земята да ги обичат, но те тръбиа да обичат. Милиони години Бог е носил човека в утробата си, докато един ден го застави да изл-взе оттам и го прати в света, да покаже на всички страдащи Божията Любов и Неговите добродетели. Все-ки човек трябва да разбере тази истина и да не очаква повече да го галят. Земята е мътто за работа, а небето – за възнаграждение. Там ще отдадат всЬкиму заслуженото. Само болният човек се нуждае от галене, от утеха, от служене. Само бол-

11?с)

нияг се нуждае от сестри и братя милосърдни. Той е аристократ, очаква слуги да му помагат. Здравият, обаче, е демократ; той е готов на труд, на работа. Следователно, човт^к е дошъл на земята да ра-| боти и да учи.

Единственото нещо, върху което чо-в-бк трябва да спре вниманието си, това е неговото лице. Той трябва да изучава чър-титтз на своето лице, както и тия на другите хора и да чете по тях. Казват за нт>~ кого, че е двоеличен. Какво се разбира под думата „двоеличенъ"? – Човек с две лица. За Бога пък казват, че е троеличен – с три лица. – Кои са тригте лица на Бога? – Трите лица на Бога са триттз добродетели – любов, мъдрост и истина. Значи, едното лице на Бога е Любовта, чрез която изпраща живот в св-вта. Второто лице е Мъдростта, чрез която изпраща светлина. Третото лице е Истината, чрез която изпраща свобода. В тази смисъл и човек е троеличен, а не двоеличен. Първото лице на човека е неговото чело – разумното, Божественото начало. Второто лице, това са Неговитт^ очи и неговият нос, чрез които е свързан с ангелския свтет. Третото лице на човека е неговата брада и уста. Мъжете крият третото си лице. У тъ"х то е обрасло с косми. В това отношение жените са по-искрени от мъжетъ\ У т^х и трите лица са открити, а у мъжете – две-

9

130

тт>. Жената казва: Каквото направих, н-вма да крия. Нека всички видят, какво съм направила. И Адам сгреши заедно с Ева, но за свое оправдание, той казва: Ако Ева не бт^ше с мене, аз н*Ьмаше да сгреша, нямаше да изляза от рая. Но същевременно той показа любовта си към Ева. Адам предпочете да напусне рая, но да не остави Ева сама да скита по свлвта. Обаче, като се намери в трудни условия, той казва: Ако не б-вше Ева, и досега щъх да бъда в рая.

Първоначално Адам мислтлпе, че Ева не може да направи никаква погрешка, защото е излязла от него. Адам казваше за Ева: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Обаче, като сгр-вшиха и двамата, Адам отдаде всичката вина на Ева. Наистина, докато бешс в Адама, Ева не можеше да гръчпи, но щом изл-взе вън от него, тя имаше възмож-ност вече да грт>ши. – Защо? - Защото той не й предаде законит-, които Вог му б^-ше дал. Той се държеше към Ева като нейн баща и мислеше, че тя пс трябва да знае това, което той знае. Адам мислеше, че дъщеря му е толкова цъ-ломъдрена, че никога нт^ма да си позволи да яде от забраненото дърво за познаване на доброто и на злото. – Кое е забраненото дърво? – Когато господарьт забрани па слугата си да пипа неговата каса, а въпртжи това той пипа,

131

слугата е ял от плодовете на забраненото дърво. Когато яде без позволение от яденето, приготвено за високи гости, детето е яло от плодоветъ4 на забраненото дърво. Следователно, всвка мисъл, всвко чувство, всгЬ-ка постъпка, които произвеждат страдание в човека, представят забраненото дърво. За да не страда, той не трябва да яде от плодовете на тия мисли, чувства и постъпки.

Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава. Ще ги изучавате, както л-вкарьт, за да научите, какви л-вчебни свойства се крият в тях. От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минералогът ги изучава. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния? Как ще изучавате свойствата на своит^ мисли и чувства? Как ще изучавате качествата на говора? Ученикът трябва да изучава тия нъ4-ща, да има ясна представа за себе си.

Като окултни ученици, вие трябва да учите с любов. Без любов, окултизъмът остана перазбран. Без любов, никакво знание// ис можете да придобиете. Грешката, която Лдам направи, седи в това, че той при-стлчпи към знанието, без да б^ше придобил'!» любовта. Най-красив е езикът на люПонма. Тя разполага с най-избрани думи. II'!,ма по-красив език от този на лю-

132

бовьта. Който иска да вьзкръсне, гой трябва да прилах а любовта. Ако работите ви не се нарежда! добре, приложете любовта. Ако сте болни, приложех е любовта. Ако схрадате, приложех с любовта. Любовта всичко нарежда, всичко оправя.

Пазете с юдпихе правила: Не влизайте в училище! о, докато не придобиете любовта. Не вливайте в живота, докато любов! а не ви о*лри. Не започвайте никаква рабоха без любов. Любов 1а ражда всички неща. Роденото ох любов 1а носи живот в себе си. Казано е в Писание хо: Любовта е безприс1растна". Когаю проявяват лю бовьта си, хората грешат, именно, в това отношение. Те сж пристрастни в любовта си: едного обичат пов че, других о по малко. Или, един обича никого, по хой не му обръща внимание. – Защо? – Той обича друг нтекой. Последният пък обича хрехи. Той, от своя страна, обича четверти и х. н. Като погледнете към тях, вижда!е, че всички семъчат, всички страдат. Мъчепията, страданията на хората се дължат на неразбраната любов. Един деи, кога хо хората раз-берат любовта, страдания ха им ще се смъкнат от тт^х, както шията съблича кожата си.

Следователно, искате ли да не страдате, да не се мъчите, приложете любовта в живота си. Да приложите любовта, това значи да служите на Бога. Не служите ли

ш

иа Бога, вие всбко! а ще грешите. Ще срещнете един човек и ще кажете. Дебела глава е този човек! – Защо е дебела главата му? – От много работа. Ръцет. на работника задебеляват. Сърцето на алчния чо-вт>к задебелява. Умът на алчния човек също задебелява. Ако чов^к не иска нито главата, нито сърцето, нито умът му да задебеляват, той трьбва да бъде смирен, да се стреми към живота, към любов-, та, към знанието без да иска да ги за-) владява, да ги прави своя собственост. Единственото н!що,вьрху което човек има право на собственост, това са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия неща човек не може да притежава нищо друго. Съзнае ли човек това нещо, между неговия дух и духа на всички хора сгава правилна обм-в-на. Не само това, но и между душите, умо-вете и съртцата на всички хора трябва да става правилна обмена. Стане ли тази пълна обмена между хората, любовта ще ги посети. Любовта свързва всички хора, всички души.

И тъй, обичайте и тези които досега не сте обичали. Засега на н-бкои хора вие с!с отпуснали по- оллбм кредит, отколкото па други. Изправете Погрешката си! Нама-лс!с малко кредита на он-бзи, на кои го сте дали много, и от този кредит дайте още малко па ония, към които сте се показали

134

скъперници. С други думи казано: вземете малко от кредита на онЯзи, които обичате, и дайте от него на онЯзи които не обичате.

Сега, колкото и да ви говоря за любовта, все пак страданията нт>ма да ви оставят. Вие страдате по единствената причина, че не сте свършили ония работи, които ви са дадени още в миналото. Ц4>лата чов-вшка карма не е нищо друго, освеи сбор от недовершени работи. В този живот човек трябва да ликвидира със своята карма. Дали съзнава това, или не съзнава, всеки човек се стреми да развива дарбите и способно-стите си, да се прояви като даровите му-зикапт, художник, поет. И ако не може да постигне това, той страда. Като сте дошли на планината, възпявайте високигб вьр-хове, възпявайте долинитЯ! Упражнявайте се във всички направления. Ко! ато младият мо-мък се упражнява в поезия, той започва да възпвва планинитЯ и долинитЯ: „Планини високи! Долини дълбоки!" Той мисли, че като напише два-три реда, станал е поет. За да стане поет, работа се иска от него.

Какво представя планината и какво – долината? – ВсЯко високо мЯсто от което човЯк може да падне, е планина. ВсЯко дълбоко мЯсто, в което човЯк може да се удави, е долина. Тъй щото, когато хората па-дат, това показва, че тЯ са на планински мЯста. Когато се давят, това показва, че тЯ с^в долини. ПланинитЯ са мЯста, дето чо-

135

в-вшкият ум се възпитава. Долините сж м-вста, дето човешкото сърце се възпитава. Като знаете това, впрегнете три-четири чифта волове и идете да орете в долината на вашето сърце. Посвйте там най-хубавитъ" плодни дървета, най-хубавата пшеница. След това прекарайте удобни пътища и съобщения, че който пътник мине покрай вас, посрещайте го и кажете му една – две сладки думи. Като се уморите от живота в долината, качете се на планината, да фантазирате и пъхни да пгЬете. Планинскит4 пъхни се отразяват в долините. Красив е живо-тът на сърцето, но когато умът мисли» Умът е вашият възлюбен, а сърцето – вашата възлюбена. Каквото лошо и да ви говорят за вашия възлюбен и за вашата възлюбена, не в-Брвайтс. Ако вврвате, вие ще ги спънете в тяхния път. В-врвайте, че вашият възлюбен е на планината, а вашата възлюбена – в долината. Тя отдолу ще казва: Планини високи! Той отгоре ще отговаря: Долини дълбоки! Това е израз на истинска любов.

Желая ви да чуете гласа на вашия възлюбен от планината и гласа на вашата възлюбена от долината!

30 юний, 5 ч. с.