Разлика между версии на „Правилна обхода“

Версия от 19:41, 14 май 2009

ПРАВИЛНА ОБХОДА

Днес ще говоря върху обходата. За да придобие правилна обхода, човгбк трябва да сл-взе на земята да се учи. В това отношение, земята е училище, в което всички души, които слизат от невидимия св-вт, идат на земята да научат правилно да се обхождат. Да се обхождаш правилно, това не значи, че трябва да мълчиш. Ако мълчанието подразбира добра обхода, требва да се извади заключение, че н-вмият има по-добра обхода от този, който говори. Може ли да се счита, че нгЬмият е добър и свят чове*к, понеже всякога мълчи и на никого лоша дума не казва? По-скоро може да се предполага, че устата на н-вмия е свързана по причина на това, че той е лош човек, или в миналото си е направил никакво гол-вмо престъпление. Ако слъ-пият не вижда грознитъ1 работи, това не показва, че очите му са затворени, за да не вижда лошото и грозното в св-вта и да се запази в известна чистота. Ако очите му са затворени за злото, едновременно т*б са затворени и за доброто. Може би този сл-вп човек е слаб, и чрез сл-впотата му не-видимият свет иска да го запази от изкушения. Като вижда красивите нъчда в свята, в него ще се родят много жела-

74

ния, които ще го съблазнят. Благодарете, че не сте неми и глухи. Благодарете, че невидимият свят разчита на вас, че като говорите, ще въздържате езика си, и, като гледате с очите си, съзнателно ще се пазите от съблазните в свъ^та.

Следователно, като хора, които искат да учат, пазете следнит^ правила: Не подражавайте на водата! Не подражавайте на въздуха! Не подражавайте на растенията! Не подражавайте на животни гъ1! Защо да не подражавате на водата? – Защото тя не познава никакъв морал. Тя е кротка, само когато е в твърдо състояние, във вид на сн-вг и лед. В това състояние, дето и да я турите, тя седи мирно. Обаче, щом се влюби, тя се разтопява, и дето мине, всичка руши и събаря. Някой човек си направил чист път за минаване, но щом водата дойде, всичко превръща в кал. Друг пък, тъкмо измазал къщата си с вар и се радва на белината й, не се минава много, завали дъжд, и водата разкаля ули-цитъч От кальта стенит^ на къщите се из-цапват, изгубват чистотата си. Като облъ^ чеш нова дреха, дъждът разваля краски те й.

Защо да не подражавате на въздуха? – Защото, като се раздвижи той, образува се вътър. Всеки е изпитал силата на вт>търа. Като излезе силен вятър, нищо не иска да знае той: дигне прах навсЬкъде и, който

75

върви по улицитъ", току се спира да търка очи-те си – пълнят се с прах. После сграбчва шапката на човека, хвърля я далеч нтжжде, и той трътеа да я гони. Палтото му

развъ-ва на една, на друга страна – пред нищо не се спира. Дали си цар, или обик-новен човек, в-втърът не се интересува. Той си в-ве, бучи, дървета изкъртва, камъни събаря.

Защо да не подражавате на растенията? – Защото, като са по много на едно м-всто, образуват големи евнки и така лишават по-слабит- същества от светлина. С това гб искат да кажат: Който смее да се подслони под нашия покрив, той тръ-бва да плаща. Ако не иска да плаща, нека се качи на върха. Само онзи има право да живяе, който се качва по върховете. Остане ли да жив-ве под нашата свика, той трябва да умре.

Човек не трябва да подражава и на животните, защото, дето и да ги пусне, те всичко наоколо изцапват. Те не познават никаква хигиена. Т- нъ-мат никаква представа за чистота. Какво може да очаквате от почтения професор волов – профе-сор - вол? Или какво можете да очаквате

от почтената професорка кравкова и от почтената професорка овцова? Какво можете да очаквате от почтения професор п-бт-льов, или от почтената проповъ\дничка ко кошкова?

76

Сега, колкото н отрицателни чърти да изнасям на водата, на въздуха, на растенията и на животните, въпреки това, те имат и свои добри чърти, с които се горд-вят, Като съзнава това, водата има високо мнение за себе си. Ьдва ли ще срещнете друго същество с по-високо мнение за себе си от водата. Водата казва: Аз съм носителка на живота. Ако не съм аз, живот нямаше да има. Дето мина, всичко оросявам, всичко поя и разхлаждам. От моите капки, от моите струи всичко расте и се развива. И в-втърът е голт>м честолюбец. Той казва: Ако аз не идвам от време иа време да разнасям облацитъ\ да разкла-щам дърветата и по този начин да препра-щам соковете им от корените към клонете, не зная, какво би саанало с хората на земята. Растенията, дърветата казват: Какво ш/вше да стане с човяка, ако ние бихме изчезнали? Без нас животът е не-мислим. Наи-после и Ж1 вотнитт^ се про-викват: Какво да кажем ние, когато на всвка стъпка хората се нуждаят от нас? Орат ли, вершеят ли, все ние сме им нужни. Хранят ли се, все нашата кожа отива. Имат ли н-вкаква работа, все ние опъваме каиша – всичко се иска от нас. Наистина, в живота си човт>к нтша по-добри помощници от животните.

Съвременните хора говорят за минералите, за растенията, за животните, за чо-

11

века, без да разбират, какво в същност те представят. Най-после дохождат и до въпроса за Бога, без да знаят, какво е Той в същност. Единственият, Който има пред вид крайното олаго на всички живи същества, това е Бог. Крайната Негова цел е да задоволи всички същества, на всички да е добре. За да се постигне това, Той се грижи за техното възпитание, учи ги да се обхождат правилно. Когато сгрешите, вслушвайте се в тихия глас на Бога,, Който ви нашепва: Обхождайте се с всички души така, както аз се обхождам с вас. Не се обхождайте като водата, която образува кал, порои и влече всичко, каквото срещне на пътя си. Не се обхождайте нито като вятъра, нито като растенията, нито като животните. Те са безотговорни. На тях всичко е позволено, но не и на вас. Те са колективитет, една голяма армия. Когато една армия претърпи поражение, от-говорността се пада на нейния генерал, или на нейния водител, бил той полков-ник, майор или капитан, а не на цъ-лата армия. Войниците са безотговорни за поражението, но водительт им не може да избегне отговорността. Всички хора са все генерали, и то на големи армии, но трябва да бъдат внимателни, да не претърпят никакво поражение. Претърпят ли поражение, отговорността им е неизбежна. Помнете: Докато е на земята, човек не може

78

да се освободи от отговорности. Майката носи един род отговорност, бащата – друг род. Учительт носи един род отговорност, ученикът – - друг род. Ду-ховният носи едни отговорности, святски-ят други.

Представете си, че двама в-врващи в Бога, в Христа, срещат една млада, красива мома и се влюбват в нея. Единият иска да се ожени за нея, и другият иска същото. Преди да бяха я срещнали, те б-в-ха готови да следват Христа, да прилагат любовта. Щом я срещат, и двамата се борят за нея – никой от тгбх не отстъп-ва. Къде остава любовта, готовността им за жертва? Защо поне единият от тях не е готов да отстъпи? В същото положение могат да изпаднат и две сестри – последователки на Христа. Щом срещ-нат нъ^кой красив момък, и двете се влюбват в него, и започват да спорят помежду си, коя има по-голямо право над него. Това е изпите и за братята, и за се-стритъ\ да видят докъде е стигнала тяхната любов, докъде са готови на от-стъпки, на жертви. Дон-вкъде циганите са разрешили този въпрос. Когато някой ци-ганин се влюби в две циганки, той дава и на едната, и на другата по една торба и по една тояга и ги праща да просят. Тъй щото, когато един млад момък се влюби в две млади моми, т- започват да при-

79

лагат циганската философия. В края на краищата, и двег ще ги пратят да про-сят.

Сега, като говоря за правилна обхода, мнозина ще се натъкнат на противоречия. Момите не са доволни от обходата на мом-цитъч Момците пък не са доволни от обходата на момитъч И еднитъ\ и другите трябва да знаят, че най-красивите моми и момци не са слезли още на земята. Засега на земята жи-в-бят ония моми и момци, които имат още да работят върху себе си. Те сж много не-од-влани. Дълго време още чукът на великия скулптор трябва да работи върху гбх, докато ги одяла. Като погледнете една съвременна мома или един съвременен мо-мък, виждате, че т^ се представят такива, каквито не сж. Тб искат да изразят своя идеал, но не могат. Не само обикновени ге хора искат да се представят такива, каквито не сж, но даже и светията има същите желания. Външно той изглежда смирен, свят човек, но в същност не е толкова смирен. И той иска да бъде в положението на цар, да заповядва, да управлява, да бъде обичан и уважаван от всички, но не може да постигне това. На хората не се угажда лесно. Каквото и да прави, все не може да мине за божество. В лицето на ня-кои хора той е добър, свят човек, но за други не е добър. Не е лесно при всички условия на живота си човек да е до-

80

бър. И най-смиреният човт>к, като падне върху някого, ще го удари. Не е виновен човекът, други са го блъснали. Пострада-лият веднага ще започне да говори лошо за него. Обаче, н-вма да се мине много време, и за последния ще започнат да гово-рят лоши работи. – Защо? – И него ще блъснат. И той, като падне върху друг н-бкой, все ще го удари п-вкъде. Така ще се говори лошо за всички хора. Обаче, никой не е виновен, че е ударил никого. Като се блъскат едни други, хората сами си причиняват пакости. Тъй щою, когато нъ-кой човек казва за себе си, че не е добър, това подразбира, че той не е толкова добър да даде един от своите удове на заем, други да си служат с него. В това отношение, аз никога не бих зало-жил нито носа, нито очигб, нито ушитк, нито сърцето, нито ума си.

Често религиозните хора говорят за самоотричането. Те казват, че човек тръб-ва да се отрече от всичко. Самоотричането се отнася до ония неща, които не са вложени в човека, а са дошли отвън. Човек може да се отрече от онова, което не му е дадено от Бога, а да притежава и владее това, което Бог му е дал. С други думи казано: Разполагай с духа си, с душата си, със сърцето си, с волята си, с тялото си, защото Бог ти ги е дал. Те представят Божественото начало в тебе. Следователно, отъ

81

човешкото можеш да се отречеш, но от Ьожественото – никога. Който се осмели да се отрече от някой свой уд, той е осж-ден на в-бчни страдания. Как ще се отречете от окото си? Отречете ли се от окото си и го зам-встите с изкуствено, ц/бл живот ще носите последствията на това отричане. Каквото и да правите, не можете да скриете изкуственото си око.

Един млад, красив момък, с хубави сини очи, се влюбил в една млада, черноока мома и се оженил за нея. Момъ-кът имал само един недостатък: дъсно-то му око било изкуствено. И момата имала същия недостатък, само че у нея лявото око било изкуствено. Обаче, като се оженили, и двамата скрили недостатъка си и грижливо се пазели, да не се издадат. Така жи-в-бли ц/бли десет години. Една вечер тъ-отишли на театър и се вернали дома си късно. Понеже били уморени, искали по-ско-ро да си легнат, те даже не запалили лампа. Мъжът извадил изкуственото си око и го турил на масата. И жената направила същото: извадила изкуственото си око и го турила на масата, близо д,о окото на мъжа си. Като станали сутриньта, в бързината, т'1з объркали очите си: тя взела синьото око на мъжа си, а той – черното око на жена си. Като се погледнали в очит-б, той запи-тал жена си: Защо едното ти око е синьо? - - Ами защо твоето е черно?

б

82

Изкуственото око е наслсдственост, която хората са придобили от деди и прадеди. Наследствените чърти не са Божествени. Жжой човек е придобил навик да говори безсмислени работи, да краде, да лъже, да бие. Това са изкуствени неща, които чо-век е придобил в пътя на своето отклоняване. Те не са приежщи на неговото естество. Силният, благородният човек, обаче, не бие. Когато иска да даде един до-бър урок на някого, той го хваща, обръща го с главата надолу и му казва: Ако продължаваш да се занимаваш с мене, още сега ще те пусна в някой кладенец, или ще те занеса на един планински връх и оттам ще те хвърля надолу. Моля ти се, не ме мъчи! Щом започне да се моли, това показва, че той е разбрал, с какъв човек има работа. Едно трябва да имате пред вид: каквото лошо и да кажете за някого, той знае това преди вас. Ще кажете, че някой имал изкуствено око. Този човек знае това преди вас, още когато са извадили окото му.

Следователно, не се занимавайте с погрешките на хората. Всеки знае погрешките си и добродетелите си по-добре от всички други. Вие знаете своите погрешки и добродетели по-добре от мене. Всеки знае, колко е добър и колко е лош. Добротата и лошотата на хората са относителни. И за Христа казваха, че е благ, но после се усъмниха

83

в Неговата благост. Когато се обърнаха към Него с думите „Учителю благи", Той им каза: „Никой не е благ, освен Господъ". С това Той искаше да им каже, че е чо-нък, обл^чен в плът. Когато влезе в храма и виде търговците да продават гъ-

лжби и други стоки, Христос взе камшик и ги изгони навън. Като видеха това, мнозина от евреите се усъмниха. Те си казаха: Как е възможно този човек да бие, да си служи с камшик? Какво мислехме ние, а какво излгЬзе? След това Христос каза: „Ревността на Твоя дом ме погуби".

От отношението на евреите към Христа преди и след тази Негова постъпка, мога да направя аналогия с отношенията на влюбените преди и след женитбата им. Като се влюби в някой момък, момата се

обръща към него с думите: Учителю благи, готова съм да направя за тебе всичко, каквото пожелаеш. Обаче, щом се ожени за него и забележи, че той гледа други жени, тя веднага оплита първия камшик на ревността и започва да си служи с него: Как смееш да гледаш чуждите жени? Аз те мислех за съвсем друг човек, но изглежда, че съм се лъгала. Той започва да се оправдава, че им проповедва учението на Христа, че иска да ги въведе в новия живот. Както и да се оправдава, тя има правото на своя страна – камшик държи в ръката си.

84

Това са нт>ща, които стават с всеки чо-вък. Колкото и да се пази човек, подозрението, съмнението, ревността все ще про-никнат в него. Ревността, подозрението не са нищо друго, освен мжтна вода, която човек, в пътя на своето развитие, все ще опита. В началото, или на края, той ще пие мжтна вода, но желателно е да не пие от нея, след като е бил при чистия извор. Дойде ли до чистия извор и пие само от неговата вода, човек е на прав път Обаче, след като е пил чиста вода и отиде да пие мжтна, нечиста, той ще си причини голяма вреда. Ако не яде, както трябва, човек ще повреди стомаха си; ако не диша правилно, човек ще повреди дробовете си; ако не слуша, както трябва, човек ще повреди ушити си; ако не говори, както трябва, човек ще повреди устата си; ако не мисли правилно, човек ще повреди мозъка си; ако не чувствува правилно, човек ще повреди сърцето си.

Мнозина казват, че могат да мислят и да чувствуват, както искат. – Не, вевка мисъл, която не допринася никакво благо нито за самия човек, нито за неговите ближни, тя е чуждица в неговия мисловен свят. Тя е царица, която произвежда само търтеи. Такава царица не е за кошера. Истинска, добра царица е онази, която произвежда работници. Добрата царица представя доброто в човека. Следователно, царица е Човеш-

85

ката душа, но когато произвежда работници – – добри мисли, чувства и постъпки. Почне ли душата, в формата, в която жив-ве, да произвежда търтеи, тя е изгубила своето предназначение. И тогава, н^ма да мине много време, тази царица ще се замъсти с нова. Новата царица представя Бога в човека. Човек е цр^обен на кошер, в който Бог ще дотезеГ да види, колко мед е събрал!-. Ако види, че даден кошер е пъ-лен с търтеи, Той веднага ще излезе вън. Такъв кошер е осъден на израждане, на запустяване. Обаче, ако види, че коше-рът е пълен с мед, и хиляди работници бръмчат в него, Той ще го благослови, стократно повече мед да даде. Това е доброто в човека, което Христос изразява със стиха: „Аз съм лозата, а вие – пржчките". Използувайте доброто, което е вложено отначало във вас. Използувайте доброто и на вашите ближни. Учете се от себе си, учете се от окръжаващите. Приемайте доброто от всички и посаждайте го в душата си, като благотворно семе на живота.

Векът, в който сегашните хора жи-вЬят, трябва да бъде вък на любовта. И тогава, ако любовта ви надделява на вашата ревност, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашия страх, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашата алчност, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашата

86

гордост, на вашия егоизъм, на всичко отрицателно във вас, вие сте силен чове-к. Отрицателните качества на човека са при-същи на неговата личност и то, само на една страна на личността, но по никой на-чин на душата. Съществуват две личности: едната е създадена изключително от слабости, а другата – от добродетели. Дайте место в себе си на онази личност, която е създадена от добродетели.

Какво трябва да прави чове-к, за да даде възможност на личността на добродетелите да се прояви в него? – Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове – стълбът на любовта, стълбът на мъдростта и стълбът на истината. Върху тези три стълба той ще съгради личността на добродетелите –

– великото благо на неговия живот. Щом съгради тази личност в себе си, веднага той трябва да се заеме с разрушаване на старата – личността на отрицателното в човека. Колкото по-скоро ликвидира с нея, толкова по-добре за него. Не се страхувайте да ликвидирате със старото. – Ама да не останем голи! – Христос донесе в света любовта, за да облече всички хора с нея, като с нова, здрава дреха на живота. – Каква любов донесе Христос?

– Христос донесе на земята онази любов, която всичко вижда, всичко слуша, всичко обонява, всичко пипа, всичко вкусва, всичко

– 87

обновява, всичко пресъздава. Облечете се в любовта на Христа. В Писанието е казано: „Не следвайте пътя на плътта, но облечете се в Христа". В този смисъл обличането представя вътрешен, а не вън-шен процес. Значи, човт^к трябва вж-трешно да се облече в любовта. Така об-л-вчен, той ще излезе от мъчнотиите и несгодите на живота. Без тази дреха, чо-век вевкога ще бъде изложен на мъчно-тии, на страдания, на големи разочарования.

На какво се дължат разочарованията на съвременните хора? – Една от причините на разочарованията на хората се дължи на неиздържане на обещанията. Един обещава, друг обещава, но в края на краищата малцина изпълняват обещанията си. Въпреки това, хората пак в-вр-ват на обещания. Това показва, доколко те са суеверни. Днес всички хора по лицето на земята са повече или по-малко суеверни.

Ще ви дам един пример за суеверието на съвременните хора. Един турчин отишъл при един богат турски ходжа, да му иска пари на заем. – Колко искаш? – Двеста лири. Ако ми услужиш, ще ти дам 100^ лихва. Ходжата повярвал и веднага дал двеста лири на просителя. По-следният плащал редовно лихвите некол-ко месеца наред. Като платил сума, равна на стоте лири, той запитал ходжата: Дово-лен ли си от мене? – Доволен съм, но

88

какво ще стане с майката на парит^? – Майката остави настрана. Лесна работа всичко ще се нареди. – Лесна работа, но ходжата не получил останалите сто лири.

Тъй щото, срещнете ли чове^к, който дава обещания 100%, знайте, че първо той ще вземе н-втцо от вас; после, половината ще ви верне, а другата половина ще задържи за себе си. Това значи да изпаднете в положението на онзи българин, Стоян, който тръгнал един ден с магарето си за града, да се срещне с владиката, да си поприказва с него. Той натоварил магарето си с подаръци за владиката. Деньт бил горещ, слънцето силно гр-вело, вследствие на което Стоян се спр^л под синката на едно дърво да си почине и там за-спал. Наблизо имало деца, които си играели, но като видели магарето на Стояна, натоварено с подаръци, отверзали го и го завели в града, да го продават. Като се съ-будил, Стоян вид^л, че магарето му го нъ-ма, а едно дете, близо до него, държи на главата си юлара на магарето. – Къде е магарето ми? – Аз съм твоето магаре. Едно време б^х непослушно дете, но баща ми ме прокле, и аз се превернах на магаре. Срокът на наказанието ми изтече, и днес съм пак човек. Детето ударило Стояна с юлара и избътало. Стоян отишъл на пазара, вид^л магарето си, но си ка-зал: Не те искам вече, да ми правишъ

89

пакости. Не искам такова магаре, което се превръща ту в чове^к, ту в магаре.

Много примери още могат да се на-ведат, от които да се види, че ако нъ-ма правилна обхода, чове-к може да изгуби своигб склшоценни камъни. Има опасност за човека да изгуби своиг скъпоценни мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли ги, той ще се почувствува като в пустиня. Човек трябва да пази това, което природата му е дала. Христос казва: „Всичко, което Отец ми даде, упазихъ". Той изгуби само един от учениците си – Юда. Юда бт>ше лъж-лив ученик. За да се изпълни закона, Христос не можа да му помогне, не можа да го упази.

Следователно, всЬки човечк има в себе си по един лъжлив ученик като Юда, когото неизб-вжно ще изгуби. В човека, Юда представя всвко негово лъжливо чувство, лъжлива мисъл и лъжлива постъпка. Обаче, любовта изисква от хората да бъдат съвершени във всвко отношение.

Обходата, за която ви говоря, не е само външна. Има хора, които отвън имат правилна обхода, а отвътре н-вмат. Външно слч добри, а В/Б/грешно са обикновени хора. Човт>к трябва да бъде добър и външно, и нжтрешно.

И тъй, човек всякога трябва да бъде добър. Дали съм разположен или не, кога ю дойде някой човек при мене и ми се

90

оплаква, ще го изслушам, ще му дам ня-какъв съвет и ще го изпратя доволен. Ако дойде някой при мене и се оплаква от жена си, ще му препоржчам да й дава всеки ден по н-бколко грама чиста, планинска вода и всвкога да й говори с мек, любовен език. Постъпва ли така с нея, и двамата ще бъдат доволни един от друг. След това дохожда при мене един тър-говец, който се оплаква, че работите му не вървят добре. И на него давам едно шишенце с вода и му казвам, да взима по три пъти на ден по няколко капки от тази вода и да казва в себе си: Работите ми ще се оправят. Като прави това десетина деня наред, ще забележи, че работите му започват по малко да се оправят. Най-после, дохожда при мене една млада мома, влюбена в един момък, но не е щастлива. Не знае, какво да прави, за да бъде щастлива. И на нея давам едно малко шишенце с чиста вода и казвам да взима от него по три пъти на ден, сутрин, на об-вд и вечер, по н-бколко капки, и да казва: Аз ще се оженя за онзи, който ми е опред-влен от Бога. – Как ще позная, кой ще бъде този момък? – Ще го познаеш по това, ~че колкото момци и да дохождат при тебе, всички ще си отидат, а той единствен ще ти остане в-врен. – Ама аз искам да хми кажеш нещо по астрология, под какви планетни съчетания се намирам. – Това не

91

е важно за тебе, а за мене е изгубено време. Затова, приложи този метод, който ти да-вам, и не мисли повече.

Сега и на вас ще дам един метод за оправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце от сто грама и го напълнете с вода. Всеки ден пийте по един грам от тази вода, сутрин, на объ\ц и вечер, като си казвате: Всичките ми работи ще се оправят. Н'вма да мине много време, ще видите, че работи-гб ви започват да се оправят. Който вт>р-ва, само той да се наеме с опита. – Буквално ли да изпълним този опит, или по дух? – Буквално – по мисъл, по чувство и по постъпка. Он^зи от вас, които н^мат грамове и не могат да теглят водата, нека броят капките – девет капки сутрин, дсвет на объ\д и девет вечер. Ако мислите, че ще губите много време, можете да взимате по три или по шест капки. Ще сипвате най-много до девет капки: три, шест, или девет. Повече от девет капки не може. – Дали ще ни помогне този опит? – Ако го изпълните, ще ви помогне. Ако не го изпълните, пак ще се наредят работите ви, но след сто години. Който мисли правилно, работите му ще се наредят още на младини. Който не мисли правилно, и не-говите работи ще се наредят, но на старини и с големи пертурбации.

92

Опитът, който ви давам с водата, има отношение към чувствата ви. Значи, ще вземете една капка вода за чувствата, втора – за мислит-, а трета – за вашите постъпки. Ако направите опита с шест капки, тогава ще употр-вбите по две капки за мислите, за чувствата и за постъпките си, Ако пък го правите с девет капки, за всвка област от мисли, чувства и постъп-ки ще употребявате по три капки. Всеки да направи опита така, както той го е разбрал, без да очаква обяснения от други. Ако опитът ви излезе несполучлив, аз съм го-тов да ви помогна. Ще видим, къде е по-гр-вшката, в мене или във вас. Ако погр-вш-ката е в мене, аз веднага ще я изправя. Ако е във вас, и вие трт>бва да имате готов-ността да я изправите. Обаче, най-малкото разколебаване от ваша страна е в състояние да ви попречи. Всбко съмнение, всбко колебание, всбко отлагане спира реализирането на нещата. Духовният свят не търпи никакво колебание, никакво отлагане. Имайте в-врата на малкото дете. Проникнете се от онази пълна любов, при която н-вщата стават моментално.

Едно малко дете тръгнало с майка си на молебен, да се молят за дъжд. Детето взело със себе си чадър, а майката не взела. Като видела, че детето носи чадър, майката го запитала: Защо носиш чадър? – Нали ще вали дъжд, ще ни потрябва.

93

Значи, вярата на детето била по-голяма от вярата на майката.

Казано е в Писанието: „Без в-вра не може да се угоди на Бога". С други думи казано: Без въ-ра нищо не може да се реализира. В-врата е стълб, който крепи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Вярата е помощник на любовта за реализиране на ония желания, които са вложени в неговата душа. Всички хора

трябва да се проникнат от любов и въфа, за да се подмладят, да дойдат щастливи дни в техния живот. Старитв трябва да се подмладяват, а младит^ – да поумняват. Лошите трябва да станат добри, а добри-те – - да запазят това, което са постигнали и да дадат нов погик на своя живот. Който не може да даде на себе си по-тик, той никога не може да даде потик на другите.

Сега, искам да стане н^бкой от вас, да изпъ-е една пътен, с която да задоволи всички. Ако това не стане днес, може

да стане друг път, защото днешният ден е дълъг, той има начало, нъ-ма край. Ще кажете, че не сте добри п-бвци. Ако чо-в-бк дълго време мисли за пението, той най-после ще стане отличен пъчвец. Ако

някой е оежден на смърт и му кажат, че животът му ще бъде подарен, при условие да се научи добре да пъ^е, мислите

94

ли, че този чове^к нъ"ма да стане отличен певец?

В древността имало един много способен, даровит човек. По невнимание той извершил едно престъпление, за което бил осъден на смърт. В деня, когато тр-вбвало да се чете смъртната при-съда, съдията му казал, че по царска ми-лост жизотът му ще бъде подарен, ако той се наеме да обиколи града с гърне на главата си, догоре пълно с млгбко, без да изсипе капка от мл-бкото. При това, през всичкото време той трябва да мълчи и да мисли. След това ще се яви при царя да му изпее една пт>сен. Ако изпълни всичко това, както тр-вбва, той ще бъде свободен. Този човек се наел да изпълни желанието на царя. Турил на главата си гърне, догоре пълно с мл-бко, и така обиколил града, че капка мл-бко не разлял на земята. През всичкото време той бил толкова съ-ср-вдоточен, че за нищо друго не мислил, освен за мл-бкото и за пението. След това се явил при царя и му изп-бл една много хубава песен. Така, той се освободил от смъртта и зажив-вл нов, смислен живот.

Сега, и на вас желая да се научите да пеете хубаво, както този даровит човек. Между вас има хора, надарени с хубав глас, но трябва да работите, да развивате гласа си. Ако бихте развили гласа

93

си, всеки ще ви слуша. Така са слушали и Паганини. Един ден Паганини върв-вл из града и на един жгъл на улиците вид-бл старец, с цигулка в треперяща

ръка, свири и събира милостиня. Всички минавали и заминавали покрай него, но малцина се спирали да хвърлят н^що в чиний-

ката му. Като видъ-л това, Паганини се спр-вл пред стареца, взел цигулката му и започнал да свири. Като чули да се свири толкова хубаво, всички минувачи започнали да се спират пред стареца, и въ

скоро време чинийката му се напълнила с пари. С просълзени очи старецът се обър-

нал към Паганини и му казал: Синко, защо не дойде по-рано?

Какво представят великият цигулар и великият певец за човека? – Те са

голямо поощрение за него. Те могат да му дадат потик да п*ве, да свири, да учи. Любовта може да послужи за велик потик в живота на човека, но без музика, без пт>ние, тя вевкога остава неразбрана. С музика любовта събужда красивото и

възвишеното в човека. Обичайте музиката и п-внието, за да придобиете и разберете Божията Любов. Като разберете тази любов,

вие ще можете правилно да предадете всичко онова, което сте вид-бли и чули в онзи свят.

Бог е Любов, която Христос е приел.

Христос е Любов, която ние сме приели.

Ние сме любов, която сега проявяваме.

25. юлий, 10 ч, с*