Разлика между версии на „Ценности и възможности“

Версия от 19:39, 14 май 2009

ЦЕННОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Сега всички очаквате да чуете нещо, както когато отивате на концерт и очаквате да чуете някой велик певец. Ако л-бсните, които слушате, задоволяват слуха ви, ще излезете от концерта доволни и,ще кажете, че си заслужава парите, които сте дали за билет. Не ви ли задоволи, ще кажете, че не заслужава да харчите парит- си.

Днес ще говоря върху ценности и възможности на н-вщата. Аз свързвам въпроса за ценностите с възможноститъ\ защото между тях има известна зависимост. Всвка ценност дава възможност за нт>що. Заприм-вр, едно ценно нещо за човека е неговият говор. Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив. Ако не знае правилно да говори, той никога не може да бъде щастлив.

Друго ценно нещо за човека е неговата душа. Какво представя душата? За да си състави известно понятие за душата, чонък си я представя в нтжаква красива форма. Всички форми в св-вта са произлезли все от формата на душата, но съще-временно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и

22

укрепват. Що е дух? – Това начало в човека, което създава н-вщата отвън. – Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече на-вън, е дело на духа. Душата пък възприема н-вщата навътре. Всичко, което Бог е създал през въчността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавиг книги в св-вта. Който иска да учи, той може да вземе една от книгит- на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите н-вкакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите н-вкакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата.

Съвременните хора имат съвсем из-опачено понятие за душата. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърть". – Защо е била скръбна душата на Христа? – Понеже Той се вид-бл обиколен от затворени души. Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, св-втла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Бо-

23

жии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е. Божественото начало в него, и тогава^ скръбьта му се превръща в радост. Работит4 на човека никога не се нареждат, както той мисли. Някой гледа картината на един художник и я удооря-ва, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я удобрява, ако не отговаря на неговата мисъл и разбиране.

Изобщо, по естество хората са критици и склонни да критикуват не само чов-вшки-те работи, но и Божиите. Те гледат на св-вта и се произнасят, че не е създаден, както тр-вбва. Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учительт, и свещеникът. Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че н-вщата не ставали, както трябва, или че хо* рата не жив-вели добре. Наистина, хората не жив-вят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре. – Но и ти, който критикуват, не пишеш добре. – Еди-кой си невсц не пее добре. – И ти, който критикуват, не п-веш добре.

Сега, не е въпрос за критикуване. Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата. За да дойде до правилно разбиране на тия нтлца, човек трябва да проникне в техния дълбокъ

24

смиеъл. Щом проникне в смисъла на нещата, човек н-вма да се отвръщава от нищо, няма да д-бли нъчцата на разумни и глупави. Той знае, че разумните н-вща са завершени картини, а глупавите – незавершени. Следователно, встжа работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време тръб-ва да се работи върху нея, за да се заверши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху ра-ботите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завершена още. Кажете ли, че нтжоя работа е разумна, това показва, че тя е завершена картина. Злото е незавершена картина, а доброто – завершена. Умразата е незавершена картина, а любовта – завершена. Лъжата е незавершена картина, а истината – – завершена. Вст>ка завершена картина представя обл-вкло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си? – Докато го-сподарьт му е богат. Щом господарьт ликвидира, слугата престава да лъже. Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вершил с господаря си, и да се изправи.

Представете си, че всички сте слуги в едно учреждение, но един ден това учреждение ликвидира. Какво ще правите тогава? Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свер-шил през време на служенето си. Отъ

25

картината ви всеки ще има представа за вашата работа. Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и пътелът са гол-бми критици. Сложете една крина жито иред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще вл-взе в кри-ната и ще започне да рови с краката си Н-б-ма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината. Като рови, пътелът мисли за кокошкит-б. Щом изрови едно зрънце от земята, той веднага вика кокошките около себе си и им казва: Опитайте това зрънце. Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете. П-втелът е гол-бм кавалер. Той е готов да се жертвува за своите дами – кокошки. Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство? По ц-бли дни рови с краката си. Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек - с езика си. Кое € за предпочитане? Срещате един човек и виждате, как рови между хората: кой от какво произхождение е, какви са майка му и баща му, какви погрешчи е направил в живота си и т. н,

Щом се заговори за погръ^шки на хората, ще ги чуете да се оправдават, че докато не гртлни, човт>к не може да стане учен. Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрт>шки, но и от по-Грешките на окржжаващитъч Какво пред-

26

ставят погрешките? – Незавершени картини. Красивите, правилни работи са завершени картини, направени от разумни хора» На всички хора е дадена задача да нарису-ват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен вевки от вас да вземе примъ-р от ве* Л1 кит- художници, да види, как те рису-ват, и да им подражават. Рабатете с постоянство, да създадете в себе си до-бър иавик. Ср-вщате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой чове^к какъв е? – По картината, която работи. Казват за нтжого: Този чо-в-бк е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че н^кой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор. Той е готов да дава вода на всички. Скъперникът носи в джоба си малко парче хл^б и го пази само за себе си. Щедрият се намира в фурна със стотици килограми хлт^б, и затова е готов да раздава на всички. Когато скъперникът вл-взе в фурната, или отиде при извора, и той става щедър, готов на всички да дава хлт>б и вода.

27

Следователно, който е при извора, той е щедър; който е далеч от извора, той е скъперник. Който е при извора, той е умсц; който е далеч от извора, той е глуиав. – Как да стана умен? – Иди при извора. За да стане учен, удшият трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който вл-взе в Божественото училище, той ще използува възможностит-б, които му са дадени. За да използува тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате никаква работа, обл-вчете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извершена, тогава обл-вчете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна,дреха – неговата плът. Един ден, когато заверши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облаче в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да им$ красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облаче най-красивата си дреха – дрехата на въз-

28

кресението. Дрехата на човека е неговото тт>ло. От работата, която човек верши, и от начина, по който я верши, зависи неговото здраве. Условията за извершване на тази работа, това са правата мчсъл, правитте чувства и правите постъпки. Това са възможности, с които човек разполага на земята.

Сега, като се говори за условия и въ]-можности за работа, религиозните и учените препоржчват свое н-вкакво учение като най-право, като учение, което повдига човека. Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки. Те служат като мърка за определяне на н-вщата. Всеки човгЬк )трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мърки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малки-те до най-гол-вмит-Б, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага. Човек, обаче, помага само на близките си. Мине ли покрай нъ-кой чужд за него човт>к, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия. Той погледне към него и си казва: Господ ще му помогне, н-вма защо аз да се спирам.

29

Сега, при изгрява на слънцето, нтжои станаха прави а други продължаваха да се-дат по мьстата си, докато аз не станах. Първи! 1> станаха прави по свое разбиран^ а осьшалите – по подражаване. Аз пък разелчждавам. Ако пред мене е поставена кяр1 ината на нъжой велик художник, аз няма да стана. Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аг непременно ще стана дадения случай аз ставам за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето из-гръва и гледам на него като на запалена свъчц, аз н-вма да стана. – Защо? – Защото аз седа по-високо от тази свъчц. Обаче, ако зад свъчцьта, зад слънцето виждам Бога, Който държи в ръка тази запалена евт^щ, аз непременно ще стана прав.

И тъй. когато се намираш пред великото, стани прав. Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание. Това значи последователност в постъпки-те на човека. Пред великото, като пред благо на своя живот, вевкога ставай прав. В това отношение слънцето е благо за чо-въка – велик извор на благословения. На малките н^ща чов^к трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветеам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора? Ако мислитъ\ чувствата и постъпкигк

ни са прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора Всбко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човт>ка от извора. Правите мисли, чувства и постъпки са завершени картини.

Като се говори за ценности и възможности, ние имаме пред вид много ценности. Всвка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава на време и взима на време, той е умен човек. Който не дава на време и не взима на време, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, на време трябва да любиш. И когато те любят, на време трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цв-вте. Момиченцето погледнало цв-втето и казало: Аз не мога да приема това цв-вте. – Защо не го приело? – С отказване на цвт>тето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе. На сестра иу, като на по-гол-вма, се пада това цв-вте. Тя има право да го вземе и да се закичи с него. Добре разсжждава тойа' момиченце.

' ' Вскки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвъ^те той носи отговор-

о 1

ност. Кога и да е, той трябва да верне неговия живот. Не може ли да верне живота му, той ще страда. Младите булки, които се кичат с откъснати цвътя, трябва да въз-становят живота на тия цвътя. Докато го въз-становят, обаче, т страдат. Щом възста-новят живота на откъснатите цвътя, страданията им престават. Тъй щото, страданията на хората се дължат все на откъс-натите цвт>тя, с които са били накичени във време на тяхната женитба. В дадения случай аз взимам думата „женитба" в широк смисъл. Когато се е решил да сл-взе на земята и да се облаче в плът, още тогава човек се е оженил. Всеки въплътен човек е женен. Щом се е облъкъл в плът, човек е почувствувал ограничението си, и след това е поискал да се освободи, но се е видъл в невъзможност Единствената възможност за освобождаване на човешкия дух от материята, в която е облъчен, е смъртта. Смъртта е развод, който освобождава духа от материята. Когато женитбата между духа и материята е неправилна, човек тръб-ва да умре. Щом умре, веднага неправилната връзка между духа и материята се разкисва. Значи, смъртъта иде в помощ на човека, да разруши неправилния- съюз между духа и плътта. Докато духът и плътта са в постоянна борба и противоречие помежду си, човекъ^еизложен на

гол 1,ми страдания. Коя е причината за тази въчна борба? – Несъответствието между духа и плътта. Духът е разумното начало в човека, вследствие на това, процесите, кои-ю стават в духа, са завершени. Плътта представя своенравно, недоволно дете. Каквито процеси и да се извершват в плъть-ха, в края на краищата те остават незавершени. Какво трябва да прави човек със своенравното си дете? – Каквото бащата прави със своето упорито, своенравно дете, това всеки човек трябва да прави със своята плът – своенравното си дете. Той трябва да го възпитава – нищо повече. На всеки човек е дадено по едно такова дете, по отношение на което той трябва да прояви своите педагогически способности. Да познае човек себе си, това значи, да познае своето упорито дете и да знае, как!да го възпитава. Майката ли трябва да се подчини на детето, или детето – на майката? Ако детето е разумно и възпитано,. майката може да го послуша за нещо. Обаче, ако не е разумно, нито възпитано, непременно детето трябва да слуша майка си. С други думи казано: вевка права ми-съл, всбко право чувство и всбко право действие, от когото и да излизат, приемете ги. Намерите ли нещо криво в даде* на мисъл, в дадено чувство или в дадена постъпка, не ги приемайте, макар и да са излъзли от учени, от видни хора. Затова е

33

калаио в Писанието: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!"

Кои н-вща считаме ценни? Всяко нещо, косю Бог е създал, представя известна цепиост. Ценностите, които виждаме в разумната природа, са представяли и предел гавят велики блага за нас, както в миналото, така и днес. Такова нещо ще пред-ставят те и в далечното бъдеще. Ако можете да се ползувате правилно от тия блага, те ще носят щастие за вас. Не можете ли правилно да ги използувате, те ще

ви създадат ред нещастия. Запримъф, който стъпва внимателно по камъните, той ще се ползува от техната енергия и ще бъде щастлив. Който стъпва невнимателно^ той може да падне, да се осакати по н-вка-къв начин и да се чувствува нещастен. Стъпвайте внимателно по камъните, като

опитвате с краката си, техната устойчи-вост. Най-малката неустойчивост на камъ-пите може да ви изненада, да паднете и да си счупите глава, ръка или крак. Освен юва, сутрин и вечер не евдайте на голи камъни. Винаги носете със себе си по една малка възглавничка, която да туряте пьрху студения камък. На обт>д, когато слънцето гр-ве силно, можете да с-вдате направо на камъните. Те сж приели много слънчева енергия и действуват л-вчебно върху човека.

34

Сега ще направя една аналогия между човека и камъните. Както камъните са студени сутрин, така и човек е сту-ден сутрин. Искате ли да влезете във връзка с такъв човек, носете със себе си своята мека, топла възглавничка. Меката въз-главничка представя човешкия език. Срещ-неш ли някой човек сутрин и жела-еш да се разговаряш с него, приложи в действие своя мек език. Ти ще му го-рориш меко, и той ще ти отговаря меко. Срещате ли се по обед, тогава можете да не носите възглавничките си. Когато са разумни и се разбират, хората могат да се разговарят по вевкакъв начин – и с възглавнички, и без възглавнички. Те могат да си казват н-вщата тъй, както са в действителност. Кое време през човешкия живот е сутрин, кое – обед и кое – вечер? Когато хората се запознават и между тех се създават приятелски отношения, тт* са в сутриньта на своя живот. Когато се обичат, т4 са на обед, в зенита на своя живот, когато слънцето най-силно грее. Когато не се обичат, те са в зал-вза на своя живот. Зал-взът на човешкия живот, това е вечер, нощ, когато предметите започват да истиват.

Следователно, да обичаш човека, това са възможности в неговия живот, да разбере царския път, по който душата се движи в Битието. Това значи да оби-

35

чини. човека. Не го ли обичаш, този плчП> остава за тебе неизвестен. Един-онгпият път, чрез който човек може да постигне и разбере онова, което Бог е опред-влил за него, е любовта. За да на-мъри този път, човек трябва да обича. Като обича хората, той ще вземе от тях това, което с необходимо за неговото расте-не. А като го обичат хората, той ще им предаде това, което е необходимо за тяхното повдигане. Правилна обмена трябва да има между хората. Ти ще обичаш. и тебе ще обичат. В сегашния живот любовта е метод за постижения. Без любов човек не може да има никакви постижения. Иска ли човек да постигне онова, което Бог му е опред-влил, той трябва да следва царския път на душата.

Сега, като се говори за възможности на н-вщата, мнозина си задават въпроса: какво е необходимо, за да може човек добре да п-ве, да свири или да рисува? – Едно нещо липсва на певеца. За да пее добре, певецът трябва да мисли, да чувствува и^ да постъпва добре. Същото се отнася и за музиканта, и за художника – за всички хора на изкуството. Човек не може да бж-де здрав, нито красив, ако също така не мисли, не чувствува и не постъпва добре. Гома са три правила, които човек трябва да спазва, ако иска да има н-вкакви постижения. Който иска да се подмлади, и той тр-вб-

36

ва да мисли, да чувствува и да постъпва право. За да мисли право, човек трябва да стане като малкит^ деца. Да станещ като малките д-вца, това значи да внесеш в себе си мекота.

Мекотата прави човека млад. Когато старият човек легне да спи, той свива ръцете си на юмруци, стяга мускули-те си и започва да мисли, как ще се наре-дят работите му, какво ще стане в бъдеще с него и т. н. Тази е причината, дето той не може да си почине. Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе прим-вр от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това? Това е история на един жи-вот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата па майка си. Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се със съз~

37

давал Човешкият организъм. За да дойде до тази форма, в която го виждаме, чо-вък е минавал през много форми, за които нищо още не знае. Много време човек трябва да учи, докато дойде до истинското знание, в което н-вма старост, няма обез-сърдчаване.

Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят, как да се спра-вят помежду си. Двама души се карат, не могат да се примирят. – Защо? – Еди-ният взел пари на заем от другия и не може да му ги верне. Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вм-всто него. Обаче, указва се, че кредиторът е честолю-бив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парит^ вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Нб-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва. Кога се карат хората? – Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо. Обаче, в богатата природа те не могат да се карат. Тя предлага всичките си блага в изобилие.

38

Богата е природата! Тя щедро е дарила всеки чове-к, и ако н'бкой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него. Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. На също-то основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Нт>кои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. – Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си Развивайте дарбите си! Ще кажете, че сте стари. Старият човек може да работи по-добре от младия.

И тъй, докато е на земята, чове-к не-преривно трябва да работи, да прави опити. Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите. Ето, днес има борба в природата, да се развали времето. Както виждате, мъглит^ се движат – ту слизат, ту се разпръсват. После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете нтжолко пъти изреченията: „Бог е Любов

39

Бог с милосърденъ". Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и в-втърът ще престане. Нтшате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.

Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете – ще знаете, докъде сте дошли в своето развитие. Заприм-вр, ако нт>кой фото-граф прави снимки и не поставя светлината, както трябва, образите излизат черни, Той изкарва черни картини. Бъдещата фотография трябва да снима образите в естествените им цветове. Не само фотографите изкарват черни картини, но и чов^к, като каже н'Ькоя дума не на ме~ сто, създава черен образ. За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че вс^ка дума, изказана от вас, да създаде цветен образ, според естествените цветове на предмета, за който говорите.

И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използувайте възможностите, които ви се дават. Любовта, мъдростта, истината са възможности. Чистотата, знанието, святлината, свободата са възможности. Истината е възможност за децата, знанието - за възрастните, а любовта – за младите. Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта.

40

Те пък приемат нт?що от знанието на старитъ\ После отиват при децата, да приемат нъ-що от истината. По този начин става правилна обм-вна между децата, млади-те и възрастнитт>. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината жи-вт>ят заедно и обменят онова, което но-сят в себе си, като придобивка от живота. Днес размишлявайте върху изреченията : Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия н-вща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас, и вие ще се веселите в Господа.

Пътт на праведния е път на зазоряване.

21 юлий, 5 ч. с.