Разлика между версии на „Бъдете съвършени“

Версия от 19:44, 1 май 2009

Бъдете съвършени

Прочете се беседата „Бъдете съвершени" от книгата „Слава Божия".

Тая беседа е държана в 1926 г., седем години след приключване на европейската война. Европейскитт, народи, на които Христос проповядваше да бъдот съвершени, казват: Ние не сме съвершени; само Бог е съвершен. Но Той ни подбужда да се стремим към съвершенство. Ние трябва да проявим Божието съвершенство, а не нашето. Ако искаме да проявим нашето съвершенство, това никога няма да стане. Фотографът снима само такива образи, които вижда. Той може да фотографира само образи, които съще-ствуват, но не и такива, които не същсству-ват. По никой начин той не може да фотографира образ, който не съществува в природата. Никой не може да създаде нов образ.

Казваш: Искам да бъда съвершен. – Искаш, но не си съвершен. Бъди доволен, че не си съвершен. Ще работнш за своето усъвершенствуване. Бог, Който живЪе в тебе, е съвершен. Ти си семе, което ще се посади в земята. След време ще покъл»

'•) Матед, 5 гл.

110

неш, ще иарастеш, и съвершенството на Бога постепенно ще почне да се проявява. Следователно, ще знаете, че сте семена, която грЪбва да се посадят в земята, да израснат и постепенно да проявяваг съвершенството на Оня, Който ги възраства. Не се стремете да покажете на хората, какво сте, но се стремете да изявите Божието съвершенство. Бъдете искрени пред себе си.

Кой човек е искрен? – Който не се прикрива, но се показва такъв, какъвто е в действителност. Нервният човек е искрен. Той се показва такъв, какъвто е. Нервният е горещ и не се прикрива. Близките му взи-мат предпазителни мерки и така се прибли-жават до него. Някой носи нещо опасно в себе си, но го скрива, да не го видят окрж-жаващит. Той прилича на ловеца, който дебне вълк или мечка в гората. Ловещът напра-вил на няколко мвста голями дупки, покрил ги с пръст и храсте, та като сгжпи животното отгоре, да падне вътре. Хората често го-ворят за съвершенство, но постлшват като ловеца – правят капани. Който стлши на един от тия капани, пада вътре. Това е чо-въшко съвершенство. И децата устройват капани на птичкит. Тв турят житни зрънца под някое корито, което закрепват така, че да бъде полуотворено. Зрънцата примамват птич-кит; щом влъзат вътре, коритото се захлупва, и г остават под него.

ш

С такъв капан една умна селянка уловила една лисица, която влизала почти всяка вечер в курника й и изяждала по една кокошка. Селянката отворила една дупка отгоре на курника. Лисицата видела, че вратата на курника е затворена, не може да влезе, както друг п/м, и започнала да обикаля натукъ-натам. Най-после забелязала дупката на горната част на курника, подскочила и втязла вътре, дето намърила богата трапеза – хубави, добре угоени кокошки. За да не се бави да ги яде, тя удушила няколко от тях и решила да ги задигне. Когато требвало да излъ-зе от курника, видъла, че е попаднала в капан – не могла да излЪзе от дупката. Сутриньта стопанката погледнала през дупката и останала доволна – лисицата била вече в ръцет й.

Какво заключение можем да извадим от тоя пример? – Съвершеният влиза свободно и с позволение през вратата на курника. Несъвершеният влиза през горната дупка на курника, дави кокошкит, но остава там – сам влиза в капана. Когато хората гръшат, т не мислят, какво правят, и сами влизат в капана, както лисицата в курника. Те мислят, че ще минат безнаказано. Няма да минат леко, ще платят за изядените кокошки, т. е. за погръшките си.

Сега, каквото и да се говори, погрвш-ките не могат да се азбегнат. Чов&к гръши даже в яденето. Той гръши и като

112

оре земята, и като сее житото, и като го жъне. Важно е, обаче, добрг ли е сготвено яденето и дани е здравословно. Ако яденето е добре сготвено, като ядеш, трябва правилно да въз-приемаш и асимилираш хранителните сокове. Казвате: Каква философия има в яденето? В храненето има такава философия, каквато има в музиката, в поезията, в художеството. Музиката носи живот, поезията носи жи-вот, изкуството носи живот. Всички хубави неща носят живот в себе си. Душата опитва красотата и се ползува от живота, който иоси тя.

И науката носи живот. Питате, каква наука е химията. – Наука за любовта. Чо-вкк, който се занимава с любовта, трябва да бъде химик. Когато се обичат, хората се съединяват; когато не се обичат, тт> се карат, раздЪлят се и се отдалечават един от друг. Химикът знае, коя любов е устойчива, и коя не е устойчива. Той знае още, кои елементи образуват устойчиви съединения, и кои образуват неустойчиви съединения. Сегашнат хора са голями химици, могат да образуват устойчиви съединения, могат да образуват и неустойчиви съединения. Като разлагат неустойчивите съединения, т пред-извикват голями експлозии. Всички вещества И елементи, които са. лишени от живот, от светлина и от свобода, са. експлозиви. Тия вещества не могат да стоят затворени дълго време. Веднъж приготвени, т& трябва да се

113

и^резходват. Иначе, сами ще експлодират и ще причиняг погол&ми пакости, отколкото в войната. Таз» е причината, дето народите се въоръжават едни срещу други и започ-ват да воюват. И човек съдържа в себе си взривни вещества, които не могат да из-държат повече от 15 години. Ако до това време не ги изразходва, та сами ще избухнат. Като се гн-еви, човек постепенно изразходва тия вещества и се предпазва от по-голями разрушения.

Тъй щото, можеш да се гневиш най-много 15 години, повече не се позволява. Това е крайният предел на гнева – по-,»але.ч от него не можеш да отидеш. Числото 15 е въжето на пгква, с което дя-волът е верзал чов-ека. Той знае силата на гнева и, като види, че някой се гнъви, стои далеч от него. Щом се освободи от експлозивите в себе си, човек казва, че въжето на гнева в него е ск&сано вече. На опитните химици казвам: Разбутайте вашите бомби, да експлодират пред вас, да не причиняват по-голями пакости. В Скопие наскоро п 1днаяа една бомба, но не експлодирала; след нея паднала втора, и тя не експлодирала. Като дошли българските механици, разтворили бомбите и така научили тяхното устройство.

Пазете се от бомбитe на живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнат в ръцете ви. Само любовта, мъдростта и истината могат да ви избавят от бомбите на

114

живота. Хрисгос казва: „Любете враговете си". – Защо? – Защото тт> носят бомби, с които убиват. Не можеш да избъгнеш бомбите на своя враг, ако не го обкчаш. Без любов няма прогрес; без любов не можеш да решиш задачите си. Без любов животът е тежък и пълен с мъчно-тии. – Какво да правя, като не съм съвер-шен? – Можеш да бъдеш съвершен. Празното шише може да се напълни, и пълното може да се изпразни. Като се изпразни шишето, става ли несъвершено? Като се напълни, става ли съвершено? Въпр-еки това, човек се стреми към съвершенство. – Защо? – Защото само съвершеният може да се ползува от Божиите блага. За несъвершения животът носи мъчения, страдания и ^отиворечия. Той не може да се ползува от благата на живота.

„Бъдете съвершени!" – Какво представя съвершенството? – Метод за използуване на Божиите блага. Как ще използуваш яденето, ако стомахът ти е разстроен? Как ще говориш, ако дробоветв и гърлото ти са болни? – Защо стомахът, дробовет и мозъкът на хората са болни? – Защото нъ-мат любов, светлина и топлина в себе си.

Човвшкият организъм боледува, когато е лишен от вътрешна светлина, топлина и сила. Всички удове на човешкия организъм трябва да се импулсират от любовта. Клет-ките на тялото се разможават по законягЪ

115

на любовта, истината и свободата. По тоя на-чин клеткиА от едни удове минават в други: след години, клетките на краката се качват в мозъка, а мозъчните клетки ели-зат в краката. Така т сменят ролит4, си. Това може да стане след хиляди години. Об-мЪната на веществата и смяната на службите в организмите е неизменен природен за-кон. Някоя мозъчна клетка казва: В крака ли да слъза? Ще слезеш в крака, а след години ще се качиш в мозъка. – Аз съм в главата. – Ще слезеш в крака. Краката на хората са. глави на животните. Краката на ангеяите са наши глави. Краката на Бога са. глави на ангелит. Значи, краката имат условия да станат глави. Това е процес на усъвершенствуване.

„Бъдете съвершени като Бога". – Кек се постига съвершенството? – Чрез страданията. Така човек елчза в гжетата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. И ако не се радва, пак няма бъдеще. Чрез радостта чов&к слиза в скръбьта; чрез скръбьта той се качва в радостта. Скръбьта е ровък материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човйк се качва в радостта. Когато мжлениците отиваха на кладата, радваха се. Те' знаеха закона, че скръбьта им ще се преверне на радост. Тв гориха в огъня и п-ееха – знаеха, че смърт не еждцествува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарят. Има деца, които плачат, когато

116

ги изпращаг на училище; има случаи, когато децата искат да ходят на училище, а роди-телите им не желаяг да ги учат. В първия случай, децата не разбират благата, които ги очакват; в втория случай, родителите не разбират, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителите му трябва да настояват да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятствува. Щом детето иска да учи, бащата трябва да е съгласен с него. Това е най-доброто положение. И двамата са прави: и детето, и бащата.

„Да бъдем съвершени!" – Кой иска нашето съвершенство? – Бог, нашият Баща. Той иска от нас да ходим на училище, да се учим. Някой не иска да учи, но отвътре нещо му казва: Ще учиш! Следователно, желанието на Бога да учим, трябва да стане и наше желание. Желанието на Бога да ста-нем съвершени, трябва да бъде и наше желание. Да вървим по пътя, по който Бог ни подтиква. Да не се противим на Бога. Нашата воля да бъде в хармония с Божията. Да се стремим към съвершенството, към което Бог ни напътва. Това е новото, което иде в св&та.

От нас се иска: Да прославим Името Божие с любов,

Да въдворим Царството Божие с мъдрост.

111

Да въдворим Царството Божие и Неговата Правда с мъдрост и истина.

Да изпълним Божията воля с истина.

5. Утринно Слово от Учителя, държано на 14 ноемврий, 5 ч. с, 1943 г. София. – Изгрев.