Разлика между версии на „Новото в живота“

Версия от 15:03, 21 ноември 2008

Размишление за цъ\лия ден върху изре-чението: Правият път на душата. Кое е новото в природата? — Изгръва-нето на слънцето. Кое е новото в чов-вшкия живот? — Събуждането на чов-Ька. Като се събуди, човек започва да мисли за ядене. Защо яде чов-вк? Детето яде, за да порасне. Въз-растният яде, за да подържа живота си. Чрез храната животът влиза в човека и започва да се проявява. Значи, и храненето е ново в живота. След всЬки изгръчв на слънцето човек мисли за ядене, т. е. за своето растене. Докога слънцето изгр-Ьва най-високо за човека? — Ср-Ьдно до 21 годишна възраст. До тази възраст растенето на човека е най-голя¬мо. През всичкото време, когато чов-вк ра¬сте, слънцето му дава, но същевременно взи¬ма нещо от него. Ден след ден линиитъ-на човешкото лице се измЪнят, докато най-после се вижда принуден да заложи всичко. за да се отплати за това, което е получил. Дойце ли до това положение, чов-Ьк казва, че старостта го е налегнала вече. Съвременните хора се питат, какъв е смисълът на живота и си огговарят, че чо-

111 вък е дошъл на земята да живЪе. Лесно е да се каже това, но изкуство е да знае чо-втж, как да живъе. Като е дошъл да жи-в"Ье, в същност жив-ве ли, както трябва? Като изгрева и залязва слънцето, за човека ли прави това? Като изгрева, слънцето дава Н-БЩО на човека, но даром ли дава, или на заем? Фактът, че човек почернява от слънцето, показва, че то взима нещо от не¬го. Значи, от една страна слънцето дава, а от друга взима. Българският чорбаджия казва на дъщеря си: Дъще, не ходи денем по слънце, защото ще почерн-веш, и хубость-та си ще изгубиш. Разумност се иска от човека, да знае, кога и по колко време на ден да се гр-Бе на слънце. Като живЪе на земята, човек трябва да изучава физическия свет, да знае, какви тр-вбва да бъдат отношения¬та му към всички живи същества. Какво представя физическият живот? Животът на земята не е нищо друго, освен живот на сцената, на която се дават раз¬лични пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие огиваге на театър по един път на месеца или на седмицата. Какво сте разбрали от пиесата, която представят? — Нищо особено. Отивате един ден на театър, да гледате пиесата „Хамлетъ" от Шекспира. С какво се характеризира Хамлет? Хамлет разсъ¬ждава върху въпроса „да съм, или да не съмъ". Какво означават тия думи? Да съм богат, или да не съм 601 ат? Добре е да

112 бъде човек богат, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бъде богат. Богатството се управлява от богати¬те, но се крепи на гърба на сиромаситъч Сиро¬машията пък се дължи на богатитъ\ но си¬ромасите я управляват. Знаете ли, какво зна¬чи, да управлявате сиромашията? Всички зна-ят, какво значи, да управляват богатството, но като дойде до сиромашията, не знаят, как да я управляват. Богатият, който се е научил да управлява, бъта от сиромашия¬та. Той казва: Страшно нъчцо е сиромашията! Сиромашия—гладурия. Наистина, сиромахът страда от глад. — От какво страда бога¬тият? — От пресищане. Като гладува, си-ромахът става слаб, тънък, пожълтява; гласът му става мек, кротичък, като Божа кравица. Богатият надебелява, зачервява се, едва се движи. Богатия наричат светски човечс, а сиромаха — духовен. И двамата разрешават един важен въпрос. Бо¬гатият разрешава въпроса за богатството. ВсЬки ден той изчислява, с колко единици се е увеличил капиталът му. Единицата е м'врка, която опредъ\ля силата на човека. Кол¬кото да е малко, растенето е процес, чрез който природата изм-врва, колко капитал е вложила в чов-вка, и с колко единици се увеличава този капитал. Който може да ра¬боти правилно с този капитал, и растенето му ще верви добре. Който не може да се справя с него, и растенето му спира. Стре-

113 ми ли се човек към големи работи, към бързо нарастване на капитала му, той влиза в механическите процеси. Живот, в който процесите стават механически, е живот на актьора, който всЬ-ка вечер играе различни роли: цар, учен, прост, богат или беден и т. н. Това са. все чужди роли, в които той не влага свое съдържание. Външно актьорът е като всички хора, но къде е истинският човечк? Истин-ският ЧОВ-БК се крие в очите. Казвате, че по очите познавате човека. Наистина, очите никога не лъжат. Когато гледате Н"БКОЯ КЖ-ща, по големината и направата на прозорци¬те садите за хората, които жив-Еят в нея. Ако измервате големината на прозорците, все ще намерите разлика между единия и другия. Невъзможно е всичките прозорци да бадат еднакво големи. Ако не повече, поне по един милиметър ще има разлика между тех. За човека един милиметър разлика не е мно¬го, но за природата един милиметър е го-лема величина. Тя си служи даже с мерка, равна на една хилядна от милиметъра. Следователно, както по прозорците на къщата садите за хората, които живеят в нея, така и по очите еждите за човека. И очите на човека не са еднакво юлеми. Ако левото око е по-големо, това показва, че чувствата в човека взимат надмощие. Ако умът му не е силно развит, човек мъчно се спра¬вя с изобилието на своите чувства. Той не- 8

114 ма достатъчно храна за своит- чувства и же-лания, вследствие на което т- са. оеждени на смърт. Като жив-Ье, чов-Ьк тр-Ьбва да ра¬сте, т. е. всЬки ден да прибавя по нъчцо но¬во към своиг мисли, чувства и постъпки. Престане ли да расте, чов-Ьк започва да оста¬рява, вследствие на което линията на изгря¬ващото слънце не се удължава, но постепен¬но се съкращава. В зал-Ьза на слънцето чо¬в-Ьк се лишава от онази възвишена мисъл и от благата, която тя носи с себе си. Оста¬ряването не е нищо друго, освен лишаване на човека от благоприятните условия, които изгр-Ьващото слънце носи. Старият чов-Ьк иска да направи нещо, да реализира н-Ькое свое желание, но вижда, че условия н-Ьма. Колкото повече остарява, толкова повече се приближава към смъртта. Какво представя смъртта? Какъв е нейният вътрешен смисъл? За1 уби ли носи, или печалби? Загуби. Първото нещо, което чов-Ьк губи с смъртта, е животът. С та¬зи загуба той се лишава от благоприятни условия за растене и развиване. Мнозина ми-слят, че като умрат, ще се освободят. От какво ще се освободят? От дълговет- си към слънцето. Значи, т- бътат от слънце¬то. Докато жив-Ье, чов-Ьк се радва на слън¬цето, работи, печели, но същевременчо плаша дълговет- си. Изгуби ли този живот, той се лишава от условията, които слънцето му да¬ва. При това положение чов-Ьк изпада въ

115 големи разочарования. За да не се разочаро¬ва, чов-вк тр-вбва да жив-ве идейно, да I ле¬да на живота като Н-БЩО Ц-БЛО, неразделно. За идейния чов-Ък е все едно, къде ще жи¬в-ве. Дали е на земята, или на небето, той все жив-ве, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейния г чов-вк носи в себе си Духа. Кж.-дето отиде, той се чувствува пълен с ра-дост и готов за работа. Неидейният чо¬в-вк очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде потик за работа. Днес вие носите в себе си свещена¬та идея да служите на Бога. Обаче, ако не живъете идейно, тази идея ще остане нараз-брана. Н-БКОЙ казва: Едно време много се въо-душевявах, но сега вече от нищо не се въо-душевявам. Защо? Защото остар-Ьх. Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевението си, той не е идеен чо¬в-вк. Истински идеен чов-вк е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният чов-вк никога не остарява, той винаги е млад. Който разбира същината на живота, той гледа съзнателно и на изтрива¬нето, и на заливането на слънцето. Като из-гр-ве слънцето, той знае, че то носи безброй блага за живота. Ама ш/вл да почернъе от слънцето — той не се смущава от това. За него слънцето представя сбор от милиарди разумни същества, които идат на екс педи-

116 ция на земята. ВсЬко разумно същество оста¬вя своя подпис върху лицето на хората, да знаят, кой ги е посрещнал. Т-Ьзи подписи, именно, хората наричат почерняване. Ние пък казваме, че здрав човеж е онзи, който почернява. Слънцето извлича от него нечи¬стотиите и го лъкува. Който не почернява, той не може да се лекува от слънцето. В това отношение слънцето носи големи блага за човека. То събужда в него желание за живот, за работа, за печалби. Вечер, когато слънцето залязва, човек тр-Ьбва да се про¬никне от идеята да плаща за онова, което е получил. Денем той придобива, вечер дава. Човтж трябва да реформира своитъ- разби¬рания за печалби и загуби, за живот и смърт, да не се плаши от тт>х. И тъй, смъртта не е нищо друго, освен заминаване на чов-вка за друг св-Ьт, да учи това, което на времето си не е могъл да научи. Много пъти човтж е отивал в онзи св-Ьт, но не е научил всичко, каквото тр-вбва. И на земята е жив-вл много пъти, но и тук не е научил всичко. Ето защо, той постоянно ще заминава за другия свет и отново ще се връща, докато придобие положително зна¬ние за живота. Когато бащата заминава за другия свет, синовете и дъщерите му ще го изпратят и ще очакват от него писма. Той тр-Ьбва да им пише поне веднъж в годината. — Кой пренася тия писма? — Спе-циални пощаджии. Много от тия писма и до

117 днес още седат в пощенскит кутии, за¬щото адресът им не е точен. Който пише, той тр-Ьбва да знае точния адрес на онзи, на когото праща писмо. Колкото повече и по-положителни знания придобива човек от жи¬вота си на земята и в онзи свет, толкова по-голями са. условията за неговото растене. Следователно, като е дошъл на земята, човтж трябва да расте. Не може ли да ра¬сте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда са¬мо злото в света. Наистина, има зло в свЪ-та, но не е достатъчно само да се вижда. Човек трябва да знае, къде се крият коренит на злото и да го избътеа. Една от причинит на злото се крие в желанието на човека да владее чуждото благо. Законът на злото се изразява чрез стиха: „Раздъляй и владъй!" Може ли смъртният да владъе един чо-втзк? Ще каже някой, че иска хората да го слушат. Щом е смъртен, хората не могат да му се подчиняват, нито да ю слушат. ВСБКИ човек трябва да бъде свободен, да изпълнява това, което Бог изисква от него. Щом изпълнява волята Божия, всички ще го слушат и ще му се подчиняват. Само онзи може да изправя хората, който себе си е из-правил. Как ще проповъдвате на хората, ако вие сами не сте убедени в това, което проповядвате? В който ден човек пожелае благото на брата си за себе си, той е внесълъ

118 злото в своя живот. В който ден реши да пожертвува своето благо за ближнит/в си, той е внесъл доброто в живота си. Искате ли да дадете път на доброто в себе си, то, като пожелавате известно блаю за себе си, пожелавайте същото благо и за своя ближен. Нека вашето благо бъде благо и на вашия ближен. Дадете ли първо м-Ьсто на доброто в живота си, вие ще се вглежда¬те в положението на ближнит- си, ще взи¬мате участие в Т-БХНИГБ радости и скърби. — Ама защо страда човек? - За изкупление на своитъ- минали гр-Ьхове. — Защо се радва чов-вк? — За добрините, които е правил в миналото. Не е достатъчно само това да знае ЧОВГБК, но същевременно той тр-Ьбва да знае, къде и по какъв начин е гр-вшил. Съще-временно той тр-вбва да знае и добринит, които е правил. Чов-вк тр-вбва да гледа с отворени очи. както на добродетелите си, та¬ка и на своитъ- погр-вшки. Чов-вк тр-Ьбва да бъде безпристрастен към себе си. Направи ли н-вкаква погрътпка, той трябва да я при¬знае и да е готов да я изправи. Не признае ли погр-вшката си, той ще бъде поставен на изпит, и втори път да направи същата по¬грешка, за да я признае. Лесно е да се отре¬че чов-вк от иогр-вшкит-Б си, но мъчно е да се освободи от Т-БХНИТ-Б последствия. Лесно е да каже чов-вк, че не пуши, или че нтша да пуши, но когато се опита ла се от¬каже от тютюна, той вижда, колко мъчно

119 може да направи гова. От дъл1 о пушене, той е развил в себе си една слабост, коя¬то мж.чно може да преодолее. Като работи върху себе си, човеж постепенно се усилва и става господар на своит- слабости. Следователно, силен ЧОВ-БК е онзи, кой¬то не прави това, което желае, а прави това, което не желае. Обаче, и в едното, и в дру. гото има две страни: положителна и отрица¬телна. В този смисъл, човеж тр-Ьбва да различава желанията си и да знае, кое трябва да прави и кое да не прави. Като же¬лае или не желае нъчцо, човтж положително тр-вбва да знае, към коя категория се отна¬ся неговото желание или нежелание. Какви ще бъдат резултатит-Б от нежеланията и желанията на човека, това всъжога трябва да се има пред вид. Не взима ли в внимание резултатите на своята работа, ЧОВ-БК посто¬янно се намира пред изненади и проти¬воречия. За да не се изненадва, между ми¬слите, чувствата и постлшкитъ' на човека трябва да има пълна хармония. Затова е ка¬зано, че истински човтж е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са. в пъл¬на хармония. Наруши ли се тази хармония, човеж се намира в преходно състояние, из¬губва онова вътрешно равновесие, което го характеризира като ЧОВ-БК. Следователно, истински ЧОВ-БК е този, който е поставил ума, сърцето и волята си на своята висота. Изм-Ьни ли местото

120 на едно от 1'Ъх, той губи вече образа на чов-Ьк, огрубява, ожесточава се и се проявява в някои отношения като животно. Запази ли своето вътрешно равновесие, чо-В-БК остава винаги млад. Когато н-Ькой се оплаква, че е аапочнал да остарява, това по¬казва, че е изгубил своето вътрешно равно¬весие, ИЗМ-БНИЛ е отношенията си към Пър¬вата Причина. Каже ли някой, че в младини е бил добър, чистосърдечен, а в старини се е измънил, той не говори истината. Ка¬къвто е бил на младини, такъв е и на ста¬рини. В всеки човек има нещо добро, кра¬сиво, но благодарение на неговия неустой-чив характер доброто и красивото се е за¬сенчило от преходни, от странични нъща в живота. За да запазите доброто, което е вложено в вас, тр-Ьбва да бъдете будни към всички свои прояви. Направите ли ни¬каква погрешка, веднага я изправете. Гледай¬те да не прекарате нощта с по! рътлката си. Изправете пог рътнката си, преди да е зал-Ьзло слънцето. И тъй, знайте, че при всяко изгръване на слънцето, ви предстои растене в три посоки едновременно: умствено, сърдечно и волево. ВСБКИ ден умът тр-Ьбва да се просвъщава, да придобивате повече светлина; сърцето трябва да се разширява, а волята — да се усилва, да ставате см/Ьли и решителни в до¬брото. Деньт е заверщен добре, когато в ума, в сърцето и в волята на човека се

121 прибави по н'Ьщо ново. Това означава правил¬но растене. При това положение човтж трябва да благодари за изгр'Ьването и задаване¬то на слънцето. Не благодари ли. не признава ли благата, които слънцето му носи, на лице¬то на човека се поставя белег, който показва. че старостта е турила първия отпечатък върху него. Ако това не е в'Ьрно, как ще си обя¬сните явяването на бръчки по човтллкото лице, които говорят за вътрешен безпорядък в човежа? Има бръчки по лицето на човтжа, кои¬то показват неговата доброта, разумност приверзаност, но тъ1 се отлпчават от тия които показват вътрешния безпорядък на човежа. Днес всички хора се стремят към но¬вото в живота. В какво се заключава ново¬то? — В посрещане и изпращане на слънце¬то. Като го посръчда, човек приема благата, които носи то в себе си. Като го изпраща, той благодари за получените от него блага и се прибира дома си да ги обработва, да си по¬чине и да стане на другия ден бодър и раз-положен. пак да посрещне слънцето и да получи нови блага. Като направи равносметка на полученото и обработеното в себе си, чо-въж се проявява правилно. Той се съзнава ка¬то слуга, помощник на слабитъч Разбере ли своето предназначение в живота, човтзк е приел правилно благата, които Бог му е дал, и може вече правилно да расте и да се развива. Само смиреният дохожда до това

122 съзнание. Да се смири чов-вк, това значи, да разбере своето предназначение като слуга в живота, да бъде готов всеки момент да из¬правя погр-Ьшкит си. Като ги изправи, да им тури кръст, да ги остави в света на забра¬вата. Смиреният човек верви към вечно подмладяване, а не към старост. Линиитъ- на неговото лице са осмислени. Той всеки ден ликвидира с старото с линиит на безпоря-дъчния живот. Той всЬки момент проверява състоянието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Забележи ли нгЬкъде най-мал¬ката диехармония, веднага я изправя. Иска ли постоянно да расте, човек тр'ъб- • ва ла спазва правилата на новия живот. Не ги ли спазва, още на 21 година растенето му ще спре. Ден след ден старостта ще хвер¬ля своя отпечатък върху лицето му, докато най-после го предаде в ръцет на смъртта. Понеже не могат да се справят с смъртта, старит казват: Нашата работа е сверше¬на вече, но поне децата да са живи и здрави. Така не се разсжждава. Всеки баща, всеки стар чов-вк тр-Ьбва да каже: Аз трябва да бъда жив, за да бъдат живи и децата ми. Щом аз живея, и тте ще живеят. Ако аз умра, и т ще умрат. Нтжой казва: Нека да има богати хора, че да дават. Не, ВСБКИ трябва да живъе, да бъде богат, че той да дава. Той пръв тргЪбва да направя този опит, да покаже, как се дава, за да знае, как да иска. Като е дошъл на земята, чов-вк ще бж-

123 де или богат, или беден. Това са т.ве край¬ности, от които ще се учи. Божественото в живота примирява тия крайни положения. Като изхожда от гледището на великиг закони, чо-вък знае. че ако използува добре условията на сиромашията, в бъдеще ще стане богат. Ако не използува разумно условията на богат¬ството, чов-Ьк в скоро време ще стане си-ромах. В каквото положение да се намери¬те, вие трябва да учите, да придобивате зна¬ния и опитности. които да отнесете с себе си. Само така ще изградите вашето духовно ГБЛО, с което можете да живеете в духовния СВГБТ. Радвайте се на това. което сте израбо¬тили и което можете всякога да носите с се¬бе си. — Бо1 е Любов. Бог е Мж-дрост. Бог е Истина. Божията Лю-бов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват сънас.

7. Лекция ог Учшеля, държана на 9 октомврий. 1929 г. София.- ИзгрЪв.