Разлика между версии на „Проветряване“

Версия от 23:29, 27 април 2009

Проветряване

За кого се прави палат: за хората, или за животните? За какво е създадена човешката глава: за светлината, или за тъмнината? Защо е дошъл човек на земята: да се учи, или да благува? Хората са дошли на земята да се учат, а въпреки това, те търсят щастлив живот. Всички искат да живеят идеално, а завършват с разочарования. Всички искат да имат големи постижения, а в края на краищата, или нищо не постигат, или малки постижения придобиват. Защо не успяват? – Къде се крие причината за неуспеха на хората? – В самите тях. Те се отклоняват от пътя си и се карат за първи места. Всеки иска да бъде пръв, да заема първо място, всички да му се кланят. Той воюва, бори се с този – с онзи за първо място, докато един ден види, че борбата била за нищо и за никакво – за кочината. Аз употребявам думата „кочина" в смисъл на живот, пълен с низши желания. Дали сте на първо или на последно място, не е важно – все нож ви чака. Ако си войник на бойното поле, не е важно, къде си – на първо или на последно място – все смърт те очаква. Като живеете и търсите идеални условия, в края на краищата оставате разочаровани, че не сте постигнали желанията си, че хората не се отнасят добре с вас и т. н. Всички търсят правата си, но не ги намират. – Защо? – Защото истинските постижения, както и добрата обхода, са резултат на вътрешни условия.

Следователно, искате ли добра обхода от хората, първо приложете тази обхода към себе си. Преди да търсите правата си отвъп, първо отдайте правото на своята душа. Ако в всеки чов'Бк виждате приежтетвието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче, ако от човека, като форма, като личност, очаквате своето щастие, вие сте на крив път. Коя майка е намерила щастието си в своите деца? Коя мома е намерила щастието си в своя възлюбен? Кой богат е налтерил щастието си в парите? Кой учен е намЪрил щастието си в знанието? Майката загубва децата си, а с това загубва и очакваното щастие. Възлюбената е изоставена от своя възлюбен; богатият изгубва богатството си; ученият изгубва знанието си. Кой каквото е придобил и на което е очаква л, може да го изгуби в един ден и да стане нещастен. След всичко това слушате, че всеки търси своето право. Какво право може да ви се даде? Има нещо, което човек може да постигне, но правото си – никога.

212

Какво можете да получите от мъглата? коя го ви обикаля днес? Нищо не можете да получите. – Защо? – Защото мъглата взима, но нищо не дава. Ще кажете, че искате да постих нете идеалите си. Колкото можете да хванете мъглата, толкова ще постигнете идеалите си. Това не показва, че идеалите ви са непостижими, или нереални. Реални са идеалитъ1 ви, но тт> бързо минават и заминават, не можете да ги следвате. Вие се държите за техните сбнки, а сбнките са далеч от реал-ността. Ще кажете, че и сЬнкит-б, и реалнитъ-н^Ьща са все от Бога дадени. Ако това е така, защо се карате? Божиите работи не про-извеждат никакъв спор. Когато спорят, хората са далеч от истината, далеч от Бога. След това ще кажете, че всичко произтича от Бога. За онзи, който разбира нещата, всичко е от Бога. За онзи, който не разбира нещата, нищо не е от Бога. За мъдрецитъ-няма зло, няма и добро – всичко е любов. За глупавит-в, обаче, има и добро, и зло. Вън от Бога няма никакви постижения. Вън от изпълнение на волята Божия няма постижения. Тъй щото, който очаква резултати, трябва да работи с Божественото. Той трябва да жи-вее в високите сфери на живота, дето втема мъгли и облаци. Мъглата е резултат на човешкия живот. Когато в съзнанието на ЧО" втжа падне мъгла, и умът му се заоблачите нищо друго не му остава, освен да се качи горе, над облацит-, или да слт>зе долу, под

213

тях. Пбкои се страхуват от мъглата, но тъне знаят, че има по-страшни мъгли от физическата. Заприм"Ьр, има религиозна, научна, обществена мъгла и т. н. Как ще се справите с тези мъгли?

Съвременните хора нямат усп-вх в живота си, н-вмат гол-вми постижения. – Защо? – Защото не рабогят с беззаветна, безкористна любов. Т мислят, че се обичат едни-други. Аз вервам в тяхната любов, само ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценеп, докато 1 ори. Щом изгори, нищо не остава от нею. Кой би желал такава любов? При любовта на съвременните хора всичко изчезва. Коя къща е останала от началото на живота досега? Кое тътю е останало безсмъртно? Докато жив-вете само на физическия свет, нещата ще се явяват и ще изчезват. Като знаете това, какво дели-те на земята? За какво се карат хората?

Днес всички хора се карат за първенство, всеки иска да заеме първо място. Влизате в една къща и виждате, че всички се карат за първо място. Всеки счита това мЪ-сто за своя собственост. Каква собственост -е тази, когато всеки по-силен от тебе може да те измъхти? Какво представят човеш-кит-б къщи в сравнение с широкия и въз-вишен свят над нас? Тв са малки кочини, в които всички пъшкат. Наистина, всички хора са, недоволни от положението си.

214

И свинята живее в кочина, но не по неин» желание – господарьт й я затворил. Пуснете свинята в гората, да жив-ве на свобода, и вижте, няма ли да бъде доволна. Понеже се е родила в кочина, тя мисли, че по-хубав апартамент от нейния не съществува. Обаче, ако се нам-ври в гората, тя ще разбере преимуществото на свободния живот.

И тъй, ако искате да напуснете кочината, приложете чистата, безкористна любов. Само любовта ще ви даде правилно разбиране на живота. Тогава ще видите, че нито първото място, нито голямото богатство крият в себе си нъкакво благо. Ако е въпрос за блага на живота, ще знаете, че благото на едного е благо за всички. Тогава и нещастието на едного е нещастие за всички. Погръшката на едного засъга всички. Заприм1зр, някой верви по улицит, захласнал се н-вкъде и удря крака си в камък. Той пада на земята, но веднага близките му се притичат на помощ. Т"Б го вдигат на ръце, занасят го нъкъде да легне и започват да го лекуват. Тук се вижда участието на ц-влото. Той ударил само крака си, но ггЬлото гбло усвща болката. Когато частта страда, и гтелото страда. Това е закон. Като знаете този закон, бж-дете внимателни, защото като ударите крака си, вие причинявате болка, освен на себе си, и на своите близки. За да бъдете изправни в отношенията си към Бога, прилагайте любовта си еднакво към всички хора,

215

Щом пазите това правило, и хората ще се отнасят добре с вас. Каквото е вашето отношение към хората, такова ще бъде и гбхното отношение към вас.

Следователно, прилагайте любовта, за да живеете добре. Христос проповъдваше учението за любовта и казваше: „Син Че-ловъчески не дойде да Му служат, но сам да служи". Значи, любовта подразбира служене. Служете от любов съзнателно. Не се страхувайте и не съжалявайте, че сте сгрешили. Ако направите някаква ногръшка, изправете я, Ако в дома ви дойде нЬкой човек, към когото нямате разположение, вие не го приемате добре. Това не е по закона на любовта. Като съзнаете погръшката си, ще я изправите. Как ще я изправите? Като дойде още един път същият човек в дома ви, вие ще го нагостите добре, ще му услужите с нещо и ще го поканите пак да ви посети. За да изправите погръшките на миналото и настоящето си, постъпвайте винаги с любов. Любовта урежда всички неща по най-лек и красив начин. Вервете по закона на любовта, за да се ползувате от помощта на всички хора. Щом излъзете от закона на любовта, близките ви ще се отдалечат от вас. Не мислете, че като живеете в закона на любовта, няма да имате противоречия. И в любовта има противоречия, но в тях се крие нещо велико. Казано е, че любовта разрешава противоречията; любовта изключва

216

противоречията. Това означава, че любовта се справя с противоречията по лек и прави-лен начин. Любещият е изложен и на противоречия, но той приема всичко с ра-дост.

Учените на миналото са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни и простите камъни в скъпоцен-ни. Какво представят неблагородните метали и простите камъни в чов-вшкия живот? Това са погрешкитв на хората. Задачата на съвременния човек е да преверне своите по-гр-вшки и слабости в добродетели, т. е. в благородни метали и в скъпоценни камъни. Когато любовта влезе в човека, ще преверне погрешките и слабостите им в благородни метали и скъпоценни камъни. Нема да остане погрешка и слабост в човека, които любовта да не преверне в злато и диа-мант. Тя ще облагороди всичко неблагородно и ще преверне живота от ад в рай. Любовта е алхимическият камък и жизнени-ят елексир на всички времена и епохи.

Приложете любовта разумно, без да .очаквате живота ви да се нареди добре из-веднъж. И при любовта ще имате мъчнотии, но ще ги понасяте с радост. Любовта нема да налее знанието в главата ви изведнъж. Постепенно ще придобивате знания, и всеки ден ще се убеждавате в великата истина на живота. Щом се домогнете до истината, ще се освободите от всички земни и духовни

217

противоречия. Значи, истината освобождава човека, а любовта го учи да живее правилно.

Като ученици, вие трябва да се вглеждате в отношенията си, да знаете, как да постъпвате с всеки човт^к. Дойде ли нъ-кой човек при вас, приемете, че е изпра-тен от Бога. Щом сте убедени в това, вие трябва да му покажете пътя към Бога. Какво значи, да отправите човека към Бога? Това значи, да го изпратите при любовта, тя да го научи, как да живве. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлъкъл. Никой не може да отиде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя". Значи, смисълът на живота седи в това, човек да отиде при своя небесен Баща. За да отидете при Баща си, вие трябва да намерите пътя.

Любовта е път, който води човека от физическия живот в Божествения. Без любов никой не може да пристъпи към Бога. Кое дете може да отиде при майка си: живото, или мъртвото? Живото дете, което носи живот в себе си, може да отиде при майка си. Мъртвото дете не може да намъри майка си. – Защо? – Защото смъртта символизира безлюбието. Животът от своя страна представя любовта. И най-лошият живот е проява на любовта, макар и най-малката. Щом живее, човек проявява любовта си. Като проявява любовта си, той трябва да бъде готов да приема всичко

218

с любов и да верши всичко от любов. Умираш ли, ще умираш с любов; страдаш ли, ще страдаш с любов. Всички мъченици страдаха с любов. Т отиваха на гилотината с любов и съзнание, че отиват при своя небесен Баща. Т знаеха, че щастието не е на земята. На земята човек е затворник, изпратен на заточение. Отсега нататък човек трябва съзнателно да работи за освобождението си, да се верне от заточение.

Сега, като казвам, че сте изпратени на заточение, това не подразбира, че живогът е лош. Погрътките и слабостите на хората внасяг дим, мъгла и облаци в съзнанието им. Погр"Бшките и слабости гъ1 внася г нещо твердо, кораво в сърцею им. Какво трябва да направят, за да смекча г сърцето си? Какво прави българинът, когато иска да омекчи конопа? Той го кисне в вода. Направете същото и вие. Турете погръчпките и сла-бостит' си в вода, да киснат известно време. Всички погрешки и слабости накиснете в вода, не ги връщайте в София. Бъдете без-пощадни към гбх. Кой колкото коноп има в себе си, да го накисне в вода. Няма чо-втж в света, който да няма коноп в себе си. Накиснете конопа добре в вода, турете отгоре н-вколко камъни и го оставете. Като се вернете идната година, ще видите, че той е омекнал вече и е готов за работа.

'!•>

И тъй, като сте дошли на земята, вие тр!»6-ва да учите. Земята е велико училище, в което ви се преподават уроци, които тр!збва да изучавате с любов. Каквото научите, трябва да е научено добре. Ще дойде изпитната комисия да види, какво сте научили, – Ама не ми се учи. – Това е твоя работа. Комисията е строга и взискателна. Ако не знаеш, ще ти пише единица; ако знаеш, ще ти пише шест. – Не може ли учительт да ми пише шест от любов? – Учительт пише шесторка на ученика си с любов, но само ако ученикът е изучавал предмета му с любов. Безлюбието на ученика е минус, любовта на учителя – плюс, но при събирането плюс и минус се унищожа ват. Два плюса дават нещо. Тъй щото, искате ли да постигнете нещо, нека любовта бъде побу-дителна причина на мислитъ\ на чувствата и на постъпките ви. Дето е любовта. там е свободата. Правете всичко по любов, т. е. по свобода^ а не чрез насилие.

ЖивМте помежду си по любов, да не става нужда да се карате и да търсите чо-век отвън да ви примирява. Никой никого не може да примири. Представете си, че двама души гштуват по планината, и единият от тях изкълчи дъхния си крак. Той не иска да остава назад от приятеля си и търси някой да му помогне. Да му помогнсш, това значи, да го примириш, т. е. да въ^сга-новиш здравословното състояние на крака му.

220

Да см-бниш болния му крак с здравия крак на приятеля му, това е невъзможно. Какво мога да направя аз? Щом дойде тази работа до мене, аз ще намъхтя крака му, ще го превержа и ще го поставя известно време да лежи на едно място. – Ама ще закъсн-вя в пътя си. По друг начин искам да ми се помогне. – Щом си изкълчил крака си, друг начин нт>ма. При сегашния порядък на живота, щом някой изкълчи крака си, не-избъжно ще страда и ще изгуби известно време, докато болките съвершено изчезнат. Единственото нещо, което мога да направя в случая, това е да го предпазя да не изкълчи крака си.

И тъй, искате ли да се примирите, ще знаете, че при сегашните условия на живота това е невъзможно. Занрим-вр, ти обиждаш себе си. Как ще се примириш? Кой ще бж-де посрвдник да те примири? Ти направиш една погръшка и търсиш виновника вън от себе си. Тогава, как ще се примириш с себе си? Виждаш, че вината за погрешката е в тебе, но как ще се примириш? Първата работа е да признаеш, че вината за по-гръшката лежи в тебе. Като излъзеш от заблуждението, че друг е виновен за по-гръшката, ти си отваряш път към великия свет. После ще се яви въпрос за примиря-ване с себе си.

Време е хората да се освободят от заблужденията си и тогава да започнат пра-

221

вилно да работят. Защо трябва да ви заблуждава някой, че запалил огън, на който всички хора могат да се грЕят? Това не е вярно, нито е възможно. Бог е запалил голям огън – слънцето, от което излизат всички огньове. Грейте се на големия огън – на слънцето. Ползувайте се от неговата светлина и топлина. Докато слънцето грее, приятно ви е. Докато хората се отнасят добре с вас, приятно ви е. Щом започнат да го-ворят строго, да ви се каран., вие сте недоволни. Учигельт има право да бъде строг с учениците си. Той има право да им се кара. Строгият тон не е нищо друго, освен проветряване. Той отваря прозорците да стане проветряване на въздуха. Когато пали огън, човек духа. Духането е пак проветряване. По този начин той разпалва огъня. Като се запали огъньт, духането престава. Духане или проветряване става и в умовете, и в сърд-цата на хората. Без проветряване не може. Като се проветрява умът, мислите на човека се проясняват. Като се проветрява сърцето му, чувствата се ободряват. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от проветряване. Той трябва да знае, че щастие на земята нема.

Казвате: Какво да правим, за да се осво-бодим от погрешките си, да не става нужда да ни проветряват? Вие трябва да посгжп-вате с погрешките си така, както с нечистите дрехи. Какво правите с нечистите си

222

дрехи? Перете ги: поставяте ги в топла вода и ги изтърквате с сапун. Така изтъркани, оставяте ги известно време да киснат в вода. После ги перете с вода. След това, промЯняте водата, изпирате ги два-три пъти в чиста вода и сапун. Като се изперат, изплаквате ги в чиста вода и ги туряте на слънце да съхнат. Не давайте дрехитЯ си на чужди хора, сами си ги перете. Както перете дрехитЯ си, така ще перете и своитЯ погрЯш-ки. Докато не се научите сами да си служите, вие никога не можете да изправите погрЯш-китЯ си. Докато сте генерали и заповядвате на другитЯ, уволнение ви очаква. Като станете войници, вие сами ще си служите с онова, което имате. Като войници, вие сами ще проветрявате стаитЯ си, сами ще проветрявате мислитЯ и чувствата си. Като войници, вие сами ще си заповядвате и сами ще изпълнявате. В това седи силата на Божественото * начало в човЯка.

Т. м.

15. Беседа от Учителя, държана при седемтЯ рилски езера, на 19 август, 6 ч. с. 1940 г.