Разлика между версии на „Външни и вътрешни влияния“

Версия от 17:40, 5 декември 2008

Външни и вътрешни влияния

- С а мо светлият път на мъдростта води към истината.
- В истината е скрит животът .

Размишление.

Представете си, че ви дадат да развиете тема върху „наклонната площ." Какво ще пишете по този въпрос? Ако развивате темата от гледище на физиката, ще пишете едно; ако я развивате от гледище на философията, или на моралните науки, ще пишете друго. Когато казват за някого, че върви по наклонна площ в живота, това значи, че е изгубил равновесието си в морално отношение. Като се говори за наклонна площ, трябва да се определи, на колко градуса е наклонена плоскостта. Колкото по-голям е наклонът, толкова по-опасно е положението на човека. Като се намалява наклонът, и опасността се намалява. Най-после плоскостта става хоризонтална; с това и опасността от падане почти изчезва. Ако ви дадат избор, да се движите по наклонна или хоризонтална площ, коя от двете ще предпочетете? Ако предвиждате опасността от наклонната площ, непременно ще изберете хоризонталната площ. Онзи, който се движи с бързината на водата, ще избере наклонната площ. Това става и в природата: реките се движат бавно, когато текат в равнини. Щом срещне наклонна площ на пътя си, водата започва да тече бързо и, като слиза надолу, завлича всичко, каквото се изпречи на пътя й.

Физиогномията, като наука, е дошла до положение, да определи условията, при които човек живее: дали се движи по наклон, или по хоризонтална плоскост. Природата е съчетала така всички възможности в човека, че едни на други да си помагат. Както в природата наклонната площ има отношение към хоризонталната, така и в човека двата пътя – път на наклонната и хоризонталната плоскости взаимно си влияят и допълват. Допълване, изобщо, става при всяко съприкосновение на две тела: едното дава нещо от себе си, а другото взима.

Като се говори за двата пътя, по които човек се движи, явява се въпрос: кой е пътят, по който човешките души слизат на земята? Това е задача на науката. Тя е доказала, че всички хора не слизат и не се движат по един и същ път. Някои слизат по наклонна площ, а други – по крива линия, докато дойдат до хоризонтална плоскост. Защо всички души не слизат по един и същ път, за това има много причини. Които е развил в себе си центъра или способността за търсене на причини и последствия, той лесно намира пътя на своето движение.

Всяко нещо в живота и в природата следва или пътя на наклонната площ, или пътя на хоризонталната площ. Как сее земеделецът житото и царевицата: на наклонна, или на хоризонтална площ? Ще кажете, че това не е важно. Кое е важно тогава? – Да има жито и царевица. Обаче, дали ще има повече или по-малко жито и царевица, това зависи от плоскостта, върху която са засети. Питайте, обаче, сина на земеделеца, не е ли важно, върху каква плоскост ще расте житото или царевицата. От плоскостта зависи плодородието, а от плодородието – възможността за сина да следва, или да не следва в странство. Характерът на човека също се определя от плоскостта, по която се движи. Енергични, импулсивни характери са онези, които се движат по наклонна площ. Ако площта е хоризонтална, характерът на човека е повече пасивен. Такива хора минават за флегматици. Деца, които се движат по наклонна площ, са енергични, живи, подвижни. Когато искат нещо от баща си или майка си, те трябва да го получат. Не го ли получат, плачат, сърдят се, викат. Коя е причината за това? – Наклонът е голям. Разумният баща се противопоставя на тази енергия с пръчица. Така той трансформира състоянието на детето: част от енергията му минава в пръчицата, а оттам в бащата, който я складира в себе си като богатство, което ще предаде в бъдеще на детето си. Ако бащата не възпитава детето си така, то няма да забогатее.

Съвременните хора не разбират значението на плоскостите, по които се движат, и изпадат в противоречия Като не могат да разрешат противоречията правилно, те се запитват: Защо светът е създаден така? Защо съществува гладът и сиромашията? Те се страхуват от глада, без да подозират, че той е велика, мощна сила, която движи цялото органическо царство. Ние говорим за глада, като сила, която внася импулс, потик в човека, а не за онова състояние, в което човек гладува известно време, умори се и заспи. Това е прегладняване, а не глад. Прегладняването не внася никакъв импулс в човека, затова трябва да се пазите от него. Както всяко пресилване е вредно, така и прегладняването не води към добър край.

Кои хора се движат по наклонна площ? – Разумните. Те прилагат ума и волята си, за да не попаднат по течението на силите, които действуват в тази посока. Страшно е положението на онзи, който няма спирачка и се спуща по наклонна площ. Казва се, че човек не трябва да върви по течението на силите, действащи по наклон. Така е за онзи, който е лишен от спирачка. Параходът се движи и по течението, и срещу течението. И човек може да се движи и по течението, и срещу течението – важно е да си служи с ума и с волята – като спирачки на природните сили. Някои казват, че човек не трябва да върви срещу общественото мнение – като течение на живота; други казват, че не трябва да се върви по течението на обществото. Кое от двете положения е по-право? – И двете са прави. Ако живееш покрай река, която е далеч от града, ще се движиш и по течението й, и срещу течението. Ще вземеш лодка и ще отидеш в града – ще се движиш по течението на водата; като се връщаш у дома си, ще се движиш срещу течението. Докато си на земята, ще се движиш и по течението, и срещу течението на природните сили. – Не може ли без зло в света? – Не може. Злото е по голям, или по(-?)малък наклон, който внася енергия, импулс, потик в човешките души. Без наклон няма учение, няма никакво движение. Наклонът на плоскостите наричаме зло.

Зло без добро не съществува, както и добро без зло не съществува. Злото подразбира движение срещу течението, а доброто – движение по течението. В първия случай се изразходва повече енергия, а по-малко работа се върши; във втория случай се изразходва по-малко енергия, но повече работа се върши. Който работи със злото, губи; който работи с доброто, печели. Има случаи, когато и с доброто човек губи, но това е временно. В края на краищата, загубата се превръща в печалба. За да не губи при доброто, човек трябва да знае, кога и как да го прилага. Същото се отнася и до злото. Разумният може да използва силите на злото за добро. Той еднакво си служи и с доброто, и със злото.

Като не разбират доброто и злото, хората избягват злото, а търсят само доброто. Така те искат да бъдат щастливи, да вземат първото място – първия билет, който печели най-много. Те искат да бъдат богати, учени, силни. Каква е вероятността да спечели човек най-голямата сума? Понеже вероятността е малка, той трябва да приеме условията на живота такива, каквито му се дават, и да започне да ги изучава, да се ползва от тях. После трябва да изучи условията на окръжаващата среда, живота и характера на своите дяди(?) и баби, на своя баща и на своята майка, за да опредeли своето истинско положение. Провидението е определило специфични условия за всеки човек и, който познава условията на своя живот, той ще се ползува. Без да мисли много, някой казва: Какво ще спечеля, ако вярвам в Бога? – Много ще спечелиш. Трябва ли цигуларят да пита, какво ще спечели, като знае да свири на цигулка? Трябва ли майсторът да пита, какво ще спечели, като знае да работи с чук и тесла? Трябва ли човек да се пита, защо е нужно да мисли право? Като мисли право, той може да стане творец. Като не мисли право, нищо не може да стане от него.

Като се говори за проявите на човека, дохождаме до външните и вътрешни влияния, при които той се намира. Казваме, че човек е изложен на влиянието на планетите. Наистина, върху всеки човек влияят известни планети, като му оказват благоприятно или неблагоприятно въздействие. Изучавайте характера на човека, с цел да откривате влиянието на едни или други планети върху него. Какъв характер ще има човек, който се намира под влиянието на Венера, при добро съчетание на Марс, на Слънцето и на Сатурн, който е на най-високата точка в неговия хороскоп? По отношение на Венера, Сатурн се явява като неин баща. Като се движи към баща си, Венера среща на пътя си красиви момци, които й влияят. Понеже бащата обича дъщеря си, и момците я обичат. Сатурн взима предохранителни мерки, да запази Венера от лоши влияния. Той счита, че има най-голямо право над нея и затова иска да се чува неговата дума. Когато се движи по известна орбита към баща си, човек се натъква на вътрешни влияния в своя живот, с които трябва да се справя. Тази е причината, че синът и дъщерята, при всяка своя мисъл или предприятие, се съобразяват с волята на баща си. Те искат, преди всичко, да чуят неговата дума. Когато се свърже с Бога, като свой Баща, човек пак иска да се намира под Негово влияние. Значи, Бог се явява като вътрешно влияние в човека. Покрай вътрешните влияния се явяват и много външни. Когато външните влияния са в съгласие с вътрешните, човек се намира под влиянието на Бога. Той може да каже за себе си, че е вярващ. Обаче, ако между външните и вътрешните условия на човека няма съгласие, той говори едно, а проявява друго. Казва, че е вярващ, а в същност не вярва. Той вярва в преходни и лъжливи неща, а не във вечните и истински. Вярно ли е твърдението на вълка, че е роден от овца? Ако пасе трева, вярно е, че майка му е овца. Обаче, ако не пасе трева, майка му е вълчица. Вярно ли е твърдението на агнето, че е родено от вълчица? Ако яде месо, то е, наистина, родено от вълчица. Едно твърдение е вярно само тогава, когато се подкрепва и отвън, и отвътре. Между това, в което човек вярва, и самия него трябва да има нещо общо. Не може човек да вярва в Бога, без да прилича по нещо на Него. Някой мисли, че, като вярва в Бога, ще изгуби ума си, т. е. ще оглупее. Човек оглупява, когато не вярва в Бога, а не когато вярва. Мнозина си създават във въображението някакви богове и мислят, че ще постигнат нещо със своята вяра. Не само че нищо не постигат, но изгубват и това, което са имали. Какво са допринесли идолите на човечеството? Те са плакали, молили се, но никакъв отговор не са получавали. Молете се на Живия Господ, Който чува и разбира нуждите ви. Той влиза в положението на всички същества и им помага. Някой се оплаква на Бога, че се лутал по цели дни и нощи, без да си помогне. Какво ще му каже Господ? – Щом се луташ, ще знаеш, че си в нощта на своя живот. За да не се луташ, влез в дома си, прекарай нощта спокойно и, сутрин, когато се съмне, излез от стаята си и тръгни на път. На дневна светлина нещата се виждат ясно, и човек не може да обърка пътя си.

Природата не търпи никакво еднообразие. В нощта нещата изглеждат еднообразни. Следователно, обърнете се към Бога, като към велика Разумност, в която нещата се менят всяка секунда, всяка минута, всеки ден. Само така човек може да види величието на Бога. Той не се изявява само в една форма, или по един начин. Казват за някого, че е религиозен, умен човек. – Може да е религиозен, но не е умен. Щом не е умен, той сам си е създал идол и не може да се освободи от него. Докато мисли, че свири хубаво и няма като него друг музикант, той е на крив път. За да стане добър цигулар, той трябва да свири много, да придобие голяма техника и изпълнение, Обаче, над неговата техника има друга, по-съвършена. Човешкото знание, както и животът на хората е забава за възвишените същества. Когато искат да се забавляват, те слизат на земята. Някой ангел създал цяла слънчева система и, за отмора от работата си, слиза на земята. Взима си фотографията и, каквото интересно види, фотографира го. Тук вижда, че някой плаче и пъшка, веднага го фотографира – интересува се от ъглите, които се образуват на лицето му; там вижда, че някое дете краде плодове, и него фотографира, иска да запечата на плоча движенията, които детето прави, като краде. Ангелите се интересуват от проявите на хората. Те не ги делят на морални и неморални, но изучават психологическата им страна. Според тях, кражбата на детето не е престъпление. Те имат друг, несравнено по-висок морал от човешкия.

Едно бедно дете влязло в градината на един богат плантатор да си откъсне няколко ябълки. Слугата го видял и започнал да го бие. Господарят чул плача на детето и веднага отишъл при него. – Не бий детето, казал той на слугата си, – нека си откъсне няколко ябълки. След това се обърнал към детето с думите: Можеш и друг път да влезеш в градината и да си откъснеш няколко ябълки. Господарят мисли и постъпва по един начин, а слугата – по друг. Защо? – Защото господарят е свободен, той разполага с богатството, но знае, отде иде то; знае също, че над него има друг господар.

Моралът на някои хора прилича на морала на слугата. Те се страхуват да дават от своите блага, за да не осиромашеят. Божиите блага са безкрайни. Давай от Божиите блага и не се страхувай. Кражба ли е, ако човек вземе вода от някой планински извор? Водата и без това тече. Престъплението не е в това, че човек откъснал една ябълка от някоя градина или че нагребал една кофа вода от някой извор, но в нежеланието на човека да се обърне към Бога, да поиска позволение от Него и, като му се разреши, да Му благодари. Има блага в света, които никога не могат да станат частна собственост. Щом се натъкнеш на тях, вземи си, колкото можеш да употребиш в дадения случай, и благодари на Бога. Живейте с морала на богатия плантатор, с неговото широко сърце, ако искате да имате дълъг живот на земята.

Стремете се към възвишения морал на разумните същества, които се движат и по хоризонтална, и по наклонна плоскост. Те не само слизат по наклонна плоскост, но могат и да се качват. И ученикът трябва да се движи по двете плоскости. Мъчно е, наистина, качването и слизането по наклонна плоскост, но е красиво. Мъчните и тежки условия са най-красивите неща. Колкото по-големи мъчнотии среща човек на пътя си и ги преодолява, толкова по-големи придобивки ще има. Малките мъчнотии носят малки придобивки. За да преодолява мъчнотиите си, човек трябва да знае, коя е основната черта в характера му, за да разчита на нея. Неуспехите на хората се дължат главно на това, че не познават себе си. Започне ли една работа, човек трябва да знае, на какво, в себе си, да разчита. Следователно, задачата на всеки човек е да намери една основна идея в себе си, на която да разчита при всички условия. Същевременно, той трябва да знае, коя черта от характера му е най-силна, за да разполага с нея при реализиране на основната си идея. Само така той може да развива своите дарби и способности, да стане талантлив и гениален. Ако идеята на човека не издържа при всички изпитания, тя не е истинска; ако добротата му не издържа при най-големи напрежения, тя не е истинска; ако постоянството му не може да види резултатите на своя труд и работа, и то не е истинско.

За оправдание на своите неуспехи, мнозина казват, че вярата им е отслабнала. – Истинската вяра никога не отслабва. Други пък казват, че Бог ги изоставил. Това е неразбиране и непознаване на Бога. Любовта на Бога е неизменна. А любовта никога не изоставя човека. Това е все едно, момата да казва, че нейният възлюбен ще я разлюби, ще умре и ще я остави сама в живота. Отде знае, че ще стане така? Понеже всички хора умирали, и той ще умре. Не е така, за истинската любов не съществува смърт. Тя продължава и след смъртта, тя е непреривна. За да не изпада в заблуждения, ученикът трябва да се освободи от всички криви разбирания, от всички лоши черти, получени по наследство. Време е вече хората да се освободят от заблужденията си, да знаят, с какво разполагат. Малък капитал да им остане, но да знаят, че никой не може да им го отнеме и да разчитат на него при всички условия. Всяко нещо, придобито по изкуствен начин, набързо, е чужд капитал, не може да се разчита на него.

Един млад момък отишъл при един виден германски професор по философия и поискал да му препоръча някакъв кратък курс, за шест месеца да свърши философия. Професорът му отговорил: Когато Бог иска да създаде една тиква, употребява малко време – шест месеца; когато иска да създаде дъб, употребява сто години. Това, което тиквата придобива, лесно го изгубва; това, което дъбът придобива, е вечно и трайно. Ти какво искаш да станеш: тиква, или дъб?

Помнете: има добродетели, които се придобиват за шест месеца, като тиквата; има добродетели, които се придобиват за сто години, като дъба. Има знания, вярвания, убеждения, които се придобиват за шест месеца; има и такива знания, вярвания и убеждения, които се придобиват за сто години. Някой се страхува, че животът бил кратък. Това показва, че той е от рода на тиквите, съзнава, че ще живее малко. Каже ли някой, че животът е вечен, той има здрави разбирания, живее като дъб. Не ходете по пътя на тиквата, в кратко време да постигнете велики работи. Следвайте пътя на дъба, който работи здраво, с вяра и постоянство. Той не бърза, но работи с постоянство и сигурно. Каквото придобие, запазва го за вечни времена. Който бърза да постигне всичко изведнъж, тиква става; който работи бавно, последователно и с прилежание, дъб става. Постиженията на тиквата са малки, а на дъба – големи. Който иска големи постижения, трябва да има устойчивост, да издържа на всички мъчнотии и изпитания. Това се постига чрез усилена работа, чрез постоянство. Не се лакомете, но работете и прилагайте онова, което сте придобили. Най-малкото приложение носи благословението на Бога. Не събирайте храна за повече дни, да се осигурявате. Човек се нуждае от храна само за един ден. Не постъпвайте като евреите, които събираха манна за няколко деня. Те искаха да се осигурят, но манната се разваляше.

Защо се осигуряват хората? – Защото не вярват в Бога. Те говорят за Него, за любовта Му, но не вярват на думите. Бог е неизменен. Ако се изменя, Той не е истински Бог. Откажете се от старите си вярвания за Бога, за любовта, за да станете истински вярващи, да влезете в областта на творческата вяра. Пазете се, да не изпаднете в положението на онзи ученик, който запалил 10 свещи на св. Никола, за да му помогне в изпитите. Голяма била изненадата му, когато се явил на изпит и пропаднал. Той запитал свети Никола: Защо не ми помогна? Запалих десет големи свещи за тебе. Ученикът разсъждавал криво. Той не знае, че св. Никола няма нужда от неговите свещи и не се интересува от изпитите му. Най-после св. Никола му отговорил: По-добре запали една свещ и започни да учиш, отколкото да ми палиш много свещи и да не учиш. Друг ученик казва: Аз не палих никакви свещи, не се молих на никакъв светия, но учих и добре издържах изпитите си. Значи, ученикът трвбва да учи с любов и постоянство, а не да очаква на ангели и на светии. Ангелите са заети с други работи. Те не могат да оставят своята работа и да помагат на ученици, които не учат. Ако оставят своята работа, ще създадат голяма катастрофа във вселената.

Време е вече, младият да възприеме новото, а старият да се освободи от старото. Който се обезсърчава, е стар; вярващият е млад. Който престава да учи, е стар; който учи с любов, е млад. Сиромахът е стар, богатият – млад. Бъдете, прочее, млади, пълни с живот, вяра и любов !

— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.

7. Лекция от Учителя, държана на 14 септември, 1928 г. София. – Изгрев.